Съюз на икономистите в България

ДОКЛАД  на Марияна Евгениева Любенова  представен на Национален конкурс Млад икономист 2021 – „Гласът на младите за силна икономика“ и  спечелил първо място в категория Млади специалисти.

Тема на конкурса „ПОУКИТЕ ЗА ИКОНОМИКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО ОТ ПАНДЕМИЯТА COVID-19„

Понастоящем българската икономика навлиза в икономическа криза, чиято дълбочина и продължителност могат да се окажат много големи. И макар, че известно забавяне на икономическия растеж беше очаквано поради забавяне на растежа и проблеми в някои от големите европейски икономики, все пак сегашната криза е от съвсем друг характер – резултат от световната пандемия, предизвикана от COVID-19. Разпространението на COVID-19 и предприеманите мерки за неговото ограничаване и справяне със здравната и задълбочаващата се икономическа криза в световен мащаб водят до нарастване на предизвикателствата пред всички сектори на икономиката.

Периоди на забавяне на икономическата активност и настъпването на рецесии са част от процеса на икономическо развитие. Но сегашната криза се различава от обичайните спадове на икономическата активност, като причините за това са поне две. От една страна, кризата не е резултат от вътрешни дисбаланси в икономиката, а е предизвикана от външни за икономиката фактори. И от друга страна, кризата засяга едновременно и много остро както предлагането, така и търсенето на стоки и услуги. Отчита се, че пандемията е породена от непознато досега, но агресивно инфекциозно заболяване, разпространило се в обширни континентални региони и целия свят, което поражда масово заразяване на хората, неизбежно се налага констатацията, че сме изправени пред рисковете и предизвикателствата на трудна битка за преодоляване на пандемичната криза в условията на динамични промени в цялостния икономически, социален и политически живот. Кризата с коронавируса е предизвикателство и за световната и европейската икономика, както и за поминъка на гражданите. По време на тази здравна криза е много важно да защитим не само особено важните сектори на нашата икономика, но и нашите активи, технологии и инфраструктура, и което е още по-важно – трябва да защитим работните места и работниците.

През 2020 г. пандемията от коронавирус се превърна в най-значителното социално и икономическо предизвикателство за съвременните общества. Мерките на политиката за защита на общественото здраве и смегчаване на негативните последици чрез социално дистанциране и карантиниране възпрепятстваха икономическия живот и ощетиха редица бизнес сектори повече от всяко събитие през последните седем десетилетия в глобалната история. Икономическите последствия от тази криза засягат всички слоеве на българското общество, като кризата се отразява пряко и на реалния сектор, и на финансовия сектор на икономиката и променя макроикономическата среда, в която оперира българската икономика.

Наложените ограничителни мерки се отразиха шоково върху над 346 хил. предприятия, от които над 92% са с до 10 служители, и над 3 222 хил. заети в различни дейности, от които 30% работят в предприятия с до 10 служители. Всички видове услуги спират практически напълно дейността си в резултат на извънредното положение. Хотели, ресторанти и заведения са напълно затворени през м. март и остават затворени поне още месеци наред според Асоциацията на заведенията[1]. След като зимният сезон за курортите Банско, Боровец и Пампорово приключи преждевременно, според Българската туристическа камара е вероятно някои от големите хотели да затворят и за летния сезон, тъй като през м. февруари не са постъпили повече средства по резервациите за тази година[2]. В туризма са заети около 150 хил. души (или около 7.5% от всички заети) по данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2018 г. Затворени са кафенета, козметични салони, туристически бюра, кина, театри, молове, магазини за търговия на дребно и др.

Освен това, мерките, които доведоха до ограниченията за пътуване, включително откриването на контролно-пропусквателни пунктове (КПП) на изхода на областните центрове, задължителната 14-дневна карантина на влезлите в България български и чужди граждани и намаления брой пътувания поради самоизолацията на гражданите, през м. март и м. април водят и до силен шок върху транспорта, в който са заети около 9% от работещите лица:

• Броят на преминалите товарни камиони през основните ГКПП на страната намалява с 30% до 40% на дневна база (виж таблицата по-долу);
• Асоциацията на българските авиокомпании обяви, че очакваните загуби само през м. март, април и май са в размер на 67 млн. лв.[3];
• Поради социалната изолация, много хора останаха по домовете си, а ако пътуват, използват предимно лични превозни средства. В резултат на това е отчетен голям спад в пътуванията с обществен транспорт, което доведе до съществено намаляване на приходите на обществените превозвачи: само през м. март приходите на столичните дружества „Метрополитен“, „Столичен автотранспорт“ и „Столичен електротранспорт“ са се свили с 6.5 млн. лв.[4], като такива тенденции се наблюдават и в областните градове[5];
• До 80% спад на приходите отчитат таксиметровите компании в София и страната.

Таблица 1. Обработени товарни превозни средства на основни ГКПП

от 8.00 часа на 17.05.2021 г. до 8.00 часа на 18.05.2021 г.

                                      Източник: Агенция „Митници“ (www.customs.bg)

*Забележка: В справката са включени само основните ГКПП и обработените от АМ товарни автомобили. Пълна справка за преминалите през ГКПП Дунав мост 2 превозни средства, вкл. товарни автомобили, се публикува от дружеството, управляващо моста.

Може да се запознаете с целия Доклад от следния файл: Doklad 1 място Млади специалисти

featured, въздействие, дигитализация, икономика, иновация, конкурентоспособност, млад икономист, образование, обучение, пандемия