Икономика за всички

Ерозира ли свободният пазар нравствеността?

13 окт. , 2017  

Разговори между водещи учени, изследователи и публични фигури, относно „Големите въпроси“.

Джагдиш Багуати е университетски преподавател по икономика и право в Колумбийския университет, старши научен сътрудник по международна икономика в Съвета за външни отношения и автор на „В защита на глобализацията”. Той пише предимно в областта на обществената политика и международната търговия.

НАПРОТИВ

Всъщност, за да са истински свободни, пазарите се нуждаят от нравственост, а истински свободните пазари, на свой ред, насърчават нравствеността. Но свободните пазари не са гарант за нравствеността. Както показва днес културната среда, свободният пазар има склонност към обостряне на определени морални рискове.

Като политик аз може да не изглеждам толкова квалифициран да отговоря на този въпрос, колкото един икономист. Но именно като политик съм научил доста много през годините, прекарани в дискусии за свободата, морала и икономиката с хиляди американци. Тези събеседвания са ме научили, че най-важната дума в „свободния пазар“ е „свободен“, че свободният пазар е повече политическа и нравствена реалност, отколкото икономическа.
Свободният пазар разчита на много човешки добродетели и ги възнаграждава. Например, участниците на пазара трябва да развият добродетелта на предпазливостта – съобразителност, предвидливост и добра преценка за най-добрия начин да се прилага общото правило при конкретни обстоятелства. Участниците на пазара трябва да дават и спазват обещания, дори когато една грешка в преценката да означава, че  не е изгодно да се спази конкретно обещание. Тези навици водят до увеличаване на социалния капитал, който е най-добрата смазочна течност за машината на свободния пазар.

Успехът на свободния пазар разчита на трудолюбие и старание. Мързеливите и разсеяните участници не изтрайват дълго в бизнеса. Освен това, прякото участие в една свободна пазарна икономика насърчава самостоятелността и здравословния индивидуализъм. Участниците развиват навика да виждат проблемите като възможности и да ги решават със свои собствени усилия.
Но тук се натъкваме на първото ни препятствие. Критиците често отправят обвинения, че свободните пазари и мотивът за печалба насърчават нездравословен, себичен индивидуализъм, който издига личния интерес над всичко друго и пренебрегва социалните задължения. Но индивидуализмът е напълно съвместим със социалната солидарност и милосърдието към другите. Всъщност, здравословният индивидуализъм – вярата на индивида в собствените си сили, за да обезпечи себе си и семейството си и да допринесе за необходимата социална промяна, е необходима предпоставка за солидарност със себеподобните си и милосърдие към нуждаещите си. Всъщност, както Джордж Гилдър красноречиво твърди, участниците в пазарната икономика по своята същност са поставени в услуга на другите: те откриват разумните нужди на другите и  ги задоволяват с полезни стоки и услуги.
Въпреки че пазарните икономики са склонни да насърчават и възнаграждават много добродетели, ние не трябва да отъждествяваме икономиката на свободния пазар с добродетел и морал. Първо, пазарите не може да съществуват без основните морални норми, права и задължения като частната собственост и мирната размяна. Много икономисти обясняват основните морални въпроси като собствеността, неправомерността на кражбата, а дори и неправомерността на робството в светлината на предполагаемата „ефективност“ на тези норми. Защо пък не. Но е невъзможно от самите принципи на свободния пазар да се изведат основните норми, които правят свободните пазари възможни,. Причината: анализът „ефективност“ зависи от доброволната и мирна размяна, която зависи от социалното или юридическо прилагане на априорно съществуващ морален ред.
Второ, докато свободните пазари може да допринасят за добродетелта и морала, те по никакъв начин не са гарант за тях. Пазарните фактори, като мотивът за печалба, може да станат небалансирани и свръхприоритетни, което води до алчност и егоизъм. Решението не е да се осъжда пазарната икономика, а по-скоро да се научат участниците в нея да се поставят в услуга на другите, както в границите на икономическата размяна, така и извън нея, да се поддържа баланса между печалбата и личния интерес и потребностите на семейството и общността, както и да се насърчават доверието и други социални добродетели. Освен това, основният пазарен принцип на извличане на печалба от обслужването на чужди нужди може да доведе до проблеми, ако тези „нужди“ са порок. Макар че участниците на пазара трябва да внимават да не налагат тесногръдо пуританство на своите клиенти, има области, където преследването на печалба може да премине ясните морални граници
Това напрежение пренася въпроса извън пределите на свободните пазари: самата свобода корозира ли нравствеността? Като гледа  окаяното състояние на съвременната американска култура, човек може да се изкуши да отговори „да.“ Ние сме постоянно бомбардирани с нерадостна статистика за състоянието на моралния упадък – от порнографията и брачната изневяра до употребата на наркотици и престъпността. Този упадък е резултат от израждането на свободата от свобода с отговорност в слободия – свободата да правиш каквото си поискаш, независимо как ще се отрази то върху другите.
Концепцията на американските отци-основатели за свободата като целенасочена свобода, ориентирана към нещо по-важно от собствената ни личност, рязко се различава от гледната точка на днешната поп-култура за свободата като свобода от всякакво ограничение върху  непосредствените пориви и страсти. Папа Йоан Павел II правилно е правил разлика между истинската свобода да правиш това, което би трябвало да правиш така, че да използваш уникалната си ситуация и таланти – свободата на средствата – и фалшивата свобода да правиш каквото си поискаш, колкото и да са низки целите или желанията – свободата на целите. Човешките цели и добродетели, дадени ни от природата ни, не са неща, които можем свободно да определяме и преосмисляме. Ние израстваме не когато правим каквото си искаме в момента, а когато  избираме по-високи добродетели и по-дългосрочни цели. Този вид на човешкото израстване изисква самодисциплина и творчество.
В крайна сметка, както разбираме твърде често днес в Съединените щати, разкрепостеното виждане за свободата води до незачитане на моралното и позволеното. Тази тенденция всъщност води до по-малко свобода, защото хората стават роби на собствените си страсти и в крайна сметка престават да зачитат правата и започват да накърняват свободата на другите. Това разкрепостено разбиране за свободата подкопава правилното функциониране на свободните пазари, които зависят от честност, доверие, отговорност, самостоятелност, както и от поставянето на дългосрочните цели и придържането към тях.
Свободните пазари не корозират нравствеността, въпреки че могат да увеличат риска от някои видове морални проблеми. И докато свободните пазари несъмнено играят важна роля в насърчаването на добродетелта, силните семейства и общности са длъжни да помагат за насърчаване на индивидуалната добродетел и позволената от тази добродетел свобода. Подобно на други аспекти на едно свободно и справедливо общество, свободните пазари зависят от индивидуалния морал – от обуздаване на нашите егоистични страсти и импулси и избора на целите, дадени ни от природата и Бога на природата.

………………

Джон Грей е почетен професор в Лондонското училище по икономика. Сред последните му книги са „Фалшива зора: заблудите на глобалния капитализъм” (Granta) и „Черна меса: апокалиптична религия и смъртта на утопията” (Penguin).

ЗАВИСИ

Свободните пазари ерозират някои аспекти на характера, като същевременно утвърждават други. Дали резултатът е положителен, в крайна сметка зависи от представите на човека за хубав живот. Много зависи и от факта дали човек вярва, че други икономически системи може да се справят по-добре. На този въпрос може да се отговори само като се сравнят реалистичните алтернативи и като се осмисли начина, по който различните системи обуславят разнопосочни видове човешки характер.Важно е да избягваме да мислим в рамките на идеалните модели. През последните години е налице тенденция да се мисли, че свободните пазари се появяват спонтанно, когато се премахне държавната намеса в икономиката. Но свободните пазари не са просто липса на правителството. Пазарите зависят от правни системи, които решават какво може да се търгува като стока и какво не може. В съвременните пазарни икономики е забранено робството, както и изнудването и детската порнография. Свободните пазари винаги са свързани с някои нравствени ограничения от този вид, които подлежат на строг контрол от правителствата. В по-общ смисъл, свободните пазари разчитат на правата на собственост, които също се налагат, а и често се създават, от правителството.

Свободният пазар такъв, какъвто е съществувал във викторианска Англия, не се е появил, защото държавата се е оттеглила от икономиката, а по-скоро защото държавната власт е била използвана за приватизация на земята, която до този момент е била обща или ничия собственост. Икономиката на laissez-faire, съществувала в продължение на няколко десетилетия през ХІХ век в Англия, е станала възможна благодарение на Законите за ограждане. Тези закони, които Парламентът започнал да приема през втората половина на ХVІІІ век, прогонили ратаите от земята и създали индустриалната работническа класа – човешката база на свободния пазар. Но с разширяването на демократичното право на глас в края на ХІХ и началото на ХХ век, тези работници започнали да настояват икономическата дейност да бъде предмет на различни видове регулиране. Крайният резултат е управляваната пазарна икономика, която днес съществува във Великобритания и много други страни.

Историческата перспектива е полезна, защото ни дава възможност да видим, че икономическите системи са живи организми. В реалността свободните пазари рядко работят в съответствие с изградените от икономистите модели. Има възходи и балони, сривове и катастрофи. Пазарите са саморегулират единствено в учебниците по икономика. На този фон може да се види по-ясно връзката между икономиката и етиката. Чертите на характера, които се облагодетелстват най-много от свободните пазари, са предприемаческа смелост, стремеж към спекулация и поемане на риск, както и способността да се възползваш от  възможности или да създадеш нови такива. Струва си да се отбележи, че това не са чертите, които консервативните моралисти величаят. Предпазливостта, спестовността, както и способността да напредваш търпеливо по познатия жизнен модел може са достойни за уважение качества, но те обикновено не водят до успех в свободния пазар.

Всъщност, когато пазарите са силно нестабилни, тези консервативни черти може да се окажат път към разрухата. Преквалифициране, смяна на местоживеенето, смяната на кариерата – подобни действия, свързани с поемане на риск , помагат на хората да оцелеят и благоденстват в свободната пазарна икономика. Но този вид рисково поведение не е непременно съвместимо с традиционните ценности, които наблягат на значението на трайната човешка обвързаност.

Адам Смит, един от създателите на икономиката на свободния пазар, е и далновиден критик на комерсиалното общество. Смит се опасявал, че зараждащата се по негово време пазарна икономика ще остави работниците в градове без сплотени общности, на произвола на съдбата. Според него разрушителната динамика на пазара не може да се ограничава единствено до пазара. Свободните пазари изискват висока степен на мобилност и вродена готовност да се излиза от отношения, които вече не са рентабилни. Малко е вероятно едно общество, в което хората непрекъснато са в движение, да бъде общество на стабилни семейства или осезаемо да се подчинява на закона.

В крайна сметка, отговорът на този въпрос зависи от схващанията на човек за хубав живот. Това, което за традиционния моралист е разпад на семейството, либералът възприема като упражняване на лична автономия. За либерала личният избор е най-важната съставка на хубавия живот, докато консерваторите отдават по-голямо значение на запазването на ценни институции. От гледна точка на съвременните западни общества аз съм по-скоро с либерални разбирания. Но основният момент не е толкова в приемането на една или друга от тези концепции. Той по-скоро се състои в следното: свободните пазари облагодетелстват някои нравствени черти, но и подкопават други. Те еманципират индивидуалния избор, но същевременно корозират някои традиционни добродетели. Човек не може да има всичко.

Нравствените опасности на свободните пазари не означават, че други икономически системи са по-сполучливи в това отношение. Системите с централно планиране са корозирали характера далеч по-пагубно и с по-малко ползи по отношение на ефективността и продуктивността. Плановите икономики от бившия Съветски блок функционираха единствено – доколкото изобщо функционираха  – защото  гъмжаха от черни и сиви пазари. Корупцията беше вездесъща. В марксисткия модел задвижваната от алчността анархия на пазара се заменя с планиране, основано на алтруизъм. Но реалният живот в съветските общества бе по-скоро гротеска на капитализма на laissez-faire, среда на хаос и разсипия, в която всеки се бореше да се задържи на повърхността. Правилото беше homo homini lupus – човек за човека е вълк, а алтруизмът – изключение. При тези условия най-добре се справяха хората с най-силно развити умения за оцеляване и с най-малко морални скрупули.
Няма икономическа система, която да утвърждава всеки аспект от нравствения характер. Всички зависят до известна степен от мотиви, съмнителни от нравствена перспектива. Алчността и завистта може да са порок, но те са и икономически стимули. Една икономическа система е добра, доколкото впряга човешките несъвършенства в услуга на човешкото благополучие. Изборът не е между абстрактни модели като свободен пазар и централно планиране. Исторически нито единият, нито другият модел са съществували някога под формата, която си представяли техните привърженици. Не, истинският избор е между различни комбинации от пазари и регулиране и никоя от тях не може да бъде изцяло благотворна за нравствеността. С прилагане на идеален модел за начина, по който би трябвало да работи икономиката, не може да се постигне разумна комбинация. Различните комбинации ще са най-подходящи в различни исторически условия. Но едно е ясно: съвременната пазарна икономика не може да мина без известна доза корозия на нравствеността.

………………………

Бившият световен шампион по шахмат Гари Каспаров е лидер на про-демократичната коалиция „Другата Русия”. Той е автор на книга за вземането на решения „Как животът имитира шахмата” и говори пред бизнес-аудитории по целия свят. Живее в Москва.

ДА, НО

Другите системи са по-лоши. Свободният пазар с неговата конкуренция е изпитание, което може да извади на показ най-низките черти от човешката природа. Конкуренцията е ожесточена и когато оцеляването е заложено на карта, няма място за морал. Но ако перифразираме Чърчил, при всички свои недостатъци свободният пазар все пак превъзхожда всички останали икономически уредби, които са били изпробвани.На пръв поглед изглежда очевидно, че една система, основана изцяло на личния интерес, ще доведе до морален упадък на индивида. Ако спрете за миг, за да подпомогнете брат си по време на борбата си по пътя към върха – да биете конкурентите си, да максимизирате приходите си, да си купите по-голяма къща – ще ви надминат онези, които нямат такива скрупули. Как в един наистина свободен пазар може да съществува грижата за ближния?

Въпреки привидно жестокия характер на нерегулираните пазарни сили, налице са два важни начина, по които те могат да подобрят благосъстоянието на обществото, колкото и слепите закони на Дарвин да генерират най-адаптираните форми на живот. Първо, ако нравствеността се цени от обществото,  човек може да има интерес да практикува и проповядва морално поведение. За една компания може да изглежда нелогично да дари част от печалбата си за благотворителност, когато тези пари биха могли да отидат за подобряване на конкурентоспособността й. Но ние знаем, че подобно великодушие може да подобри имиджа на компанията по начини, които всъщност подобряват конкурентоспособността й. В условията на свободния пазар репутацията се основава на общественото мнение и то може да се превърне в материално предимство.

Второ, ако обществото (или поне по-голямата част от едно общество) достигне до състояние, в което оцеляването вече не е проблем, хората вече ще могат да си позволяват лукса да се отдадат на нравствените аспекти на своя характер. Никой няма да вземе залъка от устата на собственото си дете и да го даде на чуждо дете. Нашите великодушни, нравствени инстинкти съществуват, но те са от второстепенно значение в сравнение с успеха на всяка цена. Охолството прави благотворителността осъществима.

И двете правила, разбира се, имат своите изключения, въпреки че в общи линии изключенията само засилват аргументите в полза на свободния пазар. При липса на реална конкуренция моралното поведение няма търговско предимство. Това се вижда много добре от грабителското поведение на подкрепяната от държавата олигархия, която управлява Русия днес. Една господстваща клика просто не се интересува от репутацията си.

Богати на ресурси държави като Саудитска Арабия и (все по-често и за съжаление), Русия може да генерират излишък от богатство, въпреки командните си икономики и епична корупция. Но излишък без никаква отчетност – пред служителите, акционерите и потребителите (или избирателите, бих добавил), води до корупция от всякакъв вид. Почти всички държави, които се възползват в най-голяма степен от днешните рекордни цени на енергията, използват неспечелените с труд богатства, за да потъпкват инакомислието и да  запазят най-репресивните режими в света.

Лица, които разчитат на добрата воля на съседите си, са склонни да действат морално. Същото се отнася и до компаниите, които зависят от лоялността на служителите, от благоразположението на потребителите, както и от подкрепата на инвеститорите. Същото се отнася и до правителствата, които зависят от участието и данъчните приходи на своите граждани. Въпреки че безмилостното преследване на личния интерес може да корумпира, свободният пазар ясно създава стимули за морално поведение. Други системи не разполагат с тези конкретни стимули.

Утопичните мислители от ХІХ век са били сигурни, че световният социалистически рай е неизбежен. Като виждали около себе си жестоките изстъпления на индустриалната революция, особено във Великобритания и Съединените щати, те си представяли бъдеще, в което хармонията ще замени борбата, а безкористно сътрудничество -бруталната конкуренция. Това било разбираема реакция на съчувствие към страданията, предизвикани от необузданите сили на свободния пазар, които тепърва трябвало да произведат критична маса от излишъци. (Тук може да се посочат милиардите бедни по света днес и да се заяви, че все още не сме достатъчно богати, за да доверим нашето благосъстояние на свободния пазар.) Разбира се, мислели си те, в едно по-просветено бъдеще трябва да има и по-добър начин.

Тази социалистическа мечта се основавала само отчасти на недоволството от капиталистическото статукво. Тя била също така и част от вярата във фундаментално нравствената природа на човека. Ако му се даде тази възможност и достатъчно образование, вярвали идеалистите, човек би жертвал непосредствения си личен интерес за общото благо. Това от своя страна в крайна сметка щяло да създаде достатъчен излишък за всички и да сложи край на човешкото страдание в огромен мащаб.

Възможно е да има по-малко страдание в един свят, в който човек залага повече на хармонията и доволството, отколкото на конкуренцията и постижението. Но този свят не съществува. Ние сме продукт на нашата древна борба за оцеляване. И много рисковано се отричаме от нашите инстинкти. Ако пазарът не е свободен, той трябва да се контролира от един човек или от група хора. И при нашия естествен човешки стремеж към постижения, просветеното желание за равенство скоро се превръща в наложено равенство. Вродените стимули за морално поведение се заменят с декрети и наказания. Морковът отстъпва пред тоягата.

Прекарал съм половината от живота си при такъв режим в СССР. Там стремежите на всеки индивид бяха потиснати и слети в нещо, предвидено да бъде една голяма национална съдба. Но ако гражданите не участват  доброволно в изграждането му, нравственият характер не може да бъде постановен или наложен, без да се унищожи самата свободна воля. Съветският съюз, както и останалите комунистически държави, бързо потъна в тоталитаризъм и терор.

Алтернативата не е анархия, а обществото няма да  е достойно за живот, ако в него липсват върховенството на закона и защитата на малцинствените политически, религиозни и бизнес групи. Алтернативата е по-скоро една система, в която индивидуалните свободи са съчетани със стимули за морално поведение. Свободната пазарна икономика, заедно с демокрацията, която е свободен пазар на идеи, са ни приближили най-близо до този модел.

Така че, да, свободният пазар може да корозира нравствеността. Естествено е човек да иска все повече и повече, а свободният пазар позволява на този стремеж да  се изявява без почти никаква защита за онези, които не успяват да са адаптират. Но опитите да се ограничават тези основни човешки потребности и желания водят до по-големи злини. Всички необходими доказателства за това могат да бъдат открити през последния век в Русия – от царете до Съветите и до олигархичния режим на Путин днес.

……………………..

Кинглиан – китайска икономистка и бивша главна редакторка на „Шенженски правен всекидневник”. Тя е автор на „Клопките на модернизацията: икономически и социални проблеми на съвременен Китай” и ”Мъглата на цензурата: медиен контрол в Китай”.

НЕ

През последните няколко века светът е видял много начини, по които активният свободен пазар дава тласък на материалния и социалния прогрес, като същевременно укрепва нравствеността. От друга страна, хората, живели при основния съвременен съперник на свободния пазар –  идеологичeски обусловената планова икономика на държавния социализъм, са страдали от стагниращи икономически резултати, от задушаване на гражданското общество и  корозия на нравствеността. През последните десетилетия, със срива на плановите икономики под тежестта на собствените им противоречия, този утопичен експеримент се оказа систематично погрешен. Гражданите, прекарали дълги години на икономическа, морална и политическа катастрофа, бързаха да се отърват от него.

Разбира се, пазарната икономика не е идеалната система. Но недостатъците на пазара произтичат от действията и мотивацията на участващите в него човешки същества, а не от устройството му. Опитът ни е научил, че свободният пазар е тясно свързан със свободното общество. И в свободните общества хората са по-способни да действат съгласувано, за да подобрят живота си. Свободните общества предоставят на хората възможност да направят собствените си политически и социални системи по-справедливи. Като цяло тези дейности укрепват, а не корозират нравствеността.

От сравнително-историческа гледна точка ние сме склонни да определяме пазара като всеобхватна социално-икономическа система, включваща икономически институции, социални отношения и култура. Но когато анализираме връзката между пазар и нравственост, по-уместно е да се използва по-тясна дефиниция на пазара като правила, които координират икономическите дейности.

Кой е най-вероятният причинно-следствен  фактор в нашия анализ – пазарът или моралът? Трябва да признаем, че нравствените преценки за конкретни социално-икономически дейности се различават от нравствените преценки относно правилата на пазара. Поведението на икономическите субекти се оформя от ценности и бизнес етика. Ако тяхната дейност доведе до неблагоприятни или неочаквани последици, трябва да търсим обяснение предимно в социалните институции, които поддържат пазара, а не в самите пазарни правила.

Дискусиите относно придаване на „нравствен облик на пазара” – тоест, относно омекотяване на някои от последиците на разрастването или на глобалната експанзия на пазара – е най-добре да се насочат към социо-културните приоритети на икономическите субекти. Държавите, международните организации и гражданските групи или движения трябва да спомогнат за формирането на нови ценности и нравствени нагласи, преди изобщо да се надяват да определят правилата на пазара и да видят по-желателно поведение.

Всички икономически дейности са вградени в социокултурните обстоятелства. От Китай през Х век до Европа на ХХІ век, потреблението и производството са действали в съответствие с преобладаващите морални ценности. А във всички исторически контексти моралната визия винаги е била свързана с религиозните вярвания. Например, днес битува убеждението,  че религиозните хора в източноазиатските страни са склонни да бъда честни в бизнеса. От друга страна, в съвременен Китай, където религията била забранена преди време и все още се контролира строго от държавата, с установяването на пазарната икономика започва да процъфтява лошата бизнес етика.

 

И други фактори влияят на морална визия. Икономическата и културната глобализация през последните десетилетия разкрива пред развиващите се страни не само нови икономически институции, но също така и нормите и ценностите на Запада, които сами по себе си продължават да се променят. Най-новите горещи тенденции са екологично чисти продукти за потребление и създаването на международни стандарти за условията на работното място, залегнали в разработените преди едно десетилетие Стандарти за социална отговорност 8000. И двете са забележителни примери за променящи се нрави, но последната се е оказала много по-актуална за страни като Китай, където е довела до подобряване на условията на труд в много фабрики, които преди това са били потосмукачни системи.

С  трансформирането на предишните изолирани планови икономики във взаимосвързани пазарни системи днес в преходните общества се извършва драматично преустройство на моралните ценности. Със сигурност наследството на етатистки институции и ролята на господстващите елити може да забавят или възпрепятстват това преустройство. В Европа интеграцията на страните от бившия съветски блок в системата за свободна търговия  на континента не изглежда да е довела до много негативни морални последици. Но в Китай лесно може да се намерят доказателства за упадък както в нравствените порядки, така и в бизнес етиката. Политическо влияние и правителствени постове се търгуват срещу пари, хората се  освобождават от наказателно преследване с подкупи, рядко се наказват работодатели, които използват детски труд и продажбата на кръв и човешки органи е често срещана практика.

Всички тези дейности са незаконни в Китай, но се толерират от правителството. Очевидно е, че страната е все още далеч от върховенството на закона. Всъщност, тя се управлява от политическа група, която стои над закона. Неправителствените организации (НПО) се опитват да се борят срещу тези тревожни проблеми, но техните дейности са строго контролирани и всяка една от тях трябва да е под надзора на правителствена служба. Вместо да предприеме решителни действия за забрана на тези на думи „незаконни“ дейности, правителството полага големи усилия, за да се контролират медийните изяви и дискусиите по интернет относно подобни „негативни новини, увреждащи имиджа на режима.“

Следователно, на какво се дължи вината за деморализирането на развитието в Китай – на самия свободен пазар или на неуспехите на държавата и нейния недостъпен управляващ елит? Хората, които определят и налагат правилата на всеки пазар, играят ключова роля. Това се отнася особено за Китай, където държавните и партийните служители правят законите и контролират икономическите дейности, като същевременно самите те се стремят да реализират печалба. Именно тяхната толерантност към безнравствените дейности, а не нарастването на свободния пазар, са причина за изопачаване на нравствените порядки на китайското общество.

Въз основа на китайския опит от последните години, аз ще завърша с три важни извода. Първо, независимо от приповдигнатия тон на материалите в международната преса, влиянието на китайското правителство върху пазара не е безусловно положително. Второ, един устойчив и силен пазар изисква демократична политическа структура. Трето,  стремежът към нравствено развитие е не по-малко важна задача за Китай, отколкото насърчаването на икономическото развитие.

………………………..

Майкъл Уолцер е професор емеритус в Катедрата по социология към Института за съвременни изследвания в Принстън, Ню Джърси. Той е редактор и сътрудник на „Нова република”, съиздател на „Инакомислие”, и автор на „Да се мисли политически”.

РАЗБИРА СЕ, ЧЕ ДА

Конкуренцията на пазара силно притиска хората да нарушават обикновените правила за прилично поведение и след това да изтъкват основателни причини за това. Именно този начин на разсъждаване – безкрайната самозаблуда, необходима да стигнеш до дъното, без да се появи и най-малката следа от притеснение,  ерозира нравствеността. Но това само по себе си не е аргумент срещу свободния пазар. Помислете за начините, по които демократичната политика също ерозира нравствеността. Конкуренцията за политическа власт силно притиска хората – да изричат на висок глас лъжи на публични събрания, да дават обещания, които не могат да спазят, да вземат пари от съмнителни личности, да компрометират принципи, които не би трябвало да се компрометират. Всичко това трябва да се защитава по някакъв начин и нравствеността не оцелява след защитата – поне не оцелява непокътната. Но тези очевидни недостатъци не са аргумент срещу демокрацията.Със сигурност икономическата и политическата конкуренция също пораждат най-различни проекти за сътрудничество – партньорства, фирми, партии, съюзи. В рамките на тези проекти се развиват и укрепват съпричастността, взаимното уважение, приятелството и солидарността. При колективните разисквания хората се научават на взаимни отстъпки. Те набелязват позиции, поемат рискове и създават съюзи. Всички тези процеси изграждат характера. Но тъй като залогът е толкова голям, участниците в тези дейности се научават и да се наблюдават и дебнат един друг, да прикриват плановете си, да предават приятелите си и – останалото го знаем от Уотъргейт до Енрон. Те стават „герои“ в познатите истории за корпоративната корупция, политическия скандал, измамените акционери, подведените избиратели. Купувачът да внимава! Избирателят да внимава!

Има ли начин политическата и икономическа конкуренция да се направи безопасна за хората с морал? Със сигурност не изцяло. Свободните пазари и свободните избори са опасни за всички участници, не само защото може да спечелят неподходящите хора, продукти и политики,  но и защото за правилните хора, продукти и политики цената на победата може да се окаже твърде висока. Ние, обаче, не се отнасяме еднозначно към опасностите на пазарите и изборите. С цялото си старание се опитваме да поставим ограничения на политическата конкуренция и да отворим политиката за участието на простосмъртни с повече или по-малко морал. В днешно време политиците не са широко признати като образци за морал, отчасти защото живеят толкова много във фокуса на медиите и всеки един техен грях или слабост се излъчват пред света.

Независимо от това, конституционните демокрации са успели да сложат край на най-тежките форми на политическа корупция. Ние сме освободени от капризите на тирани, от арогантността на аристократите, от репресии, от произволен арест, цензура, послушни съдилища и показни съдебни процеси – не толкова свободни, че да няма нужда зорко да защитаваме нашата свобода, но достатъчно, за да организираме защитата . Политици, които лъжат твърде често или спазват твърде малко обещания, обикновено губят изборите. Не, най-лошата корупция в нашия обществен живот идва не от политиката, а от икономиката, а това е така, защото ние не разполагаме с подобни конституционните ограничения върху поведението на пазара.

Може би най-важното постижение на конституционната демокрация е, че тя е успяла да премахне отчаянието от политиката. Загубата на властта не означава разстрел. Поддръжниците на губещата страна не ги очаква робство или изгнание. Залозите в борбата за власт са по-ниски от преди, което значително подобрява възможностите за морално поведение. Съвременната социална държава следва да направи същото за икономиката: да конституционализира  пазара чрез определяне на ограничения за това, което може да се изгуби. Но в действителност, поне в Съединените щати, ние не разполагаме с много по отношение на пазарния конституционализъм. За твърде много хора конкурентната борба е доста близо до отчаянието. На риск са изложени оцеляването на семейството, здравеопазването на децата, прилично образование, достойни старини. И рискове като тези не оставят много място за морал. Достойните хора ще действат с достойнство и повечето хора са достойни, когато могат да си го позволят. Все пак, ефектите от борбата са неизменно корозивни.

Друго постижение на конституционализма е, че той поставя ограничения на политическата власт на най-силните хора. Те трябва да живеят с противодействащи сили като опозиционни партии и движения, периодични избори, свободна и понякога критична преса. Основният смисъл на тези ограничения е да се сведе до минимум вредата, която може да се нанесе от вече корозирали характери. Но някои от нашите политици всъщност превръщат тези ограничения в самоограничения и това е важен  процес на изграждане на характера.

Пазарният конституционализъм би поставил подобни ограничения върху икономическата мощ на най-богатите хора. Но отново, очевидно не разполагаме с много пазарна конституция. Ограниченията върху икономическата мощ са много слаби; противодействащата мощ на синдикатите е силно намалена; данъчната система е все по регресивна, регулирането на банковия сектор, инвестициите, ценовите политики и пенсионните фондове практически не съществува. Арогантността на икономическия елит през последните няколко десетилетия е изумителна. И тя произтича от ясното съзнание, че членовете му могат да правят почти всичко, което си поискат. Власт от този вид, както лорд Актън написа преди години, води до дълбока поквара.

Корупцията се разпростира към политиката, където влиянието на парите, спечелени без ограничение в един пазар без ограничения, подкопава политическата конституция. Имате нужда от пари, да кажем, за да организирате политическа кампания (за добър кандидат или добра кауза), и ето някой – банкер, корпоративен гигант – който има много пари и ги предлага на някаква цена – политика или законодателство, което ще подобри позицията му на пазара. Обратната страна на монетата е да се вземат пари по този начин – колкото толкова. Чий характер ще устои на корозията сега?

Някои може да кажат – не е ли това начин, по който характерът се подлага на изпитание? Ако пазарният конституционализъм ограничава мощта на богатството и социалната държава намалява страха от бедността, не правим ли добродетелта твърде лесно достижима? Лесно, може би, но никога много лесно. Да се върнем към политическата аналогия – правим ли добродетелта твърде лесно достижима, като лишаваме президентите от тиранична власт и като защитаваме обезвластените от преследване? Корозивният натиск на изборната конкуренция не се премахва. Ние поставяме ограничения върху тези прояви на натиск от уважение към човешката слабост. И ако се налага да правим това по отношение на правителствата, ние със сигурност ще трябва да го правим и по отношение на пазарите.

……………………………..

Бернар-Анри Леви, френски философ, е написал повече от трийсет книги, включително бестселъра на  „Ню Йорк Таймс“ „Американско замайване“ (2006) и последната му книга „Оставени в тъмни времена: позиция срещу новото варварство“ (2008), и двете издадени от Random House.

РАЗБИРА СЕ. ИЛИ НИМА Е ТАКА?

Ясно е, че свирепата конкуренция на интереси и страсти, безумното господство на парите и материализмът като мярка за всички неща – накратко, свободният пазар, освободен от всички правила и управляван единствено само от алчността на най-силните – фатално корозира душите ни. Така е мислел великият Александър Солженицин в края на живота си.

Това мнение се е споделяло от семейството на френските мислители от 30-те години, наречени „неконформисти,“ които включват Шарл Пеги и още няколко души. Те виждат размяната на стоки като източник на обезличаване. Такава е била и тезата на цяла група от християнски (или просто спиритуалистки) мислители, които виждали в идеята за „свободния пазар“ смъртта на моралните ценности и края на вярата и стремежа на човек към абсолютното.

Такава е била и – тук би трябвало да застанем нащрек – една от основните идеи на фашизма и една от причините, поради която масите били съблазнени от него. Всеобщият призив бил „Да спрем материализма!“. „Да сложим край на разрушителния индивидуализъм и социална атомизация, на която фашизмът противопоставя своите добри, безопасни, органични и естествени общности!“ Накратко, да се внимава да не би човешките ценности да се подчинят на „генерализираната равностойност“ (друг термин за „пазар“), което се анатемосва от фашизма на всички времена.

Тогава?

Ами, проблемът всъщност е по-сложен, отколкото изглежда. Не можем и не трябва да приемаме като безспорна истина, че пазарът просто и само покварява. Към това на пръв поглед очевидно разумно твърдение трябва да се добавят три следствия. Първо, ако пазарът покварява, то различните отрицания на пазара покваряват абсолютно. Вижте фашизма. И вижте онази друга омраза към пазара, която го предхожда и последва – комунизмът. Съмнявам се, че някои ще приемат безрезервно комунизма като реализация на личността и духа предвид неговите жертви или агенти.

Второ, ако е необходимо да се избира, ако тази поквара трябва да се класира, то е повече от очевидно, че комунистическата или фашистката поквара чрез отрицание на пазара е значително по-дълбока, по-смъртоносна и по-непоправима отколкото първата. Това беше очевидно за фашизма от самото начало, и в крайна сметка стана очевидно и за комунизма. Мислено се връщам към дългото ми пътуване през Централна и Източна Европа веднага след падането на Берлинската стена. Все още чувам как моите чешки, полски, български, унгарски, и източногермански приятели ми обясняват, че комунистическата ера, тези дълги десетилетия в едно общество, изцяло отхвърлило правилата на пазара, е станало причина  в сърцата и душите им да се развият определен брой пороци, дори недостатъци – и че те самите не знаят колко време ще им трябва да се отърват от тях.

Да разгледаме, например, навикът да действа безотговорно, т.е. невъзможността да се поемат рискове, дори да се вземат решения. Съвсем ясно си спомням източногерманката с инженерно образование, която изглеждаше напълно нормална, демократ по душа и дисидент с години, но въпреки това избухна в сълзи в мига, когато  я помолих да определи програмата за деня, който ни предстоеше. „Те ме научиха да не взимам решения“, каза тя, хлипайки. „Това е като ампутация, изрязване, все едно че физически са проникнали и корозирали част от мозъка ми.“ Представете си дълбок егоизъм без нюанс или алтернатива, много по-радикален от личния интерес на пазарните общества. От гледна точка на оцелелите, това е истинският баланс на комунизма. Това са доказателствата за поквара, за корозия на характера, породени от реалната липса на свободен пазар.

 

И накрая, третото следствие – тъй като развива качества, свързани с поемане на инициатива и вземане на решения, тъй като поставя индивидите във взаимоотношения един с друг, тъй като е режим, който има смисъл, само ако елементите му са във взаимна връзка – свободният пазар си остава в най-общ смисъл фактор за насърчаване на социализацията, средство за свързване на човешките същества, дори и за създаване на общности или, във всеки случай, на взаимно признаване. Следователно, той е противоположност на покварата. Би трябвало да четем текстовете на Хегел за диалектиката на признаването в развитието на модерното съзнание. Би трябвало да четем Еманюел Левинас по въпроса за парите (въпрос щекотлив, почти прокълнат в собствената ми страна). Той твърди, че парите далеч не изолират и атомизират индивидите, а в действителност улесняват взаимоотношенията им. И така, накрая, е необходимо да се направи извода, че има добри начини за използване на пазара, тъй като е едно от средствата, които човешките същества са намерили, за да устояват на тоталната война на всеки срещу всеки, диагностицирана най-напред от Хобс, а след това и от Фройд.

Корозира ли свободният пазар нравствеността? Е, несъмнено не. Той дори укрепва нравствените ни защити, като ни дава възможност да кажем „не“ и да не се съгласим. Естествено, това е при условие, че ние доброволно приемаме правилата и отхвърляме изкушението на джунглата и на дивия капитализъм. Пазарът, да заемем известната фраза на Уинстън Чърчил за демокрацията, е най-лошото решение, с изключение на всички останали.

…………………..

Тайлър Коуен е професор по икономика по програмата Холбърт C. Харис и директор на Meркатус център в университета „Джордж Мейсън“. Последната му книга е „Открий икономиста в себе си“ и той поддържа блог на marginalrevolution.com

НЕ, В КРАЙНА СМЕТКА

В сферата на нравствеността свободният пазар функционира като катализатор. Като предоставя повече богатство и ресурси на наше разположение, той допринася за увеличаване и акцентиране на личностните наклонности, които вече притежаваме. Крайният резултат обикновено е благоприятен. Повечето хора искат по-добър живот засебе си и за своите семейства и приятели, и такива желания представляват част от положителния нравствен характер. Пазарите дават възможност на огромно множество хора на всяко ниво в обществото да се стремят към  тези общочовешки цели и да ги постигат.

 

Има и други характерни черти на свободния пазар, които насърчават по-добрите ангели на нашата природа и обезкуражават разрушителните ни пориви. Например, хората, които с лекота си сътрудничат с други хора, обикновено са по-добри в печеленето на пари. Те по-лесно работят с колегите си, по-лесно общуват с клиентите и по-лесно предлагат бизнес план на инвеститор в рисков капитал. Колкото повече сме възнаградени за такова сътрудничество, толкова по-сговорчиви стават нашите характери.

В по-личен план, свободният пазар освен това позволява на хората да осъществят цяла гама от добри намерения. Пазарите позволяват на творческите личности да предоставят изключителни услуги на поколения от своите човешки събратя: по пътя на изобретяването на нови лекарства, разработване на трудоспестяващи устройства, или изнамиране на по-евтини, по-ефективни начини за изхранване на световното население. Тези творци често се стимулират от шанса за забогатяване, а и егото и амбицията са фактори от първостепенно значение. Но би било погрешно да отдаваме такива мотиви на лошия характер. Пазарите ни дават възможност да впрегнем желанието си за богатство и личностно открояване към по-алтруистичните си импулси. Те ни вдъхновяват да правим добро по пътя на успеха ни. И, разбира се, те създават средствата за хората да даряват богатството и труда си на най-различни благотворителни каузи.
В международен план, привлекателните черти на пазарите в нравствено отношение са ясни. Да вземем имиграцията. По целия свят хората са склонни да мигрират от антипазарно устроените общества към пазарноориентираните такива и  парите не са единственият мотивиращ фактор. Хората са привлечени и от възможността да живеят при система, която предлага по-добро качество на живот, и особено от възможността да избягат от морално унизителната корумпираност при много други икономически режими. Всяка година Transparency International изготвя индекс на най-корумпираните места в света за развиване на бизнес. Страните на първите места  миналата година са Ирак, Мианмар и Сомалия. Най-слабо корумпираните страни са Дания, Финландия и Нова Зеландия, всички от които имат активни пазарни икономики.

Означава ли това, че пазарите са причина за липсата на корупция? Не, но е очевидно, че възходът на пазарите и спадът на корупцията са част от една обща и последователна нишка на напредъка. Една от най-важните функции на пазарите е да се създаде консенсус около определени морални очаквания – че споразуменията трябва да са обвързващи, че при сделките се очаква да има честност, че икономическите участници се държат отговорни за неизпълнени обещания. Всички тези идеи имат положителни социални последици далеч отвъд сферата на търговията, както може да види всеки наблюдател на модерните пазарни общества.

 

Тук се налагат се някои квалификации. Не всички пазари са „свободни“ в смисъл да разполагат с утвърдени закони срещу агресията и измамите. И свободните пазари се нуждаят от определено изходно ниво на доверие и споделено културно разбиране на пазарните правила. „Корумпираните“ пазари, както бих ги нарекъл, не отговарят на тези критерии. Те допускат злосторници като наемни убийци и мафията да извършват престъпления и предоставят на мошеническия бизнес средствата да продават негодни или дефектни продукти или (да се възползвам от последните заглавия) да залагат ипотеки, които са твърде хубави, за да са истински.

Нито пък трябва да се лъжем с мисълта, че по-широката дефиниция на насърчавания от пазарите личен интерес е винаги благородна. Стремежът да постигнете целите на вашето семейство, приятели и общност със сигурност има положително морално измерение, но той може да бъде придружен и от завист, алчност, самоизмама, както и множество други човешки несъвършенства. Като допринася за осъществяване на все по-разнообразни социални дейности, пазарът създава по-големи възможности за тези пороци.

 

Като наблюдатели на икономическия живот, много от нас (особено ако се случи да сме журналисти или учени) се съсредоточаваме твърде често върху тези видове негативни примери. Но би трябвало да погледнем по-широко на човешкия прогрес. В разгара на собствената ни продължителна ера на икономически растеж и разширяване е очевидно, че положителните черти на пазарите решително превишават отрицателните му характеристики. Това е така не само поради практическите и материални ползи, с които е свързано създаването на богатство, но и поради благоприятния му ефект върху личния морал.

………………………….

Робърт Б. Райх е професор по публична политика в Калифорнийския университет в Бъркли. Той е публикувал дванадесет книги в областта на публичната политика и е работил в три национални администрации, последно като министър на труда при президента Бил Клинтън.

БИХМЕ ПРЕДПОЧЕЛИ ДА НЕ ЗНАЕМ

Повечето от нас са потребители, които се опитват да получат възможно най-изгодните сделки на пазара. Повечето от нас са същества с морал, които се опитват да правят това, което е правилно в нашите общности и общества. За съжаление, нашият пазар често предполага конфликт с моралните ни ангажименти. И така, как да се справим с този конфликт? Твърде често ние го избягваме. Бихме предпочели решенията, които вземаме като потребители да не се отразяват на нашата нравствена същност. По този начин не ни се налага да правим неудобен избор между продуктите и услугите, които желаем и идеалите, към които се стремим.
Например, когато желаните от нас продукти може да се произведат най-евтино в чужбина, най-изгодните сделки, които можем да осъществим на пазара, вероятно ще са за сметка на работните места и заплатите на нашите съседи. Страхотните сделки често са за сметка на нашите квартални търговски обекти – центровете на нашите общности – тъй като можем да получим по-ниски цени при търговците на дребно в огромните вериги, разположени в покрайнините на града. Като участници с морал, ние държим за благосъстоянието на нашите съседи и нашите общности. Но като потребители, ние настойчиво търсим сделки, които могат да уронят жизнения стандарт на съседите ни и добросъседските отношения в нашите общности. Как да се справим с този конфликт? Обикновено като го игнорираме.По същия начин, като същества с морал, ние имаме желание да мислим за себе си като стопани на околната среда, твърдо решени да опазим бъдещите поколения. Но като потребители, ние често пренебрегваме този морален стремеж. Много от нас продължават да купуват коли, които бълват въглерод във въздуха, а някои от нас прекарват дълго време в полети от едно място на друго в реактивни самолети с още по-голям въглероден отпечатък. И често купуваме евтини стоки от бедните страни, в които екологичните стандарти не са толкова строги и фабриките разливат токсични химикали във водните запаси или замърсители във въздуха. Как съвместяваме моралната си позиция относно околната среда с нашите покупателни навици? Освен че купуваме по някой и друг „екологично чист“ продукт, ние обикновено дори и не се опитваме да направим това.

 

Нашите пазарни сделки имат най-разнообразни морални последствия, за които бихме предпочели да не знаем. Ние може да осъществим страхотни сделки в резултат на това, че производителят е намалил разходите чрез изнасяне на производството в бедните страни и наема деца, които работят по дванадесет часа на ден, седем дни в седмицата, или чрез премахване на здравните и пенсионни осигуровки на американските си служители, или чрез немарливо отношение към безопасността на работниците. Като същества с морал, повечето от нас едва ли биха избрали тези резултати преднамерено, но като търсачи на страхотни сделки, в крайна сметка ние са отговорни за тях.

 

Ние обикновено избягваме конфликтите между пазарните си импулси и нравствените си идеали по два начина. Първо, ако разберем за морално осъдителни действия, като тези,  които описах по-горе, не поемаме отговорността за тях като потребители, а я прехвърляме на производители и продавачи. Ние смятаме, например, че търговците на дребно от големите вериги са изцяло отговорни за ниските заплати на своите служители, както и за изземване на бизнеса от малките квартални магазини, или, че автомобилните производители са отговорни за производството на коли, които отделят толкова много въглеродни замърсители.
Но тази логика е погрешна. Производители и продавачи обикновено нямат друг избор, освен да намаляват разходите до нивото, ако не и по-ниско от нивото на конкурентите си. Нашите собствени непрекъснати искания за страхотни сделки изискват това от тях. Те знаят, че ако не успеят да ни предложат това, което искаме, ние сме склонни да дадем парите си на конкурентите им. Морално осъдителните действия, за които ги виним, често представляват неизбежните странични ефекти от опитите им да отговорят на нашите изисквания за страхотни сделки.

Вторият начин, по който избягваме тези конфликти е чрез отделяне на пазарните ни желания от нравствените ни позиции. Ние всъщност „перем“ парите си чрез пазарния механизъм. Когато купуваме от продавач, който е местният франчайзополучател на гигантски търговец на дребно, а този гигантски търговец на дребно получава продукта чрез дистрибуторска мрежа, която го получава от производителя,  а този производител сглобява специализирани компоненти от изпълнители, които наемат подизпълнители по целия свят, крайните социалните последици от нашата покупка са толкова отдалечени от нея, че лесно можем да се предпазим от морална отговорност. Ние просто не виждаме връзката между нашия потребителски избор, и, например, детето,
което  се съсипва от работа в една бедна нация или пък нашите съседи, които загубват  работните си места и заплати.

 

Със сигурност някои потребители наистина пазаруват, като се съобразяват с тези отдалечени морални последици, а и някои компании се гордеят, че продават стоки и услуги, произведени по социално и морално отговорен начин. Но доказателствата показват, че повечето потребители искат само страхотните сделки. Дори и да обичаме да се асоциираме с отговорните марки, повечето от нас не искат да плащат допълнително за отговорни продукти.
Пазарът не корозира нашия характер. Той по-скоро ни дава възможност по тези два подхода да се предпазим от всеки истински тест за характера ни. И по този начин ни позволява да запазим нравствените си идеали, дори и когато пазарният ни избор генерира резултати, които всъщност ще бъдат в разрез с тях.

 

Ако пазарният механизъм беше толкова прозрачен, че да не можем да не си даваме сметка за моралните последици от  покупателните ни решения, то вероятно ние ще трябва да избираме между жертването на някои материални удобства в името на идеалите ни и жертването на тези идеали, за да се сдобием с удобствата. Това ще бъде истински тест. При липса на такава прозрачност, на нас не ни се налага да жертваме нито едното, нито другото. Можем да осъществим страхотните си сделки и едновременно с това да запазим моралните си скрупули, без да положим никакво усилие.

Родена в Сомалия, Аян Хирси Алиемигрира през 1992 г. в Холандия, където работи като член на парламента от 2003 г. до 2006 г. Тя е автор на бестселъра „Друговерци“ и научен сътрудник в Aмериканския институт по предприемачество.

СЪВСЕМ НЕ

Почти не съществува консенсус по въпроса кое е морално, а още по-малко по това, което корозира морала. Един вярващ измерва нравствеността със способността на човек да изпълнява повелите на своя Бог. Социалистът може да измерва моралната сила с всеотдайността към преразпределението на богатството. Либералът – и тук имам предвид класическия либерал на Адам Смит или Милтън Фридман, а не либералът в американския смисъл на  „привърженик на голямото правителство“ – може да е религиозен и може да вижда достойнствата на икономическо равенство, но той винаги ще сложи свободата преди всичко. Това е моралната рамка, към която се присъединявам и аз.Според тази школа на мисълта, свободата на индивида е най-високата цел и основният тест за характера на човека е способността му да преследва целите, които си е избрал в живота, без да нарушава свободата на другите да преследват собствените си цели. От тази гледна точка, свободната стопанска дейност между индивиди, компании и държави насърчава такива желани качества като доверие, честност и трудолюбие. Производителите са принудени постоянно да подобряват своите стоки и услуги. Свободният пазар утвърждава меритокрацията и създава възможности за по-добри работни места за студентите, които наблягат на ученето. Същият механизъм подтиква родителите да инвестират повече време и пари в образованието на децата си. Производителите инвестират в научни изследвания и иновации, за да победят конкурентите си  на пазара
За да се оцени доколко ефективно свободният пазар укрепва нравствеността, ще е полезно да се хвърли поглед на икономическите системи, които я подкопават или открито я отхвърлят. Например, навсякъде, където е изпробван комунизмът, той е довел не само до корупция и продукти със занижен стандарт, но и до страх, апатия, невежество, потисничество и всеобща липса на доверие. Съветският съюз и Китай от преди реформата банкрутираха и морално, и икономически.
Или да разгледаме феодалния строй, с който се отличава Саудитска Арабия. Там виждаме абсолютен монарх, религиозна йерархия, която укрепва властовия контрол на управляващата фамилия както и няколко крепостничеси класи – безправното шиитско малцинство, безмерно експлоатираното низше съсловие на работниците-имигранти и затворените и малтретирани жените. Стагнацията и потисничеството на саудитското общество го правят крайно неморално в очите на класическия либерал. За разлика от комунизма, то не може дори предложи смокиновото листо на по-голямата „справедливост.“

 

Свободните пазари си имат и своите морални недостатъци. Разбирам защо на критиците им е трудно да открият нравствеността в една пазарна система, която позволява на разни девойчета да печелят луди пари, само като се поклащат и писукат по телевизията и на младежи – да станат неприлично богати, защото могат подскачат до ритмични височини, предизвикани от наркотиците. Налице е и легитимен дебат между привържениците на изцяло свободния пазар и тези, които твърдят, че жизненоважни услуги като здравеопазването и образованието изискват известна доза държавен надзор.
Според мен, държавната социална система в Западна Европа е прекомерна и  има обратен ефект – тя обезсърчава новаторството и възнаграждава зависимостта, корозира нравствената същност и индивидуалната отговорност, като поощрява хората да стават мързеливи и зависими от държавата за неща, които те могат (и би трябвало) да вършат сами. В обществото на свободния пазар, където свободата се поставя над всичко, индивидите са склонни да бъдат по-творчески и новаторски, докато в социалните държави, които дават предимство на равенството, естествената находчивост на човешките същества е опорочена. За да имаш успех, трябва да се научиш как да „изработиш системата“, а не как да разработиш по-добър продукт. Така се избягва рискът и се разстройва индивидуалната отговорност. Въпреки че на повърхността системата може да изглежда справедлива, тя дава път на посредствеността и страдалчеството  и възпира онези, които искат да се представят по-добре.
Днес обществата на свободния пазар са под обстрел от природозащитниците за това, че съсипвали планетата. Но разгорещеният дебат за глобалното затопляне и моралните последици от отпадъците и замърсяването е възникнал само в политически свободните общества. Нещо повече, докато правителствата спорят дали глобалното затопляне наистина се причинява от човека, стопанските дейци вече са започнали да взимат под внимание тези съображения в производството и инвестициите си. Те са започнали да предприемат мерки за производство на по-енергийноефективни автомобили, както и за създаването на достъпни системи за осигуряване на алтернативни източници на енергия. Зеленият маркетинг е голяма сила сред определен сектор потребители. Предприятията и фирмите си служат с него, защото са рационални икономически субекти. Компаниите, които са зелени, всъщност може да реализират по-големи печалби от тези, които пренебрегват нравствеността на околната среда.
Винаги ли са алчни богатите? В Америка имамного богати, декадентски и повърхностни хора. Но също така има и многоактивнифилантропи, и наистина,благодарениенанякоиот най-богатитехора в страната е налице подчертано подобрение наобществената информираноств борбатасрещу различнитеепидемии. Целтада се премахнемаларията, например, може да се постигне по-скоро от частни инвеститори, отколкотона държавно ниво или от бюрократите на ООН.
Тези успели мъже и жени се гордеят и с приноса си към такива културни институции като библиотеки, концерти, музеи, и в последно време, към по-чиста планета. Характерната за Америка много активна индивидуална филантропия може да е функция на Данъчния кодекс, но това е интересно само по себе си – един добре устроен свободен пазар може да бъде по-ефективен за подобряване на общото благо, отколкото раздутата международната бюрокрация, управлявана от правителствата.

 

За тези, които търсят нравствено съвършенство и съвършено общество, свободният пазар не е отговорът. В хода на историята, търсенето за идеални общества – тоест, неспособността да се признае човешкото несъвършенство – почти винаги завършва в една или друга форма на теокрация, авторитарност или неистова анархия. Но за тези, които искат да работят с човешки грешки от всякакъв вид, както и да увеличават съвкупното индивидуално щастие, най-добрият начин е свободният пазар в съчетание с политическа свобода.

Америка е несъвършена, хаотична, понякога декадентска и често жестока съм слабите. Но нейните морални стандарти са далеч по-високи от тези на другите велики сили в историята.

……………………………

Джон С. Богъл е основател и бивш изпълнителен директор на Вангард, както и президент на Центъра за  изследване на финансовите пазари. Многобройните му книги включват „Книжка за разумно инвестиране“ и „Достатъчно: Истинските мерки за пари, бизнес и живот“, която предстои да бъде публикувана тази есен.

ИЗЦЯЛО ЗАВИСИ

Отговорът изцяло зависи от това за какъв вид пазар става въпрос и какво имаме предвид под „нравственост.“ Днес така нареченият „свободен пазар“ би могъл да се обозначи по-точно като „окован“ пазар. Нашите финансови и корпоративни режими далеч не съвпадат с класическите понятия за идеална структура, идеална конкуренция, нито идеална информация
В първото издание на „Икономика: въведение“, учебник, който прочетох по време на втори курс в Принстън през 1948 г., Нобеловият лауреат Пол Самюелсън обобщава въпроса по следния подобаващ начин: „Проблемът с идеалната конкуренция се състои в това, което Джордж Бърнард Шоу е казал веднъж за християнството: „единственият проблем с него е, че никога не е било изпробвано.“
Друг лауреат на Нобелова награда, Джоузеф Е. Стиглиц, е дори още по-безкомпромисен по отношение на последните провали на свободния пазар. Бивш главен икономист на Световната банка, Стиглиц отбелязва, че корпоративните скандали от последните няколко години „обхващат буквално всички наши счетоводни фирми, повечето от нашите най-големи банки, множество от нашите взаимни фондове, както и голяма част от нашите най-големи корпорации.“ Неговото заключение е, че „Пазарите не водят до ефективни резултати, а още по-малко до резултати, които имат нещо общо със социалната справедливост.“
Бих поспорил, че ефектът се явява по-скоро като следствие, отколкото като причина. Източникът на настоящата финансова криза е свързан в много по-малка степен с фундаменталния характер на пазарите или с хората, отколкото с относително неотдавнашните структурни промени в естеството на нашите финансови и капиталови институции. Преди малко повече от половин век живеехме в общество, което справедливо би могло да се определи като общество на собственици, където корпоративните акции принадлежаха предимно на индивидуални инвеститори. В това общество, „невидимата ръка“, описана от Адам Смит през 18 век, си оставаше важен фактор. Системата се доминираше от индивидуални инвеститори, които, преследвайки своя собствен интерес, не само защитаваха интересите на обществото, но и проявяваха такива положителни черти на характера като предпазливост, инициативност и самостоятелност.
Но през последните десетилетия сме се превърнали в общество на представители, където корпоративните мениджъри държат контрола над гигантските ни публични стопански предприятия, без да притежават съществени дялове в собствеността им. Наречете го мениджърски капитализъм. По същия начин, финансовите посредници, които сега държат контрола върху гласовете на корпоративна Америка, са представители на огромното мнозинство от индивидуални инвеститори. В началото на 50-те години на миналия век отделните хора притежаваха 92% от всички акции в САЩ, а институциите притежаваха едва 8%. Днес, хората държат само 25% директно, докато институциите – предимно взаимни фондове и пенсионни фондове – притежават 75%.Но тези нови представители не се държат така, като подобава на представители. Твърде често корпорациите и мениджърите на пенсионни и взаимни фондове поставят собствените си финансови интереси пред интересите на принципалите, които те са морално задължени да представляват – тези 100 милиона семейства, които са собственици на нашите взаимни фондове и бенефициенти на нашите пенсионни планове. Едва ли е възможно този провал да е изненада. Според мъдрите думи на Адам Смит, „мениджърите на парите на други хора  (рядко) ги управляват със същата тревожна бдителност…, с която управляват собствените си пари …. [т] е много лесно си заделят известна сума. Небрежността и разточителността непременно тържествуват. “
Нещо повече, системата на свободния пазар е опорочена, тъй като новите ни институционални представители, както изглежда, не само пренебрегват интересите на своите инвеститори-принципали, но и изглежда са забравили собствените си инвестиционни принципи. В края на 20-ти век, преобладаващият фокус на институционалната инвестиционна стратегия се измести от мъдростта на дългосрочното инвестиране към безумието на краткосрочните спекулации.

Когато дългосрочните собственици на акции се превърнат в субекти, които отдават същите тези акции под наем краткосрочно, когато моментната цена на акцията стане по-важна от истинската стойност на самата корпорация, първата жертва е грижата за корпоративно управление. Единствената най-важна задача на корпоративния директор е да гарантира, че ръководството създава стойност за акционерите, но за новите ни представители / инвеститори тази цел е второстепенна.
Но за нравствеността тя е абсолютна. Или я имаш, или не. Така че ако днес нравствеността в нашето общество ерозира (и аз смятам, че това е така), от това може единствено да следва, че все по-малко от нас проявяват почтеност и все повече – не. Допринесла ли е за това развитие промяната от свободен към „окован“ пазар? Разбира се. Ценностите на нашите финансови и корпоративни лидери са деградирали. Преди не чак толкова много десетилетия, правилото като че ли гласеше, че „има някои неща, които просто не се вършат.“ Нека наречем това морален абсолютизъм. Днес общото правило е „ако всички други го правят, то и аз мога да го направя.“ Такава позиция не може да се нарече другояче освен морален релативизъм
С помощта на тази промяна може да се обяснят някои от последните аномалии на свободния пазар. Свидетели сме на опитите за администриране на цените на стоките и услугите, които продаваме; на безумния скок във възнагражденията на висшия мениджмънт (преди 30 години средностатистическият корпоративен изпълнителен директор печелеше 40 пъти повече от средния работник, днес цифрата е от порядъка на 500 пъти); на финансова стъкмистика в одитираните отчети на фирмите с цел да се оформи илюзията за устойчив ръст на печалбата; на скандални суми, плащани на лобисти, наети да съдействат за формулирането на закона в полза на богатите и силните; както и излишното поемане на риск и скъпи финансови иновации от нашата банкова система.
Сега, след като вече ни е връхлетяла финансовата криза, обаче, тежестта пада до голяма степен не върху безотговорното малцинство, което я предизвика, а върху многобройните маси, които бяха подмамени в нея против здрави разум на традиционната пестеливост и предпазливост – а именно, инвеститорите в надценени ипотечни облигации и кредитополучатели, конфискуването на чиито домове достигна рекордни нива. „Окованият“ капитализъм наистина е корозирал нашата нравственост, като приватизира наградите на пазара и (под формата на федерална помощ) социализира рисковете. И двете са предателства по отношение на свободния пазар и истинските му добродетели. Нашето общество е силно заинтересовано да настоява за по-високи нравствени ценности в по-малко окована пазарна система.

…………………………….

Рик Санторумамерикански сенатор от щата Пенсилвания от 1995 г. до 2007 г. и член на Камарата на представителите на САЩ от 1991 до 1995 г., публикува два пъти месечно колона във „Филаделфия Инкуайърър“ и е старши научен сътрудник в Центъра за етика и обществена политика във Вашингтон, ДС.

НЕ

Всъщност, за да са истински свободни, пазарите се нуждаят от нравственост, а истински свободните пазари, на свой ред, насърчават нравствеността. Но свободните пазари не са гарант за нравствеността. Както показва днес културната среда, свободният пазар има склонност към обостряне на определени морални рискове.Като политик аз може да не изглеждам толкова квалифициран да отговоря на този въпрос, колкото един икономист. Но именно като политик съм научил доста много през годините, прекарани в дискусии за свободата, морала и икономиката с хиляди американци. Тези събеседвания са ме научили, че най-важната дума в „свободния пазар“ е „свободен“, че свободният пазар е повече политическа и нравствена реалност, отколкото икономическа.
Свободният пазар разчита на много човешки добродетели и ги възнаграждава. Например, участниците на пазара трябва да развият добродетелта на предпазливостта – съобразителност, предвидливост и добра преценка за най-добрия начин да се прилага общото правило при конкретни обстоятелства. Участниците на пазара трябва да дават и спазват обещания, дори когато една грешка в преценката да означава, че  не е изгодно да се спази конкретно обещание. Тези навици водят до увеличаване на социалния капитал, който е най-добрата смазочна течност за машината на свободния пазар.

Успехът на свободния пазар разчита на трудолюбие и старание. Мързеливите и разсеяните участници не изтрайват дълго в бизнеса. Освен това, прякото участие в една свободна пазарна икономика насърчава самостоятелността и здравословния индивидуализъм. Участниците развиват навика да виждат проблемите като възможности и да ги решават със свои собствени усилия.
Но тук се натъкваме на първото ни препятствие. Критиците често отправят обвинения, че свободните пазари и мотивът за печалба насърчават нездравословен, себичен индивидуализъм, който издига личния интерес над всичко друго и пренебрегва социалните задължения. Но индивидуализмът е напълно съвместим със социалната солидарност и милосърдието към другите. Всъщност, здравословният индивидуализъм – вярата на индивида в собствените си сили, за да обезпечи себе си и семейството си и да допринесе за необходимата социална промяна, е необходима предпоставка за солидарност със себеподобните си и милосърдие към нуждаещите си. Всъщност, както Джордж Гилдър красноречиво твърди, участниците в пазарната икономика по своята същност са поставени в услуга на другите: те откриват разумните нужди на другите и  ги задоволяват с полезни стоки и услуги.
Въпреки че пазарните икономики са склонни да насърчават и възнаграждават много добродетели, ние не трябва да отъждествяваме икономиката на свободния пазар с добродетел и морал. Първо, пазарите не може да съществуват без основните морални норми, права и задължения като частната собственост и мирната размяна. Много икономисти обясняват основните морални въпроси като собствеността, неправомерността на кражбата, а дори и неправомерността на робството в светлината на предполагаемата „ефективност“ на тези норми. Защо пък не. Но е невъзможно от самите принципи на свободния пазар да се изведат основните норми, които правят свободните пазари възможни,. Причината: анализът „ефективност“ зависи от доброволната и мирна размяна, която зависи от социалното или юридическо прилагане на априорно съществуващ морален ред.
Второ, докато свободните пазари може да допринасят за добродетелта и морала, те по никакъв начин не са гарант за тях. Пазарните фактори, като мотивът за печалба, може да станат небалансирани и свръхприоритетни, което води до алчност и егоизъм. Решението не е да се осъжда пазарната икономика, а по-скоро да се научат участниците в нея да се поставят в услуга на другите, както в границите на икономическата размяна, така и извън нея, да се поддържа баланса между печалбата и личния интерес и потребностите на семейството и общността, както и да се насърчават доверието и други социални добродетели. Освен това, основният пазарен принцип на извличане на печалба от обслужването на чужди нужди може да доведе до проблеми, ако тези „нужди“ са порок. Макар че участниците на пазара трябва да внимават да не налагат тесногръдо пуританство на своите клиенти, има области, където преследването на печалба може да премине ясните морални граници
Това напрежение пренася въпроса извън пределите на свободните пазари: самата свобода корозира ли нравствеността? Като гледа  окаяното състояние на съвременната американска култура, човек може да се изкуши да отговори „да.“ Ние сме постоянно бомбардирани с нерадостна статистика за състоянието на моралния упадък – от порнографията и брачната изневяра до употребата на наркотици и престъпността. Този упадък е резултат от израждането на свободата от свобода с отговорност в слободия – свободата да правиш каквото си поискаш, независимо как ще се отрази то върху другите.
Концепцията на американските отци-основатели за свободата като целенасочена свобода, ориентирана към нещо по-важно от собствената ни личност, рязко се различава от гледната точка на днешната поп-култура за свободата като свобода от всякакво ограничение върху  непосредствените пориви и страсти. Папа Йоан Павел II правилно е правил разлика между истинската свобода да правиш това, което би трябвало да правиш така, че да използваш уникалната си ситуация и таланти – свободата на средствата – и фалшивата свобода да правиш каквото си поискаш, колкото и да са низки целите или желанията – свободата на целите. Човешките цели и добродетели, дадени ни от природата ни, не са неща, които можем свободно да определяме и преосмисляме. Ние израстваме не когато правим каквото си искаме в момента, а когато  избираме по-високи добродетели и по-дългосрочни цели. Този вид на човешкото израстване изисква самодисциплина и творчество.
В крайна сметка, както разбираме твърде често днес в Съединените щати, разкрепостеното виждане за свободата води до незачитане на моралното и позволеното. Тази тенденция всъщност води до по-малко свобода, защото хората стават роби на собствените си страсти и в крайна сметка престават да зачитат правата и започват да накърняват свободата на другите. Това разкрепостено разбиране за свободата подкопава правилното функциониране на свободните пазари, които зависят от честност, доверие, отговорност, самостоятелност, както и от поставянето на дългосрочните цели и придържането към тях.
Свободните пазари не корозират нравствеността, въпреки че могат да увеличат риска от някои видове морални проблеми. И докато свободните пазари несъмнено играят важна роля в насърчаването на добродетелта, силните семейства и общности са длъжни да помагат за насърчаване на индивидуалната добродетел и позволената от тази добродетел свобода. Подобно на други аспекти на едно свободно и справедливо общество, свободните пазари зависят от индивидуалния морал – от обуздаване на нашите егоистични страсти и импулси и избора на целите, дадени ни от природата и Бога на природата.

Източник: https://atlas-bg.eu/

, ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.