Джон Грей е почетен професор в Лондонското училище по икономика. Сред последните му книги са „Фалшива зора: заблудите на глобалния капитализъм” (Granta) и „Черна меса: апокалиптична религия и смъртта на утопията” (Penguin).
Тайлър Коуен е професор по икономика по програмата Холбърт C. Харис и директор на Meркатус център в университета „Джордж Мейсън“. Последната му книга е „Открий икономиста в себе си“ и той поддържа блог на marginalrevolution.com
НЕ, В КРАЙНА СМЕТКА
В сферата на нравствеността свободният пазар функционира като катализатор. Като предоставя повече богатство и ресурси на наше разположение, той допринася за увеличаване и акцентиране на личностните наклонности, които вече притежаваме. Крайният резултат обикновено е благоприятен. Повечето хора искат по-добър живот засебе си и за своите семейства и приятели, и такива желания представляват част от положителния нравствен характер. Пазарите дават възможност на огромно множество хора на всяко ниво в обществото да се стремят към тези общочовешки цели и да ги постигат.
Има и други характерни черти на свободния пазар, които насърчават по-добрите ангели на нашата природа и обезкуражават разрушителните ни пориви. Например, хората, които с лекота си сътрудничат с други хора, обикновено са по-добри в печеленето на пари. Те по-лесно работят с колегите си, по-лесно общуват с клиентите и по-лесно предлагат бизнес план на инвеститор в рисков капитал. Колкото повече сме възнаградени за такова сътрудничество, толкова по-сговорчиви стават нашите характери.
В по-личен план, свободният пазар освен това позволява на хората да осъществят цяла гама от добри намерения. Пазарите позволяват на творческите личности да предоставят изключителни услуги на поколения от своите човешки събратя: по пътя на изобретяването на нови лекарства, разработване на трудоспестяващи устройства, или изнамиране на по-евтини, по-ефективни начини за изхранване на световното население. Тези творци често се стимулират от шанса за забогатяване, а и егото и амбицията са фактори от първостепенно значение. Но би било погрешно да отдаваме такива мотиви на лошия характер. Пазарите ни дават възможност да впрегнем желанието си за богатство и личностно открояване към по-алтруистичните си импулси. Те ни вдъхновяват да правим добро по пътя на успеха ни. И, разбира се, те създават средствата за хората да даряват богатството и труда си на най-различни благотворителни каузи.
В международен план, привлекателните черти на пазарите в нравствено отношение са ясни. Да вземем имиграцията. По целия свят хората са склонни да мигрират от антипазарно устроените общества към пазарноориентираните такива и парите не са единственият мотивиращ фактор. Хората са привлечени и от възможността да живеят при система, която предлага по-добро качество на живот, и особено от възможността да избягат от морално унизителната корумпираност при много други икономически режими. Всяка година Transparency International изготвя индекс на най-корумпираните места в света за развиване на бизнес. Страните на първите места миналата година са Ирак, Мианмар и Сомалия. Най-слабо корумпираните страни са Дания, Финландия и Нова Зеландия, всички от които имат активни пазарни икономики.
Означава ли това, че пазарите са причина за липсата на корупция? Не, но е очевидно, че възходът на пазарите и спадът на корупцията са част от една обща и последователна нишка на напредъка. Една от най-важните функции на пазарите е да се създаде консенсус около определени морални очаквания – че споразуменията трябва да са обвързващи, че при сделките се очаква да има честност, че икономическите участници се държат отговорни за неизпълнени обещания. Всички тези идеи имат положителни социални последици далеч отвъд сферата на търговията, както може да види всеки наблюдател на модерните пазарни общества.
Тук се налагат се някои квалификации. Не всички пазари са „свободни“ в смисъл да разполагат с утвърдени закони срещу агресията и измамите. И свободните пазари се нуждаят от определено изходно ниво на доверие и споделено културно разбиране на пазарните правила. „Корумпираните“ пазари, както бих ги нарекъл, не отговарят на тези критерии. Те допускат злосторници като наемни убийци и мафията да извършват престъпления и предоставят на мошеническия бизнес средствата да продават негодни или дефектни продукти или (да се възползвам от последните заглавия) да залагат ипотеки, които са твърде хубави, за да са истински.
Нито пък трябва да се лъжем с мисълта, че по-широката дефиниция на насърчавания от пазарите личен интерес е винаги благородна. Стремежът да постигнете целите на вашето семейство, приятели и общност със сигурност има положително морално измерение, но той може да бъде придружен и от завист, алчност, самоизмама, както и множество други човешки несъвършенства. Като допринася за осъществяване на все по-разнообразни социални дейности, пазарът създава по-големи възможности за тези пороци.
Като наблюдатели на икономическия живот, много от нас (особено ако се случи да сме журналисти или учени) се съсредоточаваме твърде често върху тези видове негативни примери. Но би трябвало да погледнем по-широко на човешкия прогрес. В разгара на собствената ни продължителна ера на икономически растеж и разширяване е очевидно, че положителните черти на пазарите решително превишават отрицателните му характеристики. Това е така не само поради практическите и материални ползи, с които е свързано създаването на богатство, но и поради благоприятния му ефект върху личния морал.
………………………….
Робърт Б. Райх е професор по публична политика в Калифорнийския университет в Бъркли. Той е публикувал дванадесет книги в областта на публичната политика и е работил в три национални администрации, последно като министър на труда при президента Бил Клинтън.
БИХМЕ ПРЕДПОЧЕЛИ ДА НЕ ЗНАЕМ
Повечето от нас са потребители, които се опитват да получат възможно най-изгодните сделки на пазара. Повечето от нас са същества с морал, които се опитват да правят това, което е правилно в нашите общности и общества. За съжаление, нашият пазар често предполага конфликт с моралните ни ангажименти. И така, как да се справим с този конфликт? Твърде често ние го избягваме. Бихме предпочели решенията, които вземаме като потребители да не се отразяват на нашата нравствена същност. По този начин не ни се налага да правим неудобен избор между продуктите и услугите, които желаем и идеалите, към които се стремим.
Например, когато желаните от нас продукти може да се произведат най-евтино в чужбина, най-изгодните сделки, които можем да осъществим на пазара, вероятно ще са за сметка на работните места и заплатите на нашите съседи. Страхотните сделки често са за сметка на нашите квартални търговски обекти – центровете на нашите общности – тъй като можем да получим по-ниски цени при търговците на дребно в огромните вериги, разположени в покрайнините на града. Като участници с морал, ние държим за благосъстоянието на нашите съседи и нашите общности. Но като потребители, ние настойчиво търсим сделки, които могат да уронят жизнения стандарт на съседите ни и добросъседските отношения в нашите общности. Как да се справим с този конфликт? Обикновено като го игнорираме.По същия начин, като същества с морал, ние имаме желание да мислим за себе си като стопани на околната среда, твърдо решени да опазим бъдещите поколения. Но като потребители, ние често пренебрегваме този морален стремеж. Много от нас продължават да купуват коли, които бълват въглерод във въздуха, а някои от нас прекарват дълго време в полети от едно място на друго в реактивни самолети с още по-голям въглероден отпечатък. И често купуваме евтини стоки от бедните страни, в които екологичните стандарти не са толкова строги и фабриките разливат токсични химикали във водните запаси или замърсители във въздуха. Как съвместяваме моралната си позиция относно околната среда с нашите покупателни навици? Освен че купуваме по някой и друг „екологично чист“ продукт, ние обикновено дори и не се опитваме да направим това.
Нашите пазарни сделки имат най-разнообразни морални последствия, за които бихме предпочели да не знаем. Ние може да осъществим страхотни сделки в резултат на това, че производителят е намалил разходите чрез изнасяне на производството в бедните страни и наема деца, които работят по дванадесет часа на ден, седем дни в седмицата, или чрез премахване на здравните и пенсионни осигуровки на американските си служители, или чрез немарливо отношение към безопасността на работниците. Като същества с морал, повечето от нас едва ли биха избрали тези резултати преднамерено, но като търсачи на страхотни сделки, в крайна сметка ние са отговорни за тях.
Ние обикновено избягваме конфликтите между пазарните си импулси и нравствените си идеали по два начина. Първо, ако разберем за морално осъдителни действия, като тези, които описах по-горе, не поемаме отговорността за тях като потребители, а я прехвърляме на производители и продавачи. Ние смятаме, например, че търговците на дребно от големите вериги са изцяло отговорни за ниските заплати на своите служители, както и за изземване на бизнеса от малките квартални магазини, или, че автомобилните производители са отговорни за производството на коли, които отделят толкова много въглеродни замърсители.
Но тази логика е погрешна. Производители и продавачи обикновено нямат друг избор, освен да намаляват разходите до нивото, ако не и по-ниско от нивото на конкурентите си. Нашите собствени непрекъснати искания за страхотни сделки изискват това от тях. Те знаят, че ако не успеят да ни предложат това, което искаме, ние сме склонни да дадем парите си на конкурентите им. Морално осъдителните действия, за които ги виним, често представляват неизбежните странични ефекти от опитите им да отговорят на нашите изисквания за страхотни сделки.
Вторият начин, по който избягваме тези конфликти е чрез отделяне на пазарните ни желания от нравствените ни позиции. Ние всъщност „перем“ парите си чрез пазарния механизъм. Когато купуваме от продавач, който е местният франчайзополучател на гигантски търговец на дребно, а този гигантски търговец на дребно получава продукта чрез дистрибуторска мрежа, която го получава от производителя, а този производител сглобява специализирани компоненти от изпълнители, които наемат подизпълнители по целия свят, крайните социалните последици от нашата покупка са толкова отдалечени от нея, че лесно можем да се предпазим от морална отговорност. Ние просто не виждаме връзката между нашия потребителски избор, и, например, детето,
което се съсипва от работа в една бедна нация или пък нашите съседи, които загубват работните си места и заплати.
Със сигурност някои потребители наистина пазаруват, като се съобразяват с тези отдалечени морални последици, а и някои компании се гордеят, че продават стоки и услуги, произведени по социално и морално отговорен начин. Но доказателствата показват, че повечето потребители искат само страхотните сделки. Дори и да обичаме да се асоциираме с отговорните марки, повечето от нас не искат да плащат допълнително за отговорни продукти.
Пазарът не корозира нашия характер. Той по-скоро ни дава възможност по тези два подхода да се предпазим от всеки истински тест за характера ни. И по този начин ни позволява да запазим нравствените си идеали, дори и когато пазарният ни избор генерира резултати, които всъщност ще бъдат в разрез с тях.
Ако пазарният механизъм беше толкова прозрачен, че да не можем да не си даваме сметка за моралните последици от покупателните ни решения, то вероятно ние ще трябва да избираме между жертването на някои материални удобства в името на идеалите ни и жертването на тези идеали, за да се сдобием с удобствата. Това ще бъде истински тест. При липса на такава прозрачност, на нас не ни се налага да жертваме нито едното, нито другото. Можем да осъществим страхотните си сделки и едновременно с това да запазим моралните си скрупули, без да положим никакво усилие.
Родена в Сомалия, Аян Хирси Алиемигрира през 1992 г. в Холандия, където работи като член на парламента от 2003 г. до 2006 г. Тя е автор на бестселъра „Друговерци“ и научен сътрудник в Aмериканския институт по предприемачество.
СЪВСЕМ НЕ
Почти не съществува консенсус по въпроса кое е морално, а още по-малко по това, което корозира морала. Един вярващ измерва нравствеността със способността на човек да изпълнява повелите на своя Бог. Социалистът може да измерва моралната сила с всеотдайността към преразпределението на богатството. Либералът – и тук имам предвид класическия либерал на Адам Смит или Милтън Фридман, а не либералът в американския смисъл на „привърженик на голямото правителство“ – може да е религиозен и може да вижда достойнствата на икономическо равенство, но той винаги ще сложи свободата преди всичко. Това е моралната рамка, към която се присъединявам и аз.Според тази школа на мисълта, свободата на индивида е най-високата цел и основният тест за характера на човека е способността му да преследва целите, които си е избрал в живота, без да нарушава свободата на другите да преследват собствените си цели. От тази гледна точка, свободната стопанска дейност между индивиди, компании и държави насърчава такива желани качества като доверие, честност и трудолюбие. Производителите са принудени постоянно да подобряват своите стоки и услуги. Свободният пазар утвърждава меритокрацията и създава възможности за по-добри работни места за студентите, които наблягат на ученето. Същият механизъм подтиква родителите да инвестират повече време и пари в образованието на децата си. Производителите инвестират в научни изследвания и иновации, за да победят конкурентите си на пазара
За да се оцени доколко ефективно свободният пазар укрепва нравствеността, ще е полезно да се хвърли поглед на икономическите системи, които я подкопават или открито я отхвърлят. Например, навсякъде, където е изпробван комунизмът, той е довел не само до корупция и продукти със занижен стандарт, но и до страх, апатия, невежество, потисничество и всеобща липса на доверие. Съветският съюз и Китай от преди реформата банкрутираха и морално, и икономически.
Или да разгледаме феодалния строй, с който се отличава Саудитска Арабия. Там виждаме абсолютен монарх, религиозна йерархия, която укрепва властовия контрол на управляващата фамилия както и няколко крепостничеси класи – безправното шиитско малцинство, безмерно експлоатираното низше съсловие на работниците-имигранти и затворените и малтретирани жените. Стагнацията и потисничеството на саудитското общество го правят крайно неморално в очите на класическия либерал. За разлика от комунизма, то не може дори предложи смокиновото листо на по-голямата „справедливост.“
Свободните пазари си имат и своите морални недостатъци. Разбирам защо на критиците им е трудно да открият нравствеността в една пазарна система, която позволява на разни девойчета да печелят луди пари, само като се поклащат и писукат по телевизията и на младежи – да станат неприлично богати, защото могат подскачат до ритмични височини, предизвикани от наркотиците. Налице е и легитимен дебат между привържениците на изцяло свободния пазар и тези, които твърдят, че жизненоважни услуги като здравеопазването и образованието изискват известна доза държавен надзор.
Според мен, държавната социална система в Западна Европа е прекомерна и има обратен ефект – тя обезсърчава новаторството и възнаграждава зависимостта, корозира нравствената същност и индивидуалната отговорност, като поощрява хората да стават мързеливи и зависими от държавата за неща, които те могат (и би трябвало) да вършат сами. В обществото на свободния пазар, където свободата се поставя над всичко, индивидите са склонни да бъдат по-творчески и новаторски, докато в социалните държави, които дават предимство на равенството, естествената находчивост на човешките същества е опорочена. За да имаш успех, трябва да се научиш как да „изработиш системата“, а не как да разработиш по-добър продукт. Така се избягва рискът и се разстройва индивидуалната отговорност. Въпреки че на повърхността системата може да изглежда справедлива, тя дава път на посредствеността и страдалчеството и възпира онези, които искат да се представят по-добре.
Днес обществата на свободния пазар са под обстрел от природозащитниците за това, че съсипвали планетата. Но разгорещеният дебат за глобалното затопляне и моралните последици от отпадъците и замърсяването е възникнал само в политически свободните общества. Нещо повече, докато правителствата спорят дали глобалното затопляне наистина се причинява от човека, стопанските дейци вече са започнали да взимат под внимание тези съображения в производството и инвестициите си. Те са започнали да предприемат мерки за производство на по-енергийноефективни автомобили, както и за създаването на достъпни системи за осигуряване на алтернативни източници на енергия. Зеленият маркетинг е голяма сила сред определен сектор потребители. Предприятията и фирмите си служат с него, защото са рационални икономически субекти. Компаниите, които са зелени, всъщност може да реализират по-големи печалби от тези, които пренебрегват нравствеността на околната среда.
Винаги ли са алчни богатите? В Америка имамного богати, декадентски и повърхностни хора. Но също така има и многоактивнифилантропи, и наистина,благодарениенанякоиот най-богатитехора в страната е налице подчертано подобрение наобществената информираноств борбатасрещу различнитеепидемии. Целтада се премахнемаларията, например, може да се постигне по-скоро от частни инвеститори, отколкотона държавно ниво или от бюрократите на ООН.
Тези успели мъже и жени се гордеят и с приноса си към такива културни институции като библиотеки, концерти, музеи, и в последно време, към по-чиста планета. Характерната за Америка много активна индивидуална филантропия може да е функция на Данъчния кодекс, но това е интересно само по себе си – един добре устроен свободен пазар може да бъде по-ефективен за подобряване на общото благо, отколкото раздутата международната бюрокрация, управлявана от правителствата.
За тези, които търсят нравствено съвършенство и съвършено общество, свободният пазар не е отговорът. В хода на историята, търсенето за идеални общества – тоест, неспособността да се признае човешкото несъвършенство – почти винаги завършва в една или друга форма на теокрация, авторитарност или неистова анархия. Но за тези, които искат да работят с човешки грешки от всякакъв вид, както и да увеличават съвкупното индивидуално щастие, най-добрият начин е свободният пазар в съчетание с политическа свобода.
Америка е несъвършена, хаотична, понякога декадентска и често жестока съм слабите. Но нейните морални стандарти са далеч по-високи от тези на другите велики сили в историята.
……………………………
Джон С. Богъл е основател и бивш изпълнителен директор на Вангард, както и президент на Центъра за изследване на финансовите пазари. Многобройните му книги включват „Книжка за разумно инвестиране“ и „Достатъчно: Истинските мерки за пари, бизнес и живот“, която предстои да бъде публикувана тази есен.
ИЗЦЯЛО ЗАВИСИ
Отговорът изцяло зависи от това за какъв вид пазар става въпрос и какво имаме предвид под „нравственост.“ Днес така нареченият „свободен пазар“ би могъл да се обозначи по-точно като „окован“ пазар. Нашите финансови и корпоративни режими далеч не съвпадат с класическите понятия за идеална структура, идеална конкуренция, нито идеална информация
В първото издание на „Икономика: въведение“, учебник, който прочетох по време на втори курс в Принстън през 1948 г., Нобеловият лауреат Пол Самюелсън обобщава въпроса по следния подобаващ начин: „Проблемът с идеалната конкуренция се състои в това, което Джордж Бърнард Шоу е казал веднъж за християнството: „единственият проблем с него е, че никога не е било изпробвано.“
Друг лауреат на Нобелова награда, Джоузеф Е. Стиглиц, е дори още по-безкомпромисен по отношение на последните провали на свободния пазар. Бивш главен икономист на Световната банка, Стиглиц отбелязва, че корпоративните скандали от последните няколко години „обхващат буквално всички наши счетоводни фирми, повечето от нашите най-големи банки, множество от нашите взаимни фондове, както и голяма част от нашите най-големи корпорации.“ Неговото заключение е, че „Пазарите не водят до ефективни резултати, а още по-малко до резултати, които имат нещо общо със социалната справедливост.“
Бих поспорил, че ефектът се явява по-скоро като следствие, отколкото като причина. Източникът на настоящата финансова криза е свързан в много по-малка степен с фундаменталния характер на пазарите или с хората, отколкото с относително неотдавнашните структурни промени в естеството на нашите финансови и капиталови институции. Преди малко повече от половин век живеехме в общество, което справедливо би могло да се определи като общество на собственици, където корпоративните акции принадлежаха предимно на индивидуални инвеститори. В това общество, „невидимата ръка“, описана от Адам Смит през 18 век, си оставаше важен фактор. Системата се доминираше от индивидуални инвеститори, които, преследвайки своя собствен интерес, не само защитаваха интересите на обществото, но и проявяваха такива положителни черти на характера като предпазливост, инициативност и самостоятелност.
Но през последните десетилетия сме се превърнали в общество на представители, където корпоративните мениджъри държат контрола над гигантските ни публични стопански предприятия, без да притежават съществени дялове в собствеността им. Наречете го мениджърски капитализъм. По същия начин, финансовите посредници, които сега държат контрола върху гласовете на корпоративна Америка, са представители на огромното мнозинство от индивидуални инвеститори. В началото на 50-те години на миналия век отделните хора притежаваха 92% от всички акции в САЩ, а институциите притежаваха едва 8%. Днес, хората държат само 25% директно, докато институциите – предимно взаимни фондове и пенсионни фондове – притежават 75%.Но тези нови представители не се държат така, като подобава на представители. Твърде често корпорациите и мениджърите на пенсионни и взаимни фондове поставят собствените си финансови интереси пред интересите на принципалите, които те са морално задължени да представляват – тези 100 милиона семейства, които са собственици на нашите взаимни фондове и бенефициенти на нашите пенсионни планове. Едва ли е възможно този провал да е изненада. Според мъдрите думи на Адам Смит, „мениджърите на парите на други хора (рядко) ги управляват със същата тревожна бдителност…, с която управляват собствените си пари …. [т] е много лесно си заделят известна сума. Небрежността и разточителността непременно тържествуват. “
Нещо повече, системата на свободния пазар е опорочена, тъй като новите ни институционални представители, както изглежда, не само пренебрегват интересите на своите инвеститори-принципали, но и изглежда са забравили собствените си инвестиционни принципи. В края на 20-ти век, преобладаващият фокус на институционалната инвестиционна стратегия се измести от мъдростта на дългосрочното инвестиране към безумието на краткосрочните спекулации.
Когато дългосрочните собственици на акции се превърнат в субекти, които отдават същите тези акции под наем краткосрочно, когато моментната цена на акцията стане по-важна от истинската стойност на самата корпорация, първата жертва е грижата за корпоративно управление. Единствената най-важна задача на корпоративния директор е да гарантира, че ръководството създава стойност за акционерите, но за новите ни представители / инвеститори тази цел е второстепенна.
Но за нравствеността тя е абсолютна. Или я имаш, или не. Така че ако днес нравствеността в нашето общество ерозира (и аз смятам, че това е така), от това може единствено да следва, че все по-малко от нас проявяват почтеност и все повече – не. Допринесла ли е за това развитие промяната от свободен към „окован“ пазар? Разбира се. Ценностите на нашите финансови и корпоративни лидери са деградирали. Преди не чак толкова много десетилетия, правилото като че ли гласеше, че „има някои неща, които просто не се вършат.“ Нека наречем това морален абсолютизъм. Днес общото правило е „ако всички други го правят, то и аз мога да го направя.“ Такава позиция не може да се нарече другояче освен морален релативизъм
С помощта на тази промяна може да се обяснят някои от последните аномалии на свободния пазар. Свидетели сме на опитите за администриране на цените на стоките и услугите, които продаваме; на безумния скок във възнагражденията на висшия мениджмънт (преди 30 години средностатистическият корпоративен изпълнителен директор печелеше 40 пъти повече от средния работник, днес цифрата е от порядъка на 500 пъти); на финансова стъкмистика в одитираните отчети на фирмите с цел да се оформи илюзията за устойчив ръст на печалбата; на скандални суми, плащани на лобисти, наети да съдействат за формулирането на закона в полза на богатите и силните; както и излишното поемане на риск и скъпи финансови иновации от нашата банкова система.
Сега, след като вече ни е връхлетяла финансовата криза, обаче, тежестта пада до голяма степен не върху безотговорното малцинство, което я предизвика, а върху многобройните маси, които бяха подмамени в нея против здрави разум на традиционната пестеливост и предпазливост – а именно, инвеститорите в надценени ипотечни облигации и кредитополучатели, конфискуването на чиито домове достигна рекордни нива. „Окованият“ капитализъм наистина е корозирал нашата нравственост, като приватизира наградите на пазара и (под формата на федерална помощ) социализира рисковете. И двете са предателства по отношение на свободния пазар и истинските му добродетели. Нашето общество е силно заинтересовано да настоява за по-високи нравствени ценности в по-малко окована пазарна система.
…………………………….
Рик Санторум, американски сенатор от щата Пенсилвания от 1995 г. до 2007 г. и член на Камарата на представителите на САЩ от 1991 до 1995 г., публикува два пъти месечно колона във „Филаделфия Инкуайърър“ и е старши научен сътрудник в Центъра за етика и обществена политика във Вашингтон, ДС.
НЕ
Всъщност, за да са истински свободни, пазарите се нуждаят от нравственост, а истински свободните пазари, на свой ред, насърчават нравствеността. Но свободните пазари не са гарант за нравствеността. Както показва днес културната среда, свободният пазар има склонност към обостряне на определени морални рискове.Като политик аз може да не изглеждам толкова квалифициран да отговоря на този въпрос, колкото един икономист. Но именно като политик съм научил доста много през годините, прекарани в дискусии за свободата, морала и икономиката с хиляди американци. Тези събеседвания са ме научили, че най-важната дума в „свободния пазар“ е „свободен“, че свободният пазар е повече политическа и нравствена реалност, отколкото икономическа.
Свободният пазар разчита на много човешки добродетели и ги възнаграждава. Например, участниците на пазара трябва да развият добродетелта на предпазливостта – съобразителност, предвидливост и добра преценка за най-добрия начин да се прилага общото правило при конкретни обстоятелства. Участниците на пазара трябва да дават и спазват обещания, дори когато една грешка в преценката да означава, че не е изгодно да се спази конкретно обещание. Тези навици водят до увеличаване на социалния капитал, който е най-добрата смазочна течност за машината на свободния пазар.
Успехът на свободния пазар разчита на трудолюбие и старание. Мързеливите и разсеяните участници не изтрайват дълго в бизнеса. Освен това, прякото участие в една свободна пазарна икономика насърчава самостоятелността и здравословния индивидуализъм. Участниците развиват навика да виждат проблемите като възможности и да ги решават със свои собствени усилия.
Но тук се натъкваме на първото ни препятствие. Критиците често отправят обвинения, че свободните пазари и мотивът за печалба насърчават нездравословен, себичен индивидуализъм, който издига личния интерес над всичко друго и пренебрегва социалните задължения. Но индивидуализмът е напълно съвместим със социалната солидарност и милосърдието към другите. Всъщност, здравословният индивидуализъм – вярата на индивида в собствените си сили, за да обезпечи себе си и семейството си и да допринесе за необходимата социална промяна, е необходима предпоставка за солидарност със себеподобните си и милосърдие към нуждаещите си. Всъщност, както Джордж Гилдър красноречиво твърди, участниците в пазарната икономика по своята същност са поставени в услуга на другите: те откриват разумните нужди на другите и ги задоволяват с полезни стоки и услуги.
Въпреки че пазарните икономики са склонни да насърчават и възнаграждават много добродетели, ние не трябва да отъждествяваме икономиката на свободния пазар с добродетел и морал. Първо, пазарите не може да съществуват без основните морални норми, права и задължения като частната собственост и мирната размяна. Много икономисти обясняват основните морални въпроси като собствеността, неправомерността на кражбата, а дори и неправомерността на робството в светлината на предполагаемата „ефективност“ на тези норми. Защо пък не. Но е невъзможно от самите принципи на свободния пазар да се изведат основните норми, които правят свободните пазари възможни,. Причината: анализът „ефективност“ зависи от доброволната и мирна размяна, която зависи от социалното или юридическо прилагане на априорно съществуващ морален ред.
Второ, докато свободните пазари може да допринасят за добродетелта и морала, те по никакъв начин не са гарант за тях. Пазарните фактори, като мотивът за печалба, може да станат небалансирани и свръхприоритетни, което води до алчност и егоизъм. Решението не е да се осъжда пазарната икономика, а по-скоро да се научат участниците в нея да се поставят в услуга на другите, както в границите на икономическата размяна, така и извън нея, да се поддържа баланса между печалбата и личния интерес и потребностите на семейството и общността, както и да се насърчават доверието и други социални добродетели. Освен това, основният пазарен принцип на извличане на печалба от обслужването на чужди нужди може да доведе до проблеми, ако тези „нужди“ са порок. Макар че участниците на пазара трябва да внимават да не налагат тесногръдо пуританство на своите клиенти, има области, където преследването на печалба може да премине ясните морални граници
Това напрежение пренася въпроса извън пределите на свободните пазари: самата свобода корозира ли нравствеността? Като гледа окаяното състояние на съвременната американска култура, човек може да се изкуши да отговори „да.“ Ние сме постоянно бомбардирани с нерадостна статистика за състоянието на моралния упадък – от порнографията и брачната изневяра до употребата на наркотици и престъпността. Този упадък е резултат от израждането на свободата от свобода с отговорност в слободия – свободата да правиш каквото си поискаш, независимо как ще се отрази то върху другите.
Концепцията на американските отци-основатели за свободата като целенасочена свобода, ориентирана към нещо по-важно от собствената ни личност, рязко се различава от гледната точка на днешната поп-култура за свободата като свобода от всякакво ограничение върху непосредствените пориви и страсти. Папа Йоан Павел II правилно е правил разлика между истинската свобода да правиш това, което би трябвало да правиш така, че да използваш уникалната си ситуация и таланти – свободата на средствата – и фалшивата свобода да правиш каквото си поискаш, колкото и да са низки целите или желанията – свободата на целите. Човешките цели и добродетели, дадени ни от природата ни, не са неща, които можем свободно да определяме и преосмисляме. Ние израстваме не когато правим каквото си искаме в момента, а когато избираме по-високи добродетели и по-дългосрочни цели. Този вид на човешкото израстване изисква самодисциплина и творчество.
В крайна сметка, както разбираме твърде често днес в Съединените щати, разкрепостеното виждане за свободата води до незачитане на моралното и позволеното. Тази тенденция всъщност води до по-малко свобода, защото хората стават роби на собствените си страсти и в крайна сметка престават да зачитат правата и започват да накърняват свободата на другите. Това разкрепостено разбиране за свободата подкопава правилното функциониране на свободните пазари, които зависят от честност, доверие, отговорност, самостоятелност, както и от поставянето на дългосрочните цели и придържането към тях.
Свободните пазари не корозират нравствеността, въпреки че могат да увеличат риска от някои видове морални проблеми. И докато свободните пазари несъмнено играят важна роля в насърчаването на добродетелта, силните семейства и общности са длъжни да помагат за насърчаване на индивидуалната добродетел и позволената от тази добродетел свобода. Подобно на други аспекти на едно свободно и справедливо общество, свободните пазари зависят от индивидуалния морал – от обуздаване на нашите егоистични страсти и импулси и избора на целите, дадени ни от природата и Бога на природата.
Източник: https://atlas-bg.eu/
