Съюз на икономистите в България

Изборите минаха. Резултатите са ясни и красноречиви. Политиците са свръхангажирани да пресмятат шансовете на различен тип коалиции. Времето обаче не чака. Имаме предвид кономическото време. И по-точно – взривоопасната ситуация в публичните финанси, която е обвързана с точно фиксирани срокове за действие.

Ето какво пише в Закона за устройството на Държавния бюджет:

***

– до 15.10. на т.к.г. министърът на финансите внася проекто-бюджета за следващата к.г. в МС за разглеждане и одобрение, придружен от доклад относно неговото изпълнение;

– до 31.10. на т.к.г. министърът на финансите внася проекто-бюджета за следващата к.г. в НС за приемане;

Чл. 20 (6) на ЗУДБ посочва, че ако проекто-бюджетът не бъде внесен в необходимия срок (т.е. 31.10.), то МС трябва да представи на НС мотиви за забавянето и трябва да поиска разрешение

от НС за продължаване на срока на изготвяне на проекто-бюджета.

В случай че проекто-бюджетът за следващата к.г. не бъде приет от НС, това е правно основание правителството да подаде оставка, да се сформира ново правителство (служебно) и то да

внесе нов (или преработен) проекто-бюджет. Или парламентът, който не е приел на второ четете проекто-бюджета се саморазпуска, правят се нови парламентарни избори и на новия парламент се предлага да гласува стария проекто-бюджет. 

Алтернативно тълкуване: „Споделям тревогата, но все пак трябва да се има предвид, че съгласно чл. 26. от Закона за устройството на държавния бюджет е възможно следното: „

(1) В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите

закони, а разходите се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и като се отчитат влезли в сила нормативни актове

на Народното събрание и Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства.

(2) Ако приходите не покриват разходите, Министерският съвет може да ползва месечно държавен кредит, включително и чрез емисии на държавни ценни книжа, в размер не повече

от половината от средномесечния му размер за предходната година.“.

Фактически служебното правителство ще трябва да работи по бюджета за 2013 г.”

***

  Досега в България се е налагало да се работи по първия вариант. Но днес ситуацията е коренно различна. Има вероятност до края на месеца да не се състави редовно правителство.

Следващото НС (при новото разпределение на местата за депутати и очевидните различия между партиите) трудно ще постигне съгласие по подготвения от служебния кабинет проект за

актуализация на бюджета. Изправени сме пред опасността да се провали и законоустановеният срок за приемане на новия бюджет за 2015 г.

  Като прибавим и висящия казус с КТБ, става ясно, че сме изправени пред опасността от блокаж на фиска и на нормалното функциониране на бюджетната дейност на държавата. Стигне ли се

до там, жизнено важни системи, разчитащи на финансови трансфери, ще спрат своята работа. Всичко това се случва в решаващ момент от задвижването на новата финансова програма

на ЕС -до 2020 г., когато всяка държава член на общността се конкурира с останалите при стартирането на програмите.

  За опасността от принудителна пауза в бюджетирането експертите на Съюза на икономистите в България предупредиха още преди седмици; на срещата в Министерство на финансите ,

състояла се на 29 септември, 2014 г. по повод на проекта за актуализация на бюджета за 2014. и искането за нов външен заем, посочихме отново този риск. До днес-никаква реакция!

  Отправяме поредния предупредителен сигнал към кандидатите за съставяне на коалиционен кабинет: не подценявайте икономическия риск! Предупреждението е и към президента на

България, който е призван да играе конструктивна и балансираща роля в кризисни моменти!

Проф. Кръстьо Петков

Председател на УС на СИБ