forum_img

BgEconomist,Експертни мнения,Икономика за всички

Министерството на финансите прогнозира ръст на икономиката от 3,3% догодина

13 Ное. , 2019  

Икономиката на България ще расте с 3,3% през 2020 г., движена от потреблението и инвестициите. Очаква се възстановяване на износа, но отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се увеличи поради ускоряването на вноса. Министерството на финансите прогнозира ръст на икономиката от 3,3% догодина.

Това са очакванията на Министерство на финансите в есенната макроикономическа прогноза, в която в която се отчитат актуални към момента на нейното изготвяне допускания за международната среда по отношение на външното търсене и цените.

Ревизия на прогнозата

В сравнение с пролетната прогноза забавянето в растежа на световната икономика ще е по-осезаемо през текущата година и малко по-ниско през 2020 г., но в средносрочен период нарастването на световния БВП ще остане стабилно. Забавянето на растежа на европейската икономика през 2019 г. е очаквано, пише в анализа на финансовото ведомство.

От МФ се позовават на прогнозите на международните финансови институции, че през 2020 г. европейската икономика, а също така и еврозоната, ще имат по-висок икономически растеж, в сравнение с текущата година. Те обаче вече предупредиха, че нестабилната геополитическа среда и нарастващият протекционизъм вече се отразяват върху икономическата активност както в развиващите се, така и в развитите страни, информира investor.bg.

От финансовото ведомство посочват, че основен риск пред прогнозата е влошаване на външната среда, което застрашава растежа на българския износ. В резултат на търговските ограничения, икономиката на Китай започна да забавя растежа си, което се отрази на редица страни, някои от които са основни търговски партньори на България. Въпреки че през второто тримесечие на 2019 г. спадът на БВП на Турция се оказа послаб от очаквания, рисковете от задълбочаване на рецесията в страната остават. Запазва се и несигурността относно начина, по който ще протече излизането на Обединеното кралство от ЕС, което също може да ограничи растежа на износа. При реализацията на тези рискове ще се увеличи отрицателният принос на нетния износ към ръста на БВП, а излишъкът по текущата сметка ще намалее.

Забавяне на растежа на БВП

България, както и други държави от Централна и Източна Европа, се отличава със стабилен икономически растеж, в сравнение със силното забавяне в икономическата активност през първата половина на тази година за някои от големите държави в еврозоната.

За първото полугодие на текущата година реалният растеж на БВП на България беше 4,1%, спрямо съответния период на предходната година. По-високият растеж бе формиран през първото тримесечие, докато през второто реалното нарастване на БВП се забави, повлияно в голяма степен от спада на износа и намалението на запасите.

Растежът на БВП ще се забави през втората половина на годината, а за цялата година от финансите прогнозират растеж от 3,4%.

Влияние на търговията върху стопанството

Вносът отчете понижение, поради спада в износа и използването на част от запасите на фирмите, пресмятат в МФ. Това спомогна за формиране на положителен принос на нетния износ към растежа на БВП. През втората половина на 2019 г. очакваме нарастване на вноса, тъй като икономиката се нуждае от внос на суровини, както и на потребителски и инвестиционни стоки.

В есенната прогноза на финансовото министерство се очаква до края на годината повишението на инвестициите в основен капитал да се отрази в по-висок внос и, съответно, в отрицателен принос на нетния износ от 0,4 пр.п. в общия растеж.

Основен двигател на икономическия растеж догодина ще е вътрешното търсене, като очакванията са крайното потребление да нарасне с 5,2%. Частните потребителски разходи ще запазят своя сравнително висок темп на растеж, но, в сравнение с предходната година, темпът леко ще се забави, поради по-ограничено нарастване на заетостта, информира investor.bg.

Положително влияние върху потреблението ще има и от увеличените разходи за заплати в публичния сектор. Инвестициите в основен капитал ще нараснат с 3,9%, подкрепени както от частните, така и от публичните инвестиции. Въпреки очакваното възстановяване на износа, по-високото вътрешно търсене ще се отрази в повишение на вноса и увеличение на отрицателния принос на нетния износ до 1,5 пр.п.

Икономическият растеж ще се запази на ниво от 3,3% в периода 2021–2022 г. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите.

Същевременно растежът на крайното потребление се очаква да се забави в края на прогнозния период в резултат на по-ниско публично потребление и забавяне на темповете на растеж на частното потребление, в съответствие с изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта.

В МФ са убедени, че повишението на инвестициите ще се ускори, подкрепено най-вече от динамиката на публичните инвестиции. Очаква се негативният ефект върху БВП по линия на нетния износ да се забави до 0,8 пр.п. в края на прогнозния период.

Платежен баланс

В прогнозата за външния сектор са отразени ревизираните данни за платежния баланс от 19 септември 2019 г., очертаната от краткосрочната статистика динамика за текущата година и актуалните очаквания за международните цени и външното търсене. Основните разлики, спрямо пролетната прогноза, засягат очакванията за динамиката на търговията, като променените бази и допълнителната информация се отразяват на темповете на изменение в целия прогнозен период.

Настоящата прогноза е изготвена при допускания за понижение на международните цени на повечето групи стоки през 2019 г., като най-значимо ще е при енергийните стоки.

Оскъпяването на долара спрямо еврото (респ. лева) ще компенсира част от понижението в цените, но спадът при основните вносни суровини ще остане значителен. В резултат, през 2019 г. се очакват положителни условия на търговия, т.е. по-високо нарастване на цените на износ спрямо тези за внос.

Очакванията за икономическата активност в основните търговски партньори предполагат нарастване на износа на стоки през 2019 г., което обаче ще е по-ниско, спрямо пролетната прогноза.

По-ниските растежи на вътрешното търсене и износа ще имат ограничаващ ефект върху вноса на стоки и темпът му на нарастване също ще е по-нисък, спрямо пролетната прогноза.

Корекция в посока надолу е извършена и по отношение на търговията с услуги. Въз основа на тенденциите през първите седем месеца на 2019 г. и на база допълнителна информация за предходни години са понижени очакванията за номиналния растеж на износа на услуги, докато при вноса се очаква спад.

Номиналното нарастване на вноса на стоки и услуги ще достигне 1,8% при 3,1% на износа. И двата темпа на растеж са по-ниски спрямо пролетната прогноза, но се променя очакването от изпреварващо нарастване на вноса до това на износа, което ще се отрази в подобрение на общия баланс в търговията със стоки и услуги, до излишък от 3,7% от БВП през 2019 г. при 3% през 2018 г.

Положителното салдо по статия вторичен доход ще нарасне от по-високите трансфери от фондове на ЕС.

Същевременно, поради нарастване на изплатения инвестиционен доход към нерезиденти, дефицитът по първичен доход ще се влоши.

Очаква се излишъкът по текущата сметка да достигне 5,2% от БВП през 2019 г., което представлява намаление от 0,2 пр.п., спрямо 2018 г., и увеличение от 2,6 пр.п., спрямо пролетната прогноза.

През 2020 г. се очаква положителните условия на търговия да се запазят, при повишение на цените на металите и селскостопанските суровини и продължаващ спад в международните цени на горивата.

Това, съчетано с ускорението на реалните растежи на вноса и износа, ще се отрази в по-високи номинални растежи в търговията със стоки през 2020 г.

Същевременно, поради изпреварващото нарастване на вноса, ще се наблюдава леко влошаване на търговския дефицит.

Излишъкът при търговията с услуги съвсем леко ще намалее в отношение спрямо БВП, като общият баланс на стоките и услугите също ще намалее до 2,7% от БВП, прогнозират от ведомството на Владислав Горанов.

Изменението в салдата на доходните статии ще бъде минимално. Динамиката по отделните статии на платежния баланс се очаква да доведе до понижение на излишъка по текущата сметка през 2020 г. до 4,1% от БВП.

В периода 2021–2022 г. номиналният растеж на износа на стоки и услуги ще се забави от 4% на 3,6%, а този на вноса от 5,5% на 4,8%. Това ще се отрази в постепенно свиване на излишъка във външната търговия, което ще е предопределящо и за плавното понижение на излишъка по текущата сметка – до 3,2% от БВП през 2021 г. и 2,5% през 2022 г.

През целия прогнозен период притокът на ПЧИ ще продължи да нараства с темп, близък до изменението на БВП. В резултат, входящите ПЧИ ще възлязат на около 2,6% от БВП средногодишно.

Пазар на труда и доходи

През първата половина на 2019 г. работната сила се повиши, за разлика от очакванията в пролетната прогноза за нейното намаление. Това бе резултат от преходи от неактивност към активно участие на пазара на труда, които се реализираха в условията на спад на населението в трудоспособна възраст, отчитат в МФ.

Независимо от наблюдаваното текущо положително развитие, демографските ограничения остават в сила и стесняват потенциала за нарастване на икономически активното население, поради което очакванията за спад на работната сила в периода 2020–2022 г. остават непроменени.

В резултат на положителната динамика на работната сила през 2019 г., коефициентът на икономическа активност на населението е по-висок, спрямо пролетната прогноза, за целия прогнозен период, но това не се отразява на очаквания профил на неговото развитие в средносрочен план, който се характеризира със забавен темп на нарастване.

В условията на високо търсене на труд и повишение на доходите, през първото полугодие на 2019 г. броят на заетите се увеличи, а нивото на безработица отбеляза исторически минимум. Благоприятните развития на пазара на труда се очаква да продължат и през втората половина на годината, като за цялата 2019 г. трудоспособната работна сила (15-64 г.) се прогнозира да нарасне с 1,3%.

Това ще отрази ускореното повишение в коефициента на икономическа активност на населението спрямо 2018 г. до 73,4% (15-64 г.).

Очакваното нарастване на заетостта ще бъде подкрепено и от понататъшен спад в коефициента на безработица, чиято средногодишна стойност се оценява на 4,4%, прогнозират от финансите.

След като през първото полугодие динамиката на заетите (съгласно ЕСС 2010) се подобри до 0,2%, в сравнение с отбелязаните спадове през втората половина на 2018 г., до края на 2019 г. растежът се очаква да се ускори и средният темп на нарастване за цялата година. Очакваното повишение на заетостта ще бъде подкрепено от по-ниския отрицателен принос на селското стопанство и по-високото положително влияние от страна на услугите спрямо година по-рано.

Подобно на пролетната прогноза, през 2020 г. растежът на заетостта се очаква да отслабне до 0,2% под влияние на ограниченията от страна на предлагането на труд.

Те са обусловени както от устойчивата тенденция на намаление на населението в трудоспособна възраст, така и от бързото изчерпване на свободния трудов ресурс от безработни лица и лица извън работната сила (обезкуражени), които най-бързо биха могли да задоволят търсенето на труд.

Коефициентът на безработица се очаква да забави темпа си на намаление и да достигне 4,1% от работната сила.

В периода 2021–2022 г. положителната динамика на заетостта се очаква да бъде преустановена, с тенденция към по-изразено намаление в края на прогнозния хоризонт. Коефициентът на безработица слабо ще се понижи до 4% през 2021 г. и се очаква да остане на това равнище и през 2022 г. Коефициентът на икономическа активност на населението ще забави темпа си на повишение след 2019 г. и се очаква да достигне 76% (15-64 г.) през 2022 г.

По отношение на компенсациите на наетите очакванията са ревизирани възходящо, в сравнение с пролетната прогноза. През 2020 г. нарастването на компенсацията на един нает се очаква да се забави до 7,4% под влияние на отслабването в положителната динамика на пазара на труда. Това ще е характерно преди всичко за частния сектор, където по-бавният темп на увеличение на доходите от труд се обуславя от очакваното забавяне в растежа на броя на наетите лица.

Същевременно, по-нататъшното увеличение на доходите в сектора на образованието и планираното ново увеличение на заплатите в държавната администрация с 10% ще допринесат за запазване на растежа на компенсациите в публичния сектор близък до този от предходната година. С постепенното преустановяване на нарастването на заетостта, повишението на компенсацията на един нает ще продължи да се забавя и в периода 2021– 2022 г., докато достигне около 6,7% в края на прогнозния хоризонт.

Забавянето ще е по-осезаемо в публичния сектор, като в частния сектор също ще се прояви, но темпът на нарастване се очаква да остане относително близък до средния за икономиката.

Подобно на пролетната прогноза, оценките за растежа на производителността на труда се запазват на ниво от 3,3% средногодишно.

Като се вземе предвид и очакваната динамика на доходите, номиналните разходи за труд на единица продукция се очаква постепенно да забавят темпа си на нарастване през прогнозния хоризонт, като от 4,9% за 2019 г. достигнат около 3% през 2022 г.

В края на прогнозния период компенсацията на един нает и номиналната производителност на труда се прогнозира да нарастват с близки темпове, което отразява перспективата, че в средносрочен план растежът на доходите се обуславя от фундаментални фактори като икономическа активност, производителност на труда и инфлация.

Малко по-висока инфлация

За първите осем месеца на 2019 г. инфлацията беше по-висока от прогнозираната. В най-голяма степен това се дължи на поскъпването при храните и услугите, като при последните влиянието на повишените цени при хранителните стоки се отрази и на цените на общественото хранене.

От началото на 2018 г. при храните се наблюдава тренд на ускорение, като поскъпването за август достигна 5,1%, спрямо съответния месец на предходната година.

Тук влияние оказаха няколко фактора – по-слабото предлагане в страната, изразено в спад на БДС и на продукцията за сектор селско стопанство през 2018 г., нарастването на международните цени при зърнените храни, повишените разходи за труд на единица продукция, както и някои шокове в предлагането в световен мащаб, например кризата с африканската чума по свинете, която доведе до повишение на световните цени на свинското месо, включително и на цените в ЕС.

Инфлацията в края на 2019 г. се прогнозира да бъде 2,8%, (с 0,4 пр.п. по-висока от тази в пролетната прогноза), а средногодишната – 2,5%.

Базисната инфлация в края на годината се очаква да достигне 2,9%, в сравнение с тази в края на 2018 г. от 2,1%, като принос за нейното ускорение ще имат услугите и хранителните стоки. Прогнозира се техните цени да се увеличат съответно с 4,8 и 5,6%. Също така се очаква влиянието на енергийните стоки (пряко и косвено) върху инфлационните процеси в страната постепенно да намалява. За 2020 г. се прогнозира инфлация в края на годината от 2,3%, а средногодишна – 2,1%.

Влиянието на международните цени на суровините, особено на суровия нефт, като проинфлационен външен фактор, се очаква да бъде ограничено, показва анализът в есенната макроикономическа прогноза.

Цените на храните ще продължат да нарастват, но с по-нисък темп. Очакванията за международните цени на селскостопанските суровини са леко да поскъпнат през 2020 г., за разлика от 2019 г., в която се очертава спад.

В следващите години от прогнозния период (2021– 2022 г.) като цяло се очаква леко забавяне в стойностите на инфлация поради очакваните намаляващи равнища в международните цени на петрола и стабилизирането в цените при останалите суровини.

Вътрешните фактори за инфлация се запазват, произтичащи от платежоспособното търсене на домакинствата, което е благоприятствано от нарастването на доходите, ниската безработица и растежа на кредитите. Прогнозира се цените на услугите да нарастват с повисок темп от този на стоките.

Паричен сектор

В периода 2019–2022 г. кредитирането за частния сектор ще продължи да нараства при очаквания за запазване на благоприятните условия както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането на заемни ресурси.

Привлечените депозити в банковата система също ще продължат да се увеличават през целия прогнозен период. В края на август 2019 г. годишният растеж на вземанията от частния сектор се забави до 6%, при очаквания за 7,5% в края на годината в пролетната прогноза.

В МФ отбелязват, че положителната динамика се запази както при кредитите за фирмите, така и при тези за домакинства, при ускорен спад на лошите и преструктурирани кредити във всички сегменти на кредитния пазар и подобряване на качеството на балансите на банките.

Търсенето на потребителски кредити и заеми за покупка на жилища остана високо в условия на ниски лихвени проценти, които в средносрочен план ще се запазят. Годишното нарастване на кредитите за потребление и на тези за покупка на жилища се ускори, докато при кредитите за корпоративния сектор намалението на лошите и преструктурирани кредити беше по-голямо и доведе до осезаемо забавяне в общия им темп на нарастване. Това доведе до ревизия на очакванията за вземанията от домакинства за 2019 г. във възходяща посока спрямо пролетната прогноза, а на тези на бизнеса – в низходяща.

Кредитът за фирмите ще се ускорява през целия прогнозен период, отразявайки и очакванията за положителна динамика на частните инвестиции след 2019 г. Прогнозира се годишното нарастване на вземанията от предприятия да бъде около 5,9% през 2019 г. и да достигне 8,3% в края на 2022 г.

Кредитът за домакинствата ще забавя темпа си на повишение в синхрон с очакванията за забавяне на нарастването на компенсацията на един нает и поради очаквания за постепенно забавяне на ръста на цените на жилищата в хоризонта на прогнозата, което ще има ограничаващ ефект върху покупките на домакинствата за недвижими имоти с инвестиционна цел, информира financebg.com.

Общо вземанията от домакинства ще се увеличат с 9,8% през 2019 г., а в края на прогнозния период – с 8,2%. Вземанията от частния сектор общо също ще имат възходяща тенденция през периода 2020–2022 г. (с нарастващ принос от нефинансовите предприятия), като растежът им за 2019 г. ще бъде 7,4% и ще се ускори до 8,3% в края на 2022 г.

Влияние на геополитиката

Темпът на икономически растеж в световен мащаб ще се забави повече от очакваното през 2019 и 2020 г., но в средносрочен хоризонт растежът на световния БВП ще остане стабилен. В своите макроикономически прогнози международни институции като Международен валутен фонд, Европейската комисия, Европейската централна банка поддържат очакванията си за по-висок растеж на европейската икономика през 2020 г., спрямо предходната година, който ще бъде движен основно от възстановяване на растежите в страните от еврозоната.

По-високи растежи на БВП се предвиждат и в развиващите се страни (в т.ч. Русия, Турция, Индия, Бразилия), което ще ускори световния растеж до 3,5% през 2020 г.

През 2021 и 2022 г. икономиката на ЕС ще нараства с малко по-нисък темп спрямо 2020 г., докато световната икономика леко ще се ускори, водена от динамиката в развиващите се държави.

Според направената техническа прогноза, която използва последните актуални дневни данни към 16 септември 2019 г., валутният курс на еврото през 2019 г. се очаква да бъде 1,12 долара, а през 2020 г. – 1,11 при курс 1,18 през 2018 г. Като процентна промяна, числата показват номинална обезценка на еврото през 2019 и 2020 г., съответно с 5,3 и 1,5%.

През 2019 г. се очаква средната цена на суровия петрол тип „Брент“ да бъде 63 щ. д./барел, при очаквано равнище от 61,5 в пролетната прогноза. Спрямо отчетената цена за 2018 г. от 71,1 щ. д., прогнозата за 2019 г. показва спад от 11,4%.

Върху цените в лева спадът ще бъде по-малък (6,3%), поради обезценката на еврото.

В есенната прогноза цената на петрола за 2020-2022 г. е променена към по-ниски равнища. По години динамиката показва спад в доларово изражение, съответно с 8,3, 2,6 и 0,6%. При цените на неенергийните суровини спадът в доларово изражение през 2019 г. се очертава да бъде по-голям, в сравнение с очакванията през пролетта.

Преизчислени в евро (лева) спадът е доста по-нисък, а за някои от тях се получава леко поскъпване, тъй като за същия период еврото, респективно левът, се обезцени спрямо долара с 6,4%. Прогнозата е цената на неенергийните суровини да бъде по-ниска с 2,1% за 2019 г., котирана в щатски долари, а в периода 2020–2022 г. да има леко повишение – средно с 1,4%.

Източник: www.financebg.com

, , , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *