Съюз на икономистите в България

За морал и отговорности на народните представители и политическата класа, управлява страната през последните 24-25 години през призмата на различията в законовите критерии и механизми за преизчисляване на възнагражденията на народните представители и индексация на пенсиите

Д. Нинов, доктор по икономика

Моралът и ниската отговорност на управляващите и опозиционните политически партии у нас през последните 24-25 г. прозира в множеството негативни обществени процеси и обстоятелства през този период и в момента. Част от тях са добре известни, други малко известни, а трети упорито премълчавани от политическата класа и неизвестни или малко известни сред преобладаващата част от избирателите. Сред групата на последните ще се спрем на необосновано големите различия в установените с закони критерии и механизми за преизчисляване на основните възнаграждения на народните представители, от една страна, и за индексация на пенсиите, от друга страна, в полза на народните избраници.

Конкретните параметри и последици на тези различия в критериите и механизмите за преизчисляване на основните възнаграждения на народните представители и индекса на пенсиите се отнасят за 201`4 г. – първата година след тригодишното замразяване на техните размери.
Основните факти и сравнения

С решения на Правителството и Народното събрание (НС), след споменатото тригодишно замразяване на работните заплати и пенсиите, през настоящата 2014 г. се възстановява тяхната ежегодна индексация, като се запазват съществуващите до сега законови различия в критерии и механизмите за тяхното осъвременяване. Това означава, че през 2014 г. и в бъдеще :

2. основните възнаграждения на народните представители ще продължат да се преизчисляват всяко тримесечие, което означава 4 пъти годишно : от 1 януари; от 1 април; от 1 юли и от 1 октомври, на основата на средните работни заплати в обществения сектор през последния месец на изтеклото тримесечие :

3. докато пенсиите ще продължат да се индексират един път годишно от 1 юли, по така нареченото „швейцарско правило” , т.е. със сбора от !/2 от индексите на потребителските цени и на средния осигурителен доход през предходната календарна година.

На практика и в рамките на 2014 г. това означава многократно по-голямо увеличение на основните възнаграждения на народните представители от увеличението на основните размери на пенсиите. По-конкретно :

– още при първото преизчисляване на основните възнаграждения на народните представители от 1 януари 2014 г.. техния месечен размер ще бъде повишен с 16.12 % ( колкото е индекса на средната работна заплата през декември 2013 г.( 850 лв. ) спрямо средната работна заплата през декември 1009 г. ( 732 лв.). Това означава повишаване на месечния им размер от 1 януари 2014 г. с 354 лв.

Ако средногодишния темп на нарастването на средната работна заплата се запази и през 2014 г., то до края на същата средната работна заплата ще достигне 865 лв., а размерът на поредното и преизчисляване и увеличение спрямо декември 2009 г. ще възлезе на около 19.55 % или на около 429.32 лв.

Докато основните размери на пенсиите ще бъдат индексирани един единствен път в рамките на цялата 2014 г. по т.нар. „швейцарско правило” ( 50 процента от индекса на инфлацията и 50 процента от ръста на средния осигурителен доход през предходната календарна година), от 1 юли същата година , което означава увеличението им в рамките на цялата 2014 г. с 3 % спрямо средногодишните им размери или средно месечно с около 8 лв. Изключваме нарастването на основните размери на пенсиите през 2014 г. в резултат на отпадането на стари пенсии с по-ниски размери, преизчисляването на стари пенсии в нови размери и отпускането на нови пенсии с по-високи размери.

Сравнението между определените от законодателя два качествено различни механизми за осъвременяване на основните възнаграждения на 240-те народни представители и за осъвременяване на пенсиите на наличните към 31.12 2013 г. 2 186 570 пенсионери поставя в значително по-благоприятна и привилегирована позиция народните представители. Тези предимства са свързани комулативно с :

(а) значително по-благоприятната основа за преизчисляване на основните им възнаграждения – средната работна заплата през м. декември 2009 г.; свързания с тази основа значително по-висок процент на индексацията им – с 16.12 % при първото им преизчисляване от 1 януари и очертаващ се още по-висок процент и съответно размер на увеличението им през следващите три преизчисления; узаконеното четирикратното ( 4 пъти в рамките на една календарна година ) преизчисляване и съответно повишаване на основните им възнаграждения е

(б) с липсата на обективни критерии за резултатите от дейността на представители на законодателната, изпълнителна и съдебната власт като например ръста на БВП на глава от населението или средно на заето лице напромер.

2. Ще напомним още, че привилегиите на народните представители не се ограничават единствено до критериите и механизмите за осъвременяването на основните размери на техните възнаграждения. Те се допълват от предвидените в закона и Правилника за дейността на НС и КТ значителни допълнителни възнаграждения и суми, в т.число увеличението основните им възнаграждения с :

-15 % от основното им възнаграждение или на 382.5 лв. при първото до около 429 при последното преизчисляване на основните размери – за ролята им на членове на постоянните комисии ( а не малка част от народните представители са членове не само на една, но и на 2 постоянни комисии, което означава допълнително възнаграждение от още 765 лв.);

– 1 % от основното възнаграждение – за всяка година трудов стаж, което при среден трудов стаж между 10 и 15 години на народен представител само за първите три месеци на 2014 г. прави средно по още 255 лв. до 382.5 лв.; и още по-големи размери през останалите три тримесечия;

– 10 % или още 255 лв.- за научна степен „доктор” и 15 % или още 382.5 лв. – за научна степен „доктор на науките ;

– 5 % за участие в подкомисии, временни комисии и работни групи , което прави още 127,5 лв. месечно през първите три месеци на годината; и още по-големи размери през следващите три тримесечия;

Вън от преките възнаграждения, народните представите получават и съответно имат право на :

– 2/3 от основните им възнаграждения или на 1 700 лв. през първите три месеци на 2014 г. – за сътрудници, консултации и експертизи (по-голямата част от които, според информирани лица, влизат в собствения им джоб); и на още по-големи размери на тези средства през второто, третото и четвъртото тримесечие на годината;

– на командировъчни (на квартирни и дневни) за сметка на НС – при посещения в избирателните райони ;

– на квартирни и дневни за сметка на НС –ако не живеят в София;

– на работни помещения и свързаните с тях разходи за телефон, уеб страница и пр – за сметка на НС.;

– на безвъзмездно жилище в София и дължимите по закон за него данъци и такси – ако нямат собствено такова в столицата;

– на безплатен транспорт в цялата страна .

Като последица, средното брутно месечно възнаграждение ( сумата от основното и допълнителните възнаграждения и част от останалите суми ) на народен представител от 1 януари 2014 г. възлиза на около 5 хиляди лева – при средна пенсия на пенсионер за предходната 2013 г. от 293,96 лв. и среден основен размер на пенсиите към 31 .12.2013 г. от 263.44 лв. и средно месечното й увеличение за цялата 2014 г. с около 8 лв.

Ще припомним още, че :

– принципно същото различие в механизма, размера и честотата на осъвременяването на основните възнаграждения на народните представители и на пенсиите на пенсионерите се наблюдава и при индексацията на основните работни заплати на народните представители, от една страна, и на преобладаващия брой ( около и над -85 % от общия брой ) на наетите лица в обществения сектор, в т.ч. в здравеопазването, образованието, науката, културата, службите за социално подпомагане и пр. – отново в полза на народните представители;

– че повишаването на основните възнаграждения на народните представители води до съответно повишаване на основните работни заплати на редица други категории високо постави лица в държавата и съдебната система .

2. Но нека оставим настрана тези допълнителни възнаграждения и финансови средства, които се предоставят на народните избраници по сътвореното от тях самите закони.

Нека сеограничим до представените съществени законови различия в критериите, сроковете и размерите на преизчисляването (и съответно на увеличението) на основните възнаграждения на народните представители, от една страна, и индексацията на пенсиите на наличните към 31.12.2013 г. 2 186 570 пенсионери и техните последици, от друга страна.

Анализът и оценката на тези изцяло необосновани според нас различия в полза на народните представители поставят множество морални и етични въпроси и съждения, с отговорът на които е свързано пределно ниското доверие и престиж не само на народните представители и Народното събрание, но на политическата класа като цяло и основните държавни институции в момента и през целия преходен период от 1989 г. до наши дни. Към тези въпроси и съждения отнасяме въпроса за истинския (реалния, действителния) :

(1) морал на нашите народни представители, политици и управляващи политически партии и коалиции, автори на въпросната и на цялата действаща законовата уредба и нейното прилагане;

(2) мястото на принципите н(за социална справедливост и солидарност пряко в тяхната подоходна и цялостна обществена политика и законотворческа дейност през последните 24-25 години ;

(3) реалната им (а не декларативната им ) гражданска и политическа отговорност към избирателите и суверена като цяло на фона на наблюдаваните множество други негативни явления и процеси у нас , в т.число:

а) сложилите се около два пъти по-ниски и занижени размери и равнище на работните заплати и пенсиите в страната спрямо възможните им размери и равнище при официално произвеждания и отчитан БВП на глава от населението и средно на заето лице през последните 24-25 години ;

б) необосновано високото и обществено неприемливо подоходно разслоение и социална поляризация сред населението;

в) високото и всъщност най – високо в ЕС равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване – при един от най-ниските в ЕС размери на Линията на бедността;

г) значителната и продължаваща нетна емиграция на предимно млади и добре образовани лица, водеща и довела през последните 24 години до огромни (над 1 млн.) и трудно възстановими загуби на човешкия капитал; ежегодно задълбочаваща се демографска криза; неизбежен и ежегодно нарастващ дефицит на средно и високо образована и квалифицирана работна сила и като последици – ограничени иновации и относителен дял на производствата с висока добавена стойност; ниска производителност на труда; конкурентна способност на българските стоки и услуги и др.

д) високият и всъщност най-високия в ЕС относителен дял на „сивия” сектор в икономиката, водещ до ежегодни загуби на приходи в консолидираната бюджетна програма на страната в размер на милиарди лева;

е) неефективната съдебна система;

ж) ширещата се безнаказана корупция по високите етажи на законодателната, съдебната и изпълнителна власт у нас;

з) масовото ползване на политическата власт за лично обогатяване, пълнене на черни партийни каси, купуване на избиратели и манипулиране на избори;

и) законната, но грабителска приватизация, поставила основите на сегашната социално поляризация и стратификация на българското общество ;

и) пренебрегваните от години или изключително редки дискусии в НС по актуални нерешени или зле решени въпроси и национални приоритети на научно-техническата, икономическата, екологична и социална (включително демографската) политика, практика и развитие ;

й) хроничното недофинансирано здравеопазване; високият – най-висок в ЕС – относителен дял на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравеопазването – един от решаващите фактори за ограничения достъп на около половината от населението до необходимите му здравни и стоматологични услуги, както и за високата заболеваемост и смъртност;

к) хроничното недофинансиране на науката и образование, водещо пряко до нарастваща неграмотност, ежегодно източване на „мозъци” , незначителни иновации; все по-остър недостиг на високо образовани и квалифицирани кадри и пречка за привличане на необходимите ни преки чуждестранни инвестиции, техническо и технологично обновяване на производството и т.н. ;

л) масовите отсъствия на народни представители от пленарни заседания;

м) отсъствието на смислени политически и експертни дискусии и разисквания в НС по нерешени национално значими проблеми и приоритети на общественото развитие и пр.?

Процеси и явления, обричащи България на „заден двор” на ЕС и Европа в момента и за още много десетилетия напред – ако не настъпят необходимите качествени промени в доминиращата философия подходи и приоритети към предизвикателствата пред общественото развитие на страната.

(3). До къде ще доведат България сегашните политици и политически партии, монополизирали политическата власт и управлението на държавата и съдебната система – ако не се възроди и укрепи гражданското обществото и упражни силен и решителен обществен натиск и принуда върху политическата класа , способен да я принуди да пристъпи към необходимите бързи и качествени промени в нейния досегашен морал, философия, подходи, политики, програми и реални отговорности пред суверена и бъдещето на страната?

(4). Не е ли редно критериите и механизмите за преизчисляване и чрез него за актуализация на основните възнаграждения на народните представители (и свързаните с тях други ръководни кадри в изпълнителната и съдебната власт) да се обвърже с обективни критерии и за резултатите от тяхната дейност и, във възможната степен, да се координират или хармонизират с тези за индексация на пенсиите и работните заплати на обикновените работници и служители. И по-конкретно, като се обвържат добре обоснован и обществено приемлив критерии и механизъм, отразяващи обективни обществено значими резултати от дейността на народните представители, на правителстквата и съдебната система като например : (а) с размера и динамиката на БВП (и БДС) на глава от население или средно на заето лице; или (б) с размера и динамика на одобрявания от ЕК размер на Линията на бедността у нас; или (в) с промените в относителния дял на бедните и населението в риск от бедност и социално изключване по оценките на Евростат – статистическата служба на ЕК ; или (г) с определена добре обоснована комбинация от динамиката на тези или на част от тези обективни показатели-критерии, характеризиращи обективни и количествено измерими резултати от дейността на законодателната, изпълнителната и съдебната власт през дадена година и / или период от време.

Според нас, социално справедливо, икономически обосновано и ефективно решение на поставения въпрос би било основните възнаграждения на народните представители и работните заплати на всички останали наети лица в обществения сектор да се индексират ежегодно или максимум на две години посредством тяхното преизчисляване на една и съща основа и с принципно един и същ механизъм. Както споменахме, този критерии и механизъм би трябвало два бъде свързан по разумен и обоснован начин

Впрочем, още по правилно би било преизчисляването на основните възнаграждения на народните представители и членовете на правителството и правителствената администрация да се обвържат с общи, обективни, количествено измерими и обществено значими показатели, характеризиращи общо национални резултати от тяхната цялостна дейност, като например с индекса на БВП по текущи или по съпоставими цени на глава от населението или средно на заето лице.

Пенсиите също следва да се осъвременяват чрез преизчислявана на основните им размери по действащата формула или формули в КСО, на основата на нарастването на средния осигурител доход през една, две или максимум три предходни календарни години..

Необходимите за целта допълнителни финансови средства в държавния и бюджета на НОИ могат и следва да се осигурят както за сметка на икономическия растеж, така и за сметка на съществено ограничаване на формиралият се до сега изключително висок относителен дял на „сивия” сектор в икономиката от около 32 %. Наши разчети показват, че евентуалното му понижаване до около 15 %, при официално отчитан БВП по текущи цени от около 80 млрд. лв., би осигурило допълнителни приходи в консолидирания бюджет на държавата и НОИ в размер общо на около 4.5 млрд. лв. Разбира се, тези допълнителни проходи не могат да се осигурят за една календарна година. Това обаче би могло да се постигне в рамките на 2 до 3 календарни години при наличие на реална политическа воля в правителството и парламентарно представените политически сили..

(5). Не е ли редно подобна промяна да се допълни с такива промени в избирателния закон и гражданското общество, които да разрушат установения през последните 24-25 години монопол на досегашната и сегашната политическа класа. Промени, които могат да гарантират номинация и избор за народни представители от различните политически партии, които са доказани личности с висок обществен морал, високи професионални знания, обществени ангажименти и реални отговорности пред своите избиратели и нацията; личности, които в най-лошия случай поставят интересите на суверена ако не над , то поне наравно с личните си интереси ?

Вместо заключение

Макар и дипломатично, тези тревожни факти се потвърждават и от констатациите и препоръките в няколко поредни доклади на ЕК за напредъка на България, в т.число и най-вече в последния доклад. Затова не е изненада, че все по-голяма част от българския народ смята, че живее в социално несправедлива държава и дори че „ако другите държави си имат мафии, то мафията в България си има държава”.

Въпросът за тях е : До кога ?

София, 1 февруари 2014 г.