Съюз на икономистите в България

Какъв е и какъв трябва да бъде размера на минималната работна заплата (МРЗ) у нас след въвеждането на плоския данък и премахването на необлагаемия минимум

Д. Нинов, доктор по икономика

Член на СИБ

            Наскоро г-жа Зорница  Славова от ИПИ публикува във сайта на Економинюз свое становище, според което всяко, в т.число предстоящото повишаване на минималната работна заплата у нас ще има негативен ефект върху заетостта и най-вече върху заетостта на ниско квалифицираните работници и служители За съжаление тя не подкрепя своето становище с налични у нас и други страни емпирични данни и техния анализ.

           Така или иначе, въпросът остава дискусионен в редица страни. Дори в момента подобна дискусия се води в САЩ¹.Повод за нея е предложението на американския президент Обама  за повишаване на минималната часова ставка като една от необходимите мерки за борба с бедността.

Нашето принципно становище по този въпрос

1. По принцип работната заплата трябва да гарантира нормални  и обществено приемливи за дадена страна и равнище на нейното икономическо и социално развитие  размери и равнище на разполагаемите доходи за лична издръжка и възпроизводство на носителите на работната сила от съответното качество – ниско, средно и високо.

Конкретизирано за носителите на относително ниско образована и ниско квалифициране работна сила ( образно казано за т.нар. „проста работна сила”)  това означава разполагаеми минимални размери на работните заплати, адекватни на обществено необходимите и обществено приемливи лични разполагаеми средства и разходи за тяхната издръжка и възпроизводство. На практика това означава :

–   разполагаеми (нетен) месечни размери² на минималната работна заплата (МРз),  който не само покрива на сто процента така наречената Линия на бедността ( poverty threshold) , определяна по единна методология от Евростат, но и необходимите и разполагаеми лични средства за издръжката, образованието, здравеопазването и пр. на едно дете;

–   брутен размер на минималната работна заплата, който покрива на сто процента ЛБ и необходимите лични средства за възпроизводство на носителите на ниско образована и квалифицирана работна сила (т.е. за издръжката на едно дете) + сумата от задължителните по закон лични осигурителни вноски ( социални и здравни) и данък общ доход през всеки конкретно интересуващия ни период от време.

–  

• И тук възниква първия заслужаващ внимание проблем, специфичен за нашата страна и провежданата до този момент  политика по отношение на МРз : съществените, макар и като тенденция намаляващи  различия между определяните от Правителството и

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1.Виж в интернет статията на  Jonathan Meer and Jeremy West : The minimum wage and employment dynamics” , 10.09.2013.

2. Разполагаемият (или нетен) размер на минималната работна заплата представлява нормативно определеният й брутен размер намален с задължителните лични осигурителни вноски (социални и здравни и дължимия данък общ доход (ДОД).

 обявявани от МТСП , от една страна, и определените от Евростат и одобрявани от Евростат , от друга страна, размери на ЛБ. И по-конкретно – от оставащите по-ниски

Ето и конкретните данни за определените от МТСП  размери на ЛБ  за 2008 – 2013 г.; за одобрените от ЕК размери на ЛБ за 2008, 2009 и 2010 г. и за прогнозирани от нас предварителни и приблизителни  размери на ЛБ  по Евростат за  2011 и 2012 г.

Таблица №  1

Показатели –	2008 г.	2009 г.	2010 г.	2011 г.	2012 г.	2013 г.	2014 г.
ЛБ на МТСП – лв.	167	194	211	211	236	241	251
ЛБ на ЕК –  лв.	276,5	295	284	284*	284*	……	……
ЛБ на МТСП към ЛБ на ЕК- в %	60,4	65,8	74,3	74,3*	83,1*	……	…..
Ср. за год. мес. нормат. размер на МРз –лв.	220	240	240	250	283,34	310	340
Нетен**размер на МРз в лв.	172,3	187,9	189,9	196,4	222,11	243	266,5
% на нетната МРз към ЛБ на ЕК	62,3	63,7	66,9	69,2*	78,21*	…..	…..

*Данните за ЛБ по SILC за 2011 и 2012 г. се още не са готови. Затова ползваме наши предварителни прогнози за размерите на ЛБ по методологията на Евростат, представляващи 60 % от прогнозиран от нас размер на медиалния  доход на еквивалентна единица за дадена година.

**Нетният размер на МРз в таблицата е определен, като от брутния размер са приспаднати задължителните лични осигурителни вноски и ДОД за осигурени лица по условията на трета категория труд, родени до 1.01.1960 г.

Ще поясним, че макар и ЛБ да се определя по  единна методология  за всички страни членки на ЕК, абсолютните  й размери са различни за всяка отделна страна . Най общо различията в техните абсолютни размери отразяват различията в равнището на икономическото  развитие на отделните страни членки. Ще илюстрираме тези различия  с официални данни на Евростат за ЛБ в Стандарти на покупателна способност (СПС) , т.е. при елиминиране на различията в цените на потребителските стоки и услуги, в част от страните членки на ЕС през 2009 г.

Таблица № 2 : Годишен праг на бедността  2009 г. ( SILK)  в СПС
( 60 % от средния годишен медиален разполагаем  доход  на еквивалентна единица in PPS|
Страни	евро	Бълг. = 1.0		Страни	евро	Бълг. = 1.0
България	3452	1.0		Унгария	4103	1,19
Белгия	10492	3,04		Холандия	11539	3,34
Чешка Република	6062	1,76		Австрия	11318	3,28
Дания	10712	3,10		Полша	4427	1,28
Германия	10775	3,12		Румъния	2066	0,60
Естония	4795	1,39		Словения	8648	2,51
Ирландия	10560	3,06		Словакия	4713	1,37
Гърция	7578	2,20		Финландия	10369	3,00
Италия	9122	2,64		Швеция	11261	3,26
Кипър	11785	3,41		Великобритания	10251	2,97
Латвия	4395	1,27		Исландия	12945	3,75
Литва	4383	1,27		Норвегия	14486	4,20
Люксембург	16226	4,70		Швейцария	13610	3,94

Източник : Еurostat: Taxation  trends  in thе  European  Union, Table  3. Top  statutory  tax  rate  on  personal  income.

                                                   *

Но да се върнем към различията в официално обявяваните размери на ЛБ у нас и тези на Евростат, представени в таблица 1.

Сравненията показват, че определяните от българското правителство и обявявани официално от министъра на труда и социалната политика размери на ЛБ през 2008 – 2011 г. са по-ниски от определяните от Евростат размери. Графично тези различия са представени в графика № 1 и Графика № 2.

Графика № 1 и 2 : Размери на разполагаемата минимална заплата и Линията на бедността по новата методология на ЕК  през 2007-2012 г.

Занижените размери на официално обявената от правителството ЛБ цели пряко да намали равнището на бедността и косвено – равнището на населението в риск от бедност и социално изключване у нас. Това безспорно обслужва конюнктурни теснопартийни интереси на управляващите политически партии и правителства. По-голямата беда е, че то е водело и продължава да води до подценяване на проблема и борбата с бедността, а с това  – и мястото ни на най-бедна или на  една от най-бедните страни членки на ЕС.

В същото време, сравненията показват безспорен прогрес в правителствената политиката по отношение на нормативно определяния официален размер на бедността и равнището му спрямо определяния и одобряван от Евростат размер :  от 62.4 % през 2008 г.,относителното равнище на разполагаемата (нетната) минимална работна заплата  у нас спрямо определяния и одобряван от ЕК размер на ЛБ нараства до 66.9 % през 2010 г.; и очаквани около 69,2 % през 2011 г. и 78.2 % през 2012 г. Тази тенденция може и трябва да продължи. Нещо повече – крайно време е :

а) като първа стъпка и цел, нормативно определяния размер на минималната работна заплата у нас да покрива на 100 % размера на ЛБ за България, определян от Евростат по възприетата от ЕК единна методология за всички страни членки на ЕС, плюс дължимите по закон задължителни лични осигурителни вноски и   данък общ доход;

б) като следваща стъпка – да покрива ЛБ + необходимите лични средства и разходи за възпроизводство на носителя  а ниско образован и квалифициран труд ( т.е. за издръжката на едно дете) + сумата на задължителните лични осигурителни вноски и ДОД.

Тези две стъпки и цели на политиката по МРз трябва да бъдат законово регламентирани още в края на 2014 или началото на 2015 г. За държавата и работодателите  те означават още право и задължение да осигуряват такива условия за развитие на бизнеса и такива работни места за носителите на ниско образована и ниско квалифицирана работна сила, такава логистика, техническа въоръженост, технология и организация на труда, на материално техническото снабдяване, професионална квалификация на работниците и служителите (носители на ниско образована и квалифицирана работна сила) и пр., които са способни  комулативно да гарантират тези размери и динамика на нормативно определяните размери на минималната работна заплата плюс дължимите по закон лични осигурителни вноски, данъци и определена печалба на работодателите. Т.е. да гарантират нормално протичане на производствените и възпроизводствени процеси; и дори тяхното постепенно разширяване. Задачата на държавата, синдикатите и организациите на работодателите е да планират, програмират , следят и контролират стриктното изпълнение на тези законови задължения и политика по отношение размера и равнището на МРз.

Твърденията на работодателите и техни организации и наукообразни апологети, че предложеното от Правителството предстоящо повишаване на минималната работна заплата (както и по принцип всяко нейно повишаване ) водело или щяло да доведе до общо нарастване на безработицата и най-вече на безработицата сред ниско образованите и ниско квалифицирани носители на работната сила намираме за а  необосновани защото те не са подкрепени от налични емпирични статистически данни у нас или други страни  и техния анализ.  Дори противниците на предложението на американския президент Обама за повишаване на минималната почасова ставка в САЩ все още не могат да намерят убедително емпирични данни за своето противопоставяне³. Затова ги определяме като голословни и твърдения, които потвърждават :

–                     продължаващото от години  нежелание на голяма част от българските работодатели и техните организации, както и от държавата, да поемат своята отговорност при решаване на този ( наред с много други важни)  икономически и социални проблеми на страната;

            3.  В цитираната статия на Meer и West се отбелязва, че повишаването на минималната работна заплата в САЩ не води непосредствено до загуба на съществуващи работни места , но води до снижаване темпа на създаването на нови работни места в средно и дългосрочен план и следователно – до по-нисък ръст на заетостта . Според резултатите от тяхното изследване едно хипотетично „ десет процентно повишаване на минималната заплата предизвиква приблизително 0.5 процентни пункта намаление на темпа на нарастването на работните места….Ефектът от това хипотетично повишаване не е постоянен…. и се влияе от инфлацията и щатския относителен растеж..”

 

           Техни критици обръщат внимание на факта, че Meer и Wеst не отчитат позитивното влияние на повишението на МРз върху продължителността на работното време, което може да наречен скрито повишаване на заетостта, както и върху квалификацията. на наетите ниско квалифицирани лица. Към техните пропуски ще добавим и неотчетеното и неизмерено влияние върху МРз на равнището и промените в системата за социална защита и данъчно облагане доходите на физическите лица, както и различията и промените в равнището на комерсиализация на здравеопазването и образованието.

 

масови всенародни протести срещу алчността и безотговорността  на бизнеса, монополите и обслужващите техните частни интереси  политически партии и правителства. А всичко това неизбежно води до все по-остра и обща икономическа, социална и политическа дестабилизация на страната;

 

–                     че по този начин , образно казано, и работодателите и политическа класа и правителството „режат клона” върху който градят своето безотговорно икономическо и политическо господство и благополучие.       

 

                                                      *

 

В същото време повишаването и поддържането на обществено приемливи размери на нетната и брутна МРз поставя множество други въпроси, в т.ч. и най-вече въпроса за съблюдаване на определено обществено приемливо различие и съотношение между размерите на минималната и тези на средната работна заплата. Неговата непосредствена цел е да се избегне  необоснована уравниловка  в размерите на възнагражденията за носителите на ниско образована и ниско квалифицирана работна сила, от една страна, и работните заплати на средно образованите и квалифицирани работници и служители. И по този начин – да се предотврати обществено неприемлива уравниловка в работните заплати, с негативни последици  върху : стимулирането на по-високо квалифицираните работници и служителите ; възможността  за тяхната нормална и обществено приемлива издръжка и възпроизводство; високото равнище на нетната емиграция на предимно млади и образовани лица; задълбочаващата се и без това демографска криза.

 

Впрочем, множество емпирични данни на НСИ и техния анализ показват, че работните заплати, в т.ч. средната работна заплата у нас през последните 23 години е  необосновано занижена и значително под икономически възможните й размери про произвеждания БВП на глава от населението и средно на заето лице⁴. На практика това е

 

основния принципен проблем на работните заплати и политиката по работните заплати у нас през последните над две десетилетия и в момента. Неговото ускорено решаване е пряко свързано не само с икономическия растеж, но и с ограничаване на ширещата се безнаказана корупция и значителния (най-висок в ЕС ) „сив сектор” в икономиката. Наши разчети показват, че примерно намаляването на относителния дял на „сивия сектор” в икономиката през 2013 г. на половина – от около 30-32 % в БВП до около 15-16 % – би означавало допълнителни приходи в консолидирания бюджет на страната от около 4.5 млрд. лв. Сума, която би позволила значително по- високи работни заплати и пенсиите, значително по-добро финансиране на здравеопазването, образованието и културата;  значително  повече инвестиции в науката; значително повече иновации и т.н.

 

                                                       *

 

2. Основни причини за занижените размери на работните заплати и конкретно на минималната работна заплата

 

Оснвните причини за занижените размери на минималната и общо на работните заплати у нас са множество¹.  Тук ще се отраничим само до две от тях.

 

 

4. За подробности виж нашата публикация в уебснтраницата на СИБ: „ Бедността в България – критерии, равнище и необходими промени”

 

2.1. Необосновано ограничителната политика по работните заплати и конкретно  – съществено разминаване между индекси на реалните работни заплати и индексите на  производителността на труда  през 1990-2010 г.

 

Данните в таблица № 10 показват съществени различия в  индексите на  реалния БВП на глава от населението, реалния БВП на заето лице и реалната Брутна добавена стойност ( БДС) на заето лица, от една страна, и индексите на реалните работни заплати, от друга страна.

 

Таблица № 3 : Индекси и съотношение между индексите на реалния БВП на глава от населението, реалния БВП на заето лице, реалната БДС на заето лице и на  средната  реална работна заплата през периода 1990-2010 г.  База 1990 г. = 100 %

 

	мярка	1990	1997	2000	2005	2007	2008	2009	2010	2011
Индекси на :
1.Реалния БВП на глава	%	100	81,9	94,1	129,5	148,4	158,4	150,4	152,1	158,5
2.Реалния БВП на заето лице	%	100	78,5	88,4	115,9	131,4	139,5	131,9	132,4	134,7
3.Реалната БДС на заето лице	%	100	65,5	72,7	93,5	103,1	112,2	109,1	106,6	111,6
4.Ср. реална  работна заплата	%	100	32,4	40,3	45,5	52,8	58,5	58,5	61,7	66,8
Съотношения между :
показател 1 : показател 4	ед.	1,0	2,5	2,3	2,8	2,8	2,7	2,6	2,5	2,4
показател 2 : показател 4	ед.	1,0	2,4	2,2	2,5	2,5	2,4	2,3	2,1	2,0
показател 3 : показател 4	ед.	1,0	2,0	1,8	2,1	2,0	1,9	1,9	1,7	1,7

 

   Източнци на изходната статистическа информация  : НСИ

 

От  данните в таблица № 10  и графика 3  се вижда, че :

 

(а)  до 1997 г. и четирите интересуващи ни показатели се движат надолу, но с

 

различна скорост. Като последица, спрямо базисната 1990 г приета за 100 %,  към 1997 г.   индека на средните реални работнни заплати у нас изостава от индекса на  реалния БВП на глава от населението кръгло  2.5 пъти ; от реалния БВП на заето лице – 2.4 пъти ; и от

 

реалната БДС на заето лице  –  2 пъти. Т.е. към 1997 г. се натпупва едно значително изоставане на  реалните работни заплати у нас от спада в реалния БВП и реалната БДС на г лава от населенито или на заето лице.

 

(б) след 1997 г. до 2010-2011 г., с известни колебания през отделните години, всички интересуващи ни показатели тръгват нагоре  и бележат растеж. Равнището им спрямо а базисната 1990 г. се покава  както дследва :

 

– равнището на реалния БВП на глава от населението се покачва от 81.76 % през 1997 г. до 158.5 % през 2011 г. или  1.93 пъти;

 

– равнището на реалния БВП на заето лице се повишава  от 78.45 % през 1997 г. до 134.68 % през 2011 г., или 1.72 пъти;

 

– равнището на реалната БДС на заето лице се повишава от 65.47 % през 1997 г. до 111.57 % през 2011 г. или 1.70 пъти;

 

– малко по-бързо нараства  равнището на реалните работни заплати –  от 32.41 % през 1997 г. до 66.78 % през 2011, или 2.06 пъти. Но твърде малко по-бързо, за да компенсира натрупаното до 1997 г. изоставане спрямо промените в останалите показатели.

 

Така през  целия период след 1997 г., включително през последните две години, размерите и равнището на реалните работни заплати остават около 2 пъти по-ниски от размерите и равнището на реалния БВП на глава от населението , реалния БВП на заето лице и  реалната БДС на заето лице ..

 

Анализът  на тези данни и сравнения показва, че :

 

–  през целия  отчетен период от 1990 г. до 2011 г. последователно и системно е провеждана необоснованво силно ограничителна политика към работните заплати –   основната  форма на лични доходи;

 

–  ако политиката и индекса на реалните работни заплати следваха индекса на производителността на труда измерена с физическия обем на БВП или с физическия обем на  БДП падащ се на заето лице,  то и до сега и в момента реалните работни заплати у нас биха били около 1.7 до 2 пъти по-високи от официално отчитаните им размери;

 

–  че ако това – хармоничните промени в реалните работни заплати, от една страна,  и реалния БВП или реалната БДС на заето лице, от другастрана – бе факт, основата на данъчните и осигурителни приходи би била около 1.7 до 2 пъти по-голяма, което , при равни други условия, означава около 1.7 до 2 пъти по-голяма обща сума на данъчните и осигурителните приходи в консолидирания бюджет на стнрана, включващ всички публични бюджети в т.ч. държавния бюджет и  бюджетите на НОИ, НЗОК и общините.  А заедно с това – 1.7 до 2 пъти по-голями възможности за финансиране на здавеопазването, образованието, науката,  пенсиите, иноивациите и инвестициите в техническото и технологично обновяване на икономиката, повишаване  качеството и мотивацията на работната сила; ограничаване на нетната емиграция на предимно млади хода и натрупаните през последвните 22-23 г. огромни невъзстановими или трудно възстанови загуби на човешки капитал  и т.н.

 

–  че днес страната ни отчаяно се нуждае от ускорено възстановяване на баланса между интересите на капитала и на труда, а това означава – от специална комплексна правителствена програма, подкрепена от бизнеса и синдикатите,  за  временно, в рамките на предварително определен и обоснован период от време, изпреварващо нарастване на работните заплати до преодоляване на допуснато им съществено, обществено неприемливо и с много нетивни последици  изоставане от равнището и нарастването на  производителността на труда.

 

Освен позитивната  ролята й в борбата с бедността и наблюдаваните множеството други негативни прроцеси, разработването и изпълнението на подобна програма би била важна и конструктивен елемент на  антикризисната програма и мерки на правителството, с относително самостоятелен положителен ефект  върху качеството и мотивацията на останащата в страната работна сила, върху заетостта и равнището на  вътрешното потребление; а  от там – и върху икономическия растеж .

 

  2. 2. Съществено различия в изоставането на работните заплати и

 

производителността на труда у нас спрямо средните им размери в СПС в ЕС

 

Таблица 4 : Колко пъти   БВП в СПС на глава , БВП в СПС  на заето лице и  средната брутна  работна заплата в СПС  в България изостават от тези в ЕС-27 през 2001-2010 г. ( разчет по данни на Евростат)

 

Показатели   /   Години	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2010
1. БВП в СПС на глава – ЕС: Б-я	3,8	3,6	3,4	3,2	3,0	2,9	2,8	2,5	2,5
2. БВП в СПС на зает  –  ЕС : Б-я	3,6	3,3	3,2	3,2	3,1	3,0	2,9	2,8	2,6
3. Средна БРЗ в СПС – ЕС : Б-я	7,5	7,7	7,4	6,6	6,4	6,4	5,9	5,0	5,8
4. Ср.разполаг.Рз в СПС -ЕС:Б-я	7,1	7,5	7,5	7,2	7,2	6,3	6,4	5,7	4,9

 

Източници на изходната статистическа информация : Евростат : “GDP per capita in PPS” +“Labour productivity per person employed in PPS”,2000-2010 (1).png.+ EUR– Wages and Laber cost.Statistice Explains. 

          Както се вижда от данните в таблицата, като тенденция  натрупаното до 1997 г.   изоставане на България от ЕС по   БВП в СПС  на глава от населението и на БВП в СПС на зето лице, от една стрпана, и по средна брутна и средна разполагаема  работна заплата в СПС – намалява. Но като цяло изоставането ни от средното им равнише за стреаните членки на ЕС остава съществено. И което е по-важно за нас и характеризирането на провежданите икономически и подоходни политики  е, че  през въпросния период изоставането на работните заплати в СПС у нас спрямо тези в ЕС 27 е около и над 2 пъти по-голямо в сравнение с изоставането ни по произвеждания БВП в СПС на глава от населението и средно на заето лице.  По-конкретно :

–            изоставането на средната брутна работна заплата  в СПС у нас  от средните й размери в СПС в ЕС-27  варира от 7.7 пъти през 2002 г. до  5.8 пъти през 2010 г., докато изоставането ни по отношение на  БВП в СПС на глава от населениетко се варира от  3.4 пъти през 2001 г. до  2.5 и пъти през 2008 и 2009 г.;

–   изоставането на произвеждания у нас  БВП в СПС на заето лице спрямо средните му размери за страните членки на  ЕС-27  варира от 3,6 пъти през 2001 г. до 2,6 пъти през 2010  г., докато  изоставането на средната разполагаема работна заплата в България в СПС от средната разполагаема работна заплата в СПС  в ЕС-27 варира от 7.7 пъти през 2002 г.  до 4.9 пъти през 2010 г.

          Тези данни и сравнения показват, че изоставането на работните заплати в СПС у нас от средните им  размерив СПС за ЕС 27  е около 2 пъти и  през повечето гтодини малко над 2 пъти  по-голямо в сравнение с изоставането ни по отношение на БВП в СПС , падащ се на глава от населението и на заето лице.Това от своя страна,( подобно на сравнението на индексите на реалния БВП и реалните работни заплати през изминалите 22 години), означава, че :

–   размерите и равнището на реалните работни заплати у нас  до сега и в момента са силно занижени (под обективно възможните им размери про произвеждвания БВП на глава от населението и на заето лице;

–   че те биха могли да бъдат около 2  пъти по-големи от официално отчитаните им от НСИ размери и равнища сега и до сега ( както това е показано в таблица № 12 ) при условие, че у нас се прилагаха  характерните за ЕС като цяло  принципи и правила на икономическа, социална  и данъчна  политика и присъщото им крайно разпределение и използване на БВП.

Таблица № 5.  Колко пъти по-висока би  била средната брутна   и ср. разполагаема  работна заплата у нас в СПС ако прилагахме характерните за  ЕС-27 правила и крайно разпределение и използване на БВП

Показатели  / години	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2010
1. При БВП на глава в СПС
– средна брутна Рз	2,0	2,1	2,2	2,1	2,1	2,2	2,1	2,0	2,3
– средна  разполагаема Рз	1,9	2,1	2,2	2,3	2,4	2,2	2,3	2,3	2,0
2. При БВП на зает в СПС
– средна брутна Рз	2,1	2,3	2,3	2,1	2,1	2,1	2,0	1,8	2,2
– средна разполагаема Рз	2,0	2,3	2,3	2,3	2,3	2,1	2,2	2,0	1,9

Източник  на разчета : Данните в таблица № 11.

(Става въпрос за равни с тези в ЕС политики и  условия, под което разбираме : стриктно прилагане на характерните за ЕС като цяло  принципи и правила на икономическата, данъчната и  социална  политики и характерното за ЕС крайно разределение и използване на БВП. Нещо повече – за въвеждане у нас на задължително законово изисква за предварително определяне и обосноваване на основните социални цели и самоцели  на икономическата политика (или политики), в т.число по отношение на броя и качеството на работните места, качеството на работната сила и равнището на заетостта; размерите и равнището на нейните възнаграждания; равнището на нейната и социална защита, както и приблизително равно със средното за  страните членки на ЕС техническо,  технологично и организационно равнище на производството; приблизително равна бизнекултура на представителите на бизнеса; приблизително равен и значително по-нисък относителен дял на „сивия” сектор в икономиката; ревизия на крайно неизгодните концесионни договори за експлоатация на природни богатства на страната; равнопоставеност на участниците в конкурентната борба на всички производители на стоки и услуги несависимо от формата на собствеността – държавна или частна и пр.. Т.е. все условия и политики, зависещи непосредствено или в решаваща степен от философията, възгледите и подходите на управляващите полотически партии и техните правителства към предизвикателствата пррез обществменото развитие на страната ; и по-непосредствено  – от  основните характеристики на провежданите от политиците икономически и социалните политики,  регулаторни и контролни функции на държавата;  отговорности и пр. характерни за ръзвитите европейски държави; следвани от отговорностите и полотиките на работодателите и  организациите на работодателите и на  работниците и служителите).

• Принципно същите констатации и изводи се потвърждават и от приведените в таблица № 13 , която съдържа  наскоро актуализирани данни на Евростат за :

         – равнището на производителността на труда измервана с БВП в СПС на заето лице у нас спрямо средните й размери за страните членки на ЕС27 през периода  1995-2011 г.;

         –  равнището на разполагаемите заплати в СПС у нас спрямо средните им размери в ЕС27   за периода от 2002 до 2011 г.

Таблица № 6 : Равнище на производителността на труда и на разполагаемите работни заплати в СПС у нас спрямо средните им стойности в ЕС 27 приети за 100

		1995	1997	1998	1999	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010	2011*
Равнище на Пт в:
EU27		100	100	100	100	100	100	100	100	100	100	100	100	100	100	100	100
Eu25		104,6	105	105	105	105	105	104	104,3	104,1	104	103,8	103,6	103,3	103,3	103,2	…
Eu15		115,2	115	115	114	113	113	112	111,4	110,9	110,6	110,5	110,1	109,7	109,4	109,1	…
BG		31,6	26,4	27,4	29,3	31,3	32,1	34	34,7	34,8	35,8	36,4	37,5	39,6	40,1	41,3	43,5*
Изоставане спрямо :
EU27: BG		3,16	3,79	3,65	3,41	3,19	3,12	2,94	2,88	2,87	2,79	2,75	2,67	2,53	2,49	2,42	2,30
EU25:BG		3,31	3,97	3,83	3,58	3,35	3,26	3,07	3,01	2,99	2,91	2,85	2,76	2,61	2,58	2,50	…
EU15:BG		3,65	4,36	4,19	3,89	3,59	3,50	3,29	3,21	3,19	3,09	3,04	2,94	2,77	2,73	2,64	…
Равнище  на нетната Рз у нас  в СПС спрямо средната в ЕС		…	…	…	…	…	…	15,0	15,49	15,63	17,78	17,59	19,57	22,28	24,66	24,18
Съотношение
между равн. на Пт и на Рз		…	…	…	…	…	…	2,27	2,24	2,23	2,01	2,07	1,92	1,78	1,63	1,71	…

Без да влизаме в подробности ще обърнем внимание на това, че и според тези данни на Евростат :

– в сравнение със средната  Пт на заето лице в  ЕС кано цяло  равнището на Пт у нас (измерена с БВП в СПС на заето лице) е : над 3 пъти по-ниска до 2002 г. и около  2.4 до 2.5 пъти по ниска през периода 2003-2011 г.;

– докато в сравнение със средната работна заплата за страните членки на ЕС в СПС равнището на разполагаемите (нетните) работни заплати у нас  е  от 6.7 пъпи по-ниско от средните им размери в ЕС през 2002 г. до 4.14 пъти през 2010 г.

Тези различия ва ПТ и работните заплати у нас и средните и стойноскти за страните членки на ЕС имат множество причини и обяснения, в т.число :  необосновано силно рестриктивната подоходна политика през изминалите 22, а вече 24 години; неефективно законодателство и съдебна система, позволили „законната” но по същество грабителска приватизация, ограбените спестявани на населението, перманентното и безнаказано използване на политическата власт за лично обогатяване, пълнене на черни партийни каси и лично облагодетелстване, високият (най-висок в ЕС ) относителен дял на „сивия” сектор в икономиката ; перманентната през последните над две десетилетия размяна местата на крайните социални цели и самоцели на общественото развитии със средства и условия зяя тяхното постигане ; корупционни консециионни договори и пр.

Само един факт : ако през следващата 2014 г. успеем да намалим относителния дял на „сивия” сектор в икомиката наполовина – от 30 до 32 % на около 15 % -, годишните приходи в консолидирания бюджет на страната ще нарастнат с около 4-4.5 млрд.лв. Подобни допълнителни приходи в консолидирания бюджет на страната иеха пазволили значително по-високи работни заплати и пенсии, по-добро финансиране на образованието, здравеопазването, културата; подобряване на бизнес кливата; повече инвестиции и пр.

Решение има. И то изисква : качествена промяна в провежданата до сега не само подоходна, но цялостна обществена политика – научно-техническа, икономическа, екологична и социална; в нейната досегашна философия – философията на пазарния фундаментализъм; в доминиращи до сега фрагментарни и конюнктурни подходи ; в перманентно разменените места на социалните цели и самоцели на общестквеното развитие, от една страна, и средствата за тяхната реализация, от друга страна и пр.

За съжаление, воля и сила за подобна промяна няма : воля, защото тази необходима промяна засяга лични, теснопрартийни и олиграфични интереси на политическата класа и „кръговете от фирми” около нея през последните две десетилетия и в момента; сила, защото формиращото се гражданско общество и протести остават все още слаби да се противопоставят успешно на тези интереси поради продължаващите успешни теснопартийни намеси, провокации и маниполации – дори когато протестите са стартирали спонтанно по конкретен повод.

Статията е публикувана в брой №7 „Панорама на труда“

 

---