virus-g826bc2ee4_1280

BgEconomist,Конкурс Млад икономист,Форум на СИБ

 ПОУКИТЕ ЗА ИКОНОМИКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО ОТ ПАНДЕМИЯТА COVID-19

23 Ное. , 2021  

ДОКЛАД  на Мария-Катерина Чипилева представен на Национален конкурс Млад икономист 2021 – „Гласът на младите за силна икономика“ и  спечелил първо място в категория Ученици.

Тема на конкурса „ПОУКИТЕ ЗА ИКОНОМИКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО ОТ ПАНДЕМИЯТА COVID-19„

2020- календарна година, която никой не би предположил, че ще се развие по начин, който ще обърне напълно социалния ред в световен мащаб. В това бурно време по-голямата част от хората се концентрираха върху материалната загуба, перспективата на семейния бизнес, чийто път на успешна реализация бе неясен, ограничената свобода, липсата на избор и волно планиране на своето бъдеще. Замислихме ли се през това дълго безвремие дали чисто битовите ни проблеми са със световно значение или има определени сфери от живота, които платиха прескъпо цената на промяната!? От началото на пандемията до наши дни Икономиката е белязана от множество загуби и неволи. Не се определям като личност, въплътила в себе си квалифициран анализатор, за да успея да дам изцяло обективна оценка на ситуацията, но съм активен гражданин, който иска да изрази и представи своето виждане над случващото се, за чието положение алтернативната за поставяне на розовите очила изобщо не е възможна. Фалирали малки и средни бизнеси, които, както знаем, изграждат главно икономиката в България и са мощен генератор на БВП за страната, безизходица и липса на всякаква представа за утрешния ден. В сферата на туризма ситуацията не бе по-различна- затворени множество хотели с реализирани положителни финансови резултати за предходните години, с увеличаващи си непрекъснато броя нови откриващи се работни места и капацитет, задоволяващ нуждите, както на българските, така и на чуждестранните туристи. Докато тези ризорти и съоръжения генерират приходи за над 3,69 млрд. лева /според данни на НСИ за 2019 г./, чужденците намират райско местенце за опознаване, а българите преоткриват своята родина и нейния нестихващ извор на красота, култура и традиции. Не можем да отречем мерките, които се предприеха за справянето със ситуацията, но е невъзможно и да обобщим, че те бяха достатъчни и адекватно взети за времето и условията на непредсказуемост и всекидневни промени в епидемичната обстановка. Мерките 60/40, 3-10, Заетост за теб, Субсидиране на туроператорски фирми за чартърни полети и други, предоставени под формата на помощ за засегнатите от ковид кризата са добра стъпка към регенериране на бранша. Въпросът обаче е с течение на времето тази стъпка да се развива, надгражда и да достига до възможно повече фалирали, на път да фалират или изпаднали в несъстоятелност фирми и предприятия, ресторантьори, служители в туристическия бизнес и много други. Моето мнение е, че здравето на хората е на първо място, но мерките за неговото опазване трябва да се предприемат за благото на абсолютно всички и да не облагодетелстват един сектор за сметка на друг. Въпреки наличието на достъпните до всички помощи, за съжаление много малки фирми преустановиха своята дейност и задлъжняха към кредиторите. В условията на хиляди закрити работни места, множеството насочени безработни към услугите на бюрото по труда, покупателната способност на българския гражданин намаля, както и съответно количеството от реализираните продажби на действащите предприятия, осигурявани от предлагането на основни продоволствени стоки, промишлени продукти и развлекателни услуги /като тук не включвам масовото презапасяване със стоки от страна на определена част от българското население/ . Все пак всички търговски центрове бяха преустановили работа и малка част успяха да внедрят онлайн търговията. За сметка на затворените физически магазини, ръстът в онлайн продажбите надхвърли и най-смелите мечти на търговците. Според изследване не BEA e-commerce Passport 2020 над 1,6 млн. българи са пазарували онлайн, по-голямата част от която са похарчили средства на стойност между 100 и 200 лв. Това обаче не можем да го отнесем като предпоставка за благополучие на бизнеса в България за 2020 година, тъй като икономиката и промишлеността не се състоят единствено от онлайн бутици, магазини за техника и мебели. Задържането на фронта бе и ще продължи да бъде трудоемка задача, дори и непосилна за голяма част от ресторантьорите. Тази несигурност, заповедите, които се издаваха и множеството разнородни мнения относно така наречените огнища на зараза, а именно ресторантите , не бяха от полза за техните собственици, които не са просто хората, инициатори на създаването на комфорта ни при посещения на заведения, не са онези, които се оплакват „безпричинно“ и непрекъснато пред медиите, а са единствено наши съграждани, които както родителите ни, близки и приятели се нуждаят от подкрепа и едно сигурно бъдеще. Може би отстрани погледнато е лесно да се коментира и обсъжда подобна тема относно случващото се без наличието на нужното образование, стаж и опит, но аз притежавам обективност и наблюдателност на човек, част от обществото, знаещо какво иска младо поколение на България, мислещо за общото бъдеще на родината, а не от онази пасивна и примиряваща се прослойка, чиято единствена цел е да размножава черногледството между останалите. Това, което мога да обобщя за всеобхватното положение на икономиката на страната ни след ковид кризата и поуките, които можем да извлечем от случилото и случващото се в момента, е, че винаги можем да се справим и по-добре и във всяка една ситуация трябва да търсим многозначен смисъл и да извеждаме поука от постъпките си без да се заблуждаваме. Всички грешим, но това не трябва да е колективен и обобщен образ, обхващащ онези, поели напълно съзнателно отговорност за хиляди хора, гарантирали им своето доверие, знаейки, че техните избраници от без значение коя политическа партия са и чия идеология следват, ще направят всичко възможно за благото на България. Помощите и мерките не оказаха голямо влияние върху разрухата, която създаде коварната болест върху двигателя на всяка една страна- Икономиката . Моето предложение за алтернативно справяне с този проблем е плавно отпускане на мерките, без връщане назад на взетите решения и отпускане на минимални помощи, които за разлика от сегашните, да достигнат до всеки един. Другата правилна стъпка към излизането от този порочен кръг на загуби е предоставянето на гаранции за закрила на предприемачите, производителите, туристическите агенти и субекти на икономическа, внедрителска и множество други алтернативни дейности от държавата. Чувството на минимална сигурност и загриженост ще вдъхне капка увереност в сивото и тежко сегашно ежедневие на всички тези икономисти и иноватори за своето време. Мерките, необходими за подсигуряване и подпомагане на предприемачите могат да струват цяло състояние, дори хазна, но тези хора не са ли самата държава!? Без тях и тяхната дейност нима ще просъществува страната!? Икономически погледнато, ако те са в лошо финансово състояние и хазната на страната няма да притежава друга алтернатива освен празнота и липса, съответно към фондовете за пенсии, социално осигуряване, застраховане и подпомагане и множество други, управлявани от НОИ и НЗОК няма да постъпват положителни парични потоци, поради факта, че данъците няма да бъдат изплащани и следователно страната ще обяви меко казано фалит. Просто и ясно, обяснено накратко какъв социален срив ще настъпи единствено и само с помощта на крахът на тази част от обществото, полагащо основите на дървото на държавния живот. С подпомагането на тези предприемачи ние ще подтикнем множество иновативни, интелигентни, както опитни, така и неопитни кадри да си останат тук, в родината и да развиват потенциала си на своя територия за благото на своята родина, с което ще се справим и с друг сериозен проблем на нашия век- емигрирането на бъдещето на България в чужбина. Емигрантите, най-често младото население на страната, не се чувстват достатъчно оценени и не виждат възможна перспектива в конкурентната борба, която често пъти е нечестна и изпълнена с лицемерие, фалш и симулиран ПР. С това е възможно да се направи паралел към другата държавна и обществено-личностна ценност- образованието.

 С обявяване на извънредно положение в страната, структурата и редът в образованието бяха преобразувани до основи. От първо лице имам възможността да изкажа мнение за онлайн обучението, знанията, които се усвояват и трудностите, изправени пред учители, ученици и родители. Независимо от модификациите и иновациите, които се създават в различните сфери от живота, образованието, някак, оставаше и винаги е оставало на заден план. След като ковид ни приветства неподготвени, промените, които трябваше да се въведат, се предприеха моментално. Но трябваше ли да се случи нещо толкова глобално, за да се помисли една идея по-задълбочено относно модернизацията и развитието на образованието. Всеки един, свързан пряко или не изказва разнородни мнения относно двата начина на образование- присъствено и онлайн. Според мен и двата типа обучение си имат своите предимства и недостатъци, съгласно перспективата и личната нагласа към случващото се. Дали онлайн, дали в присъствена форма обаче една от най-главните роли е тази на учителя. Той е фигурата, която трябва да излъчва респект, наличие на множество знания в областта, която е избрал, а в същото време трябва да бъде възприеман за приятел от неговите възпитаници. За мен учителят е този, заради когото ще обикнеш дадена научна сфера и ще искаш да се развиеш в нея. За да се подпомогнат тези „будители“ на словото и науката, трябва да им се предостави пълна свобода при избор на методи за обучение по време на провеждането на извънкласни мероприятия с обучителен характер, както и премахването на стреса, който се създава върху тях, в резултат от налагания непрекъснато контрол и същевременно предупреждение за написване на отсъствия, теми и множество други „напълно необходими“ данни в училищния дневник. Дотук с общото положение на образованието. Значението на тази благодат, която за щастие в нашето време е достъпна до по-голямата част от населението, е повече от придобиване на знания. Образованието е пътят към нравственото израстване, превръщането на младите в широко скроени и горди хора, както и инструмент за осмисляне на всичко случващо се в околността. За съжаление не всеки е щастливец и може да се гордее с привилегията да се обучава наравно с останалите си връстници. Тъжен факт е, че някои деца не осмислят от ранна възраст какво богатство притежават и натрупват наред със своето образование и обучение. В днешно време представата за съкровище, изобилие и благосъстояние приемат съвсем различни измерения и се втълпяват на подрастващите стереотипни схващания относно парите и тяхната роля в живота. Разбира се, че подкрепям фокуса на родителите над това да предоставят и мислят за благосъстоянието на децата си за в бъдеще, но си мисля, че освен финансовата грамотност, то и любовта и осмислянето на същността на безмерното богатство, наречено образование трябва да се коментира сред малките. Инициативата, за която си мечтая да се реализира е всяко едно дете да бъде технически обезпечено, независимо къде се намира, от кой етнос и пол е и дали формата е присъствена или не. Единствено ще спомена, че перспективата на онлайн обучението и дигитализираната форма при процеса на учене ще просъществува, ако всеки един ученик има достъп до онлайн пространството. Цената, която ние учениците плащаме в това време е липсата на социални контакти, лишаване от реален визуален контакт с преподаватели и скептично отношение на останалите над труда ни, поради недоверие към знанията, които доказваме при провеждането на дистанционно обучение. За мен е изключително обидно и неприемливо да се обезкачествяват и недооценяват трудът и усилията, положени с цел постигане на добри резултати по време на образователния процес. От друга страна, дигитализирането на всяко едно училище би трябвало в близкото бъдеще да бъде неразделна част от стратегията на всички учебни комплекси. 21-ви век е и презентациите, научно-популярните филми и Уча.се са добри помощници на ученолюбивите деца. Идеалната среда за мен е комбинация от технологии и присъствено обучение. Социалните контакти, заедно с обширните и безгранични предимства на интернета, но и наличието на училищни библиотеки, заредени с богатството на книгите, ще са перфектната среда за придобиване на нови знания. В условията на пандемия, разбира се, здравето на обучаващите е с предимство, затова и редуването на випуски, двусменният режим и намаленото времетраене на учебния час са добри мерки за опазването на физическото състояние на децата. Какво обаче костват тези мерки- психологическо напрежение, неяснота за утрешния ден и прекалено много стрес, създаващ се върху учителите и рефлектиращ върху нас- учениците. Тези мерки бяха подходящи по времето на първата и втора вълна на коронавирус в България. Впоследствие предприемането на друга стъпка, по-близка до постоянното, а не временно обучение в една форма, би било добра алтернатива. Моята идея се базира на лични наблюдения и анализи относно интереса на учениците и тяхната мотивация за обучение- 3 дни от учебната седмица да бъдат отделяни за онлайн семинари, практически упражнения, подходящи за онлайн пространството, лекции за личностно развитие, онлайн обиколки на музеи и различни кътчета и места с незаменимо културно и познавателно значение, филми и видеа, свързани с учебния материал и обогатяване на общата култура. Визуалната и слуховата памет при по-голямата част от школниците е развита на много високи нива, затова и предлагам 60% от всяка учебна седмица да протича по този начин. Останалите 40% /два дни/ да бъдат в присъствена форма и да се използват по преценка на учителя- изпитвания, взимане на уроци, чието разбиране и обяснение са с по-сложни характери и е необходим директен контакт с учениците, също така може да се отделя време за мероприятия като екскурзии с образователна цел, посещения на музеи, галерии, театър- културата наред с образованието са еднакво важни за развитието на всяко едно дете. Това са примерни занимания, разбира се, съобразени с епидемиологичната обстановка и разпоредбите на здравния министър. В условията на сегашната учебна програма най-огромният минус, който може да се констатира е, че децата нямат изградена абсолютно никаква обща култура и не запазват в съзнанието си данни и факти от всяка една сфера, които са необходими за в бъдеще. Една от предпоставките, довела до това е изпитването на учениците- писмена, устна или каквато и да е друга форма- тя е без значение . Те са същинско изпитание за учениците, а дори и в повечето случаи за преподавателите. Трябва да се помисли за алтернативни подходи на препитване, различните типове оценки, които учителите имат възможност да вписват в електронния дневник не са достатъчни, за да се промени гледната точка и начина им на преподаване. Зубренето за всеки един тест е пагубно за паметта на учениците. Колкото по-високи изисквания имат всички преподаватели относно отговорите и това, което очакват от учениците си, толкова това ги подтиква към този метод на обучение. Но това не е ученическа грешка, а грешка на тези, които желаят да видят 4 страници отговор буквално приписан, така както е дадена темата за учене, вместо да размишлява над определена тема , свързана с материала, той трябва да „научи“ наизуст няколко урока, да ги представи на учителя, да получи отличната оценка и след това тези знания да не остават никаква трайна следа в паметта на детето. Това е проблем, който присъства и в двете форми на обучение, но никой не му обръща специално внимание. Ролята на тази разработка е да представи какви вреди нанесе пандемията върху сферата на образованието, но дали точно тя не беше предпоставката да осъзнаем къде грешим и какво е нужно да се предприеме, за да се заличат „белите петна“ в сферата. Ако бях в ролята на учител или бих имала властта да „обърна правилата на играта“ бих искала от своите ученици да чета или слушам техния начин на мислене, това как през своята призма разбират сухата материя и по какъв начин чрез собствените си способности биха превърнали 4-те страници теория в един смислен практически проект, есе, презентация, филм, а дори и макет. Каквото предпочитат, стига желанието им за учене и отделяне на допълнително време за намиране на повече интересни факти и информация по съответния предмет да им носи, както удоволствие, така и да оставя отпечатък в техните спомени. Най-важният урок, който аз съм извела досега от моето приключение, наречено образование в България, особено по време на разразилата се обществено-здравна „буря“ е, че оценката никога не е по-важна от това да разбереш напълно материята, обект на твоя фокус и следователно в бъдеще да се изгради логическо мислене и мнение над съответното ново знание. Нека обаче продължим и обърнем поглед към онази истина, чиято тема е деликатна и болна за медийното пространство. Когато стигнем до истинската цена на преживяното през коварния период на дезинформираност, обзета паника и отчаяние от случващото се трябва да попитаме онези, които нямат средствата да преживеят месеца, онези, които се борят за къшея хляб, населяващи села и малки градчета. Тези деца, чиято съдба е да са част от рисковата група още преди да се появят на този свят.

Това са децата, плащащи истинската цена за затварянето на училищата и преминаването към онлайн обучение. Изказвания от рода на загуба на мотивация на ученици, които имат ранен и безпроблемен достъп, причина за което било онлайн обучението за мен не са доводи за прекратяване на такъв тип форма на образование. Доклад на УНИЦЕФ показва, че 1/3 от децата по света са нямали досег до дистанционно обучение, както и близо 34% от учениците в Източна Европа и Азия . Едно от предназначенията на кампанията „Да изградим наново света за децата“ е да не се допусне влошаване на трайната технологична криза за децата, особено за най-бедните и уязвими групи. УНИЦЕФ призовава за спешни инвестиции ,за да се преодолее технологичното разделение и дистанционното обучение да достигне до всяко дете, но в условията на ковид- 19 повечето от населението няма достатъчния ресурс ,за да подпомогне тези деца за разлика обаче от правителството и държавните резерви, чиято основна цел трябва да бъде насочена към това. Затова апелирам и ми се иска да се обърне внимание на всеки един ученик, без значение колко време и средства ще костват, защото всяко едно дете заслужава този шанс. Алтернативно преодоляване на този проблем е създаването на компютърни зали и подвижни библиотеки, пътуващи до различни точки на страната, с които ще се намалят първоначалните разходи на държавата за осигуряване на техническа обезпеченост на ученици, изпаднали в крайна необходимост. Наличието на подобни компютърни зали, в които се прилагат абсолютно всички мерки, незастрашаващи здравето на децата, както и подвижни библиотеки, предоставящи достъп до богатството на знанията, ще бъдат изключително полезни и иновативни за крайните райони, села и градчета на България, в които потребностите от книги и интернет са труднозадоволими. Компютърните зали ще са с отделни кабинки ,като достъп до една от тях ще имат 2 деца- едно дете първа смяна и едно- втора. Тя ще бъде оборудвана с всичко необходимо за нормалното протичане на един онлайн урок, като при необходимост от допълнителна информация по всяко едно време, подвижната библиотека ще играе ролята на приятел и учител за децата. Чрез нея учениците от ранна възраст ще се научат да ценят книгата, да споделят с останалите си връстници и жаждата им за знания никога няма да стихва. Периодично репертоарът на библиотеката ще бъде подновяван и ще се отправя до различни крайни точки на България, нуждаещи се силно от помощ. Доколкото за вроденото желание за учене на останалите ученици според мен, независимо от класа, училището, паралелките и други характеристики, обучаващите се трябва да избират учебните предмети, които да бъдат включени в тяхната програма. По този начин все повече от младите представители на обществото ще бъдат мотивирани да учат старателно и с интерес, както онлайн, така и присъствено. Форматът на преподаване не може да бъде оправдание за ниския стимул за обучение на все повече ученици. Реформите, които трябва да се въведат в образователната система са множество, особено след изправената пандемия пред нас, но това, на което ни научи тежкото време е да ценим всичко, което имаме и че всяко правилно решение в един момент може да се обърне срещу нас . Но нека не забравяме за добрата страна, която се крие във всеки един от нас. Сферите от обществения живот се развиват единствено с нравствената победа на хората, обединили своите средства, знания, опит и усилия към постигане на набелязаното.

В заключение искам да споделя поуките, които осъзнах след като поразмишлявах над тази тема. Всичко около нас е временно- успехи, пари, слава дори и околните- но едно завинаги ще остане с теб- знанията и опитът, придобити съм собствения ти труд. Ситуацията ни научи да се абстрахираме от ставащото, да се приспособяваме мигновено към различното, да бъдем по-добри към останалите и да търсим решения на въпроси, чието обсъждане преди не бе максимализиарно и всеобхватно. Започнахме да се замисляме през наличното свободно време не толкова към материалното, а към истинския смисъл защо се стремим толкова към положителен финансов резултат в края на годината. Защото в училище ни учат, че мисията на всяка една компания е печалбата, но дали точно тя трябва да е водещият ни механизъм за растеж на дейността ни. Не знам колко е по темата, но нещото, което ме впечатлява , когато чуя в медийното пространство е наличието на доброволци в отделенията на болниците- дали множеството известни личности или пък пловдивските студенти по медицина- това са примери за поуката, която трябва и сме си взели от тази пандемия- вместо да мислим колко заразна е ковид инфекцията и респираторният вирус, нека разпространяваме доброто помежду си, защото човечността не е коварна болест, а начин за взаимно просъществуване във времето и в условията на различни общи и конкретни изпитания. Каква да бъде оценката на 2020 година по икономика? Бих поставила 4+, поради сривът на икономиката за периода април-юни с 4.6%, последващ спад на БВП със 7.8% за периода юли-септември и свиването на икономиката с 3.8% за последното тримесечие. Моят призив е с и без пандемия да се отделят необходимите средства за развиване на образованието, икономиката и останалите сфери от обществения живот, тъй като междувременно с разразяващата се ковид стихия, обществото ни осъзна истински важните области в живота. С помощта на образованието бъдещите икономисти са въвеждани в света на корпорациите и парите, но от друга страна Икономиката- майката на знанието е безкрайният извор на информация и натрупващ се опит, чието притежание е ключ към проспериращ път, чиято посока е обърната към стълбата на успеха. Участието в множество европейски проекти, проекти на ООН и други правителствени и неправителствени организации са мощен инструмент за получаване на входящи парични потоци, които да се финансират и пренасочват към образователни проекти и методи и програми за стабилизиране на предприемачите заедно с тяхната дейност и стимулиране на производството и обучението чрез стипендии и парични средства , с което да се възвърне нормалното развитие на икономиката на страната и все по-голяма част от квалифицираната работна ръка успешно да се реализира на пазара на труда. Връзката между двата полюса и механизми за растеж на една страна-икономика и образование трябва да се развиват задължително паралелно. Те са ключът към една просперираща, успяваща и конкурентноспособна България- равноправна членка на Европейския съюз. Въпреки лошите резултати, надеждата за бъдещето никога няма да ни напусне и истински вярвам, че с преборването на коронавируса световният ред ще се промени за по-добро и реформите, които започнахме да прилагаме в страната ни ще се доразвият, за да бъдем ние, вие и всички поколения щастливо обезпечени и достойни членове на Европейския съюз и равноправни, горди и работоспособни граждани на света . Липсата на стопанство в условията на развиващо се младо общество е равносилна на плодородна земя, придружена от воден дефицит. Нека не позволяваме разхищение на семето на познанието, а да насочваме усилията си към неговият растеж и изграждане в същински стълб на еволюцията.

, , , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *