Иван Николаев, доц. д-р по икономика
Карл Маркс и Фридрих Енгелс изследват човешкото време през средата на 19-ти век, преди всичко, като обект на капиталистическото преуспяване, експлоатацията на работническата класа. Капиталът купува работна сила и изисква цялото време (без прекъсванията за физически потребности) да се поглъща от работа за него – „човек е свален до положение по-лошо от това на товарно животно“. Експлоатираният човек няма свободно време.
Именно като наследяват капиталистическата употреба на работната сила и съответно търсенето на максимално използване на работното време на работниците те осветляват проявяването на принадената стойност, натрупването на печалба, самонарастването на капитала. В „Капитала“, „Анти Дюринг“, „Теории на принадената стойност“ и в други произведения на марксизма се изтъква, че само чрез превръщането на задължението за труд във всеобщо и свеждането на потреблението до нормалното за работническата класа се разкрива възможността за разполагане със свободно време от всяка личност. Още…