sib therysma

Икономика за всички

Какво е и какво не е социален дъмпинг?

1 Сеп. , 2017  

Темата за социалния дъмпинг предизвика много погрешни интерпретации и повдига много въпроси  при запознаване с детайлите. Например, как Комисията си представя да гарантира равно заплащане за една и съща работа, след като при пазарна икономика не може да има равно заплащане дори за хора от една и съща националност.

До голяма степен въпросите се дължаха на някои опростени тези, които циркулират в медийното пространство, както и на объркване за това какво предвиждат различните директиви, предложения на комисията, национални норми на Франция и Германия и т.н.

Следващият текст ще се опита да подреди фактите.

Наистина общият брой на командированите е под 1% от работната сила в ЕС, но в някои сектори делът на източноевропейците е значителен. Например, почти половината шофьори в Испания идват от източните страни, по данни на тяхната браншова организация, цитирани в NYT. Често това командироващите са испански компании, които учредяват фирми в Източна Европа и командироват работниците оттам. Но Испания се нареди заедно с Португалия до Източна Европа в подкрепа на директивата.

Най-много командировани работници има в Германия (419 хил. към 2014 г.) и Франция (178 хил.), като повечето работят в строителството. На европейско ниво 43.7% от командированите работници са в строителството. Средната продължителност на командироване е четири месеца.

Допълнителна информация и данни в приложените файлове.

Директивата от 1996 г. изисква работниците да спазват условията на работа в приемащата страна, ако са по-благоприятни, в т.ч. минимална работна заплата, максимална продължителност на работната седмица, платен отпуск, здравословни условия на труд и т.н.

Дъмпинг означава извличане на нечестно предимство при продажба на стока или услуга под себестойност. Смисълът, който Еманюел Макрон влага, е малко по-различен и предполага възползване от различното качество на живот на работниците в отделните страни. В това отношение той бе подкрепен от българския премиер Бойко Борисов, който посочи, че командированите работници живеят при „скотски“ условия.

В интервю за Ройтерс френският президент заяви, че Източна Европа третира ЕС като супермаркет. Това бе опит да парира популизма в собствената си страна с по-малки дози популизъм.

Трябва да се прави разлика между (нечестни?) предимства, които се дължат на различната цена на работната сила в Източна и Западна Европа и нелегални практики на фирми, които се възползват от директивата за командированите работници, за да предлагат евтин труд в Западна Европа.

Доклад на Европейския парламент идентифицира много нечестни практики с цел осигуряване на евтина работна сила – в това число създадаване на компании в Източна Европа или фиктивно командироване на самонаети лица.

Именно за да се пребори с тези опити за заобикаляне на директивата, комисията прие Директивата за прилагане на директивата за командированите работници през 2014 г. (Enforcement Directive 2014/67/EC ). Тя трябваше да бъде въведена в националните законодателства до юни 2016 г. и даде права за контрол, както и правото на синдикатите да сигнализират за нечестни практики.

През март 2016 г. комисията предложи промени в Директивата за командированите работници (PWD)Основният мотив за промените е, че в някои сектори заплащането на командированите работници е с 50% по-ниско. Освен това директивата от 1996 г. не се съгласува с други актове, например Регламент 883/2004 за координация на осигурителните системи и директивата за работа чрез агенции за временна заетост

Тези промени са в три сфери – въвеждането на изискването за равно възнаграждение (замяна на изискването да се плаща МРЗ в приемащата страна с неясния термин установено възнаграждениес местните работнициправилата за агенциите временна заетост и дългосрочното командироване.

Що се отнася до равното заплащане, предложението предвижда командированите работници да се подчиняват на същите правила за определяне на възнагражденията както и местните. Възнагражденията ще включват не само минималната заплата, но и други елементи като бонуси и добавки. Те ще трябва да се съобразяват и с правилата, в това число за заплащане, установени от колективните трудови договори, които са силно застъпени в някои страни. Подизпълнителите трябва да предлагат същите заплати като основния изпълнител.

Според предложението на комисията, ако срокът на командироване е над 2 години, се заплащат осигуровки според местното законодателство.

Тук е необходимо да се уточни, че в ЕС има значителни различия между социално-осигурителните системи. Социалната сигурност на командированите работници се подчинява на Регламент 883/2004 в сила от 2010 г. Този регламент се отнася до пенсии, обезщетения, пенсии и т.н. въпроси, които се решават на национално ниво. Той урежда правото на прехвърляне на обезщетение в страната, в което лицето живее, зачитането на предишните периоди на осигуряване, заетост или пребиваване в други държави при изчисляване на обезщетения, както и Европейската здравна карта.

Парламентите на 11 страни, включително България, отхвърлиха предложението за промяна на директивата от 1996 г., което задейства процедурата по „жълта карта“. Въпреки това Комисията реши да го поддържа.

Много работодателски организации също се обявяват срещу промените, но в същото време призовават да се сложи край на нелегалните схеми.

Докато тече спорът по предложението на комисията, някои страни взеха нещата в свои ръце.

През март една от най-големите френски строителни компании – Bouygues Travaux Publics, бе глобена с 30 хил. евро, след като разследване показа, че се е договаряла с агенции за осигуряване на евтина работна ръка от Румъния и Полша, като не са заплащани здравни осигуровки. Австрия също затегна мерките, а тази година една от големите компании – Andritz, бе глобена с 22 млн. евро за използване на хърватски работници за строителство на проект на стойност 7 млн. евро.

През 2017 г. Франция и Австрия настояха срокът на командироване да се съкрати на 12 месеца, вместо две години. Освен това те искат при определяне на заплатите да се включат всички плащания, включително разходи за транспорт и пр. Друго тяхно искане е директивата да се прилага и за шофьорите на камиони.

Предложението за промяна на директивата за командированите работници, е част от пакет законодателни предложения на ЕК, наречен Пакет за трудова мобилност. Той включва още реформа на EURES – европейската мрежа по услуги за заетост и на регламентите за координация на социалното осигуряване. За последното се говори по-рядко.

Промяната на Регламента за координацията на социалната сигурност (регламент No 883/2004 и регламент No 987/2009 за неговото прилагане) също бе сложена в дневния ред на ЕК през декември 2016 г.

Фокусът е върху икономическите неактивните лица, които се възползват от системите за социална сигурност в приемащата страна, обезщетенията за безработица и семейните помощи. Този проблем е особено силен в страни като Германия, които напразно се опитват да ограничат достъпът на безработни източноевропейци до шестмесечни помощи. 

Проблемът с шофьорите

Премиерът Бойко Борисов изрично подчерта, че въпросът за транспортните работници ще бъде изваден от директивата за командированите работници. По този начин той отхвърли предложението на Франция.

Становище на МТСП за международните шофьори

В момента шофьорите са изключени от директивата за командированите работници, но някои нейни разпоредби се прилагат например по отношение на каботажа (виж документа). Когато представи предложенията си за промени в PWD от 1996 г., Европейската комисия изрично подчерта, че нейното прилагане в сектора международен автомобилен транспорт повдига особени правни въпроси и трудности, които трябва да бъдат адресирани чрез специфично законодателство.

Това законодателство бе представено чрез Пакета за мобилност, представен през май 2017 г. , който включва широк кръг въпроси – например, изисквания за емисии, спецификации на обществения транспорт и др. Част от него са правилата за прилагането на законодателството за минималната работна заплата на национално равнище. Тя предвижда директивата за командироване да се прилага при надхвърляне на три дни в рамките на един месец на територията на дадена държава.

Останалите предложения, заради които транспортните компании у нас, отхвърлиха пакета, са:

– Задължително връщане на шофьорите в изпращащата страна след три седмици работа в чужбина;

– Намаляване на каботажните превози (вътрешни превози в рамките на една страна) от седем дни на пет дни в месеца;

– Задължителната седмична почивка да се извършва в хотел, а не в кабината.

Това се случи след като Франция и Германия поотделно наложиха изискванията за минимална заплата и по отношение на транспортните фирми, работещи на тяхна територия. Така например законът за минималната заплата в Германия (MiLoG) се отнася и за чуждестранните транспортни компании, извършващи превози на немска територия и изисква предварителна регистрация. Аналогичен е законът Macron във Франция в сила от юли 2016 г. Тези разпоредби накараха ЕК да открие процедури за нарушение срещу двете държави.

Чрез Пакета за мобилност тя на практика възприе френско-германската позиция, тъй като изискването за минималната заплата няма да се прилага само при престой по-малко от три дни в месеца.

Комисията уверява, че бюрокрацията ще бъде намалена, като работодателите ще попълват документи електронно, а шофьорите ще подават информация за това кога пресичат границата чрез тахографите, а в бъдеще – чрез GPS.

Източник: http://economix.bg/

, , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *