sib_strestestove

Експертни мнения

КАКВО ПЕЧЕЛЯТ КЛИЕНТИТЕ И ДЛЪЖНИЦИТЕ ОТ СТРЕС-ТЕСТОВЕТЕ В БАНКОВИЯ СЕКТОР

2 Сеп. , 2016  

Доклад на адвокат ВЕСКА ВОЛЕВА, представен на кръгла маса на тема: „Банки и клиенти: реални и премълчани резултати от стрес-тестовете в България“, която се състоя на 30 август 2016 г., вторник, 16.00ч. в ДНТ гр. София, ул. “Раковски” №108, етаж 2, зала 2.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Искам да започна изложението си простичко, в разрез с помпозното, претенциозно и трудно разбираемо изразяване по темата за банките в България.

Тази трудно разбираема дискусия е наложена умишлено, не е случайна и не е необходима, освен в тясно професионалните среди. Дори съм сигурна, че и там тази тежка откъм терминологична употреба дискусия не е толкова наложителна. Зад нея прозира желанието на определен кръг лица не да изяснят, не да обяснят каквото и да било от дейността на банките, а да не допуснат до „Светая Светих“ широката общественост – физически лица и фирми – техни настоящи и бъдещи клиенти. Така освен малцината, прескочили измислените табута, масата от гражданите счита, че става въпрос за сложна, неразбираема материя, в която не е необходимо, а е и невъзможно да се навлезе; поради което за клиентите остава единствено неоспорваното и неограничено плащане в отворената за пари паст на тези високо прицелили са „институции“.

Специфичните знания, вътрешната логика и действията в различните области на бизнеса отдавна са обединени и оставени в една цивилизована рамка – рамката на правото.

Какво означава това? Означава, че независимо от вътрешните отношения и процеси в дадена област има и друга, правна логика, която се основава на правните принципи, до които е достигнало обществото и на които следва да се подчинява. Това помага в отношенията между индивидите и бизнеса и изключва някои негативни процеси и тенденции, зародили се в тясно професионалната среда и не държащи сметка за по-широките нужди на обществото – най грубо казано „не кради“, „не лъжи“ и по-специфичното „не създавай монополи“.

Нали сте съгласни, че няма значение от каква стомана и по каква точно технология е изработен чука, ако той е счупил главата на човек и му е причинил смърт. Има обаче значение защо ковача е злоупотребил с чука и е причинил смърт. Примера е груб, но е разбираем и е доста близо до темата, която разискваме. И тогава се намесва тази свързваща наука – правото и изяснява обстоятелствата, касаещи случая – има ли вина, случайно или нарочно е станало събитието, злоупотребил ли някой с дадените му права. Но правото не се занимава с технологията на направата на чука.

Така обществото се пази от злоупотреби, при които, извеждайки напред неразбираеми и строго професионални техники, части от обществото нарушават създадения правов ред, наложената и изискуема справедливост и единството на правата и задълженията.

При явно и грубо погазване на правата и задълженията в ход влиза съдебното производство, в което двете страни /по дефиниция равнопоставени/, излагат позициите си. Накрая съдът решава спора на базата на събраните доказателства.

У нас не е така.
В България няма съд, който да преценява и да решава споровете и след решението му да следва задължително изпълнение на решението.

У нас има банки, които изпълняват ролята на съда, въпреки че са една от страните в спора. Противно на основни, класически правни принципи, споровете не се изнасят навън и съответно да се решават от независима трета страна – съдът. Те се решават от едната спореща страна, без дори другата да знае това. Тя го научава тогава, когато съдия-изпълнителят започва да продава имотите и активите й.

Тази изключително порочна правна регламентация влече след себе си тежки негативи за обществото, свързани с дейността на банките, а те са:
– Липса на конкуренция между банките. Конкуренцията не е необходима, тя е излишна. Всичко, което банките поискат – висока лихва, голяма печалба, ниво на обслужване и т.н. предварително им е дадено, осигурено и гарантирано. То обезсмисля борбата за клиента, предоставянето на добри услуги – ниски лихви, малки такси, добро обслужване. Каквито и условия да поставят банките на клиентите си, каквито и промени да направят в течение на договора /разбирай увеличение/ при тази правна регламентация те са законни.
-Горното предпоставя всички банки в България да установяват лихвите до най-високите си горни поносими /и непоносими/ нива, тъй като конкуренцията е безсмислена. Няма толкова глупав шеф на банка, който да не се възползва от тази законова благодат . И се получава следния парадокс – лихвите в България са с няколко нива над тези в чужбина; от този бонус се ползват както нашите, така клоновете на чуждите банки. Оказва се, че нашият бизнес и нашите потребители плащат в пъти повече от чужденците. Нашата бедност се задълбочава, а техния просперитет расте.
Не мислете обаче, че тези екстри са им дадени поради глупостта на българския законодател. Напротив – те са извоювани от банките, те са измислени, отгледани и възнаградени от тях.
Горните обидни и смешни законови решения по отношение на банките касаят и много други страни в областта на банковото ни законодателство; те действат в същата посока, а именно:
-Създаването на дъщерни фирми – няма законова забрана. Чрез тях се прехвърлят средства , крият се средства, изкупуват се имоти на „длъжници“, мамят се гражданите и фирмите. Механизмът е следният – отиваш в офиса на банката и сключваш договор или допълнително споразумение. Там е изложено логото на банката, офиса е същият, служителите са същите. Не може да се разбере кога се комуникира с банката и кога с дъщерната й фирма. Когато клиентът дойде при нас, в адвокатската кантора, едва тогава разбира, че договорът му е сключен не с банката, а с нейна дъщерна фирма. А нали ви е ясно, че за тази фирма законодателството е още по-свободно, т.е. капанът е щракнал още по-тежко.
– Приравнени с държавата и общините. Банките са приравнени с държавата и общините, но единствено що се отнася до правата – за задълженията това не се отнася. Те могат да събират вземания по собствено усмотрение, като са приравнени и със съда; но ръководителите им не са длъжни да попълват никакви декларации – за конфликт на интереси, за наличие на свързани лица и пр. Възразяват ми, че те били частни лица, поради което не следва нито да попълват декларации, нито да отчитат доходите си. Това е така, ако действително бяха поставени при условията на частния бизнес – да нямат привилегията на държавата и общините, да нямат комфорта на съдебно непогрешими и да се вместват в рамките на конкуриращ се бизнес. Останалото е банков егоизъм, който всеки момент ще погълне държавата.
– Приравнени със съда – техните извлечения от сметки задължително и безкритично се пренасят на изпълнителен лист и стават изпълнителен титул. Без доказване, без процедура, без преценка на съда. Имала съм въз-можност да го кажа и друг път, но поради важността ще го повторя – съдът е поставен от законодателя в унизително положение; той не е съд, а само секретарка на банките, той преписва банковите извлечения от сметки и им придава юридически вид. Предназначението на съда „криво да седи, право да съди“ е отишло в историята, а с него на боклука са отишли и правата и интересите на потребителите и бизнеса. А с всичко това си е отишъл с държавния ни суверенитет.

При това положение чудно ли е, че стрес- тестовете на банките дават такива позитивни резултати. Държавата чрез законодателството е дала карт бланш на банките да източат от клиентите си толкова, колкото си поискат. У мен лично будят недоверие и досада изводите от стрес-тестовете – за капиталовата адекватност, за печалбата на банките, за тяхната стабилност. Нищо от това не е постигнато с добър мениджмънт, с усилие, със спечелване доверието на клиентите. Тъкмо обратното – постигнато е с привилегирован режим, изключващ конкуренцията, безконтролно поведение по отношение на клиентите, налагане на страх и контрол над живота и бизнеса на хората, с удари под кръста.

Да се върна на темата за формирането на лихвата. Чухме всякакви технологии за образуването й, но никъде не се говори за обективните индекси – софибор, юрибор, либор, които би следвало да са в основата на формирането на лихвата. Поне по света е така. Тези индекси за нашите банки не съществуват. Те се прилагат единствено когато се увеличават. За намаляването им нашите банки са слепи.
Българска направа е т.н. базов лихвен процент – черна дупка, в която няма нищо обективно, освен желанието да се изсмучат повече пари от клиентите. По делата се измислят някакви наукообразни обяснения, които не издържат елементарен анализ и критика. Или както казва неофициално един мой познат банкер – базовият лихвен процент се определя от номера на обувките на банкера по температурата навън. Нищо логично, нищо съобразено със световната практика, а дори и с нашите закони – Закона за защита на потребителите, Закона за задълженията и договорите и т. н.
Свидетел съм на решения на колективни органи на банки, при които с оглед нуждите на банката /разбирай печалбата/ се вдига базовият лихвен процент по договорите. Клиентите дори не се уведомяват – те са длъжни да следят кога банкерите имат нужда от повече пари и следователно трябва да им ги дадат. И те милите следят, в противен случай следва продажба на жилището им на безценица. И после следва принудителна емиграция в чужбина….

Мисля, че от горното изложение стана напълно ясно какво печелят длъжниците от стрес-тестовете на банките – НИЩО. Това не ги касае. То не променя нищо. То не изяснява механизмите на лъжата и измамите. То не показва, че банките ни са лоялни към тях.

Извън това – стрес тестовете не отчитат кои са свързаните лица, на кои от тях се дават нашите пари и при какви условия, колко и какви дъщерни фирми са създали банките и по този начин са прехвърлили активи, скрили са истината за парите си, източили са бизнеса и населението. Не са отчели какви лични фирми имат банкерите от висшия ешалон, какъв е предмета им на дейност, какви потоци от пари текат в тези посоки. Справка КТБ – забравихме ли я ! Месеци наред течеше трескава подготовка за стрес-тестовете и от адвокатската ми кантора това се виждаше ясно – цесии, прехвърляне на договори и т.н.

Но има и един друг изключително интересен български феномен, който трябва да бъде изследван много сериозно и за което психолозите са ни длъжни. Това е наивната до глупост доверчивост на българина. Обгрижван и предпазван от държавата в предишните години от подобни практики, той не само че не е способен да се бори; той в голямата си част дори не подозира по какъв хищнически начин ограбват живота и бизнеса му. За него и досега една от банките е „банката на народа“ и от това обожание се възползват всички останали акули, включително и „банката на народа“.

Поради това е изключително важна ролята на интелигенцията, на елита. Тя е длъжна да просвети народа си, да му посочи правилния път и да го научи да се брани. Ние като народ бяхме девствени за тези измами и затова сме толкова беззащитни. И именно затова трябва да се посочват типичните банкови измами, както и пътищата за защита. Тук ще посоча неизчерпателно някои от тях, като се надявам, че тази дискусия ще продължи:
– Убеждаване на клиента, че определена валута е много добра за него и в бъдеще заемът ще се плаща по-лесна. Типичен пример са швейцарските франкове. Клиентите нямат съответна подготовка и е много лесно да бъдат излъгани. По този начин бе съсипан живота на хиляди хора от бившия социалистически блок. Това обаче не се случи в никоя западноевропейска страна. Интересното е, че всъщност реално не се дават швейцарски франкове. Касае се само да банкови еквилибристики и игра с молива.
– Определяне на лихвата чрез нищо незначещия базов лихвен процент, при който се развихря алчността на банките до неподозирани нива.
– Запазване за себе си да определят и променят в течение на договора всичките му условия , като кредитополучателят от субект на договора се превръща в обект на банката. Промяната винаги е в ущърб на клиента и в полза на банката.
– Предоговаряне с дъщерна фирма в офисите на банката.
– Определяне на задълженията на клиента по средата на договора с допълнително споразумение, при което клиентът приема безусловно констатациите на банката относно изпълнението и задълженията по договора.
– Включване в договорите като солидарни длъжници всички роднини и близки на клиента, поради което всички отговарят с имуществото си. В повечето случаи то се продава на безценица.
Относно бизнеса – тъй като фирмените договори не се ползват със закрилата на Закона за защита на потребителите, там се развихря нечувана злоупотреба на банките с възможността да вдигат лихвата в течение на договорите. В тях във всички случаи присъства клауза, че по всяко време банката определя лихвата /разбирай увеличава/ и промените в нея стават незабавно задължителни.
Именно тези клаузи унищожиха бизнеса ни – непосилните и непрекъснато увеличаващи се лихви доведоха да фалит голяма част от бизнеса ни . Активите бяха изкупени от дъщерните фирми на банките и след това или продадени за съвсем различна цена от тази, на която са закупени от съдия-изпълнителите, или бяха отдадени под наем /висок/ на предишните собственици, които обаче продължават да плащат дълга на банката чрез ЧСИ. Ето така нашите политици защитиха бизнеса от банките.
Накратко за мантрите, които банките използват, че осъществяват социална функция – защитавали интересите на вложителите. Няма по-голяма наглост от тази. Банките са бизнес образувания и никой не им е вменил такова задължение, още повече, че и вложителите и кредитополучателите са им клиенти и няма никакво основание да предпочетеш интересите на едните за сметка на другите. Но банките в България все повече забравят, че не са държавата и общините и че тази функция е тяхна, а не на банките.

Истината е, че кредитополучателите покриват разходите на банките за ненормално високите лихви, определени по депозитите и с тези плоски лъжи банките се опитваха да им хвърлят прах в очите, на принципа разделяй и владей. Тези високи лихви по депозитите също са част от непрофесионалното поведение на банките, което доведе до известните на всички банкови катаклизми в България.

Високите лихви по депозитите отказаха бизнеса да влага парите си в бизнес начинания и по този начин пряко повлияха върху икономиката на България. „Национално отговорните ни банки“ с нищо не спомогнаха за просперитета на държавата, а с цената на държавен погром и по най-егоистичния начин изсмукаха жизнените й сокове. Ако помните, тези високи лихви бяха мотивацията почти всички налични пари в държавата да бъдат вложени в КТБ. Считам, че един от преките виновници за бедността и провала на държавата ни се корени в поведението на банките в България, обусловено от изключително лошото ни законодателство в тази област, което е плод на лобизъм, задкулисни договорки на депутатите; и заедно с това – на безхаберие за съдбата на народа .

Засегнах малка част от банковите хитрини и измами. Съдебната ни практика непрекъснато се обогатява с нови такива. За няколко години тежка работа налице са множество съдебни решения, които показват недвусмислено пагубната за обществото ни роля на българските банки, които, вместо да бъдат основен участник в просперитета на обществото, егоистично го ограбват без оглед на последствията. Мисля обаче, че обществото започва да узрява за истината.

www.bgeconomrst.bg

, , ,


One Response

  1. […] статия е отглас от състоялата се дискусия около кръглата маса ( 30 август 2016 г. ) на тема „Банки и клиенти… Форумът привлече вниманието на десетки изтъкнати […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *