i-ang

Експертни мнения

Проф. Иван Ангелов за присъединяването ни към ЕС: Разгром на българската икономика!

5 Ян. , 2017  

На 1 януари тази година се навършиха 10 години от присъединяването ни към Европейския съюз. По този повод в последното си Новогодишно приветствие Росен Плевнелиев изрече поредната си лъжа пред българския народ. Той каза, че след присъединяването ни към ЕС нашият БВП, т.е. съвокупното ни годишно производство на продукти и услуги, е нараснало три пъти. Плевнелиев не за първи път ни лъже. По официални данни през годината на присъединяването ни 2007 г. нашият БВП е бил 56,5 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2008 г., с. 211), а през 2015 г. (за 2016 г. още няма данни) по текущи цени, т. е. с натрупаната през тези години инфлация, е бил 86,4 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2016 г., с 121).

Първо, когато се измерва растеж на производството или потреблението трябва да се използват съпоставими цени, в случая цените през базисната 2007 г., за да се елиминира влиянието на инфлацията през тези 10 години. Действителният растеж в нашия случай в съпоставими цени е доста по-малък от 86,4 млрд. лв. Второ, дори и с напомпения въздух, т. е. инфлацията, „растежът” на БВП е 52,8%, а не 300%. Това е толкова елементарно, че дори и Плевнелиев би трябвало да го знае. И въпреки това, пак ни излъга. Излъга ни и в други неща в своето прощално слово, но едва ли си струва да си губим времето с него. По-важното е, че скоро ни освобождава от натрапеното си присъствие.

В тази връзка тези дни се пише и говори за голямата полза от присъединяването ни към ЕС. Евронюз обяви, че „След 10 години в ЕС в България и Румъния живеят по-добре”. Евронюз обръща повече внимание на някои битови подобрения: по-голямата свобода за пътуване, учение и работа в страните от ЕС; по-доброто снабдяване на местните магазини с вносни стоки; годишните трансфери на нашите гастарбайтери от Западна Европа; някои построени обекти с еврофинансиране. Това са по-лесно видими ефекти на повърхността, но те не са най-важните. И само те, макар и верни, не ни дават пълната картина. По-скоро ни подвеждат, защото не показват каква астрономическа цена е платил българският народ за тези добрини.

Евронюз обаче не споменава нищо за далеч по-важните и трайни ефекти от присъединяването: наложеното ни предсрочно закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ Козлодуй; за наложената ни забрана да строим АЕЦ Белене; за блокирането на газопровода „Южен поток”; за тоталната разруха на производствения ни потенциал и свързаната с това прахосана квалификация на стотици хиляди наши кадри с висше инженерно и средно специално и друго образование; за тоталния срив на експортния ни потенциал и загубените външни пазари; за огромната за нашите мащаби емиграция на около 1,5-2,0 млн. българи по света и произтичащите от това човешки трагедии; за мащабното демографско ограбване на около 1,0-1,5 млн. човека (чрез изтичане на стотици хиляди мозъци и необратима загуба на огромен генетичен потенциал), което задълбочава допълнително опасността от демографска катастрофа; за плащания ежегоден членски внос в ЕС, който за десетте години достигна около 8,0 млрд. лева.

България беше и остава най-бедната страна в ЕС. Нарастна социално-икономическата дистанция между нас и страните от Централна и Източна Европа, с които преди 27 години бяхме на сходно стартово равнище. Ако по средните показатели по БВП на човек от населението имаме леко придвижване напред (от 41-во на 47-мо място в ЕС-28), то се дължи на спадане на средното европейско равнище, поради приемане на нови членки с по-ниско равнище на развитие и с кризата през 2008-2009 г. и продължаващата след това икономическа стагнация в ЕС (около 0,4-0,6% средногодишно), при хилав растеж у нас (между 1,0 и 1,5%). Премълчава се че, като най-изостанала страна в ЕС, се нуждаем от ускорен догонващ растеж поне около 6-7% средногодишно в продължение на няколко десетилетия.

Ако трябва да направим обобщена равносметка за ползите и загубите (разходите), подлежащи на количествена оценка, изравняването между тях ще стане някъде към 2040-2050 година. Засега сме на голям минус от участието си в ЕС.

Ако в равносметката включим и трудно поддаващите се на количествена оценка изгоди (свободни пътувания, учение, работа, по-добро битово снабдяване, ускорено изграждане на инфраструктурни обекти и др.) и загуби (тотално разрушен производствен потенциал на средно развита промишлено-аграрна икономика; разрушен експортен потенциал и загубени разработени външни пазари; пропилян огромен човешки капитал (около 1 млн. кадри с висше и средно специално и хуманитарно образование); започнало в големи мащаби преди 27 години, продължаващо и сега огромно демографско ограбване (изтичане на мозъци и на генетичен потенциал за 1,0-1,5 млн. души), в преобладаващата си част млади хора, които ще раждат деца в чужди страни, голямата част от тях никога няма да се завърнат в България и с това ще изострят още повече и без това мащабната демографска криза и т.н., сме на още по-голям минус. Изравняването тук между ползи и загуби от присъединяването към ЕС се отлага за още по-далечното бъдеще. Ако изобщо някога се случи!

Очаквахме след присъединяването под натиска на ЕС да се повиши ефикасността на българската администрация, да се подобри данъчната дисциплина, съдебната система да стане по-ефикасна, да се ограничи престъпността и корупцията, да се изготвят по-ефикасни закони и по-строго да се прилагат. С други думи, очаквахме у нас да се прилагат европейските норми за ред и законност. Очаквахме под влиянието на европейските институции у нас да има по-лоялна конкуренция и други нормални пазарни порядки, и това да спомогне за повишаване конкурентоспособността на нашата икономика и на българските фирми. Оказа се, че според класификацията на Световния икономически форум в Женева, Швейцария, нашите фирми са между най-слабо конкурентоспособните не само в Европа, но и в света

След 10 години в ЕС, страната ни продължава да е с най-нисък или между най-ниските БВП на човек от населението между страните членки, с най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и растяща социална поляризация и най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, корупционни, институционални, съдебни, здравословни, санитарно-хигиенни и други показатели, присъединявала се до сега към общността. ЕС, разбира се, не е главният, нито пък единственият виновник за това. Но той не ни помогна, както се очакваше, да се придвижим по-бързо напред.

Корените на тази изостаналост са далече назад в нашата история. Един от големите проблеми на България е, че не се оправдаха очакванията ни за по-бързо, по-ефикасно и по-благотворно въздействие на ЕС за повишаване на ефикасността и цивилизоваността на нашето общество и на икономиката. По много от изброените признаци и показатели сме същите или почти същите, каквито бяхме преди присъединяването към ЕС. В най-добрите случаи подобренията са нищожни, едва забележими. Това може да се дължи както на недостатъчното положително въздействие на уж модерните закони и правила на ЕС, или на трудната ни възприемчивост за новостите.

Оказа се, че по-бързо и по-лесно възприемаме дефектите на западните общества и на пазарното стопанство в областта на престъпността и особено на организираната престъпност, корупцията, деструктивното лобиране, проституцията, търговията с оръжие, наркотици и жива плът, отстъпления от наши благородни семейни, добросъседски и междуличностни отношения и ценности, от грижи за децата и възрастните хора, за хората с увреждания, рязко е влошена битовата сигурност.

Гейовете редовно ни демонстрират натрапчиво своите сексуални отклонения и ни приканват да ги последваме. Отказа ни са склонни да обявяват за нарушение на човешките им права. Озаконяват се еднополовите бракове и осиновяването на деца от тях. Често пъти грижите за безпризорните животни у нас са по-големи, отколкото за хората. Съдилищата понякога осъждат на реално изтърпяване на присъда за убийство или малтретиране на животно, но само условно за същото престъпление спрямо човек.

Материалното богатство и парите станаха по-привлекателна ценност от добрия морал, почтеността, нравствеността, честността, взаимното уважение, готовността за взаимна помощ.По централни улици на градовете бандити издевателстват над беззащитни хора и около тях десетки други наблюдават, без да се притекат на помощ. Зачестява отвличането на малки деца, за да бъдат продавани в чужбина или още по-лошо – за да бъдат умъртвявани и техните органи продавани за трансплантиране. И т.н. и т.н.

В следващите редове ще спра вниманието на читателите върху някои аспекти на материалните поражения върху нашата икономика, произтичащи от подготовката ни за присъединяване и от самото членство в Европейския съюз. Ще спра вниманието си върху разгрома на производствения и експортния потенциал на нашата икономика, който към края на 1990-та може да се квалифицира като потенциал на средно развита индустриално-аграрна европейска икономика в ниската част на тази група страни, а също и на масовата бедност, изразяваща се, между другото, и в драматичното намаление на потреблението на насъщни храни, извлечени от домакинските бюджети, наблюдавани от НСИ.

През последните 80-100 години ние сме били винаги в групата на няколкото най-слабо развити и най-бедни страни в Европа. Там сме и сега. Има обаче признаци някои от някогашните ни съседи по изостаналост да дръпват по-бързо от нас и да увеличават постепенно социално-икономическата си дистанция пред нас. Това е основание за сериозна тревога за нашето общество. Защото не е добре да сме в групата на последните, но е още по-лошо да сме последни между последните.

Разгромът на българската икономика

Някои хора са склонни да „забравят” историческата истина ако тя не обслужва текущите им користни интереси и/или политически убеждения. Напоследък сме свидетели на потресаващи примери на такава забрава. Нещо повече, на опити за преиначаване и пренаписване на историята в европейски и световен мащаб. В България има забележително престараване в тази посока на най-високо равнище. Вместо да се учат от историята, някои хора се опитват да „поучават”, дори да „фабрикуват” историята.

В такава обстановка е полезно да се допитаме до социологическите агенции, за да научим какво мисли много по-широкият кръг от българските граждани. Според проучване на социологическата агенция Галъп Интернейшънъл от септември 2014 г. 45% от българите оценяват периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като успешен, а 17% го смятат за загубено време. Проучване на същата агенция за периода 1989-2014 г. дава следната картина: 1% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са напълно успешни; 8% – че е имало и грешки, но постигнатото е повече; 34% – че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% – че това са напълно загубени и тежки за народа години. Сходни са и резултатите на Алфа Рисърч. За разлика от тези изследвания, на които аз вярвам повече, напоследък научихме от Евробарометър, че за разлика от другите европейски народи, 75% от българите предпочитали да останат в ЕС. В това аз доста се съмнявам. Изобщо, съмнявам се все повече и все по-силно във всичко, което ни казват началниците от Брюксел.

Добре е съвременниците да знаят фактите въз основа на които се оценява развитието на нашата страна. Десните политици и икономисти се занимават активно с преиначаване на процесите в България след 1944 г. Те упрекнаха народа, че не виждал истината, че е забравил колко лошо е живеел при социализма, че не осъзнавал колко добре живее сега. Някои десни политолози отидоха още по-далече, обяснявайки неприятните, според тях, резултати със „загубената памет”, с „неразказаната истина за социализма”. Обвиниха хората, че са забравили колко лошо са живеели тогава и поради това сега погрешно страдат от носталгия по това мрачно минало.

В този хор от клевети може би има нещо вярно относно забравата. Някои неща наистина се забравят. Забравени са числата и фактите, които показват каква е била нашата икономика и нашият живот преди 27 години и каква е сега. Премълчава се разгромът на българската икономика, осъществен от същите хора, които сега обвиняват българите в „къса памет”. Има една желязна мъдрост: когато числата говорят и боговете мълчат! Затова нека послушаме гласа на числата.

Започвам с напомняне на числата по едно от многото престъпни деяния – разрушаването на производствения потенциал на България. Това е едно от най-големите престъпления на българските политици през последния четвърт век. Защото не може да има прогрес в едно общество, което не произвежда материални и духовни блага, не се движи напред, а насочва главното си внимание към разрушителни действия и връща страната с десетилетия назад по количеството и качеството на произвежданите продукти и услуги, по развитието и използването на трудовия и интелектуалния си потенциал.

Такъв катастрофален срив на производството в България и за толкова дълъг период не е имало нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което го допуска е достойно за съжаление! А за неговите политици по това време – преценете къде им е мястото. Във всеки случай, не на нови ръководни постове, самовживяващи се в ролята на държавници от европейски или световен ранг.

Всички данни на които се позовавам в този панорамен анализ са от официални български източници, посочени под таблицата. Нито едно число от първичната информация не е измислено от мен. За да избегна добре известните на икономистите условности от сравняването на разновременни стойностни величини, а също и от влиянието на не винаги реалните и често променящите се цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са най-меродавни. Защото един тон е един тон – и тогава и сега. Един метър продължава да е един метър (виж таблицата). Докато един тогавашен лев не е равен на един днешен лев, поради влиянието на фактора „време”.

В следващите три таблици обхващам периода от 1988 до 2014 или 2915 г. Членството в ЕС обхваща последните 10 години. То обаче е предхождано от присъединяване към Световната търговска организация (СТО) и подготвяно от асоцииране към ЕС, и провеждане на икономическа политика под диктата на МВФ и Световната банка от 1990 г. През юли 1991 г. започнаха преговорите ни за присъединяване към Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), предшественик на СТО. Преговорите за асоцииране към ЕС започнаха през Май 1992 г., а самото асоцииране влезе в сила от февруари 1995 г. Тази икономическа политика беше еднопосочна и еднаква по своята същност през целия 27-годишен период. Предходните фази подготвяха икономиката ни за изискванията на последващите, като се преливаха една в друга. Поради това разделянето им нито е възможно, нито е целесъобразно. /Очаквайте продължение/

Проф. Иван Ангелов,

Член-кор. на БАН

, , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *