Съюз на икономистите в България

Този материал е предназначен да послужи като основа на планирано за  началото на м.юли 2014 г.  вътрешно обсъждане и  развисквания по темата в СИБ

 

 

Д. Нинов, д-р по иконочика

                                                                                                               Член на СИБ

 

           Ще се опитаме да даден нашият отговор на три основни въпроси :

– Как всъщност може и трябва да се разбира т. нар. единен размер на  безусловния базисен доходод за страните членки на ЕС ?

– Какъв трябва да бъде размерът на безусловния базисен доход в отделните страни, ако се възприеме предложението на инициатирите за неговия среден месечен  размер в страните членки на ЕС от 400 евро ?

– Какви мерки и промени в досегашните политики у нас са необходими за  успешното въвеждане на безусловен базисен доход през следващките няколко години ?

                                                х

Нашето впечатление е, че до сега болшинството от политиците  и техните ексрперти  възприемат предложения размер за безусловен базов доход абсолютно – като един и същ абсолютен размер от  400 евро на човек във всяка една от страни членки на ЕС не0ависимо от съществените развичия в равнището на тяхното икономическо и социалбно развитие.  Конкретно у нас това разбиране или по-скоро тълкуване на предложението означава безусловен базисен доход на човек от населението в размер на около 782.33 лв.  Т.е. един невъзможен размер при сегашното и очертаващосе в обозримо бъдеще равнище на общото научно-техническо, икономическо и социално  развитие на страната.

Според нас, това разбира (или тълкуване) на предложението за въвеждане на безусловен базисен доход в ЕС намираме за  неправилно, необосновано и неприложимо. По множество причини, които най-общо са свързани с  наследените и  запазващи се съществени различия в равнището на научно-техническото, икономическото и социално развитие на отделните страни членки на ЕС ; и по-непосредствено – с запазващите се  съществени различия в равнището на потребителските цени в тях, водещи до  съществено различна покупателна способност  на тези 400 евро в отделните страни членки.

           Вън от това и конкрено за България,  този размер се  оказва значително над минималната работна запалата ( 340 лв. в момента) и  Линията на бедността ( 251 лв. по МТСП и от 295 лв. през 2009 г. до  280 лв. през 2011 г. по Евростат ( 2011 е последната година, за която Евростат публикува определяние по SILC  размер на  ЛБ в България и страните членки на ЕС). И приблизително равна на средната месечечна работна заплата в страната за 2013 г. – 799 лв.

 

По тези основни причини и съображения, според нас, е предложения за обсъждане безусловен базисен доходв би трябвало да се разбира и тълкува като предложение за  единна покупателна сила на същия ( в случай на предложения размер от 400 евро) в страните членки на ЕС. При сложилото се към момента и всяка  календарна година в обозримо бъдеще различно равнище на икономическото им развитие и непосредствено – на потребителските цени в тях, това означава и изисква различни абсолютни размери на безусловия базисен доход отговорящи на възприетия среден размер , но съобразени с равнището и различията в равнищета на потребителскте цени във всяка страна членка през дадена конкретно  календарна  година или друг краткосрочен период от време, гарантиращи еднаква или приблизително еднаква покупателна сила; или все едно – еднакво или приблизително еднакво количество потребителски стоки и услуги на човек от населението. Ако в бъдеще различията в равнището на тяхното икономическо и социално развитие намаляват, различията в конкретните размери на безусловиния базисен минимален доход в отделбните страни членки също ще намалят; ако те се запазвата или нарастват – съответно  ще се съхраняват или ще нарастват.  

                                              х

Като илюстрация на това разбиране ще си послужим с конкретни разчети на основата на официалните данни на Евростат от 20 юни 2012 г. за равнището и различията в равнището на потребителските цени в примерно и произволно  избарни 11 (от общо 28 в момента ) страни членки на ЕС и Линията на бедността (ЛБ) у нас по SILC за 2009 г., т.е. ЛБ определена по одобрената от Европейския парламент  еднинта методология за страните членки.

И така, по данни на Евростат от м.юни 2012 г., ако приемем средното равнище на потребителските цени в ЕС-27 за 100, то равнището им в избраните от нас страни членкси  е както следва – в :

– България – 51 %;

– Румъния – 60 %;

– Полша – 60 %;

– Унгария – 64 % ;

– Испания – 97 %;

– Италия – 103 %;

– Германия- 103 %;

– Франция – 111 % ;

– Люксембург – 122 %;

– Дания – 142 %;

– Норвегиия – 151 % и т.н.

Тези различия в равнището на потребителските цели в различните страни членки на ЕС означават  съществено различна покупателна способност на предлаганитя размер за безусловен базисен доход от 400 евро. Разчетите и сравненията показмат, че  средната им покупателна способност в произволно избраните от нас страни членки на ЕС се покрива с безусловен базисен доход от :

          – 204  евро в България;

                     – 240  евро в Румъния;

– 240  евро в Полша;

– 256  евро в Унгария;

– 388  евро в Испания;

– 412  евро в Италия ;

– 412  евро в Германия ;

– 444  евро в Франция ;

– 488  евро в Люксембург ;

– 568  евро в Дания ;

– 604  евро в Норвегия и т.н.

 

Това означава например, че през 2012 г. , с безусловен базисен доход от 204 евро в България могат да се закупят същото количество потребителски стоки и услуги, за които в Румъния са необходими 240 евро; в Унгария – 256 енвро; в Испания  – 388 евро; в Дания – 604 евро и т.н.; или за които средно в ЕС са необходими 400 евро.

Така, според нас, следва да се разбира, тълкува и прилага предложението за безусловен базисен доход от 400 евро в ЕС – като предложение за  единен по своята покупателна способност безусловен базисен доход, съобразен с предложения единен среден размер за безусловен базисен доход (от 400 евро за сега) и равнището на икономическото развитии отразено и измерено чрез равнището и различията в равнището  на цените на потребителските стоки и услуги във страните членки за съответната календарна година (или друг ограничен период от време) спрямо това за ЕС 28 прието за 100.

И такива, според нас, следва да бъдат абсолютните ( в случая примерни) размери на безусловния базисен доход в отделните , в случай в изброените страни членки на ЕС към 2012 г.

По принципно същия начин следва да се определя размера на безусловия базисен доход във отделните страни членки на ЕС през следващите години или предварително определен и обоснован краткосрочен период от време.

                                                   х

Въвеждането на подобен единен като покупателна сила размер за безусловния базисен доход в България изисква време за подготовка и най-вече – за необходимата промяна в досегашната политика по работните заплати , в т.ч. и конкретно в нашия случай – в  политиката и размера на минималната работна заплата. Без давлизаме в подробности, тези промени са не само възможни, те са необходими като се има предвид, че  по официални данни :

(а) през 2013 спрямо 1990 г.  реалния БВП и БДС на глава от населението и средно на заето лица са нараснали над 2 пъти повече  от индекса и промяната в равнището на  средната реална работна заплаата;

 

Таблица № 10 : Индекси и съотношение между индексите на реалния БВП на глава от населението, реалния БВП на заето лице, реалната БДС на заето лице и на  средната  реална работна заплата през периода 1990-2010 г.  База 1990 г. = 100 %

 

        Източнци на изходната статистическа информация : НСИ  .

 

(б) през същия период , в т.ч.  след приемането ни през 1997 г. за редовен член на ЕС, средната работна заплата у нас в СПС е около 6 пъти  по-ниска от средната работна зааплата в СПС в ЕС, докато производителността  на труда у нас, измерена с БВП в Стандарти на покупателна способност, изостава от средната производителност в ЕС около 3 пъти.

 

Таблица 11 : Колко пъти   БВП в СПС на глава , БВП в СПС  на заето лице и  средната брутна  работна заплата в СПС  в България изостават от тези в ЕС-27 през 2001-2010 г. ( разчет по данни на Евростат)

 

Източници на изходната статистическа информация : Евростат : “GDP per capita in PPS” +“Labour productivity per person employed in PPS”,2000-2010 (1).png.+ EUR- Wages and Laber cost.Statistice Explains.

 

Тези данни и сравнения1 показават, че при стрикто спазване на принципите, правилата и механизмите за крайно разпределение и използване на БВП характерни за ЕС като цяло, работните заплати унас, в т.число минималната работна заплата, и до сега биха могли да бъдат  около 2 пъти по.-високи от официално отчитаните им размери. Релизацията на подобна нова подоходна политика и  цел изисква  бързи и ефективни мерки за ограничаване на : безнаказаната корупция по-високите етажи на влъстта; източването на ДДС; контрабандата и най-вече конвтрабандата на акцизни стоки; реформиране на съддебната система и пр. И по-общо – ограничаване относителния дял на „сивия” сектор в икономиката до неговото равнище във водещите страни членки на ЕС – от около 30-35 % до около 10-15 %.

 

При БВП по текущи цени от около 80 млрд.лв. и около 40 % преразпделение на същия през консолидирания бюджет на страната, ограничаването на „сивия” сектор в икономика от  примерно  30 до около 15 % би означавало допълнителни постъпления в консолидирания бюджет на страната в размера на около 4.8 млрд.лв. Прекият финансов ефект от подобни мерки и допълнителни приходи  би се изразил във мвъзможности за значително по-добро финансиране на здравеопазването, образованието, социалното осигуряване и защита; за повишени  размери на работните заплати, на потреблението и инвестициите в страната. За съжаление през последните 24 г. подобни полотики и ефективни мерки се оказаха неприемливи

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. За подробности виж нашата статия „Бедността в България- критерии, причини и необпходими промени”- публикувана в кн.4 / 2013 г. на сп. ”Социология и икономика” съкратен вариант на нашата студия под същото заглувие, пълния текст на същата статия, публикуван в уеб страницата на СИБ

за парламентарно представените политически партии и техните правителства по лични и тесно партийни причини и съображения. Тъкмо затова през последните 24 г. станахме свидетиле на множество смени на правителствата при съграняване на негативните научно-технически, икономически, социални и демографски политики и последици за страната и  огромното мнозинство от

населението .-  в т. число на съхраняващо се у нас незавидно (най-високо за страните бленки на ЕС) равнище на бедността (около 21-22 %) и на населението в риск от бедност и социално изкляване ( около  49 %)- при около 16 % и съответно окло 24 % за страните членки на ЕС като цяло.

                                                   х

Предварително условие за реализацията на подобни качествени промени в цялостната обществена политика и практика  у нас е :

– замяната на доминиращиата до сега философия на пазарния фундаментализъм ( който третира пазара ката панацея на всички обествени и политически проблеми) с философията на съвременната социална разарна икономика;

– замяна на доминиращите до сега фрагментарни и конюктурни подходи с системен (комплексен, интегрален ) и перспективен подоход /и ;

– познаване и признаване сложната йерахична връзка и зависимост между научно-техническите, икономическите, екологичните и социалните цели  и самоцели на общественото развитие1;

– адекватни на целите и йерахията в целите на общественото развитие ксонкретни норми, нормантиви и механизми;

          – изграждане на ефективна съдебна система, държавна  и общинска  администрация и обслуоване на населението и бизнеса.

                                               х

При подготовка и въвеждането на подобен безусловен базисен доход у нас са възможни два принципно различни подходи  и правила, а именно :

–   от необходимата и възможна промяна в политиката и  размерите на минималната работна заплата към примерно 35 % до 40 % по-ниски размери за безусловния базисен доход (тези преценти подлежат на допълнителни консултации и консенсусно решение) ;

– от необходимия и възможен за дадена календарна година размер на безусловния базисен доход в страната към необходимия по висок с около 20 до 30 % размер на минималната работна заплата.

При първия подход, безусловният базисен доход стартира с възможни и обществено приемливи за дадена календарна година размери, които са под възприетия и нормативно определен размер на минималната работна заплата за съответната  календарна година

При втория подход,  като основа за определяне на минималната работна

заплата служи предварително определения възможен  и обоснован  размер на безусловния базисен доход за дадена календарна година , като се спазва

изискването за примерно 35 % до 40 % по-висок размер на  минималната работна заплата.

На този етап от развитето на страната намираме първия подох за по-реалистичен. Но при две важни и задължителни условия, а именно :

 

(1) Ако нормативно определяния от МТСП размер на минималната работна заплата за всяка конкретна година в бъдеще гарантира необходимите лични средстваза издръжка и възпроизводство на носителите на ниско образована и ниско квалифицирана работна сила. Спазването на това принципно изискване и правило изисква качествена промяна в досегашната политиката по работните заплати , в т.число и конкретно по размера на минималната работна заплата. Най-общо тязи промяна означава минимална работна заплата, която включва сумата  от :

(а)  100 % от размера на ЛБ по SILC;

(б) 100 % от сумата на задължителните лични социални и здравни оригурителни вноски;

(в) 100 % от дължимия Данък общ доход за носителите на минилна работна заплата.

 

При абсолютен размер на ЛБ по SILC за 2009 г. например, това означава сумата от :

(а)  295 лв. ЛБ – ЛБ по SILC за 2009 г.

(б) +88.50 лв. (30 % от посочения размер ЛБ), необходими лични средства за възпроизводство ( т..е. за отглеодане образование, здаравеопазване и пр. на едно единствено дете) от носителя на ниско образована и квалифицирана работна сила;

(в) +49.86 лв.(13 % задължителни лични социални и здравни осигурителни вноски;

(г)   +38,35 лв. ДОД (10 % от данъчната основа от 383.50 лв.).

Или нормативно определен минимален размер за работните заплати за 2009 г. от 471,71 лв. и безусловен базисен доход от примерно 306,61 до 283,03 лв.( съответно от 35 % и 40 % от нормативно определения размер на минималната работна заплата, в случай от 471.71 лв.)2.

 

(2) Асо се предприемат ефективни мерки за ускорено повишаване размерите на минималната и останалите работни заплати за сметка както на икономическия растеж, така и на ускорено и решително ограничаване на коруцията и „сивия” сектор в икономиката.

                                                      х

Вън от това въвеждането на тези политики, правила, и конкретно прогресивно нарастващи размери за безусловия базисен доходи и  минималната работна заплата изисква предварителна подготовка и съгласувани (координирани и консенсусни) мерки и ангажименти на държавата,  работодателите и синдикатите. Но най-вече на дъжавата и работодателите :

• на държавата, доколкото тя може и трябва да осигурите необходимите общи икономически и финансови  условия за успешен бизнес, в т.число – за успешен среден и малък бизнес;

– за работодателите,  които са пряко отговорни и би трябвало да осигуряват такива конкретни производствени и други условия ( равнище на ползваната техника и технологии; квалификация на работниците и служителите;  организация на труда и производствените процеси; адекватни краткорсрочни , средносрочни и дългосрочни  маркетови  проучвания и пр.), който позволяват на носителите на ниско образована и квалифицирана работна сила адекватно  на съвременните изисквания равнище на  производителност на труда и конкурентна способност на предлаганите соки и услуги. Т.е. производителност, която гарантират нормативно определения размер на

 

          1. За подробности виж нашата статия : „За минималната работна заплата у нас след въвеждането на плоския данък и премахването на необлагаемия минимум”, бр.10 /2013 г. на сп. „Панорама на труда”.

минималните работни заплати  и умерена печалба за работодателите.

За съжаление, образователното равнище и най-вече равнището на  бизнес културата на преобладаващата част от работодателите в средния и малки бизнес у нас съществено изостават от равнището на съвременните изисквания. Преобладаващата част от тях са с основно и средно  образование и не правят необходимите предверителни,  текущи  и перспективни проучвания за развитието на пазара на планираните, произвеждани и предлагани от тях стоки и услуги; занеобходимите им източници на суровини и материал за конкретните производства; за наличието на необходимата численост, качество и структура на работна сила; за минимално необходимото равнище на ползваната техника и технология; за необходимата съвременна организация на труда и производството; за достъпа до кредите за оборотни средства и пр. А и работодателските органицация до сега практически не правят нищо съществено за повишаване на тяхната бизнес култура и практика в тези направления.

                                          х

Безусловният базисен доход следва да се отнася за граждани, които безусловно спазват общоприетите обществени норми и морал. Той не трябва да толерира  или стимулира антиобществено, неморално или паразитно  поведение и прояви, свързани с нарушения на действащото законодателство и основни морални норми; по време на  изтърпяване на  влезли в сила присъди за престъпления и други закононарушения; към лица с напълно или значително запазена работоспособност, които в продължение на повече от месец или максимум два неоснователно отказват предлаганета им временна работата или доброволна обществено полезна дейност. Затова законът за неговото  въвеждане и правилникът за неговото прилагане би трябвало да предвидят и изчерпателно да изброят всички възможни случай на задължително временно прекратяване изплащането на безусловия базисен доход за граждани с текущи   хулигарски, криминални и други противозаконни и неморални прояви.Тези възможности не променят същността и съдържанието на безусловния базисен доход. Те само предотвратяват възможнжостите за злоупотреби с това безспонно високо хуманно човешко право и върхово предстоящо  достижение на съвременната европейска  държава.

 

София, 20.06.2014 г.

 

---