application-1756269_960_720

Експертни мнения

Концепцията на бюджета за 2017-2019 е дълбоко погрешна

4 Ное. , 2016  

С появата на проектобюджета за 2017 и на бюджетната прогноза за 2018-2019 г. започнаха и коментарите по тях. Както обикновено, преобладават критичните бележки. Изразяват се съмнения по очаквания растеж на БВП, на прогнозираните бюджетни приходи и разходи, по минималната и средната заплата, по мизерно ниските пенсии и тяхната стагнация, по минималния и максималния осигурителен доход, по несъответствията между декларираните приоритети и липсата на ресурси за постигането им, по продължаващото от години силно подценяване на труда, по недостатъчните обезщетения за безработица, по слабото финансиране на образованието, науката и културата, по нарастващия дефицит на квалифицирани кадри и т.н.

Очудващо е задоволството и дори гордостта на властите около очаквания растеж на БВП с 2,5% през 2017 г., при прогнозиран световен растеж 3,4%. А за ускорено догонващо икономическо развитие на България ни е нужен поне 7-8% прираст на БВП в продължение на много години. Защото нашият БВП на човек от населението през 2015 г. беше 6300 евро, а средният за ЕС – 28800 евро, т.е. 4,6 пъти по-малко. Който е толкова изостанал трябва да бърза повече, за да намали икономическата дистанция с най-развитите страни от ЕС. Всеизвестно е, обаче, че с рестриктивна политика, каквато се провежда у нас, не е възможно да се постигат високи темпове на икономически растеж. С такава макроикономическа политика сме осъдени на вечна изостаналост. Добре е това да се знае от всички , в това число и от Министъра на финансите. Защото един ден и от него може да се търси отговорност.
Очаква се увеличение на потреблението с 2,7%, а в някои важни сектори изобщо не се предвижда повишение на доходите. Например за 2,1 млн. пенсионери се планира повишение на пенсиите със символичните 2,4% от юли 2017 г. или 1,2% средногодишно, което означава 3,96 лв. месечно. Не ви ли е срам, господин Премиер и господин Министър на финансите, да се подигравате така с два милиона възрастни хора! Предвижда се минималната заплата да нарастне до 460 лв. през 2017 г., но за следващите години е планирано да замръзне. Не се очаква износът да бъде фактор на растежа, поради малкия му обем и ниската конкурентоспособност.
Образованието е обявено помпозно за приоритет, а за висшето образование е предвидено увеличение само със символичните 8 млн. лв. Увеличението за БАН за 2017 г. е с 5 млн. лв, при необходими минимум още 60-70 млн. лева. Наличните пари не стигат дори за нормална работна заплата. Средната месечна брутна заплата в БАН сега е 708 лв., което е с около 220 лв. по-малко от средната за страната ни. Някои институти на БАН нямат пари за отопление на помещенията си през зимата. Наред с много други, и с този показател навярно очудваме света.
Тази сутрин министърът на финансите е заявил на пресконференция, че „няма да дава пари на учените само за това, че са професори. Нека продават на пазара, това което са създали и да получават по-високи заплати”. Отдавна не бях чувал толкова некомпетентно изказване по адрес на науката. То ми напомня дословно думите на Симеон Дянков преди няколко години, който е духовен баща на сегашния министър. Очевидно, тези хора нямат представа как функционира науката в света като система. Те не разбират с какво се занимават фундаменталната, приложната и корпоративната наука. Те изглежда не знаят, че задачите на науката са далеч по-широки, по-сложни и по-важни от обслужването на текущите нужди на пазара. Науката обслужва обществото, а не само пазара. А потребностите на обществото са многократно по-широки и многолики от текущите нужди на пазара. Ако нашите предшественици през вековете постъпваха като г-н Горанов Европа щеше още да вегетира в условията на първобитното общество.
Академията на науките не трябва да ограничава своите изследвания само до това, което се търси днес на пазара. Няма такава страна по света. Още по-малко в Европа. И още по-малко това важи за България, където няма нормален пазар, нормален бизнес и нормална конкуренция. За да има взаимоотношения между науката и бизнеса трябва да има взаимно привличане и взаимно търсене. В България няма такива взаимоотношения. Нашият бизнес, доколкото е останал, се бори отчаяно за оцеляване с позволени и непозволени средства, а не за развитие. Такъв бизнес не търси наука. Въпреки всичките си недостатъци, българската наука и особено науката в БАН, е заинтересована и търси много по-активно контакти с бизнеса, отколкото бизнесът търси науката.
Световният икономически форум използва около 100 аналитични показателя за класиране на икономиките по конкурентоспособност. От тях около 40 са на микро, т. е. на фирмено равнище. По тези показатели нашите фирми заемат от 84то до 142ро място, т. е. между най-изостаналите страни в света. 141во място е по способност да се привлича подходящ персонал, а 142ро – способност да се задържа такъв персонал. Който се интересува от подробности може да посети сайта на Международния Икономически Форум в Женева, Швейцария.
Приложно-внедрителска работа могат и трябва да вършат само развойните институти за приложни изследвания. Те са мостът между предимно фундаменталните разработки на академичните учени и стопанските предприятия, които ги превръщат в продаваеми стоки. В много случаи пътят от голямата, дори великата научна идея, до крайната продаваема стока отнема десетилетия и дори столетия. Как да преживяват учените и академичните институции през това време, г-н Горанов, ако държавата ги лишава от финансиране? Такива приложни внедрителски институти имаше у нас стотици до 1990 г., но идеологическите приятели на сегашния министър на финансите ги унищожиха по варварски начин в началото на 1990те години.
За разлика от науката и образованието бюджетът проявява щедрост към силовите сектори. Заделени са 439 млн. лв. за трите години за придобиване на многофункционални военни кораби и 683 млн. лв. за остарели 30-годишни изтребители. С тях ли ще модернизираме охраната на нашето небе? Задавам ви този въпрос, защото на младини бях парашутист и знам за какво говоря.

В по-обобщен вид картината за тези разходи е следната (виж таблица 1):

Таблица 1. Разходи по функции – % от БВП
Показатели/ Години 2016 2017 2018 2019
Общи държавни служби 2,3 2,3 2,3 2,2
Отбрана и сигурност 3,8 4,5 4,0 3,7
Образование 3,5 3,6 3,4 3,4

Източник: Министерство на Финансите. Мотиви по бюджетната рамка. Таблица III-1
Пояснение: Данните за 2016 г. са очаквани, а за 2017-2019 – прогнозни.

От гледна точка на финансирането, България все повече се превръща в полицейска и милитаристична държава. Относителният дял (а и размерът) на разходите за отбрана и сигурност превишава значително разходите в обявеното за приоритетно образование. Те превишават и общия дял на разходите за държавните служби, което означава, че са по-големи и от много други държавни разходи. Режисираната отвън и от вътре истерия за „руската опасност” си е изиграла ролята за получаването на тези огромни средства. Те обаче няма да помогнат с нищо за отбраната на бедната България, която, за щастие, никой от съседите няма намерение да напада. Но навярно ще осигурят големи корупционни премии за участниците в оръжейните доставки и ще се харесат на военните ястреби в НАТО и в София.

По всички тези пунктове има основания за критика на проекта за бюджет.
Според мен обаче такава разпокъсана оценка на дребно за бюджета само за 2017 г. не е достатъчна. Това не ни разкрива основните причини за дефектите на бюджетната рамка за 2017-2019 г., която е дори по-важна от бюджета за 2017 г., защото показва какво ни очаква през следващите години. Главните причини за тези дефекти са в концепцията на българското бюджетиране през последните 25-26 години. А още по-дълбоките фундаментални причини са в погрешната рестриктивна философия на икономическата ни политика. За пазарните фундаменталисти няма нищо по-свято от балансирания бюджет винаги и на всяка цена. Хората може да гладуват, да боледуват и да умират, но важното е бюджетът да е балансиран. И този народ продължава да търпи, въпреки че го водят на заколение!
Качеството на бюджета се определя по това как обслужва живота на хората сега и в по-далечна перспектива. Икономическа и финансова политика, която води до влошаване живота на милиони хора е погрешна политика. А именно това става у нас през последния четвърт век. Какво по-убедително доказателство за вредността на такава политика! Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Наруши ли се едната се сриват и двете! Точно това чака нашата България в недалечното бъдеще ако същите хора продължават да я управляват по същия начин. И ако продължаваме да мълчим и да ги търпим!
Фундаменталните фабрични дефекти на този бюджет са два. Единият е в приходната част, а другият – в разходната.
В приходната част се залага на най-ниски „плоски” данъци в ЕС, в резултат на което действителните приходи на бюджета всяка година са със 6-7 млрд. лева по-малки от потенциално възможните, ако данъчната ни система беше като европейската. Това не е грешка по недоглеждане. То е направено, за да се обслужват интересите на нововъзникналия наш крупен капитал, който е нетърпелив и бърза да богатее, а също и на чуждестранните капитали. Най-богатите хора в Америка и Европа са натрупали милионите и милиардите от много поколения, в продължение на 100-150-200 години. Нашите нови богаташи искат да го постигнат за 10-15 години. Може би се ръководят от препоръките на един велик българин – Георги Димитров, но изречени в съвсем друг, много по-благороден смисъл.
Българските управници бяха принудени или престаравайки се, доброволно решиха да обслужват интересите на крупния капитал, като пожертват интересите на 80-85% от гражданите. Това не е българско изобретение, непознато другаде по света. То е всеизвестно, но у нас е по-сервилно, по-арогантно, по-брутално, по-престарателно, отколкото в другите европейски страни. Нашите нови управници, все още без самочувствие, са отправили взор на Запад и с нетърпение очакват да бъдат похвалени от западните им „началници”. Може би неслучайно един от нашите първенци беше запомнил преди години първата дума на английски: congratulations! (поздравления). Може би я беше чувал многократно по свой адрес като похвала за послушанието. Верни на догматичната си дясна философия, нашите управници оставяха по-голямата част от новосъздадената стойност на едрия капитал, а оглозгания остатък подхвърляха на народа.
В разходната част дефектите се подсилваха взаимно. Първо, защото се разпределяха ежегодно няколко милиарда лева по-малки ресурси, тъй като преобладаващата част се подаряваха на крупния капитал. Ако се разпределяха примерно с 2,5-3,0 млрд. лева повече ресурси годишно (при предлаганото от мен умерено прогресивно облагане), след първата фаза на евентуална данъчна реформа, можеха да се задоволяват повече остри обществени потребности. Второ, защото не се избираха действителните обществени приоритети. Най-тежките проблеми на България от години са масовата бедност, достигаща до оскотяване на над един милион души, социалната поляризация, прерастващата в катастрофа демографска криза, заедно с демографското ни ограбване (на мозъци и на генетичен потенциал), агонизиращото здравеопазване, образование и наука. Вместо да насочат ресурси за тяхното смекчаване, нашите управници капитулираха пред натиска на натовските и нашите ястреби и избраха за национални приоритети превъоръжаването на армията и вътрешната сигурност, като пожертваха интересите на народа. На 1 ноември един от генералите, кандидат за вицепрезидент на България стана световен рекордьор по налудничаво говорене, като обяви Русия за по-опасен за нас враг от ислямския фундаментализъм.
Особено важен инструмент за конструктивно бюджетиране е данъчната политика на държавата. За характера на тази политика през последните две и предстоящите три години може да се съди от таблица 2:

Таблица 2. Данъчно-осигурителни приходи на
консолидирания бюджет
Показатели/Години 2015 2016 2017 2018 2019
Данъчно-осигурителни приходи-млн. лв 24855,6 26569,9 28037,1 29196,3 30291,7
Преки данъци-млн. лв. 4591,6 4824,0 5092,2 5343,7 5634,1
-Корпоративни данъци – млн. лв. 1860,4 1956,0 2035,9 2126,6 2221,1
-Данъци в/у доходите на физическите лица – млн. лв. 2731,2 2868,0 3056,3 3217,1 3413,0
Приходи на социалното и здравното осигуряване-млн. лв. 6947,1 7267,9 7935,3 8321,7 8537,9
Косвени данъци-млн. лв. 12450,5 13499,6 14018,4 14503,9 15054,5
-ДДС-млн. лв. 7740,0 8409,6 8783,5 9094,8 9477,8
-Акцизи-млн. лв. 4525,0 4900,0 5038,0 5200,8 5360,000
Мита-млн. лв. 159,0 160,0 166,0 175,4 182,5
Други данъци-млн. лв. 865,3 977,4 990,2 1027,0 1065,2
Дял на преките данъци – % 18,5 18,2 18,2 18,3 18,6
Дял на косвените данъци – % 50,1 50,8 50,0 49,7 49,7
Източник: Министерство на финансите. Мотиви по бюджетната рамка за 2017-2019 г. Приложение № 3.
Пояснения: данните за 2015 г. са отчетни, за 2016 г.– очаквани, а за 2017-2019 г. – прогнозни.

Таблицата характеризира философията на данъчната ни политика. Тя дава числов израз на продължаващото вече десетина години рекордно ниско за Европа облагане с „плоски” преки данъци – върху доходите и печалбата. Това облагодетелства заможните и богатите, които плащат тези данъци. А високите косвени данъци (ДДС, Акцизи и Мита) се плащат от всички слоеве, включително и от най-бедните.
България е член на ЕС вече 10 години, но продължава да упорства с прилагането на антиевропейска и антисоциална данъчна политика. В резултат на това само поради прекомерно занижените преки данъци държавата ни се лишава ежегодно от 2,5-3,0 млрд. лева бюджетни приходи, които би получавала ако се прилагаше препоръчаното от мен умерено прогресивно облагане. Както посочих по-горе, ако се прилагаха средните европейски ставки, щяха да се получават още по-големи приходи в бюджета. С тези средства биха могли да се задоволяват много важни обществени потребности, да се смекчи частично оскотяващата бедност на над един милион души и да се облекчи животът на около 80% от хората с доходи под социалния минимум. Под път и над път слушаме за привързаността ни към така наречените „евроатлантически ценности”, но когато стане дума за облагането на капитала, както се прави в техните страни – забравяме за тези ценности.
От таблицата личи, че въпреки растящото вътрешно недоволство от тази антиевропейска и антисоциална данъчна политика, нашите власти нямат намерения да я корегират през следващите години. По БВП на човек от населението, т. е. по обществена производителност на труда, през 2015 г. сме 46% от средното в ЕС (най-ниското в общността), а по доходи сме на 22-23% – още по-ниско от тяхното равнище. Ако се водим от икономическата логика и от елементарните изисквания за социална справедливост, нашите средни доходи трябваше да са поне 43-45% от тези в ЕС. Ако се съди по контурите за 2017-2019 г. (таблица 2.) това няма да стане дори до края на столетието. Ако позволим да ни управляват такива десни пазарни догматици.
В мотивите към проектобюджета е записано изрично, че преките и косвените данъци няма да се променят през следващите три години, с изключение на някои дребни повишения на отделни акцизи. Това личи и от номиналните им величини в таблица 2. Незначителните повишения на някои от тях се дължат на очаквания скромен растеж и на нормалното постепенно подобрение в събираемостта на данъците. Поради това 2,1 млн. български пенсионери не могат да разчитат на повече от 1,0-1,5% средногодишно повишение на пенсиите, което е крещяща несправедливост в третирането на тези нещастни хора. Това е позор за всяко правителство, което си играе така цинично с милиони свои граждани, създали с труда си сегашното материално и морално богатство на България. За нормализиране на пенсиите у нас и за постепенното им сближаване с европейското равнище, като се държи сметка и за равнището на нашата производителност, те трябва да нарастват поне с 10-12% в реално измерение през следващите 10-15 години.
Само безотговорна държавна власт може да си позволи такъв социален произвол и злоупотреба с пословичното робско търпение на два милиона възрастни хора. Също такива мизерни ще са очакванията за повишения на заплатите в държавния сектор, за финансирането на здравеопазването, образованието, науката, културата и други важни социални програми. Средната брутна месечна заплата у нас е около 920 лв., а месечната пенсия – около 330 лв. До 2019 година тези месечни доходи и особено пенсиите, се очаква да нарастват с 3-4 лв. То граничи с пълна стагнация на доходите за тези хора. Както вече споменах, по-големи ще бъдат заделяните средства за отбрана и сигурност, поради натиска на НАТО и послушното престараване на българските власти.
Последствията от тази догматична дясна политика по доходите са катастрофални за България по много канали. Един от тях е изтичането на квалифицираните кадри. Ниските заплати за инженерите и другия квалифициран персонал ги принуждават да заминават в чужбина. Ниските заплати за учените в БАН, Селскостопанската академия и в университетите ги принуждават да правят същото. Ниското заплащане на лекарите и другия медицински персонал ги принуждават да си вземат еднопосочни самолетни билети към същите страни, и т.н. В резултат на това вече се чувства все по-остър дефицит от високо- и средно квалифициран персонал във всички области на икономиката и в обществото. С тази късопаметна политика по доходите България прогонва методично най-квалифицираните си специалисти. Толкова ли е трудно да се разбере, че такава политика граничи с национално престъпление! Това дасяга силно националната ни сигурност. И никой не реагира. Макар че пред очите ни се извършва методично национално предателство.
Политиката по разпределителните и преразпределителните отношения върху която е построен проектобюджетът за 2017 г. и бюджетната прогноза за 2018-2019 г. е дълбоко погрешна. Както вече посочих, за характера на тази политика може да се съди по разпределението на новата стойност между труда и капитала (т.е. между заплати и печалби), по равнището на данъчното облагане (това, което получава държавата с данъците и онова, което оставя на работодателите) и по дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет, като процент от БВП. Този дял у нас е около 37-38%, а ако се вземат само данъчните приходи – под 30%. Това говори за големи реверанси на властите пред едрия капитал и грубо пренебрегване интересите на наемния труд, на младото поколение, на интелигенцията, на дребния капитал, на пенсионерите, на общините и на изостаналите региони.
Средното в ЕС по държавните разходи в бюджета през последните години е около 48%. В някои от страните членки е както следва: Словения – 59,7%, Финландия – 57,8%, Франция – 57,1%, Дания – 56,7%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9% и т.н. Зад ниските проценти на държавните разходи в България се крие стремеж на властите да оставят преобладаващата част от новосъздадената стойност на предприемачите. Защото, според тях, държавата по дефиниция била прахосник, а частният капитал бил добър стопанин.
Това обаче не е вярно и последните 27 години у нас го потвърдиха по безапелационен начин. През 2007 г. – преди въвеждането на най-ниските в ЕС „плоски” преки данъци от 10%, без необлагаем минимум, инвестициите у нас бяха 21,9 млрд. лева, а през 2015 г., след продължителното прилагане на ниските данъци и притока на европейско финансиране, инвестициите са 17,9 млрд. лева. Пита се, къде са по-големите ресурси, предоставени на частните предприемачи с рекордно ниските данъци? Отговорът е известен – те са използвани за паразитно потребление на самите предприемачи, за корупционни плащания и за финансиране на престъпни сделки. Ето това е другото лице на ниското облагане и за „високата стопанска рационалност” на частния сектор в български условия. Така се ощетяват около 80-85% от гражданите на България. И се облагодетелства крупният български и чуждестранен капитал, корупцията и престъпността. Това засилва и доходното неравенство. България вече е между европейските страни с най-голяма доходна и имуществена поляризация.
Държавните разходи в нашия консолидиран бюджет през следващите години трябва да се повишат до 44-45% от БВП. С предлаганите промени ще спадне делът на печалбата (и на нормата на експлоатация) и ще нарастне делът на труда (заплатите) в разпределението на новосъздадената стойност. Сега наблюдаваме как едни или други сектори, социални групи или професии се молят за увеличение на тяхното финансиране с 10- 20-50 млн. лева. Това са пазарлъци на дребно, които не решават нищо съществено в развитието на нашето общество. През следващите няколко години е необходимо увеличение на годишните държавни разходи с 2-3-4, а след това с 5-6 млрд. лева, за да се даде тласък за нашето развитие, без да се рискува инфлация или други прояви на финансова дестабилизация. Този допълнителен ресурс ще се набере чрез по-висок растеж на БВП и с въвеждане на умерено прогресивно данъчно облагане.
Така ще се създаде финансова основа за смекчаване на произволната самоубийствена рестриктивна политика, за преодоляване на грубото дългогодишно подценяване на труда и за повишаване ролята на държавата за развитието на много важни обществени програми. Това обаче едва ли ще стане скоро, защото в бюджетната прогноза за 2017-2019 г. се предвижда държавното участие да остане същото – по приходите – 37-38%, а по разходите – 38-39% от БВП. Управниците ни, верни на постепенно затихващата по влияние в света неолиберална теория, са упорити противници на такива промени. Ако продължаваме да ги търпим, България може да се окаже последният бастион на неолибералния фундаментализъм в Европа.
Основната концепция на данъчната ни система трябва да се промени през следващите години. На макро равнище това да се изрази с промени в съотношението между преки и косвени данъци, в полза на преките, като се сближаваме с европейското. Преките данъци (които се плащат главно от заможните и богатите) там осигуряват 34%, а у нас едва 18,2% от общите данъчно-осигурителни приходи. Това съотношение се запазва и за 2017-2019 г., което е груба икономическа и политическа грешка. В мотивите по данъчната политика през следващите години дори има изричен текст, че ще се увеличава делът на косвените данъци (ДДС, Акцизи и Мита), който сега е около 50% от общите данъчно-осигурителни приходи. Това би означавало по-нататъшно намаление на приноса на преките данъци в бюджетните приходи. Така данъчната тяжест у нас и в бъдеще ще се понася от бедните и средните слоеве, докато в Западна Европа бремето понасят заможните и богатите. Нашите управници нямат намерение да правят такава кардинална промяна в разпределителните и преразпределителните отношения, като злоупотребяват с робското търпение на нашия народ. До кога ли ще продължава това търпение и робска покорност!

Какви промени се налагат по отделните данъци?
А. „Плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до размера на минималната работна заплата (примерно 460 лв.) и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода. Месечните доходи над необлагаемия минимум, примерно до 1500 лв. (което е масовият случай) да се облагат с 10%; горницата от 1500 до към 3000 лв. с 15%, от 3000 до 5000 лв с 20% и над 5000 лв с 25%. Това е умерена прогресия. В ЕС преобладават максимални данъци върху доходите на физическите лица между 40 и 45%, а в някои страни и повече.
При такава промяна по-голяма част от доходите ще получават бедните и средните социални групи. Ще расте потребителското търсене на домакинствата, предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за растежа, заетостта, доходите.

Б. Да се премине към семейно облагане на доходите на физическите лица. Общият доход на членовете на семейството се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите. Със семейното облагане се оставя по-голям доход на домакинствата, стимулира се тяхното потребление, заетостта и растежа.

В. „Плоският” данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен с максимална ставка 20%. Да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките семейни и други фирми; да се запази 10% за средните по размер печалби, 15% за по-големите и 20% за най-големите. В ЕС пробладаващите максимални ставки за този данък са между 25 и 35%. Основните данъчни ставки да се съчетаят със:
а/ нулев данък върху реинвестираната част от печалбата в производствени машини и съоръжения през следващите 10 години;
б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за доставени нови дълготрайни материални активи (производствени машини и съоръжения) през следващите 10 години.
Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност и модернизацията на икономиката. Фирмите, които инвестират повече ще плащат дори под 10% корпоративен данък.

Г. Основната ставка на ДДС да остане 20%, но за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки, да се повиши на 27%. В ЕС 7 страни вече имат базисен ДДС между 24 и 27%). Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта, отглеждането и образованието на децата.

Д. Данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени.

Е. Да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи, в съответствие с новите ставки на данъка върху доходите и печалбата.

Ж. През 2017 г. да се приложи еднократно облагане с 5% данък „Солидарност” на недвижимите и част от по-големите движими имоти на обща стойност по данъчна оценка над 200 хил. лева на домакинство. Приходите от него да се използват само за инвестиционни цели и в преобладаващата си част – за изграждане на общински обекти. Това не е репресивен данък, а средство за подпомагане на икономиката в сегашните трудни условия.

З. Да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над 200 хил. лева на домакинство по данъчна оценка, а също и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни.

И. Да се преразгледа данъчното облагане на наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и се повиши за големите и най-големите.
Й. Да се въведе данъкът на Тобин (на името на видния американски икономист, нобелов лауреат Джеймс Тобин). С този данък се облагат спекулативните валутни операции, износът на капитали и други подобни. Такова облагане може да помогне за ограничаване износа на български капитали към офшорни зони и обратното.

К. Дивидентът на държавните фирми за бюджета да се намали от 80% на 20%. Това ще остави допълнителни ресурси на тези фирми за развитие.

Л. Да се децентрализира бюджетната система. Да се повиши делът на общинските бюджети и на социално-осигурителната система в общия размер на консолидирания бюджет. За общини, които нямат достатъчно приходи от местни данъци и такси да им се правят директни отчисления с трайно установени (а не променяни ежегодно) ставки между 5 и 10% от данъка върху доходите на физическите лица или от корпоративния данък, постъпващ на тяхната територия. При пренасяне на управленски компетенции на общините по здравеопазване, образование, инфраструктура и други, да им се осигурява и необходимото допълнително финансиране. Да се направи анализ на натрупаните към момента задължения на общините и там, където се установят обективни причини – да им се опростят. Да се използва също механизмът на безлихвените държавни заеми за общините.

М. България губи ежегодно милиарди левове от слаба събираемост на данъците и другите държавни вземания. Правителството да приложи радикални мерки за подобряване събираемостта на данъците. Твърденията на министър председателя за рязко намаление на контрабандата са произволни и неверни. Все в тази връзка да се настоява за общи по-ефикасни мерки на ЕС за ограничаване прехвърлянето на европейски капитали в офшорни зони по света. Да се настоява пред ЕС за по-скорошно въвеждане на данъка върху финансовите трансакции, който се бави от години, поради съпротивата на заинтересовани кръгове.
Да се настоява за подробна информация за направеното от нашите власти по списъците на българи със специални депозити в швейцарски, австрийски и други европейски банки, предоставени ни от Германия и други западноевропейски страни преди няколко години. Да се настоява и за щателна проверка за произхода и за платените данъци по капиталите на български граждани, разкрити от „Панама гейт”, в началото на Април и на 9 Май 2016 г.

Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска;
По бюджетирането и особено по данъчната политика пиша от 15-20 години. Не пледирам за революционни промени, освен сближаване на нашата бюджетна политика с тази на Европейския съюз. Това е дори наше задължение като държава член на ЕС. Властите ни обаче упорито отказват да европеизират, което означава – да модернизират нашата бюджетна политика в различните й съставки.
На какво се дължи това упорство? За мен отговорът е ясен. Нашите управници правят само това, което им позволяват техните местни господари – едрият български капитал. Тук не могат да се оправдават с чуждестранни политически и финансови институции, като МВФ, Световна банка, Европейска комисия, СТО, ОИСР и т.н. Никоя от тези институции не е против модернизацията на бюджетната и данъчната ни система, в това число и срещу въвеждането на умерено прогресивно облагане. Нещо повече, всички развити страни от ЕС и извън него прилагат различни варианти на прогресивно данъчно облагане.
Прогресивното облагане е желано от бедните и средните слоеве и нежелано от заможните и богатите, защото засяга техните интереси. Освен това, нашият министър-председател напоследък сам разкри нещо, което всички средно интелигентни хора знаеха. Бъгария се управлява реално не от президента, премиера, министрите и депутатите, т. е. от физиономиите, които виждаме всеки ден по телевизионните екрани. Управлява се от невидимите и дори незнайни личности зад кулисите, които народът никога не е упълномощавал с управленски функции под никаква форма. Те са си ги присвоили по силата на своето богатство. А как са придобили богатството само те си знаят. Ние можем само да се догаждаме с висока степен на точност.
Механизмите за влияние на едрия капитал върху управлението са сложни и все по-рафинирани. Като се почне от деликатни внушения и напомняния под различни форми, за едни или други желания на крупния капитал, през открити публични искания, до изпращане на доверени свои хора на министерски и други влиятелни постове. Бойко Борисов ни разказа, как 5-6 министри са му били препоръчани от Прокопиев от кръга „Капитал”. Разказа ни, че е имал подобни контакти и с други кръгове на най-едрия капитал на България. И си личеше, че го счита за нормално. Никога обаче не е обявявал, че по такива кадрови въпроси се е консултирал със синдикатите, с научните институции или с организации на учените, със съюзите на пенсионерите и т.н..
При това положение защо трябва да се изненадваме за упоритото налагане на ниски преки данъци, след като тези, които би следвало да ги плащат си ги определят сами… Признават или не, нашите дори най-високопоставени управници под една или друга форма са направлявани от задкулисието. Задкулисието управлява България. А тези, които пледират за нова конституция и възлагат на нея големи надежди, са достойни за съжаление наивници или смятят нас за наивници и ни приспиват с детски песнички. И то е не само в България. Но може би в България сме между шампионите и в това отношение, както сме рекордьори по повечето сенчести показатели при международните сравнения.
Докато съществува тази система с господстващата сенчеста роля на едрия капитал, нашата държава ще се управлява така. България нито е първата, нито е последната държава, управлявана по този начин. И така ще бъде, докато нашият народ го позволява с пословичното си търпение, мълчание и робска покорност. И докато частните и дори обществените медии упражняват сервилно послушните си дезинформационни функции, както правят от години. Хората, които управляват България през последните 27 години не се трогват от цивилизования език на аргументите, от съветите на професионалистите и от логиката на здравия разум. По-скоро те ни се присмиват за наивността! Тези хора се впечатляват само от езика, който сами прилагат спрямо другите. А вие, уважавани читатели, знаете какъв е този език.
Затова се обръщам към българските граждани:
Народе мой, ако си доволен от настоящото си жалко положение продължавай със сегашното си търпение и покорство! Може би заслужаваш да те управляват така. Ако не си доволен, събуди се от летаргичния си сън! Надигни се и с всички позволени от закона средства чрез държавните институции, а ако това не помогне – на улиците и площадите, за да промениш системата, да я принудиш да се съобразява и с интересите на трудовите хора, на интелигенцията, на дребния капитал, на младото поколение, на пенсионерите! И да не мирясваш, докато това не стане! Да не се поддавате на неизбежните опити да бъдете разколебан Не допускайте да ви разколебаят и противопоставят едни на други!! Защото едрият капитал и неговите слуги добре владеят изкуството „разделяй и владей..
Обръщам се към политическите партии и другите неправителствени организации с призив да обединят усилията си за радикална промяна в България! Ако продължавате да сте съучастници, както до сега, или оставате пасивни странични наблюдатели, вие сте излишни, дори вредни и ще бъдете изхвърлени от обществената сцена! Растящата апатия и отчуждение спрямо политиката и политиците са първите стъпки към тази изолация. Побързайте да почувствате задаващия се тътен от дълбините на обществото, докато той не ви е изпреварил! А той ще дойде!
Обръщам се към синдикатите, към студентските и другите младежки организации. Използвайте всички позволени от закона средства, за да обедините честните хора на България и да ги поведете за радикална промяна, в защита на легитимните интереси на потиснатите и онеправданите българи. Те чакат някой да ги поведе. Направете това вие, особено двата най-големи синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа” с разполагаемата институционална инфраструктура и опит в организиране на протести и стачки в защита на трудовите хора. Надявам се и на студентските организазии, които са силни с нравствената чистота на младите хора, все още непокварени от властта и парите!

2 ноември 2016 г.
Проф. Иван Ангелов
Член-кореспондент на БАН

, , , , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *