Гарантиран доход за всеки не е утопия
Така хората ще се мотивират и ще станат по-активни
До 14 януари инициативата за въвеждане на безусловен базов доход за всеки пълнолетен гражданин на EС трябва да събере поне 1 милион подписа, за да влезе за обсъждане в Европарламента. Концепцията държавата да осигури един социален минимум за всеки, независимо дали работи или не, набира скорост през последните 10 години. Възможно ли е това, как ще се финансира и какви ефекти ще има за обществото, попитахме един от поддръжниците на идеята проф. Кръстьо Петков.
– Господин Петков, защо сте привърженик на безусловния базов доход за всеки?
– Допреди няколко години коментарите за тази икономическа и социална концепция бяха: това е утопия, няма пари, подходяща е само за бедни страни. Това не е вярно. Икономическата криза ни убеди, че трябва да се гради нова икономика, нов механизъм на преразпределение и инициативата за това идва от богатите и развити в икономическо отношение държави – Швейцария, Германия, Белгия, Холандия, Франция. Най-назад сме ние – страните от Източна и Югоизточна Европа, защото продължаваме да робуваме на неолибералния модел за правене на реформи и борба срещу икономическата криза. Някой ни втълпи, че и за 50 години напред ще останем бедняците на Европа. Да, но сега се вижда, че подобно мислене носи само негативи. Дори и тези дни чувам неслучайни политици да казват, че трябва да поддържаме ниско равнище на доходи, за да сме привлекателни за чуждестранните инвеститори. На тези хора трябва да се каже: ало, господа, тъкмо от най-бедните и нестабилни региони бягат инвестициите.
– Защо безусловният базов доход не е утопия?
– Защото това е ефикасен метод за отслабване на натиска на недоволството, а често пъти за преодоляване на проблема с безработицата. В момента хората търсят каквато и да е работа, стига да им носи някакви доходи. И това стана стил на поведение от две десетилетия. Този безусловен базов доход, който ще бъде диференциран за всяка отделна страна, няма да отива да осигури луксозен и мързелив живот на нечия чужда издръжка. Доказано е при пилотни проекти, че тези пари отиват основно в потреблението. А това е инжекция в икономиката като цяло. Основният механизъм, чрез който трябва да се осигури ресурса, са данъчните модели. И все повече се чуват искания за тяхната промяна. За това настояват не само хората, които излизат на улицата да протестират. Настояват и неслучайни икономисти, нобелови лауреати. Съвсем наскоро въпросът беше поставен от двама безспорни авторитети в света – папа Франциск и Барак Обама с ключовата си реч за преодоляване на неравенството. Става дума за преобръщане на представите що е това икономика, как се извършва преразпределението, как се формират данъците. И оттам вече се отива към политиката и идеологията, а не обратното. Модерният свят вече не е свят на утопиите. Той е свят на чисто прагматичните решения. Ето така разбирам аз идеята за безусловен базов доход, а не като водене на празен идеологичен спор, в който са въвлечени само крайно леви политици и идейни водачи. Така че в Европа няма да има идеологическа дискусия, а сериозен, професионален, икономически дебат, ако успеем да наберем над 1 милион подписа за петицията.
– Откъде ще дойдат парите за осигуряване на базов доход на всеки?
– Във всеки случай не става дума да се вземе от богатите и да се даде на бедните. Който твърди това, е демагог и профанизира спора. На първо място, средства трябва да се вземат от промяна в системата на ДДС и акцизи – по-точно повишаване на ДДС и акцизи за луксозните стоки. На второ място – да се простим с плоския данък, който води единствено до преразпределение в полза на богатите. В България трябва да се въведе отново умерена, прогресивна скала за облагане на личните доходи и на корпоративните печалби. Наблягам на умерена, защото, първо, не може да стане изведнъж, нито пък рязко с равнища, които сега някои иронично посочват – 60, 70 и повече процента. На трето място са новите данъци върху финансовите трансфери. Вече 11 страни в Европа са ги приети. И разбира се, може да се мисли за еднократно облагане с данък богатство. С течение на времето обаче, стъпвайки на задължителен минимален доход за работещите и на безусловен базов доход за всеки гражданин, навършил 18 години независимо дали работи или не, ще се стигне до сериозно подобряване на икономическата кондиция в държавата. И тогава няма да е необходимо да се правят преразпределения, нещата, така да се каже, ще се решават от самосебе си. Залага се един автоматичен мултипликатор на ефектите.
– Освен икономическия ефект поддръжниците на тази концепция посочват и друга по-стратегическа цел – хората да са свободни да избират какво да работят, вместо да мислят единствено за оцеляването си. Нали така?
– Разбира се, тази стратегическа цел на безусловния базов доход няма как да се реализира автоматично във всички страни. Но и това време ще дойде за България. Накратко казано, това обръща пирамидата на мотивацията за труд и икономическа активност. В момента на първо място, особено в общества като българското, е да имаш каква да е работа. А ако не можеш да я получиш, търсиш помощи и лягаш на ръцете на държавата. Освен това се създава и един огромен апарат, който трябва да се занимава с тези неща. При внедряването на механизма на базовия доход излиза въпросът за реализацията и приноса на отделния човек. Когато човек е осигурен според стандартите на Европа той има възможност да се насочи в други развиващи го дейности – образование, подкрепа за децата, грижи за възрастните и не на последно място засилване на иновативността, на творчеството в работата. Обезсърченият човек, който се бори за оцеляването си, няма мотиви и външни стимули, които да го накарат да гледа по този начин. Той мисли ден за ден. Но аз предпочитам най-напред да се води дебат за икономическите ефекти за обществото. И чак след това как ще се промени мнението и поведението на хората. Казвам това, защото в България и политици, и специалисти смятат, че с въвеждането на базов доход ще се обслужват мързеливите цигани. Така самата идея се довежда до абсурд и няма място за реален дебат. Трудно можеш да убедиш човек, на който в мисленето му е заложено, че щом някой е циганин, е мързелив, а щом някой е мързелив, той никога няма да промени своето поведение. Подозирам, че в България дебатът ще се изостри в тази насока.
– В други европейския държави, където нямат проблеми с ромите, също си задават въпроса няма ли да се убие мотивацията на хората да се образоват, да се квалифицират и да работят въобще?
– И да има такива хора, те ще са малцинство. Още повече, че пилотните проекти, а след това внедряването на механизма, няма да става от днес за утре. Предстои ни цяло десетилетие работа, докато се стигне ЕС да вземе такова решение. Но аз като човек, който се е занимавал с поведенческа икономика и социология твърдя, че мнозинството от хората ще се настроят позитивно, творчески и няма да се превърнат в ленивци, които да разчитат някой друг да работи и да им прехвърля част от дохода чрез данъците, а те да си гледат живота. Стесняването на ножицата на получаваните доходи при въвеждането на гарантиран долен социален праг, който дава възможност за достоен, нормален живот, а не просто за оцеляване, ще доведе до една малка революция в поведението на хората.
