Експертни мнения

Здравеопазването в България– нерешени проблеми, основни причини и насоки за решения

24 сеп. , 2013  

Д.Нинов, доктор по икономика, член на СИБ

Димитър Нинов e доктор по икономика и старши научен сътрудник. През 1974-1975 г. специализира в Англия, а през 1992-2001 г.- в Австрия, Белгия, Швейцария и САЩ. Заемал е ръководни длъжности в МТСП и МФ.Бил е представител на Р.България в Направляващия Комитет по социална защита на Съвета на Европа; участник в подготовката на пенсионната реформа и КЗСО ( сега КСО); участник в преговорите по три годишното споразумение с МВФ;  консултант на мисии на Св.Банка и МВФ в България; представител на МФ в Комисията по труда и социалната политика при НС; съветник на Президента на КНСБ, член на Събранието на представителите и Контролния съвет на НЗОК Научните му интереси са в областта на  финансите, социалната политика и жизненото равнище. Има десетки участия в национални и международни научни конференции и кръгли маси и над 150 научни публикации, в т.число 2 самостоятелни книги :”Социалната справедливост в пенсионното осигуряване”, издадена през 1998 г. на български и английски език; и ”Социални цели и последици на бюджета и икономическата политика в България през 2000-2006 г.”, публикувана през 2008 г.

Предварително ще напомня, че :

– В доминиращия в света и Европа модел на здравеопазване1` се преплитат сложни система от обществени, професионални, бизнес и лични . взаимоотношения и противоречиви интереси. Тяхното динамично балансиране е сложен процес, зависещ от множество конкретни научно-технически, икономически, екологични, географски и социални фактори и обстоятелства. В анализите, проектирането на законодателството, организацията, функционирането и контрола върху здравните дейности  част от тях съзнателно или несъзнателно се изпускат или подценяват, а други – надценяват, което води до съществени и многобройни пропуски и слабости в здравното законодателството, финансирането, организацията, информационното и кадрово обслужване и функционирането на здравната система като цяло, в т.число до : незадоволителни приходи;нерационално и неефективно разпределение и разходване на предоставяните й публични и лични средства; и пр.; и като последица – до ежегодни и неефективни преразходи на средства и в същото време – ограничен достъп на населението до необходимата му здравна помощ, повишена заболеваемост, незадоволителен здравен статус и общо недоволство – както от страна на ИМП, така и най-вече от страна   пациентите и здравно осигурените лица.

– Натрупаните през последните 21-22 години нерешени или незадоволително решени проблеми на здравеопазването у нас са  многобройни, взаимно свързани и сложни, а оценките и предложенията за тяхното решаване  често са фрагментарни, различни, противоречиви и нерядко противоположни. Да се обхванат и изброят изчерпателно в една статия е невъзможно. По тези причини нямаме  претенции за изчерпателност, пълнота или безспорност на  направените констатации, оценки и препоръки. Нещо повече, съзнателно ще подминем споровете по възприетия модел и механизъм ) чрез КП) за финансиране на публичното здравеопазване, в т.число решението на МЗ и предстоящото въвеждане на ДСГ; или конкретното влияние върху системата на здравеопазването, разходите за нейната издръжка и тяхната ефективност на протичащите демографски процеси и ускорено стареене на населението; бързо развитие на  медицинската наука и нарастващ брой на нови и все по-скъпи лекарства,  медицински продукти и медицинска апаратура; нерешените проблеми на опазването на околната среда и условията на труда и множеството други външни условия и фактори , определящи здравния статус и равнището на живота у нас.

Нашата цел е по-скромна  – да  насочим  вниманието към част от: основните нерешени или незадоволително решени проблеми на  политиката, организацията, управлението, финансирането, контрола, информационното обслужване  и функционирането на здравната система и пряко ангажираните институции с здравеопазването; към техните основни причини, в т.ч. пропуски и слабости в здравното законодателство, здравната реформа, занижените работни заплати – основа на здравните осигурителни вноски и пр.; както и да предложим насоки и конкретни мерки за тяхното комплексно и ефективно ограничаване и евентуално преодоляване в бъдеще – условие за повишаване здравния статус на населението.

I.Актуални нерешени проблеми на здравеопазването в България

Както е известно, протичащите у нас през изминалите 21 години  процесите на демократизация, преход и изграждане на пазарна икономика и реформи в здравеопазването, социалното осигуряване и пр. се влияеха от множество фрагментарни, конюнктурни и неефективни решения, което доведе до множество негативни социални и икономически последици. До последици, които съществено се разминават не само с първоначалните очаквания на болшинството от българския народ, но и с политиките и практиките във водещите страни членки на ЕС. В областта на здравеопазването те доведоха до такива негативни последици и процеси като : ограничен достъп на значителна част от населението и най-вече на ниско доходните групи от него до необходимите му здравни услуги- най-същественото отстъпление от модела на неефективната, но работеща система за здравеопазване до 1989 г. ( според Ричард Ран и Роберт Ът 2) и общо недоволство – както от страна на ИМП, така и на пациентите и здравно осигурените лица ; бърза комерсиализация и нарастване на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравната система без забележим здравен, социален и икономически ефект и  при нарастваща неудовлетвореност както на ИМП, така и на здравно осигурените лица.

Основните причини за тези и множество други негативни последици в развитието на здравната система през последните 21 години търсим и виждаме в няколко най-общи и взаимно свързани и допълващи се негативни характеристикина здравната и по-общо на цялостната обществена  политика, в т.ч. в:

1. Доминирането на крайно неолиберални теории и практики във всички области на общественото развитие, включително в здравеопазването, представящи пазара като панацея на нерешените или незадоволително решени проблеми; отричащи или силно подценяващи официално подкрепяната от ЕК и Лисабонския договор теорията и практиката на социалната пазарна икономика и конкретно –  третирането на  здравеопазването (наред с образованието и социалната защита ) като   основни социални функции на съвременната европейска държава, в които   пазара и пазарните отношения имат ограничено място и роля

2. Запазващия се и доминиращ фрагментарен и конюнктурен подход към проблемите на общественото развитие, включително проблемите на здравеопазването, довели до продължаващо и днес частично реформиране на системата. И в тази връзка : неизпълнено и до днес решение и на сегашното Правителството за  преструктурира болничната помощ и преобразува на част от болниците в заведения за „долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация …или хосписи”, като  тяхната издръжка се поеме от  НЗОК/РЗОК – една от съществуващите множество относително самостоятелни причини за нарастващите разходи и снижаващата се ефективност на разходите за здравеопазване у нас; или за перманентно пренебрегваната необходимост от намилане на верния баланс между интересите на всички участници и пряко заинтересовани  лица и групи, в т.ч. между интересите на ИМП, от една страна,  и тези на здравно осигурените лица и  пациентите, от друга страна; или между частния и обществения  интерес и т.н.

3. Наличието на множество взаимно допълващи се пропуски, слабости и противоречия в действащото здравно законодателство3, в т.ч. : търговския статут на публичните ЛЗБП с доминиращо участие на държавата, както и търговският статут на физическите лица ИМП4 ; неефективна система за финансиране (най-вече на болничната помощ)
; липса на ясни и еднозначни правила относно правата и задълженията на участниците в проектирането на здравната реформа, управлението и контрола върху дейността  на системата ; отнето с закон право на НЗОК да контролира качеството на заплащаните от нея здравните услуги; законовото задължение за НЗОК/РЗОК да сключва договори със всяко болнично заведение, включително с частни 
profit hospitals, които отговарят на определените условията в закона (по чл. 55, ал. 2, т. 1) и на критериите за осигуряване на достъпност  и качество на медицинската помощ  (по чл. 59г) – след като вече НЗОК е сключила договори с достатъчен брой лечебни заведения, които отговарят на въпросните условия и критерии, покриват потребностите на здравно осигурените лица от болнична помощ и изчерпват предвидените за целта средства в бюджета на НЗОК5 и т.н.

         4. Продължаващата политиката и практиката на хронично недофинансиране на здравеопазването – доколкото относителният дял в БВП на публичните разходи за неговата издръжка у нас се колебае около 4.1 %  през последните 5-6 г.- при средно 6.7 % за ЕС и 4.6 % за EU-10( Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Чехия, Словения, Румъния и България) 5      

По данни  на МЗ в Националната здравна стратегия  2008-2013 г.  общите разходи за здравеопазване в ЕС са 8.2 % от БВП, докато публичните – 6.1 %.

С оглед на правилното тълкуване на тези различия ще отбележим, че недостигът на средства в здравеопазването, обусловен от ниското относително тегло на публичните средства в БВП у нас е само част от нерешените финансови проблеми на здравната система. Не по-малко негативни финансови, здравни и пр. последици за населението и здравно осигурените лица произтичат от погрешни подходи, слабости и пропуски в действащото здравно законодателство, организацията и управлението на системата, включително от нерационалното разпределение и неефективно разходване на предоставяния й финансов ресурс, липсата на ясни и еднозначни правила и формален и неефективен контрол върху разходите.

5. Продължаващото  подценяване на профилактиката на здравето и превенцията на заболеваемостта ; и от тази гледно точка –  неефективното разпределение на средствата на системата между здравната профилактика, лечение и рехабилитация, имаща относително самостоятелен принос за нарастващите потребности от финансови средства, хроничния им недостиг и недофинансиране на системата.

6. Високото (най-високото за страните членки на ЕС) и като тенденция нарастващо относително тегло на „джобните” в общите разходи (публични и лични) за издръжка на здравната система : 38 % през 2007 г. по оценките на Св.Банка 6;42 % през 2008 г.- по оценката на МЗ 7 ; и вероятно, ако тази тенденция се запази, около 45- 50 % в края на 2010 и първата половина на 2011 г.

Ще поясним, че това високо относително тегло на „джобните „ в общите разходи за издръжка на здравната система е сред основните непосредствени причини за : ниския и като тенденция снижаващ се достъп на все по-голяма част от населението до необходимата му здравна (медицинска и стоматологична); все по широкото разпространение на самолечението  и  случаите на късно търсене на лекарска помощ, когато развитието на болестта е напреднало,  срокът и разходите за нейното лечение  няколкократно по-големи; нарастваща заболеваемост – най-вече на социално значимите заболявания и влошаващ се здравен и зъбен статус на населението като цяло.

В тази връзка ще напомним резултатите от международните изследвания на МОТ, публикувани през 2007 г. в нейната здравна стратегия 8, които   показват и доказват по убедителен начин, че :

– колкото по-висок е относителният дял на личните ( т.нар. „джобни”) в общите разходи за здравеопазване, толкова по-ограничен е достъпа на толкова по-широки слоеве от населението до системата на здравеопазването  и  необходимите им  здравни услуги;

-и обратно, колкото по-малък е относителния дял на личните и по-голям този на публичните в общите разходи за здравеопазване, толкова по пълен е достъпа на  население до системата на здравеопазването.

Като пример за постигнат универсален достъп на населението до необходимата му качествена здравна помощ – основната цел на новата здравна стратегия на МОТ – се посочват  Великобритания, Франция и Германия, в които относителният дял на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравеопазването се колебае около 10-12 %, т.е. приблизително толкова, колкото те бяха у нас до 1990 г.

7. Ниската и ситемно пренебрегвана здравна, социална и икономическа ефективност на бързо нарастващите общи разходи ( публични и  „джобни”) за издръжка на здравната система в официалните анализи и отчети на МЗ, НЗОК и Правителството като цяло.

Накратко, бързо нарастващи общи разходи за издръжка на системата при : непроменени или влошаващи се като тенденция здравни показатели, нарастваща здравна несигурност, нарастващи социално значими заболявания ( най-вече сърдечно съдови, по които сме на първо место в ЕС) и дестабилизация на здравеопазването като цяло.

По данни в доклада на Св.Банка от м.септември 2009 г. и наши допълнителни разчети, основани на тях и данни на НСИ от наблюденията върху домакинските бюджети , през 2011 г. спрямо 1999 г. :

– общите разходи за издръжка на здравеопазването у нас  са увеличени номинално 4.2 пъти ( от 1236.3 млн.лв. на 5 242 млн.лв.) и реално (при средногодишна инфлация за същия период от 203.47 %, включително планираната средногодишна инфлация ма 2001 г. от 3.6 %)– около 2.06 пъти;

– в същото време публичните разходи са нараснали номинално  3.38 пъти ( от 933.2 млн.лв. на 3 250 млн.лв. включително резерва) и реално 1.66 пъти, докато „джобните” разходи на населението за здравеопазване  са нараснали  номинално  6.57 пъти  ( от 303.1 млн.лв. на 1 992. млн. лв.) и реално   3,23 пъти;

– през същия период равнището на заболеваемостта на населението и здравния му статут остават практически същите или се влошават в определени направления; и остават най-високи в ЕС.

Например, по данни в цитирания доклад на Св. Банка от м. септември 2009 г.,броят на сърдечно съдовите заболявания на 100 000 души от населението в България е 685, в ЕС – 242, т.е. 2.71 пъти по – малък, а в EU- 468 или 1.46 пъти-по малък.

Показателна е и оценката на д-р Шарков, председател на Съюза на стоматолозите до преди няколко години, според която около 90 до 95 % от населението на страната е без зъби или с влошен зъбен статус.

         Накратко, системата на здравеопазването у нас страда не само от  хроничното й недофинансиране , но в същата и дори в по-голяма степен от  нерационалното разпределение на финансовия ресурс между здравната профилактика, лечение и рехабилитация и неефективното им и на практика  безконтролно разходване.

8. Доминиращо място и  роля в системата на здравеопазването  на корпоративните интереси на производителите и доставчиците на лекарства и медицински изделия – една от водещите причини за бързо нарастващите корупция в здравеопазването, „потребности” и претенцииза все повече финансови средства, от една страна, и все по-незадоволителната здравна и социална ефективност от тяхното разпределение и разходване, от друга страна.

Ще поясним, че според болшинството специалисти, през последните години търговията с лекарства и медицинска изделия в световен мащаб  е по-печеливша от търговията с наркотици и съперници на търговията с оръжие. Особено като се има предвид, че : фармацевтичната индустрия бълва нови и все по-скъпи медикаменти за симптомите, но не и за лечение на причините на заболеваемостта; или че много от тези лекарства имат негативни странични ефекти, които се премълчават или се пренебрегват от лекарите под давление на стоящите зад фармацевтичната индустрия финансови акули и допълнителни комисионни за самите лекари.

Ето малка чест от тези становища на водещи български и болшинството от световно известни познавачи и анализатори на съвременния модел на здравеопазване :

  • Според д.р Атанас Гълъбов (виж  неговата книга под надслов  „Световната конспирация срещу здравето”), в медицината от десетилетия господстват различни митове, т.е. заблуди, създадени и поддържани с користни цели и насаждани ловко в съзнанието както на лекарите, така и на широката общественост. Целта на тази манипулация в световен мащаб е обслужване на бизнес интересите на медицинската и фармацевтичната индустрия (курсива – Д.Н.). Скритата, но същинска  цел на здравните институции и финансовата мощ, която стои зад тях, е да има повече болни хора и съответно по-големи печалби.
  • Според друг световно известен познавач и анализатор на съвременния модел на здравеопазване, д-р Гилен Ланкто :

          -„Корпоративни интереси разболяват и убиват хората….“. „…Под прикритието на научноизследователска работа и грижа за обществото, тя (фармацевтичната индустрията и стоящите зад нея финансови акули – бел.- Д.Н..) пръска семената на болестта и жъне печалбите… Тя контролира всеки аспект на медицината”… Цялата медицинска система е устроена така, че да прави хората все по-болни. Когато осъзнах това, аз бях изправена пред избора или да се подчинявам на медицинските власти и да си държа устата затворена, или да се подчиня на моята съвест и да говоря…И така написах книгата „Медицинската мафия“. Тази книга не е отрицание на медицината, а обяснява как работи системата. Ако не знаем това, няма да разберем нищо… Целта на медицинската система е да бъде сложна. Аз реших да назова истинските играчи и да покажа на обществеността кой каква роля изпълнява и как се играе играта…”

           ”. Моделът на медицинско обучение и обслужване… поставя лекаря в подчинено положение  да изпълнява нерядко и против волята си вредни за болния практики.” И пояснява : „Повечето от т.нар. епидемии, които изискват спешни медицински мерки, не са нищо друго освен безсърдечен търговски заговор, чиято цел е да се стимулират продажбите на произведеното от фармацевтичната индустрия, всявайки силен страх от различни болести. Тъй като медиите са в ръцете на финансово-индустриалната олигархия, въобще не е трудно да се прокара определена политика или да се създаде ситуация, която да ни накара да се почувстваме смъртно заплашени. Вместо да се подобряват стандартът и условията на живот, фокусът на общественото внимание се измества в погрешна посока, а на хората се предлага решение, което няма нищо общо с истинския проблем!”

         Типичен пример в това отношение у нас е т.нар. „пандемия” на птичи и свинския грип през 2009 г. По този повод в ефира на БНР( http://neverojatno.wordpress.com/2010/02/12/hipokrat/)евродепутатът Антония Първанова прави следния коментар : „Оказа се, че от птичи грип, въпреки  насаждането на страх за пандемия, което означава огромна епидемия в цял свят, след заплахите за милиони заболели са заболели само около 250 човека потвърдени, което очевидно доказва, че има спекулация.“ …” малко повече са заболелите от т. нар. „свински грип“ – около 1 600 души, но на фона на 200 000 от обикновен грип (което все още не се смята за пандемия), отново цифрите са несериозни….„Става въпрос за злоупотреба и най-вече манипулиране на общественото мнение, за да могат хората да се ваксинират, да купуват определени ваксини на определени фармацевтични компании, както и съответно да използват противогрипни средства, също на определени фармацевтични компании“.

  • Принципно същите становища споделя и известният американски професор по имунология д-р Алън Лъвийн от Калифорнийския университет в Сан Франциско. Според него : „Лекарите са принудени чрез заплаха да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект при повечето раково болни… Независимо от факта, че по-голямата част от лекарите са съгласни с безрезултатността на химиотерапията като цяло, те са заставени да я прилагат от групировки, които са особено заинтересовани от това и които получават огромни печалби от лекарствената индустрия…“
  • Преди години Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън (JAMA) публикува обобщаваща статистика, която показва, че „западното здравеопазване понастоящем е третата водеща причина за смъртността в Америка (курсива – Д.Н.).
  • Според д-р Джулиън Голд от „Нешънъл хелт сървейлънс юнит“ към Института по здравето на Британската общност, чието задължение като епидемиолог е да наблюдава цялостно здравната обстановка, до 40% от всички пациенти в Австралия може би са жертва на ятрогенни заболявания. Поне половината от тях са от усложнения от медикаменти”- причина за т.нар. лекарствена болест.

        Лекарствената болест е уникален парадокс и един от най-сложните феномени в медицинската наука и практика. Тя е отражение на голямото противоречие в съвременния свят, а именно: средства и препарати, които медицината е изградила и създала за борба срещу разнообразните болести в човешкия организъм, при определени условия причиняват разнообразни и в редица случаи много тежки болестни състояния. Отнася се за патология, която заема ежегодно все по-големи размери в целия свят”.

          Авторите поясняват, че „Докато епидемиите от инфекциозни заболявания възникват внушително остро, плътно изпълват определени населени райони и имат временен характер с различна продължителност, лекарствените заболявания изпълват „мълчаливо“ и безшумно всекидневието на населението по цялата планета…. Тази епидемия все още няма бариери пред себе си, тя няма периодичност и регионални ограничения. Тя е навсякъде..“

  • „Един от най-вредните митове в здравеопазването, е този за лекаря супермен, който едва ли не държи ключовете на живота и смъртта. По този начин, от една страна, се слага непосилно бреме върху плещите му, а от друга – се премахва необходимостта от поемане на отговорност за собственото здраве от страна на болния. Насажда се култура, стимулираща саморазрушително поведение, а на хората в бели престилки е отредена ролята на „спасители“, които естествено си служат с помощта на „достиженията“ на фармацията и хирургията. Лекарите обаче са хора като всички останали със своите общочовешки проблеми, слабости и грешки и освен това прилагащи често неподходящи терапевтични методи. Затова митологизирането на професията е еднакво вредно както за практикуващите я, така и за тези, които разчитат на помощ от нея”.
  • И още нещо. Дори у нас множество данни подсказват, че основната част от общите разходи за здравеопазването (публични и джобни) потъват в касите на производителите и доставчиците на лекарства и медицински изделия, след което , по предварителни договорки , малка част от тях се пренасочват „под масата” към  ИМП, предписващи лекарства и медицински изделия на определени производители и доставчици..

9. Необоснована, неоправдала доверието иочакванията на обществото доминираща роля на представителите на лекарската бизнес върхушка ( мафията в бели престилки) при проектирането на здравната реформа, организацията и управлението на здравеопазването – без необходимата системна и задълбочена подготовка, знания и опит по икономика на здравеопазването и сложните взаимоотношения в здравната система – непосредствена причина за множеството пропуски и  слабости на действащото здравно законодателство, в управлението и  функционирането на здравната ни система и образно казано – в превръщането на НЗОК и МЗ в „каче дето все тече”без необходимия здравен и социален ефект и ефективност. И като „капак” на всичко – публични изявления на представители на лекарската бизнес върхушка ,  които свеждат проблемите на здравеопазването до чисто медицински проблеми и до проблеми, които са и трябва да останат изцяло и единствено в компетенцията на професионални медици.

Ето един пример и доказателство в това отношение.

        Както е известно, в проекта на ЗИД на ЗЗО от 2009 г. се предлагаше  :

         – „Обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т.2  се разработват от Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози  към министъра на финансите”;

– При тяхното определяне  да се „взема становището на националните консултанти по чл. 6а от Закона за здравето и други водещи специалисти по отделните медицински специалности”; 

– Създаване на   Консултативен съвет към министъра на финансите, който да „разглежда и дава становища по обемите, цените и методиките, разработени по реда на чл. 55а”.

         Както можеше и да се очаква, срещу това предложение категорично се обяви сегашния председател на БЛС (тогава и.д. председател) г-н Райчинов . Основните му аргументи  публикуван в „zdrave.net” от 13.10.2009 г .бяха :

         „ Познавам много лекари, които са изключително добре запознати и разбират от финанси. Но все още не съм срещнал финансист, който да разбира от медицина”.

         „ Регулация може да има, ако тя е чисто медицинска, професионална”.

По този начин и по същество г-н Райчинов свежда проблемите на общественото  здравеопазване до чисто медицински проблеми и регулация. Както до сега, така и в бъдеще д-р Райчинов и стоящите зад него представители на лекарската бизнес върхушка смятат, че проектирането, регулирането и управлението на системата на здравеопазването трябва да се остави изцяло в ръцете на  лекари, включително  лекари, които по неговото мнение са „изключително добре запознати и разбират от финанси”; че както и до сега, така и в бъдеще лекарите и най-вече представителите на лекарската бизнес върхушка трябва за запазят правото си на вето върху всеки член от здравното законодателство и НРД.

         Последиците от подобна роля на медиците в формирането на здравната политика и управлението на здравната система са  добре известни и най-общо се свеждат до наблюдаваното днес : трагично състояние на системата на здравеопазването; силно подценена здравна профилактика и превенция; ниска и незадоволителна ефективност на разпределението и разходите; нереформирана болнична помощ;  необосновани и демотивиращи  вътрешни и външни различия в доходите на лекарското съсловие и средния медицински персонал – между тях и вътре в тях; корупция и ежегодно  пренасочване ( всъщност източване) на десетки милиони от предоставените на здравеопазването публични и лични средства; висока заболеваемост и  нисък здравен и зъбен  статус на населението; общо недоволство както  сред основната част от  лекарите и  медицинските сестри,от една страна, така и сред  пациентите, от друга . 

         10. Ширеща се корупцията в здравеопазването и монополно завишени цени на лекарствата и медицинските изделия.

          Нашите изследвания показват,драстичен и необоснован от икономическа и социална гледна точка скок на цените на лекарствата и медицинските изделия още през първите няколко години след появата на НЗОК на пазара9 , както и ограниченото  реимбурсиране от НЗОК на лекарствата за домашно лечение, което допълнително ограничава достъпа на значителни групи от населението и най-вече на пенсионерите и ниско доходните групи от активните лица до необходимата им здравна помощ..

Официални данни на НСИ показват, че през 2002 г. спрямо 1999 г., приета за база 100 % :

– средната номинална работна заплата в страната нараства  с 25.2 процентни пункта;

– средногодишна инфлация за потребителските стоки и услуги възлиза на 25.3 % ( от 100% на 125.2 %; 

– средната реална работна заплата намалява с 2,3 процентни пункта ( от 100 % на 97.7 %);

  цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти  нарастват над 2.1 пъти  – от 100 % през 1999 г. до  214.5 % през 2002 г.

– средните разходи на домакинствата за лекарства и други фармацевтични продукти  нарастват 2.46 пъти – от 100 % на 245.9 %;

В тази връзка  припомним и обърнем внимание и на факта, че:

– въпреки значително по-ниските лични доходи на населението е нас, цените на лекарствата са по-високи от тези в Полша , Гърция, Турция ;

– въпреки яростната съпротива  производители и доставчици на лекарства, още през 2005 г. Турското правителство налага тяхното намаление с 50 до 70 %.

През м.септември 2011 г. в TV предаване, журналистката Валя Ахчиева изнесе и документира конкретни случай , при които пациенти са принудени за заплащат медицински изделия по многократно по-високи цени от техните пазарни цени . И това е масова практика сред хирурзите в националните ЛЗБП, носещи им регулярни месечни доходи от десетки хиляди лева.

В интерес на истината ще споменем, че след тези журналистически разкрития Министър на здравеопазване, г-н Стефан Константинов, обеща в TV  предаване , че ще предложи изменение в ЗЗО, което да  задължава  ЛЗБП да доставят необходимите за оперираните пациенти медицински изделия ( имплантанти, стендове и пр.) чрез тръжни процедури, провеждани от аптеките към тях. Но…не обеща и дори не спомена въвеждането на  неприемливо високи санкции за потенциалните нарушители на тази нова  законова уредба . Което  на практика  означава  ненаказуемост  или символични наказания ( както в 99 на сто от случаите на определените в здравното законодателство санкции за законови нарушения и нарушители )  при констатирани от контролните органи на МЗ и НЗОК  нарушения .

          Добре известно правило е, че за да се спазват определени законови норми, санкциите за потенциалните им нарушители трябва да се неприемливо високи.

         Пример : В САЩ ( ако нещо не греша в цифрите) санкцията за пушене на обществено место е до 1000 щ.долара и лишаване от свобода до 1 месец. Когато запитах защо финансовата санкция е допълнена с затвор, т.е.  е криминализира, ми бе пояснено, че в САЩ има богати хора, за които финансовата санкция е приемлива. Но да отидат зад решетките за 1 месец е неприемлива санкция. Затова никои не си позволява да пуши на подробно изброените в закона  публични места .

         Това правило се съблюдава в законодателството и практика на  всички развити страни, във всички области на обществения живот. България е рядко изключение вече 21-22 години и то ако не във всички, то поне в  много области на обществения живот.

Според нас това драстично повишаване цените на лекарствата и фармацевтичните продукти още през първите няколко години след създаването и появата на пазара им на НЗОК се дължи основно на корупция при договаряне цените за закупуваните от  НЗОК  лекарства за домашно лечение на здравно осигурените лица. Само един – два примери в това отношение :

   

            – Близо 3 години / 2005-2007 / по силата на предварително сключен договор от специализирана комисия, НЗОК заплаща глюкомерите по 144 лв. за бройка, въпреки че на свободния пазар в аптеките те се предлагат и продават по около 20-23 лв. за бройка. Ще напомним, че: (а) по силата надействащата  Наредба за реда и условията за договаряне на цените на лекарствата, медицинските изделия и диетичните  храни за специални медицински цели от 2005 г. / ДВ бр.61 от 2005 г. /; (б) в Комисията по договаряне на лекарствата участват 10 представители на НЗОК, 7 на БЛС и 3 на СЗБ. Но в течение на над 2 години  представителите на БЛС бойкотират нейната работа с неприсъствие на заседанията й. Без тях  комисията няма изисквания от наредбата кворум, за да промени силно завишената им стара цена.По тази причина  НЗОК губи  милиони.

Този факт става достояние на средствата за масова информация през октомври 2007 г. от  представителите на КНСБ в Събранието на представителите на НЗОК. Чрез средствата за масова информация той  достига и се разисква и в Комисията по здравеопазване, в присъствието на министъра на здравеопазването и тогавашния  председател и членове на УС на БЛС. Последните не отричат факта, че от няколко години бойкотират работата на въпросните комисия, нито  негативните му финансови последици за НЗОК и здравно осигурените лица . Но правят опит за защитят своето поведение с други обстоятелства, нямащи нищо общо с проблема. Това им поведение  амбицира членовете на Комисията и министъра на здравеопазването. След около месец въпросната наредбата за договаряне цените на лекарствата и медицинските изделия е променена по начин,който дава възможност на НЗОК и въпросните комисии да вземат необходимите решения въпреки продължаващия бойкот на представителите на БЛС. Като последица цената на глюкомерите е свалена от 144 лв. на 17.54 лв

– Много са примерите, при които НЗОК договаря и заплаща различни лекарства по цени значително по-високи от цената им на свободния пазар.

-. И до сега нямаме информация дали за този и подобни на него случай е сезирана прокуратурата, дали са установени виновни лица, дали са предявявани претенции за възстановяване на източените средства на НЗОК по този  и други подобни  случаи по същата схема.

  1. Необоснованите различия в цените на КП и липсва каквато и да било връзка между и цените на КП и останалите здравни услуги с развитието на болестта, действително необходимите разходи  и качество, здравен, социален икономически ефект  и ефективност на лечението.

Непроучени и недоизяснени до край остават и финансовите последици  от правителственото  решение за подмяна на КП като инструмент за финансиране на болничната помощ  с  т.нар. Диагностично свързаните групи (ДСГ), както и на мерките за ограничаване свръх предлагането на болнична помощ с цел  допълнителни приходи.

Тези констатации се потвърждават в новата Концепция на МЗ и преди това – в бележките на Световната Банка от м.септември 2009 г. Под надслов : Improving quality and sustainability of the health system”, Нealth Sector Reform Policy Note, September 2009. Но което според нас е по-важно –  връзка между качеството и цената на здравните услуги у нас на практика за сега е по-скоро добронамерено пожелание, тъй като липсва  необходимите предпоставки и условия, в т.число обосновани и утвърдени критерии и специализирано звено за независим външен контрол върху качеството на здравните услуги. А такова звено липсва, защото бизнес върхушката на лекарската гилдия, която проектира и ръководеше здравната реформа и продължава да доминира в БЛС,  Комисията по здравеопазване в НС и ръководствата на МЗ и НЗОК, мълчаливо, но на практика системно и успешно до сега  саботират  изграждането на подобен независим и ефективен контрол върху качеството на здравните услуги и обвързването им с тяхната цена.  Доколкото ми е известно България е една от малкото развити страни в света, ако не единствената, в която здравната статистика не отчита смъртни случаи поради лекарски грешки..

Неизяснени остават и множество въпроси , свързани с необходимите условия и предпоставки за замяната на КП с ДСГ като инструмент за финансиране на болничната помощ.;  с отражението им върху необходимите  допълнителни средства и разходи за издръжка на системата; с  техните източници или платци; както и с отражението им върху  изпълнението и напредъка в реализацията на основните цели на здравната концепция и стратегия.

  1. Формираните и запазващи се и необосновано големите различия в възнагражденията и месечните доходи на лекарите с различни специалности, както и между висшия и средния медицински персонал, водещи до нарастващо недоволство, емиграция и нарастващ дефицит на лекари с определени специалности – например от анастезиолози и медицински сестри.

Не е тайна например, че  лекари по инвазивна кардиология , неврохирурзи и пр. в публични болнични заведения с доминиращо държавно участие имат месечни възнаграждения и доходи от по 25 000- 30 000 лв. , включително регламентирате и нерегламентирани доплащания и комисионни, докато преобладаващата част от лекарите с други специалности – от по 1000 до 1600 лв. Да не говорим за възнагражденията и доходите на средния и нисшия медицински персонал, който у нас на лекар е два и над два пъти по.малко в сравнение с този в останалите страни членки на ЕС.

  1. 14. Нерешени и ежегодно задълбочаващи се кадрови проблеми на здравната система у нас, свързани с : неблагоприятни и не отговарящи на съвременните изисквания условия на труда;  ниско заплащане и големи различия в заплащането за труда на различните специалисти;  свободното движение на хора след влизането ни в ЕС и значително по-високите възнаграждения и социална защита на лекарите и сестрите във водещите страни членки на ЕС и вън от ЕС. И в тази връзка и по-тези причини – ежегодно нарастваща и все по-реална опасност от оголване и все по-остър недостиг на здравната ни система откъм необходимите й  медицински кадри, компенсиран и туширан за сега и в обозримо бъдеще от лекари и медицински сестри – пенсионери, които продължават да упражняване на своята професия след навършване на пенсионна възраст и след своето пенсиониране.

15. Узаконен от новия министър на здравеопазването, предлаган от ЛЗБП  и в болшинството от случаите принудителен или под натиск избор на лекуващ лекар и/или екип – без предварително участието на всички заинтересовани страни, без сериозни анализи и оценки и обосновки за неговите цени, здравни и социални последици и без предварително  информиране на пациентите за качествата на лекарите, респ. на екипите, между които трябва да избират. В този си вид и по тези причини ние определяме тази  мярка като морално и социално необоснован рекет; бъркаща в джоба на значителен брой от пациентите със ниски и средни доходи и водещ до допълнително ограничаване достъпа на преобладаващата част от населението до необходимите му здравни услуги.

Най-малкото, което може и трябва да се направи по отношение на условията, реда и критериите за т.нар. избор на лекуващ лекар/екип е ограничаването му до външни за здравното заведение лекуващи лекари и /или лекарски екипи. Вън от това, преди влизането в Болница пациента следва да е наясно какво ще му струва предлагания избор.

Ще припомним, че :

– избор на лекуващ лекар и/или екип в болнични заведения се практикува и в други страни(например в Чехия), но само когато става въпрос за избор на външни лекари, т.е. на лекари и екипи  на свободна практика или работещи в други болнични заведения;

– проверки на НЗОК/РЗОК през 2008 г. в столично болнично заведениеустановиха, че всеки или почти всеки пациент се принуждава на прави „избор” на лекуващ  екип и да доплаща по 1100 лв., като условие да получи заплащана от НЗОК лекарска помощ..

16. Запазената и до днес потребителска такса, която по закон се дължи при „всяко посещение при лекар” и която, при запазващите се ниски размери на работните заплати и пенсиите, завишените и растящи като тенденция цени на лекарствата и медицинските изделия и пр. допълнително ограничава достъпа на работещите бедни, на пенсионерите и други ниско доходни групи от населението до необходимата им здравна помощ; разширява обхвата и случаите на сомолечение, което от своя страна няколкократно оскъпява и удължава срока на лечението. Затова се питаме : Не е ли социално и икономически по-обосновано и ефективно решение нейното премахване и включване в цената на дейността на ИМП, заплащана от НЗОК. Още повече, че много ОПЛ, които я събират, не я отчитат в данъчните си декларации; в селата тя въобще не се събира; не се начислява и събира и от преобладаващия брой частни болници.

                                               

17. Тревожна е и продължаващата практика за промени в здравното законодателство „на парче”, без необходимия предварителен, цялостен, добре аргументиран и приет с консенсус от заинтересованите страни анализ и систематизация на нерешените и незадоволително решени проблеми и на техните  основни причини, както и без необходимата последваща комплексна оперативна програма (или система от конкретни оперативни програми) за налагащите се законодателни, организационни, финансови, кадрови, информационни и пр. действия и мерки за тяхното постепенно, но успешно решаване и евентуално предотвратяване в бъдеще10, с предварително определени отговорности и срокове. Дори без да се ползват и припомнят съществуващите по-кратки или по-обстойни анализи върху състоянието, функционирането, управлението и пр. на здравната система, изготвени по повод подготовката и утвърждаването на налични  правителствени  здравни концепции и стратегии.

18. Тревожно е  : широко разпространение на тютунопушенето; нарастващата употреба на алкохол и наркотици; замърсяването на въздуха и водата; некачествените храни, плодове, зеленчуци; нездравословното хранене и хранителни навици; некачествените жилищни условия ; обездвижването на работната място; ограниченото спортуване; лошите условия на труд; некачествения градски транспорт.

19. Сред причините за хроничния недостиг на средства в здравеопазването и конкретно в ЛЗБП трябва да причислим още :

– високия относителен дял в БВП на „сивия” сектор в икономиката и свързаните с нея негативни явления като : безнаказаната повсеместна корупция и най-вече безнаказаната корупция по високите етажи на властта; източването на ДДС; злоупотребите с обществените поръчки  и пр.

Ако възприемем предварителната оценка на НСИ за произведения през 2010 г. БВП по текущи цени от 70,5 млрд.лв. и доминиращите оценки за относителния дял на „сивия” сектор в икономиката от 30 % ще установим, че абсолютния размер на БВП в „сивият” сектор в икономиката възлиза на около 21,15 млрд.лв. БВП. При положение че около 40 % от БВП на страната  през последните години се  преразпределя чрез консолидирания  бюджет на страната, това означава загубени приходи за консолидирания бюджет на страната за 2010 г. от около 8.46 млрд.лв.При тези предпоставки, дори ограничаването на „сивия” сектор в икономиката и свързаната с него корупция, източване на ДДС, контрабанда на акцизни стоки, злоупотреби с обществени поръчки и пр. наполовина, би осигурило допълнителни данъчни и осигурителни приходи за държавата , НЗОК, НОИ и общинските бюджети в размер на  около 4.23 млрд.лв. – сума, достатъчно да ликвидирана планирания бюджетен дефицит за настоящата година и  едновременно за допълнителни средства за повишаване на работните заплати и пенсиите и подобрено финансиране на здравеопазването, образованието, науката и социалната защита.

– успешното противодействие на лекарската бизнес върхушка и нейното лоби в НС и Правителствата до сега на опитите за изграждане на  независим външен контрол върху качеството на здравните (медицински и стоматологични) услуги;

– изкривената здравна статистика за размерите и структурата на заболеваемостта – последица най-вече от стимулираното от възприетия механизъм за финансиране на болничните заведения ( КП) свръх предлагане на здравни услуги с цел повишени приходи и, работни заплати ;

липсващата у нас статистика за смъртните случаи, резултат на лекарски грешки;

неработеща информационна система на НЗОК и липсваща съвременна (изградена и работеща) интегрална информационна система на здравеопазването като цяло;

изискването на Закона за съсловните организации към лекарите за задължителното членство в БЛС като условие за правото им да упражняват своята професия; фактическата им забрана от Кодекса за професионална етика на лекарите да дискутират или споделят където и два било, още по-малко в публични полемики, своите наблюдения, професионални преценки и критики за лечебната дейност и грешките в нея на свои колеги – една от основните причини за незадоволителния имидж на лекаря в очите на здравно осигурените лица и пациентите.

Не тайна, че :

– Кодексът за професионална етика на БЛС на практика забранява на своите членове да споделят  лекарски грешки на свои колеги, в които са убедени или на които са станали свидетели. А членството в БЛС и спазването на неговите изисквания са задължително условия за упражняване на лекарската професия в България 11;

– е изключително трудно да се намери лекар при съдебни спорове с пациенти, който е готов да признае лекарска грешка, когато е убеден или дори свидетел на същата;

– че няма или поне аз не зная случаи, при които проверка за лекарски грешки довели до смъртни случаи  да е инициирана от БЛС или Комисията по професионална етика при БЛС преди да станат обществено достояние.

И като крайна и обществено най-значима последица и резултат – влошен имидж на лекаря и ограничен достъп на населението до необходимите му здравни услуги, незадоволително качество на същите,  ниска ефективност на разходите, ръст на здравната несигурност; дестабилизация на здравеопазването като цяло, нарастващи социални значими заболявания, нисък и незадоволителен здравен и зъбен статус на населението, ниска ефективност и недоволство от системата на пациенти и ИМП. Изходът – комплексен подход, цялостна ревизия и отстраняване на отбелязаните и неотбелязани, но известни на специалистите от и вън от МЗ и НЗОК пропуски и слабости в здравното законодателство, организация и управлението на системата. И по-общо – качествено нова философия на социалната и икономическата политика, съобразена с философията, принципите, целите и подходите на Лисабонския договор.

                   

              

II. Нашите конкретни препоръки и предложения

Те се съдържат в изложените причини за незадоволително състояние на системата за здравеопазването и нейната ниска здравна, социална и икономическа ефективност. Все пак, нека ги маркираме :

  1. Отказ и замяна  на доминиращата до сега философия, принципи и практика на пазарния фундаментализъм с философията, принципите и практиката на социалната пазарна икономика; и заедно с това – възприемане на характерното за ЕС и водещите страни членки на ЕС крайно разпределение и използване на БВП, позволяващо, при произвеждания у нас до сега и сега реален БВП на глава от населението и средно на заето лице, около 2 пъти по-високи реални работни заплати, водещо от своя страна до повишаване на данъчната основа и от там  на общите данъчни приходи (включително тези от ДОД и задължителните здравни и социални осигурителни вноски)  за държавата, НОИ , НЗОК и общините, при запазване на финансовата стабилност и балансираност на консолидирания бюджет на страната.

2. Качествено промяна в философията и съдържанието на здравното законодателство, организацията, финансирането, регулацията и контрола върху дейността на ИМП и пряко ангажираните институции.

        3. Цялостен (системен), задълбочен и прозрачен анализ и официално систематизиране на основните законодателни, организационни, финансови, кадрови , информационни и пр. слабости на здравната система и системен подход към тяхното преодоляване.

        4. Пълна прозрачност в дейността на здравните институции (МЗ и НЗОК), на Правителството и Комисията по здравеопазване при равнопоставено участие на медици, доставчици на лекарства,  икономисти, финансисти, юристи и пр. като представители на ИМП, здравно осигурените лица (работещи и пенсионери), работодателски, синдикални, пенсионерски и пациентски организации и държавата при обсъждане и вземане на законодателни,  управленски и пр. решения. И в тази връзка – качествена промяна в състава на Комисията по здравеопазване, доминсиращ до сега от медици.

5. Цялостна ревизия на действащото здравно законодателство, включително ускорено премахване на търговския статут на ЛЗБП с доминиращо участие на държавата и на физическите лица – ИМП, обещано в новата здравна стратегия на МЗ.

Наблягаме на Комплексна оперативна програма като условие и начин за преодоляване на все още доминиращия у нас фрагментарен и конюнктурен подход към нерешените или незадоволително решените проблеми на здравеопазването.

6. Актуализирани  и одобрени с консенсус Здравна Концепция, Стратегия и Национална здравна карта, последвани от изградена на тяхна основа и одобрена с консенсус от управляващата и опозиционните  политически партии и всички останали заинтересовани страни  Комплексна оперативна програма, с конкретни действия и мерки, срокове и отговорници за повишаване за реализация на заложените мерки , включително универсален достъп на всички слоеве от населението  и повишаване на здравния, социалния и икономическия ефект и ефективност на системата на здравеопазването.

7. Ясни правила и неприемливи за изпълнителните санкции в ЗЗО при тяхното нарушаване.

8. Финансова и кадрова стабилизация на здравната система чрез :

8.1. Критичен преглед на сегашния модел за финансиране на здравеопазването, способен да доведе до подобрено финансиране и повишена здравна, социална и икономическа ефективност, в т.ч. чрез  по обосновано разпределение на средствата; ефективен контрол върху разходите;  повишени  изисквания и ежегодно отчитане  ефективното разпределение и разходване на предоставяните му публични и лични средства.

8.2. Ускорено и обосновано преструктуриране на болничната помощ и нов механизъм за нейното финансиране в рамките на предвидените в консолиди4рания бюджет средства и гарантиран относителен дял на „джобните” в общите разходи  под примерно  20 % .

8.3. Въвеждане на ясни правила, ефективен контрол и неприемливо високи  санкции за всички потенциални нарушители.

8.4. Приоритетна  ориентация на здравната помощ към причините, вместо единствено или приоритетно към симптомите на различните заболявания.

  8.5. Адекватно на сложните взаимоотношения и проблеми на здравеопазването участие на икономисти, финансисти, медици, юристи, информатори и пр. в управление и състава на ръководните органи, организации, комисии пр. в областта на здравеопазването.

8.6. Ефективна държавна регулация и правила, пълна прозрачност, държавен и обществен контрол върху общите – публични и лични – разходи за издръжка на системата и тяхната ефективност.

8.7. Изграждане на институция за независим външен контрол върху качеството на здравните услуги и обвързване на техните цени с тяхното качество , здравна и социална ефективност.

8.8. Законово класифициране на частните болници като „PROFITиNON PROFITболнични заведения, съчетано с право на НЗОК да сключва договори единствено с болнични заведения с доминиращо участие на държавата и с частни non profit болнични заведения, които „предлагат най-добри показатели при най-ниски цени, при определен обем дейност и гарантирано качество срещу определен годишен бюджет  на принципа на съревнованието ( конкуренцията – Д.Н.) между лечебните  заведения” 12

8.9. Повишено внимание, средства и роля на профилактиката на здравето и превенцията на заболеваемостта;

8.10. Програма за ограничаване относителния дял на „джобните” и повишаване това на публичните в общите разходи за здравеопазване  до онова ниво, което при равнището на личните доходи гарантира универсален достъп на всички слоеве от населението до необходимите му здравни услуги.

8.11. Изключване възможността пациентите да закупуват самостоятелно медицински изделия и консумативи от фирми.

8.12. Бързо преструктуриране на болничната помощ и увеличаване броя на болниците за долекуване;

8.13. Ефективни мерки за противодействие на корпоративните интереси са фармацевтичната индустрия и лекарската бизнес върхушка върху системата на здравеопазването; и в тази връзка – регулиране на цените и задължителни  публични тръжни процедури за цевите цените на лекарствата и медицинските изделия, както и приоритетно лечение на причините, вместо на симптомите на заболяванията;

8.14. Бързо изграждане и внедряване на работеща интегрална информационна система на здравеопазването и лични досиета на здравно осигурените лица.Електронни досиета на ЗЗОЛ.

8.15. Ефективна програма за решаване на нерешените текущи и перспективни кадрови проблеми  на системата, включително размерите, равнището и съотношенията в размерите на работните заплати за различните групи здравни работници и медицински специалисти.

За да се случи всичко това е необходимо едно предварително, външно и липсващо до сега условие – наличието на реална (а не декларативна) политическа воля за ограничаване на повсеместната корупция и най-вече на безнаказаната корупция по-високите етажи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

 

  

        Послеслов :  С малки съкращения настоящата статия е публикуване в сп. „Панорама на труда”, бр. 8-9 / 2011 г.

             Източници на информация и допълнителни  пояснения

        1.Виж книгите : Health.bg – „.Световната конспирация срещу здравето”, д-р Атанас Гълъбов; Д-р Ричард Тейлър : „Медицината извън контрол”; Д-р Р. Менделсон : „Разногласия в медицината – девет лекари говорят без страх”, както и  .” Socialhealthprotection: anILOstrategytowardsuniversalaccessto healthcare”, ILO, Geneva, 2007.

        2. Виж „Доклад за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България”, подготвен от  Фондацията на Националната  Камара на САЩ, известен като „Програмата Ран – Ът”.

        3. За подробности виж нашата статия  под надслов :”Експертно становище по Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване” от 2009 г., публикувана в кн. 8-9 на сп.”Панорама на труда” през същата 2009 г.

        4. Специално внимание заслужава необоснования търговския статут на болничните  заведения с  доминиращо участие на държавата и на физическите лица, ИМП. Този статут е  парадокс в българското законодателство и  законова основа за голяма част от корупцията в здравеопазването, в т.число за  завишените цени на лекарствата и многократно завишените цени на медицинските изделия  използвани от хирурзи – изкуствени стави, стендове, лещи и т.н..

          В тази връзка и в интерес на истината  ще отбележим, че в новата „ Концепция за по-добро здравеопазване” на МЗ се предвижда  :” Промяна във формата на регистрация на болниците с доминиращо участие на държавата от търговски на публични дружества ( курсива – Д.Н.) и подобряване ефективността на тяхното управление”. В същото време не се определя максимално допустимия срок за тази и други набелязани промени в здравното законодателство, а само минимален срок  от минимум 2 години, който е към своя край. И което е още по-важно липсва  оперативна програма за изпълнение на тази и болшинството от останалите промени, предвидени в здравната концепция и стратегия, с точно определени срокове и отговорности за заявените в тях законодателни и други  и други промени, които трябва да направят здравеопазването по-достъпно, по-качествено и по-ефективно както за ИМП, така и за здравно осигурените лица .

        5. Интересно е да се знае, че в приетата от МЗ нова „Концепция  за по-добро здравеопазване”  отново се предвижда  необходимостта от законова промяна, която да позволи и задължи  НЗОК  да сключва  договори с болнични заведения, „предлагащи най-добри показатели при най-ниски цени, при определен обем дейност и при гарантирано качество  срещу определен годишен бюджет на принципа на съревнованието  между болничните заведения”.  Безспорно, това е отдавна необходима и според нас  задължителна законова промяна, която освен всичко друго ще принуди болничните заведения  към спазване на необходимата бюджетна дисциплина. Въпросът кога тази добра и обоснована препоръка ще се превърне в одобрена от НС законова норма? Или, както много други  обосновани предложения в досегашните Концепции и Стратегия за развитие на системата и по-добро здравеопазване  няма да остане само едно  пожелание  за неопределеното бъдеще?

        И още нещо. Нашето впечатление е, че медиците, които ръководят болничните заведения не си дават сметка за една важна последица от правото им да сключват договори с НЗОК –  гарантирания няколкократно по-голям приток на пациенти и по-голям обем медицински услуги, което им гарантира съществено снижение себестойността и цената на единица медицинска услуга.

  1. 6.  Данните са от ред 4 и 2 на Таблица № 1 в становището на експертите на Световната Банка от м.септември 2009 г. под надслов : Bulgaria.Improving quality and sustainability of the health system”, Нealth Sector Reform Policy Note, September 2009.

1. Table 1  Selected health indicators: Bulgaria and the EU (latest available year)

 

Bulgaria

EU-10

EU

Life expectancy at birth

72.6

74.5

79.1

Government health spending as % of GDP

4.1

4.6

6.7

Out-of-pocket payments as % of total health expenditure

38

25

17

% satisfied with availability of quality health care

33

51

67

Sources: WHO Health for All database, NHIF, Gallup

Note: EU-10 refers to Estonia, Latvia, Lithuania, Poland, Czech Republic, Slovakia, Hungary, Slovenia, Romania, and Bulgaria

7. В утвърдената от МЗ нова „Концепция за по-добро здравеопазване”, относителният дял на „джобните” в общите разходи за здравеопазване през 2008 г. се определят на 42 %, а на публичните разходи – 58 %

8. Виж нова здравна стратегия на МОТ  от 2007 г. озаглавена : „Social  heаlt protection : an  ILO strategy towards universal access to healt care”, ILO, Social Security Department, Geneva, 2007 .

9. За подробности виж т. 1.3.4 „Лекарствената политика и цените на лекарствата „ ,стр. 53-62 от нашата книга „ Социални цели и последици на бюджета и икономическите политики в България през 2000-2006 г”., издадена през 2008 г.

10.Като пример и илюстрация на тази констатация, според която здравните закони се правят и променят „на парче” ще посочим ЗИД на ЗЗО от 2009 г.

Изрично заявена цел на проектозакона на изменение и допълнение на ЗЗО от м.октомври 2009 г.3 посочена в  неговите мотиви е : „оптимизиране на нормативната уредба в областта на здравното осигуряване”.

Тази  цел  предполага : (1) системен подход, комплексен и перспективен подход  към нерешените и незадоволително решени проблеми на  общественото ( наричано още публично) здравеопазването у нас; (2) признаване на приоритетно социалния характер на общественото здравеопазване – една от основните социални функции на съвременната държава- и  ограниченото място и роля в него на пазарните принципи, правила и механизми; (3) признаване нанеизбежния конфликт между интересите на участниците в системата, в т.число и най-вече между интересите на ИМП, производителите и доставчици на лекарства и медицински изделия, от една страна, и здравно осигурените лица-потребите на медицинските и стоматологични услуги, от друга страна;(4)  ясно формулирани и обосновани критерии и механизми за балансиране интересите на всички участници в системата на общественото здравеопазване; (5) пълна прозрачност в дейността на НЗОК и МЗ; (6)  ясно формулирани и обосновани критерии за оценка на здравната, социална и икономическа  ефективност  и ефикасност на  обществената здравна система;  (7) цялостна  ревизия на здравното законодателство, включително на Закона за здравното осигуряване, мястото, ролята и взаимодействието между основните институции в системата на общественото здравеопазване и тези вън от него, имащи непосредствено отношение към околната среда, условията на труда, защитата  интересите на ИМП и на здравно осигурените лица и т.н..

За съжаление, обективния професионален анализ на ЗИДЗЗО показва, че  неговите автори продължават да робуват на фрагментарни и конюнктурни подходи и погрешна  философия и че те дори него не са направили дори опит да идентифицират и систематизират основните нерешени или незадоволително решени от законодателството проблеми на здравната реформа и системата на общественото  здравеопазване. Този им подход е запазил множеството съществени слабости и пропуски в ЗЗО и здравното законодателство като цяло и свел потенциално позитивния здравен, социален и косвено икономически ефект и ефективност на предлаганите позитивни сами за себе си промени до нула или до символични размери.Доказателство – задълбочаващите се нерешени и незадоволително решени проблеми на здравната система и незадоволителния здравен статус на населението и днес.

И още един факт. Както е известно, от няколко години МЗ разполага с актуализирана  Здравна Концепция, Стратегия и Национална здравна карта. Но все още няма разработена на тяхна основа и утвърдена с консенсус Комплексна оперативна програма за необходимите законодателни, организационни, финансови, кадрови , информационни и пр. конкретни действия и мерки, с конкретни срокове, отговорности и отговорници за тяхната реализация. По тази причина преобладаващата част от съдържащите се в тях  позитивни мерки остават  пожелания., а реализацията на част от тях няма и по понятни причини не би могло да има желания и необходим здравен, социален и икономически ефект и ефективност.

11. Според последната оценка на президента на VisaEurope, относителният дял на „сивия”сектор в икономиката е 38 %. Според други оценки,  у нас през последните десетина години той се колебае около 30 %.

Ако възприемем последната оценка и я наложим към планирания БВП по текущи цени за  2010 г. от 70,5 млрд.лв. ще установим, че „сивият” сектор в икономиката върти и укрива около 21,15 млрд.лв. БВП. При положение че около 40 % от БВП на страната  през последните години се  преразпределя чрез консолидирания  бюджет на страната, това означава загубени приходи за консолидирания бюджет на страната от около 8.46 млрд.лв.При тези предпоставки, дори ограничаването на „сивия” сектор в икономиката и свързаната с него корупция, източване на ДДС, контрабанда на акцизни стоки, злоупотреби с обществени поръчки и пр. наполовина, би осигурило допълнителни данъчни приходи за държавата , НЗОК, НОИ и общинските бюджети в размер на  около 4.23 млрд.лв. – сума, достатъчно да ликвидирана планирания бюджетен дефицит за настоящата година и  едновременно да осигури допълнителни средства за повишаване на работните заплати и пенсиите и подобрено финансиране на здравеопазването, образованието, науката и социалната защита.

Разбира се, ограничаването на „сивия”сектор в икономиката, на безнаказаната корупция по високите етажи на властта и пр. не е самоцелно. Вярно е, че при равни други условия то  ще  повиши значително (макар и не от един път) данъчната основа и приходи на държавния и останалите публични бюджети и ще позволи отделянето на по-големи финансови средства за работни заплати, здравеопазване, образование, социална защита, наука и пр. Но само по себе си това все още не гарантира  адекватно подобряване достъпа на населението и качеството на здравеопазването, образованието, социална защита и пр. Еднакво важни за тези желани и необходими последици са  ефективността на управлението, разпределението, разходването и контрола върху разходването на увеличените приходи. А последното зависи в крайна сметка от качеството и мотивацията на всички ангажирани кадри – законодатели, управленски и т.н. За съжаление, партийно силно оцветената кадрова, научно техническа, икономическа и социална политика и практики у нас до сега не обещават сериозен прогрес в това отношение –  поне в близко бъдеще.

12.Ще припомним, че :

– Съгласно чл. 3 от Закона за съсловните организации, лекари и зъболекари, които искат да упражняват своята професия,” са длъжни  да членуват в БЛС, съответно в БЗС”. Т.е. членството им в БЛС и БЗС е задължително условие за упражняване на тяхната професия, а с евентуалното им изключване от БЛС/БЗС те автоматично губят право да упражняват своята професия

-Задължителното членство на лекарите в БЛС се потвърждава и във въведението на Кодекса за професионална етика на лекарите, където е записано : „Всички лекари и зъболекари, които изпълняват професията си, членуват в БЛС…”.

Конкретната забрана за лекарите да споделят личните си мнения за грешки на свои колеги пред когото и да било, в т.ч. в съда и при публични дебати е разписана в чл. 41, ал. 1 и чл. 42 от КПЕ на лекаря, които гласят :

– Чл. 41, ул.3 : „Професионалните и лични разногласия между лекари не могат да бъдат предмет на публични полемики”.

– Чл. 42. „Недостойно е лекар да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата лечебна дейност или чрез изказвания срещу неговата личност”.

А „недостойните” по горната причина лекари се изключват от БЛС и губят право да упражняват своята професия.

13. Цитат от утвърдената от МЗ нова „Концепция за по-добро здравеопазване” и „Национална здравна стратегия 2008-2013 г. ”.

Ще поясним, че във водещите страни членки на ЕС болничните заведения се делят именно на „profit” и  “non profit” и че с публични средства се финансират единствено  т. нар. “non profit hospitаls” ( болници работещи без печалба). Защото за всеки е ясно, че основната цел на т.нар. “profit hospitals” е печалбата и дивидентите на акционерите, както и че те са предназначени за богатата прослойка от населението и пациентите. У нас, под натиска на лекарската бизнес върхушка законодателят е отхвърлил това деление и е задължил  НЗОК  да сключва договори със всички частни болници. Това задължение е още една от множеството причини за оскъпяване на здравеопазването и незадоволителната ефективност на разходите за здравеопазване.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.