Консултации и експертизи

Национален социален доклад на Република България за 2013-2014

13 май , 2014  

ПРОЕКТ НА СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

по проекта на МТСП : 

„Национален социален доклад на Република България за 2013-2014 г.”- продължение на „Национален социален доклад за 2011-2012 г.”

 

 

Двата доклада са с принципно еднакво съдържание и структура и в този смисъл – с принципно еднаква познавателна цел и последици. Вторият от тях – Националния социален доклад за 2013 -2014 г.-  е по-.подробен и актуален. Затова  ще се ограничим основно до неговото съдържание и полезност. 

  1. Относно въведението ( стр.4-9) и съдържанието на т.1 ( стр.9-28)  „Въздействие върху предотвратяването на бедността и социалното изключване. Реформи в областта на политиката за социално включване „  (стр. 1-28 ) 

Според авторите, проектът на Националния социален доклад за 2013-2014 г.   „представя постигнатия напредък от втората половина на 2013 г. насам по трите основни  на европейския Отворен метод на координация (ОМК) по социална закрила и социално включване : социално включване, пенсии, здравна и дългосрочна грижа, като очертава и бъдещите приоритети и ключови реформи, които ще бъдат предприети” . 

Под „постигнатия напредък” всъщност се имат предвид напредъкът в разширяване на дейността и кръгът от социални програми на МТСП в качеството му на координатор на многобройни и с тенденция нарастващи конкретни програми по социална защита на населението. 

Изрично се подчертава, че този доклад е „продължение на приетия  през 2012 г. Национален социален доклад на Република България (2012-2013 г.)” ;  че той е „тясно обвързан с Националната програма за реформи (НПР) на Република България  (2014-2020 г. )”; че изброените в него конкретни програми и мерки „ са в пълен синхрон с приоритетните насоки  на провежданите политики в областта на социалното включване  и социалната закрила, а именно :

  • Активно включване на пазара на труда ;

  • Развитие на междусекторни услуги за социално включване;

  • Осигуряване на устойчивост и адекватност на социалните плащания;

  • Осигуряване на равен достъп до качествено образование;

  • Осигуряване на равен достъп до качествено здравеопазване;

  • Подобряване на жилищните условия на уязвимите групи.”

               Изрично се отбелязва, че : 

               – „Тематичен  фокус на Доклада е осигуряването на достъп до социална закрила на младите безработни лица…”

– че „с оглед на комплексния и многостранен характер на социалната закрила, кръгът на ангажираните с изпълнението на тази политика институции  на национално и местно нива е широк”. Освен МТСП , изрично се споменават ангажиментите в неговото изпълнение на Министерството на здравеопазването (МЗ), Министерството на образованието и науката (МОН), Министерството на финансите (МФ) и други, включително неправителствени организации и Националния съвет за тристранно сътрудничество към МС, Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към МС,  Националния съвет за закрила на детето и др.,в които участват представители на държавните институции, агенции, социални партньори, местни власти , неправителствени организации (НПО), представители на академичната общност и др.

Въпреки, че борбата с високата безработица е едно от важните направления на борбата с бедността, не се споменава изрично водещата ролята и отговорност в това отношение на Министерството на икономиката и енергията, т.е. на министерството, което носи непосредствената най-голямата  отговорност за адекватната  през всеки конкретен период от развитието на страната социална насоченост и ефективност на икономическите политики, програми и развитие, важна част от която е  броя и качеството на работните места и чрез тях – повишаването на равнището на  заетостта и снижаването на това на безработицата в страната. 

Като цяло проекта на този  доклад съдържа подробно и възможно най-пълното описание и информация за дейността на МТСП, и по-конкретно – за разработваните и изпълнявани или координирани от него  социалните   програми, планове и проекти в областта на   социалната закрила, подпомагане на уязвимите групи от населението и активната политика на пазара на труда  като инструмент за насърчаване на социалното включване. Изрично се отбелязват :  Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта  през периода 2014-2020 г.;  плана за действие по социалната икономика  за периода 2014-2015 г.; Националната програма за интеграция на бежанците ; мерките за подобряване достъпа до образование и грижа в ранна детска възраст, тяхната всеобхватност и качество; Националната програма за училище без отсъствия; Националната програма за модернизация на професионалното  образование; програми и мерки за осигуряване на адекватни условия на живот за уязвимите групи  и въвеждане на целодневна организация на учебния ден; плановете за борба с дискриминацията и пр.

Специално  се отбелязва  приноса на Европейските структурни фондове за  финансиране на различните програми, проекти и планове, насочени към осигуряване на качествена и адекватна социална защита на населението.

Описанията се допълват или илюстрират с наличните данни на  МТСП и Националния статистически институт (НСИ), както и с  оценки на ЕК за равнището на бедността в България по наблюдението „Статистика на доходите и социалното изключване (по SILC) за 2011 г. ( последната година, за която има данни и  данни и оценки на Евростат. Така например , посочва се, че

  • Относителният дял на лицата у нас с  разполагаеми доходи под Линията на бедност по SILC през 2011 г.  възлиза на 21.2 % ( срещу около 16 % средно за ЕС);

  • Относителният дял на лицата в риск от бедност и социални изключване през същата година  възлиза на 49.3 %,(срещу около 23-24 % средно за ЕС).

         Подобна статистически данни се посочват и за бедността сред :

  • младежите на възраст от 15 до 24 г. – 51.3 %;

  • домакинствата с 1, 2, 3 и повече деца непълнолетни деца;

  • за основните  типове на домакинствата;

  • според  икономическа активност на домакинствата;

          –      за равнището на бедността без и социалните трансфери и   пенсиите или с тях. Подчертава се същественото позитивно влияние и роля  на социалните трансфери -без и с пенсиите- за намаляване на равнището на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване;

Обръща се внимание на замразяването на минималната работни заплата през 2009-2010 г. и нейното  повишаване през последните няколко години, в това число размерът й през настоящата 2014 г. от  340 лв. Подчертава се, че  нетният размер на минималната работна заплата за 2014 г. възлиза на 266..67 лв. и за първи път  официално определеният и обявен от МТСП нетен размер превишава размера  на ЛБ от 251 лв.

В същото време се пропуска да се отбележи, че официално обявяваните размери на ЛБ у нас след приемането ни за член на ЕС остават  значително, макар и като тенденция разликата да се топи, по-ниски от определяните от Евростат и одобрявани от ЕК  размери. 

Таблица 1 : Размер на Линията на бедността (ЛБ) , определян от МНСП и от Евростат- в лева

 

ЛБ по – в лв.

 

276,5

295

284

280

ЛБ на МТСП-  лв.

 

167

194

211

211

Източник : Националния статистически институт. Ограничаваме периода до 2011 г., тъй като това е последната  година, за която има публикувани от Евростат данни за ЛБ у нас и останалите страни членки на ЕС.

 Пропуска се и основния мотив (според нас, пропагандно  политически ) за ползването на различна от общоприетата от ЕК методология за определяне размера на ЛБ, водеща до занижени официални  размери на ЛБ у нас спрямо  тези в останалите страни членки на ЕС , определяни по новата единна за страните членки на ЕС методология ( па SILC ).

Пропуска се коментар по все по-широко дискутираната в Европа инициатива на  група европейски страни за  въвеждане на Безусловен базов доход  (ББД) от 400 евро за гражданите на ЕС – като една от ефективните мерки за борба с бедността и населението в риск от бедност и социално изключване през следващите години и десетилетия; и едновременно за повишаване на потреблението и неговото позитивно влияние върху икономическия растеж.

С чувство на гордост в доклада се подчертава,  че след 2008 г. България, за разлика от ЕС като цяло, е успяла да „постигне частичен напредък  по изпълнение на Националната цел за намаляване броя на живеещите в бедност лица с 260 000  до 2020 г.”- тяхното намаляване  спрямо базисната 2008 г. с 73.3 хиляди лица ( всъщност  – с 98.2 хиляди ). В същото време не се анализират и разкриват конкретните причини за този частичен успех и тяхната относително самостоятелна роля. Признава се единствено, че  основен принос за този частичен напредък в борбата с бедността има „ намаляването на броя на населението в страната в резултат на миграционните процеси”, но без да се измерва неговото относително самостоятелно влияние. В същото време не се търси, анализира и разкрива  информация за останалите относително самостоятелни причини за него и  тяхната  относително самостоятелната роля, в т.число ролята  на :

– повишената смъртност сред бедните в сравнение с общата смъртност и смъртността по възрастови групи;

– намаляващият като тенденция размер на ЛБ по методологията на Евростат през 2011 спрямо 2008 г. – от 295 лв. на 280 лв. и конкретните причини за него;

– увеличеният през този период брой на лицата в риск от бедност и социални изключване  с 110.1 хиляди – от 3 511 х. През 2008 г. на 3 621.1 през 2011 г.; или от 46.2 % на 49.3 %. 

Таблица 2 :Индикатори за бедността, риска от бедност и социални изключване 

показатели

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2011 г.

% на бедните

21,8

20,7

22,2

21,2

Брой на бедните лица – в хиляди

1657

1564,2

1671,9

1558,8

% на лицата. в риск от бедност и соц.изкл.

46,2

79,2

49,1

49,3

Брой на лицата  в риск от бедност и соц.изключване- в хиляди

3511

718,7

693,2

3621,1

 

– не се обръща внимание и не се сравнява и анализира високото – 54.98 % през 2011 г. относително тегло в общите разходи по консолидираната фискална програма на страната на сумата от  разходите за образование, здравеопазване, социално осигуряване, подпомагане и грижи. Факт, който само по себе си подсказва  приоритет на борбата със симптомите, вместо на борбата с причините за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване.

– авторите на Доклада  не си поставят за цел, не анализират  и не дават отговор на два задължителни според нас  въпроси за всеки подобен доклад (или доклади) :

          – въпроса за преките социални и косвените икономически ефекти и ефективност на програмите и разходите за социална защита и ограничаване равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване – краткосрочни, средносрочни и по възможност и дългосрочни;

           – въпроса за ефективността на съществуващия до сега приоритет на програмите и разходите за смекчаване равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, от една страна, и подценяването на мерките и формата с неговите основни причини и скритите зад тях първопричини. Става въпрос не просто за споменаване на икономическата криза , но най-вече за субективните вътрешни  причини  за продължаващата вече 24-25 години кризисни процеси и явления в българското общество, в т.число причините за  :

  • високото равнище на безработицата;

  • високо равнище на заболеваемостта;

  • ограниченият достъп на значителна и прогресивно нарастваща част от общия брой на населението до необходимите му качествено здравни услуги;

  • изоставащото от потребностите равнище на образованието и професионалната квалификация на оставащите в страната носители на работна сила;

  • задълбочаващата се демографска криза и „приноса” за нея на масова нетна емиграция на предимно млади и образовани лица, с множество негативни последици, в т.число за  прогресивно влошаващото се съотношение между общия брой на заетите и самонаети лица, от една страна, и броят на пенсионерите , от друга страна;

  • необосновано занижените  размери на работните заплати и пенсии – около 2 пъти под обективно възможните им размери при официално отчитания  от НСИ Брутен Вътрешен Продукт (БВП) и Брутна Добавена Стойност (БДС) средно на заето лице и на глава от населението –една от основните причини за нетната емиграция;.

  • нарастващото и обществено все по-неприемливо подоходно и социално разслоение сред населението;

  • нарастващата политическа апатия  и убеждение сред населението, че живее в социално несправедлива държава; нещо повече – че ако другите държави си имат мафии, то мафията в България си има държава и т.н..

Според нас, тези и други подобни причини, са пряко свързани с продължаващи (перманентни) през последните 24 г. слабости на научно-техническата, икономическата, екологична и социалната политика, проекти и развитие, в т.число със::

  • социално зле насочените икономически реформи и политики, програми и развитие ;

  • масовата и законна, но грабителска по същество приватизация, поставила трайна основа на обществено неприемливото подоходно разслоение и социална поляризация сред населението;

  • неефективната правосъдна система;

  • ширещата се безнаказана корупция и най-вече – безнаказаната корупция по високите етажи на властта;

  • високата  битова престъпност и ограничен достъп на бедните и лицата в риск от бедност и социално изключване до съдебната система;

  • абдикацията на държавата от основни нейни социални и право ограничени функции, характерни за съвременната съвременната европейска държава  и изискванията на  Лисабонския договор;

  • безнаказаните крайно неизгодните ( корупционни) концесионни договори за експлоатация на природни ресурси на страната;

  • ширещите се монополи и монополно високи цени, включително цените на голяма част от лекарствата и медицинските изделия;

  • изкуственото противопоставяна на държавната и частната собственост, съчетано с  подценяване регулативните функции  и роля на държавата;

  • безнаказаните неравностойни и по същество корупционни земенки на апетитни държавни имоти с части;

  • подцененото от години място и роля на науката, техническото и технологично обновяване на производството и пренебрегваната необходимост от ускорено повишаване  относителния  дял на произвежданите стоки и услуги с висока добавена стойност;

  • продължаващата значителна безнаказана контрабандата на стоки и най-вече – на акцизни стоки;

  • безнаказаното ползване на политическата власт за лично обогатяване;

  • задкулисието при вземане на обществени значими и важни решения от носители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт;  

  • ниският и незадоволителен морал на доминиращи политици и партийни активисти от  парламентарно представените политически партии и техни представители в законодателната, изпълнителната и съдебната власт;

  • качествено различните от доминиращите в  ЕС принципи, практики и последици при разпределението, преразпределението и крайното използване на БВП;

  • социално и икономически неефективната данъчна политика и практика, в т.ч. въведения плосък данък върху доходите на физическите лица без необлагаем минимум ;

  • подцененото място и роля на социалната стабилност за постигането на устойчиво, интелигентно, хармонично и  догонващо обществено развитие на страната ;

  • монополизирането на политическата власт и избирателните списъци от  политици със съмнителен морал и пр. 

Към тях като основни основните първопричини за значително по-високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас ще добавим :

– доминиращата през последните две десетилетия  философия и практика на пазарния фундаментализъм у нас;

– доминиращи фрагментарни и конюнктурни подходи при обсъждане и взема на решения ;

– перманентната (през последните 24-25 г.) размяна  местата на средствата ( включително на пазара и пазарната икономика и финансовата стабилност), от една страна,  и целите и самоцели на общественото развитие , от друга страна;

– съмнителният и незадоволителен морал, етика, чувство за справедливост, солидарност и отговорност на преобладаващата част от  ръководните кадри и активисти на парламентарно представените политически партии в законодателната, изпълнителната и съдебната власт през последните 24 г. 

Относително самостоятелен „принос” за тези слабости и пропуски в съдържанието на обсъжданите проекти на  Национални  социални доклади на МТСП имат и избраните два периода : 2011-2012 г. и 2013-2014 г. Според нас, наистина са необходими два периода или под периода в тези доклади. Но първият от тях трябва да обхваща годините от приемането ни за редовен член на ЕС до 2011 г. включително, за които има отчетни данни и оценки за ЛБ, равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване на Евростат – статистическата служба на ЕК. Вторият период или подпериод би трябвало да обхваща 2012 и следващи години, за които има ограничени или все още няма отчетни данни и оценки на ЕК и през който период (или подпериод) преобладават ново разработени и все още нереализирани програми с намерения, прогнозни данни и оценки . 

  • От  гледна точка на изложеното от нас до тук съдържание на Доклада, думата „предотвратяване”  на бедността и социалното изключванев заглавието на т.1 от Доклада намираме за неточна и неотразяваща вярно нейното съдържание. Ако съдържанието на Доклада остане непроменено предлагаме същата да бъда заменена с  думата „ ограничаване” на бедността и социалното изключване.Причината – в Доклада става въпрос приоритетно за последващи мерки за ограничаване на бедността, вместо за приоритет на  мерки за нейното предотвратяване , т.е. за ограничаване на нейните основни причини. 

Заключение с препоръки по съдържанието на въведението и т.1 (основна) от Доклада 

По всички изложени причини и съображения, СИБ определя съдържанието на т.1 от  въпросния  Национален социален доклад 2013-2014 г.(това принципно важи и за първия Национален социален доклад 2011-2012 г.) като необходимо и полезно. Но заедно с това и което е по-важно – като необосновано ограничено и сведено единствено или приоритетно до подробна,  само по себе си полезна, информация за  разширяващата и нарастваща дейност на МТСП, свързана с  разработване, изпълнение и координацията на растящ брой конкретни социални програми, проекти, планове и мерки и разбирана се – нарастващи финансови средства най-вече от Европейските структурни фондове за финансиране на политиката на страната в областта на социалната защита. Но :

– без ясни критерии и обосновани и убедителни оценки за преките и косвени, краткосрочните, средносрочните и /или дългосрочни социални и икономически ефекти и ефективност на въпросните програми, проекти, мерки и предвидените или разходвани за тяхното изпълнение европейски и национални финансови средства;

– без разкриване, анализиране и количествено измерване относително самостоятелната и съвместна роля на основните скрити социални, икономически и политически и пр.  причини за запазващото се значително по-високо  равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване  в сравнение с средното за страните членки на ЕС, което ако продължи обрича страната да остане „заден двор” на ЕС и Европа за десетилетия напред.

Запълването на тези празноти в съдържанието на проектите на двата социални доклади е нашата препоръка към МТСП и МС.

В това отношение ръководството на МТСП може да разчита , ако желае, на активно съдействие от страна на СИБ и неговите научни работници и експерти.  С тази цел, приложено Ви  изпращаме един първи сериозен опит на наш член за изследване и  на основните причини и първопричини за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас и необходимите промени в цялостната обществено политика,  включително в  доминираща в нея до сега философия, подходи и пр. под

надслов : „Бедността в България – критерии, последици и необходими промени”1. 

  1. По съдържанието на т. 2 от Доклада : „Реформи за осигуряване на адекватни и устойчиви пенсии” (стр. 28-32) 

Тази точка носи приоритетно описателно-информативен характер за промените в законодателството през 2013 и 2014 г.  и влиянието им през съответната година върху броя и разходите за пенсии. Например, дава се  информация за :

– одобрените с ПМС от 18 ноември 2013 г. допълнителни средства в размер на 53 500 000 лв. за еднократно изплащане на допълнителна сума  към пенсиите за м. декември 2013 г.;

–  реализираната индексация на пенсиите  от 1 април 2013 г. с различни проценти;

–  планираната индексация на пенсиите от 1 юли 2014 г. с 3 %, която се очаква да доведе до увеличение на разходите за пенсии за същата година с 119 500 000 лв.

– запазването през 2014 г. на достигнатата  за 2013 г.  изискуема възраст за пенсиониране на лица, работили при  тежки и вредни условия , която промяна в законодателството се очаква да  доведе до увеличаване в броя на ново отпуснатите пенсии през 2014 г. с около 3 200 бр. и допълнителни разходи в размер на около 9 500 000 лв.;.

– отпадането от 1 януари 2014 г. на въведеното към 1 януари 1013 г. допълнително условие за ранно пенсиониране на военнослужещите (навършването на определена възраст), която промяна се очаква да доведе до увеличение в броя на ново отпуснатите пенсии  с около 800 бр.  и допълнителен разход за тях в размер на 2 700 000 лв. за 2014 г.;

– увеличението от 1 юли 2014 г. на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 150-00 лв. на 154.50 лв., което от своя страна води до увеличение на разходите за минималните пенсии  с 16 200 000 лв.;

– увеличението на 1 юли 2014 г. на максималния размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях ( за ново отпусканите) от 770 лв. на 840 лв., за което са предвидени допълнителни средства в размер на 18 000 000 лв. и пр.

В  начало на тази точка се подчертава, че  въведените от 1 януари 2012 г.  промени в пенсионното законодателство са насочени към подобряване адекватността и устойчивостта на пенсионната система  в дългосрочен план. Но не се привеждат разчети, данни и оценки за влиянието им върху адекватността и устойчивостта на пенсионната система не само в дългосрочен, но и в средносрочен план. Посочва се единствено символичната промяна  в стойността на  коефициента на заместване на доходите като последица от  предвиденото осъвременяване на пенсиите през 2014 г.  от  57.8 % през 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Ще поясним, че въпросното изследване няма претенции за изчерпателност и безспорност. Въпреки това смятаме, че ще Ви бъде полезно. Още повече, че през 2012 г. то бе изпратено на тогавашния премиер на страната, който от своя страна го препраща за тогавашния министър на труда и социалната политика за отговор по компетентност; на българския еврокомисар, г-жа Кристалина Георгиева, която от своя страна го препраща на еврокомисаря по заетостта и социалните въпроси в ЕК, г-н Ласло Андор и на водещи научни работници. От всички тях се получиха позитивни отзиви и оценки, които, око проявите интерес, ще Ви изпратим допълнително..

2013 г. на   57.9 % през 2014 г. Т.е. за текущите едногодишни последици от промените в пенсионното законодателство през 2014 спрямо 2013 г..

Макар и с резерви, бихме приели направените разчети и оценки за промените в за общия брой  и относителен дял на всички пенсионери с пенсии до 200 лв.  през 2012 г. и 2013 г. при официален праг на бедността от  236 и съответно от 241 лв. :   827 890 бр. или 37.5 % от общия брой на пенсионерите през 2012 г. и  660 681 бр. или 30.2 % -през 2013 г. Най-вече защото няма информация за прага на бедността за 2013 и 2014 г., определен от Евростат по единна методология за всички страни членки, известна като  SILC. Но смятаме, че трябваше изрично да се поясни, че тези оценки не са международно сравними и поради това могат да се окажат подвеждащи, тъй като официалния размер на прага на бедността у нас е значително по-нисък от размера му, определят по единната методология на Евростат –статистическата служба на ЕК, известна като   SILC( вид данните в таблица 1).

За съжаление в Доклада  тези различия в официално обявяваните у нас от МТСП праг на бедността и този по SILC и произтичащите от тях съществени развития в броя и относителния дал на пенсиите и пенсионерите с пенсии под прага на бедността се премълчават.

  Защо ли ? 

  1. По съдържанието на т. 3 от Доклада : „ Достъпни, високо качествени и устойчиви здравни грижи” (стр. 32-36 ) 

И тази част от Доклада  носи описателно – информационен характер. Съдържа  сама по себе си полезна изходна информация за :

  • одобрена от МС „Национална здравна стратегия 2014-2020 г.”;

  • подготвян проект на „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето”;

  • приета „Национална програма за превенция на хроничните незаразни  болести  2014-2020 г.”;

  • стартиране на процедура по актуализацията на Националната здравна карта;

  • изготвена „Национална концепция за лекарствената политика”, която вече е в процес на обсъждане;

  • приета в началото на 2014 г.”Национална стратегия за дългосрочна грижа”;

  • току що стартирала реализация на  проект „ Развитие на системата за планиране и предоставяне на социални услуги  на регионално равнище”;

  • предстоящо разработване на „План за действие към Националната стратегия  за дългосрочна грижа”, който ще бъде обсъден и приет от МС през следващата 2015 г.

           Но без анализи, критерии и оценки за очакваните ефекти и ефективност върху адекватността на социалната защита и нейната финансова устойчивост..

  1. Към  Националния социален доклад на р. България за 2013-2014 г. са приложени 4 анекса :

Aнекс 1 : „Изпълнение на Постановление № 85 на МС от 05.04.2013 г. за еднократнро подпомагане на лица и семейства” ,  съдържащ данни и пояснения за  :

– предоставена  еднократна финансова помощ на нуждаещи се лица и семейства;

– разширяване на социалната услуга „Обществена трапеза”.

Анекс 2 : „Нормативни промени в механизма на отпускане на целевата помощ за отопление”.

Анекс 3 :” Схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „ Регионално развитие  2007-2013 г.” за инфраструктурни дейности, насочени пряко или индиректно към ромите.

Анекс 4 : „Разходи за социално включване като приоритет от БВП” – с конкретни данни за техните размери и техния относителен дял в БВП през 2012 г.; 2013 г. и 2014 г. –  съответно 10.8 %, 11.6 % и 11.6 % от БВП по текущи цени.

 

ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ и ПРЕПОРЪКА КЪМ АВТОРИТЕ НА ДОКЛАДА 

Като цяло Докладът носи описателно или предимно описателен и информационен характер за нарастващата дейност и изисквания към дейността на МТСП като основен изпълнител и координатор на съществуващи и новоразработвани програми, действия и мерки, целящи  повишаване равнището на социалната защита на населението и основни социални и етически и групи в него. Това съдържание на Доклада намираме за ограничено и незадоволително от гледна точка на бъдещото равнище на социалната защита у нас и нейната финансова стабилност, в т.ч. на пенсионната защита и нейната финансова стабилност; и по-общо – от гледна точка на борбата с значително по-високото у нас спрямо  средното за ЕС равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване.

Нашето предложение е нова периодизация и допълване съдържанието на двата доклада с добре обосновани критерии, анализи и оценки за краткосрочните, средносрочните и дългосрочни социални и икономически ефекти и ефективност на действащите и новоразработваните  програми и мерки, насочени към повишаване на адекватността и  финансовата устойчивост е на социалната защита на населението и основните социални групи в него, включително към смекчаване на бедността и формиралата се в момента обществено неприемлива подоходна и социална поляризация сред населението.

 

София,  19 април 2014 г.            Подготвил : Д. Нинов , д-р по икономика

Член на СИБ


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *