Икономически форум

Проф. Андрей Захариев: Дефлацията е шанс за бърза позитивна корекция в цената на труда в България

9 Мар. , 2015  

 

 В първи прочит новината, че за пореден месец българската икономика е в дефлация и през януари на годишна база отчитаме дефлация на минус 1 %, звучи тревожно. В същото време експертният отчет на тези макрофинансови данни ни позволява да обявим, че дефлацията е шанс за бърза, ефективна корекция на цената на труда в България. Това каза в интервю за Радио „Фокус” – Велико Търново икономистът професор Андрей Захариев. Той обясни, че не само България, но и други европейски страни, по отчетни данни за декември 2014 година и януари 2015 година, са отчели отрицателна инфлация или така наречената дефлация.

България е сред лидерите с минус 1, 6 % , придружена от Гърция с минус 1, 4 %, а и като цяло еврозоната, която е гръбнакът на цялата европейска икономика, за януари месец отчита минус 0, 6%. „ Ако се направи паралел с друг период от историята на Европейския съюз, това е към 2008- 2009 година, когато ударът на световната финансова криза, доведе до подобен отчетен ефект, на ниво индекс на потребителските цени. В момента кризата, като че ли е в миналото и ние трябва да разчетем добре, на национално ниво, какво може да се направи. Истината е, че и в по- ранните анализи, беше прогнозитано, че по- ниските цени на горивата, които са компонента в ценообразуването в редица други сектори, включително и сектора на услугите, могат да доведат до един ефект на доминото в понижение на цените при основни стоки и услуги”, каза професор Захариев. Той обясни, че анализите, които са обявени от Националния статистически институт, потвърждават точно това. Лидер е именно сектор транспорт, където намаляването се измерва с минус 6, 7 %, следван от компонента на потребителската група за облекло и обувки с 2, 9%. Това е на месечна база януари 2015 година, спрямо декември 2014 година. „ В същото време, какво представлява брутната добавена стойност, която създава всеки бизнес в България. Тази брутна добавена стойност има своите регламентирани и разписани четири компонента. Една от тях е стойността на покупките, които в монета на практика са дефлационно редуцирани надолу. Останалите три компонента са цената на капитала, парите, печалбите на собствениците и заемния капитал, лихвите към банките. Данъците и осигуровките, които като цяло остават на нивото си от миналата година и най- важният компонент- цената на труда. Именно тук е резервът и ролята на нашите синдикати и правителството, в рамките на тристранния формат за национално партньорство и дебат, заедно с работодателите, да отстоят воденето на едно бързо, агресивно и настигащо нивата в ЕС за цената на труда. Да, България от 1 януари има промяна в минималната работна заплата, но да си мислим, че само ние сме открили топлата вода, очевидно не е така”, обясни икономистът. Данните сочат, че от 1 януари съседна Румъния променя в реално изражение, цената на минималната работна заплата с 13, 1% нагоре. На следващо място поставяме Латвия с плюс 11, 7%, Естония плюс 9, 4%, Чехия плюс 7, 8% промяна в цената на труда като минимално отражение, при това отчетено с ефекта на инфлацията. Продължаваме със Словакия плюс 7, 7% и една тогава идва България с плюс 7, 6% реална корекция, която се дължи на номиналната промяна от 5, 9% на нашата заплата минимално 340 стана 360 лева и минус 1, 6% дефлация, което прави комулативно плюс 7, 6%. „ Ще направя един паралел с нашата северна съседка, стана център на ЕС, тъй като южната ни съседка Гърция, определено не е за пример в момента. Когато влязохме в ЕС, заедно с Румъния, ние бяхме абсолютно с еднакви показатели от гледна точка цената на труда и средни доходи на глава от населението, спрямо това, което ЕС като наш общ дом, имахме като отчетни данни. България към 2006 година беше с доходи от глава на населението с по 37% спрямо средното за ЕС, а Румъния с 38%. Към днешна дата нещата са крайно разочароващи. Сега България е последна с 45 % спрямо средното ниво. Имаме едно увеличение от 8%, но Румъния вече е на позиция от 55 %. Вярно те са предпоследни, но ни водят с 10 % пункта, което за България от 45% спрямо средното, означава, че получават доходи и имат покупателна способност с цели 18% от нас българите. Какво правихме ние в България, българските политици и бизнес, българските синдикати, за да позволим една държава, с която имахме равен старт в ЕС, да ни изпревари, от г;една точка на парите в джоба ни с такива категорични темпове и отчетни данни”, обясни още професор Захариев.

Приложение:

BridgeSvishtovZimnicea-2013.docx


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *