Съюз на икономистите в България

През 2018 г. държавата отново ще разполага с много пари: планира да похарчи с над 2.55 млрд. лв. повече спрямо заложеното за тази година, или общо над 39 млрд. лв. От тях 1.1 млрд. лв. дори няма да ги е събрала и ще са дефицит. Това става ясно от проекта на бюджет за 2018 г., публикуван на сайта на Министерството на финансите. Промяната накратко е: увеличение на заплати в обществения сектор, за здравеопазване и за социални плащания и пенсии.
Извън тях бюджетът не се различава значително от миналогодишния, донякъде и защото липсват реформи в публичните системи. Голяма част от неслучилите се големи проекти през тази година като магистрала „Струма“, жп инфраструктура, военни сделки и част от еврофондовете се прехвърлят за 2018 г. Това донякъде може да обясни и защо, въпреки че ръководеното от Владислав Горанов ведомство очаква тази година бюджетът да е балансиран, догодина отново се залага касов дефицит от 1% от БВП. И то във времена, в които се очаква икономиката да расте над потенциала си, а пазарът на труда се възстановява до предкризисните си нива. За 2018 г. държавата залага 3.9% ръст на БВП, движен основно от повече потребление.

*Тук влизат суровини като метали и храни, търгувани на международните пазари

Източник: Проектобюджет 2018

Откъде идват приходите

През следващата година държавата планира да събере с 3 млрд. лв. повече спрямо плана за миналата година, или общо 38.3 млрд. лв., което е 36.2% от очаквания БВП, основно заради увеличени постъпления от данъци и осигуровки. Двете големи пера, които растат с по около 1 млрд. лв., са ДДС и осигурителни вноски. Постъпленията от косвения данък се увеличават заради очакванията за ръст на цените на горива, метали и храни, повече потребление на домакинствата, увеличението на акцизите на цигарите (108 млн. лв. от тази мярка).

Възстановяването на пазара на труда и ръстът на заплатите пък оказват ефект върху приходите от осигуровки. От увеличението с 1 пр. пункт на вноската за фонд „Пенсия“ се очакват допълнително около 240 млн. лв. Ефект ще има и от скока на минималната заплата на 510 лв., на минималните осигурителни прагове (с 3.9%), както и вдигането на пенсионната възраст с нови 2 месеца (виж карето).

Държавата отново си залага и еднократен приход от 480 млн. лв. от евентуална концесия на летище София. В мотивите към проектобюджета е записано, че „очакванията са състезателната процедура за предоставяне на концесия да бъде открита до края на 2017 г., като до края на 2018 г. да бъде подписан концесионният договор“.

Кой получава повече

Правителството обявява за приоритетни области образование, отбрана и сигурност, социална сфера, здравеопазване. Така догодина Здравната каса ще получи с 400 млн. лв. повече. Отделно са предвидени 19.7 млн. лв. за увеличение на заплатите в спешната помощ.

Продължава и поетапното увеличение на учителските възнаграждения. То засяга 89 хил. педагогически специалисти. Догодина сумата, която трябва да покрие това и следващото повишение, нараства до 330 млн. лв. Ще се въведе и механизъм за допълнително финансиране при работа с деца от уязвими групи, приоритетни направления и защитени специалности.

Министерство на финансите е предвидило и повече щатни бройки за НАП – 200, като го аргументира с нужда от обезпечаване на контролната й дейност.

Министерство на отбраната ще получи вече обявените 100 млн. лв. за увеличение на заплатите в системата. МВР пък ще вземе с 55 млн. лв. отгоре, като по-рано този месец стана ясно, че голяма част от парите ще отидат за по-високи заплати на полицаите на терен. За общинските администрации са предвидени 23 млн. лв. повече за персонал. Вероятно една част от тази сума е заради ръста на минималната заплата и по-високата осигуровка за фонд „Пенсии“.

Правителството залага и около 1 млрд. лв. повече за социални разходи. Половината от тях са за предвиденото увеличение на пенсиите от средата на 2018 г. с 3.8%. В резултат на промените се очаква средната пенсия да достигне 363 лв.

По ведомства най-голямо увеличение на разходите ще получи Министерството на образованието и науката – с 20% до 584 млн. лв. Следват го финансовото ведомство, Министерство на културата и съдебната власт (виж таблицата). Ведомството с най-голям бюджет отново е МВР, което ще разполага с почти 1.3 млрд. лв. Най-малко средства са предвидени за външното, транспортното и енергийното ведомство.

Ръст на заплатите за втора поредна година ще има за Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, Агенцията за хората с увреждания. За това са предвидени 9.4 млн. лв.

Расте и бюджетната субсидия за НКЖИ – с 10 млн. лв. до 145 млн. лв., за БДЖ остава непроменена – 175 млн. лв.

Дълг – само от вътрешния пазар

Страната отново няма да излиза на външните пазари на дълг. Догодина има плащания общо за 1.6 млрд. лв., като до 1 млрд. лв. от тях ще може да се наберат от вътрешния пазар под формата на ДЦК. Останалата част ще бъдат изплатени от фискалния резерв. Той отново е фиксиран на 4.5 млрд. лв. към края на годината.

От финансовото ведомство обясняват, че очакват към края на 2018 г. държавният дълг да спадне до 23.5 млрд. лв., или 22.3% от прогнозирания БВП. „При намаляващо съотношение на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква към края на 2020 г. дългът да възлезе на 23.8 млрд. лв. (20% от БВП)“, се посочва в мотивите към проектобюджета. И още, че през периода 2018 – 2020 г. дълговото финансиране под формата на ДЦК се очаква да бъде в рамките на 1-1.2 млрд. лв. годишно.

През 2018 г. са предвидени и усвоявания на средства по вече договорени държавни заеми. Те са за общо 500 млн. лв., като голяма част от тях са рамкови споразумения с чужди финансови институции за съфинансиране на европроекти.

В бюджета е предвидена и държавна гаранция от 215 млн. лв. за газовата връзка с Гърция.

Какво се променя:

• Осигурителната вноска за пенсия се увеличава с 1 процентен пункт.
• Административно се вдигат минималните осигурителни прагове с 3.9%
• Минималната заплата става 510 лв.
• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се вдига до 510 лв. За 2018 г.; за 2019 г. – 560 лв.; за 2020 г. – 610 лв.
• Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители скача от 300 лв. на 480 лв.
• Продължава увеличаването на възрастта за пенсия от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете.
• Пенсиите порастват с 3.8%, като средната ще е 363.6 лв. през 2018 г.
• Увеличава се обезщетението за отглеждане на дете от едно- до двегодишна възраст – от 340 на 380 лв.
• Расте минималният дневен размер на обезщетението за безработица – от 7.20 на 9 лв.

Източник: в. Капитал

featured, бюджет 2018, икономика, прогнози, промени, СИБ