Експертни мнения,Новини от България

Членството на България в ОИСР означава постигнати стандарти

27 Ян. , 2022  

thumb_910x0_Васил Велев

Членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) не е просто самоцел да се присъединим в един престижен клуб на богатите. Членството в ОИСР означава постигнати стандарти – за върховенство на правото, за правова държава, за добре работещи регулатори, институции, конкуренция, антимонополно право, малък сив сектор, ниско ниво на корупция. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев на пресконференция в Националния пресклуб на БТА при представянето на приоритетите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за 2022 година.

По думите му членството на България в ОИСР означава и стандарти за макроикономическа и финансова стабилност, стандарти срещу прането на пари, всичко това, което подобрява инвестиционния климат и рейтинг на страната, привлича инвестиции и се създават условия за ускорен икономически растеж и по-висок жизнен стандарт.
Преди повече от пет години някои наблюдатели – аналитици, политолози, се притесняваха, че след приемането на България в ЕС няма обединяваща национална цел за нас. Тогава АОБР издигна за такава цел членството на България в ОИСР, каза Велев и допълни, че досега този приоритет е важен за организацията. Ние успяхме да включим тази цел в дневния ред на правителството и президентството, състави се български план за постигането й, отдели се бюджет, изтъкна още Велев.
Той посочи, че за да стане член на организацията, страната ни трябва да постигне тези стандарти, за което е необходима упорита работа.
БТА съобщи вчера, че ОИСР е обявила, че започва преговори с шест страни, вкл. България. Другите страни са Аржентина, Бразилия, Перу, Румъния и Хърватия. От организацията, която понастоящем има 38 члена, казаха, че няма график за приемането на всяка от тези държави и че напредъкът на преговорите за членство ще зависи от това доколко те се придържат към най-добрите практики на ОИСР. Кандидатките ще бъдат оценявани от повече от 20 комисии.
Ускореното приемане на България в еврозоната – приемането на еврото без отлагане, при сегашния обменен курс, е друг приоритет за АОБР, заяви Велев.
Той каза, че тази година работодателите ще са по-активни в социалната сфера. „Не трябва да помагаме на здравите, силните, но мързеливи и неграмотни да продължават да живеят по този начин; на измамниците, които източват обществените фондове, а да помагаме на уязвимите, слабите и болните“, заяви Велев и изтъкна, че в момента не се прави разлика между социално осигуряване и социално подпомагане. По темата за максималния осигурителен доход /МОД/ Велев каза, че в IT сектора работят по-малко от 50 000 души, а заплати над 3000 лева получават близо 200 000 души с висока квалификация – инженери, адвокати, лекари и други. Другата спекула, че МОД трябва да е функция на минималната или средната заплата, трябва да се развенчае, защото, по думите на Велев, съотношението, което се мери навсякъде, е към средния осигурителен доход. Според него това съотношение при нас е изпреварило значително средното в Европа, защото при 3400 лева максимален осигурителен доход би следвало максималната пенсия да е над 1800 лева.
Асоциацията ще направи повторен опит за нормативни промени, с които Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система да стане суверенен, активно да управлява и увеличава средства и те да служат като инвестиции в националната икономика и да са буфер за пенсионната система. В момента фондът е част от фискалния резерв, не се управлява активно и доходността му е отрицателна, добави Велев.
АИКБ ще настоява за закриването на ТЕЛК, защото това е „универсален документ, водещ до 30 привилегии и оттам силна причина за корупционни практики, но не решава проблемите на хората“, които са свързани с остатъчната работоспособност и подкрепа за интеграцията им и съответната рехабилитация.
Велев съобщи, че четирите работодателски организации ще настояват Националният план за възстановяване и устойчивост да се доработи и съгласува със социалните партньори, както настоява ЕК, като визира проблемите в раздел „Енергетика“.

Източник: https://politika.bg/

, , ,