Съюз на икономистите в България

„БЯЛА КНИГА ЗА НОВА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ 2015-2025 Г.” ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ НА 07.04.2014г.,
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ АВТОРСКИЯ ЕКИП В БТА НА 10 АПРИЛ ОТ 13 Ч.

„Бялата книга” има за цел да инициира всенародно обсъждане на темата за нова високотехнологична индустриализация на България с цел постигането на единомислие и разработването на Стратегия за нейната успешна реализация.
Авторите на книгата са 28 икономисти, финансисти, учени и експерти от Пловдив, България и „Бизнесмрежа за българите по света”. По същество това е първа проява на  нова българска „тинк танк” група.
Издател на книгата е  „Атлас Финанс” АД, а инициативата за нейното написване е на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”, под  водещата  редакция  на д-р  ик. Петър  Нейчев, Dr. rer.soc.oec. Тоде Тодев и проф. д.ик.н. Асен Конарев.
Желанието на авторите и „Гражданското сдружение за нова високотехнологична индустриализация” е да предизвикат обществен консенсус за индустрията, като важен елемент на българската икономика за да е в съзвучие с европейския призив „За възраждане на европейската промишленост”, обявен в съобщението на Европейската Комисия от 22.01.2014г. и в редица други европейски документи от 2010г. до сега.

В книгата не се обсъжда реставрация на социалистическата индустрия, а прилагане на европейските концепции за укрепване на българската индустриална база.  

Авторите предлагат да се разработи дългосрочна Стратегия (Програма)  с  две основни направления – нова високотехнологична индустриализация на приоритетни отрасли  и високотехнологична реиндустриализация на „историческата” индустрия.
Първото и основно направление е фокусирано в три приоритетни отрасъла, и по-специално някои високотехнологични ниши от тях:  ИКТ – софтуер за интернет приложения и мобилни разработки; Преработвателна индустрия – еко-, био-, нанотехнологии в хранително-вкусова, парфюмерийна и фармацевтична промишленост, както и Туристически отрасъл – СПА, уелнес и балнео като комплексен потребител на индустриални продукти и вътрешен износител.

Второто направление е високотехнологична реиндустриализация на така наречената „историческа” индустрия – традиционни предприятия, създадени и възстановени от български и чужди инвеститори, които все още имат жизнен цикъл. Чрез внедряване на иновации и високи технологии да се постигне по висока принадена стойност и да се осигурят работни места и прилични заплати.

Двете направления се различават както във времето, така и в съдържанието.

За „историческата” индустрия има достатъчно ресурси за успешно начало и се изисква държавата да осигури  условия на бизнеса и като не му пречи. Докато за „приоритетните” отрасли е необходимо повече време за науката, кадрите и интернационализацията на бизнеса.
От една страна в България е приета тезата  за приоритета и решаващата роля на капиталистическото пазарно стопанство като единствена алтернатива за развитие на България. От друга страна целият свят признава, че катастрофата на неолибералния икономически модел е пълна. За съжаление у нас пазарните фундаменталисти са много активни, а останалите икономисти много предпазливи. Намесата на държавата в страни с развит капитализъм няма да приключи в близките 10 години, докато не отшумят последиците от световната криза – както в банките, така и в производствения сектор, затрупан с планини от дългове.

Нужна е и ефективна система от държавни субсидии, защото те са сред най-важните средства за бързо повишаване на конкурентоспособността на българската индустрия. Не само в ЕС, но и в множество страни по света има ефективни практики и примери за предоставяне на държавни помощи за насърчаване на индустриалното производство.
Държавните субсидии трябва да достигнат 1.2% от БВП, колкото е средния за ЕС. Най-вече с фондове за развитие на науката, държавните поръчки за ВУЗ-овете, дуално обучение, фонд за хардуер, софтуер и безжичен интернет.

В същото време, българската индустрия все още не се разглежда като едно от най-важните средства за измъкване от дълбоката икономическа и социална криза, обхванала страната. Очевидно е, че съществуващата структура на икономиката, както и изключително силната зависимост от чуждестранни инвестиции не могат да осигурят икономически растеж, който да позволи повишаване на заетостта и жизненото равнище, за да може да се ограничи, спре и направи обратим процеса на емиграция, на изтичане на най-важния производствен фактор – човешкия капитал. Страната се нуждае от висок  и интелигентен икономически растеж.

Ако в този исторически момент българското правителство бездейства и реши да остави стратегическото развитие на съществуващите пазарни механизми, ще постави българския народ отново в неравностойно положение спрямо другите европейски народи, чиито правителства работят в това направление. Необходими са бързи действия – комплекс от реформи, Стратегия и Проект.

Авторите набелязват серия от политики за възраждане на българската индустрия. Те са свързани с инвестиции от страна на държавата и частния сектор в системна иновационна политика, специализирани държавни банки, форсиране на дуалната система на техническо и професионално образование, създаване на високотехнологични зони и клъстери, създаване на Министерство на индустрията и т.н.

В „Бялата книга” се  изтъква ключовата роля на неправителствените организации (НПО) и гражданското общество, които могат да бъдат коректив на „слабостите” на държавата. В тази връзка „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация” предвижда организирането на ежегодна среща на страните от „Четириъгълния форум” – Държава и общини, Бизнес, Наука, Медии.

10 април, 2014 г.

Участници в пресконференцията
НА 10 АПРИЛ 2014 в БТА

д-р ик. инж. Петър Нейчев
·    Председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Зам. председател на Съюз на икономистите в България;
·    Председател на Съвета на директорите на четири публични акционерни дружества листвани  на БФБ-София.
 проф. д.ик.н. Асен Конарев
·    Доктор на икономическите науки;
·    Преподавател в Университет по хранителни технологии – Пловдив;
·    Зам. председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Главен редактор на Списание „Финанси” – www.financebg.com;
·    Член на управителните органи на три публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 проф. д-р Ангел Гроздин
·    Председател на Земеделската камара – Пловдив;
·    Председател на Съвета на директорите на „Орфей клуб уелнес” АД – Пловдив;
·    Член на управителните органи на две публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 маг. инж. Стефан Гълъбов
·    Член на управителния съвет на Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация;
·    Зам. председател на Съвета на директорите на „Оптела” АД- Пловдив;
·    Член на управителните органи на две публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 маг. юрист Димитър Гишин
·    Изпълнителен директор на „Корпорация за технологии и иновации” АД – Пловдив;
·    Ръководител на проекта „Бизнесмрежа за българите по света”.
 маг. юрист Венелин Йорданов
·    Зам. председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Изп. директор на „Атлас финанс” АД – Пловдив, издател на „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация”.