sib k 1

BgEconomist,Форуми на СИБ

Предизвикателствата пред стратегическото планиране

21 май , 2019  

  „Дългосрочното планиране не се занимава с бъдещи решения, а с бъдещето на настоящи решения“

Питър Дракър

Тази мисъл на известния експерт в областта на управлението може да се перефразира така „Виж къде и на какво си стъпил, преди да погледнеш накъде ще вървиш“. От това следва отговор на следните въпроси:

– стабилна ли е отправната точка преди да направиш следващата крачка;

– има ли преграда пред твоя поглед в направлението, по което смяташ да вървиш;

Как този подход би могъл да се приложи към Република България?

І. Оценка на базата

  1. В страната

1.1 Приватизирана е повече от 80% от държавната собственост до 1989 г. С отдаването на концесия на различни инфраструктурни обекти и такива за добив на подземни богатства, което практически е временна приватизация за срок 35 и повече години,  делът на държавната собственост според различни експерти е около 9% (219 предприятия спрямо 400 000 от частния сектор – 0,054 %). По този показател се изравняваме със ситуацията в Европа, но:

– няма технологични вериги, всяко предприятие разчита само на себе си за оцеляване;

– приватизатори са основно чужди компании, които:

  • разчитат на ниско заплащане на положения труд и формиране на значително по-висока печалба в сравнение с тази в своята страна;
  • разкриват основно производство на полуфабрикати, т.е работа на ишлиме, което е с ниска добавена стойност;
  • реинвестициите на формираната печалба са минимални, като се разчита на износ на капитали. За 2018 г. при инвестиции от 1532 млн. евро реинвестициите са едва 264 млн. евро – 17,2%, при 128 мил. евро през 2017 г.

 Изводи:

– Чуждите компании инвестират в съответствие със своите интереси и могат във всеки момент да изтеглят своите инвестиции. Примери много – ЧЕЗ, Теленор, Societe Generale и др.

– Правителството няма политика по отношение на секторно и регионално развитие на инвестициите, което:

  • още повече увеличава дисбаланса в промишленото развитие на регионите в страната;
  • още повече увеличава вътрешните миграционни потоци, което води до обезлюдяване на региони и намаляване на шансовете за тяхното възраждане,респ. запазване на работната сила;

Предизвикателство: Чуждите инвестиции не могат да бъдат устойчив ресурс при стратегическото планиране.

1.2 Структура на бизнеса

  Групи предприятия според броя на заетите лица за 2017 г.
Според броя на заетите лица   до 9 10-49 50 – 249 250+
Общо 406 310 375 754 25 211 4 601 744
%   92,5 6,2 1,1 0,2
Великобритания %         43
Германия %         38

 

Делът на МСП с персонал над 250, които могат да устояват на кризи и да провеждат текущо научно-изследователска дейност е под 1 %, докато във Великобритания този дял 43%, в Германия – 38%. Същевременно 92, 5 % от регистрираните търговски правни субекти са Микропредприятия – това са всички еднолични търговци, семейни фирми, малки търговски и производствени предприятия с персонал до 10 наети лица. Не може да с такава структура българският бизнес да устои на технологичните предизвикателства на „Глобализация 4.0“. Т.е ще се сбъдне прогнозата на световния лидер в кредитното застраховане КОФАС за увеличаване на производствата за несъстоятелност в Европа с 15,5%, поради очаквания забавен икономически растеж, респ. настъпването на нова финансова/икономическа криза. Независимо, че в България се наблюдава обратна тенденция, расте с 17 % делът на компаниите в риск. През 2016 година компаниите с много висока степен на риск са били 64 000, а през 2017 г. те вече са общо 74 686. И докато през 2016 г. тези компании представляват 16% от всички в страната, то година по-късно делът им стига 18,6%.

По отношение на конкуретноспособността от 140 страни според The Global Competitiveness Report за 2018 г (1) България  се нарежда на 51 място, а по някои критерии съответно на:

Критерий Място
Организирана престъпност 116
Бюджетна прозрачност 67
Съдебна независимост 95
Пречки от държавни регулации 72
Инфлация 90
Умения на завършилите образованието си 101
Намиране на образовани работници 122
Лекота за наемане на чужда работна ръка 100
Разнообразие на работната сила 87
Ставка на данъка върху труда 93
Финансиране на МСП 77
Финансова система 71
Иновационен потенциал 48
Ориентация на правителството за бъдещето 88

 Изводи:

– Трудовият потенциал на Р България е с много ограничен професионален ресурс в сравнение с чужд такъв;

– Държавата,  в лицето на съдебната система, регулаторните мерки, корупцията, организираната престъпност не създава условия за устойчиво развитие;

– Обидна е констатацията на Световната банка  в доклада „Да правиш бизнес 2019“ (Doing Business 2019) (2), че България продължава да влошава условията си за развиване на бизнес и за трета поредна година пада в класацията. Същевременно в периода 2017-2018 общо 128 икономики съществено са подобрили регулацията си, като са улеснили правенето на бизнес във всички измервани от доклада области. Най-значителен напредък отбелязват Афганистан, Джибути, Китай, Азербайджан, Индия, Того, Кения, Кот д’Ивоар, Турция и Руанда.

Предизвикателство: Държавата не е в състояние в момента да реализира каквото и да е стратегия. А правителството няма визия за бъдещето на България.

ІІ. Оценка на ситуацията около България и в света

  1. Като потенциални икономически/търговски партньори

Съгласно The Global Competitiveness Report за 2018 г. развитието на следните страни по някои параметри е следното:

 

Страна Място

общо

Макроико-номическа стабиност Финан-

сова система

Бизнес динами-ка Ниво на умения БНП на глава от населението,в щ.долари
Гърция 57 83 114 72 39 18, 634
Турция 87 118 78 73 71 3,496
Сърбия 65 64 79 59 56 5,899
Северна Македония 84 70 80 57 81 5,474
Молдова 88 95 128 69 73 2,279
Украйна 83 131 117 86 6 2,582
Руска федерация 43 55 86 51 50 10, 608
Австрия 22 1 28 26 17 47,290
Унгария 48 43 66 75 49 15,531
Белгия 21 1 24 18 16 43,582
Южна Африка 67 57 18 56 84 6,179
Китай 28 39 30 43 63 8 643
ОАР 27 1 31 33 53 37,225
САЩ 1 34 1 1 3 59, 501
България 51 52 71 61 60 8,064

          

  1. Сливания и поглъщания

          2.1 В света

Глобалният пазар на сливания и придобивания остана силен през 2018 г. с обявените обеми на транзакции достигайки 4,1 трилиона долара, третата най-висока година за обема на сливанията и придобиванията. (3)

За 2019 г. се прогнозират да бъдат за 2,9 трлн. щ.д. ( нивото по време на световната икономическа криза 2007-2088 и последвала рецесия през 2009 г.), като се прогнозира дори да се понижи до 2,3 трлн. (4)

 

2.2. В България

Общо 40 на брой са реализираните и оповестени сделки в България през 2017 г., което е с 5 повече спрямо 2016 г. И макар нарастването на броя на сделките да не е значително, в стойностно отношение пазарът в България нараства малко повече от три пъти. Общата стойност на сделките през 2017 г. е 2.2 млрд. долара. За сравнение, през 2016 г. обемът достига 700 млн. евро, показват данни на консултантската компания Ernst&Young.

Традиционно в България пазарът на сливания и придобивания е движен от интересите на стратегическите инвеститори. През 2017 г. 82% от сделките са стратегически и едва 18% – финансови. Пример за стратегическа сделка е покупката на технологичната платформа за обработка на големи масиви от авиоданни Vayant Travel Technologies от американската софтуерна компания PROS Holdings. С придобиването на Vayant, PROS Holdings ще засили присъствието си в авиационния бизнес.

В охранителния сектор също се наблюдава  поредица от придобивания. „ВИП секюрити“ придоби българския бизнес на британската G4S, най-голямата компания за сигурност и охрана в света. „ВИП секюрити“ е вторият по големина играч на охранителния пазар в България и това е поредният опит на компанията да разшири бизнеса си чрез „поглъщане“ на конкуренти

Топ 5 на най-съществените сделки в България, януари – декември 2017 г.

Таргет компания Произход Купувач Произход Стойност (млн. щ. долари)
1 ОББ/ Интерлийз България KBC Group Белгия 638
2 Парадайс Център България NEPI Rockcastle Plc Южна Африка 303
3 Сердика център България NEPI Rockcastle Plc Южна Африка 258
4 The Mall България Hyprop Investments Ltd. Южна Африка 180
5 Девин България S.A. Spadel N.V. Белгия 125

Източник: Барометър на сделките за ЦЮЕ, 2017г.

A1 Telekom Austria Group придоби МобилТел АД (притежание на австрийската група BAWAR PSK) за 1,2 млрд лева през 2018 г.

  1. Геополитическа перспектива

Икономическият форум в Давос през 2012 г. започна с дискусията за бъдещото на капитализма. „Капитализмът може би е най-лошата система, ако не се броят всички други системи“, посочи Дейвид Рубенстийн, съосновател на международния инвестиционен фонд Карлайл груп (Carlyle Group). Основният доклад  на Давос през 2018 г. беше „Да създадем общо бъдеще в един разпадащ се свят“.

В книгата си  „Бъдещето на капитализма“. Лестър Търоу стига до извода, че всичко се свежда до нарушено икономическо и социално равновесие. Изчезва средната класа, която е гаранция за социален мир. Кузман Илиев, пазарен анализатор и водещ на Boom&Bust стига дори до извода, че „Неолиберализмът е най-коментираното понятие в икономическия и политическия дискурс на нашето време, но и най-мъгляво дефинираното. Това е строй, при който под дегизировката на „свободен пазар” се промъква смесената икономика, или сливането на бизнеса с държавата. Или икономически фашизъм.“ Промени се ролята на парите –от „парите обслужват хората“ при социалната държава тя се измести към „хората обслужват парите“, което означава нов вид колонизация на по-бедните страни и все по-силна концентрация на капитала в монополи и олигополи.

Основният документ на конференцията по сигурността в Мюнхен през 2018 г.  носи заглавието: „To the Brink – and Back?“ (Към пропастта и обратно?). Посланието на конференцията от м. февруари т.г. е „ Докато световният ред като цяло се плъзга към „нов вакуум във властта“, малкото останали защитници на либералните ценности полагат сериозни усилия да оцелеят в тази фаза на несигурност и нестабилност. „Някои от кандидатите за ролята на пазители на либералния ред имат воля, но не и силата да я наложат. Други пък имат възможност, но не им достига воля, или са неспособни да изявят способностите си“.6

 Изводи:

– Близкото обкръжение на България не показва макроикономическа стабилност, от което следва, че не може да се разчита на тях в дългосрочен аспект;

– водещите страни с макроикономическа стабилност са далече от България, което усложнява установяване на дългосрочни и ефективни за българската икономика отношения;

– чрез сливанията и поглъщанията в България навлизат компании от страни, които са с по-лоши показатели от тези на България, от което следва, че на тях не може да се разчита, дори могат да предизвикат напрежения в българската икономика в бъдеще;

– усложняващата се международна обстановка и възникващите вследствие на това напрежения в търговските и политическите отношения усложняват  приемането на решения относно позиционирането на България в икономическия свят;

Предизвикателство: Неустойчивото развитие на света и съкращаване циклите на икономическите кризи изисква много точна и текуща оценка на развитието на основните икономически партньори на Р България.

 ІІІ. Стил при стратегическото планиране

В своята книга „ Следващите 100 години“  Джордж Фридман споделя, че „ пътят към успешните прогнози минава под мотото ֦Бъди практичен, изисквай невъзможното“  – „Бъди практичен – очаквай невъзможното“ (7).

За съжаление изработването на стратегии в България се е превърнало в хоби, без да има ясно дефинирани и постижими цели, без да се  познават принципите за стратегическото планиране. Това се потвърждава от изводите в Мотивите към публикувания на 19 март т.г. за обществено обсъждане на проект на Закон за стратегическо планиране, а именно:

– “Според публикувана на Портала за обществени консултации справка за действащите документи, техният брой е 150. Това съществено ограничава възможността за осигуряване на обвързаност между тях.“

– “Въпреки одобрението през 2010 г. на Методологията за стратегическо планиране в Република България (8) като препоръчителен стандарт за стратегическо планиране, тя все още не се прилага системно. Анализът на приетите документи показа, че те значително се различават като наименование, обхват, структура и съдържание, често липсват задължителни елементи.

По информация на Сметната палата от 21 март т.г. през 2018 г. (9) изпълнението на направените препоръки по извършени одити е 66%. От общо 579 препоръки, дадени през миналата година от Сметната палата на одитираните обекти за подобряването на дейността им, 381 са изпълнени, 57 не са изпълнени, 62 са частично изпълнени, а 72 са в процес на изпълнение. Прави впечатление, че при по-малко проверки през 2018 г. препоръките се увеличават, от което следва, че пропуските се увеличават, навярно заради намаляване на компетентност или злоупотреба със служебно положение.

 

№ по ред ПОКАЗАТЕЛ 2016 г.  2017 г. 2018 г.
1. Брой извършени проверки 26 53 43
2. Общ бр. дадени препоръки 180 514 579
3. Изпълнени препоръки – брой/%     102 57 % 307 60% 381 66%
8. Сезирани органи – брой 12 32 20
9. Получен отговор от сезирания орган 0 1 1

 

Изводи:

          –  Стратегическото планиране и прогнозиране е сериозно занимание и изисква познания в тази област. Стратегическото планиране е наука, а не хоби или бюрократично занимание;

– нереализиране на стратегии ерозира общественото доверие в управляващата власт;

– липсата на компетентност по стратегическо планиране в администрацията на държавата води до фалшиви, нереални стратегии, които или няма да могат да се реализират или ще доведат до допълнителен хаос в обществено-икономическия живот. Проф. Васил Манов отбелязва в своя труд“Проектиране на целесъобразно, конкурентноспособно развитие и функциониране на икономическите системи“: „Нарастващата сложност на икономическите системи и нарастващата „сеизмичност“ на средата, в която те функционират, формират потребността от особен род кадри – със сериозна подготовка в областта на теория на системите, на изследването и управлението на сложността като самостоятелен феномен. Става дума за кадри, въоръжени с адекватна за епохата на системите подход – системният. Става дума за професия на бъдещето – тази, която подготвя такъв специалист, способен да търси и разкрива нови възможности и перспективи за развитието на съответната система, т.е способен да гарантира оцеляването и просперитета на съответната система в една постоянно и коренно променяща се обкръжаваща среда“ (10).

 

ІV. Влияние на технологиите

В своя труд „Дългите вълни на технологичните иновации“ Даниел Смихула (11) въвежда 6-та вълна в технологичното развитие 2015-2935г.“Пост-информационна технологична революция“. Тя ще се характеризира с пробиви в биомедицината, водородните и нанотехнологиите. Вредното влияние на нанотехнологиите все още не е подставено под институционален контрол (12), (13). Комитетът по наука и технологии към Парламентарната асамблея на НАТО – 179 STCMT 05 E в своя доклад от 2008 г.„ Последици за сигурността от нанотехнологиите“ („Тhe security implications of Nanotechnology“) стига до заключението –  „Потенциалът на иновациите при нанотехнологиите за  химически и биологични оръжия е особено обезпокоителeн и може да се използва за разработка на  механизми за доставка на агенти или токсични вещества. Способността на наночастиците да проникват в човешкото тяло и неговите клетки могат да направят биологичните и химическите войни много по-възможни, по-лесно да се управляват и да се насочват срещу определени групи или индивиди.“  (14). А още през 1995 г. Дейвид Джеремая (David E. Jeremiah), бивш член на Обединения комитет на началниците на щабовете заявява : ֦Нанотехнологиите са способни радикално да изменят баланса на силите в много по-голяма степен , отколкото ядреното оръжие”. А това е защото:

– човешкият косъм е с диаметър 40 000 нанометъра;

– 2 nm е диаметърът на спиралата на ДНК

– Размерът на кръвоносните съдове е около 25 микрона и 25 000 нанометъра ,

– Вирусите са със размери 10 – 300 нанометра, т.е те спокойно се движат в кръвоносните съдове;

– Човешките клетки разпознават, респ. не пропускат наночастици с диаметър над 70 нанометъра. От горното следва, че човешкият организъм може да бъде манипулиран чрез наночастици с диаметър под 70 нанометъра с благородни, но и с терористични цели.

В начален стадий са разработките в областта на пикотехнологиите 1.10-12, и фемтотехнологиите 1.10-15 и информацията е твърде оскъдна, но това е бъдещето – напр. създаването на т.н. програмируема ( АБ ) материя.

Много бързо навлизат роботите и изкуственият интелект във всички сфери на нашия живот –  умни машини, умни градове и пред обществото възникват следните проблеми:

– какво съдържание ще се влага в понятието „смърт“ и как религиите ще го тълкуват по отношение на хората и биороботите;

– какво съдържание ще се влага в понятието „оръжие“, тъй като в молекулярните фабрики, ще се произвеждат на момента средства за защита или нападение на база логически задачи, произтичащи от конкретната обстановка;

– ще имат ли право родителите да променят генетичния код на децата си, дори от хуманна гледна точка – за развитие на конкретни способности?

– На кого ще принадлежи новият генетичния код – интелектуална собственост на родителите или на детето ще бъде той, или на обществото?

Изводи:

          – Развитието на технологиите изпреварва развитието на способностите на обществото да се адаптира към тях, респ. да ги управлява и контролира. Затова възниква и опасността човечеството да стане зависимо от роботите с изкуствен интелект;

– Няма шанс за съхранението на едно общество и държавата, на която то е предоставило управлението на неговото съществуване и благоденствие, ако не развива изпреварващо направления в науката, в които не само се създават нови изделия и технологии, но и да предпазват човечеството от тях;

– продукти на база на нанотехнологии могат да поразяват огромно количество хора, като те:

  • не могат да се индентифицират при приносителя;
  • те могат да се пренасят и с т.н. биохибриди – насекоми с вградени наноустройства или генетично модифицирани;

Предизвикателство: Без съобразяване с развитието на технологиите е невъзможно да се разработват планове за стратегическо развитие.

  1. Заключение
  2. Стратегическото планиране, респ. разработването на стратегия не трябва да се разглежда като еднократен акт – разработването на някакъв документ, а текуща дейност за анализ, корекции и поетапно реализиране на целите в национален и международен аспект.
  3. Без устойчива база/ икономическо развитие всяка стратегия ще остане само добро пожелание, дори може да влоши състоянието на държавата.
  4. Стратегическото планиране е отговорност ( персонална и пред обществото) и всяка стратегия или стратегически план трябва да са одобрени от обществото и да бъдат задължени за всяко правителство, независимо от неговата политическа окраска.
  5. Науката трябва да съпровожда всяко решение за стратегическо планиране по отношение на влиянието на новите технологии върху:

– технологичната зависимост/независимост на държавата;

– защита на обществото от нерегламентирани/терористични действия, тъй като няма да има нужда от традиционните прийоми, а въздействието ще бъде върху хиляди хора;

  1. Не може да има стратегия, която да не се свързва с националната сигурност, защото в противен случай това може да доведе до нежелателни последици за обществото, респ. следва да бъде третирано като управленски саботаж.

 

Доклад на д-р инж. Александър Трифонов изнесен на Конференция на тема: „РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА В СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪЛГАРИЯ“ – 15 май 2019 г.

Информационни източници

The Global Competitiveness Report, http://www3.weforum.org/docs/GCR2018/05FullReport/TheGlobalCompetitivenessReport2018.pdf
2. България отстъпи до 59 място в класацията Doing Business. Македония обаче е в Топ 10, https://www.manager.bg/biznes/blgariya-otstpi-do-59-myasto-v-klasaciyata-doing-business-makedoniya-obache-e-v-top-10
2019 Global M&A Outlook, https://www.jpmorgan.com/jpmpdf/1320746694177.pdf
4. Global Transactions Forecast 2019, https://www.bakermckenzie.com/en/insight/publications/2018/12/global-transactions-forecast-
Сливания и придобивания, https://enterprise.bg/tag/%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/
6. През 2019: Светът е гигантски пъзел, който се разпада, https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2019-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D0%B3%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D0%B7%D0%B5%D0%BB-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B0/a-47474291
7. Фридман Д. Следващите 100 години – Геополитическа прогноза  за ХХІ век, НСМ Медиа 2009 г.
8. Методологията за стратегическо планиране в Република България,  (http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&categoryId=24&Id=90&y=&m=&d= )
9. 66% от препоръките на Сметната палата са изцяло изпълнени през 2018, http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/66-na-sto-ot-preporykite-na-smetnata-palata-sa-izcqlo-izpylneni-prez-2018-2086
Манов В. Проектиране нацелесъобразно, конкурентноспособно развитие и функциониране на икономическите системи, ИК УНСС, 2015 г.
Smihula, Daniel, Long Waves of Technological Innovations (July 12, 2011). Studia Politica Slovaca (Studia Politica Slovaca), Issue 2, pp. 50-68, 2011. Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=2353624
Трифонов А. Опасни ли са нанотехнологиите, сп. Сигурност,.бр. 10 и 12 2012 г. и бр.1, 2013 г..
Трифонов А. Нано/биотероризъм, сп.Международни отношения, бр.3, 2010 г.
179 STCMT 05 E – THE SECURITY IMPLICATIONS OF NANOTECHNOLOGY,http://www.nato-pa.int/default.asp?SHORTCUT=677

, ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *