Експертни мнения

Къде отиват 1 млрд.лв. от новия заем?

17 Сеп. , 2013  

НОВИНИТЕ ОТ ДЕНЯ

Препечатва се от Economy.news
09:45 | 16.09.2013 Десислава Николова, ИПИ
През изминалата седмица на портала за обществени консултации беше публикуван проектът на постановление на МС, с което ще се похарчи по-голямата част от допълнителните бюджетни разходи за 2013 г., гласувани неотдавна от парламента с актуализацията на бюджета. Постановлението разписва за какво ще бъдат изхарчени 249 млн. лева от допълнително гласуваните разходи за 286 млн. лева, т.е. то не изчерпва всички допълнителни разходи, а най-вероятно ще бъде последвано от други постановления на Министерски съвет в следващите месеци.
Най-голямото единично перо са 85,6 млн. лева в енергетиката, които ще бъдат насочени към НЕК с цел облекчаване на тежестта за потребителите на ток от надбавките за зелена енергия, когенерации и дългосрочни договори. Тук изненади няма – парите се планира да дойдат от трансфер от министерството на околната среда и от продажба на квоти за въглеродни емисии.
От разбивката на останалите разходи за 163 млн. лева се вижда, че голяма част от разходите не могат да се причислят нито към целта за разплащане на държавата с бизнеса, нито към тази за подпомагане на уязвимите групи. За някои от новите разходи важността и спешността им, предвид включването им в актуализацията на бюджета, също са изключително спорни.
1/ Уязвими групи
Всъщност към целта за подпомагане на уязвими групи може да се причисли само допълнителният бюджет на министерството на труда и социалната политика, а именно 40 млн. лева. От тези 40 млн. лева по-голямата част ще се използват за интеграционни добавки и помощни средства за хората с увреждания (17,4 млн. лева), както и за увеличаване на месечната помощ за семейства с деца с увреждания и разширяване на броя на подпомаганите по Закона за семейните помощи за деца (14,4 млн. лева).
По-рано от МТСП бяха обяснили, че бюджетът за интеграционни добавки за хората с увреждания за тази година и занижен и съответно не е достатъчен за цялата година. Също така при гласуването на актуализацията в парламента стана ясно, че се увеличава месечната помощ за деца с увреждания от 189 на 217 лева, като за тази година (считано от август) ще са необходими около 3 млн. лева. По втората точка, увеличаване на броя на подпомаганите по закона за семейните помощи за деца, не става ясно обхватът на кои помощи ще бъде разширен и при какви условия, но може би това ще бъде изяснено при предстоящото гласуване на постановлението в МС.
Въпросът с тези допълнителни социални помощи не е в конкретната им цел, а в това, че за пореден път държавата се ангажира с увеличаване на плащанията към големи групи хора в момент, в който няма откъде да набави необходимия за целта ресурс. Дълговото финансиране на нереформирани социални системи е изключително дълбок трап, който родната икономика може и да не успее да прескочи.
2/ Разплащане с бизнеса
Най-голямото перо, което може да се причисли към тази многократно повтаряна цел на актуализацията на бюджета представлява 23 млн. лева, дължими по договор за софтуер с Майкрософт. Друго значително перо са задълженията на министерството на вътрешните работи към доставчици (10 млн. лева). Спор няма, че държавата като договорен субект трябва да се издължава към външните си доставчици. Въпросът с огромните суми, дължими и плащани ежегодно на Майкрософт е от друго естество, а именно – защо администрацията, предвид ограничения ресурс, с който разполага, не предприеме целенасочена политика за постепенно преминаване към софтуеър с отворен код вместо ежегодно да харчи десетки милиони за софтуерни лицензи?
По отношение на 10 млн. лева задълженията към доставчици на МВР, които ще бъдат разплатени, вероятно става въпрос най-вече за такива, натрупани за покупка на гориво. Този „феномен” във финансите на МВР не е от вчера. Традиционно министерството изхарчва парите си за гориво в първите месеци на годината и впоследствие настоява за (и обикновено получава) увеличаване на годишния си бюджет, вместо да потърси вътрешни възможности за оптимизиране на неефективната си система и огромния щат. Явно, въпреки декларираната решителността на новия министър Цветлин Йовчев да реформира системата на вътрешната сигурност, МВР и при това правителство ще продължи да бъде най-голямата „черна дупка” и една от най-раздутите и неефективни системи в бюджета.
В подкрепа на едни такива песимистични очаквания за реформа в МВР идва и друго перо в постановлението за допълнителните разходи, което показва, че освен 10-те млн. лева за разплащане на задължения към доставчици, МВР ще вземе още 15 млн. лева от актуализацията, които ще послужат за доставка на горива и „вещево доволствие” през следващите месеци. Явно практиката на ежегодно увеличаване на бюджета, за да се покриват текущи разходи, вместо да се мисли как системата да се реформира и модернизира, ще продължи и при тази администрация.
Освен по-горе споменатите суми, към задълженията към доставчици могат да се причислят и 8,5 млн. лева, които ще се дадат на министерство на правосъдието за изчистване на дългове на затворите. Други 3,3 млн. лева ще отидат за покриването на задължения на министерството на околната среда и водите по проекти, съфинансирани от Кохезионния фонд.
3/ Други разходи
Към това перо могат да се добавят всички останали разходи, чиято неотложност и важност остават спорни. Тук могат да бъдат причислени и 15 млн. лева допълнителна субсидия за земеделските производители, по-голямата част от която (11,5 млн. лева) ще се плати на тютюнопроизводителите. Последните успяха да си издействат увеличение на парите от бюджета чрез блокиране на гранични пунктове и откровени манипулации (виж тук) през юли тази година.
Друг трудно защитим разход са 3,6-те млн. лева, които ще отидат за плащането на „такси за провеждане на Световния и Европейски шампионат по мотокрос и шампионатите по супермото – Гранд При България за 2012 и 2013 г.” Остава открит въпросът защо не е потърсен спонсор, наистина ли този разход е толкова неотложен (при положение, че таксата за 2012 г. също не е платена) и ако тези шампионати са приоритетни за България, потърсени ли са възможности в министерството да се финансират за сметка на отлагане/спестяване на други разходи с по-нисък приоритет?
Други 1,335 млн. лева ще отидат за покриване на данъчните задължения на посолството ни в Берлин, натрупани от 1998 г. досега. Очевидно проблемът с тези задължения не е нов, което повдига въпроса защо този разход е вмъкнат в актуализацията, а не е бюджетиран надлежно в бюджета за следващата година.
БАН, които традиционно се оплакват от недофинансиране, също са успели да се възползват от актуализацията, като ще получат половин милион за централната си библиотека. Този разход трудно може да бъде дефиниран като неотложен.
Последните две пера, които не бяха споменати до момента, са 30 млн. за Министерството на отбраната, които ще отидат за цифровизацията (освобождаване на честоти от военните за нуждите на цифровото разпръскване), т.нар. цифров дивидент и мобилни комуникации за ж.п. транспорта, 8 млн. лева за капиталови разходи на Министерството на здравеопазването и други 3,065 млн. лева към МС за изграждане на оптични трасета.
Неотдавна ИПИ коментира процеса на цифровизация, който очевидно изостава от сроковете и ще струва в пъти повече от първоначално заложения бюджет. Осемте милиона за капиталови разходи на МЗ, ако се съди по предишни коментари от министъра на финансите Чобанов, са за спешен ремонт на болници, но за пореден път илюстрират неефективността на здравната система, която поглъща огромни и постоянно растящи бюджетни средства и в същото време страда от хроничен недостиг. Що се отнася до оптичните трасета, не става ясно дали става въпрос за задължения по приключили доставки на стоки и услуги или за предстоящи такива. Ако е вторият вариант, тези пари също би следвало да бъдат надлежно бюджетирани в бюджета за следващата година, вместо да бъдат част от актуализацията, предвид тяхната специфика.
Като цяло, това, което виждаме от разписаните пера, по които ще се харчат повече от половината от допълнителните бюджетни разходи тази година, е, че част от тях са в унисон със заявените цели за подпомагане на уязвими групи и разплащане на задължения към доставчици. Друга част, обаче, очевидно са труднозащитими от гледна точка на тяхната неотложност и приоритет, и можеха да бъдат изключени от актуализацията.
Прави впечатление също така, че единствено сумите за МТСП, МС и МВнР са разписани в достатъчна детайлност, което предполага наличието на нужните разчети зад тях. При останалите министерства се вижда едно разпределение „ангро”, т.е. сумите са закръглени обикновено до милион, което поражда съмнения за „екзактността” на разчетите и навежда на мисълта, че по стар обичай министерствата просто са поискали (и са получили) повече пари, които все някак ще бъдат разпределени на един по късен етап.
Всъщност проектопостановлението потвърждава нашите опасения по отношение на целия процес на актуализацията на бюджета. Записването на целия допълнителен разход в резерва на бюджета и последващото му разпределение с постановления на МС дава възможност за безотчетност на новите разходи, които могат да се харчат както за заявените при актуализацията цели, така и за всякакви други цели и нужди. Видно е, че към допълнителните разходи са включени такива, които в никакъв в случай не могат да бъдат охарактеризирани като неотложни или високоприоритетни, което показва неспособността на МФ да парира необосновани искания за харчове от министерствата, каквито винаги ще има. Като цяло процесът на актуализация на бюджета за 2013 г. поражда сериозни опасения за способността на сегашното правителство и на министъра на финансите в частност да поставя юзди на разходите и да удържа фискалната дисциплина. Дано да се окажем лош пророк.

Разпределение на част от допълнителните разходи в бюджет 2013
Направление на разхода и мерки Сума (лв.)

ВСИЧКО 248 722 000
По бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката 85 622 000
Разходване съгласно чл. 35, ал. 5 и 6 от Закона за енергетиката и чл. 58, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност 85 622 000

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика 40 000 000
-възнаграждения на приемни родители 4 564 000
-увеличаване на размера на месечната добавка за деца с трайни увреждания и броя на лицата, имащи -право на месечни помощи и добавки по Закона за семейните помощи за деца 14 380 000
-интеграционни добавки и помощно технически средства за хората с увреждания 17 411 000
-целеви помощи за закрила на деца, настанени в приемни семейства 1 865 000
-мерки за стимулиране на работодателите, които осигуряват равни възможности на хората с увреждания за участие в пазара на труда 350 000
-гарантиране правото на социално подпомагане и лечение на увеличения брой лица, които нямат доход и/или лично имущество 1 430 000

По бюджета на Министерството на отбраната 30 000 000
освобождаване на радиочестотен спектър, необходим за изпълнение на Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, Цифровия дивидент и за изграждане на Мобилни комуникации за жп транспорта по стандарт GSM-R (проекта за реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив-Свиленград). 30 000 000

По бюджета на Министерството на вътрешните работи 25 000 000
-изплащане на задължения към доставчици 10 000 000
-доставка на горива и вещево доволствие 15 000 000

По бюджета на Фонд „Земеделие“ 15 000 000
-субсидия за тютюнопроизводителите 11 500 000
-субсидия за производителите на плодове и зеленчуци 3 500 000

По бюджета на Министерството на здравеопазването 8 000 000
-капиталови разходи за лечебните заведения 8 000 000

По бюджета на Министерството на правосъдието 10 000 000
изплащане на задължения на местата за лишаване от свобода 8 500 000
оказване на правна помощ 1 500 000

По бюджета на Министерския съвет 26 365 000
-изпълнение на договор от 2012 г. за предоставяне на софтуерна осигуровка за програмни продукти на Майкрософт с придобит лиценз с безсрочно право на ползване за нуждите на държавната администрация 23 300 000
-договор за изграждане на оптично-кабелни трасета до градовете Силистра, Габрово, Видин, Кърджали и Смолян и между сградите на областните администрации в градовете Стара Загора и Габрово 3 065 000

По бюджета на Министерство на младежта и спорта 3 600 000
-такси за провеждане на Световния и Европейски шампионат по мотокрос и шампионатите по супермото – Гранд При България за 2012 и 2013 г. 3 600 000

По бюджета на Министерство на околната среда и водите 3 300 000
за изплащане на просрочени задължения по проекти, съфинансирани от Кохезионния фонд по Регламента на Съвета (ЕО) 1164/94 от 16 май 1994 г. 3 300 000

По бюджета на Министерство на външните работи 1 335 000
за изплащане на данъчни задължения от 1998 г. на дипломатическото ни представителство в Берлин и съответните неустойки и глоби 1 335 000

По бюджета на Министерство на образованието и науката 500 000
бюджета на Българската академия на науките за финансиране на дейността на Централната библиотека към академията 500 000


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *