sib_960_720

BgEconomist,Експертни мнения

ОСНОВНИ ПОСТАНОВКИ ПРИ ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО

19 юни , 2017  

ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ДИСКУСИЯТА НА 16.06. 2017г.

Съюз на икономистите в България

На основание на проведената на 16 юни 2017 година дискусия в Съюза на българските икономисти по проблемите на публично-частното партньорство бяха дефинирани следните постановки, които като резултат от дискусията се приема за целесъобразно да се имат предвид при нормативното въвеждане на формите за неговото реализиране:

  1. Публично-частното партньорство като проявление на публично-частните отношения в икономическата област е територия за реализация на договорни отношения между публичната власт и частния капитал.

  1. Концесиите и публично-частните дружества/публично-частните договори (институциализирано публично-частно партньорство-ИПЧП) са инструменти за реализиране на публично-частни отношения за решаване на проблеми от обществен интерес.

2.1 При концесиите инвестициите се изплащат от приходите на концесионера, а при ИПЧП публичната власт подпомага частния партньор:

– с предоставяне на права за извършване на допълнителни дейности с цел допълнителни приходи;

-и/или финансово за определен период от време и доказуем размер;

2.2 Не трябва да се допускат възможности държавата и общините да бъдат финансово зависими от частния капитал за дълъг период от време, тъй като влияе пряко върху икономическа, респ. националната сигурност на България.

2.3 Не следва да се допуска право на концесионера/публичния партньор да прехвърля полагащи му се вземания без съгласието на публичния партньор на трети лица, което крие възможности за корупция и поражда опасност за държавния или общинските бюджети.

2.4 Не следва да съществуват различни концесионни режими – напр. за добив на подземни богатства, води и т.н. тъй като ползването на национален ресурс за стопанска дейност включва и техния добив и преработка и съответства на въдената с директивата „концесия за ползване“. В противен случай се въвежда прецедент и дуалност при прилагането на въведените видове концесии от директива 2014/23 на ЕК и Съвета.

2.5 Инструментът на концесията и на институциализираното публично-частно дружество не си противоречат, а се допълват при реализиране на публично-частни отношения в икономическата сфера и не следва да се замества публично-частното партньорство  с „несамофинансиращи се“ концесии, тъй като такова понятие( такъв термин ) не съществува в международната практика.

  1. При прилагането и на двата инструмента трябва да се спазват следните принципи:

3.1 Пълна неприкосновеност на публичната собственост. Не може да се апортира публична собственост в дружества с преобладаващ частен капитал. Изключения – при международни проекти на държавно ниво.

3.2 Защита интересите на публичната власт и чрез нея на обществото при анализ и оценка на икономическата и финансовата ефективност при предоставянето на концесии или учредяване на публично-частни дружества, чрез приети в международната  практика методи. Тези анализи да бъдат съхранявани в досието на съответното решение, като преди това бъдат предоставени на обществено обсъждане. За целта да се разработят конкретни ръководства на база на международната практика.

3.3 Публичност и прозрачност на всички парични потоци при прилагане на тези инструменти. Тези потоци трябва да бъдат включени в финансово-икономически модел и да бъдат валидирани с данни от частния партньор/концесионера. Този модел трябва да е неразделна част от договора с Възложителя/Концедента. В случай, че частният партньор/концесионерът е скрил от публичния партньор данни, това да бъде основание за прекратяване на договора. Същевременно предоставянето на данни от частния партньор да се защити с международния признат договор за конфиденциалност. Не следва концесионерът/публичният партньор да манипулират публичният партньор с данни, условия и изисквания.

3.4 Доказуемост на всички параметри на договорите за концесии/публично-частно партньорство, недопускане на административно им определяне.

3.5 Всички участници в процеса за предоставяне на концесия или учредяване на публично-частно дружество носят и наказателна, а не само административна отговорност.за злоупотреба със служебно положение, професионален морал, манипулиране на данни, опити за корупция;

  1. Контролът и мониторингът при концесиите и учредяване на публично-частни дружества ще се засили и отговорността както е записано в т. 3.5, тъй като и той е част от процеса на установяване на публично-частните отношения.

  1. Трябва да се институциализира едно звено за анализ ( в съответствие с международната практика), усъвършенстване и контрол по развитието на публично-частните отношения, като се минимизира влиянието на лобистки, партийни и корпоративни интереси. Да се дава гласност на „лоши“ практики у нас и в чужбина. И двата действащи закони за концесиите и за публично-частно партньорство изискват усъвършенстване при прилагане на горните принципи, тъй като те влияят върху икономическата сигурност/зависимост, респ. върху националната сигурност.

  1. Всички понятия като“ икономическа изгoда“, „икономически баланс“, „социално-приемлива цена“, „пропорционалност“ и т.н. трябва да имат не само логическо описание, но и доказуемо цифрово измерение.

  1. Експертите, ангажирани в процеса на публично-частните отношения трябва да притежават съответната квалификация на база на текущо обучение, която трябва да се доказва чрез съответната сертификация съгласно международната практика като се спази равнопоставеност на икономическите и правните познания в тази област. По отношение на т. 6 и 7 Съюзът на икономистите на България може да окаже експертна помощ и поеме организацията и координацията на дейностите.

www.bgeconomist.bg

 

, , , , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *