Съюз на икономистите в България

За 10 г. сме загубили 100 млн.евро от безлихвено кредитиране на руската ядрена мафия

Георги Котев, ядрен физик

До скоро разполагах единствено с две информации, за цената на една ядрено горивна касета, от тези, които се зареждат в реакторите на действащите блокове 5 и 6, на АЕЦ „Козлодуй”. Първата информация получих от сигурен източник още докато работех в централата през 2008 г. и тя беше € 875 000 (осемстотин седемдесет и пет хиляди евро) бройката. Втората получих през зимата на 2011 г., от друг източник, след негов разговор с тогавашната председателка на СД на АЕЦ-а Милена Ценова, че цената вече е скочила на € 1 500 000 (милион и половин евро) за бройка.

За да добиете по-реална представа за сумите ще ви напомня че за зареждането на един реактор, което се случва веднъж на година, са необходими приблизително 45 броя ядрено-горивни касети, а за двата действащи реактора – 90 (деветдесет) броя. Смятайте сами.

Но буквално преди няколко дни се сдобих с наистина автентична информация – финансово счетоводните отчети на дружеството АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, за периода 2006-та – 2012-та години. Те не са публични в широкият смисъл на това понятие, но са откриваеми в платени справочни системи, откъдето и аз се сдобих с тях. В тях са посочени сумите похарчени за ядрено гориво към дата 31 декември на съответната година, но въпросното ядрено гориво все още не е влязло в употреба, а се намира на склад и предстои да се използва през следващата година. Но за да стане съвсем ясно нека видим конкретните числа и после пак ще поясня.

2006 г. – 51 271 000 лв.;

2007 г. – 97 804 000 лв.;

2008* г. – около 190 000 000 лв.;

2009 г. – 207 898 000 лв.;

2010 г. – 231 725 000 лв.;

2011 г. – 222 459 000 лв.;

2012 г. – 262 043 946 лв.

* в Баланса за 2008г. ядреното гориво е обединено с останалите материални запаси под общото перо „Материални запаси” (МЗ) и обща сума от 241 843 000 лв., но съдейки по останалите Баланси излиза, че останалите МЗ са почти постоянни и възлизат на около 50 000 000 лв., откъдето се получава и оценката за стойността на горивото. Ако някой от АЕЦ-а възразява – нека даде по-точна информация.

По-долу можете лично да се убедите във верността на числата, за годините 2006, 2007 и 2012, което не означава, че не разполагам с останалите отчети или, че посочените суми са не верни. Какво означават тези суми? Нека вземем първата, за 2006-та година. Тези над 51 милиона лева означават, че до края на годината, но не само в рамките на отчетния период, а и през всички предходни години, е закупено ядрено гориво, което все още не е влязло в употреба, а се съхранява на склад и предстои да се използва в някой следващ период. Преобладаващото количество налично ядрено гориво, за всеки един от отчетните периоди, е предназначено за използване на действащите блокове 5 и 6, на АЕЦ „Козлодуй”. Но както се разбра наскоро (в това число и аз самият го научих и се втрещих) в тези суми са влизали и няколко броя (предположително около 10) ядрено-горивни касети, които са закупени в периода 1979-та – 2003-та години, за да бъдат използвани в реакторите (ВВЕР-440), на вече затворените блокове 3 и 4, но така и не са били вкарвани в тях, а на скоро са върнати в Русия, за без пари. Виновни и наказани няма. Оправдания и обяснения – колкото си искате.

Сега можем да направим проверка, дали информацията ми за цената на една ядрено-горивна касета от € 875 000 евро, за 2008-ма година е вярна. Тогава броят на наличните ядрено-горивни касети беше 96 броя. Ако си направите труда да умножите бройките на цената и после я превърнете в левове ще получите нещо близко до 170 000 000 лева. Останалите около 20 000 000 лева най вероятно се отнасят до неизползваните касети за блокове 3 и 4. така проверката дава потвърждение на информацията. Същото ще се случи и ако направим проверка за цената от около € 1 500 000 за касета през 2011 г. Проверка на достоверността на тази цена също ще се окаже вярна, ако преди това се направи едно уточнение, което сега ще ви спестя, за да предизвикам представителите на ядрената мафия да протестират този факт. Ако протестират тази цена ще трябва да предоставят допълнителна информация, но това няма да им се стори приемливо и, както винаги, ще подвият опашка. Съдейки по числото за края на 2012-та година може даже да се вярва, че цената за бройка е надскочила милион и половина евро.

За какви загуби на всички нас ни говорят тези числа?

Първо: Всички тези числа, за съответните периоди показват/ говорят, че българският клон на ядрената мафия е кредитирала безлихвено руския клон на ядрената мафия, от което всички ние сме загубили около или даже над сто милиона евро, за последните девет години. Защо това е така? А това е така, защото всичкото това гориво е било закупувано около една или повече от една година предварително. Преди да дойде времето то да влезе в реактора и да почне да гори. Нормална практика е горивото да се доставя около месец или най-много два преди зареждането му в реакторите. Но от 2004-та година и до ден днешен се предприема нова схема за презапасяване, което ощетява всички нас. Така, на примерно, АЕЦ „Козлодуй” този месец купува ядрено гориво за 200 милиона лева, държи го една година на склад и го зарежда в реакторите едва следващата година, през юни. През това време, една година, тези 200 милиона лева се въртят по други схеми от руснаците и това им носи печалба, но не и на нас. При най-скромни оценки те биха могли да донесат минимум 10% допълнителен доход или около 20 милиона лева на година. Но вместо АЕЦ-а да използва тази възможност, за да поевтинеят цената на тока, решават да ги подарят на руснаците.

Второ: Всичките тези суми, които виждате горе, а и тези които не виждате, за годините 2004 и 2005 въобще не би трябвало да ги плащаме. Горивото е следвало да ни се доставя безплатно! Защо ли? много просто. Това гориво е експериментално. То не е преминало задължителните, предварителни тестови изпитания в Русия, преди да ни бъде предложено и доставено. Освен това то е изготвено от рециклиран Уран, а родната АЕЦ няма лиценз за използване на такова гориво. Сумирайте всички горни числа и смятайте загубата.

Трето: Не само че не е трябвало да платим и стотинка за ядреното гориво през последните девет години, но заради провеждането на експеримента на наша територия и с използването на наша база и персонал руснаците би следвало да ни плащат на нас и то никак евтино.

Сумарно загубата до сега гравитира около числото два милиарда лева.

И това е само по схемата с ядреното гориво. Както не веднъж съм казвал от АЕЦ „Козлодуй” има стотици други малки и средни схеми за източване. А вие искате тока ви да поевтинее? Не ви ли се струва, че нещо се самозабравяте? (Тук ще направя едно пояснение, за по-съобразителните от вас, които ще хукнат през интернет, за да търсят графики и таблици, за движението на суровините за изработката на ядреното гориво, през годините, в световен мащаб. Няма да ги спирам, НО ще ги предупредя, че това е безсмислено упражнение. То би било оправдано, ако доставяното у нас гориво не е рециклирано и ако с него не се провеждаше експеримент. Таблиците и графиките, които те ще открият се отнасят за суровина от природен Уран, но не и от рециклиран.)

Всъщност за някои „наши момчета” тока от АЕЦ-а поевтинява, независимо от поскъпването на ядреното гориво, но вие не сте сред щастливците. Част от „късметлиите” са Георги Кадиев (който сега го играе „дисидент” в БКП), Иво Прокопиев (комуто не стигат трите милиона лева от фондация „Америка за България”, за да ви „информира обективно, демократично и безпристрастно”, но не и за далаветите в АЕЦ-а) и Богомил Манчев (който лъже, че „Европейската общност” ни натискала да поскъпваме тока). За периода януари 2012-та – 2013-та средно претеглената цена на която АЕЦ-а е продавала продукцията си е паднала с около 5% или с над 10%, за същите тези „късметлии”, но на нас ни я вдигнаха с цели 13.6%.

На 5-ти април 2013-та г. лично поисках от енергийния министър Асен Василев разсекретяване на договора за доставка на свежо ядрено гориво (подписан през 2002-ра г.), а също така и ежегодните анекси, подписвани към него, но до ден днешен това не е факт.

Да сте чули, видели или прочели някой роден по Уитик или който и да било друг да ви каже макар и част от тази гола и болна истина? Медия? Чиновник или служба за сигурност? Надявайте се!

Обещанията на ДКЕВР и правителството, че цената на тока се предвижда да падне с 5% се оказа поредния блъф, целящ да успокои общественото напрежение.

По Би Ти Ви новият член на регулатора Еенко Божков направи важното уточнение, че не става дума за 5%, а възможността е до 5%. Това реално означава, че цената може да падне и с 0.5%, и с 2%, но от регулатора ще се измъкнат, че са си изпълнили обещанието.

Божков обясни, че индустрията много се е свила и затова потреблението на ток е паднало рязко. Но верен на партийната повеля обясни, че АЕЦ “Белене” ни е необходима, защото след 12 години ще чакаме икономически ръст. Той обясни също, че продължавали одитите на ЕРП-тата, констатирали се сериозни нарушения, които ако се отстранят, могат да бъдат сериозен резерв за промяна на цената на електроенергията.

Еленко Божков беше едно от най-скандалните нови назначения в ДКЕВР. Този експерт е сменил няколко политически формации, но винаги е бил свързан с енергийното лоби и затова винаги през последните 20 години се е радвал на сладки постове. Божков е и съсобственик на частен ВЕЦ с червения депутат Кирил Добрев, а сега се готвят да купят заедно и ТЕЦ-Шумен.

Обеществото трябва да научи как мутромафията се срастна с властта и овладя държават

Проф. Кръстьо Петков

Наследство, което никой не иска – така накратко може да се опише следизборната ситуация в България. Самите му създатели биха желали да се отърват от него, дори да го забравят, но няма как. Шокиращите подробности, една след  друга, излизат наяве. Българите, стреснати от фактите се питат: „ Нима всички пошлости, подлости и предателства, за които се пише и говори, са се случили в нашето семейство ”.  Чуждестранни партньори ни сочат с пръст – като нация, неспособна да сложи в ред собствения си дом.

Случили са се, и още как! При това, с активното участие или мълчаливото съдействие на значителна част от нацията. Видимата част от наследството, останало след почти четиригодишното шеметно властване на ГЕРБ, вече се знае:

– В икономиката – тежка рецесия, ликвидна криза и ерозиран бизнес-климат;

– В социалната сфера – незапомнено обедняване и маргинализация;

– В политиката – олигархични мрежи, окупирали ключови властови позиции;

– В правосъдието – системно погазване на върховенството на закона;

– В гражданския сектор – общество, живеещо по законите на джунглата;

За невидимата част от сътвореното от ГЕРБ ще научим скоро – ако наследниците във властта за пореден път не се опитат да скрият от народа истината и виновниците за поредния првал . Именно в това „ако” се крие интригата на днешния ден, когато стартира работата на  едно Народно събрание, родено в извънредни обстоятелства. То бележи рекорд по липса на представителност /почти половината от имащите право на глас бойкотираха изборите, а ¼ от действителните гласове отидоха за партии и коалиции, останали извън парламента/. А щом има дефицит на представителство, хроничната криза на доверието към законодателната власт със сигурност ще продължи.

Как наследството на ГЕРБ ще се отрази върху плановете и поведението на актьорите и  и публиката през новия политически сезон?

Правоприемниците

В политиката, за разлика от юриспруденцията, няма как да се откажеш от наследствените права. Който пожелава властта, е длъжен да консумира не само активите, но и пасивите, завещани от неговите предшественици.

Главният правоприемник се очертава да бъде БСП / ако формално спечелилата изборите партия ГЕРБ, както се очаква,  бъде бламирана в опита си да състави правителство/. Претенденти да получат полагаемите се дялове във властта са ДПС и АТАКА – формални политически врагове; дългогодишни съседи по парламентарни скамейки. За разлика от БСП, двете етно-националистически формации има как да откажат опасните роли в изпълнителната власт, свързани с  разчистването на пасивите. Стремежът да избягат от отговорност явно личи както от витиеватите, така и от ултимативните им послания към водещия партньор.

Социалистите, добрали се до второто, но реално печелившо място  в изборната надпревара, са в уникална позиция. Бидейки на власт – самостоятелно или в коалиция –досега като правило са се проваляли. За първи път през прехода лидерски щаб от Позитано-20 получава шанс да планира и ръководи акция по разчистване на  авгиевите обори, оставени от тотално пропаднал предшественик.  Каква изненада: екипът на Станишев пожела рестарт в държавното управление и го получи!

Тук се налага едно съществено уточнение. Функциите по планиране и ръководство са разделени. Първата беше поета от политическото ръководство на БСП и се очаква да бъде споделена след преговори с ДПС и АТАКА. Затова новата конфигурация в изпълнителната власт няма да бъде изградена на принципа на коалирането, а на съгласието. Точно тук е заложен един коварен капан, в който с готовност  влизат вечно готовите да жертват своята партия социалисти. В българската политическа традиция  даването на вербално съгласие за подкрепа на правителство е най-лесната работа. Думите не пораждат задължение, те се ползват за извъртане от ненадеждния партньор в критичен момент и последващо оправдание на бягството от отговорност /Справка- съдбата на програмните кабинети на Димитър Попов и проф. Любен Беров/.

Предполагам, че историкът Станишев и неговите съветници са отчели тази опасност. Вероятно затова са решили да прехвърлят неизмеримо по-тежката функция „оперативно ръководство”  на кабинет с титуляр –технократ, съставен от експерти. По презумпция, технократите са ампутирани откъм лични емоции и партийни пристрастия. Така съвсем скоро в България ще се експериментира нов, хибриден  модел на изпълнителната власт: „политико-програмно правителство”. Рискът от подобни експерименти в условия на криза е твърде висок. Дали ще се оправдае, ще узнаем след броени месеци.

Разпоредителят

С наследството на ГЕРБ, завещано на конюнктурното и крехко  парламентарно мнозинство от три разнородни партии, оперативно ще се разпорежда следващото правителство. Ако всичко върви гладко / според т.нр.  План- Б/, негова персонализация  ще е един приемлив за скритите коалиционни партньори титуляр /Пламен Орешарски/, когото при тройната коалиция с основание наричаха „Четвъртият партньор”.

По този формат дотук  спор нямаше  в публичния обмен на послания и неформалните контакти между  кандидат-наследниците. Не очаквам на старта да има непреодолими проблеми и  в процедурата по запълване на „квадратчетата” – министерските постове и другите ключови позиции в изпълнителната власт. Навиците , формирани в периода на квотното правителство, излъчено от тройната коалиция /2005-2009 г./ са още живи. Страхът от бламиране в парламента – също!

Истинското предизвикателство обаче е в това, как екипът от технократи ще се отнесе към огромните пасиви, натрупани от предишния едноличен режим за рекордно кратък период от време. Всяка от петте части на тежкото герберско наследство, които посочих по-горе, изисква продължително лечение. А народът е изгладнял, обосял и няма да чака. Още не е съставено правителството и оцелялите редици на участниците във февруарските пртести се преструктурират, мобилизират нови попълнения и  се стягат за  битки през есента. Толеранс от 100 дни никой не желае да даде на следващото правителство. Решаващи ще са първите му стъпки…

Кабинетът „Орешарски” има две опции:

Първата е да действа като чисто експертен екип, стартирайки от икономиката. Което означава – да преразгледа антикризисната стртегия „Остерити” /жестоко затягане на коланите/ , прилагана упорито и безрезултатно от мисионера Симеон Дянков; да намери алтернативни ресурси за задвижване на производството и вътрешното потребление, както и за подкрепа на износа; да заложи на самоинициативата на средния и малкия/фамилния бизнес; да раздвижи кредитния сектор, вкл. чрез създаване на нови кредитни институции и т.н.

Втората е, да приеме и изпълни изцяло ролята си на „политико-програмен” кабинет, която му предлагат сценаристите и режисьорите. Което значи,  наред с неотложните икономически/антикризисни мерки, да включи още в първия работен ден в своя дневен ред въпроса за политическата отговорност на предшествениците – за криминални приватизации и неизгодни концесии, корупционни практики, срастване на мутромафията с властта и пр.  Не греша- имам предвид не само наследството на кабинета „Борисов”, но и тези от предшестващите мандати на прехода.

Подобен ход би бил високорисков, дори опасен за здравето на новите министри. Но само той би могъл да ги предпази от скорострелна загуба на властта. Вярное, че един радикално действащ политико-програмен кабинет ще се натъкне на яростната съпротива на политическото Задкулисие, на олигархията; но за сметка на това ще  спечели симпатиите и подкрепата на гражданското общество, чиято енергия не е изчерпана /особено сред младото поколение/.

Другото предимство на политико-програмния вариант е, че се създават условия за преодоляване на тоталната международна изолация, в която вкара България едноличният режим на Борисов. А без европейската финансова подкрепа, както и без върнатото доверие на Световната банка и МВФ, оздравителната програма „Орешарски” е обречена на неуспех.

Ползвателите

Това са гражданите – гласоподаватели, данъкоплатци, потребители. Какъвто и сценарий за преодоляване на наследството на ГЕРБ да се задвижи, в крайна сметка те ще платят масрафа:

–  Ако опитите да се се състави правителство се провалят, пак ще се ходи на избори по никое време; при такова развитие на събитията и при пълната негодност на институциите да работят без отговорно правителство, всички проблеми, които се натрупаха през последните години в икономиката и социалната сфера ще се удвоят и утроят /стопен фискален резерв, растящ дълг, срив на бюджетните приходи и на инвестициите, мизерно заплащане, невърнато ДДС и спрени плащания на държавата за бизнеса и общините и др./;

–  Решат ли наследниците да заметат следите на своите предшественици, загубите отново ще се инкасират от поданиците, не от властниците; няма да се върнат откраднатите пари и активи; хайлайфът ще тържествува в луксозните си свърталища, а „простолюдието” ще мизерува в гетата;

– Тръгнат ли българите след месец-два отново да свалят  с протести и извънредни избори алчната партокрация, без да е приет нов избирателен закон, пак същите самовъзпроизвеждащи се „елити”ще окупират  политическата борса в центъра на София.

Като че ли благоприятен изход няма! Което връща в масовото съзнание старата философия за оцеляване: всеки българин да се спасява по свой, индивидуален начин; куражлиите и непримиримите – зад граница. Само че сега не сме 1990, 1997, или 2006 г.-  фамилните ресурси на мнозинството българи свършиха, а в чужбина сме крайно нежелани!

Затова най-полезното, което народ и правителство могат да направят със съгласие е: мандатът на технократите да е договорен и гарантиран предварително /1-2 години/ . Общественият договор  задължително да включва приемане на нов избирателен закон, цикъл от референдуми по ключови въпроси на управлението, децентрализация на властта и подкрепа на опитите на прокуратурата и да възстанови правовия ред в България. Сами при тези условия криминалното наследство на ГЕРБ може да получи тежка, но справедлива законова санкция!

Индексът на бизнес доверието, съставян от базирания в Мюнхен Институт за икономически изследвания (Ifo), нараства до 105,9 пункта през юни

Настроението сред мениджърите на германските компании става все по-ведро през юни на фона на подобряващата се перспектива пред бизнеса, съобщиха от базирания в Мюнхен Институт за икономически изследвания Ifo (Institut für Wirtschaftsforschung), цитирани от MarketWatch.

Индексът на бизнес доверието, изчисляван от института с участието на близо 7 000 мениджъри на компании, е нараснал за втори пореден месец, достигайки 105,9 пункта през юни спрямо 105,7 пункта през май. Показателят надхвърли очакванията на анализаторите за запазване на стойността му през юни и се задържа над дългосрочната си средна стойност от 101 пункта.

Резултатът увеличава надеждите, че доверието сред най-големите европейски търговски партньори на страната като Франция и Италия също ще се възстанови, посочват от агенцията. Повишаването на индекса идва като истинско облекчение, тъй като несигурните перспективи пред бизнеса и слабият износ за затъналата в рецесия еврозона сдържаха инвестициите на компаниите в продължение на повече от година.
Германската икономика запазва посоката си на движение, заяви Кай Карстенсен, отговорник за изследването на Ifo. Карстенсен посочи, че производителите са „очевидно по-оптимистично настроени“ за перспективите пред своя бизнес, тъй като очакванията за износ са нараснали рязко.

Очакванията на германския бизнес за следващите 6 месеца се подобряват през юни, повишавайки съответния подиндекс на Ifo до 102,5 пункта през този месец от 101,6 пункта през май.

Мениджърите обаче не са чак толкова доволни от настоящото състояние на бизнеса си, като подиндексът се понижава до 109,4 пункта през юни от 110,0 пункта през миналия месец.

Очаква се германската икономика да нарасне с 0,5% през тази година, след като през миналата се разшири с 0,7%.

investor.bg

Тригодишният суоп на стойност 200 млрд. юана дава възможност на фирмите да уреждат търговските сделки в своята валута, а не в долари

Английската централна банка и Народната банка на Китай подписаха споразумение, което се очаква да подкрепи търговията между двете страни в юани, съобщава ВВС.

Подписан е тригодишен валутен суоп на стойност 200 млрд. юана (21 млрд. паунда, 33 млрд. долара). Великобритания се стреми да стане център за търговията с китайската валута, като в британските банки има депозити на стойност 35 млрд юана.

Валутният суоп позовлява на централните банки да обменят валути, което дава възможност на фирмите да уреждат търговските сделки в своята валута, а не в долари, както е сега, тъй като юанът не е напълно конвертируем спрямо други валути.
„В случай на недостиг на ликвидност на юани, което е малко вероятно, Английската централна банка ще има възможност да осигури такава на определени банки на Острова“, заяви гуверньорът й Мървин Кинг.

През миналата година британското финансово министерство обяви планове да превърне Лондон – най-големият валутен център – във водещ център за търговия с юани извън Китай и Хонконг.

Китай постепенно разхлабва строгия контрол върху курса на юана и върху капиталовите потоци. Пекин използва двустранните валутни споразумения като средство за постигане на по-глобална роля за своята валута. Китай има такива споразумения с Бразилия (на стойност 30 млрд. долара), както и с Япония, Австралия и Хонконг.

investor.bg

Проф. Боян Дуранкев

Фаталната 13-та година на това столетие се оказа чудесен лакмус за проверка на обещанията и действията на политиците. Очевидно е, че политическият „курс“ се нуждае от съдържателна промяна. Индикатор за това се оказа спечелването на изборите от политическа партия ГЕРБ, но със силно редуцирано доверие от страна на суверена, дотолкова, че партията не успя да състави правителство и лидерът й застана в трудно възприеманата и от него неудобна позиция на опозиция.

От невъзможността на първите да съставят правителство се възползваха солидарно вторите и третите плюс един. БСП+ДПС+1. И понеже БСП е водещият на двойната плюс 1 коалиция, да се вслушаме в коалиционните им обещания, които се оказаха празни думи.

Ето някои от по-едрите лъжи:

1. „БСП е увеличила електората си и е свалила ГЕРБ от власт“. Абсолютно невярно. ГЕРБ се свали сам със своите действия, с рекета над бизнеса и пищните PR кампании на лидера й, щедро финансирани от парите на данъкоплатците и подкрепяни от лесно платими и още по-лесно прехвърляеми журналисти и „рейтингови“ социолози.

2. „БСП ще върне държавата на народа“. Думите не връщат сами по себе си държавата на суверена. След тези думи последва назначение, което поне за редовите социалисти е странно и неудобно. Нещо повече, чрез избора на „независим експерт“ за министър-председател, БСП на практика сне отговорността да изпълнява собствената си програма.

3. „Министър-председателят Пламен Орешарски сам ще състави правителство“. Инвентаризацията на назначенията, както и задържането на назначенията на зам. министри и областни управители, подсказват едно задкулисно пазарене, което още не е финализирано.

4. „Правителството ще е съставено от известни експерти“. В правителството няма много експерти, камо ли пък световно известни, но има доста прозрачни бизнес интереси зад назначените „експерти“. Например, бизнес интересът на лидерите на ДПС за непромяна на плоския данък накара „експертите“ от БСП да мълчат гузно, забравяйки предизборните си речи и обещания. Що се отнася до изборът на шеф на ДАНС, там коментарът е излишен. Накрая, колко истински и признати експерти от БАН, СУ, УНСС и другите университети са в правителството? Броят се на пръстите на едната ръка. А колко са бизнес и партийните назначени? Всички останали.

5. „Министър-председателят, БСП и ДПС ще се вслушат в гласа на народа, и ще предложат нов шеф на ДАНС“. Само че „гласът на народа“ не само че говори за „оставка“, но и повтаря нещо, което не е чувано 23 години. От учтивост и поради добро възпитание, няма да го цитирам, но се предполага.

6. „Протестите са организирани от Борисов и Пашата, те искат да се върнат на бял кон във властта“. Фактът е факт: на протестите никой не скандира името на Борисов, нито пък би желал точно неговият „модел на управление“ да се върне. Плашилото „Борисов“ може да мобилизира червения електорат, но не е ефективно пред суверена като цяло. “Цветанов или Пеевски: кое е по-добре?“. Нито едното.

И т.н.

Бедата е, че още в началото на своя мандат правителство се изправя пред тежка политическа криза; че зад управлението БСП+ДПС+1 надничат сериозни корпоративни интереси, при това – на най-едрия бизнес и най-едрата корупция; че ако през 1997 г. БСП беше в нокдаун, то сега е пред тежък политически нокаут; че първото лице на социалистическата партия държи здраво на властта, но не личи толкова здраво да държи на социалистическите идеи.

Другата беда е, че „ако днес е рано, утре ще е късно“.

Какво да се прави?

Има няколко разумни хода, които да смекчат политическия устрем на „поумнялата улица“ и да омекотят обществената нетърпимост към корпоративната класа и организираните едри политици:

1. Оставка на сегашното правителство. Иначе, каквото и да предприемат Орешарски и компания, доверието в тях очевидно е изчерпано. БСП+ДПС+1 още отсега има ясна корпоративна кройка – както по линия на „експертите“ така и по отношение на „програмните намерения“.

2. Разпускане на политическото ГМО „БСП+ДПС+1“. Всеки с идеите си, всеки с водачите си, но и всеки – верен на предизборните си обещания.

3. Организиране на предсрочни парламентарни избори при нов Изборен кодекс, предполагащ по-плоска държава и недопускаш монопол на 2-3-4 партии.

4. Формиране на ново „служебно правителство“ с качествени „непрезидентски експерти“, а консенсусни общественици и личности. Вероятно и г-н- президентът не забравя, че в неговия избор прозира сянката на ГЕРБ и лично на Борисов, както и че бившият служебен кабинет, назначен от лично от него, не се отличаваше с особена експертност. Не е невъзможно, след исканията на оставка на сегашното правителство, при неудачно форматиран служебен кабинет, „улицата“ да се обърне и срещу сегашния Президент и да поиска и неговата оставка.

5. Създаване, коментиране и приемане на нов Обществен договор, базиран върху морални правила и ценности,както поради 23-годишното овехтяване на сегашния договор, така и заради изискванията за един по-европейски дух на бъдещия договор. Не става дума просто за парламентарна рокада на политическите сили, а за нови принципи на управление и развитие.

Що се отнася до вътрешнопартийните въпроси, те са съществени само за БСП, която се опита да управлява, но претърпява крупен неуспех. Или първото й лице ще признае катастрофата на партията си, причинена от неговите решения,  както и ще изживее своето обезвластяване, или БСП ще приеме дългосрочната си бъдеща изолация, включително и от един доста лукав коалиционен, но все пак „временен“, партньор. Кауза или коалиция – това е изборът!

Независима експертиза на финансовото състояние на групата „ЕНЕРГО-ПРО” България ЕАД и приложението на регулаторните правила при формиране на цените на електроенергията за крайните потребители

Резюме
на анализ, подготвен от експертна група на
Съюз на икономистите в България /СИБ/, Май, 2013

1. ЦЕЛИ НА АНАЛИЗА

Съгласно утвърденото задание, групата от експерти на СИБ в двумесечен срок трябваше да реализира следните междинни и крайни цели:
Ø Да изследва динамиката на финансовите потоци (разходи, инвестиции, приходи) в групата „ЕНЕРГО-ПРО” и практиката на ценообразуването в сектора енергоразпределение, от гледна точка на: а) регулаторната рамка, задавана от ДКЕВР; б)взаимоотношенията с крайния потребител.
Ø Въз основа на изследването да се установят причините за възникналото напрежение през втория регулаторен период (2008-2013 г.) между страните-участници в процеса на реализация на публичните услуги в енергийния сектор : а) регулаторен орган; б) доставчици; в) потребители на електрическа енергия;
Ø В крайна сметка, анализът да се ползва като база за формулиране на изводи и препоръки към заинтересованите страни за ограничаване на рисковете и предотвратяване на кризисни ситуации в сектора.
Извън тематичния обхват на анализа на този етап остават дейностите на производителите, обществения доставчик на електроенергия/НЕК/ и оператора /ЕСО/;

2. РЕГУЛАТОРНАТА СИСТЕМА: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Системата за регулиране на финансовите взаимоотношения между отделните фази на цялостния оборот в електроенергийния пазар е изградена върху разбирането за ключовата/командна роля на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Което на практика означава, че Комисията е властови разпоредител от последна инстанция.
Замислена като независим орган, ДКЕВР е длъжна да изпълнява паралелно и в пълен синхрон планови, контролни, аналитични, координиращи и санкциониращи функции.
По-конкретно, ДКЕВР определя:
Ø Квотите за производство за регулирания пазар (нерегулираният сегмент е все още в етап на начално развитие);
Ø Цените на регулирания пазар;
Ø Показателите за качество;
Алгоритъмът на действие на ДКЕВР е следният:
а/ Съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, Комисията прилага спрямо електроразпределителните дружества метод на ценово регулиране, известен като „горна граница на приходите” ( под-вид на метода за регулиране чрез стимули, с регулаторен период от 2 до 5 години). От своя страна регулаторният период се разделя на ценови периоди, всеки с начало 1 юли и край 30 юни на следващата година.
Прилагайки метода „горна граница на приходите”, ДКЕВР утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги коригира в края на всяка година от регулаторния период.
Към настоящия момент „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД се намира във втория регулаторен период, който е с продължителност 5 години (1 юли 2008 – 30 юни 2013). Нормата на възвръщаемост на капитала за втория регулаторен период е определена от ДКЕВР като не по-ниска от 12% (преди данъчно облагане).
б/ За покриване на технологичните загуби при разпределението, електроразпределителните дружества са длъжни да купуват електрическа енергия от обществения доставчик (Националната електрическа компания ЕАД), по регулирани от ДКЕВР цени. Технологичните разходи за разпределение формират част от необходимите приходи на електроразпределителните дружества. Одобрените технологични разходи за разпределение през втория регулаторен период са били 17,8%, през 2010 г. намалени на 15% , а през 2013 год. техният размер е променен от ДКЕВР на 12% ( при достигнати от дружеството 14.14% за 2012 г.)

Заключение: При така установената система, дейността на ДКЕВР всъщност представлява своеобразна „черна кутия”, която възпроизвежда отдавна отречените от съвременния пазар административно-бюрократични методи за поддържане на взаимовръзките между производство, разпределение и доставка на публични услуги.
Тази система е:
-тромава (доказателство са постоянните паузи и закъснения в решенията на ДКЕВР, които нарушават нормалния ритъм в управлението на системата; в момента на приключване на настоящия анализ ДКЕВР все още не е разработила заданието и параметрите за третия регулаторен период, който би трябвало да стартира през юли 2013 г.);
-непрозрачна (крайните снабдители и потребителите не са информирани за вътрешните критерии и аргументи за вземаните решения, както и за внезапните промени в методиката на образуване на цените – прокарвани в явно противоречие с нормативната база);
-откъсната от пазарната ситуация (не се отчитат флуктуациите в цените на обслужващите дейности, консумативите и други финансови фактори в сегмента на електроразпределението);
-про-корупционна и про-лобистка (т.е. оставя вратички за външна нерегламентирана намеса от висшата държавна администрация, търговия с влияние и др. нерегламентирани форми на политически и административен лобизъм)
Следователно, още с избора на модела за регулиране на финансовите взаимоотношения и ценообразуването в този сегмент, в него са заложени рискове за системни дисфункции и ниска ефективност на предоставяните публични услуги.
Подробният анализ на ефектите от командно-административният регулаторен модел върху финансовото състояние на ГРУПАТА „ЕНЕРГО-ПРО”, както и върху интересите и реакциите на крайните потребители на електроенергия , потвърждават горния извод.

3. ОПЕРАТИВНОТО ПОЛЕ НА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА:
АКТУАЛНАТА СИТУАЦИЯ В „ЕНЕРГО-ПРО”

При избрания модел на твърди административни правила, които уреждат дейностите по разпределение и снабдяване с електроенергия, ЕРП-та и в частност „ЕНЕРГО-ПРО” на практика са принудени да се вместват в една желязна матрица, която предопределя оперативната работа по планиране, осигуряване и отчитане на приходите, разходите и начисляването на сметките. Отклонения от твърдите ограничения не се допускат, освен ако не са инициатива на регулаторния орган; на свой ред той ги консултира директно с най-висшите инстанции в изпълнителната власт: Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и Министерския съвет (МС) – практика, която е недопустима по закон и ерозира статута на независимия регулаторен орган.
Такава е общата констатация на експертния екип, направена след запознаване с регулаторните документи и хронологията на решенията на ДКЕВР през втория програмен период.
По-конкретно:
А/ На входа на подсистемата „Електроразпределение”:
Ø С решение № Ц-21/26.06.2008 г. ДКЕВР е утвърдила Необходимите Приходи /НП/ за втория регулаторен период и цените за първата година от него.
При определяне на НП, ДКЕВР не е приела искането на ЕНЕРГО-ПРО (тогава Е.ОН) и не е признала в пълен размер разходите за инвестиции, за амортизации и за оперативни разходи, както и размерът на оборотния капитал, който е част от т.нар. «регулаторна база на активите».
Непризнатите размери на посочените разходи са в размер на 48 милиона лева, без да се посочват мотиви за корекциите в съответните пера.
Ø По принцип за времето, през което тече регулаторният период (в случая, 1.7.2008 г. – 30.6.2013 г.) веднъж определените разходи (включително технологични и възвръщаемост, както и количествата електрическа енергия) не могат да бъдат изменяни.
Въпреки това ДКЕВР е намалила на два пъти разходите за технологични нужди – първият път през 2010 г. с близо 3% – от 17,8% на 15% при постигнати през 2010 г.- 16.14%; втори път от 15% на 12% през март 2013 г. ,
Ø Върху финансовото състояние на КС (крайния снабдител) пряко влияние оказват и непълно невъзстановените разходи, свързани със задължения към обществото. Съгласно новата методика, крайните снабдители превеждат на обществения доставчик (НЕК ЕАД) фактическите разходи за закупуване на електрическа енергия от ВЕИ, без базисната цена. След това НЕК ЕАД превежда 1/12 от прогнозните разходи за закупуване на този вид енергия, коригирани с базисната цена.
Като следствие от наложения действащия механизъм, ЕНЕРГО-ПРО търпи загуби от отклоненията между прогнозните и фактическите количества електрическа енергия произведена от ВЕИ. За периода от юли 2012 до април 2013 г. общият размер на некомпенсираните разходи за енергия е в размер на 34 милиона лева.
Ø От 17.09.2012 г. е въведена и цена за достъп до мрежата на производители от ВЕИ. Ако се отчете тази промяна, в годишен аспект приходите за ЕНЕРГО-ПРО биха били в размер на 26 млн. лв. От началото на м. март 2013 г. обаче, след серия от решения на ВАС, тази цена беше частично отменена.
Очаква се съдебните решения да бъдат обжалвани, което вероятно ще доведе до отмяна на решението за новата цена на достъпа. Следователно предвиденият приход няма да се реализира и некомпенсираните разходи ще се увеличат с още 26 милиона лева.

Заключение: Още на входа на административно-командната система за регулиране на електроразпределението е заложена възможността за значително разминаване между заявени/необходими и признати разходи.
Разминаването е системно повтарящо се явление. В такава обичайна/лоша практика се е превърнала и процедурата по периодичното коригиране от страна на ДКЕВР на заявените параметри на разходите и приходите. Корекциите се извършват, без да се предоставят на контрагентите каквито и да е обяснения (аргументи, анализи, възможност за оспорване на разчетите и пр.) С подобен проблем –липса на обективна информация – се сблъскват и представители на потребителите и протестиращите граждани, които получиха достъп до Обществения съвет при МИЕТ.

Б. На изхода на подсистемата “ Електроснабдяване”
Ø Еднозначно зададеният ценови микс предопределя в решаваща степен крайната цена за потребителите. В микса са включени както традиционни компоненти (електроенергия от АЕЦ и т.нар. кафява добавка); така и съвсем нови ( електроенергия от ВЕИ); отделно към микса се прибавят и плащанията за непроизведена електроенергия от източници с привилигерован/специален статут за поддържане на т.нар. студен резерв;

Ø ЕРП-та, в частност „ЕНЕРГО-ПРО” са превърнати в механични изпълнители на заложената регулаторна рамка за ценообразуване. На практика не са възможни отклонения от нормативната база (напр. своеволно повишаване на цени и други действия, защото подлежат на санкциониране от ДКЕВР)
Заключение: Строгото разделение на лицензираните територии между четирите енергоразпределителни дружества (”ЕНЕРГО-ПРО” , ЧЕЗ , ЕВН и „Златни пясъци”) създава представата за монополизъм в техните действия.
На практика обаче, истинският/доминиращ монополист е т.нар. независим регулаторен орган: ДКЕВР. Той реализира възложените му Закона за енергетиката функции:
– без да е подотчетен на друга инстанция, освен по вертикала-на МИЕТ и МС;
-без да се съобразява с възраженията на ЕРП по отношение на признатите разходи, утвърдените приходи , количества електроенергия и др.;
– без да реагира на основателни искания на граждани, НПО и фирми за предоставяне на информация за свои решения, засягащи интересите на крайните потребители.
Два факта , на които се натъкнаха експертите при анализа на взаимодействията между ЕРП и ДКЕВР, правят впечатление и изискват обстойна проверка:
Ø начинът, по който е оформено крайното решение за повишаване на цената на електроенергията през лятото на 2012 г.
Тъй като аргументация и конкретни разчети липсват, логичната хипотеза е , че размерът на увеличението е бил фиксиран в крайна сметка след съгласуване и одобрение на най-високо равнище в изпълнителната власт. Решаващият аргумент в тази непредвидена в закона съгласувателна процедура не са били пазарните фактори, а политически съображения – опасността от остри негативни реакции от обществеността, респ. крайните потребители.
Тези обстоятелства водят към заключението, че върху ДКЕВР е оказан политически натиск, несъвместим с нейния статут на независима институция;
Ø процедурата за включване на произведената електроенергия от ВЕИ в общия ценови микс.
Хронологията на събитията, проследени от експертния екип показва, че изпълнителната власт първоначално подценява и реагира късно на истинския бум на инвеститорски проекти в сегмента на зелената енергия през първата половина на регулаторния период (достигащи до 12 гигабайта инсталирани мощности за производство на електроенергия от ВЕИ). Въпреки че ДКЕВР своевременно алармира правителството за извънредната/рискова ситуация, реакцията идва чак през първата половина на 2012 г. – с решения , които нарушават сериозно интересите не само на български, но и на чуждестранни стратегически инвеститори в отрасъла „Енергетика”. По-конкретно, променят се постфактум срокове, цени и процедури за присъединяване на нови мощности, заявени от производителите на зелена енергия.
Всичко това се отразява на нормалния ритъм, прогнозираните и признатите количества на закупена електроенергия и разходите на ЕРП, в т.ч. ценовите равнища през 2012-2013 г. Така в системата на електроразпределението и крайното снабдяване се създава изкуствено напрежение и подозрения от страна на обществеността и медиите за нерегламентирано повишаване на цените за крайните потребители.
Следователно, в случая не става въпрос за управленска/неволна грешка, кактосе твърди напоследък от ДКЕВР, а за професионална некомпетентност, изразяваща се в недопустимо подценяване на рисковете от дистабилизация на системата на електроразпределението и снабдяването на крайните потребители.
На фона на тази изкуствено предизвикана кризисна ситуация, списъкът на дружествата от сегмента „ВЕИ”, включени в електроразпределението и лобистките действия на различните нива на управлението заслужават отделен преглед, а процедурите по даване на разрешения за включване в електропреносната мрежа- допълнителен правен и икономически анализ. Аргументи в подкрепа на подобно начинание се съдържат в оповестения доклад на Главна прокуратура на Р България.

Цитат от доклада
„ Въз основа установените в хода на проверката факти във връзка с проведената процедура по издаване на решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, екипът от прокурори от СГП е преценил, са налице данни за извършени престъпления по чл. 282 от НК от неустановени към момента длъжностни лица при ДКЕВР”

4. ДИСФУНКЦИИ НА СИСТЕМАТА
/Фокус върху кризисния период 2012-2013 г./
В хода на анализа на регулаторните практики и тяхното отражение върху финансовото състояние на „ЕНЕРГО-ПРО” , цените на електроенергията и сметките на крайните потребители, екипът от експерти фокусира вниманието си върху явните дефекти, които демонстрира подсистемата на електроразпределението и снабдяването.
Става дума за периода от средата на 2012 до средата на 2013 г., през който първоначалните симптоми за поява на верижни рискове генерираха в системни дисфункции в сектора „Електроразпределение и снабдяване” . При това положение опасността от срив/криза в целия енергиен отрасъл става напълно реална.
Какви рискове по-конкретно се имат предвид?
Ø Риск от криминализация на електропотреблението
Той се изразява в:

– растящия брой на кражбите на електроенергия от страна на крайните потребители. Специално за „ЕНЕРГО-ПРО” техният размер достига до 30% от количествата, които се осигуряват от снабдителя. Противно на обичайните представи и обвинения, главният пробив се прави не от битовите, а от корпоративните потребители. По сведения на дружеството, през лятото в туристическите крайморски зони злоупотребите с електроенергия от предприятията обхващат над 90% от клиентите на мрежата. Казано накратко – кражбите на ел.енергия са се превърнали в обичайна практика и сигурен източник за пестене на разходи от страна на бизнеса в сивия сектор на икономиката;

-ползване на пролуките в законодателството от адвокати, специализирали се в съдебни искове в защита на нередовни клиенти. Фактите са фрапиращи – дотук „ЕНЕРГО-ПРО” е загубил всички съдебни дела , заведени за злоупотреби с измервателни уреди , спорове за надписани сметки и др. Изводът е: законодателството на Р България не предоставя условия за правна защита на ЕРП-та дори в случаи, когато вината на нарушиттелите е фактически доказана!

-поява на фирми-екипи, специализирани в извършване на „услуги” за корпоративни потребители, изразяващи се в подмяна от дистанция на показателите на електромерите и пр.

(Теренното разследване на подобни криминални схеми и практики ще бъде продължено със съдействието на опитни криминолози);

Ø Риск от нерегламентиран лобизъм

Полето на интереси , в които се изявява тази криминална дейност, са главно тези в сегмента на ВЕИ и дружествата с привилигерован статут. Аргументи в подкрепа на тази констатация може да се намерят в оповестените резултати от прокурорската проверка:

Цитат от доклада
С разпореждане от 12.03.2013 г. на екип от прокурори от СГП беше възложено извършването на проверка с предмет и обхват законосъобразността и икономическата обоснованост, с оглед преценка за настъпили вреди за „НЕК” ЕАД, в резултат от сключените между него дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия и разполагаемост с „AES-3C Марица изток 1“ ЕООД и „Енел Марица изток 3“ АД, както и договор за залог от 30.11.2005 г. в полза на „AES-3C Марица изток 1“ ЕООД и договор за залог от 01.02.2002 г. сключен между НЕК ЕАД и Енергийна компания „Марица Изток 3“ АД в полза на „Контур Глобал Марица изток 3“ АД като обезпечение, покриващо размера на задълженията на „НЕК” ЕАД за бъдещо месечно плащане на мощност и електрическа енергия, с предмет на залога вземания на „НЕК” ЕАД от електро-разпределителните дружества. Повод за възлагане на проверката са данните за извършени нарушения или престъпления съдържащи се в сигнал на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в оставка- г- н Делян Добрев.
На базата на направения анализ и установените към момента факти, екипът от прокурори от СГП е констатирал, че:
Двете споразумения от 2001 г. са сключени въз основа на приетата през 1998 г. от МС Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010г. и предхождащи ги договори от 1998 г..
Към настоящия момент няма данни да е пристъпвано към изпълнение и удовлетворяване на кредитори чрез привеждане в действие на клаузите по договорите за особен залог, но още към момента предхождащ подписването на двете споразумения са били известни проблемите и въпросителните относно икономическата обоснованост, необходимостта от допълнителни мощности, дългосрочността на договорите и най-вече моделите за ценообразуване, които поставят под сериозно съмнение изгодността на двата проекта за НЕК и възможността за печалба в дългосрочен план. НЕК се задължава да изкупува цялата електроенергия от централите, която те ще произведат на базата на инсталирана мощност, т.е. НЕК се задължава да диспечира така електроенергийното стопанство на страната, че натоварването на тези две централи да е 100 %. Тъй като същото е задължително и за АЕЦ „Козлодуй“ с оглед на безопасността, то всички останали централи в страната ще бъдат натоварени значително по-малко от техния оптимален режим, което допълнително ще оскъпи тяхното производство. Още през 1999 г. общото вътрешно потребление и износа на енергия са изоставали спрямо предварителните разчети в Националната стратегията с около 15 %. При това положение НЕК се оказва обвързана с производство на излишна електроенергия, която поради високите цени не може да бъде продавана без загуба. Срокът на споразуменията е 15 годишен, който за ТЕЦ „Марица изток 1“ започва да тече от 2011 г. (момента на влизане в търговска експлоатация на централата), а за ТЕЦ „Марица изток 3“ започва да тече от 2009 г. (момента на приключване на рехабилитацията на централата).
Предвид констатираните неправомерни действията на служители на НЕК ЕАД, а в отделни случаи на представители на държавния регулатор в областта на енергетиката, както и на представители на изпълнителната власт във връзка с проектите ТЕЦ „Марица изток 1“ и ТЕЦ „Марица изток 3“ довели до договаряне на клаузи, които не са в полза на НЕК ЕАД и съответно до негативни финансови последици за последния, е преценено, че за изясняването на конкретния размер на тези финансови негативи, както и съпричастността на всяко едно лице към тях следва да се образува досъдебно производство, в рамките на което със способите на НПК да се събират всички необходими доказателства за виновността на конкретни длъжностни лица за проявена безстопанственост и сключване на неизгодни сделки през периода от 1998 до настоящия момент, във връзка със техни действия или бездействия свързани с отношенията на „НЕК” ЕАД с дружествата опериращи с ТЕЦ „Марица изток 1“ и ТЕЦ „Марица изток 3“, отразили се негативно на финансовото състояние на „НЕК” ЕАД.

Ø риск от хроничен/растящ дефицит на партньорско доверие
Проучването на мненията на представители на бизнеса, гражданите, общините и др., направено от експертния екип показа, че сред потребителите на електроенергия вече е изградена трайна, трудно изкоренима атмосфера на недоверие към снабдителите и ЕРП-та като цяло, както и към т.нар. независим регулатор.
Проявите на подобно недоверие, стигащо до опити за публично заклеймяване и физическа агресия срещу служители и звена на ЕРП (вкл. от „ЕНЕРГО-ПРО”) бяха особено интензивни през зимния сезон на 2013 г. Без взаимно доверие нормални бизнес-отношения и добре функциониращ пазар не може да има.
За създаването на такъв негативен и деструктивен бизнес-климат определен „принос” имат и част от медиите, изнасящи непроверени факти, както и корпоративни мрежи със засегнати интереси от прекъсване на електрозахранването, съдебни процеси и др. (подобни случаи бяха установени при протестите в района на Варна);
Ø Риск от фалити и изтегляне на инвеститори
Както вече се каза, групата „ЕНЕРГО-ПРО” систематично инкасира загуби от непризнати разходи след решения на ДКЕВР.
Прогнозните разчети до края на 2013 г. показват, че промените в наредбите за ценообразуване, утвърдени от ДКЕВР водят до агрегатни загуби на „ЕНЕРГО-ПРО”от над 120 милиона лева. В подобно критично състояние са и ЧЕЗ и ЕВН ( За „Златни пясъци не разполагаме с данни).
Губещият бизнес има само една опция: прекратяване на дейността и търсене на нови инвестиционни и пазарни ниши.
От тази гледна точка изглежда логично и трудно оспоримо заявеното намерение за евентуално преразглеждане на стратегията на чуждестранните инвеститори в сектора електроразпределение и снабдяване, включваща като крайна мярка изтеглянето им от България. Всъщност, първото напускане поради неблагориятния правен и бизнес-климат вече е факт. Преди две години ЕОН се изтегли от България,отказвайки да приеме като нормално явление растящите злоупотреби на клиентите с електроенергия и пълното бездействие на държавата по този въпрос.
Ø Риск от финансова несъстоятелност на крайните потребители
Тук се крие най-дълбоката причина за ниската ефективност, периодичните кризи и очертаващата се системна дисфункция на подсистемата на електроразпределението и снабдяването. Тази жизнено важна публична услуга е проектирана така, че в крайна сметка всички допълнителни тежести/разходи по веригата се отразяват на крайната цена и се плащат от потребителите. Което обрича мнозинството от тях на системна енергийна бедност. Всичко това подхранва напрежение, внася несигурност в очакването и поведението на бизнеса и потребителите и периодично води до описаните по-горе рискови и кризисни ситуации.
По-конкретно, те се дължат на:
Първо, крайно негативното отражение на икономическата криза върху финансовото състояние на фирмите, потребители на електроенергия. Злоупотребите са само едната част от проблема. Другата е „режимът на оцеляването”, към който принудително са преминали повечето от представителите на средния и дребния бизнес (особено в туристическия бранш и преработващата промишленост, намиращи се на лицензираната територия на „ЕНЕРГО-ПРО”);
Второ, официалната държавна политика на потискане на растежа на доходите (заради предполагаемия приток на инвеститори), както и периодичното замразяване/не-индексиране на пенсии и заплати. Тази политика вече води до обсурдни ситуации: значителна част от физическите лица и домакинствата, дори и да искат, не са в състояние да плащат сметките за ток, парно и други публични услуги. Тоест, сметките им са де-факто непоносими – на фона на крайно ниските доходи на мнозинството от населението. Ножицата „цени-доходи” за българските битови потребители на електроенергия е 5-8 пъти по-голяма, отколкото средната за ЕС, което говори за наличието на огромен социален дисбаланс в сферата на публичните услуги в България.
Ако политиката на доходите продължава да се ръководи от същите принципи и релацията „цени на електроенергия-платежоспособност на населението” не се преразгледа, масовата несъстоятелност на клиентите е гарантирана. Никакви правно-технически подобрения в регулаторните правила на входа и изхода на подсистемата „Енергоразпределение и снабдяване” не могат да предотвратят нейния разпад.

5. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

5.1. На национално равнище
Заключителната констатация, до която достигат анализаторите от експертния екип е:
Административно-командният модел за регулиране на взаимоотношенията между участниците в електроразпределителния процес и снабдяването е не само изчерпан – той е контрапродуктивен и антипазарен; руши из основи стимулиращите механизми в икономиката на България.
Налага се да се изработи и приложи нов, ефективен и пазарно ориентиран модел на регулиране и ценообразуване, като се осъществят следните административни, законодателни и финансови реформи:
5.1. Реформа на регулаторния орган, който трябва да се превърне в реално независим, експертно базиран орган. Чрез законови промени да се гарантира ненамеса на изпълнителната власт във взимането на конкретни решения относно количествата прогнозирана електроенергия, определяне на ценовия микс, признаване на разходи, налагане на санкции и пр.
5.2. Демократизиране на регулаторната система, чрез включване в нейната работа с надзорни и контролни функции на гражданите/потребителите и максимална прозрачност на процеса на вземане на решения;
5.3. Отстраняване на несъответствията в законовата уредба – с европейските директиви, както и разминаванията и противоречията между Закона за енергетиката и подзаконовите актове, регламентиращи работата в сектора енергоразпределение и снабдяване;
5.4. Преоценка на икономически нецелесъобразните и явно неизгодни дългосрочни договори за производство на електроенергия; оповестяване на политически отговорните лица за тяхното сключване и доказване на тяхната вина; елиминиране на всякакъв вид нови – привилигеровани, непазарни – статути за производителите.
5.5. Запушване на каналите, по които изтичат приходи на държавата от незоконна/крминална търговия с електроенергия; анализ на рисковете от системни загуби при износа на електроенергия, които възникват в очерталата се ситуация на значително свърхпроизводство на електроенергия в България и променената конюнктура на регионалните пазари;
5.6. Изработване, чрез широк демократичен дебат, на национална стратегия за количеството, ценовите равнища и времевите хоризонти на внедряване на електроенергията, произвеждана от ВЕИ.
5.7. Продължаване на започналата либерализация на търговията с електроенергия, предназначена за крайните/вътрешни потребители в сектора, при паралелно отстраняване на дефектите на съществуващата система и внимателен трансфер на добри/работещи европейски практики в тази област (при отчитане на ниското жизненото равнище на значителна част от българските потребители)
От изключителна важност за стабилността на отношенията между снабдители и потребители е да се отчете първоначалния негативен ефект: ”повишени цени при ниски доходи”, който ще бъде предизвикан от либерализацията.

Във всеки случай, главният икономически извод от извършения анализ е:
Невъзможно е да се оздрави електроразпределителната система и снабдяването , ако цените на електроенергията за крайните потребители и в бъдеще се формират в зависимост от текущите приоритети на социалната политика и страховете на политиците от негативни реакции на гражданите –гласоподаватели.
Връзката „цени-доходи на протребителите” в енергетиката трябва да се балансира чрез адекватни корекции: а/ в ценовия механизъм, определяни след обективен анализ на пазарната ситуация; б/ адекватни промени в системата на преразпределението, вкл. на равнищата на доходите на населението, социалните помощи за бедните и др.

5.2. На равнището на електроразпределението и снабдяването
Извън тези препоръки, отнасящи се до националната политика в сектора „Енергоразпределение и снабдяване”, експертният екип на СИБ е подготвил и пакет от конкретни предложения до ръководството на „ЕНЕРГО-ПРО” за подобряване на управлението в динамично променящата се и турбулентна публична и бизнес среда.
Най-важните от тях засягат договорните отношения с потребителите и технологията на отчитане на изразходваната електроенергия . Тъй като огнището на напрежението се поддържа от споровете за начислените количества изразходвана електроенергия и размера на сметките за домакинствата и фирмите, необходимо е да се преразгледат съществуващия механизъм. По-конкретно:
Ø Т.нар. „Общи условия” , които се предлагат на потребителите, да се заменят с нов договорен инструмент.
Тази промяна от една страна ще внесе равнопоставеност в отношенията „снабдител-потребители”; от друга страна, ще бъде адекватен отговор на растящите случаи на адвокатски (комерсиално-печеливши) услуги: завеждане на искове в защита на „ощетени” клиенти, потребители на електроенергия, разчитайки на благоприятни за себе си и клиентите съдебни решения .
Ø Вътрешнокорпоративни промени. По-важните от тях са:

– Преразглеждане на практиките за аутсорсинг и отказ от онези форми, които са с недоказана и/или ниска ефективност; разширяване на практиките на инсорсване в групата „ЕНЕРГО-ПРО”;

– Прозрачност на корпоративните възнаграждения;

– Реформа на сектора „Връзки с обществеността и работа с потребителите”, насочена към максимална откритост и перманентна комуникативност;

– Периодични проучвания на потребителското поведение, анализ и прогнозиране на рисковете от криминализация и негативни публични кампании;
– Активно прилагане на инициативи и форми на корпоративна социална отговорност, доказали своята ефективност;

По всяко от тези предложения са подготвени конкретни варианти за действие, които ще бъдат предоставени на „ЕНЕРГО-ПРО” при окончателното приключване на независимата експертиза;

18 май, 2013

На 8 март българската художничка и кураторка Ив Тошайн получи във Виена престижната награда MiA Award, която се връчва на жени с чуждестранен произход за принос към австрийската държава. По време на галавечерята, на която присъстваха президентът на Австрия Хайнц Фишер, министри и лица, познати от телевизионния екран, българката беше отличена в категорията „Култура и изкуство“. С характерния си стил Ив Тошайн се появява на церемонията с кожена рокля, черни обувки на ток и тъмно червило. В този леко готик вид от трибуната благодари за наградата, но не пропуска да направи едно признание: „Все пак Австрия не ме улесни с интеграцията. За доказателство вижте белия ми кичур коса – истински е.“

Ив Тошайн живее във Виена от 10 години. След като учи две години в НХА в София, заминава на специализации в Италия, Австрия и Германия. Накрая все пак остава и завършва образованието си в австрийската столица. „По големина Виена много прилича на София. Нямах чувството, че се намирам в чужд град“ – спомня си Ив Тошайн. Местата за нея носят специален отпечатък. Така например престоят й за няколко месеца в Милано я променя драстично: „Много ме вдъхнови градът. Като чуеш за Академията там и си представяш по-традиционен начин на преподаване, но аз, вместо да се занимавам само с учене, всеки ден бях на шопинг, обикалях улиците и енергията на града ми повлия много. После след Италия бях в невероятен подем.“ От този период Ив няма да забрави гостуващата изложба на Марк Куин, неговите реалистични цветя, кости, черепи, скулптурата му на Кейт Мос. Милано е важен град за Ив Тошайн и в друго отношение: „Милано ми върна женствеността“ – споделя Ив и обяснява: „Там за пръв път забелязах, че една жена може да изглежда добре в рокля. Австрия и Германия са много повлияни една от друга в модно отношение. Тенденциите и в двете страни са малко trash с характерните неонови якета, анцузи, тигрови обувки, очилата Ray-Ban. В Италия нещата стоят по съвсем друг начин. След няколко месеца, прекарани там, се превърнах в нов човек. Жените в Милано са женствени. В Австрия тази стилистика не се котира особено много. Дрехите на художничките тук наподобяват повече чували за картофи, външният вид не е от особено значение, небрежни са, малко по-късо подстригани, не се гримират. Аз не се вписвам съвсем в тази представа.“