petkov-4

BgEconomist

Ролята на независимите икономисти за просперитета на България

13 Ян. , 2017  

В памет на проф. Кръстьо Петков

Повод за този материал е крайно оскъдното отразяване на конкретните резултати от дейността на проф. Кръстьо Петков, който ни напусна на 23 декември 2016 г. Присъстваха стандартните клишета, без да се споменат някои негови конкретни приноси за повече прозрачност в обществено-икономическите отношения, за отстояване интересите на обществото и борбата му за по-голяма справедливост във взаимоотношението „Труд и Капитал“. Той именно олицетворяваше независимия експерт и се беше посветил да създаде гилдия на независимите експерти и да се чува  техния глас по отношение управлението на държавата. Чрез Съюза на икономистите (https://bgeconomist.bg/(link is external))  и създаденото сдружение Независим институт за приложна икономика – НИПИ (http://www.nipi.eu/) той даваше територия на експертни становища по актуални проблеми на обществото. Те са видни от интернет-страниците, посочени по-горе. Поемаше на своя отговорност становища и мнения на експерти – т.е той беше един съвременен Матросов на независкимата икономическа мисъл, поведение и действие. В тази връзка си позволявам да отбележа 2 особени важни действия, които той предприе и те дадоха положителни резултати.

І. Концесиите

1. Проектозакон за концесиите

След 2 съгласувания с екип на Съюза на икономистите, профсъюзите и независими експерти беше внесено в Министерския съвет становище по проектозакона за концесиите, което беше скрито ( не бе приложено към съпътстващите проектозакона документи) от парламентарните комисии. Това само потвърди силно критичната позиция на Съюза по отношение лобисткия характер на закона и реалната опасност за икономическата независимост на държавата. Последва негово участие в заседанието на Парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм и решението на членовете беше да не се допусне този закон до „първо“ четене. Такова решение е било прието и в Комисията по енергетика. Поради това, че водеща е Комисията по правни въпроси този проектозакон влезе в Парламентарна зала. Дискусията в залата повтори безпомощността на членовете на комисиите по отношение на тази материя и повърхностното дискутиране текстовете на отделните членове от проектозакона, респ. тяхната  несъстоятелност и последващо въздействие върху икономическия живот на страната. Проектозаконът беше приет само с 10 гласа разлика на първо четене поради непонятна незаинтересованост и безразличие на депутатите ( 75 гласували „за“, 65 – „против“ и „въздържали се“, а 100 – не гласуват). Под ръководството на проф. Петков беше направен подробен анализ на целия процес на приемането на този проектозакон на първо четене в обем от 91 стр. и беше оформен като – Казусът „ Концесиониране и парламентарен лобизъм“. Документът е достоен за обучение на начинаещи политици, на представители на гражданското общество и на студенти/специалисти в областта на публично-частното партньорство.

2. „Златната“ концесия

След анализ на концесията за добив на злато в Челопеч на компанията „Дънди прешъс металс“ и обменената кореспонденция с Минно-геоложката камара и със ръководството на българския клон на компанията се потвърдиха изводите, че:

а/ Концесията не е изгодна за България. Това беше заключението и на Сметната палата в одитния й доклад № 0400001414 за извършен одит на договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, предоставена на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г., а и именно: „В резултат на извършения одит и въз основа на определените критерии за оценка се формира заключение, че осъщественият контрол по изпълнението на договора за концесия за подземни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, за периода 2011 г. – 2013 г. не е достатъчно ефективен, тъй като: 6. Осъществяваният текущ контрол е преимуществено документален. В по-голямата си част той се основава на подадените от концесионера данни, което не гарантира тяхната достоверност и създава риск за формално изпълнение на контролните функции и недостатъчна ефективност от извършването му.“

Индиректно се признава, че извън Европейския съюз ( а България е с най-големи запаси на злато сред страните-членки) има по-добри практики – по-високи концесионни възнаграждения ( от 1,44% в момента за тази концесия ) за Държавата/концедента и дори делово участие на Държавата. Румъния – 20%, Сърбия 40- 50% ), като по този начин по-правилно се защитават интересите на обществото;

Държавата се ощетява и по отношение на базата за изчисляване на концесионното възнаграждение:

Съгласно одитния доклад на Сметната палата се взема стойността на съдържанието на ценните метали – злато, мед и сребро в добитата количество руда -– т.4.2 „Годишно концесионно възнаграждение

Съгласно КД концесионерът се задължава да заплаща на концедента годишно парично КВ, в размер на 1,5 на сто от стойността на металите, (мед, злато и сребро) в добитите количества руда, изчислена от концедента по средноаритметични международни цени на металите по курс „продава” на ЛБМ за предходния шестмесечен период, на база утвърдената от концедента номенклатура на крайните продукти от добива и преработката на рудата“

А от писмото на Изпълнителния директор на ДПМ Челопеч ЕАД от 10.08.2016 г. се вижда, че компанията е приела друг подход: “Приходите на концесионера се формират от съдържанието на металите в концетрата, а не в придобитата руда…“.  На кой да се вярва?

б/ Почти същия подход е приложен при разрешението за концесия на Ада тепе- Крумовград, която е по-неизгодна за България,защото:

Съгласно техническият доклад на компанията-майка златното съдържание е почти двойно ( 6,74 гр./т)  респ. рандемана на добиване на база на нова технология ще бъде 2 пъти по-голям  ( 80% ) в сравнение с Челопеч, а концесионното възнаграждение е 1,41% при 1,44% при Челопеч;

Срокът за откупуване на инвестициите ( около 160 мил. долара) съгласно същия доклад при норма на възвращаемост на инвестициите ( IRR – 26,3%) e 3,3 години и живот на мината около 10 години. А срокът на концесията е 35 години? С какви аргументи е даден този срок и какво ще остане след 10 години в Крумовград?

ІІ. Законопроекти:

1. Оценка на въздействието на нормативните актове като ново изискване в изменения на Закона за нормативните актове, в сила от 1.11.2016г.

Съюзът на икономистите реагира с конкретни предложения по Наредбата за изработване на оценка на въздействието – https://bgeconomist.bg/%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%80%d1%82%d0%bd%…(link is external). Те не бяха взети пред вид е в момента:

Няма изискване за оценка на нормативния акт върху държавния и общинските бюджети. А това е в пряка корелация с новия законопроект за концесиите и особено при въведените „несамофинансиращи се концесии“, при които Държавата или общините ще трябва да плащат на концесионера за положените от него усилия, за лихвите по взетите от него кредити, а в т.ч. и неговата печалба;

Няма въведен контрол от независими институции на тези оценки, които трябва да прави самият нормотворец ( конфликт на интереси ). Общественото обсъждане на специализираната страница на Министерския съвет е чиста демагогия, тъй като се извършва подбор ( действа цензура) на направените критики, предложения и мнения.

2. Законите за държавните бюджети , в т. ч. и за 2017 г.

https://bgeconomist.bg/%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%…(link is external)

Не е достатъчно да се правят само анализи и прогнози за икономическото развитие на държавата, за да може след време да погалиме съответното его с констатацията „нали ви предупредихме“, „нали предсказахме“. Участието на икономическата мисъл е в ежедневното участие в обществения живот чрез оценка на действията на управленския елит и на въвежданите нормативни актове. Не бива да се чака инициативата на медиите, защото повечето от тях се подчиняват на посоката на политическия вятър. Например:

Кой ще контролира направените препоръки в одитния доклад от м.юли 2016 г. на Сметната палата от „златната“ концесия, а именно: „Въз основа на направените констатации и изводи в настоящия одитен доклад се дават следните препоръки на министъра на енергетиката:

1. Да се разработи финансово икономически анализ на концесията и да се предприемат действия за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за държавата и концесионера.

На основание чл. 50, ал. 2 от Закона за Сметната палата в срок до четири месеца от получаване на настоящия доклад министърът на енергетиката следва да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата.“. Срокът за изпълнението на препоръките е изтекло на 6.11.2016 г. , а резултатът?

Кой ще анализира икономическите параметри на действащите концесии, а така също и на предстоящите за летище София, Пловдив, при които се възпроизвеждат лошите практики?

Кой ще се грижи за реализиране на една просперищата регионална политика с държавна подкрепа?

И още много въпроси – кой. Но тези въпроси и реакцията към тях бяха ежедневието на проф. Петков ( в т.ч. и срещу опитите да се приватизира ЕАД“Български пощи“) не бяха споменати и в отчетния доклад на Съюза на икономистите за периода 2013 – 2016 г.  И възникват нови въпроси от друг характер:

Ще продължи ли Съюзът на икономистите да бъде този защитник на обществените интереси и да бъде трибуна на независими, компетентни и аргументирани мнения и становища. А предстои напр. „второ“ четене на проектозакона за концесиите? Така както беше по времето на проф. Кръстьо Петков?

Ще има ли последовател на намерението на проф. Петков за по-активна намеса на икономическата мисъл при изработването на нормативни актове с въздействие върху икономическия живот на България? Да се въведе в практиката икономизация на правото, защото и при най-добрите макроикономичски анализи при икономически слаби закони няма да има имат резултат. Не трябва да допускаме да се приемат лоши, несъвършенни от икономическото им въздействие закони, а след време да ги променяме. Това внася неустойчивост и непрогронизируемост на правнат асистема в България и не случайно намаляват чуждите инвестиции. Не бива да допускаме онази характеристика на зарадни експерти за българския управленски модел „Да допускате грешки е разбираемо, но защо като ги оправите ги отчитате като успехи?“

Ако няма положителен отговор на тези въпроси ще означава, че съболезнованията по отношение на неговата кончина са били демогогия. И институциите ще си отдъхнат, че си е отишъл един борец за справедливост и прозрачност. Икономистите в България ще се реализират като Гарибалдейци, като наследници на Левски и Ботев, или ще си измиват пилатпонтийски ръце със зачитане на чужди ( често небългарски ) интереси и да жертват бъдещото на България в името на собственото робско, безлично съществуване.

Надявам се, че проф. Кръстьо Петков ще има последователи, но обединени и все по-силни, което той заслужава, а и ние сме му искрено задължени. И дано това да стане по-скоро.

4.01. 2016 г.

Д-р инж. Александър Трифонов

, , , , , , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *