sib-s

Икономика за всички

Истината за ниските „плоски” данъци

15 Дек. , 2016  

Известно е, че данъците се делят на преки и косвени. Преките (върху ) печалбата и върху доходите на физическите лица) се плащат предимно от богатите и заможните. В ЕС те осигуряват 33,4% от бюджетните приходи, а в България едва 16,02%. Косвените данъци (главно ДДС и акцизите) се плащат от всички, които потребяват продукти и услуги, независимо дали са бедни или богати.

Всички хора се нуждаят от храна, облекло, обувки, жилище, отопление,осветление, транспорт, здравно обслужване, лекарства, образование, почивка и т.н., чиито цени включват 20% ДДС. Много хора пушат, пият алкохолн напитки, карат автомобили и така плащат още по-големи проценти акцизи,които се съдържат в цените на тютюна, алкохола и горивата. Косвените данъци са много по-високи от преките и се превръщат в още по-голямо бреме за най-бедните социални групи, които участват в тяхното плащане. В ЕС те осигуряват 33,4% от бюджетните приходи, а в България 43,5%. Колкото по-голям е делът на косвените данъци в бюджетните приходи, толкова по-несправедлива е данъчната система. И обратното. От тези числа личи, че нашата данъчна система е несправедлива и дори антиевропейска. Тя обслужва богатите и товари бедните. Вече 10 години у нас се води дискусия по така наречените „плоски” данъци.
Названието им идва от английската дума „flat” (равен, плосък). Точното им професионално название е пропорционални данъци. Става дума главно за данъка върху печалбата и данъка върху доходите на физическите лица.

Първият се плаща от стопанските предприятия (юридически лица), а вторият от отделните граждани (физически лица). Първият беше въведен у нас в последния му 10 процентов вариант в началото на 2007 г., а вторият в началото на 2008 г.

Това беше направено от така наречената Тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС). Политическа отговорност за въвеждането му носят трите партии, но в обществото и особено в политическите среди, тя се стоварва главно върху мандатоносителя – БСП. От БСП твърдят, че не са били ентусиасти за въвеждането им, но либерално настроените ръководства на НДСВ и ДПС са настоявали за това. А ръководството на БСП очевидно не се е съпротивлявало достатъчно категорично. Макар че през последните години БСП все повече се дистанцира от тези данъци, някои нейни дейци продължават да твърдят, че за времето си те били необходими и полезни, но сега вече не са. И затова настояват за отмяната им.

От икономическа и социална гледна точка, като имам предвид тяхната същност и съвременната европейска и световна практика, те не са необходими и полезни, а са вредни – и тогава, и сега. Ако бяха полезни щяха отдавна да се прилагат масово в Европа и по света. А няма нито една развита страна, която прилага такива ниски плоски данъци. Това говори само за себе си. То сигурно не е случаен пропуск! Дори само от това може да се съди какви хора управляват България през последните 27 години и кого обслужват. Те вредят
на народа, а той продължава да ги търпи! Мърмори, но търпи!

Твърденията, че тези ниски пропорционални данъци били необходими и полезни се основават на общоизвестния факт, че плащането на данъци не доставя никому удоволствие, но данъкоплатците го правят по принуда и с по- малка съпротива, ако данъците са ниски. Колкото по-високи са те, толкова повече расте изкушението да се укриват доходите, за да не се плащат големи данъци. В професионалните среди за тази цел се използва известната Крива на Лафер – на името на американския икономист Артур Лафер.

В това има много истина. Никой не се радва да плаща данък. Мнозинството обаче разбира, че това е неизбежна необходимост. Всеки плаща с по-малко неудоволствие данък от 10-15- 20%. Ако обаче данъкът стане 50-60- 70% неудоволствието се засилва и расте изкушението да се укриват доходи, за да

не се плащат прекомерно големи данъци. Освен това, хората са по-малко заинтересовани да се трудят и да получават по-високи доходи, ако преобладаващата част от тях се отнема от държавата под формата на данък.

Ако данъкът е 100% никой няма да работи и да печели. Защото това би било равностойно на конфискация на доходите. Няма такава държава по света! Неплащането на данъци би било безотговорно във всяко съвременно общество, което разчита на много публични услуги от държавата: здравеопазване, образование, развитие на науката и културата, развитие на инфраструктурата, важни социални услуги, грижи за децата, за възрастните и болните, за административни услуги, за демографска политика, за опазване на околната среда, за вътрешната сигурност, за отбраната и т.н. А всичко това струва пари, много пари. Данъчната система е най-ефикасният инструмент за мобилизиране на част от създадената нова стойност за финансиране на публичните услуги. Всяка съвременна държава прави това, като прилага съответна данъчна система. За финансиране на публичните услуги се използват приходи както от преките, така и от косвените данъци.

В сложната система от данъци тук се спирам само на два, така наречени преки данъци: върху доходите на физическите лица и върху печалбата (корпоративния данък). Всички цивилизовани общества прилагат такива данъци. И всеки нормален човек, който живее в такива общества, разбира, че подобни данъци са нужни. Големият въпрос е какви да са те? Темите на споровете у нас през последните 10-15 години са дали да са високи или ниски, пропорционални (плоски) или прогресивни.

Либералните политици и икономисти са за ниски и плоски данъци. Социално ориентираните леви политици и икономисти са за умерено високи и умерено прогресивни данъци. Аз принадлежа към вторите.

Главният ми аргумент за умерено високи и умерено прогресивни данъци е, че нашата държава трябва да осигурява изброените по-горе публични услуги и за това са й нужни ресурси. Набирането на тези ресурси неизбежно засяга икономически интереси, поражда финансово бреме. Това бреме трябва да се разпределя справедливо между труда и капитала, за да се приеме и подкрепя от различните социални групи. Защото всяка несправедливост поражда негодувание, което рано или късно прераства в отчуждение и съпротива. Това
дестабилизира обществото, създава и изостря комплекс от противоречия, трови обществената атмосфера, затруднява социално-икономическото развитие. Само авантюристите могат да си позволят да пренебрегват тези сложни последствия от толерирането на несправедливостта.

Преките данъци (върху доходите и печалбата) трябва да се плащат според възможностите на различните данъкоплатци. Най-бедните следва да се освобождават напълно от преки данъци, средните доходни групи да плащат умерени, а богатите – по-високи данъци. Това е икономически оправдано и социално справедливо – данъчното бреме да се разпределя в обществото според възможностите на различните социални групи да понасят финансов товар.

Десните политици и икономисти казват, че плоският данък бил най- справедлив! Това не е вярно! Защото едно е данъчното бреме ако на човек с 400 лева месечен доход, недостатъчен дори за да оцелее биологично неговото семейство, се отнемат 40 лв. при среден 10 процентен данък. Съвсем друго е бремето за човек с 40000 лева, комуто отнемат 4000 лева при 10 процентен данък. С останалите 36000 лева той и семейството му не само ще живеят добре, но и ще чувстват удовлетворението от по-високата си квалификация, производителност и предприемчивост, направили възможен големия нетен доход и високо качество на живота, след плащането на данъка. И ще се стремят да работят още по-добре и да печелят повече. Ако средната данъчна ставка е 20% този човек ще плати 8000 лв. Ще му останат 32000 лева, с които не само ще продължава да живее добре със семейството си, но и ще чувства ползата от високото си образование, производителност и предприемчивост. И ще продължава да се труди и да печели повече.

Ако за момент допуснем авантюристичен подход – средна данъчна ставка 60% този данъкоплатец ще трябва да плати 24000 лв. данък върху дохода. Ще му останат 16000 лв. Той би могъл да живее със семейството си що годе нормално с тези средства и да посреща най-належащите си нужди по своя стандарт, но няма да може да издържа образованието на двете си деца в престижни училища и университети, да си построи удобно жилище и вила, да си купи и поддържа хубава кола, да отива на почивка със семейството си на интересни места по света, да спестява и т.н. Този човек ще се замисли дали си струва и в бъдеще да се труди така всеотдайно и да проявява предприемчивост и наверно ще стигне да заключението, че не си струва. От това ще загуби и той, и обществото. Следователно, такова високо облагане не е рационално и към него не трябва да се прибегва!

Едно е да се говори за 10 или 20% среден данъчен процент и друго – за 20 или 25% максимален данъчен процент при прогресивното облагане. Максималният процент не се прилага за целия размер на дохода, а само за съответния данъчен „етаж”. Средната ставка е винаги по-ниска от максималната, защото ще има необлагаем минимум от 460 лв., колкото е минималната работна заплата. Следващият етаж, примерно от 461 до 5000 лв. ще се облага с 10%; следващият от 5001 до 10000 с 15% ; от 10001 до 20000 лв
с 20% и над 20001 лв с 25%. Това са само примерни величини, за да се покаженачинът на прилагането им при прогресивното облагане.

Умерено високият прогресивен данък не потиска стимулите за труд ипредприемчивост, както казват неговите противници. Така говорят само некомпетентните или недобросъвестните му критици. Неслучайно всички развити страни в Европа, Америка, Япония, Австралия и други региони на света прилагат умерено прогресивно облагане, дават простор на предприемчивостта и се развиват успешно. Световният опит го потвърждава. И го правят от десетилетия, дори от векове.

Неслучайно във всички развити страни с активни функции на държавата врегулирането на стопанската дейност и в предоставянето на публични услуги, с нормално гражданско общество, с грижа за справедливост и солидарност, съчетана с грижа за стимулиране на предприемчивостта, прилагат умерено високи и умерено прогресивни преки данъци. Така е и в Европейския съюз който ние принадлежим, а също и в други европейски държави.

 

Автор: Проф. Иван Ангелов
Член кореспондент на БАН

, ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *