Експертни мнения

Бели петна между Брюксел и намеренията „Орешарски”

24 юни , 2013  

Препоръките „Барозу“ налагат на младото правителство спешни корекции още на старта

Проф. Кръстьо Петков

Часове след като новият министър-председател на Р България Пламен Орешарски прочете от парламентарната трибуна програмните намерения на своя кабинет, от Брюксел пристигна съобщение за новия стратегически документ „Барозу“. Става дума за приетите от Европейската комисия препоръки към държавите—членки на ЕС, предназначени за извеждането на Европа от кризата и укрепването на основите за растеж.В прес-съобщението на ЕК се казва: „Тези препоръки се основават на подробен анализ на положението на всяка отделна държава и предоставят насоки на правителствата относно начините за стимулиране на техния потенциал за растеж, повишаване на конкурентоспособността и създаване на работни места през 2013―2014 г. Взети заедно, те представляват амбициозен комплект от реформи на икономиката на ЕС. Като част от днешния пакет, който бележи кулминацията на Третия европейски семестър за координиране на политиките, Комисията прие и няколко решения по процедурата при прекомерен дефицит.“От своя страна Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е заявил: „Сега е моментът да бъдат ускорени основните икономически реформи, които ще доведат до растеж и работни места, очаквани толкова много от нашите граждани, и по-специално от младите хора. Това е единственият начин да бъдат отстранени двете трайни последствия от настоящата криза — сериозната загуба на конкурентоспособност в много от нашите държави членки и упоритата безработица ― с всички произтичащи социални последици. Представените днес от Комисията препоръки са част от нашата цялостна стратегия за извеждане на Европа от кризата. Те са конкретни, реалистични и съобразени с положението във всяка една от нашите държави членки“.От цитираните изявления, както и от цялостния документ, става ясно,че ЕК внася нови акценти в своята координирана

антикризисна стратегия:

извежда като абсолютен приоритет икономическият растеж и заетостта (което предполага, че пакетът от мерки „Остерити“, т.е. самоцелното поддържане на фискална стабилност вече се третират от Комисията като средство, т.е. един от инструментите в антикризисните политики);> удължава се срока за преодоляване на прекомерния бюджетен дефицит-за държавите, които имат такъв проблем;> младежката безработица е във фокуса на пакета от реформи на пазарите на труда, които се препоръчват от ЕК;Доколко програмните намерения, оповестени от новия български премиер Пламен Орешарски, се вписват в препоръките на ЕК и нейния председател „Жозе Барозу“?На пръв поглед противоречия няма. Но ако прочетем по-внимателно седемте специфични препоръки на брюкселските институции за България, ще открием няколко разминавания и бели петна в оповестените приоритети на новото българско правителство/виж в прикачен файл пълния текст на документа “ ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно Националната програма за реформи на България за 2013 г./:

Първо, в областта на фиска:

– Брюксел „отпуска колана“, като удължава срока за преодоляване на прекомерния дефицит и дори сопуска известно повишаване на дълга; Кабинетът „Орешарски“ не наследява прекомерен бюджетен дефицит, но е вкаран в ЛИКВИДЕН КАПАН, от който трудно ще излезе до края на годината (за този период се натрупват общо над 4 милиарда лева плащания, които няма как да се компенсират от драстично спадналите приходи в бюджета, минималния разполагаем/кешов остатък във фискалния резерв и символичните външни инвестиции). Що се отнася до дълговото равнище, Орешарски е категоричен, че ще го поддържа в досегашните рекордно ниски граници. Съмнявам се, че ще удържи тази позиция.
Опциите: „Актуализация на бюджет 2013“ и „Дългосрочен външен/револвиращ заем“ – за преструктуриране на икономиката и заетостта, чукат на вратата!- Обърнете внимание и на категоричната препоръка: „Да създаде независима институция, която да контролира бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети“. Такава засега в България няма. Съществуващата по-рано агенция за анализи и прогнози беше закрита; и на нейно място като правителствени съветници „в сянка“се настаниха крайните неолиберали-пазарни фендаменталисти от мрежите на Сорос. Ще запазят ли те своята „охранителна“ роля и при кабинета „Орешарски“?

Второ, в контекста на общоевропейските антикризисни меркиБрюксел изисква от българската държава „Да ускори националната Инициатива за младежка заетост, например чрез схеми за гаранции за младежта. Да реформира Агенцията по заетостта с цел тя да предоставя ефикасни консултации за търсещите работа и да разработи
капацитет за прогнозиране и за задоволяване на нуждите от квалификации. Да засили активните политики по заетостта, по-специално по отношение на националните схеми за заетост“. Факт е, че ограничаването на младежката безработица беше едно от водещите предизборни послания на БСП и впоследствие залегна в ангажиментите на програмния кабинет. Но дотук никой от експертния щаб на социалистите, нито от отбора „Орешарски“ не поясни конкретно как ще се реализира свръхамбициозната цел: за четири години да се създадат четвърт милион нови работни места (презумпцията е, че повечето от тях ще са за образовани млади специалисти).

ЕК директно сочи какви мерки да се приложат:

-трансфер на доказалата се в други страни на ЕС добра практика „Младежки гаранции“;-реформа на Агенцияа за заетостта (нейната ефективност, особено тази на бюрата по труда не се нуждае от специални доказателство. достатъчно е да споменем, че по-малко от 5% от намиращите нова работа дължат този успех на бюрата по труда);-общите фрази в рубриката „Активни политики на заетост“ да бъдат заменени с конкретни секторни и регионални схеми за насърчаване на разкриването от страна на бизнеса на нови, устойчиви работни места;Какво се оказва? МТСП, което дотук никой не споменава сред министерствата, нуждаещи се от реформи, трябва да претърпи основен ремонт и модернизация!

Трето, в областта на енергетиката

Този сектор очевидно безпокои Брюксел. Имам предвид както общото й състояние в рамките на ЕС, така и конкретната ситуация в България.Едва ли има по-тежка правителствена задача, натоварена с политически и криминални казуси и конфликти /включително със свои партийни кадри/ от тази в енергийния сектор. Личи си, че експертите , работещи за ЕК, са дописали специално и в последния момент тази генерална препоръка за България. В нея никъде не се споменава проблема за ценообразуването и монополите-тема, която изглежда е централна в управленския пакет на програмното правителство.Ако премиерът Пламен Орешарски и новият министър Драгомир Стойнев удържат на популистките искания за централно администриране на цените на електроенергията, пред тях се открива пространство за оздравяване на колабиращия отрасъл в пълно съзвучие с брюкселския документ.

Как?

-като реформира незабавно ДКЕВР и го изгради наново като действително независим орган, с активен граждански/експертен контрол върху неговата дейност, особено в частта на ценообразуването. Ефектът ще е: един държавен монополист по-малко!-като изреже безжалостно изкуствените (пролобистки и прокорупционни) държавни образувания в сегмента на преноса и продажбите на електроенергия, натрупващи огромни загуби в продължение на години-за сметка на данъкоплатците и потребителите;-като отвори процедури за преразглеждане на дългосрочните/губещи и антипазарни договори за производство на електроенергия. Дотук щетите са поемаха едностранно от българската държава и респективно-от крайните потребители. Имената на причинителите на щетите – топ БГ политици и адвокати, – облажили се от сделките, досега не са оповестени.-като предоговори, с всички произтичащи от това рискове, условията за включване на т.нар. зелена добавка в ценовия микс 9но и -като стигне до корена на злото: кой сътвори бума на вЕИ, ненужен в този момент на малката българска икономика, какво спечелиха „зелените строители“ от продажбите на своите мощности на вторични собственици и пр.Нужно ли е да се се напомня, че сред имената на първопроходците, на челно място са тези от кръга на топ-олигарсите в България);-като провери сигналите за контрабанден износ на електроенергия и скриване на печалбите/респ. полагаемите данъци/ от криминалните търговци и т.н.Едва тогава идва ред на новия механизъм за ценообразуване-след като се демафиотизира енергетиката! Ще има ли кураж да извърши този национален подвиг през следващите 2-3 месеца кабинетът „Орешарски“? Ако го направи, ще обори подозренията, че е про-олигархичен. Ако се огъне, ще попадне под кръстосан огън! Но именно тук се решава съдбата на програмно-експертното начало , което събуди крехки надежди за нормализация в управлението на държавата…

Четвърто, рутинни и повтарящи са няколко други препоръки на ЕК:

-за оздравяване на бизнесклимата и пресичане на политическата корупция, за пенсионните реформи и осигурителните прагове и т.н.. Особеното тук е, че законодателните и институционалните промени преминават през продължителни преговори със социалните партньори.- един от акцентите в категорията „Други“ заслужава повече внимание: усвояването на европейските фондове.
Оценката от Брюксел слага край на спора, който се разрази в НС при дебата на правителствените намерения: успял ли е кабинътът „Борисов“да остави завидно наследство на кабинета „Орешарски“ в тази ключова инвестиционна област? Отговорът, пристигнал от ЕК е: не, не е успял! Колкото и да жонглира с числата, фактическото състояние е ясно: от всеки 10 евро, отпуснати на България, министрите от ГЕРБ са усвоявали по-малко от 3! Ще удвои ли този посредствен резултат отборът на Орешарски през новия програмен период?От отговора на този въпрос зависи дали щу му стигнат парите за ресурсно осигуряване на програмата за управление през целия четиригодишен мандат. Дали програмният кабинет ще се задържи толкова дълго?

Това зависи от три фактора:

Първо, от самия него. Ако отборът „Орешарски“ действа решително, ще се измъкне от сегашната „дупка“ – незапомнено ниското обществено доверие, при което стартира своята работа.
Заявените ангажименти се нуждаят от преработка и конкретизация още на старта. В този смисъл препоръките „Барозу“ помагат на програмните намерения „Орешарски“, стига да ги разчетат и приложат правилно. Едва тогава ( и след ресурсното им осигуряване) „намеренията“ ще се превърнат в класическа управленска програма. Второ, ако политическите акушерки от квази-коалицията, които изродиха програмния кабинет, удържат на думата си да го крепят задружно, без да претендират да са му дежурни бавачки.Трето и последно (но не по значение): ако Улицата не се възпламени отново през следващия есенно-зимен период!!!Както се казва в такива случаи:

КУРАЖ! И НАСЛУКА!

П.П.

Статията беше завършена, когато пристигна информация за острата реакция на френския президент Оланд срещу разпоредбите на ЕК. Като велика държава Франция може да си позволи подобно говорене. Като ресурсно зависима държава, България не би могла да държи същия тон. Въпреки че има за какво да се критикуват брюкселските „стратези“, особено за съхраняващото се общо и витиевато говорене по темата :“що е то нов растеж, основан на устойчива заетост?“Франсоа Оланд е прав в едно: „Препоръки -да, диктат-не“! Само че по-важният проблем от засегнатото национално честолюбие сега е дали първата стъпка на отдалечаване на екипа на Жозе Барозу от остеритианската догма ще бъде подкрепена в целия ЕС. Остеритианците в България са пословично агресивни, имат активна медийна и корпоративно-олигархична подкрепа. Следователно, няма да закъснеят да нападнат всеки опит на кабинета „Орешарски“ да се впише в новия европейски курс, ревизиращ неолибералната доктрина.Няма съмнение: чакат ни интересни седмици на публични дебати по параметрите на управленската програма на новото българско правителство. Което следва да се третира като негов плюс!


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *