Съюз на икономистите в България

Технологичният прогрес може да се окаже най-мощната дезинфлационна сила в променящия се свят. Изглежда, че почти всеки икономически разговор в наши дни се върти около инфлацията. Всеки въпрос сякаш води до друг. Преходна ли е тя? Ще стане ли по-зле? Ако е така, кога? И за колко време? Кой от многото фактори – включително растящото търсене след ковид, недостигът във веригата за доставки, фискалните и монетарните стимули, енергийната политика, или всичките промени в начина, по който живеем, работим и се забавляваме след пандемията – трябва да има най-голямо значение, докато се опитваме да си изградим представа за случващото се, се пита Рана Форухар на страниците на Financial Times.

В целия дебат един въпрос получава много малко дискусии: ролята на технологиите като може би най-важната променлива в това, което може да се случи с инфлацията през следващите няколко години.

Във всеки инфлационен фактор – недостиг на работна ръка, тесни места в транспорта, разходи за гориво или дори дългосрочен натиск като застаряването на населението – има предстояща технологична промяна, която може да промени изчисленията относно ценообразуването по начини, които са трудни за прогнозиране.

Вземете прехода към чиста енергия. Търсенето на електрически превозни средства вече вдига цената на суровини като мед, литий, никел и кобалт. Зелените превозни средства и електроцентралите са много по-металоемки от технологиите, които заменят. Тъй като все повече компании и държави преминават към въглероден данък и се стремят да ограничат производството на изкопаеми горива, цените на енергията могат да се повишат допълнително в краткосрочен план.

Но по-широката времева линия, разбира се, е това, което има значение. Макар че бързият преход към по-чист свят ще създаде известен инфлационен натиск, той драстично ще намали разходите за бедствия, свързани с климата в дългосрочен план.

Нещо повече, самата технологична иновация в крайна сметка намалява разходите. Данните на Morgan Stanley показват, че, като оставим настрана краткосрочните скокове, цените на суровините са в низходяща тенденция от 200 години насам. Това е така, защото всеки път, когато един енергиен източник става твърде скъп, нов бива изобретяван, който да заеме неговото място.

Може би се насочваме към студена и скъпа зима. Но като се имат предвид рязко намаляващите разходи за възобновяеми технологии като слънчеви панели и вятърни паркове (и увеличаването на публичните и частните инвестиции в тях), има основателна причина да се надяваме, че с времето крайната дестинация може да бъде един много по-добър и по-евтин свят – такъв, който ще елиминира аналогиите със стагфлацията от 70-те години на миналия век.

Ами инфлационните аспекти на забавянето във веригата за доставки? Някои експерти по логистика смятат, че проблемите в пристанищата ще продължат с години. Но вече виждаме как най-големите и богати компании (Amazon, Walmart и Costco, например) се приспособяват към това чрез собствени иновации.

Тези иновации ще включват повече вертикална интеграция (например притежаване, а не наемане на някои от контейнерите им за доставка, за да имат повече контрол), но също така и използване на системи за изкуствен интелект за по-добро проследяване на доставките. Автономните превозни средства, както камиони, така и кораби, се радват на подновен интерес. Първият автономен контейнеровоз ще бъде тестван в Норвегия до края на годината. Ако такива системи успокоят трафика, някои забавяния, свързани с веригата за доставки, и ценовият натиск ще започнат да избледняват.

Тъй като интернет на нещата става повсеместен, все повече компании ще използват нови технологии за подобряване на ефективността. Както Кати Ууд, главният изпълнителен директор на Ark Investment Management, отбеляза в скорошно интервю, подобни иновации, които включват автономна мобилност, блокчейн, генно модифициране, адаптивни роботи и невронни мрежи, е по-вероятно да възвестят период на дългосрочна дефлация, а не на инфлация, като се има предвид дълбочината и широчината на тяхното въздействие във всички области на бизнеса.

Разбира се, това ще промени пазара на труда по начин, който все още не можем да си представим. Технологиите, например, биха могли да играят важна роля за смекчаване на инфлационния натиск от застаряващите бейби бумъри (следвоенното поколение – бел. прев.), които ще изискват повече грижи точно в момента, когато работната сила се свива, чрез повишаване на производителността на наличните здравни работници и системата.

Китай, който наля 1,5 милиарда долара в използването на големи обеми данни в здравеопазването през последното десетилетие (и още много милиарди в изкуствения интелект), вероятно ще бъде епицентърът на диагностиката и иновациите в здравеопазването, управлявани от изкуствен интелект.

Политиката за използване на обемни данни в чувствителни области като здравеопазване и финанси, разбира се, ще варира между различните страни, тъй като регулаторите се борят със социалните последици от такива авангардни технологии. Тези различия в националните политики сами по себе си биха могли да бъдат инфлационни, ако допринасят за трансграничните търкания в глобалния бизнес и когато става въпрос за движение на хора, стоки и капитал.

В един многополюсен свят неизбежно ще има повече закъснения, недостиг и несъответствия между търсенето и предлагането в краткосрочен план.

И все пак фактът, че глобалната икономика стана малко по-фрагментирана през последните няколко години, също е възможност за технологично задвижваните иновации, които в крайна сметка биха могли да свалят цените. Помислете за вертикални ферми, които отглеждат продукция на минути от мястото, където хората я консумират, платформи за телездраве и виртуално образование, които премахват разходите за пътуване, и 3D производство, което решава въпроса със сложните и отдалечени вериги за доставки.

Това са само шепа от многото нови технологии, които в момента процъфтяват. Промяната, която подобна иновация може да донесе, е може би единствената голяма дезинфлационна тенденция в момента. Но може да се окаже най-мощната.

Източник: https://www.investor.bg/

featured, иновации, инфлация, пазари, технологии