1sib865698

Новини от България

Прагът за плащанията в брой остава 10 хил. лв. засега

20 Юли , 2017  

Вечната дъвка на депутатите в няколко парламента – дали да се пипа и с колко прагът за плащанията в брой, продължава да се разтегля. При последното си заседание бюджетната комисия реши лимитът да не се променя и да остане 10 хил. лв. Това стана при второто четене на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Въпреки че ГЕРБ даде назад от първоначалната си по-рестриктивна идея и предложи компромисен вариант – прагът да падне до 5 хил. лв., при гласуването му в комисията не получи достатъчно подкрепа. Сега против промените бяха БСП, част от националистите и ДПС. Все още обаче не е ясно как ще се разпределят гласовете в залата.

Мярка под въпрос

Това е трети опит на властта да свали прага за разплащанията в брой като мярка срещу сивата икономика. Първоначалното предложение на правителството предвиждаше от 1 август плащането в брой на суми над 5 хил. лв. да бъде забранено, на 1 януари 2018 г. лимитът да падне на 3 хил. лв., а на 1 януари 2019 г. той да стане едва 1000 лв. В деня преди заседанието на бюджетната комисия обаче нейният председател Менда Стоянова обяви, че управляващата партия е преразгледала становището си и че предлага таванът да е 5 хил. лв. Този вариант срещна подкрепа на част от бизнес организациите и на Министерството на финансите.
В момента ограничението е 10 хил. лв., а санкцията при нарушение е 50% от плащането за фирми и 25% за физически лица.

Продажба на фирми с данъчни задължения

При второто четене на ДОПК в комисията депутатите коригираха леко и текстовете, които са свързани с отговорността при прехвърляне на компании с неплатени данъци и осигуровки. В правителствения вариант в обхвата попадаха и хората, които имат нотариално заверено пълномощно от мениджмънта на фирмата да управляват цялостната й дейност. Идеята беше те да носят имуществена отговорност, ако извършат плащания, които представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент, или продадат активи на дружеството на цени под пазарните и по този начин тя бъде източена, съответно не може да погаси задълженията си към държавата. Новата формулировка изключва притежателите на нотариално заверено пълномощно, тъй като така се засягаха и правата на счетоводителите и адвокатите. Правят се и допълнителни разяснения кои търговски пълномощници и прокуристи ще се държат отговорни за същите нарушения.

Още промени

Националната агенция за приходите (НАП) вече ще може да осъществява фискален контрол и върху акцизните стоки, когато те са освободени за потребление от митницата или са минали границата. Такива стоки са горива, тютюневи изделия, алкохол и от началото на следващата година данъчните ще имат право да спират и изискват проверка и на подобни товари.
Друга поправка пък цели улеснение на бизнеса и хората – от началото на годината държавните институции ще трябва да изискват по служебен път от НАП справки за наличие на публични задължения. Досега подобен документ трябваше да се представи в писмен вид от съответната фирма или човек.

Източник: http://www.capital.bg

, , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *