Съюз на икономистите в България

Днес подписах указ, с който връщам за повторно разглеждане в парламента някои текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013 г. Пълният текст на мотивите за това вето, както винаги досега, ще намерите на сайта на президентската институция.

Аз уважавам правото на всяко правителство да осъществява политиките, които счита за полезни за страната и за които му е гласувано доверие от гражданите. Нямам нищо против, ако тези политики се реализират чрез актуализация на бюджета и дори чрез поемане на нов дълг. Подкрепям заложеното завишаване на средствата, с които държавата подпомага семействата на деца с увреждания, дори считам, че е недостатъчно. Но категорично не приемам аргументите и опитите да се спекулира именно с нашите съграждани, които са в тежко материално и социално положение. Не бива да се внушава на обществото, че едва ли не само това е целта на актуализацията, която е предвидена, защото социалният пакет, който е включен в нея, е една много малка част от предвидените разходи.

Искаме да знаем повече за всички разходи и искаме да знаем повече за предвидения нов дълг и, разбира се, как ще се управлява този публичен ресурс до края на годината.

Същевременно не виждам в приетия от Народното събрание закон за актуализацията на бюджета сериозна заявка за политики и реформи в подкрепа на заетостта, конкурентоспособността и растежа на българската икономика. Не разходите и дефицитът трябва да растат, а икономиката трябва да расте, за да живеем по-добре. Така по устойчив начин ще се произведе повече, а управляващите ще могат да разпределят чрез бюджета повече за заплати, за пенсии и за социални програми.

Реших да наложа частично, а не цялостно вето, за да подчертая ясно, че подкрепям предвидените 40 млн. лв. допълнително, които ще бъдат изразходвани за социални мерки. Ще припомня, че служебното правителство в своите първи дни отдели допълнително 41 млн. лв. също за подпомагане на най-уязвимите групи и то не като увеличи разходите, а като намери икономии и оптимизира публичните разходи. Повтарям, наложеното от мен днес вето е частично, като връщам за повторно разглеждане текстове, които са свързани с приходите, с разходите и с предвидения нов дълг.

Считам изменението на приходната част за преждевременно и неамбициозно, тъй като на практика държавата в средата на годината смъква летвата и занижава изискванията към приходните администрации. По време на политическите консултации за съставяне на правителството обърнах внимание на партиите, които заявиха готовност да управляват, че са поели конкретни ангажименти към своите избиратели и това не са празни приказки, които удобно забравяме веднага след сформиране на правителството.

Ако погледнем поетите предизборно от управляващите ангажименти за борба със сивата икономика, с контрабандата, за повече приходи, всъщност в тази актуализация констатираме точно обратното. Нещо повече, митническата администрация и Националната агенция за приходите вече повече от месец и половина са в непълен състав или дори без ръководство, а ДАНС и ГДБОП са в процес на трансформация, която се планира да продължи до края на октомври месец.

Очаквам правителството да положи необходимите усилия и да подобри работата на приходните администрации, преди да ги освободи от отговорността за повече приходи. Надявам се сектори, които са доказано неефективни и в които потъват милиарди, да бъдат реформирани, а не просто да им предоставяме нови и нови публични средства.

По отношение на разходите генерално липсва прозрачност, липсват аргументи, защитени с цифри и записани в закона. Нека да стане ясно на всеки, в този закон, който Народното събрание прие в частта „Разходи”, се коригира единствено резервът за непредвидените и неотложни разходи. Какво означава това? Означава, че нищо от записаното в мотивите, както и от изговореното в парламента и в публичното пространство във връзка с предвидената актуализация, не се съдържа в закона, а правителството може да изхарчи завишените разходи на практика, както намери за добре. Дори и предвиденият социален пакет, който аз категорично одобрявам, не е в бюджета на Министерство на труда и социалната политика.

Коректният подход е друг. Разходите да са прозрачни, в закона да е записано кой какви средства допълнително ще получи и за какво. Това е логиката да има бюджет и той да се приема със закон, а не в началото на годината всички държавни пари да се дадат в правителството и то просто да харчи едни 30 млрд. през годината, както намери за добре. Затова е законът, затова е бюджетът, за да се разпишат точно разходите кой колко.

Подкрепям тезата, че държавата трябва да се разплаща с бизнеса навреме. Всеки, който си е свършил коректно работата, трябва да си получи парите в срок. Но не само държавата, а и общините са важни, защото те дължат много повече и то специално на малките и средни компании, а те понасят най-тежко кризата.

Какво прави впечатление в закона? Най-ярката липса е именно по отношение на задълженията на общините. За тях няма нито дума нито в мотивите, нито в разясненията, които управляващите дават. На мен това ми се вижда странно, нелогично, но и вярвам, че е в разрез с обявените намерения държавата да се разплати с бизнеса. Питам – на кой бизнес? Законът не отговаря.

И по тази тема се постъпва по същия начин. Предвидени са едни допълнителни средства, които са за непредвидени разходи и които Министерски съвет ще разпредели, както намери за добре. Това заобикаля един от най-важните принципи на правовата държава. Разходите на държавните органи да се определят законно, за да е ясно на цялото общество кой колко харчи и за какво. Надявам се Народното събрание да разпише конкретно кой орган колко дължи на бизнеса и необходимите средства да бъдат предвидени по съответните пера в бюджета.

Без да повтарям същите аргументи, ще кажа, че те са валидни и за задълженията за възстановяване на ДДС. Не е сложно Министерство на финансите да обяви колко се дължи за ДДС и съответно тези пари да се предвидят в бюджета на министерството. В противен случай едва ли можем да говорим за прозрачност. Натрупването на стотици милиони в резерв за непредвидени разходи буди съмнение.

Какво казват вносителите в мотивите си? Необходими са още пари за ДДС, за издължаване към бизнеса и за социални нужди. Добре, кажете ми вие на мен кой от тези разходи е извънреден, кой от тях може да бъде класифициран като непредвиден, кой? Връщането на ДДС ли, разплащането с бизнеса ли? Вярвам, че когато разходите се посочат в конкретните пера, ще бъде много по-добре и от гледна точка на прозрачността и надеждността в управлението на публичния ресурс.

Налагам вето и върху текстовете, които са свързани с предвидената в закона възможност правителството да вземе нов дълг в размер до 1 млрд. лв. Не съм против вземането на дълг, може да е 1 млрд., може да са 2 млрд. Но съм против, ако този дълг се използва за генериране не на икономически растеж и не за създаване на работни места, т.е. той не се използва за политики и реформи за заетост и конкурентоспособност, а този кредит от 1 млрд. се използва за финансиране само на текущи разходи. Тогава съм против.

Вярвам, че правилният път, по който трябва да се развиваме, да забогатяваме, а и да спечелим средствата, с които да върнем този дълг, е не просто да го прехвърлим към следващото поколение, а да го изработим с конкурентоспособност и с реформи. Вярвам, че финансирането на текущи разходи на кредит е пагубно в дългосрочен план. Има много държави в криза, които са пример за това. Не е добре да тръгваме по този път. Затова аз съм против не самото теглене на кредит от 1 млрд., а начина, по който се предвижда той да бъде изхарчен, а именно за финансиране на текущи разходи.

Вярвам, че основната цел на всеки един от нас като отговорни държавници е да работим, не да се увеличават разходите и дефицитът, и дългът, а да расте икономиката, да се увеличава брутният национален продукт. И, разбира се, разходите и дефицитът да бъдат под контрол. Това е правилният подход. Вярвам, че всички ще се обединим около това и вярвам, че културата на стабилност в България ще бъде запазена.

Това са моите аргументи. Те са принципни. Те не са плод на каквото и да било политическо заиграване или задкулисни намерения. С това вето се придържам стриктно към конституционните си правомощия. През последните дни чух много анализи кое е редно и кое не е, кое може да се прави и кое не бива. Чух, разбира се, и анализи за „запазени територии“ –  запазена територия за правителството и за кого ли още не. На всички тези въпроси нашата конституция е дала много ясни отговори, а именно, че президентът има право да налага вето върху всички закони не само при противоречия с конститцията, а и по целесъобразност.

Тя е предвидила разделението на властите и принципът власт власт възпира. Не самоцелно, а защото само така можем да гарантираме интересите на нацията, която от февруари месец протестира. И тя протестира от февруари срещу монополите, включително, вярвам, и срещу монопола във властта. Добре е да има баланс на властите и добре е да се чуят аргументите на всеки. Разбира се, в крайна сметка всеки ще носи отговорност в рамките на своята компетентност.

Въпреки опитите през последните месеци да ми се прехвърли отговорността за много неща и почти всичко, с което управляващите към момента не могат да се справят, аз няма да се поколебая и в бъдеще ще продължавам да действам с аргументи и по конституция. Днес се води кампания на очерняне, на делегитимиране на държавния глава. Ще понеса всичко това в името на хората, в името на активното гражданско общество, което има правото да бъде информирано, когато се харчат държавните милиарди.

Не е прецедент, че ще върна бюджета. Президентът Желев също е направил подобно действие през 1996 г. Надявам се, без истерично и излишно противопоставяне, да се чуят моите аргументи, да се дебатира в парламента и да се финализира предвидената актуализация отговорно и прозрачно.

Благодаря ви.

Съюзът на икономистите в България изпрати до президента Плевнелиев Отворено писмо,  с което го призовава да не се подава на политически внушения и да не налага вето на ремонтирания бюджет, защото това ще съдаде проблеми на икономиката.

Ето и пълния текст на писмото:

ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Росен Плевнелиев,

Президент на Република България

Не се подавайте на политически внушения, г-н Президент!

От евентуално вето ще пострада най-вече икономиката. 

Уважаеми г-н Президент,

Обръщам се към Вас по повод на поредния опит в публичното пространство да се атакува и забави решението на правителството и парламента за актуализация на Бюджет’2013. 

Разбираемо е, че съществуват различни гледни точки за бюджетната политика в условия на продължаваща депресия.

Давам си сметка, че като държавен глава Вие сте длъжен да отчитате разнообразието от интереси и мнения в обществото по ключовия въпрос за управлението на публичните финанси. Не отричам и конституционно регламентираното право на президента да налага отлагателно вето върху закони, които , по негова преценка, нанасят ущърб върху обществените интереси. Подкрепям искането Ви да се предсатви точна справка за разходите извън социалния пакет, които правителството възнамерява да направи до края на 2013г.

Но тези дни в България не се спори по принцип, а върху конкретен проект за законодателни промени, който беше одобрен от парламента.

За съжаление, депутатите и ръководството на НС подцени важността на проблема, като взе решение да ползва в една кризисна и критична обстановка пълна лятна ваканция. Така че отговорността за съдбата на актуализирания закон за бюджета пада в голяма степен върху президентската институция и върху Вас лично!

В качеството си на председател на Съюза на българските икономисти /СИБ/ се обръщам към Вас с изрична молба: не се поддавайте на външни, политически внушения!

 От евентуално президентско вето ще пострада на първо място икономиката.

 Позицията на ръководството и група експерти от СИБ по този въпрос е известна още от март 2013 г. Тогава ние сигнализирахме чрез медиите и чрез писмени становища до държавните институции, че:

 Бюджет’2013 е нереалистично изработен върху нереалистична прогноза за макроикономическата марка, страда от сериозни структурни несъответствия, а приходната част няма да бъде изпълнена;

Фискалният резерв периодично слиза на опасно ниски равнища, под т.нар. санитарен минимум и критично свитите средства за текущо разплащане в него застрашават финансовата стабилност;

Двата заема, взети от кабинета „Борисов” – през 2012 г. и през януари т.г. са нецелесъобразни и натоварват в непосилна степен държавната хазна.

В резултат на тези и редица други некомпетентни действия, България навлезе в ликвидна криза. Без промени в бюджета и нови заеми трудно може да обслужва редовно своите задължения по реализираните външни и вътрешни дългови сделки. Отделно стои изключително важната задача държавата да се върне към договорната дисциплина и пазарната практика и да обслужва коректно своите задължения към бизнеса, общините и ключови социални сфери.

Предупредителните сигнали на СИБ, които изпратихме своевременно и до президентската институция през мандата на служебното правителство, се потвърдиха. Така че всяко едно правителство, независимо от неговия политически профил, беше длъжно да предприеме актуализация на бюджета, както и и други мерки за стабилизиране на публичните финанси – още преди края на 2013 г.

За съжаление, сегашното правителство показа колебание по тази необходимост през първите седмици на своя мандат. Забави се и с поготвянето на ясен и публично оповестен отчет за състоянието на българската хазна , изпълнението на приходната част и разходите от републиканския бюджет.

  Всичко това създаде атмосфера на подозрение, че оповестеното през юли т.г намерение за актуализация на бюджета ще обсужва други –неикономически- цели и ще работи в интерес на заинтересовани корпоративни кръгове. В този смисъл критиките на опонентите на приетия от парламента закон за актуализация на Бюджет’2013 г. са основателни.

Уважаеми г-н Президент,

Министерството на финансите вече излезе с публично становище по намерението за налагане на президентско вето. Експертите от СИБ поддържат повечето от аргументите, изразени в това становище. Но спорът за икономическата рационалност на заварената и ревизираната бюджетна политика не е в детайлите, а в стратегията. Още повече, че вече се закъснява с реалната подготовка и консултации по изработване на макрорамката за 2014 г. , и в съпътстващите данъчни закони.

Позволявам си да Ви обърна внимание върху факта, че в настоящата критична икономическа и финансова ситуация, на фона на продължаващите граждански протести, и растящото социално недоволство сред уязвимите групи /пенсионери, майки с деца, лица с увреждания, безработни и др./, по-нататъшното забавяне и евентуално спиране на решението за актуализация на бюджета ще задълбочи кризисните процеси и ще удължи още повече проточилата се депресия.

Ние, експертите от СИБ, разбираме защо алтернативната икономическа школа на пазарните фундаменталисти така агресивно атакува одобрения законопроект и мотивите за него.

 Обяснението е просто: първо, неолибералните лобита у нас са съотговорни за провала на бюджета, тъй като участваха активно в консултациите по неговото изработване през м.г.; второ, набелязаните от правителството мерки за промяна в параметрите и част от приоритетите в разходната част на бюджета са сигнал за възприемане на нова, различна от неолибералната парадигма, бюджетна философия.

Само че именно господстващата парадигма на т.нар. Остерити /затягане на коланите-на всяка цена!/ вече се преосмисля от водещите страни и икономики в света. За това свидетелстват последните договорености на министрите на финансите , постигнати на срещата на Г-20 в Москва.

 Време е България да се приобщи към тях – още повече, че през последните пет години именно политиките „Острити” бяха главната причина за задълбочаващата се депресия, спада в потреблението и недоволството на гражданите и данъкоплатците.

Следователно спорът „За и против актуализацията на Бюджет’2013 г., е само началото на реконцептуализация на антикризисните стратегии в развитите икономически страни.

 Не допускайте чрез отлагателно вето или други инструменти на президенстките правомощия да попречите, отлагате или спрете тази стратегическа промяна.

В крайна сметка именно ориентацията към насърчаване на потреблението, устойчив икономически растеж и нови перспективно работни места, постепенно увеличаване на доходите и по-справедливо разпределение на данъчните тежести е магистралният път за излизане от тресавището на кризата, в което попадна България преди пет години.

Растежът изисква ресурс и нови вложения в конкурентноспособни , преструктурирани отрасли на икономиката. Именно в тази насока, а не в процедурните ходове за отлагане, връщане и публично оспорване на законопроекти в областта на управлението на публичните финанси, президентската институция може да бъде изключително полезна.

Станете инициатор в КСНС да бъдат разгледани час по-скоро /като правителството даде отчет/ , обещани, но забавени и/или незадвижени ангажименти за премахване на черните дупки във финансите, които обезкървиха работещия бизнес и задълбочиха рецесията:

 безкомпромисни мерки за пресичане на контрабандата, още през тази година /тук държавната хазна губи годишно над 2 милиарда лева/;

нулева толерантност към политическата корупция /където потъват годишно над 1,5 милиарда лева/;

прекратяване на практиката на дирижирани публични търгове в интерес на крупните, приближени на властта корпорации /и във вреда на СМП/;

задкулисно подготвените сделки по вземане на нови заеми / от лятото на 2012 г. и през януари 2013 г./, които облагодателства приближени на властта облигационери

привилегированите сделки по т.нар. заменки на държавни земи, в полза на олигархични кръгове и т.н.

 Такава намеса никой разумен човек няма да оспори.

 Защото става въпрос за националната сигурност на България-финансова, икономическа, социална. Нещо повече, позицията Ви да не се вземат нови заеми без солидна обосновка и решително противодействие на криминалните икономически агенти и

на политическите корупционни схеми заслужава пълна подкрепа.

 Включването Ви, обаче,  в процедурните спорове по актуализацията на бюджета и исканията за вето върху приетия закон вкарва президентската институция в друга спирала: на политизация на темата, на заиграване със заинтересовани лобистки и олигархични кръгове, на злепоставяне на страната пред ЕС и пр.

В случай, че проявите интерес,  ръководството на СИБ е готово да изложи допълнителни аргументи в подкрепа на тезите, застъпени в настоящото Отворено писмо!

Проф. КРЪСТЬО ПЕТКОВ,

Председател на УС на СИБ

ДОБРЕ ДОШЛИ НА СТРАНИЦАТА НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ!

КОИ СМЕ НИЕ

Съюзът на икономистите в България (СИБ) е неправителствено, неполитическо, творческо-професионално сдружение с нестопанска цел.

В него могат да членуват дееспособни физически и юридически лица, които се занимават и извършват икономическа дейност в областта на науката, практиката и управлението.

ИСТОРИЯ

Съюзът на икономистите в България е наследник и продължител на дейността на първото Българско икономическо дружество (БИД), създадено на 11 юни 1895 г., което съществува под това название до м.януари 1950 г. На 20.10.1964 г. се изгражда

Дружество на икономистите в България, което след неколкократна промяна в наименованието си, на 3 май 1990 г. се регистрира като „Съюз на икономистите в България” (СИБ)

ЦЕЛИ

• Да съдейства за социално-икономическия просперитет на страната;

• Да участва в разработване и внедряване на икономически иновации и технологии в стопанската дейност;

• Да укрепва и разширява международните контакти и да развива взаимоизгодно сътрудничество със сродни организации от чужбина;

• Да съдейства за развитие на икономическата наука и усъвършенстване на практиката;

• Да организира изучаването и разпространяването на икономическия опит на други страни.

Организациите от неправителствения сектор, подписали настоящата ХАРТА, обединяват своя експертен и граждански потенциал за реализиране на следните цели:

1.  Преодоляване на климатичната криза;
2.  Ограничаване на енергийната бедност;
3. Преодоляване на вредите, които енергийните технологии нанасят на природата;
4. Минимизиране на рисковете, които пораждат неолибералните политики за правата на гражданите – потребители и социалната защита на работниците и специалистите в енергетиката.
5. За постигането на тези цели ГСЕД-БГ ще фокусира вниманието си върху следните приоритетни задачи:

• Възстановяване на законността и здравия разум в управлението на енергийния сектор;
• Демонополизация на енергетиката и сферата на публичните услуги;
• Декартелизация на енергетиката и публичните услуги.

Учредяването на Граждански съюз за енергийна демокрация- България е част от Глобалното Движение за Енергийна Демокрация /TUED/, с координиращ център Глобален институт по труда, Университет Корнел, САЩ.

Българските партньори приемат  програмния документ на TUED, приет през Ноември, 2012 г. : RESIST, RECLAIM, RESTUCTURE: UnionsandtheStruggleforEnergydemocracy.

Програмата на TUEDe основа за реализиране на целите и задачите, залегнали в настоящата ХАРТА и е неразделна част от нея.

Учредители:

За Съюз на икономистите в  България

1. проф. Кр. Петков, Председател на УС:

За Асоциация „Активни потребители”

Богомил Николов, Председател:

За Съюз на енергетиците  в България

Николай Драгомиров, Председател:

За Информационен център срещу бедността, Европейска антибедност мрежа –България

проф. Духомир Минев:

За Североизточна търговско-промишлена палата:

1. Йовчо Яков,  Председател:

За Сдружение на надомните работници:

Виолета Златева,    Председател:

За „Европейски младежки инициативи”

Йордан Христов, Председател:

За „Студенти за енергийна демокрация”:

1. Олег Йорданов

Уважаеми г-н

Имаме удоволствието да Ви поканим да станете член на Съюза на икономистите в България.

ОБРЪЩЕНИЕ

От проф. д.ф.н. Кръстьо Петков

Председател на УС на Съюза на икономистите в България

Уважаеми колеги,

Днес, на своя официален празник, българските икономисти имат много основания загордост и морално удовлетворение от изминатия път на нашата професионална общност:

Съюзът на българските икономисти е наследник на едно от първите съсловни и професионални сдружения, създадени след Освобождението ( 1895 г.): Българското икономическо дружество. Първоначалната цел на тази благородна инициатива – да се работи за „напредъка на народния поминък”- е актуална и днес. България изживява тежка икономическа криза.Благоденствието на мнозинството българи е поставено на сериозно изпитание. Вподобни исторически ситуацииикономическата наука е призвана да помогне на държавното управление и на своя народ в усилията им да предотвратят надвисналата стопанска и социална катастрофа ;

• На каузата на нашия Съюз в продължение на години са се посветили видни интелектуалци, държавници и съсловни водачи. Българският икономически елит се е доказал в историята като неразделна част от своята нация и е поемал с отговорност мисията на интелектуалното водачество в съдбовни времена. Днес ние сме изправени отново пред подобно предизвикателство: да очертаем пътя къмикономическото възстановяване, къмматериалния и социалния просперитет на България;
• Българските икономисти никога не са се примирявали с тезата за развитието на България като периферна/буферна зона в Европа, като държава, която е обречена вечно да догонва богатите си партньори. През миналия 20 век като нация сме изживявали периоди на забележителен стопански възход , правили сме пробиви в ключови области на науката и техниката, на материалното производство, образованието и културата. В алтернативнитестратегически решения, нестандартни и специфични за българскитеусловия , е ключът към успеха и сега. Напредъкът ще зависи в решаваща степен от приноса на българската икономическа наука.

Следователно, професионалният празник е и повод за интелектуална мобилизация, за рязко активизиране на творческата и публичната дейност на гилдията на българските икономисти.

Постиженията от миналото не бива да служат като заместител и оправдание за криво разбрания експертен неутралитет в днешно време . Именно това убеждение е залегнало в календара за професионалните изявина СИБ, който е наситен с дискусионни форуми и участие в проекти, ангажиращи едни от най-подготвените изследователи и практици от Българияи чужбина.

Само за шест месеца по инициатива на СИБ бяха организирани:

– две научни конференции по актуални теми –бедността и младежката безработица, сучастие на колеги от ЕС;

– поредица от публични лекции на изтъкнати български и европейски икономисти;

– старта на конкурса за млади икономисти, който ще бъде финализиран през ноември т.г;

От името на СИБ изпратихме на висшите държавни институции алтернативни предложения за икономически стратегии. Осъществихме и първата независима експертиза на финансовата дейност и ценообразуването на стопанско дружество от системата на ЕРП.

За тези и други изяви на членовете и ръководството на СИБ информирахме всички интересуващи се институции и граждани чрез нашата уеб страница (до дни ще заработи и новият интерактивен сайт на СИБ, което ще позволи да се поддържа онлайн връзка с наши членове, партньорски организации и медии в България и извън страната).

Уважаеми колеги,

За осми път общността на българските икономисти ще отбележи своя професионален празник 11 юни. На днешния ден ние, наследниците наБългарското икономическо дружество, сме длъжни да отдадем заслуженото уважение на неговите учредители.

И заедно с това, да бъдем достойни продължители на техния исторически завет: да бъдем заедно с българския народ, да сме проактивна част от гражданското общество- винаги, когато имат най-голяма нужда отнационалната творческа интелигенция.

Честит професионален празник на всички български икономисти!

11 юни 2013 г. , София

Виенският Институт за Икономически изследвания търси икономист, който ще засили нашите експертни познания в макроикономическия анализ свързан с Турция и с интерес в сферата на Европейския Съюз. За повече информация, моля погледнете прикачения файл.

www.bma-bg.org

Организатори: Съюз на икономистите в България /СИБ /

Асоциация „Активни потребители“
Съорганизатори:
Съюз на енергетиците и
Национално-експертно сдружение „ГЛАС“
На форума взеха участие независими експерти от следните организации в НПО-сектора:
Асоциация „Активни потребители“ – Богомил Николов, изпълнителен директор
Съюз на енергетиците в България – Николай Драгомиров
Български енергиен форум – проф. Атанас Тасев

Европейски младежки инициативи – Йордан Христов, председател
Европейска мрежа „Антибедност“- проф. Духомер Минев
КНСБ – д-р Иван Кокалов, вицепрезидент, Николай Ненков, вицепрезидент
Сдружение на надомните работници – Виолета Златева, председател
Североизточна търговско – промишлена камара
Съюз на данъкоплатците в България
Български комитет в световния енергиен съвет- Ангел Минев
ПАНЕЛНА ДИСКУСИЯ
Модератор: Проф. Кръстьо ПЕТКОВ, председател на Управителен Съвет на СИБ
панелисти: >Гл.ас. д-р Атанас Владиков„Диспропорцията между доходите и цените на електроенергията: българският случай в европейски контекст“.
доц. Мария Желязкова
Тема „Енергийната бедност: европейски измерения и политики антибедност“ (оценка на българската ситуация).
Д-р Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциацията „Активни потребители“
„Основни проблеми и нарушения, свързани с правата на българските потребители на електроенергия“.
Беше учреден Граждански съюз за енергийна демокрация-България
Учредители:
СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Асоциация „Активни потребители“
Информационен център България – Европейска „Антибедност мрежа
Европейски младежки инициативи
Сдружение на надомните работници
Североизточна търговско-промишлена палата
Съюз на енергетиците в България
Студенти за енергийна демокрация