sib zx620y348_3031549

Прогнози

Работодателите отказват да променят позицията си за осигурителните прагове

28 Авг. , 2017  

Работодателските организации считат минималните осигурителни доходи са ненужни и отказват да променят позицията си по темата. Това става ясно от отворено писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Той предупреди, че осигурителните прагове ще бъдат определени административно, ако бизнесът не участва в дискусията и тази година, и именно това предизвика реакцията на бизнеса.

Четирите национално представени работодателски организации бойкотират преговорите за втора поредна година, защото смятат, че определянето на минимален осигурителен доход по длъжности и браншове е остаряло и ненужно. Те настояват фокусът да бъде върху нов модел на определяне на минималната работна заплата. След миналогодишното отсъствие на бизнеса на преговорите правителството запази в бюджета за 2017 г. нивата на осигурителните прагове. От думите на министър Петков обаче се разбира, че вероятно ще бъде заложено повишение в бюджета за 2018 г.

Аргументите на бизнеса

Минималните осигурителни доходи, определяни в България по заемани длъжности и икономически дейности, нямат аналог сред европейските икономики и се смятат за ненужни както от експерти, така и от работодатели. АОБР аргументира преценката си, като посочва, че увеличението на праговете е едва 2.5% за тази година, докато в същото време средният осигурителен доход расте с над 6% през първите шест месеца на 2017 г. Приходите от осигурителни вноски пък отбелязват още по-значително повишение – с над 10%. „Това още веднъж и категорично доказва ненужността на МОД“, посочват работодателите в писмото.

Липсата на промяна в нагласите на представителите на бизнеса не е изненада, тъй като приоритетите им са ясни още от началото на годината, а сред тях са именно законодателни промени за премахването на осигурителните прагове. Европейската комисия също не подкрепя определянето на нивата по длъжности и икономически дейности, посочва АОБР. „Следва да се отчете и откритата процедура срещу Република България по т.нар. прекомерни макроикономически дисбаланси на ЕК (execive macroecomic disballances), конкретно прекомерният ръст на показателя за т.нар. единични разходи на труд (unit labor cost) и нарастването на данъчната и осигурителната тежест върху заетостта и работните места“, допълва още бизнесът.

Фокус върху минималната заплата

Приоритет на бизнеса през тази година остава приемането на механизъм за определяне на минималната работна заплата вместо сегашния режим на административното му фиксиране от правителството. Централно място в тяхната програма заема ратифицирането на Конвенция 131 на Международната организация по труда, която включва най-широката рамка от критерии за определяне на минимално заплащане и намира подкрепа както от работодателски, така и от синдикални организации. АОБР обаче посочва, че с втвърдяването на диалога и позициите по механизма на практика прилагането на принципите в Конвенция 131 се отклонява.

https://infogram.com/25fd50fc-d555-4468-94b2-1c33314b57dd
Източник: НОИ

Източник: http://www.capital.bg/

 

, , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *