Съюз на икономистите в България

Управителният съвет на СИБ обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

на тема

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

• Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;

• Докладите трябва да бъдат написани на български език;

• Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;

• В текста да не се посочва името на автора;

• Участниците посочват личните си данни* на отделна страница:

1. име, презиме и фамилия;
2. адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e–mail;
3. име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;

• Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт TimesNewRoman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;

• Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;

• Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България, За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;e–mail:  info@bgeconomist.bg ;

• Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място в четирите категории получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.” ще се състои на 11 юни 2014г., Ден на икономиста, в гр. София, ул. Г.С.Раковски” 108, Национален дом на науката и техниката, в зала 4

• Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;

• Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов, Зам. председател на УС на СИБ,            координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

„Гласът на младите за силна икономика!”

Конкурс за есе на тема:

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Анотация: Настъпващите динамични промени в съвременния глобализиращ се свят, в който живеем, както и рисковете, пред които е изправена световната икономика – ускорената промяна на климата, енергийната несигурност и екологичния недостиг – изискват фундаментално преосмисляне на подхода, стратегиите и политиките за развитие на националните стопанства. Повечето стратегии за икономическо развитие и растеж, насърчаващи бързото натрупване на физически, финансов и човешки капитал, но за сметка на прекомерното разходване, изчерпване и деградиране на природния капитал оказват вредно влияние върху благосъстоянието на настоящите поколения, създават огромни рискове и предизвикателства пред бъдещето.

Зелената икономика предлага път за развитие, който намалява зависимостта от въглеродните емисии, насърчава енергийната и ресурсната ефективност, ограничава влошаването на околната среда. Тя е преход от традиционното индустриално към зеленото производство, отказ от „удобството” на щедрата култура на масово, неефективно използване и „прахосване” на природните ресурси. Т.е. промяна в посока развитието на добра за природата ефективна икономика, базирана на създаването на по-вече добавена стойност с по-малка употреба и без загуба на природни ресурси, с дългосрочен хоризонт на планиране и целеполагане, със значително намаляване на рисковете пред околната среда и екологичните дефицити. Заключението на Европейската комисия е, че светът губи повече от разрушаването на природната среда, отколкото от последиците на продължаващата глобална финансова криза.

Преходът към зелената икономика изисква политики и мерки в няколко ключови области: инвестирането в обществената сфера и човешките ресурси, насърчаващо развитието на природосъобразни производства и потребление, както и създаването на нови, зелени работни места; увеличаване на разходите за опазване на живота и биологичното разнообразие; максимално ограничаване на капиталовложенията, които независимо, че повишават качеството на живот вредят на човешкото здраве и околната среда; преминаване към използването на възобновяеми енергийни източници до постигане на пълна независимост от изкопаемите горива и атомната енергия; премахване на всички производства, застрашаващи околната среда и здравето на населението, задълбочаващи проблемите с отпадъците и вредните емисии на парникови газове.    

Публичните политики и реформи, провеждани от правителствата в съответните страни имат ключова роля за насърчаване на иновациите и устойчивия растеж, за мобилизирането на финансови ресурси и избора на посока за промяна, в контекста на ефектите на зелената икономика. Тяхното проявление и възпроизвеждане в големи мащаби е цел на прехода към модела „зелена икономика”.

По правило, инвестициите в редица сектори, които могат да бъдат характеризирани като „изграден капитал“ и традиционно се считат за „кафяви“ сектори на икономиката имат значителен потенциал за осъществяване на трансформациите към зелена икономика. Проучванията показват, че в сектори като транспорт, енергетика и индустрия са налице големи възможности за спестявания на енергия и ресурси. Твърди се, че тези спестявания могат да бъдат увеличени и да станат двигатели на икономически растеж и заетост, генерирайки важни капиталови ефекти. Производителното използване на ресурсите е процес с многообразни измерения, тъй като е свързан с енергийната ефективност в реалното производство и с ползването на сградите, с ефективността на производствените ресурси и по-доброто управление на отпадъците.

Това е само една малка част от основните въпроси, свързани с икономическата трансформация към „зеления“ модел на икономическо развитие. Зелената икономика не облагодетелства една политическа перспектива пред друга, нито е лукс само за богатите индустриални държави. Тя е от важно значение за всички икономики, независимо от това дали са повече държавно регулирани или пазарно ориентирани. В същото време, преходът към зелена икономика е различен между отделните страни, тъй като зависи, както от спецификата на природния и човешкия капитал на всяка една от тях, така и от нейното относително ниво на развитие, нагласи и ценности.

Колко далеч е България от зелената икономика?

Националният конкурс „Млад икономист – 2014г.” за есе на тема „Зелената икономика – възможности и предизвикателства“ има за цел да провокира мисленето и изследователското търсене на младите хора при отговора на важните въпроси на прехода към зелена икономика в РБългария, примерно:

• Колко далеч е България от зелената икономика?
• Зелената икономика: техническо предизвикателство или въпрос на политики?
• Какъв модел на развитие и растеж стимулират публичните политики в България?
• Казусът „кафява“ срещу „зелена“ икономика?
• Как да преодолеем информационната асиметрия и как да развием екологичната интелигентност, ценности и нагласи в България?
• „Зелените“ продукти и услуги – мираж или реалност; характеристики или процеси?
• Какъв е пътят за преобразуването на компаниите в двигател на зелената икономика?
• Кои са добрите практики за привличане на чуждестранни инвестиции в зелената икономика? и др.
• Кои са особености на екологичния риск в застраховането?
• Съществуват ли взаимозависимости между зелена икономика, устойчив растеж, заетост и доходи и др.?

1.      Своите идеи, позиции и становища за предизвикателствата и възможностите на зелената икономка, участниците в конкурса могат да представят в свободно избрано тематично направление[1]:
2. 1. Зелената икономика в условията на криза

Ключови думи:кризи (климат, биоразнообразие, вода, горива, храна, глобална финансова криза); преструктуриране на капитала; зелена икономика; ефективно еко управление, устойчиво развитие, догонващо развитие; екологична цена; зелено кредитиране; екологична стабилност; зелена политика; енергийна ефективност; възобновяеми източинци; екологично оценяване.

       2. Пътят към зелената икономика: изграждане на политически стратегии

Ключови думи:зелени сектори; зелени инвестиции, растеж и работни места; инвестиции в природен капитал; инвестиране в енергия и ресурсова ефективност; сценарии на инвестиции в зелена икономика; създаване на условия за „позеленяване на икономиката”; финансиране на зелената икономика, зелено кредитиране; еко застраховане; екологичният риск в застраховането; еко мениджмънт; еко образование.    

       3. Модели на икономическо развитие

Ключови думи: „кафява икономика“, зелена икономика; ограничения за икономически растеж; двигател на устойчив растеж; фактори на БВП; измерители на икономическото развитие; природен, физически и социален капитал; благосъстояние и качество на живот; оценка на околната среда и отчитане на природния капитал; екологични ограничения; защита на екологичните възможности; публични политики; пазарни стимули; предпоставки за преход към зелена икономика; източници на благосъстояние и др.

       4. Корпорациите – двигател в прехода към зелена икономика

Ключови думи: зелени инвестиции; корпоративна отчетност; екологични стандарти; „зелени“ продукти; екоданъци; „екоизмиване“ (greenwashing); отговорна реклама – рекламна хитрост; екологична прозрачност; оценка на жизнения цикъл на продукта; екологична осведоменост; информационна асиметрия; модернизиране на икономиката; нови подходи за управление на информацията; субсидии в зелена икономика; зелена политика.

      5. Зелената икономика като специфичен вид управление на предлагането:  

           на труд, продукти и услуги

           Ключови думи: зелена икономическа политика; зелени работни места; зелени продукти; зелени услуги; екологични практики; екологични мигранти; еко практики; еко цели; зелени общестевени поръчки; природосъобразни производства; екологични организации; зелени проекти; екологичен туризъм; зелено производство.

         Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2014г.” под надслов „Гласът на младите за силна икономика!”, пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади специалисти и предприемачи, дръзновена и успешна творческа работа в търсенето на нови решения в областта на икономиката на бъдещето!

                                               Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,

                                                зам. председател на УС на СИБ,

           координатор на конкурса „Млад икономист-2014”

Въпроси за предварително експертно обсъждане на

„Пакет от мерки за оптимизиране на държавния дълг”

Първо, За какво да се използва ресурсът, получен от евентуална нова емисия на облигации на международните капиталови пазари?

1. Предвидените 4 милиарда евро / 2 милиарда през 2014 и 2 милиарда през 2015 г./ са значителен ресурс, който следва да се използва предимно / над 50% / за преструктуриране и повишаване на конкурентоспособността на националната икономика;

останалата част няма да се ползва за целите на прякото разпределение, както и за административно, несъобразено с икономическия растеж и производителността на труда, повишаване на доходите.

2. За целта, преди взимане на решение от парламента и от правителството, следва да се очертаят приоритетите – отраслови, регионални и др., които ще са водещи при усвояването на инвестиционния ресурс;

3. Инвестиционните приоритети следва да бъдат определени въз основа на подготвяната Национална стратегия за високотехнологична индустриализация, която ще бъде готова до май, 2014 г.

4. Фокусът на инвестиционната дейност са МСП, високотехнологичните компании, както и иновативни индустриални проекти.

Второ: как да се управлява полученият от емисиите инвестиционен ресурс?

1. Контролът следва да се възложи на специално създаден за целта Експертен съвет. Усвояването на средствата да се извърши през Българска банка за развитие, а достъпът до нисколихвени или дори безлихвени кредити да се реализира срещу гаранции от страна на кредитополучателя ; за целта да се разработи пакет от финансово-икономически критерии за оценка на ефективността на даваните кредити;

2. Инвестиционният ресурс да се концентрира в специален Фонд за преструктуриране и нов растеж на икономиката;

3. Изграденият към фонда  независим национален Експертен съвет трябва да следи за спазването на приоритетите и критериите за стратегически инвестиции и недопускане на корупционни практики и други нарушения на правилата на работа.

Виж още

Българската банка за развитие цели да запознае възможно най- голям кръг от представители на корпоративния сектор, малките и средните предприятия, както и микропредприятията с възможностите за ниско-лихвено кредитиране и всички останали инструменти на банката, които могат да им бъдат полезни.
В качеството ми на областен управител и модератор на събитието, Ви каня да вземете активно в информационната среща, която ще се проведе на 27 март от 10:30 часа в зала „Пресклуб“ в Конгресния център на Международен панаир Пловдив. На събитието ще присъстват Петър Чобанов – министър на финансите, Димо Спасов- главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие и експерти.
Надявам се на Вашата висока активност, която ще подобри информираността на местната бизнес общественост за възможностите, с които може да разрасне своята дейност, а това ще благоприятства общото икономическото развитие на Област Пловдив.

С уважение,
Венцислав Каймаканов
Областен управител на област Пловдив

ДА СПАСИМ ЕНЕРГЕТИКАТА

Ние, частните инвеститори в енергетиката на България, подкрепени от отговорната, здравомислеща и активна част на българското общество, включително профсъюзите и индустриалните потребители, категорично се противопоставяме популизма да стои над Обществения интерес.

Изразяваме силно безпокойство, че днес, Държавата не спазва националните дългосрочни интереси и европейските политики и ангажиментивенергетиката. Регулираните цени на електроенергията определени от ДКЕВР не покриват разходите за нейното производство, пренос, разпределение със съпътстващи разходи и продажби. Популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния сектор, включително държавните предприятия в него. Става невъзможно поддържането и обновяването на съоръженията и разплащанията с персонала и доставчиците. Лишава българската икономика от стимули за подобряване на енергийната й ефективност, създава нелоялна конкуренция между отделните видове горива и, като цяло, намалява нейната конкурентоспособност. Не на последно място, държавната намеса на пазара е лош сигнал към бизнеса и към потенциалните инвеститори. Подобни процеси са на път да бъдат пренесени и в други отрасли на икономиката.

С неадекватни политически мотивирани решения, ДКЕВР предизвика финансова и технологична криза в енергетиката. Той е абдикирал от задълженията си на независим Регулатор и води сектора към фалит. В момента процесите в енергетиката са върнати десетилетия назад към липса на диалог, непрозрачност, привидни мерки за реформиране. Ако не се приемат срочни мерки, тази криза ще се развие в енергийна катастрофа.

Опитът проблемът да се прехвърли върху частните инвеститори и участници в енергийния пазар, се проваля. Националната електрическа компания (НЕК) е във технически фалит. Енергийният отрасъл е в дълбока финансова криза.

В името на Обществения интерес, настояваме, незабавно да спре незаконния политически натиск върху частните инвеститори в българската икономика, в частност енергийния.

Призоваваме Правителството да се държи отговорно и да каже истината – за да се преодолее кризата в енергетиката е необходимо цените да покриват разходите за производството, разпределението и преноса на електрическата енергия. Ниската цена на електрическата енергия, облагодетелства богатите, а не бедните граждани на България. Липсата на инвестиции в сектора занапред обрича малките населени места на нискокачествено електроснабдяване. Едновременно с това, енергийно бедните домакинства се нуждаят от реална финансова подкрепа, а не от символично намаляване на сметките със стотинки.

Призоваваме ДКЕВР и изпълнителните органи в енергетиката да спазват принципите на върховенството на закона, конкурентното пазарно стопанство, независимостта на институциите и съблюдаване на обективния обществен интерес.

Общественият интерес изисква да се спре популизма и да се премине към спешни действия:

ФИНАНСОВА И ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА ЗА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА

1. Незабавно въвеждане на енергиен борд с финансов ангажимент от международните финансови институции – като гарант за реформи и спазването на законността в енергетиката.
2. С участието на предприятията в енергетиката, изработване на матрица от реформи, одобрена и финансирана от международните финансови институции за изпълнение на европейските политики в енергийния сектор и дългосрочна финансова стабилност на системата.
3. Подготовка на защитен социален пакет за енергийно бедните домакинства, който да предвижда директна месечна финансова помощ.
4. Чрез процедура по одобрение от Съвета на европейските енергийни регулатори преучредяване на ДКЕВР като независим регулатор подчинен само на върховенството на закона в защита на обществения интерес.
5. Активен ангажимент на правоохранителната система за възстановяването на върховенството на закона в сектора, изкореняване на корупцията и конфликта на интереси в управлението на държавните фирми в енергетиката.

Призоваваме политиците и държавните институции да се ръководят само и единствено от Обществения интерес!

                                        ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Отворено писмо Да спасим енергетиката

1. СИБ принципно подкрепя следните оценки в отвореното писмо:

• за непоследователната държавна политика в енергийния отрасъл;
• за некомпетентната намеса на ДКЕВР във регулирането на финансовите взаимоотношения между енергийните дружества и непрозрачното определяне на цените;
• за проявите на популизъм и за политическа намеса в управлението на отрасъла;

2. Поддържаме следните предложения в Отвореното писмо, които съвпадат с изразени по-рано позиции от експертите на СИБ:

2.1. За преучредяване на ДЕКВР, с оглед превръщането му в действително независим регулатор;

2.2. За приемане на социален защитен пакет за енергийно бедните българи и домакинства;

3. Смятаме за ненужно включването на МФИ като участници в реформите в енергийния отрасъл и гарант за тяхното провеждане;

4. Предлагаме в по-нататъшните инициативи на авторите и подписалите Отвореното писмо да се имат предвид и следните аргументи:

4.1. Кризата в електроразпределението налага да се премине към кризисен мениджмънт. Смятаме за уместно това да стане с временно създаване на Европейски енергиен борд;

4.2.Кризата е системна. Което на свой ред означава, че мерки за оздравяване на отрасъла трябва да се вземат по цялата верига на производството, разпределението и снабдяването с електроенергия. В този контекст настояваме да се обсъдят публично въпросите за:

• прекратяване на неравноправните договори за производство на ел.енергия, облагодетелстващи инвеститорите в конвенционалното производство и в ЕИ /разбира се, действията в това отношение трябва да бъдат съобразени с правните процедури, вкл. международните актове и да се предшестват от точен/обективен анализ на финансово икономическите условия, при които са подписани договорите;
• изграждане на енергийна борса , съгласувано със заинтересованите стани и след консултации с независими експерти-преди либерализацията на електроенергийния пазар;
• статистическо изследване на структурата , динамиката и географското разпределение на енергийната бедност /също преди либерализацията на електроенергийния пазар;
• преразглеждане на политиката на доходите и социалното подпомагане, паралелно с либерализацията на електроенергийния пазар;
• публично обсъждане на новия статут на независимия регулатор и премахване/ограничаване на партийните квоти при административните назначения; гарантирано представителство на гражданския сектор в ръководството и експертната работа на новия независим регулатор;

4.3. Разработване на методология за оценка на финансовите и инвестиционните рискове в енергетиката ; осъществяване на систематични анализи и прогнози в тази област от независима институция;

4.5. Провеждане на национален форум за обмен на европейски практики в управлението на енергийния отрасъл, защита на инвеститорите и потребителите, демонополизация на услугите и премахване на схемите за гарантирани свръхпечалби в производството и търговията с електроенергия;

Проф. Кр. Петков дфн

                                               Председател на Управителния съвет на

                                                          Съюза на икономистите в България

Гр. София, 26 март 2014г.

През втората половина на Март, 2014 г. българската електроенергийна система навлезе в поредната кризисна ситуация. Този път – с реална опасност да се стигне до верижни

финансови фалити на енергийните дружества: държавни и частни. Което не изключва и сривове в подаването на електроенергия за крайните потребители. Стартирането на процедура за отнемане на лицензи , прекратяването на плащания и прихващането на дългове между компаниите в отрасъла са безпрецедентен акт в историята на българската енергетика.

За рисковете от рязко изостряне на кризисната ситуация в системата на електроразпределението СИБ предупреждаваше неколкократно още в началото на 2013 г. правителството, президента и други държавни институции. През януари 2014 г. внесохме в МС и Ранен Предупредителен Доклад (РПД), съдържащ сигнали и доказателства за предстоящия срив.

За съжаление експертната дискусия по този невралгичен проблем беше силно приглушена. На преден план излизат взаимните политически обвинения. Публикувайки своята експертиза, подготвена в края на 2013 г., специалистите от СИБ се надяват, че на национално равнище ще стартира конструктивен диалог между всички заинтересовани институции, с участието на неправителствени организации и представителите на енергопотребителите. Днес е нужен кризисен енергиен мениджмънт, в т.ч. с опция за привличане на международни специалисти. Колкото по-скоро, толкова по добре!

====================================

Е К С П Е Р Т НО С Т А Н О В И Щ Е

Относно:

• Опасността от финансов и технологичен колапс на енергетиката;
• Кризисен одит на състоянието на системни енергийни предприятия

Подготвено от експертен екип на :

• Съюз на икономистите в България
• Предоставено в МС на Р България на 10 януари, 2014 г..

***

Инициативата да излезем с настоящото ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ е то да послужи като Ранен Предупредителен Доклад (EarlyWarningReport) до висшите държавни институции.

С него бихме искали да привлечем вниманието на държавното ръководство към създадената високорискова ситуация в отрасъл „Енергетика” – а именно, възможен финансов колапс и свързан с него, последващ технологичен срив.

Симптомите на тази кризисна ситуация са следните:

1. Разширяване на участъците с крайно амортизирана материална база, особено в сектора на електропреноса и електроразпределението – в резултат на хронически недостиг на средства за модернизация на мрежите. В случай че недофинансирането продължи и занапред, техническите прекъсвания на електрозахранването ще зачестяват, а качеството на предоставяните услуги на крайните потребители ще пада непрекъснато;

2. Огромна задлъжнялост на държавните енергийни организации (общо над 4 милиарда лева!) При подобен размер на натрупаните загуби и очевидната невъзможност да бъдат покрити от държавния бюджет (т.е. за сметка на данъкоплатците), фалитът на държавния сегмент в енергетиката вече изглежда неизбежен;

3. Хаотично екстензивно изграждане на нови производствени мощности, главно в сегмента на ВЕИ, съпроводено с пълно отсъствие през последните седем години на стратегическо отраслово програмиране. Резултатът е: дисбаланс на разходите за енергия на вътрешния пазар, облагодетелстващ скъпи и неефективни производства в ущърб на българския потребител. В периода на кризата тази диспропорция се задълбочи, вследствие и на загубата на стратегически позиции на международния енергиен пазар;

4. Сключване на крайно неизгодни за българската икономика,обвързваши дългосрочни договори за производство на електроенергия с чуждестранни и местни инвеститори, което допълнително натоварва цените за крайните потребители. Успоредно с това, в резултат на лобистки кампании срещу ядрената енергетика, България беше изпреварена от регионални конкуренти и изтласкана в периферията на преструктурирането на енергийните мощности в Югоизточна Европа.

***

През изминалите седем години, но особено от пролетта на 2013 г. независими експерти, граждански организации и социални партньори многократно са сигнализирали за опасностите, които крие задълбочаващата се системна криза в отрасъл „Енергетика”:

–          Съюзът на икономистите в България двукратно алармира президента на републиката (респективно служебното правителство), както и новоизбрания кабинет след предсрочните парламентарни избори, за очертаващия се колапс в енергетиката;

–          Със свои анализи и предложения са излизали ИПИ, синдикатите и социалните партньори;професионални сдружения на енергетиците;

–          Категорични оценки за вероятността от срив в енергетиката се съдържат и в международната експертиза, представена на правителството в края на полугодието на 2013 г.;

Ако изключим новите назначения в административните структури и заведените съдебни искове срещу отделни фирми и мениджъри, реакцията на държавата по повод на независимите експертизи и предупредителните доклади се изрази в следното:

–въвеждане на нов данък за производителите на зелена енергия (стъпка в правилна посока!), който обаче не беше подкрепен нито от юридически анализ, нито от предварителни разчети на фиксираните/привилигеровани печалби на предприятията в сегмента на ВЕИ;

– необосновани промени в системата за финансиране на енергетиката.

Само през последните единадесет месеца цените за крайните потребители бяха коригирани от ДКВР три пъти; на практика беше изцяло променен ценовия модел и без обосновка – критериите за финансиране на технологичните и инвестиционни процеси в енергийния сектор!

***

В настоящото „ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ” фокусът е върху ефектите от ценовите мерки, наложени от ДКЕВР през 2013 г. Експертният анализ показва ясно, че при тяхното изработване и прокарване в парламента са натежали политически съображения, свързани главно със социалното недоволство в периоди на приближаващи избори – подход към енергетиката, категорично недопустим в действащото българско и европейско законодателство. Дори и да се тушира временно недоволството от високите цени на тока, най-вече при битовите потребители, това не решава кардиналния проблем на българската енергетика:

системната криза, породила верижни рискове и довела отрасъла до ръба на технически фалит.

Основанията за тази оценка са следните:

Първо, вместо да се направи цялостен анализ по веригата „производство-доставка-разпределение-потребление”, да се идентифицират рисковете и да се въведе режим на кризисен мениджмънт, вниманието на ДКЕВР е насочено единствено към намаляване на цените на енергията – за сметка на приходите, необходими за дейността на системни енергийни предприятия!

Намалението на цените на електроенергията от 30.12.2013 г. 1% или 1.5% е символично от гледна точка на финансовия ефект за българския потребител; но за засегнатите енергийни предприятия, които са обречени да субсидират с приходите си седем милиона български потребители, това намаление ще има крайно негативни последици.

Второ, еквилибристиката с числа, технологични норми и «ценови модели», която демонстрира ДКЕВР през изминалите 11 месеца, всъщност цели да прикрие пълното отсъствие на перспективна ценова концепция в енергетиката. В политиката и регулаторната практика на ДКЕВР отсъстват отговори на най-важните въпроси, от които зависи съдбата на енергийната система и в крайна сметка – качественото снабдяване с енергия на българските граждани. Например:

• Какви средства са ежегодно нужни за адвекватната поддръжка на националните преносна и разпределителна мрежа?
• Какви средства са необходими за адекватната технологична поддръжка на АЕЦ «Козлодуй» и на системните въглищни централи?
• Колко реално струва поддръжката на енергетиката, която потребителите и държавата трябва да заплащат ежегодно, за да остане енергетика в България след 4, 8 или 12 години?

Ако ДКЕВР не е в състояние да даде компетентен отговор на тези въпроси, независимите експерти са готови да го направят вместо държавния регулаторен орган.

Трето, подходът на държавния регулатор е чисто административен и по същество- антипазарен: най-напред се фиксират ценови равнища, без да се прави оценка на тяхното въздействие върху икономическата и технико-технологичните дейности на предприятията. Като резултат от последните ценови изменения се стигна до един финансов парадокс: административно фиксираните цени на електроенергията за крайните потребители са под реалната себестойност, по която българската енергийна система функционира!

Този акт означава, че социална политика продължава да се прави за сметка на икономическата ефективност, което е недопустимо в условията на едно функциониращо пазарно стопанство и крие огромни рискове за технологичното състояние на сектора.

Четвърто, административно понижените цени няма да доведат до повишаване на качеството на предоставяните услуги на битовите и корпоративните крайни потребители. Обратно, финансово-ценовите диспропорции водят до принудителни икономии при технологичното обновяване и поддържане на критична инфраструктура, в това число на производствени мощности, националните електропреносна и електроразпределителна мрежи. Вече са налице достатъчно факти и доказателства за нарастване на организационно-логистичните   рискове и технически сривове в енергийния отрасъл, което в крайна сметка нанася значителни вреди на гражданите и бизнеса.

Пето, определянето на цените на електроенергията от държавата чрез административни методи противоречи на европейските договорености и препоръки за либерализиране на енергийния пазар. България сериозно изостава в това отношение, а след предприетите напоследък мерки, на практика се отдалечава от европейската директива и утвърдените международни практики.

Шесто, особено сериозен е проблемът за връзката „доходи-цени на електроенергията”. Известно е, че над 65% от българските домакинства живеят в условия на енергийна бедност. Опитите да се тушира този проблем чрез селективно раздаване на ваучери или административно понижаване на цените на енергията имат палиативен характер; те по никакъв начин не решават проблема с енергийната бедност на българите.

Крайно време е енергийната бедност да се атакува чрез коренна промяна в политиката на доходите , в съответствие с европейските критерии и практики – корекции в методиката за определяне на линията на бедност у нас; въвеждане на задължителен подоходен минимум; нови, пазарно адекватни равнища на минималната работна заплата и др.

***

Експертните анализи показват, че енергетиката се намира в непосредствена опасност от финансово-технологичен колапс, който може да настъпи още през следващите месеци.

През най-тежките години на прехода енергетиката играеше ролята на стабилизатор и социален буфер на икономиката и обществото. Но само след месеци тя е на път да се превърне в онзи камък, който ще обърне българската икономика в пропастта.

Днес енергетиката е системен източник на финансово-стопанска дестабилизация и генератор на социалното недоволство на българските потребители и данъкоплатци.

Експертите от Съюза на икономистите в България заявяват готовност:

1. Да проведат независим  одит на състоянието на централите за производство на електроенергия и топлоенергия в България (по задание на Министерския съвет- със срок на реализация март 2014 г.) 
2. Да проведат независим одит на ценовите равнища в системните енергийни компании- преди всичко на тези, за които е известно, че са с натрупан дълг и бяха пряко засегнати от трите ценови промени през 2013 г.
3. Готови сме се включим и в изработването на алтернативна Стратегия и Програма за оздравяване на отрасъла, както и на концепция за тяхната реализация чрез кризисен мениджмънт.

09 януари, 2014 г.

гр. София

В. „СТАНДАРТ“ от 17.03.2014г.

Проф. Кръстьо Петков
Председател на УС на Съюза на икономистите в България

Електроразпределителите, заедно с държавния монополен доставчик НЕК заявиха, че трябва да се повишат приходите им, за да могат да работят без прекъсване.Според пазарната логика, постъпленията може да се осигурят, ако се повишат цените на тока. Група депутати от управляващото мнозинство твърдят обратното: токът следва да поевтинее още, за да са доволни потребителите. Тяхната позиция, подчинена на социално-популистката логика, се споделя от ДКЕВР – регулаторния орган, който по закон би трябвало да е независим, но на практика е послушно оръдие на политиците.
Тихата/студена война между регулатори и ЕРП-тата се води от години. Но през последните 18 месеца тя прерасна в гореща. Без много да се церемони с партньорите от електроразпределението, ДКЕВР свали на три пъти цената на тока. Говори се и за четвърто намаление. Както при всяка война, наблюдавахме открити сблъсъци(справка, миналогодишните януарски протести). Имаше и временни примирия, контактни групи, дипломатически совалки.Към днешна дата държавата силово надделява в ценовата битка.Министърът на икономиката и депутати дори заплашиха частните енергийни дружества, че ще сезират прокуратурата, ако не се издължат към държавната НЕК!
Само че победата на политиците над бизнеса може да се окаже пирова. Заигравайки с потребителите, лобистите от парламента и ДКЕВР нанасят неотразим удар върху енергоикономиката. Свалянето на цените под себестойността неминуемо ще предизвика срив по цялата верига на доставките и разпределението. Което окончателно ще постави националната икономика на колене. Задава се втори кръг на кризата, съпроводен със загуба на работни места, стагнация, бедност, емиграция.
Може ли да се избегне тази високорискова ситуация и да се предотврати нова вълна от социално недоволство и политическа дестабилизация? Да, но при едно условие: диалогът с ДКЕВР и неговите политически надзорници да се води оттук нататък на езика на икономиката. Или – поне с аргументи, присъщи на здравия разум. Това е причината, поради която в следващите редове си позволявам директно да назовавам нещата със собствените им имена и да отправям преки питания към подстрекателите и участниците в ценовата война.
1. Факт е, че българските политици преднамерено генерират негативни обществени настроения към един финансово- технически проблем: цената на тока, за да го отклонят от истински важния за България дневен ред.
А той е: защо енергетиката е под контрола на политико-корпоративни лобита, които доведоха този ключов отрасъл до колапс; защо няма поминък в периферните градове и села; защо не расте икономиката и не се създават работни места; защо новите индустрии бягат от България, а заплатите са мизерни и несигурни?
Икономическата истина е, е цената на тока у нас е най-ниската в Европейския съюз. ( http://www.iiea.com/blogosphere/household-electricity-prices-in-the-eu?gclid=CM2gkdrTgr0CFenjwgodfnkA3A). Щеше ли някой в България да се интересува от това, колко струва електричеството, ако хората имаха доходи, които им позволяват да си купят лекарства, хляб, вода, светлина и топлина? И тъй като доходите на българите съзнателно се държат на най-ниско ниво в Европа, чрез аминистративни манипулации се субсидира енергийно бедното население. Икономическият анализ показва категорично – да отнемеш парите за инвестиции на електрическите мрежи(пряко следствие от поръчковото сваляне на цените), да спестиш левчета от разходите на всеки потребител, е не просто нонсенс – а гарантиран начин да убиеш мрежовата енергоиндустрия и да ограничиш още повече търсенето. Което вече се случва на енергийния пазар: вътрешен и външен.
Прикриването на истината за силовото намаление на цената на тока ще върне назад електроподаването в цели региони на България с десетилетия. Това ще се случи въпреки огромния излишък на електропроизводство, който имаме. Без редовни и адекватни по обем инвестиции авариите по мрежите с ниско, средно и високо напрежение бързо ще станат всекидневие. Първите симптоми вече са налице.
Българските политици носят отговорност и за това, че намалението на цените на тока под себестойността разделя българите на граждани и селяни по качество на живот. Да го кажем честно – именно малките и периферните населени места са големите потърпевши от командното намаляване на цената на тока. Инвестициите, необходими за качествено електрозахранване и сега не достигат до селските райони. Същевременно мрежите в големите градове бяха рехабилитирани през последните години и са в по-добро състояние. В периферните селища електроразпределителната мрежа е от времето на Априлския пленум.
2. Докога ДКЕВР и неговите работодатели ще държат регулацията в енергетиката напълно непрозрачна!
Какви тайни се съдържат в процедурите и разчетите и от кого се крият? Никой не знае обосновани ли са трите решения на ДКЕВР от 2013 г. за намаляване на цената на тока, защото са взети на тъмно. На обсъждания на цените в т.нар. обществени съвети държавни и частни енергийни компании вкупом доказваха с числа, че ценовите намаления ще разрушат финансовото равновесие в енергийната система. От другата страна на масата – никакъв отговор, никакъв експертен коментар. Маниерът на ДКЕВР е да мълчи- загадъчно! Наскоро ръководителят на държавната комисия си позволи да заяви на всеослушание, че знаел резултатите от одита на ЕРП-тата, но нямало да го съобщи публично! Не ни ли връща тази практика във времената, когато партията-държава взимаше единствено правилните решения, а народът, масите, бяха длъжни безропотно да ги изпълняват!
Купищата проверки и одити, които прави ДКЕВР на енергийните дружества са напълно административни и нямат нищо общо с изискването за обективен анализ на дейността на компаниите. Има ли случай Комисията да е направила полеви изследвания – на място, в генераторните зали, в подстанциите, в трафопостовете и складовете, а не на хартия – на реалните разходи, които правят НЕК, ЕСО и ЕРП-тата? Излиза, че ДКЕВР взима решения в кабинетите по документи, на око, без да проверява какво реално стои зад числата в таблиците?
3. Защо българското законодателство не изисква от ДКЕВР да посочва последиците от своите решения за цените.
Което означава, че европейските принципи за прозрачност и предвидимост на последствията грубо се потъпкват в енергийния сектор. ДКЕВР нито веднъж не е обявявал публично някакъв анализ на състоянието на централите и на електромрежите, за да обоснове защо намалява или увеличава цената. Искаме да знаем как например ще се отрази на поддръжката на АЕЦ Козлодуй намалението на цената за разполагаемост от 22,45 на 22,11 лв./МВтч, а на цената на пренос през мреждата високо напрежение на ЕСО от 9,71 на 4,15 лв./МВтч? Екпертите вече казаха своето мнение – този път води до финансова катастрофа, до спиране на инвестициите и безконтролно намаляване на средствата за рехабилитация. ДКЕВР продължава да мълчи по темата; а и законът не изисква от Комисията да излиза с прогнози, как фиксираните от нея цени ще рефлектират върху индустрията. Тогава – кой носи отговорност за некомпетентните решения?
Колективната безотговорност, затварянето между институционалните стени в определянето на цените на тока ще ни струва страшно скъпо. По-точно – ще ни струва шоково увеличение на цените на тока, в рамките на 1 до 3 години, броено от днес. Апропо, финансовата война между НЕК и ЕРП-тата, започнала преди дни, отначало докрай е провокирана от некомпетентните решения на ДКЕВР. Затова настоявам: решенията, вземани от държавния регулатор, да бъдат персонализирани. Да е ясно кой от членовете как е гласувал и защо е подкрепил един или друг ценови вариант.В крайна сметка при нанесени щети съдът е този, който трябва да реши: каква да е мярката на отговорност на комисарите, т.е. да установи от къде е дошла грешката: поради обективни обстоятелства, калпав анализ или просто заради професионална некомпетентност.
4. Предупреждавам, че цените в енергетиката, фиксирани административно и едностранно от ДКЕВР, убиват шансовете за високотехнологична индустриализация на България.
Няма нормативен акт, който да задължава ДКЕВР да гарантира чрез цените на тока безаварийна работа на енергийната система и на растящи инвестиции в нейното развитие. Няма обаче и луди инвеститори, които да строят цехове и заводи в градчета и села, които се захранват само от една електропроводна линия. Затова си тръгват от България. Светът е широк, конкуренцията за между държавите е жестока.
Постоянно ни пробутват нелепици за това, че енергийните дружества можели по някакъв магически начин да се самофинансират, да взимат милиарди кредити, за да инвестират за модернизация на енергийната система. Това е друг икономически нонсенс. Нито една банка по света няма да даде инвестиционен кредит за енергийна система, в която реалната норма на възвращаемост е отрицателна. А и как въпросната банка ще гарантира парите си? Като продаде реакторите на АЕЦ за скрап, или свали медните проводници от улиците и ги предаде за вторични суровини?
5. Може ли някой от управляващото мнозинство да обясни, защо у нас не се борави с понятието енергийна бедност?
В ЕС то служи за критерий при оценките за подпомагане домакинства, които най-трудно да покриват сметките си за ток, газ и топлинна енергия. У нас енергийно бедни по експертни оценки са над 65% от домакинствата. Само че специализирани изследвания за идентифициране на разпределението на тази категория от населението няма. Как ги разпознават на място институциите, когато дойде време да се дават енергийни помощи (ако изобщо се поддържа такава всеобхватна практика)? Как се планират и разпределят на регионално равнище средствата за помощи?
На тези трудни и неприятни въпроси няма отговор.Трябва да сме наясно: социално мотивираното намаляване на цените на тока е пагубно за енергетиката и в средносрочен план води до ерозия на националната икономика. Днес политическият популизъм печели, но утре всички ние, гражданите данъкоплатци, губим!
***Надявам се най-сетне ДКЕВР да се отзове на неколкократните покани за участие в дебат по невралгичната тема за цените на тока. Досега инициативите на Съюза на икономистите и сродни професионални гилдии не бяха удостоени с внимание от регулатора. Не казвам, че нежеланието за срещи се дължи на управленско високомерие; не твърдя, че служителите в Комисията се страхуват от сблъсък с компетентни и реално независими експерти. Поканата се отнася и за всички депутати от енергийната комисия, които в последно време се изживяват като второ правителство: заявяват преди всички специализирани институции кога, как и с колко щяла да падне цената на тока. Посоката е: все надолу!

  Уважаеми колеги,      

Съюзът на икономистите в България има удоволствието да Ви покани да участвате в Националния форум, който ще се проведе на 13 март т.г. от 10.00 ч. в часа в Нaционалния дом на науката и техниката – София, ул. „Г.С Раковски” 108. Предвижда се форумът  да протече в рамките на една обща пленарна сесия,  след която  участниците ще бъдат разделени в три основни панела със следната тематика:

ПАНЕЛ 1:„Икономическите и техническите науки – двигател за динамично и конкурентоспособно развитие на икономиката”;

     ПАНЕЛ 2:„Иновации, наука и образование – основен фактор за интелигентен растеж и висока добавена стойност”;

ПАНЕЛ 3:„Актуални задачи пред ФНТС и неправителствените организации за постигане на националните цели за икономическото развитие”. 

Следва програмата на Панел 1 с моделатор проф.Кръстьо Петков – Председател на УС на СИБ, в който ще вземат участие с презентации български и чуждестранни лектори.

ПАНЕЛ 1:

Икономическите и техническите науки – двигател за динамично и конкурентоспособно развитие на икономиката

Модератор: проф. Кръстьо ПЕТКОВ, председател на УС на СИБ

Предложение

за преструктуриране на селското-стопанство в Р. България

Преди разбиването и „преструктурирането“ на селското-стопанство, България беше нетен износител на селскостопанска продукция. В момента, страната изнася единствено зърно, в което като стока няма принадена стойност. В същото време се осъществява внос на такива важни суровини като краве мляко, зеленчуци, плодове, месо – свинско, телешко, агнешко и др.

            Излизането от тази кризисна ситуация изисква необходимост да се вземат спешни мерки в различните направления и сектори. Първата стъпка е изграждането на една обща структура.

1. Създаване на национална структура от типа „кооперативен съюз“ с централа в гр. София и офиси във всички областни градове. Поради факта, че малките и средни земеделски производители (МСЗП) не са обхванати и не членуват в асоциации, те в много от случаите не могат да стигнат до финансиране и субсидиране. В същото време МСЗП дават около 60-70% от селскостопанската продукция на държавата.

2. Към този „кооператив“ да се създаде търговска организация с цел обслужване на вътрешния и международния пазар. Търговската организация на кооперативния съюз ще спомага изкупуването и реализацията на продукцията, преди всичко от малки и средни земеделски производители.

3. Създаване на центрове за изкупуване, съхранение и обработка (подготовка) на земеделска продукция. Чрез търговската организация вече подготвената продукция ще достига до локалната (вътрешната) магазинна мрежа и ще се предлага на външни пазари.

Пример: в гр. Самоков и Чепеларе да се изградят складове за картофи; в гр. Кюстендил склад за череши и ябълки; в гр. Пазарджик и гр. Силистра – складове за зеленчуци и плодове.

4. Поради факта, че с този „кооператив“ ще се обхванат преди всичко малки и средни земеделски производители, да се изгради към центровете структурата, която да продава на селските стопани торове, препарати и семена на ниски цени. По този начин ще се намалят техните разходи и ще се подобри качеството на продукта (или ще има гарантирано ниво на качество). Този механизаъм също така ще насочи МСЗП да продадат продукцията си на „кооператива“. Когато „кооперативът“ договаря количествата за цялата страна, то ще търси максимално добри цени на база количествата.

5. Изграждане на малки преработвателни предприятия в различните области като мандри, консервни фабрики, птицекланици, месопреработвателни фабрики и т.н., с което голяма част от продукцията да се преработи и изкара на пазара като завършен продукт. Тук целта е също да се подобри микроклимата и миграцията от малките населени места.

6. Подпомагане на всички „кооператори“ с необходимите финансови средства за производство (преработка). За целта „кооперативът“ трябва да има собствена финансова институция (възстановяване на земеделската банка), с която да се оперира и гарантира за МСЗП. Тази институция можеда създаде работещ механизъм, с който „кооперативът“ оказва съдействие на фермерите при закупуване на земеделска земя, техника, животни и др.

7. „Кооперативът“ да участва в договарянето на земеделско оборудване с големи производители и изграждане на завод за малогабаритна техника и трактори до 100 к.с. за постигане на ниски цени на машините, а в последствие и задоволяване на пазара с такава техника.

8. Съдействие от страна на „кооперативи“ да се подобрят условията на живот в селата и малките населени места като с част от печалбата се ре-инвестира в проекти от обществен значение – детски градини, подпомагане на читалища, библиотеки и др.

Това са само няколко от мерките, които трябва да се приложат с цел бързо обхващане на големи маси от населението живеещо в малките населени места, да произвежда продукция на ниски цени и се задоволи нуждата на пазара.

Направленията в „кооператива“ няма да се ограничават само в рамките на традиционните производства, тук може да се стигне до директно договаряне на външно-търговската организация с компании, които търсят специфична продукция. България е една от страните богата на цялата гама от горски и планиски билки, и известна с производството на мед—продукти търсени в цял свят. Другият сектор е бубарството – отрасъл, който бе унищожен в години, когато цената на коприната в световен мащаб се е покачваше. Интересно на каква база рибарството и рибовъдството дава продукция, която е два пъти по-скъпа като завършен продукт от продукцията на отрасъл свиневъдството. Рибарството и рибовъдството са отрасли с бъдеще, а в България могат да се намерят такива производители.

Този текст обхваща само една част от производителите в сектор селскостопанство. Въпреки това, при съществуващата система на окрупняване на земите и създаване на зърнопроизводители от голям мащаб ще доведе до още по-голям разпад на такива структури като животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството и др. Някои предложенията за излизане от тази криза са:

1. Очертаване рамката на субсидиране на зърнопроизводителите на декар площ като гласуваната в момента максималната сума (31 лв./дка) да се превежда на земеделци обработващи до 19,000 дка (или по-малко). Селските стопани обработващи площи надвишаващи тази стойност да получават 80%, 50%, 30% от максималната допустима субсидия на площ. Спестените средства да се реинвестират в слабо финансирани отрасли, а именно зеленчукопроизводството, овощарството и др.

При обработвани (грубо) 36 млн. дка, годишно се изплащат над 1.1 млрд. лева субсидии. Помислете какъв тласък на слабо развитите сектори в земеделието ще дадат само 10% пренасочени средства от горепосочената сума.

2. Да се остави цялата субсидия на зърнопроизводителите, но при условие, че те развият преработка или животновъдство.

Примерно, при даден арендатор, който обработва 60,000 дка, той/тя да получава пълната гласувана субсидия, ако гледа 500 дойни крави или 2,000 овце майки; също така, от производителя да се изиска да има преработвателно предприятие за олио, брашно, фураж и т.н.

3. Да се преразгледат още в началото на програмния период мерките, по които се отпускат средства и да се направи правилно разпределение по отделните оси—продиктувани от вътрешните и външните пазарни условия, а не лобистки интереси.

4. Към ДФ „Земеделие“ има Служба за съвети в земеделието, която е базирана във всички областни градове. Функцията на тази служба е омаловажена като това трябва да се промени, а също така към нея се направят и лаборатории за изследвания на земята и други такива.

Най-важното е службата да изработва бизнес плановете на всички земеделци на минимално заплащане до 0,5% от стойността на проекта. С тази стъпка ще се намалят корупционните процеси в ДФ „Земеделие“, ще се засили контрола върху проектите, службата ще има пряк контакт със земеделския производител, който в последствие ще прерасне в съвместна работа за постигане на по-високи резултати.

***

Естествено в този бранш има толкова много проблеми, че не могат да се обхванат, но според нас това са спешните мерки, които трябва да се вземат, за да започне излизането от кризата.

28-ми Януари, 2014

Eastern Europe needs joined-up policy as well as topped-up pay

By Michael Galsworthy

Research Europe  20-02-2014

EU bonuses can help to level the playing field. But other reforms will be needed for Europe as a whole to maximise its scientific potential, says Michael Galsworthy.

In the years preceding Horizon 2020, science in eastern Europe faced two main problems. First, the region’s participation rate in EU-funded projects was desperately low. Second, stagnant pay and rising living costs were compounded by austerity measures that cut into science jobs and salaries heavily.

 EU funding offered no respite. The European Commission would pay salaries at the local rate, even though the rate for doing the same work, on the same project, in a wealthier European country would be substantially more. As a result, scientists fled eastern Europe at a time when the region needed to retain them to replace an inefficient old guard left over from the communist era. With talent starved and driven out, the mood among young scientists was glum.

 For a long time, documents from the Commission noted the uncompetitive nature of eastern Europe and the strong salary inequalities across the continent, but offered little in-depth analysis. Generally, the patronising line was that there could be no compromise on the criterion of excellence for European science. This meant no tokenism or hand-outs for struggling eastern European research institutes and their scientists. Yet eastern Europe has a strong history in science and a huge reservoir of potential for a new, open Europe.

 Things changed late in 2012. Anyone employed on an EU project anywhere can now be paid a bonus of up to €8,000 a year. In addition, Horizon 2020 includes a €722-million fund called Spreading Excellence and Widening Participation, aimed at restructuring outmoded research organisations and bringing in talent. Structural funds, often misspent or unspent during Framework 7, will be targeted to substantial ICT, research and innovation efforts according to the plans for regional ‘smart’ specialisation that governments will put before the Commission. This regional development fund will be a colossal €100 billion, and money for centres of excellence in the east is attracting the interest of big western research institutions. It is an ambitious and multifaceted package, but is it enough to cure eastern Europe’s research and innovation ills for good?

 The pay problem

 Allow me to write of my own experience. When working in Slovenia on projects funded by Framework programmes 6 and 7, I loved being part of large international teams but the low salary made it impossible to make ends meet. I noted ruefully that although we divided up work months evenly, huge differences in salary meant that the bulk of the budget would be going to our western partners. If I had claimed my work hours from London, I would have tripled my net pay and lived comfortably. This observation triggered my return to the UK, and I knew that other colleagues in Slovenia were planning and implementing their escapes.

 Discontent in the most recent member states, known as the EU-12, reached the Commission via the permanent representations of those countries in Brussels. Things came to a head at a meeting of the Competitiveness Council in October 2012. Research ministers from all EU countries debated two potential solutions. One was to pay all scientists on international projects at the very generous Marie Curie rates. The other was rooted in the observation that during Framework 7, some of the wilier institutions in poorer regions had been paying their researchers bonuses from EU funds. This was legal, although something of a grey area. The option was to formalise such top-ups, so that up to €8,000 in bonus payments could be claimed each year.

 The idea of paying everyone Marie Curie rates was ultimately discarded: it was prohibitively expensive, the cross-level rate setting was complex and the measure could be disruptive as many young researchers in poor countries would be earning more than their bosses. The €8,000 maximum bonus was agreed as a flexible, quick and simple fix.

 However, this is not the whole story. I had been exploring the salary issue as part of my academic work on mapping EU-funded health research. An impact assessment from the Commission showed that, during Framework 7, the EU-12 had participated in 6 per cent of health-related projects but received only 2.5 per cent of the total funds for this research. The notion that this ratio of participation to funds must have been the result of rock-bottom salaries in the east was confirmed by a Commission report from 2007, which found huge variation in scientists’ salaries across Europe, even after controlling for living costs. Yet there was a dearth of commentary in the impact assessment itself and in the Horizon 2020 plans. Even the 136-page Researchers’ Report 2012, published by Deloitte for the Directorate-General for Research and Innovation, said only: “Researchers’ remuneration levels differ substantially across European countries (correlating with the cost of living).” How irresponsible to deal with such a fundamental issue so offhandedly.

 The €8,000 bonus is an immediate solution but, with large salary differences remaining, it may be applying a bandage where an operation is needed. There are essentially two competing arguments: either scientists should receive equal pay for equal work, regardless of geography, or institutions must compete with each other like companies, with what they pay factoring into that competition. Both arguments have merit. However, if the latter becomes policy then institutions must be genuinely permitted to compete, meaning that they can claim for their services more freely. Rules that effectively tie salaries to national wealth are anti-competitive.

 The structural problem

 Structural problems at my research institute were another reason for me to leave Slovenia. This issue, like salary, is something that a top-down analysis will not show. For example, Slovenia seems to be doing very well in EU-funded research, with high levels of participation. Yet no matter how many grants a country pulls in, if salaries are poor, bureaucracy heavy, resources for networking and support thin and the career path unattractive, many ambitious scientists will look elsewhere.

 Western Europe has had more time and money to build up international competitiveness, so eastern Europe now needs a jump-start to get in the race. One option is an infusion of western organisational know-how, so that local young talent can be nurtured in improved environments. The Spreading Excellence and Widening Participation fund should help struggling regions develop the structural and skill capacities to compete for greater access to Horizon 2020 funding. This means special posts to retain or win back top talent, and funds to team up with western counterparts, analyse and identify problems and get institutions into better shape. 

 Another major component to building the required infrastructure will come from structural funds. During Framework 7, the €350bn available was not channelled into research and innovation in eastern Europe, despite the Commission’s recommendations. Many governments felt that their priorities should be to put out economic fires, leaving them no capacity to apply for the funds. This will change as policy helpdesks assist governments in putting together smart specialisation plans that provide clarity on what development is needed. Essential infrastructure can be funded once a coherent vision is in place.

 These large funds can help to create centres of global excellence such as the Extreme Light Infrastructure, a laser facility based in the Czech Republic, Hungary and Romania. It would be politically dangerous for a struggling government to advocate such a big project on its own. But once established to global standards of excellence using EU funds, such projects become national treasures and magnets for talent and investment.

 The networking problem

 So far, so good—in theory. But there will be inertia to overcome. How do those who have never been in the habit of competing for EU grants suddenly change? Why would groups of western institutions that always apply together suddenly take on eastern partners?

 In some cases, outreach from western or Pan-European bodies can fit their own interests and mission. One example is in public health, where improving life expectancy and reducing inequalities is a Europe-wide mission. I have been drawing up plans with the European Public Health Association and the European Public Health Alliance to promote eastern European involvement in research programmes and conferences. Networking eastwards and building local research capacity helps health systems in critical need of strengthening, thus raising European standards and saving lives.

 Young researchers in the east also need more of a voice in policy. Anyone who has worked in eastern Europe has seen the cultural divide between the bright, eager youth and some of their elders in positions of power. Pan-European bodies and the Commission would benefit from contact with young eastern researchers who can talk about the situation on the ground. Such groups could help the Commission disseminate opportunities or gauge the impact of their efforts, such as whether the €8,000 bonus is making a difference.

 We now need a sustained effort to fully integrate eastern Europe into the European research and innovation ecosystem. I was delighted to hear two senior speakers at the UK’s Horizon 2020 launch say that eastern Europeans are no less bright than westerners. The Commission is also now putting money down in a way that indicates bold investment rather than trickles of charity. Now that we have the right sentiments and funds, we need to define the yardsticks of successful investment. It will all take hard work, but that work will bring everyone dividends a decade from now and onwards.

 Michael Galsworthy is in the Department of Applied Health Research at University College London.

 More to say? Email  comment@ResearchResearch.com

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

 През последните 6-7 години многократно критикувах въвеждането на пропорционалните („плоските”) преки данъци у нас. Аргументите за това са много. Тяхната икономическа нецелесъобразност и социална несправедливост се потвърждава от ограниченото им прилагане по света. Нито една развита пазарна икономика, дори с най-дясно правителство, не прилага такива данъци. Допускате ли, че това щеше да се случи ако пропорционалните данъци бяха подходящи? Какво по-убедително доказателство за тяхната непригодност! Прилагат ги няколко източноевропейски държави и някои развиващи се страни извън Европа с много слаби и/или корумпирани данъчни администрации, а също и правителства на авторитарни режими, обслужващи открито местната олигархия.

       Непригодността на тези данъци се потвърди и у нас след тяхното въвеждане: „плосък корпоративен данък – от началото на 2007 г. и „плосък” данък върху доходите на физическите лица – от началото на 2008 г.

            Богатата и заможната прослойка (5-10% от населението у нас), разбира се, е доволна от тези данъци, защото с тях се облекчава няколкократно данъчната им натовареност. Малка група икономисти – пазарни фундаменталисти, се е заела с неблагодарната задача да обосновава целесъобразността им, като не се свени да злоупотребява с истината, със здравата икономическа логика и да прави неверни изводи на базата на неверни данни и дори с фалшификации. Това пролича за пореден път в предаването „Референдум” на БНТ на 11 февруари 2014 г. и в коментарите на същите пазарни фундаменталисти по сериозната статия на г-н Валери Найденов „Как изхвърлихме 10% БВП на боклука” от 14 февруари във в. 24 часа. Това ме накара да се върна отново към темата.

Нито едно от твърденията на опонентите на г-н Найденов не заслужава внимание. „Плоските” данъци не решават никакви проблеми на икономиката и на обществото, те ги създават. Затова предпочитам да спра вниманието на читателите върху по-смислени теми в областта на данъчната политика, вместо да си губя времето с очевидни неистини, опровергавани вече многократно през последните години и десетилетия у нас и в чужбина, както от световната практика, така и от нобелови лауреати по икономика и от други световно известни икономисти. Какъв е смисълът да повтарям известни до втръсване факти и аргументи, доказващи непригодността на „плоските” преки данъци без необлагаем минимум? Все едно, няма да убедя фанатично предубедените доморасли пазарни фундаменталисти. Това би означавало да обиждам читателите, като им губя времето с недомислия. Големите проблеми са другаде.

Предлаганите от мен и от други икономисти промени в данъчната система: отказ от „плоските” преки данъци и възстановяване на умереното прогресивно облагане с необлагаем минимум, както и въвеждането на семейно облагане на доходите, не е подаяние за бедните. С това целим да започне възстановяване на отнетите или недодадени на трудовите хора десетки милиарди лева през последните 24 години и особено след 2007-2008 г., чрез жестоко методично потискане на заплатите и пенсиите и прилагане на несправедлива данъчна система. Това не е подарък, а корекция на натрапена ни от неолибералите погрешна политика.

В резултат на тази политика по доходите трудовите хора (наемният труд, дребният бизнес и интелигенцията) в България, които и по-рано бяха между най-бедните в Европа,сега са бетонирани за дълго в европейското дъно. А богатите получаваха много по-голям дял от обществената баница, отколкото им се полагаше. С предлаганите промени се цели по-балансирана държавна политика към труда и капитала, защото те са еднакво нужни на обществото и то не може без тях. Цели се също сближаване на нашата антисоциална данъчна система с тази в ЕС и смекчаване на данъчния дъмпинг на България спрямо общността. Защото, освен антисоциална, данъчната ни система е и антиевропейска и това няма да бъде толерирано дълго в ЕС. С постепенната интеграция на икономическата политика в общността ще се сближават и данъчните ни системи, навярно до пълното им уеднаквяване в бъдеще.

Странно е, че у нас все още има хора, които ни губят времето в спорове кое облагане на доходите е по-рационално – пропорционалното или прогресивното! И противно на здравия разум и на икономическата логика твърдят, че пропорционалното облагане е по-справедливо. Светът отдавна е дал категоричен отговор на този фундаментален въпрос. Прогресивно облагане е въведено във Великобритания в 1435 г, а в САЩ – в 1862 г. То се прилага отдавна във всички развити пазарни икономики в различни варианти – от умерено до много високо. Максималните ставки на данъка върху доходите в развитите европейски страни са между 45 и 55%, а за корпоративния данък – между 25 и 35%. България е една от малкото европейски страни с „плоски” преки данъци. Заедно с Албания имаме най-ниския данък върху доходите (10%); заедно с Албания, Босна, Кипър и Македония прилагаме най-ниския данък върху печалбата (10%) и заедно с Грузия – работим без необлагаем минимум. Както се вижда, компанията ни е елитна с примитивния си провинциализъм!

Главна цел на предлаганата реформа е преразпределение на данъчното бреме от бедните и средните слоеве към заможните и богатите чрез по-справедливо облагане с данъци. Ако от 1 януари 2014 г. беше възстановен необлагаемият минимум от 340 лв. и данъкът върху него се приспадаше веднага, това би оставило предимно на бедните и среднодоходни домакинства над 500 млн. лв. и би натоварило богатите и заможните с предлаганата умерена данъчна прогресия до 20%.При необлагаем минимум тричленно семейство с един работещ с брутна заплата 800 лв. и 10% данък, в домакинството щяха да остават още 408 лв. годишно, а с двама работещи – 816 лв. Ако бъде въведено семейно облагане на дохода от 1 юли 2014 г. за тричленно семейство с един работещ при същите условия, за половин година в домакинството ще останат допълнително 276 лв, а при двама работещи – 552 лв. Милиони хора щяха да почувстват незабавно, макар и скромно подобрение. И щяха да бъдат доволни, защото разбират в колко трудни времена живеем.

Известно е, че преобладаващата част от българите живеят в мизерия. Освен че бедността е масова, около 50% от хората у нас живеят под границата на бедността, при 24% средно за ЕС. Поради далеч по-ниското общо равнище на доходите в България тази граница означава много по-голяма мизерия. Бедният българин живее много по-зле, например от бедния австриец. На тези хора трябва да се помогне. Най-добрата и най-здравословна помощ ще бъде съживяването на икономиката – по-висок растеж, по-голяма заетост, повече доходи. Това обаче е сложен и труден процес и изисква години. Бедните хора, лъгани повече от две десетилетия, че България ще се превърне в Швейцария на Балканите, не могат да чакат толкова дълго и разчитат на някакво, макар и скромно, подобрение сега – през тази и следващата година.

Такова подобрение може да се постигне само чрез данъците. Те са един от най-ефикасните преразпределителни инструменти с незабавен ефект. В продължение на две десетилетия основното бреме беше стоварено върху хората с ниски и средни доходи, поради избрания тип данъчна система – с преобладаващи високи косвени данъци (ДДС и акцизи), плащани от всички, дори и от най-бедните и малък дял на ниските преки данъци (данък върху доходите и върху печалбата), плащани предимно от заможните и богатите. През 2013 г. приходите в бюджета от преки данъци са били 3,89 млрд. лв. (24,9% от данъчните постъпления), а от косвени данъци – 11,73 млрд. лв. (75,1%). В европейските страни съотношението е обратно. Дори само тази социална структура на данъчното бреме е достатъчна, за да се види колко небалансирана и несправедлива е данъчната политика на българската държава спрямо труда и капитала, за разлика от европейската. С предлаганата реформа данъчното бреме се премества от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в европейските страни.

Това е икономически целесъобразно и социално справедливо. Налага се и от елементарна солидарност с най-нуждаещите се в тези тежки времена. То е толкова очевидно! Няма да го разбере само този, който не желае да го разбере. Държавата трябва да наложи тази промяна в името на икономическата целесъобразност, социалната справедливост и политическата стабилност, въпреки очакваната съпротива на най-богатите. Съвременната европейска държава не може да си позволи да пренебрегва трайно и грубо интересите на 70-75% от населението, в угода на 5-10%. Хората няма да й позволят да го прави дълго! Ако правителството не чува неприятния (за него) социален тътен от дълбините на обществото, между него и гражданите има огромна социална пропаст и дните му са преброени! Цялата история на човечеството потвърждава тази жестока истина.

И още по-важно – такава страна не може да се развива успешно. През последните 25 години България е учебникарски пример за такава държава – със силно деформирана късогледа икономическа и социална политика, с разгул на престъпността и корупцията, с разградена държавност. Аз не пледирам интересите на една социална група да се жертват в полза на другата. Защото историята ни показва, че такава политика създава много повече и по-остри проблеми, отколкото решава. Твърдя, че трябва да се търси взаимно приемлив компромис между тях, а държавата да бъде обективен арбитър в този процес. Друг изход няма! Алтернативата са икономическата стагнация, социалното напрежение, масовото отчуждение, политическата нестабилност, уличните бунтове.

Уверяват ни, че с решението за отложено връщане на платения данък от хората с ниски заплати (до 340 лв.) през 2015 г. се решавал проблемът за възстановяване на необлагаемия минимум, та дори и на семейното облагане. Това не е вярно! 1/ Тези хора ще получат някакво облекчение не веднага, а след 15-18 месеца, защото данъчните декларации се подават до 30 април и надвзетите от държавата суми ще се възстановяват към средата и втората половина на 2015 г. 2/ Тези бедни хора се превръщат в безлихвени кредитори на държавата, без да са питани и без да го съзнават сега. 3/ Ако се прилагаше класически необлагаем минимум получените 34 лв. месечно работещите биха могли да консумират или да спестяват и да получават съответната лихва. При тази система, освен че са превърнати в безлихвени кредитори на правителството, те са лишени и от възможността да получават лихва като спестители. Държавата ще печели скришом от това десетки милиона лева годишно за тяхна сметка. 4/ Всеки запознат с „фактора време” знае, че един лев доход сега е по-ценен от един лев след година или след 15-18 месеца. Така отново се отнема част от обещаното на работещите, без те да го съзнават сега. 5/ Стотици хиляди неопитни хора ще трябва да попълват данъчни декларации през пролетта на 2015 г. със свързаните с това неудобства 6/ И в този случай текущите интереси на бюджета се поставят над всичко – обещава се сега, за да се печелят симпатии на избирателите, а финансовият товар се пренася мълчаливо в 2015 г. И това се представя като жест на държавата към бедните! Да, отложеното връщане на данъка е нещо, което е по-добро от нищото, но значението му не бива да се преувеличава и да се представя като „пробив в системата на „плоското” облагане”. Това е груба злоупотреба с икономическата истина.

Всички се тревожим от продължаващата икономическа стагнация. Ако се ограничим в разсъжденията си за тази и следващата година скромен растеж е възможен само чрез активизиране на вътрешното потребление (домакинско, колективно и инвестиционно) и на външното търсене. За сериозен подем във външното търсене е все още рано да се надяваме. Освен това, при сегашната примитивна структура на нашия износ ( над 50% суровини и материали, значителен дял първично обработени стоки с посредствено качество и ниска експортна цена, голям дял на ишлемето и т.н.) евентуалното му увеличение не е основание за гордост, по-скоро обратното. Нашата икономика засега не е способна за значим високотехнологичен износ с висока добавена стойност. Нужни са много години и огромни инвестиции, за да се подготви за това.

Най-бързи резултати могат да се постигнат чрез по-голямо потребителско търсене на домакинствата, което осигурява над 60% от БВП у нас. Това обаче е възможно само при повишение на доходите на бедните и среднодоходните домакинства, които купуват предимно насъщни местни стоки, докато богатите купуват повече вносни стоки и с това създават работни места и доходи в чужбина. Скромното повишаване на доходите на бедните и средните слоеве (около 5,0-5,5 млн. души), освен чрез пенсиите и различни социални програми, може да стане най-бързо с възстановяване на необлагаемия минимум и въвеждане на семейно облагане при данъка върху доходите, а също и необлагаем минимум при корпоративния данък за малките фирми. Ако не се повишат забележимо доходите на бедните и средните слоеве през тази и следващата година не може да се очаква повишение на потребителското търсене, а чрез него и на растежа на БВП. За това могат да помогнат вътрешните и външните инвестиции, но те не са сигурни.

            Казват, че ниските „плоски” данъци привличали чуждестранните инвеститори. Това може да важи до някъде само за корпоративния данък. Привлекателността на една страна обаче се определя от взаимодействието на цял пакет фактори и ниският корпоративен данък е само един от тях. Достатъчно е да не сме привлекателни по няколко други фактора (какъвто е нашият случай), за да се неутрализира ефекта от ниския данък. Това се случи и у нас. През 2007 г. ПЧИ са били 17,7 млрд. лв, а през 2012 г. – 2,5 млрд. лева, въпреки рекордно ниския корпоративен данък. За това са повлияли и неблагоприятни външни фактори, но вътрешните са решаващи.

Казват ни, че ниските „плоски” данъци осигурявали по-големи постъпления в бюджета от „изсветляване” на сивата икономика. Това също не е вярно (виж таблицата).

Постъпления в републиканския бюджет от преки данъци- в млн. лева

Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел Статистика.

Пояснение: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година.

Няма права причинно-следствена връзка между въвеждането на ниските „плоски” данъци и размера на постъпленията. По-скоро обратното – поради премахването на необлагаемия минимум при данъка върху доходите, едновременно с рязкото намаление на максималната данъчна ставка и отказа от данъчната прогресия за по-високите доходи, бремето се премества от богатите към бедните.

Богатите сега плащат поради отмяната на необлагаемия минимум, но печелят всяка година многократно повече от премахването на данъчната прогресия: от 40% в 2000 г., на 24% в 2005 г. и 10% в 2008 г. Това е най-важният резултат от въвеждането на този данък. През 2007 г. (преди въвеждането му) прирастът на постъпленията в бюджета е бил 484,1 млн. лв., а през 2008 г. (с въвеждането му) прирастът е 141,9 млн. лв., главно от премахването на необлагаемия минимум, а не от „осветляване” на икономиката. През 2009 г. прирастът на постъпленията намалява рязко, а през 2010 г. има реален спад. Нестабилното увеличение през последните три години се дължи главно на повишението на номиналните доходи, а също и по-добра работа на данъчната администрация, което е нормално да се очаква.

И още нещо, клишето за намаляване на данъците, за да се плащат се използва само от слаби правителства. То означава официално признаване на собствената им неспособност и безпомощност да въведат ред в данъчната администрация. И затова правят по-лесното – намаляват ставките, вместо да вземат мерки за подобряване на данъчната дисциплина и на ефикасността на администрацията.Удобствата на данъчната администрация се задоволяват и нейните дефекти се компенсират приоритетно пред потребностите на обществото за по-добра събираемост на държавните вземания.

Може да се говори по-скоро за обратна причинно-следствена връзка – въвеждането на „плоския” корпоративен данък намали постъпленията от 2059,6 млн. лв. в предкризисната 2008 г. до 1496,8 млн. лв. в 2013 г., когато, според официалните твърдения, сме вече излезли от кризата и обемът на БВП превишава предкризисното равнище. Това се потвърждава и от световния опит. По времето на президента Рейгън намаляват драстично преките данъци в САЩ. Последва рязък спад на данъчните постъпления и висок бюджетен дефицит в продължение на години. Същото се случи и при президента Буш. Така постъпват и някои европейски правителства.

Достойно за съжаление е, че в най-пазарните икономики в света (Великобритания и САЩ) са разбрали преди векове, а в другите развити страни – преди много десетилетия, че прогресивното облагане е икономически по-рационално и социално по-справедливо, а нашите пазарни фундаменталисти ни натрапват „плоското” облагане с което ни отчуждават от съвременните данъчни стандарти и ни връщат в средновековието!

Достойно също за съжаление е, че най-изтъкнати световни личности надигнаха тревожен глас на последния икономически форум в Давос през януари 2014 г. поради растящото доходно неравенство в света, застрашаващо стабилността и дори съществуването на системата и препоръчаха прогресивното данъчно облагане като ефикасен коректив, а нашите пазарни фундаменталисти ни убеждават в обратното!

И понеже употребявам често понятието „пазарни фундаменталисти” може би дължа едно обяснение. Аз не съм автор на това понятие. Негов автор преди години е Джордж Сорош.

Отпечатана в съкратен вариант в в-к 24 часа на 25 февруари 2014 г.