Проф. Кръстьо Петков
Обединена Европа дължи на всеки свой гражданин дивидент, който би му гарантирал достоен/нормален живот!
Около тази препоръка се обединиха участниците в конференцията, проведена на 12 Април 2014 г. в Брюксел. Домакин на форума беше Европейският икономически и социален комитет (EИСК); участваха представители от всички държави, членове на ЕС. България имаше свой говорител на заключителната дискусия – председателят на КНСБ Пламен Димитров. За съжаление, медиите у нас не отразиха събитието, въпреки че беше посветено на горещата тема за доходите и неравенството; темата вичи се вписа приоритетно в дневния ред на кампанията за предстоящите евроизбори. В което ще се убедим след 25 април т.г., когато стартира трансконтиненталният поход за демокрация, солидарност и равенство (маршрутът на караванното шествие преминава и през България).
Що е то европейски дивидент?
Според автора на идеята Филип Ван Парез (Белгия), това е универсален доход, който може да се реализира чрез две схеми: а/ гарантиран минимален доход (ГМД); б/ безусловен базов доход (ББД).
Първият – ГМД- се дава като добавка на работещите граждани, чиито възнаграждения са под определен/допустим праг. Напоследък се споменава долна граница от 400 евро месечно, въпреки че в отделните страни сумата ще варира в зависимост от издръжката на живота. Вторият – ББД – се получава от всеки гражданин, независимо от неговата възраст, занятие и постъпления от други източници (затова го наричат „безусловен” – добавка, която понякога поражда неясноти и съпротива срещу инициативата). Общото между двата вида плащания е, че се предоставят индивидуално, редовно (всеки месец) и са дължими в рамките на целия ЕС.
Давам си сметка, че горните пояснения звучат утопично. Както отбелязва английският всекидневник «Гардиън», ако искането за безусловен базов доход се реализира, това ще е първи случай в историята, когато
«За нищо ще се получава нещо!»
Някои критици профанизират идеята, предричайки, че по този начин се създава прослойка от безделници, които получават прилични суми, без да имат трудов принос. Не така мислят обаче бащите на «утопията ББД» – все именити люде: от Мартин Лутър Кинг до Ерик Фром. В списъка трябва да добавим и Милтън Фридман. Американският професор, превърнал се в икона на днешните неолиберали, лансира още през 60-те години на 20 век идеята за т.нар. негативен данък върху доходите; после се отказа от нея и подкрепи инициативата за ББД. Легендарният водач на движението за граждански права в САЩ Мартин Лутър Кинг пледира за гарантиран доход, «завързан» за медианния доход, нарастващ динамично.
Българите, напатили се от несбъднати илюзии при «развития» соцализъм и фасадната/преходна демокрация, вероятно ще се отнесат с максимална доза скептицизъм към начинанието. Сред политиците, които ще се състезават за места в европарламента, също не личи голям ищах да работят съгласувано за тази прогресивна социална кауза (едва 33 депутати от отиващия си ЕП са изразили писмено своята подкрепа!). Запалени поддръжници на идеята са обаче многобройните неправителствени организации, които готвят мощна акция в навечерието на евроизборите: приемане на Граждански акт, който да задължи бъдещите депутати да обсъдят предложените варианти за реализация на идеята за европейски дивидент. Как може да се случи това?
На дневен ред е искането за гарантиран минимален доход.
Този разпределителен модел вече премина фазата на утопиите и влезе в сложния процедурен механизъм на ЕС. Преди няколко месеца на заседание в София ЕИСК прие позиция, която ще бъде внесена за разглеждане в новоизбраната ЕК. Не е изключено още през 2014 г.да бъдем свидетели на дебат в ЕП, който да завърши с нормативен акт за въвеждане на ГМД. Оптимистите се надяват, че стартът на евродивидента ще е през 2015 г. Реалистично погледнато, началото може да бъде поставено 1-2 години по-късно, когато икономиките в ЕС покажат траайна тенденция за възстановаяване на растежа от предкризисния период. Което не означава, че брюкселските институции ще си позволят политическа ваканция с традиционното оправдание: състоянието на икономиката не позволява социални излишества от типа на допълнителни граждански дивиденти.
Точно тук минава границата между времевите стратегии за реализация на Вариант А: ГМД и Вариант Б: ББД.
Двете иновации притежават ясна и доказана икономическа рационалност:
На форума в Брюксел те бяха определени като „ социалноикономически стабилизатори”: първо, заради раздвиженото/растящо потребление (което на свой ред създава оживление в бизнес сектора); второ, поради засиленият интерес на получателите на гарантирани доходи към образование, социално общуване, ползване на интернет и пр. двигатели на прогреса. Затова ГМД е необходим час по-скоро, за да се съкрати пътят за излизане от кризата, особено в развиващите се икономики. „Старшият брат” – ББД, ще свърши повече работа, след като европейските икономики възвърнат производителния си потенциал и заделят достатъчен ресурс за социални инвестиции. Което не означава, че трябва да се изчака края на кризата; инвестиции от такъв характер и мащаби са крайно необходими още при прехода на националните икономики от оживление към бум.
Споменах за доказателства – нека да посочим конкретни примери. Такива са пилотните проекти за въвеждане на ББД в Бразилия (където от години над 60 милиона души получават гарантиран доход); Индия, където се експериментира регионална схема за ББД. Факт е, че кризата не се задълбочи в тези страни; обратно, социалната подкрепа за нискодоходните групи позволи да се посрещнат по-леко нейните удари и да се развият алтернативни форми на социална икономика и нова заетост.
Би ли могла богата Европа да заимства опит от региони, смятани доскоро за безнадеждно изостанали? Вероятно –да ! Още повече, че идеята за ББД се зароди на европейския континент. А глобалната мрежа BIEN, обединяваща милиони нейни поддръжници по света, има за ядро европейски неправителствени структури. Апропо, без да чакат решението на ЕК, в Холандия, Швеция , Дания, Белгия вече прилагат схеми на ББД. Предстои в Швейцария да се проведе референдум по този въпрос!
Вечният въпрос: „Откъде пари?”
Той се поставя редовно – от привърженици и от противници на преразпределителните „утопии”. Първите имат изработена схема и предлагат радикално преустройство на данъчния модел и на цялата преразпределителна система в ЕС. Именно в общността, доколкото изплащането на евродивидента трябва да се гарантира от нея като политическа организация. Сочат се и конкретните източници на допълнителен ресурс: „най-европейският данък – ДДС” (по думите на Ван Парез) ; данък върху финансовите транзакции (предстои да се въведе); данък «лук»с; данък «вредни емисии» и др. Допълнителни икономии ще се получат и от рязкото свиване на администрацията, заета в системата на социалното подпомагане (кешовото разплащане-чрез индивидуални дебитни карти – ще се извършва по банков път; отпада и необходимостта от проверки на финансовото състояние на семействата, защото новият доход е универсален).
Що се отнася до размера на необходимите средства, най-грубите разчети показват, че ако в ЕС се въведе френската система на ГМД, ще са необходими годишно около 350 милиарда евро; за стартиране на схемата «ББД» ще е нужно да се заделят още толкова средства. Пак по приблизителни разчети в България сумата ще възлезе на около 8 милиарда лева годишно.
«Това е непосилно за европейския бюджет, дори и за богатите държави» – вероятно ще възразят противниците на подоходното преразпределение». А колко пари на данъкоплатците бяха похарчени без траен ефект за спасяване на зле управлявани банки и държави в ЕС – би бил контра-аргументът на поддръжниците на евродивидента. И ще са прави, защото в черните дупки на финансовата система само в ЕС бяха наляти над 1,5 трилиона евро. Засега! А и БВП в клуба на богатите «Европа» не е никак малък-над 17 трилиона долара годишно.
В интерес на истината, критиците на концепцията за ГМД-ББД напоследък сменят своята тактика. До кризата, когато господството на неолибералната доктрина беше тотално (и тоталитарно), те издигаха дежурния лозунг: «икономиите на публични разходи са алфата и омегата на здравата икономика». Днес пазарните фундаменталисти са в отстъпление и се занимават с морализаторство. Припомнят ни, че, че всеки незаработен доход ще генерира мързел (експериментите в Бразилия и индия доказват обратното; предупреждават и за вредите, които всяко преразпределение на доходите нанасяло на богатите и предприемчивите; или пък пренасят дебата на идеологическа почва, определяйки ББД като «комунистическа идея!».
Само че тъкмо от консервативните среди се задава най-сериозната политическа подкрепа на предложението за евродивидента. Не друг, а кандидатът на ЕНП за председател на ЕК Жан Клод Юнкер в интервю посочи, че ако ЕС не се обърне с лице към социалната криза, тя ще продължи да възпроизвежда неравенство и бедност в опасни размери; в крайна сметка, недоволните европейски граждани ще се надигнат в защита на своя интерес, предупреждава опитният политик, известен още като Мистър Евро. Парадоксално е, че ПЕС мълчи по темата (дали консервативната позиция на евролевите не се дължи и на факта, че техен партиен шеф е българинът Станишев, при чието премиерстване беше приет десният плосък данък в България! ). За сметка на това зелените, както и новите/нестандартни партии, вземат на въоръжение концепцията за европейския дивидент. Не е изключено тази стратегия да се окаже печеливша в деня на изборите- 25 май 2014 г.