Върви ли Пловдив към фалит?
Заради трупането на дългове по времето на Чомаков общината може да вдигне данъците след две години
08 Януари 2014 |
|
Някъде през ноември 2015 г. следващият кмет на Пловдив ще влезе в кабинета си и най-много месец по-късно ще знае, че е поел управлението на една де факто фалирала община. Ако той отново се казва Иван Тотев, не би трябвало да е изненадан, защото е наясно с финансите на града и знае, че за мрачната прогноза има три основателни причини – взетият през 2006 г. от Иван Чомаков огромен като за хазната на Пловдив заем от 50 млн., изтеглените след това нови кредити и плановете на сегашната власт да вземе още и още. Част от кредита на Чомаков вече е изплатен, но заради лихвите по голямата сума и заради няколко дребни заема, взети след това, и към момента общината дължи на банки и фондове около 50 млн. лв., а това е една четвърт от годишния й бюджет.
Но ако следващият кмет на Пловдив е друг, а не Тотев, няма да има време за вайкане и ориентиране в ситуацията, защото бързо ще трябва да избира дали да признае фалита на втория по големина град, или да вдигне данъците веднага, още в първата година на своето управление – 2016-а. Сценарият звучи катастрофично, но зад него стоят не само експерти, които биха могли да бъдат причислени към политическите опоненти на кметовете Иван Чомаков и Иван Тотев, а и авторитетни и независими организации като оглавявания от проф. Кръстьо Петков Съюз на икономистите в България.
Крак повлече
Иван Чомаков
Задлъжняването на Пловдив започна по времето на Иван Чомаков, когато през 2006 г. беше изтеглен кредит от 50 млн. лв. за ремонт на основни улици и булеварди. Очакваше се сравнително крупната сума, вложена наведнъж в пътната инфраструктура на града, да промени вида й коренно, но този тип строителство е скъпо удоволствие и с парите бяха ремонтирани само два моста над Марица и обновени част от булевардите в централната градска част.
Това накара наследника на Чомаков Славчо Атанасов през 2008 г. да поиска да изтегли нов заем от 30 млн. лв. за ремонт на по-малките улици. За кредитор беше избрана Европейската банка за възстановяване и развитие, а за сключване на договор с нея е нужно съгласието на държавата в лицето на финансовия министър. По онова време Иван Тотев освен местен лидер на ГЕРБ беше и областен управител и громейки Атанасов, че води общината към фалит, успя да накара Симеон Дянков да спре тегленето на кредита. Скоро след като седна в кметското кресло обаче, сам реши да тегли същата сума от същата европейска банка, като обясни, че ситуацията въобще не е същата, защото ще използва парите за ключови пътни артерии.
Но общината вече беше взела други два заема на стойност общо 1 млн. лв. от фонда за енергийна ефективност за саниране на училища и детски градини, а след това и кредит от над 6 млн. лв. за изграждане на нов комплекс за лъчетерапия към онкодиспансера и покриване на съфинансирането по проект за подобряване на транспортното обслужване в Пловдив.
Опонентите
„Ще плащаме Чомаковия заем до 2021 г., като само годишната вноска по главницата е 4,5 млн. лв. Другите кредити са за по-малки суми, но проблемът е, че Тотев иска да вземе още много заеми, не само за ремонт на улиците, и ако успее, дълговете на Пловдив ще достигнат между 95 и 100 млн. лв. А това представлява 100% от собствените приходи на общината, отделно е равно на половината годишен бюджет на града“, предупреждава бившият заместник-кмет на Пловдив Александър Константинов, който ръководеше финансите на общината в предходния мандат.
Той изброява, че освен 30-милионния заем Тотев иска да вземе още 3 млн. лв. от фонд ФЛАГ за основна реконструкция на Цар-Симеоновата градина и изграждането на паркинг под езерото в нея и други 14 млн. лв. по програма „Джесика“ за строителството на гребен канал. Следейки всички тези кредитни планове, Константинов направи обстоен анализ на общинските финанси, от който може да настръхнат косите и на неспециалистите. „В бюджета за 2014 г. разходите за фонд „Работна заплата“ с осигуровките са за около 100 млн. лв. Издръжката на общината, в която влизат ток, газ, парно, храна за детските градини и болниците, работното облекло и консумативите, варира между 75 и 78 млн. лв. Значи от 200 млн. бюджет за самото функциониране на общината отиват към 180 млн. лв. А тези разходи ще нарастват“, обяснява бившият заместник-кмет.
Елементарната аритметика показва, че и без нови заеми, при това положение, като плати заплатите и сметките на общината и внесе дължимото по вече изтеглените кредити, кметът на Пловдив ще разполага с 10-15 млн. лв. на година.
В рамките на тази смешна за град с реално население от близо 400 000 души сума градоначалникът трябва да строи и да работи за подобряването на облика на Пловдив. И тъй като това няма как да стане, а времената, в които на власт беше правителството на Бойко Борисов и наливаше пари в управляваната от ГЕРБ пловдивска община, свършиха, ще трябва да се търси друг вариант. Възможностите не са много и най-вероятната от тях е нов скок на данъците още през 2016 г.
Икономистите са против нов кредит Ако Александър Константинов може да бъде обвинен в политически пристрастия, защото беше заместник-кмет на Пловдив от квотата на БСП, едва ли същият етикет може да бъде залепен на Съюза на икономистите. Експертите в него бяха потърсени за независима оценка на ситуацията от притеснени пловдивски бизнесмени. В съюза анализираха приетата от общинския съвет прогноза за местните приходи през следващите три години и известните параметри на искания 30-милионен заем. Препоръката им е нов кредит да не се тегли, като мотивите са съкрушителни. „Размерът на общинския дълг надхвърля 30% (37,2%) от собствените приходи, което не дава свободна възможност на общината за договаряне на нов заемен капитал, тъй като увеличава риска от неплатежоспособност и фалит. С поемането на нов дълг делът на привлечения капиталов ресурс на общината ще се приближи до критичната граница от 50%, като е възможно даже да го надвиши при неблагоразумна и недалновидна финансова политика, което още повече ще интензифицира риска от изпадане на общината във фалит и увеличаване на просрочените финансово-кредитни задължения“, пише в анализа на Съюза на икономистите. |
(в. Преса, печатно издание, брой 8 (713 от 8 януари 2014)
Дянков:ОРЕШАРСКИ ЩЕ ФАЛИРА БЪЛГАРИЯ И ЩЕ Я ПРОВАЛИ!
Събота, 04 Януари 2014
• Пътят по нанадолнището за малки страни като България е много бърз.
• През 2013 г. Орешарски допусна да се увеличи бюджетния дефицит.
• По всичко личи, че това ще се случи и през 2014 година – тогава България ще
фалира така, както стана с Португалия, заяви Симеон Дянков.
Прогнозите за 2014 г. са за растеж почти навсякъде в Еврозоната – средно с 1%, но по-важното е, че тази година не се очакват някакви сътресения в отделни страни.
Това се дължи на икономическия цикъл. Европа излиза от кризата.
Това каза Симеон Дянков, министър на финансите и вицепремиер в кабинета „Борисов”, в предаването „Събота 150” по БНР.
Според него, Фискалният пакт и Банковият съюз, който се предвижда да заработи от средата на тази година, са антикризисни мерки, но те не засягат пряко сегашното положение на европейската икономика, а помагат в по-дългосрочен план.
„Това, което липсва на Европейския съюз като цяло, е план за растеж.
Пътят по нанадолнището за малки страни като България е много бърз.
Ако бюджетният дефицит продължи да се увеличава, както стана през 2013 г. и както вероятно ще стане 2014 г., ще последва фалит”, прогнозира Дянков и даде като пример Португалия.
Той заяви, че е въпрос на време България да влезе в Еврозоната и е по-добре още отсега да вземе отношение при решенията за Банковия съюз.
В следващите няколко години трябва да се обърне внимание и на данъчния и социалния модел на България заради демографската криза в страната, която ще се задълбочава.
БНР, „Събота 150”