Съюз на икономистите в България

„За” и „Против” плоския данък п и  връщането към пропорционално данъчна облагане на личните доходи

(По повод коментарите  на г-н Красен Станчев под надслов „ Плосък мозък & плосък данък”1  от 05.06.2015 г.)

 

Д. Нинов, д-р по икономика

Член на СИБ

 

Ще цитираме  няколко основни твърдения във  въпросния коментар  на г-н Кр. Станчев, споделяни от водещи експерти на ИПИ, които в последствие ще коментираме.Цитираме :

„През 2004 г. има писмо в подкрепа на идеята от 100 икономисти. Сред аргументите им „привличането на преки чуждестранни инвестиции“ (ПЧИ) не е споменато като основна цел, такава е увеличаването на разполагаемия доход.”

Всъщност той е лява идея, защото:

– от него печелят по-бедните поради увеличаването на разполагаемия доход, т.нар. ефекти на просмукването и стимулите за повече работа;
           – след неговото въвеждане се събират повече пари в бюджета (с изключение на корпоративния данък по време на стопански упадък) и застъпниците на преразпределението могат да харчат повече чужди (на данъкоплатците) пари;

– той е по-справедлив от пропорционалния данък, понеже третира еднакво различните равнища на доходи и премахва привилегиите на по-високите доходи да се извъртат от приложението на данъчни и други закони…

Това също се потвърждава от прегледа на основния индекс за наблюдение на неравенството, направен от колегата Десислава Николова. Допълнителни свидетелства могат да се намерят при динамиката на спестяванията [iii] и социалната стратификация [iv].

Писанията на маса уж дипломирани специалисти по въпроса за този данъкса толкова необразовани, че са под равнището на коментара”.

 

 

• И така,  основното в тези коментарии може да се сведе до твърденията, че въведеният от у нас от 1 януари 2008 г. 10 процентов плосък (пропорционален) данък има за основна цел „увеличаването на разполагаемия доход”, че „от него печелят по-бедните поради увеличаването на разполагаемия доход”, че„той е по-справедлив от пропорционалния данък понеже третира еднакво различните равнище на доходи” , както и че ” след неговото въвеждане се събират повече пари в бюджета…” , т.е. че се повишава събираемостта на данъчните приходи.

 

• Преди да коментираме тези твърдения ще обърнем внимание на възприетия от автора  особен обхват и подход при оценяване ролята на плоския данък за   ниско, средно и високо доходните групи от населението, за притока на ПЧИ, както и влиянието му върху равнището на събираемостта на проходите по ЗДДФЛ. Става въпрос за това,  че е възприет подход, при който  :

1. се  изключват последиците от въвеждането на плоския данък върху равнището на общата данъчна тежест (ОДТ), включваща данъка върху личните доходи (ДОД)  и задължителните лични осигурителни вноски(ЗЛОВ)- другият  съществен и дори по значителен елемент на ОДТ и данъчните приходи от населението.

(2) съзнателно в началото на коментара не се уточнява как въвеждането на плоският данък у нас се отразява върху разполагаемите доходи на различните подоходни групи от населението, в  т.ч. на типични представители на  ниско, средно или високо доходните групи от населението. По-долу във същия коментар този пропуск ще се запълни по повод определението на  плоският данък като „ лява идея, защото от него печелят по-бедните поради увеличаването на разполагаемия доход…”

Така в крайна сметка се уточнява, че въведения у нас плосък данък е „лява идея”,  че „от него печелят по-бедните” и че основната му цел  е увеличаване на разполагаемите доходи на население, включително на „по-бедните” слоеве от него. Тези твърдения не са подкрепени с емпирични данни и анализи, но това не спира автора да твърди, че плоският данък е „ по-справедлив от пропорционалния данък”.

 

Вярно ли са всичките тези твърдения и възприетият от автора подход  при оценяване последиците от въведения у нас на 1 януари 2008 г. плосък данък в неговия „чист вид” , т.е. с премахване на необлагаемия минимум?

 

• За да си отговорим на тези въпроси се налага да си припомни  някои законови разпоредби и официални статистически данни, отнасящи се или имащи непосредствено отношение към същността и последиците на плоския данък у нас.

Ще започнем със факта, че с ЗОДФЛ (преименуван по-късно в ЗДДФЛ)   се  облагат  само личните доходи до законоустановения максимален размер на осигурителния доход, който през 2007 г. е 1 400 лв.; през 2008 – 2012 г. е 2 000 лв.; през 2013 г. 2200 лв., през 2014 г. става 2 400 лв., а през 2015 г. – 2 600 лв. Т.е. периодично  нормативно променлива  величина, до която се дължат ЗЛОВ.

В същото време с ДОД се облага пълния размер на личните доходи, намалени с размера на ЗЛОВ – също нормативно и периодично променяна величина, служеща като основа за изчисляване на изчисляване  размерите на дължимия от отделните лица  ДОД.

Този различен обхват на основата на данъчното облагане на личните доходи с ЗЛОВ и с ДОД поражда съществени различия в общата данъчна тежест (ОДО,наричана още обща данъчно осигурителен тежест –ОДОТ) за лицата с лични доходи до и над максималния размер на осигурителния доход.

Вероятно г-н Станчев е запознат с тези особености на данъчното и осигурителното законодателство, определящи ОДТ. Но съзнателно ги пренебрегва, защото иска и добре знае, че това ще му позволи да  пренебрегне и  връзката и отражението на плоския данък върху ОДТ на  населението като цяло и в частност – върху ОДТ на лицата с лични доходи до и над максималния размер на осигурителния доход за  страната през интересуващия ни период, както и да придаде външно  привидна „достоверност” на споменатите  основни твърдения като например твърдението, че плоският данък „ е лява идея”, защото повишавана разполагаемите доходи и на „по-бедните” групи от населението; че плоският данък е „по- справедлив от пропорционалния данък и пр. Големият проблем обаче е друг и той е, че  този съзнателен пропуск предварително неговите коментари и оценки за ролята на плоския данък върху разполагаемите лични доходи на населението и различните подоходни групи от населението на неуспех.

Конкретните доказателството за това наше твърдение и най-обща оценка на въпросните коментарии са изложени по-долу.

 

• Приведените в таблица № 1 данни показват влиянието на промените в ЗОДФЛ през 2000-2007 г. и на въведение плосък данък от 1 януари  2008 г. върху  равнището на ОДТ за :

– типични представители на ниско, средно,  високо и много високо доходните групи от населението, представени съответно от  носители на : (а) минималната работна заплата за съответната календарна година; (б) на средната работна заплата; (в) на максималния размер на осигурителния доходи; (г) на лице с лични доходи от 20 000 лв, представител на  много високо доходните групи – групата на богатите;

– и едновременно , за представителите на лица с лични доходи до и над максималния размер на осигурителния доход  през съответната календарна година.

 

Таблица № 1 : Стойности ( в % ) и промени в ефективния размер на общата данъчна и осигурителна тежест за представителите на ниско, средно и високо и много високо  доходните  групи през 2000 – 2008 г.( най-яркото и вярно “огледало” на изстинките социални цели и последици на общата данъчна и осигурителна политика на  правителството през периода  2000-2008 г. )

 

         Източник на данните : действащото законодателство, НСИ  и  НОИ .

 

Зрителна представа за промените в ОДТ (наричана още обща данъчна и осигурителна тежест -ОДОТ) за различните подоходни групи, които внасят промените в ЗЭДФЛ през 2000-2007 г. и въвеждането на плоския данък от 1 януари 2008 г. ни дава графика № 1 :  

 

         Графика № 1

От данните в таблица 7 и графика № 1  се вижда, че :

(1) През 2008 г. във сравнение с 2000 г., общата данъчна тежест (ОДТ), включваща ЗЛОВ и ДОД и поради това  наричана още обща данъчна и осигурителна тежест  ( ОДОТ) у нас за :

–  най-ниско доходната група данъкоплатци, представлявани в случая от  носители на минималната работна заплата за съответната календарна година,  е повишена  от 9 % през 2000 г. до  21.7 % през 2008 г. Т.е.  2.41  пъти за  8 години, което означава намаление на разполагаемите размери на личните им доходи от 91% през 2000 г. до 78.3 % през 2008 г.;

– за носителите на средна работна  заплата ОДТ незначително е снижена: от 22.48 % през 2000 г.  до  21.7 % през 2008 г., т.е.  с 0.78 процентни пункта, което означава повишено равнище на техните  разполагаеми доходи от 77,52 % до 78,3 %;

– за представителите на високо доходните групи( напомняме, че  в случая това са лица  с  брутни месечни доходи равни на максималния размер на осигурителния доход за съответната календарна година), ОДТ намалява  от 28,24 % през 2000 г. до  21.7 % през 2008 г., т.е. с  6,54 процентни пункта, което води до повишаване равнището на разполагаемите им доходи  от 71,76 % до 78,3 %;;

– за групата на богатите данъкоплатци, представени в случая от лица с брутен месечен доход от 20 000 лв., ОДОТ пада  от 39.42 % през 2000 г. до 11.17 % през 2008 г., т.е. с 28,25 процентни пункта или  3.53 пъти (39,42 : : 11,72 %), коте води до повишаване равнището на разполагаемите им доходи от 60,58 % до88,83 %.

 

(2) Конкретно през 2008 г. спрямо 2007 г.,с въвеждането на плоския данък, ОДТ :

– за носителите на минимална работна заплата се повишава от 12.16 % на 21.7 %, т.е. с 9.54 процентни пункта, а равнището  РМД към брутният му размер намалява от 87.84 % през 2007 г. до  78.30 % ;

– за носителите на средна работна заплата ОДТ нараства символично  –  от 21.38 % до 21.70 %, т.е. 0,32 пункта, а  разполагаемият им доход се понижава от 78.62 % през 2007 г. до 78.30 % през 2008 г.;

– за носителите на работна заплата равна на максималния осигурителен доход  ОДТ се намалява от 26,03 % до 21.7 %, т.е. с 6,33 пункта, което води по повишаване равнището на разполагаемите им доходи от 29.46 % през 2007 г. до  78.30 % през 2008 г.;

– за богатите, представени от носителите на лични доходи от 20 000 лв.,ОДТ намалява от 24,14 % през 2007 г. до 11.17 % през 2008 г., , т.е. с 12.97 пункта, а равнището на разполагаемите им доходи нараства от 75,86 % на 88,83 %.

 

(3) Допълнителни разчети показват, че през 2008 спрямо 2007 г. , в резултат от замяната на прогресивното данъчно облагане на личните доходи  с плоско (10 % ДОД)  ОДТ :

– за носителите на месечен доход от 5 000 лв.   пада от 24.57 % през 2007 г. до 14.68 %  през 2008 г., а равнището на разполагаемият им доход се повишава от 75,72 % през 2007 г. до 85,32 % през 2008 г.;

– за  носители на лични доход от 10 000 лв., ОДТ пада от 24,14 % през 2007 г. до  12,34 % през 2008 г., което води до повишаване равнището на разполагаемите им доходи от 75,72 % през  2007 г. до  87.66 % през 2008 г.;

– за носители на брутни месечни доходи 50 000 лв. пада до 10,47 %, а разполагаемия личен доход нараства до 89,53 %;

– за носителите на месечен доход от 100 000 лв. ОДТ пада от 24.06 % през 2007 г. до 10,47 % през 2008 г., а равнището на разполагаемите им доходи се покачва от 75,94 % през 2007 г. до 89,53 % през 2008 г.;

– за носители на лични доходи от 1,000,000 лв., ОДТ се понижава от 24,008 % до 10.02 %, а равнището на разполагаемия им доход нараства от 75,99 % през 2007 г. до 89,98 % през 2008 г.

 

• Тези данни и разчети показват, че :

 

• въвеждането на плоския данък през 2008 г. е крайния  и завършителен  етап от реализацията на една средно или по-скоро дългосрочна  цел на провежданата данъчна политика след 2000-та година – постепенно и по възможност незабелязано от основната маса данъкоплатци въвеждане на  плоското данъчно облагане :

• първоначално – за най-високо доходните групи от населението (групата на богатите ), с  постепенно, но системно и все по-съществено намаление на максималния размер на данъчното облагане на личните им доходи : от 40 %  през 1995 г. до 2000 г ;  на 38 % през 2001 г. ;  29 % през 2002, 2003 и 2004 г.;  на 24 % през 2005-2007 г. ;

• впоследстви и окончателно – с въведения от 1 януари 2008 г. 10 процентов плосък данък – за всички данъкоплатци при  премахване съществуващия преди това необлагаем минимум.

        С  намалението на максималния размер на данъчната тежест от 29 % на 24 % от началото на 2005 г. се  стига не дори  до плоско, а  до леко изразено дегресивно данъчно облагане  (понижаващо се равнище на данъчната тежест с нарастващите рамери и равнище на личните доходи) за личните доходи на богатите слоеве от населението в България – лицата с   доходи над максималния размер на осигурителния доход, включително за лични доходи, които превишават десетки и стотици пъти максималния размер на осигурителния доход .  

    С въвеждането на плоския данък през 2008 г. по ЗОДФЛ от 10 %,  плоската ОДТ в размер на 21.7 % стават факт за всички лица с лични доходи до максималния размер на осигурителния доход, докато  за лицата с лични доходи над максималния размер на осигурителни доход се въвежда дегресивна общо данъчно облагане – дегресивно равнище на ОДТ;

       – общият брой на данъчно задължените лица се разпределя в две  основни групи (или подгрупи) : първата група включва всички лица с лични доходи до законоустановения максимален осигурителен доход; втората – всички лица с лични доходи над максималния осигурителен доход става очевиден факт.

    Като последица, плоският данък  повишава данъчната тежест за ниско и средно доходните групи с лични доходи до 460 лв.2 и намалява разполагаемите им размери; в същото време намалява общата данъчна тежест за по-високо и най-вече за  много високо доходните групи и повишава разполагаемите  размери на личните им доходи.

 

• С въвеждането на плоския данък административните разходи на българската държава нарастват от две страни: от една страна, защото нараства броя на данъчно задължените лица и конкретно – разходите за събиране на данъчните приходи от ниско доходните групи от населението; от друга страна, защото държавата е принудена да връща  част от тези приходи на същите ниско доходни групи под формата на социални помощи и грижи.

 

Всички тези последици от въвеждането на плоския данък още през първата година показват, че :

• той действува като относително самостоятелен инструмент за повишаване на подоходното разслоение, а с него и равнището на бедността и относителния дял на населението  в риск от бедност и социално изключване, които и без това са и остават значително по-високи от средните им стойности за страните членки на ЕС ( видно от данните на Евростат в таблица 2).

Таблица № 2 : Брой  и равнище на  бедност и равнище на населението в риск от бедност и социално изключване в България и средно за ЕС

 

          – че твърденията, според които плоският данък „увеличава  разполагаемите доходи на „по-бедните” групи от населението , а с това и твърдението че той е  „лява идея” са неверни и заблуждаващи;

– че необосновано и в този смисъл  погрешно е и твърдението, според  коетоплоският данък  „е по-справедлив от пропорционалния данък;

– че въвеждането на плоския данък понижава административните разходи на държавата.

Като единствено вярно остава твърдението, че плоският данък е по-лесен за изчисляване и третира еднакворазличните равнища на доходите, което обаче не го прави нито по-справедлив, нито „лява идея”, което между впрочем се отрича от представители на дясната политика още през 2007 г.

 

В тази връзка ще напомним, че в  противоречие с определението на г-н Кр. Станчев на плоския данък като „лява идея”, в TV  предаване през 2007 г. г-н Йордан Цонев, тогава председател на Икономическата комисия в НС и зам. председател на ДПС, го определяше като „дясна” идея и политика. Но подобно на г-н Станчев твърди ( ще цитирам по памет),, че „правителството се стреми чрез дясна политика да постигне целите на лявата политика”, т.е.  повишаване на разполагаемите лични доходи и равнището на социалната защита на всички наети лица, включително на най-бедните.

Последиците от този и останалите  инструменти на доминиращите през последните 25 години „десни” идеи и политики за научно-техническото, икономическото, екологичното и социалното (включително за демографското) развитие и равнище на развитие на страната са повече от драматични.

 

При наличието на максимален осигурителен доход и неговата специфична роля конкретните  последици от въвеждането на плоския данък  и  техния анализ показват тъкмо обратното  –   именно защото плоският данък третира еднакво различните равнища на личните доходи , респ. лицата с различни равнище на лични доходи, той не само  съхранява , но задълбочава подоходното и имуществено неравенство. А това прави плоският данък по-несправедлив от пропорционалния данък.

Дори от гледна точка на формалната логика е абсурдно да се твърди, че : плоският 10 процентов данък повишавана разполагаемите доходи на бедните слоеве от населението, в т.число на лицата с лични доходи под ЛБ, необлагаеми до края на 2007 г.  поради  наличието на необлагаем минимум,

Друг е въпросът, че  непосредствените негативните социални последици от въвеждането на плоския 10 процентов данък върху личните доходи на по-бедните слоеве от населението могат частично и дори напълно, но само временно, в момента на неговото въвеждане, да  бъдат компенсирани за част от ниско доходните групи  и конкретно – за наетите лица с минимална работна заплата, посредством  добре разчетено административно  повишаване размера на минималната работна заплата. Това на практика бе направено с повишаването й  180 лв. през 2007 г. на 220 лв. през 2008 г. Но както ще се убедим от данните на НОИ за разпределението на осигурените лица в подоходни групи през 2008  (а това важи за годините преди и след нея), броят на лицата в ниско доходната група с разполагаеми лични доходи под ЛБ от 276.5 лв. за 2008 г. възлиза на 1.1 млн. или на около 45  % от общия брой на осигурените лица.

Не бива да се забравя, че за България 2008 г. е година на реален икономически растеж в страната  от 5.6 %; на намален, но все още  висок приток на ПЧИ от 6 664,9 млн. евро срещу 7 352,8 млн. евро през 2007 г.; на нарастващо равнище на заетостта за възрастовата група от 15 до 64 г.  от 61.7 % през 2007 г. до 64.0 % през 2008 г. ; година на реален ръст на производителността на труда (измерена с ръста на физическия обем на БВП на заето лице)  от 3.3 % и номинален от 11.03 % ;.  На снижаващо се и  постигнато най-ниско равнище на безработицата от десетилетия  – от 5,60 % ; на значително повишаване на  средната работна заплата в страна (26,4 %), макар и съпроводено от значително ( 12.3 % средногодишно) нарастване цените на потребителските стоки и услуги .

През 2009 и следващите години  икономическата криза ще навлезе  в България и картина ще се окаже  коренно променена. За тази негативна промяна освен икономическата криза  относително самостоятелен и съществен  принос ще имат и множеството вътрешни фактори и причини, в т.число крайно неблагоприятната обществена среда както за бизнеса и инвеститорите, така и за потребителите и  вътрешното потребление.

Поради тези и други аналогични  процеси и  последици, през 2009 и в още по-голяма стенен през следващите няколко години очертаните негативни пряко социални и косвено икономически  последици от действието на плоския данък ще се засилят, а самият плосък данък ще се превърне в актуален нерешен проблем на действащото данъчно законодателство и  косвено – на подоходната и социалната политика в страната. Исканията за  неговото премахване и възстановяването на прогресивното данъчно облагане и необлагаемия минимум ще нарастват. За съжаление, ще продължи  и едностранно му  тълкуване, съзнателно премълчаван или открито отричане на негативните му пряко социални и косвено икономически последици от народни представители, министри, бизнесмени и добре планети от тях съветници и експерти, принадлежащи към малочислената група на  богатите българи, като правило водени от егоистични лични интереси. 3.

 

• Привърженици на плоския данък често се позовават на Кривата на Лафер, с която се илюстрира  обратно пропорционалната зависимост между равнището на данъчната тежест и приходите от данъци над определено критично  ниво на данъчната тежест. Забравя се, че : въпросното критично ниво на общата данъчна тежест зависи непосредствено от равнището на облагаемите лични доходи. Което означава, че то е съществено различно за ниските, средните, високите и много високите размери и равнище  на личните доходи във дадена страна, през даден период от време. В България и страни като България, в които минималната работна заплата и личните доходи на 21%  до 22.2 % от населението през последните 8 години са  под ЛБ по SILC,  а средната работна заплата – под необходимите лични средства за нормална издръжка и възпроизводство на носителите на средно образована и квалифицирана работна сила, както и под равнището на производителността на труда, измерена с реалния БВП или БДС падащи се средно на глава от населението и на заето лице, критичното ниво на данъчната тежест е различно от нивото му във силно развитите страни, със значително по–високи размери и равнища на личните доходи. Именно като инструмент за  поддържане на подоходното и имуществено неравенство в обществено приемливи граници,  в тях се наблюдават значително по-високи максимални размери и равнище на данъчната тежест, вариращи през 2014 г. от 43,6 % в Люксембург и Словения до 56.9 % в Швеция, в т.число : 55.6 % в Дания; 53.7 % в Белгия; 52.0 % в Холандия; 52.0 % в Испания;  51.5 % във Финландия; 50.3 % във Франция; 48.0 % в Ирландия; 47.9 % в Италия; 47.5 % в Германия; 46.0% в Гърция; 45.0% във Великобритания4. И нито управляващите, нито опозиционните политически партии и техните експерти   (които безспорно са добре запознати с Кривата на Лафер) не смятат, че тези максимални равнища на данъчната тежест са неадекватни на равнището на личните доходи, или че те заплашват равнището на събираемост на данъчните приходи  от личните доходи и  трябва съществено да се понижат. Обратно, все повече от експертите в тези страни ги оценяват установените до сега максимални размери на данъчното облагане за високите лични доходи като недостатъчно високи и предлагат тяхното повишаване.

От тази гледна точка не е ли парадоксално данъчното облагане на   лични доходи под ЛБ по SILC у нас, както и прогресивно намаляващото равнище на ОДТ за лични доходи над нормативно установения максимален размер на осигурителния доход ? Не задълбочава ли това данъчно облагане подоходното и имуществено неравенство сред населението над обществено приемливи негови граници ? От тази гледна точка не е ли това данъчно облагане социално несправедливо и една от причините за значително по-високото  равнището на бедността у нас спрямо равнището й във ЕС и водещите страни членки на ЕС, със всички произтичащи от това вторични, третични и пр. негативни обществени последици за научно-техническото, икономическото, екологичното, социалното и демографско развитие на страната?

 

• В същото време изрично трябва да подчертаем, че официалните  статистически данни и основани на тях допълнителни разчети показват, че при общото равнище на личните доходи  и тяхната подоходна структура у нас през периода  2005 – 2007 г, максималната данъчна ставка от 24 % за личните доходи над максималния размер на осигурителния доход е била  недостатъчна, за да осигури необходимата и обществено приемлива прогресия в равнището на ОДТ. При тогаващото и сегашното равнище на личните доходи и нормативно определен  максимален размер на осигурителния доход, за да се постигне минимална прогресия в ОДТ за личните доходи над максималния осигурителен доход, нейният размер (или по-скоро равнище)  следва да е минимум 27-28 %.

Разбира се, конкретните параметри на новата прогресивна таблица за данъчно облагане на личните доходи, в т.число конкретните размери и равнище  на необлагаемия минимум, етажите и  прогресията в равнището на данъчното облагане за различните размери и равнища на личните доходи, в т.число  максималния размер на ДОД, са предмет на допълнителни  разчети , експертни и обществени дискусии и консенсусни решения. Целта е чрез промените в ЗДДФЛ да се осигури обществено приемлива  прогресия в равнището на общата данъчна тежест за различните размери и равнища на личните доходи. И от там – да се постигне обществено приемливо неравенство в разполагаемите размери на личните доходи, без да се достига и превишава  критичното ниво на данъчната тежест по Кривата на Лафер за високите и много високите лични доходи.

 

• Привърженици на плоския данък  и на твърдението, че той не засилва подоходното неравенство  често се позовават на официални данни на НСИ за  подоходното разслоение през и след 2007 г. Ще ги цитираме и ние, като за по.цялостната им оценка ще ги сравним със средните данни за подоходното разслоени за страните членки на ЕС.

 

Таблица № 3 : Съотношение между доходите на най-богатите и най-бедните  20 % от населението  ( S80/20) в България и средно за ЕС 27 и Коефициент на Джини

 

Коефициент на Джини

Source : SILC –  At-risk-of-poverty threshold  in PPS +НСИ,”Индикатори за бедността и социалното включване

+ eurostat- S80/S20   +  Коефициент на Джини

 

    На пръв поглед въпросното твърдение е вярно. Но според нас само на пръв поглед,  защото :

          – първо, промените през 2008 спрямо 2007 г. в стойностите на двата показатели са символични и дори противоречиви, а през останалите години – с незначителни колебания;

          – второ, защото се пропуска  минимум два важни изкривяващ тези оценки причини, а именно : значително по-високият  относителен дял на „сивия” сектор в икономиката на България в сравнени със  средния за  страните членки на ЕС;

– трето, защото се изпуска още един факт – безспорно по-високата  възможност на богатите слоеве от населението  да укриват съществена част от своите доходи ( и не само лични доходи), тъй като разполагат с услугите на високо образовани, опитни и добре платени данъчни специалисти и консултанти.

 

Ще поясним. През 2010 г. например, БВП по текущи цени надхвърля  82 млрд.лв. Около 38% от него се преразпределя чрез консолидирания бюджет на страната. През същата година „сивия” сектор в икономика се оценява на около 30 %. Това  означава около  24.6 млрд.лв. БВП и около 9,36 млрд. дължими, но укрити и неплатени данъчни приходи общо от юридическите и  физически лица.  Каква точно част от тях са укритите данъчни задължения от юридическите и каква е част от  физическите лица е трудно да определим от наличните официални статистически данни. Но очевидно тези данни дават основание за сериозни резерви относно точността на отчетеното от НСИ – чрез въпросните два показателя – равнище и промени в равнището на подоходното неравенство през 2008 и следващите години спрямо 2007 г.

 

От своя страна  сравнението между стойностите на въпросните два показателя в България със средните им стойности за страните членки на  ЕС показва, че равнището на подоходното разслоение у нас  през целия интересуващ ни период остава чувствително по-високо.  При значително по-ниските размери и равнище на  работни заплати у нас спрямо средните им размери за страните членки на ЕС, тези стойности за подоходното разслоение у нас са още по-неблагоприятни и говорят за наличие на значително по-голяма група лица в дълбока бедност.

          По всички тези причини, въпреки използваната единна методология за тяхното определяне, не можем и не бива да се доверяваме  напълно на стойностите на двата показатели, характеризиращи подоходното разслоение сред българското население. Но дори да приемем, че в определена степен техните стойности са  достоверни, те не отричат относително самостоятелната роля на плоския данък за задълбочаване на подоходното разслоение и повишаване  равнището на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване у нас след 2007 г. , със всички произтичащи от това други негативни социални и демографски последици, в т.число продължаващата от години  масовата нетна емиграция на предимно млади и образовани лица, източването на мозъци,  задълбочаващата се демографска криза.

 

• Макар и показателни, приведените до тук данни, разчети и анализи   все още не показват или не илюстрират това, което статистиците наричат „масово проявление на явлението”, в конкретния случай –  относително самостоятелна роля на плоския данък за задълбочаване на подоходното разслоение и повишаване равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване.

За да попълним тази празнота ще си послужим с един условен ( доколкото не обхваща всички данъчно облагаеми лични доходи), но принципно достоверен  разчет за ролята и последствията от плоския данък у нас, основан на официални данни на НОИ за разпределението на общия брой ( 2 443 279 ) от осигурените през 2008 г. лица в подоходни групи, според размерите на техните осигурителни доходи , към които прилагаме : от една страна, действащата през 2007 г. таблица за прогресивно данъчно облагане доходите на физическите лица  . (чл.42 от ЗОДФР); и  необлагаем месечен доход от 200 лв.; от друга страна, действащия през 2008 г. 10 процентов плосък данък без необлагаем минимум.

Освен носителите на минимални и работни заплати в ниско доходна група са включим всички други осигурени в НОИ лица с разполагаеми месечни доходи до линията на бедността (ЛБ)  по SILC през  2008 г. , възлизаща на 276.5 лв. и представляваща 60 % от медиалния доход на домакинствата в страната.

 Конкретните последици от въвеждането на плоския данък за основните подоходни групи от общия брой на осигурените в НОИ лица през 2008 г. са представени в таблица № 4.

 

Таблица № 4 : Реални и условни данъчни задължения на осигурените в  НОИ през 2008 г.  лица разпределени в подоходни групи по : (1) ЗОДФЛ от 2007 г.; и (2) действущия от 1 януари плосък данък без необлагаем минимум

Източници:: НСИ; таблицата за ДОД през 2007 г. и ЗДДФЛ от 2008 г.

 

Както се вижда от данните в таблицата, въпреки повишеният размер на работните заплати през 2008 спрямо 2007 г. ( на минималната заплата -от 180 лв. на 220 лв.;  на средната  – от 431 лв. на 544,8 лв.), замяната на прогресивната данъчна скала  от 2007 г. и присъщия й необлагаем минимум от  въведеният от 1 януари  2008 г. 10 процентов плосък дънък без  необлагаем  минимум, е довела до :

– намаление на  общата сума на данъчната тежест по ЗДДФЛ за общия брой на  осигурените в НОИ 2 443 279  лица с 375.2 млн.лв. И в същото време :

– до повишение на данъчната тежест с 269.1 млн.лв. за 1 116 555 ниско доходни лица, представляващи 45,70 % от общия брой на осигурените  лица в НОИ през същата 2008 г.

Ще напомним, че  това   са лица с разполагаеми доходи под ЛБ по SILC за 2008 г. от 276.5 лв. Данъчното облагане на личните им доходи  довежда до допълнително намаление на разполагаемите им размери под ЛБ; и като последица  – до намалено платежоспособно търсене от тяхна страна на основни потребителски стоки и услуги и живот наръба на оцеляването.

Парадоксалното в конкретния случай е, че с плоския данък  се въвежда данъчно облагане на лични доходи под ЛБ, което позволя да определим  въвеждането на плоския данък у нас като своеобразен данъчен  геноцит към най-ниско доходна група от населението през и след 2008 г..

– до намаление на данъчната тежест на по-високо доходните  1 326 724  от осигурените лица, представляващи  54.30 % от общия им брой, с 644.3 млн.лв.,  водещо непосредствено до повишаване сумата на разполагаемите им лични доходи и тяхното платежооспособно търсене и още по-голямо подоходно и имуществено неравество от това до края на 2007 г.

 

• Проблемът се задълбочава и от други факти и обстоятелства, в т.число споменатият вече факт, че първата група обхваща лица с разполагаими лични доходи под ЛБ по SILC, т.е. лица, които са на ръба на оцеляването; за които всеки лев данъчно задължение превишава критичната равнище на данъчната тежест, зад което се илюстрира Кривата на Лафер. Още повече, че  както забелязахме вече, максималната данъчна ставка от 24 % въведена през 2005 г. и съхраняваща се до края на 2007 г.  е занижена  и на практика означава не  плоско, а леко изразенои дегресивно подоходно облагане за доходите на най-високо доходните групи от населението и по-конкретно – на лицата с лични доходи над нормативно определения  максимален размер на осигурителния доход през  тези три години (от 2005 до 2007 г.включително).

С въвеждането на плоския данък данъчната тежест за най-високо доходните групи пада още повече, а разполагаемите им доходи нарастват още по чувствтелно. Например,  през 2008 г.,благодарение на плоския данък, ОДТ за лични доходи от  5 000 лв. възлиза на 14,68 %; от 10 000 лв. – на 12,54 %; от 20,000 лв. – на 11,17 %; от 50,000 лв. – на 10.47 %; от 100,000 лв. – на10,23 %; от 11,000,000 бв. – на 10,02 %. Съотгветно техните разполагаеми лични доходи нарастват на % 85.32 % от брутните имразмери; на 87.46 %; на 88.83 %; на 89.53 %; 89.77 %; и на 89.98 %.

 

хОт съществено относително самостоятелно значение за вярната оценка  не само на социалните, но и на косвените  икономически последици от въвеждането на плоския данък у нас е още един добре известен, но старателно премълчаван факт, а именно:

• докато ниско  доходните групи от населението – групите с разполагаеми лични доходи до или малко над  ЛБ  – харчат  преобладаващата част  от разполагаемите си лични доходи за покупка на основни хранителни и други  потребителски стоки и услуги  предимно местно производство;

• то високо и особено много високо  доходниге групи предпочитат вноски луксозни стоки, почивки в чужбина, закупуване на вилни имоти в европейски и световно известни курурти и пр.

Това означава, че както намалението на разполагаемите личин доходи на ниско доходните групи от плоския данък, така и повишението на разполагаемите лични доходи на високо и много високо доходните групи,  характерни непосредствени последици от въвеждането на плоския данък у нас, имат негативно относително самостоятелно отражение  пряко върху  вътрешното потребление и косвено върху платежния баланс и икономическия растеж в страната. Разбира се, за тези  последици  допринася икономическата криза и множеството други фактори слабости на цялостната обществена политика – научно-техническа, икономическка, екологична, социална и демографска – през последините 25 години, в т.число : социално зле ориентираните икономически политики, програми и развитие и икономически зле ориентираните социални полотики, програми и развитие. Но това е друга по-широка и по-дълбока тема.

 

• Недоказано   се оказва и  твърдението, според което плоският дънък води до чувствително  повишаване на равнището на събираемостта на данъчните приходи по ЗОДФЛ( ЗДДФЛ).

Основният аргумент за това твърдение на привържениците на плоския данък се оказва  субективен. Свежда се до предположението, че равнището на плоския данък от 10 % е достатъчно ниско и приемливо от богатите слоеве от населението, поради което се очаква те да  предпочетат да осветлят укриваните от данъчните власти  преди това  (до въвеждането на плоския данък) лични  доходи и по този начин  – да се предпазят от евентуални солени глоби и други санкции, каквито на практика няма, не се прилагат или се прилагат твърде рядко.

Ние приемаме това твърдение , но само като  частично вярно и само за част от високо доходните групи и укриването от тях от данъчните власти лични доходи до въвеждането на плоския данък . Трудно ни е да допуснем, че тези от тях, които до въвеждането на плоския  10 прочентов данък, с помощта на топ данъчни и други експерти години наред успешно са укривали личните си доходи или голяма част от тях, с въовеждането на плоския данък  ще се решат или ще си позволят да се откажат от това си поведение и интерес и да осветлят цялата или преобладаващата част от укриваните преди това  лични доходи, а заедно с това  – да заплащат целия или голяма част от дължимия по закона данък. Това съмнение се подкрепя от редица  официални отчетни статистически данни и тения анализ. По-конкретно :

– Според официалния отчет на НАП за 2008 г.,  приходите на държавния бюджет от данъчното облагане на лични доходи на населението нарастват с  162,8 млн.лв. (от 1 808.7 млн.лв. през 2007 г. на 1 971.5 млн.лв. през 2008 г.)  или  с 9 процента. Но сравнението показва, по съществото целият този прираст на приходите от облаганетодоходите на физическите лица идвда от повишената данъчна тежест за ниско доходните групи – в нашия разчет с 269,1 млн.лв.; свързана в определена степен с повишените размери на минималната и средните работни заплати и като последица  – повишените лични доходи на осигурените в НОИ лица .

  – В същото време, официалните статистически данни говорят, че общото равнище на събираемостта на приходите от дължимия по закон ДОД  остава ниско и незадоволително и на практика  – непроменено. За това свидетелстватофициалните статистически данни на НСИ, според които през 2008 в сравнение с 2007 г. средният размер на общите данъчно облагаеми лични доходи на домакинство нараства  с 11.98 % ( от3347 лв. на 3748 лв.), т.е. с 2,98 процентни пункта над приръста (9 %) на общите приходи по ЗОДФЛ. При оценката на Георги Стоев  от  ИПИ  за реално платения данък от 12.9 % през 1998-2001 г., и  непроменено равнище през следващите три години  ( 2002-2004  г. – въпреки  намалените   размери на  максималната данъчна ставка), можем да допуснем че това актуално равнищена данъчната тежест се запазва и през следващите години до 2007. Това би означавало  практически непроменено равнище на събираемост на този приход през 2008 спрямо 2007 и предходните календарни години.

От своя страна, по-високият ръст на данъчнато основа  през 2008 в сравнение с 2007 г. се обуславя от действието и взаимодействието между няколко основни фактори :

– от повишения  размер на  минималната работна заплата  с 22.22 % (от 180 лв. на 220 лв.) ;

  –  от нарастването на средната работна заплата в страната с 26.5 % ( от 431 лв. на 544.83 лв.)

– от нарастването на общият брой на заетите лица   с 2.4 % ( от 3 726.7 хил. през 2007 г. на 3 814.6 хил. през 2008 г.);

– повишайването на максималния размер на осдигурителния доход от 1 400 лв. През 2007 г. До 2 000 лв. през 2008 г. – което се оитразява непосредствено и отчита члрез нарастванетио на средния осигтурителен доход;

– от нарастване на средния доход на домакинствата от работни заплате от 3 732 лв. през 2007 г. На 4 505 лв. През 2008 г., т.е. с 20,71 %;

– от реалният икономически растеж през 2008 в сравнение с 2007 г. – нарастването на физическия обем на БВП  с 5.8 %, и нарастването му по теущещи ц;ени с 11.03 %.

 

Още по-значителна е разликата и по-конкретно

 

Таблица № 5 : Приходи на бюджета от ДОД, общи доходи на домакинство , в т.ч. доходи на домакинство от работни заплати през 2007-2013 г.

Източник : МФ и НСИ

 

През 2006 и 2007 г. у нас все още се прилага прогресивна скала за данъчното облагане доходите на физическите лица. Сравнението  през 2007 срямо 2006 г. на индекса на нарастването на приходите в бюджета ( 136,55 % )  с индексите на нарастването на общите доходи на домакинство (109,50% ) и на неговите доходи от работни заплати (121,92 % ) показва значително по-висок и  изпреварващ ръст на приходи в държалния бюджет във сравнение с нарастването на общиете доходи на домокинство и доходите в тях от работни заплати – сигурен знак за повишена събираемост на приходите от ДОД в условията на прогресивно данъчно облагане.на личните доходи.

 

Сравнението на индексите на същите показатели през 2008 стпрямо 2007 г. показва :

– значително по-малък относителен прираст на приходите от  данъчонтно облагане на личните доходи  – 9 %  срещу 36.55 % през 2007 в сравнени4е с 2006 г.;

. по-ниско относително нарастване на данъчните приходи та бюджета от ДОД във сравнение с относителнвото нарастване на общите доходи на домакинство ( 11.23 %)  и доходите им от работни заплати (20,71 %).

 

Във средносрочен план негативните финансови последици за държавния блюджет от въвеждането на  плоския данък нарастват и се задълбочават. Т.е.   изоставането на приръста на данъчните приходи по ЗОДФЛ от приръста на  средните доходи на домакинствата нараства. Например, през 2013 г. прямо 2007 г.:  приходите в бюджета от ДОД  нарастват  с 29,84 %;  средният размер на доходите на домакинство – с 46,07 %, в т.число средният  доход на домакинство от  работни заплати – с 62,57 %.

 

Всички тези данни и сравнения :

(а) опровергават твърденията за положителна роля на плоския данък върху равнището на събираместта на приходите от данъчното облагане на личните доходи на физическите лица  по ЗДДФЛ;

(б) едновременно с това показват, че плоския данък у нас :

–  засилва и задълбочава подоходното неравество и бедността сред населението;

– фаворизира и разширяване сферата на свободното действие на принципите и правилата на пазара  и пазарната икономика за сметка на ограничаване на официално обявени от българската конституция политически, граждански и социални права и свободи на  лицата в бедност и населението в риск от бедност и социално изключване, което, освен всичко друго  допринася за връщане на ниско доходни групи от населението към различни форми на насилие и битова  престъпност.

 

Всичко това ни дават основание да заключим, че при основните характеристика на българското общество  през и след 2008 г.,  плоският данък  у нас :

– не  е имал,  няма и не би могтъл в обозримо бъдзеще да има очаквания от неговите привърженици позитивен ефект върху общото равнището на събираемостта на приходите от ДОД, а доколкото е имал такова, то е свързано най-вече със събираемостта на  данъчните приходи от данъчното облагане на ниските и средни лични доходи, при които  събираемостта по принцип е по-висока от тази при високо доходните групи;

– че отчетеният прираст на приходите  през 2008 г. спрямо 2007 г. от 162.8 млн.лв.,  още повече в средносрочен период от време, се дължи изцяло на увеличената данъчна тежест за ниско и средно доходната група – групата данъкоплатци с разполагаеми лични доходи под ЛБ и на тези със средни доходи;

– че като задълбочава подоходно разслоение и бедността плоският данък се превръща в един от множеството относително самостоятелни фактори -причини за ограничаване на основни демократични права и свободи на българските граждани, в т.ч. за незадоволително равнище на тяхната социална защита и сигурност  – здравна, пенсионна, при времанна неработоспособност, при безработица и пр.; а с това  – разширява и полето и възможностите на политическите партии за   купуване на избиратели и манипулиране на избори; за висока битова престъпност  и т.н.

По същите причини, определението на плоския данък като «лява идея» е не само невярно, но и  заблуждаващо. Лявите идей поставят в центъра на всяка обществена дейност и реформа Човека и повишаване равнището на  неговия здравен, образователно-културен и социалне статус. Плоският данък обратно,  цели да направи и прави богатите още по-богати, бедните още по-бедни. По тази и останалите негативни негови социални последици плоският данък е  дясна, дори крайно дясна идея,  която заедно с други десни идей през последното десетилетие допринася не само за задълбочаване на бедността, но и  за  свободното и неограничено действие на пазарните принципи и механизми и гонитбата на все по-високи печалби в основни социални сфери и функции  на съвременната демократична европейска държава като здравеопазването, образованието,социалното осигуряване и подпомагане, опазването на вътрешния ред, живот и имущество на гражданите, които се подчиняват на каресвено различни принципи и правила.  От тази тгледна точка социалните последици от въвеждането на плоския данък у нас  подкопават основите и поставят под съмнение бъдещето на съвременния капитализъм. И това не е само наше становище. Това са и думи на бившия френски президент на Франция, г-н Никола Саркози, който не можем дабъде обвинен в ляви възгледи и  политика. Ще цитира част от речта му пред 40-я  Световния икономически форум в Давос през януари 2010 г. :

” Не може да има трайно развитие, когато единствен критерии е незабаваната печалба”;

”Въпросите, пред които сме изправени са:  Как да поставим икономиката в служба на човека? Как да стане така, че  икономиката да бъде средство, а не крайна цел?….Нужен ли ни е такъв капитализъм, които  в името на бързи и високи печалби пренебрегва жизнените интереси на милиони хора?

Неговият отговор е :„Такъв капитализъм  не ни е нужен. … Или ние ще се променим, или промяната ще ни бъде наложена от икономически, социални и политически кризи” .

 

• Необосновани се оказаха и твърденията за очаквания положителен ефектн на плоския данък върху притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), основани не само и единствено на плоския данък, но и на  комбинацията от: силно намалени размери и общо  равнище на данъците и данъчните приходи в БВП  у нас5, от една страна, и силно занижени размери и равнище на работните заплати (евтината работна сила ),от друга страна. Разбира се, значителен «принос» за техния спад през и след 2009 г. има  икономическата криза. Но принципно негативна относително самостоятелна роля играе и крайно неблагоприятна обществена среда както за бизнеса и инвеститорите, така и за потреблението и потребителите, от друга страна.

 

Таблица№ 6. Приток на преки чуждестранни инвестиции през 2007-2014 г.-в млн. евро

 

                                              2007 г.    2008 г.     2009 г.     2010 г.      2011 г.     2012 г.       2013 г.       2014 г.

Приток на ПЧИ –млн. евро               7352,8     6664,9      2799,9     1169,7     2118,6      1320,9      1383,7        1306

Източник: БНБ

 

Ивестно е, че световната финансова и икономическа криза навлиза в България около  година по-късно. Като последица, ПЧИ през 2009 и следващите години драстично падат ( видно от данните в таблица 5). Нещо повече – именно поради неблагоприятната обществена среда нараства като тенденция износа на български инвестиции в чужбина. Пазарните фундаменталисти, привърженици и на плоския данък, едва ли не приписват драстичния спад на ПЧИ в страната през 2009 и следващите години единствено  на икономическата криза. Те дори пренебрегват относително самостоятелната негативна роля за общия спад на инвестициите у нас и от там – на икономическия растеж през и след 2009 г. на т.нар «остерити» мерки и програми,  подкрепяни едностранчиво и безрезервно от ЕК6 до избора на нейното новото ръководство..

Ние не отричаме   важната  негативна относително самостоятелена  роля на икономическата криза, но твърдим, че общият спад на инвестициите в страната се дължи още на  политиката на съкращаване на бюджетните разходи по време на кризата –марка, която определяме като прокризинна, а не като антигризисна. Ние приемаче, че негативна роля играе и силно влошената и крайно неблагоприятна обществена среда .  Нещо повече, негативната роля на неблагоприятната обществена среда за бизнеса и инвеститорите пролъжава през и след края на икономическата криза и началото на излизането от нея. При това негативното й влияние върху притока на ПЧИ е многократно по-силно от потенциално позитивната роля на ниската данъчна тежест и ниските работни заплати, част от която е ниския рпазмер на плоския данък.

 

Когато определяме обществената среда у нас като неблагоприятна имаме предвид последиците от : неефективната съдебна система; монополизирането на политическата власт през последните 25 г.; ширещата се повсеместна корупнция и най-вече ширещата се безнаказана корупция по високите етажи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт; масовите злоупотреби с обществените поръчки и законовата забрана за тяхното разследване от прокуратурата( по димите на г-н Татарчев); контрабандния внос на акцизни стоки; масовото използване на политическата власт за лично обогатяване, пълнене на «черни» партийни каси, купуване на гласове  и манипулиране на резутатите от избори; законната, но по същество грабителска приватизация; сключените неизгодни концесионни догодови, в т.ч. договора за експлоатациа на златното находище в Челопеч и договорите с американските топлоцентрали; абдикацията на държавата от опазването на вътрешния ред, живота и имуществото на населението най-вече в провинцията; ограничания достъп на около половината от населението до необходимите му качествени здравни услуги и влошеният му здравен и зъбен статус; ниското и незадоволително качество на образованието; ширещата се блюрокрация и неефективна дейст на държавната и общинска администрация и пр.

Към относително самостоятелните причини за спада на ПЧС в страна през и след 2009 г. причисляваме и все по-ограничените възможности за участие на чуждестранните инвеститори в спекулативни приватицационни сделки. Но не паради организационни причини или поради икономвическата крвиза, а най-вече поради изчерпване на крупните държавни активи, обекти за подобни спекулативни  приватизационни сделки.

• За по-пълна информация и оценка ролята на данъчната реформа и въведения от 1 януари 2008 г. плосък данък у нас  ще припомним още, че в  почти всички страни от Централна и Източна Европа от бившия съветски блок, който между 2004 и 2008 г. въведоха плоския данък, единствено  в България и Грузия бе премахнат необлагаемия минимум. С цел защита на ниско доходните групи от населението, във всички останали страни необлагаемия минимум  не само че бе запазен, но и размерите му бяха чувствително повишени – например : в Естония -1,5 пъти; в Словакия -2.08 пъти; в Литва – 3.29 пъти; в Украйна – 3.62 пъти и т.н.

За съжаление нашите политици не поискаха и все още отказват да  се поучиха както от позитивния чужд опит, така  и от собствените си грешки. Което ни напомня за думите на известния американски писател и лектор Дейл  Карнеги7 , който ще цитирам по памет :

          „В съвременното информационно общество само глупаците се учат от собствените си грешки. Умните се учат от грешките на другите”.

          И ще попитам : А какво да кажем за нашите политици управлявали страната  през последните 25 години и техните експерти, които или не се участ дори от собствените си грешки; или правят това твърде рядко ?

 

• Целият анализ основан на действащото законодателство и офцициалните емпирични статистически данни показва необходимостта от спешно възстановяване на необлагаемя минимум за ниските доходи групи и прогресивното данъчно облагане за останалите групи с по-високи лични доходи. Поради важните им социални  функции, специално внимание трябва да се обърне както на обоснования размер на необлагаемия доход за ниско доходните   групи от населението, така и на прогресията на данъчната ствака за средно доходните групи  и максималният й  размер  високите и много високите лични доходи. При определянето на техните параметри в ЗДДФЛ  следва да се преследва и постигне една основна цел, а именно :  обществено приемлива прогресия в  равнище на ОДТ за различните подоходни групи, каквато се наблюдава във всички високо развити страни членки на ЕС и каквато  практика е съществувала у нас до 2004 г.

Ще поясним. Промените касаят непосредстнваено ЗДДФЛ, но целта е те да доведат до обществено приемлива  прогресия в ОДТ, формирана от сумата на ЗЛОВ и ДОД.

По-натам може и систрува да  се обмисли евентуално премахване на максималния осигурителн доход и въвеждане на динамично и обществено приемлива ограничения за максималния размер на пенсиите  – примено 10-кратния размер на минималната работна запалат. По този начин ЗЛОВ ще станат зодължитлени за висчик лични доходи, независимо от техните размери, а при изчисляване на пенсиите за осигурителн стаж и възраст ще се ползва ограничение за максималните им размери  от 10 минимални заплати. Това ще разшири основата на ЗЛЭВ и на ОДТ, а заедно с това и сумата на дънъчните приходи. Едновременно ще позволи още по-голяма прерразпределителна роля на общата данъчна тежест от високо и много високо доходните групи  към ниско и средно доходните.

Може да се помисли :

– от една страна, за въвеждане на данъчно кредитиране за работещки семейства  и безработни с непълнолетни деца по примера на Великобритания – начало на одобрената през 2000 г. от правителството на Тони  Блеър „Дългосрочна национална програма за преодоляване на бедността сред децата” през следващите 20 години, целяща да гарантира основните  права на всички деца; равни възможности за достъп на всички деца до качествено образование и здравеопазване независимо от ниското място на техните родители в социалната йерархия;  гарантирана заетост поне на един от родителите и пр.8;

– от друга страна – за значително по-високи равнище на данъчната тежест за лични доходи над определени високи размери и равнище( например над 50 000 или над 100 000 лв. у нас), каквито се прилагат във водещите страни членки на ЕС.

 

Например, в Германия максималната данъчна ставка за личните доходи над 15.3 хилядие евро в  45 %; във Франция  максималната данъчна ставка за лични доходи над 65,5 хиляди евро е 40 %; във Великоибритания максималната данъчна стака за лични доходи над 33 хиляди евро е 40 % ; в Португалия  максималната данъчнаставка за лични доходи над 61 хиляди евро е 42 %.

 

Разбира се, за да стане всичко това са необходими поредица от други по-общи, но и още по-важни промени, в т.число промени в доминиращата  до сега философия и подходи към проблемите,  приоритетите и крайниете цели и самоцели  на общественото развите на страната , в т.число задължителна :

– замяна на доминиращата до сега философия на пазарния фундаментализъм ( представяща пазара и пазарната икономика, принципи и правила като панацея на висички обществени проблеми и предизвикателства), с философията на съвременна социална демократична държава, каквато по Констутуция сме;

– замяна на доминиращите до сега фрагментарни и конюктурни подходи с  интегрални (системни, комплексни)и перспективни;

– познаване и признаване на сложната  йерархическа връзка и зависимост между основните цели на съвременното общество и обществено развитие – научно-технически, икономически, екологични и социални, последните явяващи се едновременно негови самоцели;

– ясно разграничаване на средствата (към които в съвременните демократични общества спадат пазара и пазарната икономика, финансовата стабилност и пр.) от крайните социални цели и самоцели на обществено развитие, който поставят в центъра на всяка всяко икономическа, екологична, научно-техническа политика  Човека , и които най-общо могат да се сведат до издигане на здравния, образователно-културния и социаления статус на населението , съставляващите го групи и индивиди9;

– определяне на ясни и добре обосновани  граници на пазара, пазарните принципи и правила, както и сферите на действие  на социалните механизми, базиращи се на различни принципи от тези на пазара и пазарните ценности;.

– възприемане на съвременните възгледи за сложното взаимоотношение меджу демокрацията, от една страна, и пазара и пазарните законии принципи, от друга.

– приоритетно насочване ресурсите и усилията на държавата и обществото  към борбата с причините на наблюдаването нагативни обществени процени и явления , вместо в борбата с негативните им последици (към  „гасене на предизвиканите от тях „пожари”;

– реформиране на съдебната система и дейността на държавната и общинска администрация;в т.ч. въвеждане на неприемлмиви санкции и наказания за потенциалните нарушители на закона;

– пълно и последователно внедряване на бюджетното програмиране и отговорпността нарпазполедителрите с бюджетни и европейски средства;

– изграждане на ефективен държавен и обществен контрол;

– ясна и добре обоснована цялостна стратегия за общественото развитие – научно-техническо, икономическо, екологично и социално  – на страната.

 

• Няма да коментираме подробно последното изречение на автора на въпросните коментари, според което : „Писанията на маса уж дипломирани специалисти по въпроса за този данък ( пропорционалния данък – Д.Н.) са толкова необразовани, че са под равнището на коментара”.

Но се изкушаваме да отбележим,  че това изречение, както и оценки за ролята на плоския данък  у нас в публикуваня коментар на г-н Станчев не са подкрепени от конкретни емпирични данни от нашата или от други за страни, въприели плоския данък. Питаме се : Защо? И отговаряме : защото такива емпирични данни, подкрепящи категорично плоския данък у нас и очакваните и обезщавани  негови позитивни социални и икономически, в т.ч. финансови ефекти няма. И това не е наше становище, а становеще на видни европейски експерти по данъчнатата политика и конкретно – по плоския данък10. Основните  „аргументи” в обсъждания коментар се свеждат до информация за покрепа на плоския данък в анкетно проучване през 2002 г. от страна  на участващите в анкетата представители на бизнеса (но не и на наетите лица), от голям брой икономисти и парламентарно представените политически пертии през 2007 г., т.е. непосредствено преди въвеждането на плоския данък у нас и липсата на емтирични статистически данни за неговите последици  Ще ги припомним :

 

„Първоначално идеята бе проверена с национално представителноизследване на нагласите на бизнеса в периода септември – декември 1997”;

„През 2002 г. въвеждането на пропорционален данък се подкрепя от петнадесет икономисти, а през 2003 г. – от 110”;  те изпращат писмо до тогавашния министър на финансите”;

• „Всички основни политически партии, участвали и минали 4-процентната бариера на парламентарните избори от средата на 2005 г., с изключение на БСП, поддържат реформата, въвеждаща 10-процентен подоходен данък”.

 

Всичко това е вярно. Но е крайно недостатъчно. Особено като се имат предвид : (а) различията в интересите на представителите на капитала и труда; (б) към коя от възприетите от нас четири подоходни групи принадлежат участващите в анкетата представители на бизнеса, въпросните икономисти, народните представители и ръководните кадри и активисти на политическите партии; (в)  морала на преобладаващата част на народните представители и активисти на политическите партии, когато трябва да избират между обществения и личния си интерес3.

 

Като своеобразна застраховка на своите коментарии ми звучи  самопризнанието : „ до сега не ми е известно някой да е забелязал някакви отрицателни ефекти11, въпреки твърденията на някои профсъюзни водачи, БСП водачи след 2012 г., покойния колега Чавдар Николов (от 2010 г.), колегата Любомир Христов (също след 2012 г.), колегата Пламен Орешарски (неочаквано по време на предизборната кампания от 2013 г.), колегата Иван Костов (тогава и сега) и колегата Митко Димитров – сега”.

Първо, защото не е вярно, че никой до сега не е забелязал ” някакви отрицателни ефекти” от приложението на плоския данък по принцип и конкретно у нас. Второ, защото  последващите твърдения, според които всички изброени икономисти „не разбират смисъла на пропорционалния данък”, както и че „Писанията на маса уж дипломирани специалисти по въпроса за този данък са толкова необразовани, че са под равнището на коментара”, сиреч на неговия коментар., е повече от предизвикателно. Ще се въздържим от неговото конкретно и подробно коментиране и оценяване. За сметка на това ще си позволим да цитираме становището за връзката между плоския данък и икономическия растеж на нобеловия лауреат  Джоузеф Стиглиц , публикувано   в  Money News от 16 декември 2008 г. Макар и отнасящо се за друга страна и възникнало по друг конкретен повод – стартиралата в САЩ през 2007 г. ипотечна криза,  бързо прераснала в глобална  финансова и икономическа криза,.смятаме, че откъм принципната си страна то е валидно и за плоския данък у нас, дори още по-валидно поради очертаните негови негативни пряко социални и косвено икономически последици.

И така, според  нобеловия  лауреат Джоузеф Стиглиц :

„…намалението на данъците за богатите … не стимулира икономиката…,”а „в комбинация с Иракската война” и „слабата регулация   създава експлозивна смес”, която довежда до последната световна криза.

Към  становището на Джоузеф Стиглиц можем да добавим  аналогични становища на световн известни  анализатори на данъчната политика, според които в страните въвели проския данък няма емпирични данни, доказващи претенциите за повишена събираемост на данъчните приходи.

 

• И още нещо съвсем прясно. През последните две години водещи анализатори в Европа  обръщат внимание на това, че :

”Тенденцията към нарастване на неравенството при разпределението на доходите и богатството в болшинството от развитите страни  доведе до  призиви за  коригиращо повишаване на  данъците за богатите и живеещите в охолство12.„

 

Да не говорим за нарастващите привърженици в Европа и първи стъпки към въвеждане на така наречения „данъчен кредит” за работещи ниско доходни семейства и безработни с непълнолетни деца, възприеман като инструмент за ефективна борба с бедността сред децата  и създаването на равни възможности за достъп на всички деца (включително и най-вече на децата на родители в дъното на социалната йерархия) до качествено образование и здравеопазване.

 

Но в спора ни с българските привърженици на плоския данък  тук  едва ли е необходимо да привеждаме възгледи и аргументи  на водещи  европейски експерти за незадоволителната преразпределителна роля дори  на прилаганите в развитите западно европейски страни прогресивни данъчни схеми, характерно за които са високите максимални размери на ДОД достигащи до 55,9 %. Онова, което ни впечатлява и би трябвало да впечатлява всички икономисти и политици в България е, че именно в тези силно развити страни с прогресивно данъчно облагане на личните доходи на населението и многократно по-високи максимални равнища на данъчното облагане на личните доходи нараства тревогата от задълбочаващото се подоходно и имуществено неравенство, а заедно с нея нарастват и предложенията за коригиращо повишаване на максималните данъчни ставки, т.е. на  данъчното облагане на личните доходи на богатите, живеещите в обществено неприемливо охолство в същото време, в което  бедността не само съществува, но нейния обхват и дълбочина нарастват.

 

Какво да кажем за България, в която се прилага 10 процентов плосък данък без необлагаем минимум не само за бедните, но и за богатите и много богатите групи от населението; в която при значително по-ниски размери и равнище на личните доходи се наблюдава по-голямо подоходно и имуществено неравенство ; в която равнището на бедността е  с около 5 до 6 процентни пункта по-високо от средното за ЕС и с около 12 процентни пункта по-високо от това в Чехия например (въпреки значително по-ниските размери на ЛБ т.е. на критерия, с помощта на който се определя равнището на бедността в страните членки на ЕС и не само в тях).; в която относителния дял на населението в риск от бедност и социално изключване е 2 и над 2 пъти по-високо от средното за ЕС.

 

Не е ли странно при тези факти и сравнения да се твърди, че неправителствени организации като синдикатите и икономисти като  Любомир Христов, Иван Костов, Митко Димитров, покойният  Чавдар Николов, „ не разбират смисъла на пропорционалния данък” и „са толкова необразовани, че са под равнището на коментара”, сиреч на неговия коментар?!

 

• Разбира се, промените в ЗДДФЛ задължително следва да се разглеждат в пакет с необходимите промени в цялостната  система от данъчни закони  и данъчната политика в България13  и нейната относително самостоятелна и важна роля за  постигането на устойчиво, интелигентно  и ускорено обществено  развитие – научно-техническо, икономическо, екологично  и социално.

 

21.06.2015 г.

 

Бележки и пояснения:

 

1. 1.Статията е публикувана в електронното издание на ИПИ „ ПРЕГЛЕД НА СТОПАНСКАТА ПОЛИТИКА”, бр.734р 29-5-2015 , / http : ime.bg . Оригинално заглавие на коментарите  е ::“Плосък мозък : кой какво не помни и не разбира за пропорционалния данък“. За ролята на автора в защитата на пазарното мислене в България виж статията на Силвия Радостинова от 16.11.2007 г., публикувана  в бр. 352 на „Преглед на стопанската политика” под надслов „ Продавачът на знание  Красен Станчев е най-успешния ….”

2,Ще напомним, че средният размер на ЗЛОВ през 2007 г.от 1.01. до 1 октомври 2007 г.у нас   възлиза на 12.425 %; през четвъртото тримесечие на 2007 г. възлиза на 11,375 %, а средногодишно – на 12,1625 %. При този средногодишен размер на ЗЛОВ, съществуващият необлагаем минимум от 220 лв., намалява данъчната тежест (ДОД) за всички лица с брутни месечни доходи до 460 лв.- размер, който превишаване средния месечен размер на работната заплата за страната през същата година от 431 лв. Това означава, че необлагаемият доход от 220 лв. през 2007 г. ползва не само ниско, но и значителна част от средно доходните групи от населението,както и че премахването на необлагаемия минимум от 1 януари 2008 г. ощетява не само  ниско доходните , но и не малка част от средно доходните групи данъкоплатци.

3. За обществения морал в дейността на народните представители виж нашата статия под надслов „За повече морал и справедливост при индексирането на трудовите възнаграждения и пенсиите” , публикувана  в бр. 3-4 / 2014 г. на сп. „Панорама на труда”, стр.37-49.

4. Източник : „Taxation trends in European Union”, Table 2, p.32. Ще добавим, че въпросните максимални размери на данъчните ставки  се прилагат за лични доходи над нормативно определен размер. Например, максималната данъчна ставка в Германия за 2012 г. от 47.5 % се прилага за лични доходи над 15.3 хиляди евро; във Великобритания ( 50.0 % ) за лични доходи над 33 хил. евро; във Франция ( 50.6 % ) – за лични доходи над 65.5 хил. евро; в Португалия ( 49.0 %) – за лични доходи над 61 хил. евро и т.н.

5. За подробности виж нашата статия под надслов :” Сравнителен анализ на данъчните модели и политики в България и ЕС”, публикувана в сп. Панорама на труда”, бр. 9 /2014 г.

Конкретно за становището ни по плоския данък виж нашата  статия „ Социални аспекти на  плоското (пропорционално) данъчно облагане – „За” и „Против” , публикувана в  интернет (d.ninov.blogspot.com/2012/02/blog_post.html ).

6. Новото ръководство на ЕК вече поставя като  приоритет и инвестициите. Имаме предвид т.наречия „План Юнкер”, а по-конкрветно  – Многогодишната финансова рамка  на ЕС ( офцициално наименование на дългогодишния европейски бюджет), с която се създава специален инвенстиционен фонд, чиято основна цел е да подпомогне  икономическото сближаване и изравняване между богатите и бедните страни членки на ЕС чрез насърчаване (всъщност гаранции) на инвестициите в транспорта, енергетиката, образованието, здравеопазването, изследователстата и развойна дейност .

7. Дейл Брекенридж Карнеги е роден на 24 ноември 1888 г. Почива на 66 г. Автор на стотици трудове и редица бестселъри.Книгите му са преведени на близо 40 езика.

8. Данъчно кредитиране на деца и семейства с деца се прилагта в редица държави, в т.число в  САЩ, Канада и Великобритания. За повече подроности виж : (1)”Ckild tax credit – Wikipedia”-  http://en.wikipedia.oeg/wiki/Ckild_tax_credit ; (2) нашата статия под надслов :”Данъчното кредитиране на семействата  с деца ще подобри социалната  защита “, публикувана във  в. Капитал  от 23 февруари  2002 г., с.4.

Ще добавим, че опит за  адаптация у нас  на споменатата дългосрона програма на Тони Блеъри за въвеждане на данъчно кредитиране за ниско доходните семейства с непълнолетни деца  се съдържа в наш доклад под надслов „ Борбата с бедността сред децата – приоритет на социалната ни политика. Данъчното кредитиране на  семействата с деца – възможност за повишена  и по-ефективна социална защита на децатата  още сега”. Докладът е  представен на две конференция през 2002 г.: първота, организдирана от Световната барка  в София на 4 и 5 април същата година; втората,  организирана от фондация „Конрад  Аденауер” и Балканския инститет по труда и социалната полотика  на 2 декември 2002 г.  на тема „Социалната държава и реалностите – Българските реалности”.

 

9. За подробности по сложното взаимодействие между пазарната икономика и съвременната демокрвация виж нашата статия в  бр.10/2008 г.  на списание  „Панорама на труда”. под надслов  „Уроците от Първия Общоевропейски диалог Изток-Запад”.

10. Виж : IMF Working P /WP/06/218. Keen M. Yitae  Rim  and R. Varsano : The  Flat taxes : Principles and Evidence;+статията на Banessa Holder  в  Financial  Times от 19.10.2006 г. За информация  М.Keen was Deputy Director of the Fiscal Department of the International Monetary Fund; previously – head of the Tax policy and Tax..”

11. Това също не вярно, нито е оправдание за известен автор, лектор и политик  като г-н Станчев. Ще посоча само една от многото български публикации, посветени на отрицателните ефекти на плоския данък : моя статия под надслов : Социални цели и последици на плоското ( пропорционално) данъчно облагане в България”, публикувана в  „Икономически изследвания”, кн.4, 2008 г., издание на Икономическия институт на БАН.

12. Виж : The scope for progressive tax reform in the OECD countries” by Sarah Godas, Christoph Paety and Achim Truger, Macroeconomic perspective with a case study foe Germeny,   Macroeconomic Policy Institute,Working Paper, May 2015, № 150. An early version of this paper was presented at the  Euroframe conference on 6 th June 2014 in Paris.

Corresponding Author : Achim Truger, Berlin School of Economics and Law, Faculty of Business and Ecomomics , E-Mail :  Achim.Truger@hwr-berlin.de

13. За подрпобности виж нашата статия  под09 надслов: „Сравнителни анализи на данъчните  модели и  политики в ЕС и България”, сп. „Панорама на труда” бр.9-10/2014 г., стр. 21-49 .

---