Дискусионна рубрика
Обосновано ли е размразяването на възнагражденията на народните представители от 1 януари 2014 ?
Д. Нинов, доктор по икономика, член на СИБ
Отговор на този въпрос търсим в характерни решения на парламентарно представените политически партии, разкриващи доминиращия сред техните ръководства и членове, включително сред народните представители морал, етика, професионални качества и отговорности пред избирателите и обясняващи основни обществено значимите последици от управлението на страната през последните 24-25 г.
По-конкретно, нашият анализ ще стартира с подробен анализ на установените в действащото законодателство и подзаконова нормативна уредба качествено различни критерии, честота и механизми за осъвременяване на основните и чрез тях на брутните възнаграждения на народните представители, от една страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна. Направените оценки ще бъдат подкрепени от добре познати и обществено значими последици и резултати от дейността на законодателната, изпълнителната и съдебната власт през последните 24-25 години и в момента – последици и резултати, в които се оглежда доминиращия морал, етика, професионални качества, чувство за социална справедливост и реални отговорности пред обществото и държавата на парламентарно представените политически партии през целия т.нар. „преходен период”- от 10 ноември 1989 г. до наши дни.
1. Основните факти и сравнения
1.1. Относно осъвременяването на възнаграждения на народните представители
След четири годишно замразяване, през последните дни на м. януари и първите няколко дни на м. февруари 2014 г. стана известно, че народните представители се готвят да възобновят осъвременяването на основните си възнаграждения , а чрез тях – и на свързаните и зависими от тях доплащания и безотчетни пари по Кодекса на труда (КТ) и Правилника за организацията дейността на Народното събрание (НС) , и по-конкретно – на приложените към него „Финансови правила по бюджета на Народното събрание”.
Дни по-късно – на 6.02.2014 г. – се появиха съобщения за контра предложение на народни представите за продължаване срока на тяхното замразяване. Появиха се и протестиращи в подкрепа на тези контрапредложения.
В скоро време народните представител ще обсъдят и приемат едно от тези две предложения.
По този именно повод решихме да анализираме основанията за евентуално възобновяване преизчисляването на възнагражденията на народните представите по действащите критерии и механизми – като ги сравним с критериите и механизмите за осъвременяване на пенсиите, и мимоходом – с критериите и механизмите за осъвременяване на работните заплати на наетите лица в обществения сектор (в системата на здравеопазването, социално осигуряване и подпомагане, образованието, науката, културата и пр.). И разбира се, като маркираме и по този начин припомним основни и обществено значими социални и икономически последици от дейността и управлението на страната от парламентарно представените политически сили през последните 24-25 години.
- И така, ако решението за осъвременяване на заплатите на народните представите е положително, конкретно през 2014 г. то би означавало четири кратното им повишение : от 1 януари, от 1 април, от 1 юли и от 1 октомври същата година.
- Ако средната месечна заплата в обществения сектор от 850 лв. се запази и през м. декември, повишението им от 1 януари 2014 г. ще възлезе на 354 лв. , а общия основен месечен размер от 2 196 лв. през 2010 г. ще достигне 2 550 лв. Но ще подлежи на осъвременяване по същия механизъм от първия ден на всяко следващо тримесечие.
Тъй като няма официални прогнози за очакваното нарастване на средната работна заплата в обществения сектор до края на 2014 г.- общо и спрямо средният й размер през м. декември 2009 г., възлизащ на 732 лв.-, за илюстрация на възможното, макар и хипотетично увеличение на основните възнаграждения на народните представители по този механизъм през следващите три тримесечия нека допуснем, че средната работна заплата в обществения сектор ще продължи да нараства и през м. март 2014 г. ще възлиза на 858 лв.; през м. юни – на 867 лв.; и през м. септември – на 875 лв.
При тези предпоставки допускания :
– увеличението на основното възнаграждение на народните представители спрямо размерът му през 2010 г. ще възлезе на : 380 лв. през второто; 405 лв. през третото; и 431 лв. през четвъртото тримесечие;
– от 2 550 лв. през първото, общият размер на основните им възнаграждения на народните представители през второто, третото и четвъртото тримесечие на 2014 г. ще възлиза на : 2 576 лв., 2 601 лв. и съответно на 2 627 лв..
– средното му месечно увеличение в рамките на 2014 г. ще възлезе на 392.50 лв.,, а средният му месечен размер – на 2 588.50 лв.
- Подобно повишаване на основното възнаграждение на народните представите ще доведе до повишаване на полагащите им се по силата на Правилника за организацията и дейността на НС и Кодекса на труда (КТ) добавки и други средства, които ще наречем условно и не без известни основания безотчетни средства. И с това – до повишаване и на техните брутни възнаграждения и общия размер на средствата, на които имат право и с които ще разполагат и харчат.
- Без да влизаме в подробности ще отбележим полагащите им се допълнителни възнаграждения в размер на :
–15 % от основното им възнаграждение, което прави допълнителни 382.5 лв. през първото тримесечие и хипотетично около : 386,4 лв. през второто, 390,15 лв. през третото и 394,05 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г. ;
– 1 % от основното възнаграждение за всяка година трудов стаж, което, при среден трудов стаж на народните представители от около 15 години прави още около : 382 лв. през първото, 386,4 лв. през второто, 390,15 лв. през третото и 394,05 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.;
– 5 % за участие в подкомисии, временни комисии и работни групи (, което прави още 127,5 лв. месечно през първото тримесечие и съответно още 128.80 лв. през второто, 130.05 лв. през третото и 131.35 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.
– 10 % от основното възнаграждение за научна степен „доктор” и 15 % за научна степен „доктор на науките, което за народните представители с научна степен „доктор на науките” прави още 255 лв. през първото до около 262,5 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.; а за народни представители с научна степен „доктор” – 354 лв. през първото до около 431 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.;
С тях, средното брутно месечно възнаграждение на народен представител ( без възнагражденията на председателя и зам. Председателите, чиито основни възнаграждения са с 55 % и съответно с 45 % по-високи) ще достигне и вероятно ще надхвърли 3 000 – 3100 лв.., а средният му разполагаем месечен размер ( брутният след приспадане на задължителните лични социални и здравни осигурителни вноски и дължимия ДОД) – около 2 422 лв. до 2 512 лв.1.
- Наред със всички тези основни и допълнителни възнаграждения, всеки народен представител имат право още на :
– 2/3 от основните им възнаграждения за сътрудници, консултации, експертизи, посещения и други дейности свързани с работата им като народни представители. При актуализация на основите възнаграждения, техния размер ще възлиза от 1 700 лв. през първото, до 1 751 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.Друга важна тяхна особеност е, че те се получават чрез парламентарните групи , а разходването им се отчита тримесечно. Народните представите не са задължени да ги отчитат дори пред Сметната палата. Това ни дава основание да ги наричаме „безотчетни”. Още повече, че по неофициални данни значителна част от тях влизат в личните джобове на самите народни представители.
– командировъчни (на квартирни и дневни) за сметка на НС – при посещения в избирателните райони ;
– квартирни и дневни за сметка на НС –ако не живеят в София;
– работни помещения и свързаните с тях разходи за телефон, уеб страница и пр – за сметка на НС.;
– безвъзмездно жилище в София и дължимите по закон за него данъци и такси – ако нямат собствено такова в столицата;
– безплатен транспорт в цялата страна .
Не разполагаме с конкретна информация за размерите на командировъчните, квартирните и пр. Но ще подчертаем, че тези средства и разходи :
– са за сметка на бюджета на НС и за тях на практика няма строга отчетност ;
– сумарно и средно месечно на народен представител те надхвърлят две хиляди ;
– част от тях реално спестяват лични разходи на народните представители и техните семейства.
За съжаление, приетият от самите народни представители и действащ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1. Повишаването на основните възнаграждения на народните представители ще доведе до съответно повишаване на основните заплати на ръководните кадри в още 27
институции, в т.число на Президента, Председателя на МС, министрите и пр.
закон и утвърдените от самите народни представители финансови правила по бюджета на НС не изисква от политическите партии тяхното официално отчитане дори пред Сметната палата. Затова не е възможно да направим прецизна и точна оценка каква част от тях действително спестяват лични и семейни разходи на народните представители и каква част се присвояват скрито и всъщност увеличават брутните им възнаграждения.
Така или иначе, макар и с определяна вероятност, не е трудно да се пресметне, че заедно с тези средства общия средномесечен размер на сумата от възнагражденията и финансовите средства, с които разполага и харчи или може да похарчи народен представител, възлизат на около 5 000 лв.
1. 2. Относно осъвременяването на пенсиите
За разлика от възнагражденията на народните представители, осъвременяването на замразените размери на пенсиите стартира 9 месеци по-рано – още на 1 април 2013 г. и бе осъществено чрез тяхната индексация с процент, определен по така нареченото „златно швейцарско правило” (50 % от индекса на инфлацията и 50 процента от ръста на средния осигурителен доход).
През настоящата 2014 г. се планира повторната им индексация по същото швейцарско правило.
Ще поясним че :
– През 2013 г. пенсиите бяха индексирани от 1 април същата година с различен процент, в зависимост от годината на тяхното отпускане, определен по така нареченото „швейцарско правило” :.Средната им месечната индексация възлезе на 8.4 %, а средномесечното увеличение на техните размери – на 20.26 лв. .Но тъй катотова увеличение влиза в сила от 1 април 2013 г., то средномесечният му размер на цялата 2013 г. възлиза на 15.12 лв. Под влияние на индексацията и на т.нар. „ движение” на пенсионерите и пенсиите ( отпадането на стари пенсионери с по-ниски пенсии; преизчисляването на стари пенсии в нови размери; и отпускането на нови пенсии с по-високи размери), в края на 2013 г. и по-конкретно – към 31.12.2013 г. средният основен размер на пенсиите достига 263,,44 лв. , а средния размер на пенсията и ксомпенсациите към нея пенсионер – 293,96 лв.
– През 2014 г. Законът за бюджета на ДОО предвижда нова индексация на пенсиите от 1 юли същата година, отново по така нареченото „швейцарско правило ” , с 3 % . Ако като основа приемем средният размер на пенсиите на пенсионер към 31.12.2013 г. възлизащ на 293,96 лв., тези 3 % индексация биха означавали увеличение на средните им месечни размери от 1 юли същата година с 8.82 лв. Всъщност, очертава се средното им увеличение от 1 юли 2014 г. да достигне 9 лв., тъй като база за абсолютното им увеличение ще послужи средният им размер за юни същата година, който се очаква да достигне 300 лв. Но дори и в този случай, средното месечната им индексация – средна за 12-те месеци на годината – ще възлиза на 1.5 % , а средно увеличение на техните размери – на около 4.5 лв.
Общото средно месечно увеличение на пенсиите от индексацията им през 2013 и 2014 г. се очертава да възлезе на около 29 лв. ( 20,26 лв. + 8,8 до 9 лв. ), а относителните му размери – на около 11.4 % ( 8.4 % + 3 % ).
Сборът от средномесечно увеличение на пенсиите от 1 април 2013 г. и от планираното им увеличение от 1 юли 2014 г. ще възлиза на около 29.26 лв. ( 20.26 лв. + 9 лв. ). Срещу очертаваща се средномесечно увеличение на основните възнаграждения на народните представители през 2014 г. спрямо 2009 г. с около 392.5 лв. ( (354 лв. + 386 лв. + 405 лв.+ и 431 лв.) : 4).
- Непосредственитепричини за тези различия в размерите на очертаващото се осъвременяване на основните възнаграждения на народните представители, от една страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна, са две :
– различията в техните базисни размери;
– различията в критериите, честотата и начините (механизмите) за тяхното осъвременяване и някои техни особености.
Ще поясним, че приемаме базисните размери на възнагражденията на народните представите, пенсиите и работните заплати на заетите лица не само в обществения, но и в частния сектор и страната1 като цяло за занижени спрямо възможните им размери при официално отчитания размер на БВП и БДС на глава от населението и / или средно на заето лице и едните и другите са занижени.
Но пряко интересуващия ни тук въпрос се отнася до обосноваността или необосноваността на :
– размразяването и преизчисляването възнагражденията на народните представители през настоящата 2014 г. на фона на добре обществено значимите резултати от дейността на народните представители и парламентарно представените политически партии през изминалите 24-25 години;
– очертаните съществени различия в критериите, честота и механизмите за тяхното осъвременяване;
на фона на високия относителен дял – около 70 % през последното десетилетие – на пенсионерите с пенсии под Линията (прага) на бедността по единната методология на ЕС, известна като “Statistics of income, social inclusion and living conditions” (SILC), възлизащ на 295 лв. през 2009 г., 284 лв. през 2010 и 280 лв. през 2011 г. г. (последната година с данни на Евростат ) ; и множеството добре известни и общественозначими негативни последици от управлението на страната от парламентарно представените политически партии през последните 24-25 години., който ще маркираме след малко.
2. Нашият отговор на поставения принципен и конкретен въпрос и45 неговите основания
Приведените разчети и сравнения показват, че определените и узаконени от народните представители (като представители на парламентарно представените политически партии ) качествено различни критерии, честота и механизми за осъвременяване на собствените си основни възнаграждения, от една страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна:
(а) носят изцяло субективен характер, тъй като не са обвързани с конкретни качества, характеристики и обществено значими резултати и последици от дейността на народните представители и парламентарно представените политически партии през последните две и половина десетилетия.
(б) поставят народните представители в значително по-благоприятни условия и означават безспорен приоритет на личните им икономически и
социални интересни пред интересите на пенсионерите( а принципно това се отнася и за интересите на заетите лица в обществения и частния сектор);
- Когато говорим за обективен критерии или комбинация от обективни критерии за резултатите от дейността на народните представители и чрез тях – на парламентарно представените политически сили като цяло, имаме предвид най-вече познати, количествено измерими и обществено значими резултати от тяхната дейност и политики през последните 24-25 години като :
(а) реалният икономически растеж в страната през даден период и /или календарна година ;
(б) реалният ръста на БВП и БДС на глава от населението и/ или средно на заето лице;
(в) нарастването (или намалението) на определяния от Евростат и одобряван от ЕК размер на линията (праг) на бедността ;
(г) промените в равнището на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване;
(д) добре обоснована и одобрена с консенсус комбинация от някой от тези или други подобни количествено измерими индикатори, характеризиращи обществено значими резултати от дейността на народните представите (НС) и парламентарно представените политически партии.
- Когато говорим за доминиращите морални, етични, професионални и пр. качества и обществено значими резултати от политиката и дейността на парламентарно представените политически партии в законодателната, изпълнителната и съдебната власт през последните 24-25 години имаме предвид още :
– ширещата се корупция и най-вече на безнаказана корупция по високите етажи на законодателната, съдебната и изпълнителна власт у нас;
– перманентното и безнаказано ползване на политическата власт за лично обогатяване, пълнене на черни партийни каси, купуване на избиратели и манипулиране на избори;
– законната, но грабителска по същество приватизация, поставила основите на трайна и неприемливо високо подоходно разслоение и социална поляризация сред населението;
– необосновано ограничителната подоходна политика и най-вече – на политиката по работните заплати и пенсиите, довела до около 2 пъти по-ниските им размери от обективно възможните до сега и в момента при официално отчитания БВП и/ или БДС на глава от населението и средно на заето лица2 ;
– необоснованата антисоциална замяна на прогресивното облагане доходите на физическите лица с плоско (пропорционално) в неговия чист вид ( с премахване на необлагаемия минимум);
– крайно неизгодните концесионни договори за експлоатация на природните богатства на страната;
– хроничното недофинансирано здравеопазване ; монополно високите цени на лекарства и медицински изделия; високият – най-висок в ЕС – относи-
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
- За подробности виж нашите статии : „Политиката по работните заплати в България през последните две десетилетия в сп. „Панорама на труда”, бр.10/2011 г. + 4 За минималната работна заплата у нас след въвеждането на плоския данък и премахването на необлагаемия минимум – в бр.10/213 г. на същото списание.
телен дял на „джобните” в общите разходи за неговата издръжка – един от решаващите фактори за ограничения достъп на преобладаващата част от населението до необходимите му качествени здравни и стоматологични услуги, както и за високата заболеваемост и смъртност;
– недофинансиране на науката и образование, водещо и довело до висока и нарастваща като тенденция неграмотност сред населението и „източване на мозъци” от страната;
– провежданата необоснована силно ограничителна подоходна политика,
в т.ч. политика по отношение на двете основни форми на лични доходи –
работните заплати и пенсиите; и като последица – официално формиращите се и отчитани около 2 пъти по-ниските им размери спрямо възможните при произвеждания БВП и БДС на глава от населението и средно на заето лице1;
– значителната и продължаваща от години нетна емиграция на предимно
млади и добре образовани лица, водеща и довела до огромни (над 1 млн.) и трудно възстановими загуби на човешкия капитал, ежегодно задълбочаваща се
демографска криза, нарастващ дефицит на средно и високо образована и квалифицирана работна сила и пр.; и като последици – ограничени иновации, нисък относителен дял на производствата с висока добавена стойност, ниска
производителност на труда, ниска конкурентна способност на българските стоки и услуги ;
– високото и всъщност най – високо в ЕС равнище на бедността, ако изключим Румъния : : 21.8 % или 1657 млн. лица през 2008 г.; 20,7 % или 1 564.1 млн. лица през 2009 г.; 22,2 % или 1 671.9 млн. лица през 2010 г. и 21.2 % или общо 1 558.8 млн. лица през 2011 г.3 ;
– още по-високият (и всъщност най-висок в ЕС) относителен дял на населението в у нас в риск от бедност и социално изключване: 46,2 % или 3 511,2 млн. лица през 2008 г.; 49.2 % или общо 3 718,7 млн. лица през 2009 г.; 49.1 % или 3 693,2 млн. лица през 2010 г.; и 49.3 % или 3 611.1 млн. лица през 2011 г. – 49.1 % по последните данни на ЕК или 3 621 100 лица3;
– високата подоходна диференциация и социална поляризация сред населението;
– високата безнаказана битова престъпност, особено в селата;
– високият ( всъщност най-висок в ЕС) относителен дял на „сивия” сектор в икономиката, водещ до ежегодни загуби на приходи в консолидираната бюджетна програма на страната в размер на милиарди лева;
– погрешна кадрова политика и практика ;
– неефективната съдебна система;
– монополитизирането на политическата власт и средствата за масова информация от политическата върхушка;
– купуването на избиратели и манипулиране на избори от политически партии;
– формалният характер на основни граждански, политически и социални права за лицата с разполагаеми доходи под линията на бедност и в риск от бедност и социално изключване;
– задълбочаващата се демографска криза ;
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
3.Източник – НСИ, „ Индикатори за бедност и социално включване (Отворен метод за координация)”.Виж още нашата статия под надслов :”Бедността в България – критерии, равнище и необходими промени” , публикувана уеб страницата на Съюза на икономистите в България (bgeconomist.bg); и със съкращения – .в сп. „Панорама на труда”, бр. 3-4 /2012 г.
– необоснованото противопоставяне на държавната на частната собственост ;
– масови отсъствия на народни представители и цели парламентарни групи от пленарни заседания;
– липсата или редките дискусии в НС по нерешени или зле решени въпроси на националната и социална сигурност в страната и нейното добре балансирано и устойчиво научно-техническо, икономическо, екологично и социалното развитие и др..
- Когато говорим за необосновани различия в механизмите за осъвременяване на възнагражденията на народните представите, от една
страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна, имаме предвид различията в :
– броя на осъвременяването на възнагражденията и пенсиите в рамките
на една и съща календарна година – четири пъти за възнагражденията и само един път за пенсиите;
– различията в конкретните периоди и дати, на които стартира осъвременяване на възнагражденията на народните представители –от 1 януари 2014 г.; и на осъвременяването на пенсиите – от 1 юли същата година., т.е. 6 месеци по-късно;
– различия конкретните формули и начини за тяхното осъвременяване : възнаграждения на народните представите – чрез преизчисляване на основните им размери на основата на средните заплати в обществения сектор; за пенсиите – чрез индексирането им по т.нар. „златно швейцарско правило” което води до необосновано „стареене”, т.е. изоставане на размерите на старите пенсии в сравнение с размерите на новите; и по този начин – до противопоставяне на новите и старите пенсионери с един и същ осигурителен принос ( еднакъв осигурителен стаж и пенсионерски коефициенти) и задълбочаване на бедността пряко сред пенсионерите и косвено след населението като цяло.
Не е справедливо и обществено приемливо, а и със всеки изминат ден ще става обществено все по-неприемливо и несправедливо ако и в бъдеще :
– възнагражденията на народните представители (и на свързаните с тях възнаграждения на високо поставени лица в изпълнителната и съдебната власт) продължат да се осъвременяват от 1 януари на всяка календарна година, а пенсиите и работните заплати на останалите заети лица в обществения сектор – от 1 юли същата календарна година;
– още по неприемливо и социално несправедливо би било ако се запази сегашната нормативна уредба и практика възнагражденията на народните представители да се осъвременяват няколко пъти, а на пенсиите и работните заплати на останалите наети лица в обществения сектор – един път в рамките на една и съща календарна година;
– не по-малко несправедливо и обществено неприемливо е основните възнаграждения на народните представите да продължат и в бъдеще да се осъвременяват чрез тяхното преизчисляване по принцип и единствено на основата на средната заплата на заетите лица в обществения сектор, а пенсиите – чрез индексацията им по т.нар. „швейцарско правило, и без връзка с какъвто и да е обществено значим резултат /и/ от тяхната и дейността на парламентарно представените политически сили като цяло.
От тази гледна точка например, обществено приемливо и справедливо би било ако и в бъдеще се запази сегашния механизъм за осъвременяване на основните възнаграждения на народните представите чрез преизчисляването им на основата на растящите размери на средната работна заплата в обществения сектор( а защо не на основата на средната заплата в страната, която основа относително по-добре отразява резултатите от тяхната дейност) , осъвременяването на пенсиите да ползва принципно същия механизъм, т.е. да се осъвременяват чрез преизчисляването им по формулата в КСО на специфичната им основа – средния осигурителен доход. Ако по финансови съображения това не може да се въведе като ежегодна мярка , при това още през настоящата 2014 г. , то да подготви неговото въвеждане през следващата 2015 г. и на всеки следващи две или максимум три години; или като основа за ежегодното преизчисляване на пенсиите в бъдеще се приеме средния осигурителен доход с лаг от 2 или максимум три години. Необходимите за целта допълнителни финансови средства в пенсионния фонд и държавния бюджет могат да се осигурят както от очаквания икономически растеж, но поне на първо време и от решителни мерки за ограничаване на : „сивия” сектор в икономиката; на контрабандата; злоупотребите с обществените поръчки; източването на ДДС; ревизия на крайно неизгодните концесионни договори за експлоатация на природни богатства на страната ( например – на златните залежи в Челопеч); ефективен държавен и обществен контрол върху разходите в различните сфери на обществения живот; намаляване броя на народните представители наполовина и др. Съществен принос в това отношение би имало и повсеместното въвеждане на програмния период в бюджетирането, изискващ ясно формулирани и количествено измерими цели от тяхната дейност и разходването на предоставените им публични средства; и съответно – обвързване заплатите на разпоредителите с бюджетни средства с резултатите от тяхната дейност..
- Всички тези факти и съображения отново поставя и множество въпроси, в това число :
(1) Какъв е доминиращият действителен ( а не за декларирания ) морал, етика, чувство за социална справедливост, компетентност, прозрачност, задкулисие и пр. на парламентарно представените политически партии, техните ръководства и доминиращия брой от техните членове през последните 24-25 г. и как може тези им качества да бъдат променени в позитивна посока, при това бързо и ефективно?
(2) Заслужават ли сегашните народни представители (и свързаните с тях високо поставени лица в 27 публични институции) размразяване на своите възнаграждения и възобновяване на тяхното преизчисляването в момента ?
(3) Обосновани ли са предложенията за намаляване броя на народните представители наполовина и размера на субсидията за избран кандидат?
(4) Трябва ли да се търси и как може в близко бъдеще да се постигне необходимата коренна промяна в изброените и доминиращи през последните 24 години качества на ръководствата и активните членове на парламентарно представените политически сили, в т.число качествена промяна в доминиращата до сега :
(а) философия на „пазарния фундаментализъм” и замяната й с философията на съвременна европейска социална пазарна икономика;
(б) фрагментарни и конюнктурни подходи към предизвикателствата пред общественото развитие на страната, ангажиращи основните ресурси и сили на досегашните правителства в „гасене на пожари”, вместо в лекуване на техните причини; и замяната им със системни (интегрални) и перспективни подходи;
(в) пренебрегване на съвременните възгледи за сложната пирамидално – йерархична връзка и зависимост между основните цели на общественото развитие : научно-технически, икономическите, екологични и социални, явяващи се едновременно и самоцели на общественото развитие, – довело до перманентна подмяна местата на целите и средствата на общественото развитие;
(г) необосновано противопоставяне на държавната и частната собственост- вместо равнопоставеното им конкуриране;
(д) ширещо се задкулисие, ниска прозрачност и отчетност на парламентарно представените политически ;
(е) ширеща се безнаказана битова престъпност в страната и най-вече в селата и т.н.;
(ж) продължаваща безнаказана контрабанда на акцизни стоки и злоупотреби с обществените поръчки;
(з) в дейността на съдебната система ;
(и) в купуването на гласове и манипулация на избори ;
(й) в политическото кадруване и пр.
- Без претенции за изчерпателност и безспорност, такива видяхме и виждаме обществено значимите качества и последици от дейността и управлението на страната от парламентарно представените политически партии през последните 24-25 години. Убедени сме, че трябва да бъдат променени в позитивна посока, както и че ако не се намерят достатъчни вътрешни сили за това :
– България е обречена да остане „заден двор” на Европа и Европейския Съюз и най-бедната страна за десетилетия напред;
– броят и относителния дял на гражданите на България, които смятат че живеят в „социално несправедлива държава”, както и че „ако другите държави си имат мафия, то мафията в Българя си има държава” ще продължи да расте;
– нетната емиграция на предимно млади и образовани български граждани ще продължи; ниската раждаемост, високата смъртност на населението и демографската криза ще се задълбочат.
Вярно е, че през последните десетина месеци сегашното правителство и НС предприеха редица необходими и полезни социални и икономически мерки, насочени към подобряване на социалната защита на най-уязвимите слоеве от населението, подобряване на бизнес средата, поощряване на бизнеса и възстановяване на икономическия растеж. Но макар и полезни, като цяло тези мерки и техните позитивни социални и икономически последици определяме като козметични.
Това е нашият отговор на поставения въпрос и неговите аргументи.
– А какъв е Вашият отговор и Вашите аргументи?
До нови срещи.
София, 4.02.2014 г.
