Съюз на икономистите в България

На 8 март българската художничка и кураторка Ив Тошайн получи във Виена престижната награда MiA Award, която се връчва на жени с чуждестранен произход за принос към австрийската държава. По време на галавечерята, на която присъстваха президентът на Австрия Хайнц Фишер, министри и лица, познати от телевизионния екран, българката беше отличена в категорията „Култура и изкуство“. С характерния си стил Ив Тошайн се появява на церемонията с кожена рокля, черни обувки на ток и тъмно червило. В този леко готик вид от трибуната благодари за наградата, но не пропуска да направи едно признание: „Все пак Австрия не ме улесни с интеграцията. За доказателство вижте белия ми кичур коса – истински е.“

Ив Тошайн живее във Виена от 10 години. След като учи две години в НХА в София, заминава на специализации в Италия, Австрия и Германия. Накрая все пак остава и завършва образованието си в австрийската столица. „По големина Виена много прилича на София. Нямах чувството, че се намирам в чужд град“ – спомня си Ив Тошайн. Местата за нея носят специален отпечатък. Така например престоят й за няколко месеца в Милано я променя драстично: „Много ме вдъхнови градът. Като чуеш за Академията там и си представяш по-традиционен начин на преподаване, но аз, вместо да се занимавам само с учене, всеки ден бях на шопинг, обикалях улиците и енергията на града ми повлия много. После след Италия бях в невероятен подем.“ От този период Ив няма да забрави гостуващата изложба на Марк Куин, неговите реалистични цветя, кости, черепи, скулптурата му на Кейт Мос. Милано е важен град за Ив Тошайн и в друго отношение: „Милано ми върна женствеността“ – споделя Ив и обяснява: „Там за пръв път забелязах, че една жена може да изглежда добре в рокля. Австрия и Германия са много повлияни една от друга в модно отношение. Тенденциите и в двете страни са малко trash с характерните неонови якета, анцузи, тигрови обувки, очилата Ray-Ban. В Италия нещата стоят по съвсем друг начин. След няколко месеца, прекарани там, се превърнах в нов човек. Жените в Милано са женствени. В Австрия тази стилистика не се котира особено много. Дрехите на художничките тук наподобяват повече чували за картофи, външният вид не е от особено значение, небрежни са, малко по-късо подстригани, не се гримират. Аз не се вписвам съвсем в тази представа.“

Възможно е да сте срещали името му, изписано върху фасадите на някои сгради в София – „Косьо, Хубен, Тушев“, но преди повече от десет години. Тогава художникът Хубен Черкелов е един от основателите на галерия XXL и съществена част от артистичния кръг около нея, известен с провокативното си изкуство. В края на миналия век той и съмишлениците му преценяват, че имат „повече бензин в резервоара“, отколкото е пътят за развитие в страната ни, и решават да прелетят океана, за да се установят в Ню Йорк, и така стават представители на поколението, което по думите му „избяга от България“.

Днес Хубен Черкелов се връща за пръв път тук след единадесетгодишно отсъствие и никаква носталгия.

Пристигнал е преди два дни и е под медийна обсада заради участието му на биеналето за съвременно изкуство във Венеция и изложбите му в София. Срещаме се в Докторската градина в ранния следобед, седим на една пейка и го наблюдаваме как уж е спокоен, но не е в покой, а през цялото време променя позата си сякаш търси най-подходящата гледна точка, докато оглежда пейзажа.

В книгата си The Shift („Промяната“) Линда Гратън, преподавателка по мениджмънт в London Business School, която Financial Times включва в списъка Top 15 Бизнес мислители в света за 2011 г., анализира петте фактора в основата на големите промени в близките петнайсет години: глобализация, общество, демография, технология и енергия.

Авторка на осем книги (на български е преведена „Жизнена стратегия“), тя е основател на Hot Spot Movement, изследователска и консултантска компания, подпомагаща връзките между академичните среди и бизнеса. През 2006 г. създава и оглавява Lehman Centre for Women in Business в London Business School. Гратън е консултант на Royal Bank of Scotland и на правителството на Сингапур.

И все пак никой не е перфектен. Линда Гратън владее единствено родния си английски. „Имам къща в град Ситджес близо до Барселона. Срам ме е, но принадлежа на поколението, което говори само английски. Оправдавам се с това, че в Барселона съм заета да пиша книгите си и затова не ми остава време да науча испански. А близките ми казват, че има доста по-ефикасен начин – да си хвана гадже испанец.“

Разговаряме в Мадрид, на премиерата на испанското издание на „Промяната“.

Към кого е адресирана книгата ви?
За пръв път пиша мотивирана от синовете ми. Всеки родител би трябвало да насочи децата в посоката, която смята за правилна. Единият иска да става лекар – добро решение, в крайна сметка хората винаги ще умират. (Смее се.) По-малкият обаче иска да е журналист, о, боже! Пратих го за една година в Шанхай, да му се изяснят малко нещата.
Книгата ми беше преведена първо в Китай, така че заблуждаваме се, когато на Запад смятаме, че те не мислят за подобни предизвикателства и не се подготвят за бъдещето. За да сме адекватни, трябва да променим начина, по който виждаме себе си, работата си, живота си.

Какво ново може да научи човек?
Като изследовател събирам и анализирам фактите чрез нашите офиси в Лондон, Ню Йорк и Сингапур. В първата част се опитвам да кажа неудобните истини, които бизнесмените премълчават, подобно на правителствата, защото искат да бъдат преизбирани. Никой не смее да каже на глас това, което простата математика показва: ако живеем до 90 години, ще работим до 70-годишна възраст, че и отгоре. Малко внимание се обръща и на факта, че в Китай и в Индия има милиони хора, които купуват нашите продукти, а са готови да работят за десет пъти по-ниска надница. В книгата разказвам фиктивната история на шест души през 2025 г., за да илюстрирам тенденциите, както аз ги виждам. В края давам някои препоръки за промени, които всеки би могъл да започне да прави. Не са никак догматични, просто насоки, върху които човек да се замисли. Онзи ден получих много забавен имейл от Ница, от група 70-годишни хора, които се събрали да четат и обсъждат книгата.

В книгата си The Shift („Промяната“) Линда Гратън, преподавателка по мениджмънт в London Business School, която Financial Times включва в списъка Top 15 Бизнес мислители в света за 2011 г., анализира петте фактора в основата на големите промени в близките петнайсет години: глобализация, общество, демография, технология и енергия.

Авторка на осем книги (на български е преведена „Жизнена стратегия“), тя е основател на Hot Spot Movement, изследователска и консултантска компания, подпомагаща връзките между академичните среди и бизнеса. През 2006 г. създава и оглавява Lehman Centre for Women in Business в London Business School. Гратън е консултант на Royal Bank of Scotland и на правителството на Сингапур.

И все пак никой не е перфектен. Линда Гратън владее единствено родния си английски. „Имам къща в град Ситджес близо до Барселона. Срам ме е, но принадлежа на поколението, което говори само английски. Оправдавам се с това, че в Барселона съм заета да пиша книгите си и затова не ми остава време да науча испански. А близките ми казват, че има доста по-ефикасен начин – да си хвана гадже испанец.“

Разговаряме в Мадрид, на премиерата на испанското издание на „Промяната“.

Към кого е адресирана книгата ви?
За пръв път пиша мотивирана от синовете ми. Всеки родител би трябвало да насочи децата в посоката, която смята за правилна. Единият иска да става лекар – добро решение, в крайна сметка хората винаги ще умират. (Смее се.) По-малкият обаче иска да е журналист, о, боже! Пратих го за една година в Шанхай, да му се изяснят малко нещата.
Книгата ми беше преведена първо в Китай, така че заблуждаваме се, когато на Запад смятаме, че те не мислят за подобни предизвикателства и не се подготвят за бъдещето. За да сме адекватни, трябва да променим начина, по който виждаме себе си, работата си, живота си.

Какво ново може да научи човек?
Като изследовател събирам и анализирам фактите чрез нашите офиси в Лондон, Ню Йорк и Сингапур. В първата част се опитвам да кажа неудобните истини, които бизнесмените премълчават, подобно на правителствата, защото искат да бъдат преизбирани. Никой не смее да каже на глас това, което простата математика показва: ако живеем до 90 години, ще работим до 70-годишна възраст, че и отгоре. Малко внимание се обръща и на факта, че в Китай и в Индия има милиони хора, които купуват нашите продукти, а са готови да работят за десет пъти по-ниска надница. В книгата разказвам фиктивната история на шест души през 2025 г., за да илюстрирам тенденциите, както аз ги виждам. В края давам някои препоръки за промени, които всеки би могъл да започне да прави. Не са никак догматични, просто насоки, върху които човек да се замисли. Онзи ден получих много забавен имейл от Ница, от група 70-годишни хора, които се събрали да четат и обсъждат книгата.

Каква е идеята ви за идеално всекидневно облекло?
Всичко с много аксесоари. Под аксесоари имам предвид пръстени, винтидж медальони, смесени с още пръстени, така че да оформят огърлици, гривни, направени от разни дрънкулки, подарени от приятелите ми, случайни предмети, открити в антикварните магазини. Наистина вярвам, че малките детайли правят тоалета.

Как дефинирате екстравагантност?
Мисля, че екстравагантността понякога е открита демонстрация на здравословен егоизъм. Колекцията ми от обувки попада чудесно в категорията на почти здравословни пристрастявания.

Кое е най-ценното в гардероба ви?
Чифт обувки Alexander Wang, които ми струваха почти цялата месечна заплата… И съм ги обула само веднъж!

Най-откаченото нещо, което сте правили за модата?
Да съм на път през цялото време. Наистина станах експерт по смяната на тоалети за нула време. Най-новото ми умение е да си променя тотално стила, без да стана от мястото си във влака!

Има ли място, на което винаги обичате да се връщате?
Естествено обичам да ходя на гръцките острови – Хидра и Сифнос са ми любимите, но мястото, което никога няма да ме умори, е Калифорния. Все по-често се хващам да мисля за преместване там. Токио също е град, на който не мога да се наситя. Всеки път ми е все по-трудно да си тръгна оттам.

От бюрото на редактора ще бъде светът края преди FIJET? Джим размишлява този въпрос и други световни разклащане въпроси, включително Световната 2012 конгреса, програмата на Младите журналисти и предстоящите избори за Изпълнителния комитет.

FIJET Новини – FIJET в FITUR-късно на FIJET 2012 World Congress в Египет; FIJET Съвета на директорите ще се проведе в Чешката република през март 2012 млади журналисти академия ще се проведе в Марибор, доклад за Златната церемония Apple в Сицилия; покана към Глобалния форум за медиите, покана да се присъединят към европейските журналисти петдесетия конгрес; правила, регламентиращи изискванията за публикуване след конгрес или среща.

Новини от цял FIJET – доклад за края на годината на гала партия в Тунис, интервю за принц Чарлз Англия на посещение в Румъния.

Специален доклад – журналист Боб Фишър (TravelJourno, FIJET Северна Америка) пише за брат Андре и богато наследство на католическата Квебек.

Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория.

Хайде, миличък, отиваме на концерт в неделя. Ще слушаме „Италианска сюита“ на Стравински и „Соната за виолончело и пиано“ на Рахманинов, ще бъде прекрасно, нали?“ На възрастен репликата може да изглежда нормална. У всяко нормално хлапе над седем годишна възраст обаче предизвиква отегчена физиономия, потропващ нервно крак и пълна, направо отчайваща, липса на ентусиазъм.!

Да запалиш малчуган по класическата музика е доста по-трудно, отколкото да го свикнеш да ходи на кино, например. Поради което склонните да направят усилието родители не са твърде много. Още повече, че в подобно начинание винаги има утежняващи приличното поведение обстоятелства – хлапетата биват обличани в официални (разбирай, неудобни) дрехи, седи се на столове, които имат навика издайнически да скърцат, ако мърдаш, а времето, в което се мълчи продължава понякога час и половина -два (разбирай, безкрайно).
За възрастните, които са наясно с проблема, но искат да въведат наследниците си в прекрасното изкуство на т.нар. сериозна музика, е „Концертът на възглавници“ тази неделя (13 май) от 11 ч. в Концертната зала на Централния военен клуб. Той е в рамките на фестивала „SM&RT: Музика със субтитри“, организиран от „Модо България“.

„Детски Дневник“ подарява на читателите си безплатно участие в това преживяване. Иска се само да пристигнете навреме с дете под ръка и настроение. И имайте предвид, все пак, че местата са ограничени.
Концертът ще започне с „Италианска сюита“ от Игор Стравински, която представя герои и събития от италианската комедия дел’арте. Пиеро, Арлекин и Коломбина ще участват в една живописна музикална приказка. Драматичният и мелодичен стил на Сергей Рахманинов пък може да бъде доловен в няколко части от неговата Соната за виолончело и пиано.

Изпълненията на пиано и виолончело ще бъдат на Венета Нейнска и Стефан Хаджиев. Виолончелистът е получил образованието си е престижното училище „Гилдхол“ в Лондон и вече повече от 10 години живее и работи във Великобритания. Пианистката Венета Нейнска пък е артистичен директор на фестивала „SM&RT“. Тя е получила музикалното си образование в Лос Анджелис и Лондон и е носител на над 10 международни награди.

За да бъде удобно и спокойно, столовете са заменени със 150 меки възглавници за сядане. А за да е по-пълно и приятно заниманието, до всеки посетител ще има цветни моливи и музикални листове.