sib iotova

BgEconomist,Форуми на СИБ

Вицепрезидентът разкритикува ЕС за какво и как харчи общите пари

17 Дек. , 2018  

Вицепрезидентът Илияна Йотова видя формиране на двойни стандарти чрез бюджетната политика на Европейския съюз – заради възхода на популизма и спада на доверието в традиционните партии и ценности. Тя сподели позицията си на конференция на тема „Бъдещето на демокрацията на Европейския съюз: бюджетът на ЕС за 2021-2027 и върховенството на правото – към демокрация или към отказ от ценностите и целите на съюза“. „Съществуват рискове от изместване на приоритетите и нарушаване на основните принципи, които формираха политическата общност, наречена ЕС. Ако това се случи, няма как европейските граждани да бъдат убедени, че са пълноценна част от Съюза“, посочи вицепрезидентът. Йотова счита, че липсва конкретна визия за бъдещето на ЕС и това личи в Многогодишната финансова рамка (2021 – 2027) и приоритетите й.

Вицепрезидентът направи кратък преглед на представените от Европейската комисия приоритети в следващия седемгодишен бюджет и постави въпроса дали те отговарят на очакванията на европейските граждани. Средствата за отбрана ще се увеличат, за сигурност – почти с два пъти, за миграция – 2,6 пъти. Очакват се съкращения в Общата селскостопанска политика и в кохезионната политика – съответно с 5% и 7%. „Финансирането на новите приоритети не бива да става за сметка на старите. Трябва да се замислим дали държавите членки са готови да увеличат вноската си в бюджета, за да компенсират разликите“, посочи Йотова. Според вицепрезидента поглед към бюджета на ЕС през миналата година показва сериозни пропуски. Например – поети са ангажименти за 158,7 млрд. евро, но са платени доста по-малко – 124,7 млрд. евро. Има много неусвоени средства, заключи Йотова. В края на 2017 г. общото средно ниво на усвояване е 16%. За сравнение, през 2010 г. то е било 22%, добави още тя и поиска да има по-сериозен анализ защо се получава така. Държавите-членки все още се затрудняват в усвояването на наличните структурни и инвестиционни фондове, посочи Йотова. Друг пример са спешно мобилизираните 3 млрд. евро помощ за Турция за справяне с бежанската криза. Вицепрезидентът постави въпроса доколко тези средства са допринесли за създаването на трайни политики. Илияна Йотова заяви, че през 2014 г. с т. нар. План „Юнкер“ за първи път бе направен опит да се промени философията на европейското финансиране. „Според изчисления на Европейската сметна палата 64% от общата сума от подписани договори по Плана „Юнкер“ за 2017 г. са концентрирани в шест държави членки, при това едни от най-добре развитите като Германия, Франция, Великобритания. България се нарежда на 17 място. „Тази инвестиционна програма е насочена към богатите държави“, заключи вицепрезидентът. Йотова обаче не коментира колко точно проекта е представил българският бизнес, защото идеята на плана беше да има такива проекти, при които ЕС да дава по 1 евро на всеки инвестирани 16. В края на 2017 година нямаше нито един заявен мащабен български проект по плана. „Следващият седемгодишен бюджет не трябва да разделя Европейския съюз на оси, на бедни и богати държави. От разпределението на финансовите средства ще стане ясно дали ще има Европа на няколко скорости“, подчерта Йотова.

Конференцията се организира от Института за публична политика, Института за икономика и международни отношения, Съюза на икономистите в България, Института за държавата и правото на БАН и Българската асоциация по международно право.

Източник: www.actualno.com

, , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *