Съюз на икономистите в България

Сближаването в ЕС като централен приоритет на българското председателство: предложения за реформа на финансирането на политиките на ЕС

Съюзът на икономистите в България (СИБ), Институтът за държавата и правото при БАН (ИДП)  и Българската асоциация по международно право станаха инициатори на провеждането на серия от дискусии, посветени на проблемите на сближаването в ЕС в контекста на протичащите реформи в модела на европейската интеграция на съвременния етап и разработването на Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода след 2020г.

Първата дискусия беше проведена  на 20 декември 2017 г. с Кръгла маса на тема „Сближаването в ЕС като централен приоритет на българското председателство: предложения за реформа на финансирането на политиките на ЕС“ , организирана с партньорството на Българската асоциация по международно право, Института за държавата и правото при БАН (ИДП) и Съюза на икономистите в България.

В кръглата маса взеха участие 28 учени и практици, сред които:  проф. д.ик.н. Методи Христов от Висшето  училище по застраховане и финанси, проф. д.и.н Велчо Стоянов от УНСС,проф. д-р Татяна Хубенова–Делисивкова, доц.д-р Димитър Нинов, доц.д-р Вл.Царевски,  инж.С.Джалев и др.членове на Съюза на икономистите в България.; проф. д-р Ирена Илиева – и.д. директор на ИДП при БАН, доц. д-р Денчо Георгиев – зам. председател на Българската асоциация по международно право, проф. д-р Стефка Наумова – ИДП, д-р Васил Тодоров – главен секретар на Българската търговско-промишлена палата, доц. дюн Живко Георгиев – декан на Юридическия факултет на УНСС, проф. Динко Динков – УНСС, проф. д-р Дарина Зиновиева – ИДП, проф. д-р Ганета Минкова – ИДП, съдия Сибила Симеонова, д-р Тони Димов – председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, гл. ас. д-р Цветанка Лозанова – ИДП, докторанти в ИДП и други. В дискусията участваха представители на Клуб „Сребърна икономика“, както и на Българската асоциация на пенсионерите. Писмени становища бяха представени от преподаватели и докторанти от ИУ-Варна, УНСС, Стопанска академия „Д.Ценов“-Свищов и др.

Проф. Методи Христов направи презентация на тема „Финансовото бъдеще на ЕС“, в която представи сегашното състояние и перспективите пред ЕС. Доц. Денчо Георгиев представи основните аспекти на сближаването в ЕС и се фокусира върху дискусионните въпроси и конкретни предложения, които да се формулират и представят за подпомагане на българското председателство на ЕС.Проф. Т.Хубенова подчерта заинтересоваността на България да допринесе за реформата на бюджета на ЕС за целите на по-ангажирана политика за преодоляване на задълбочилите се социално-икономически диспропорции  между държавите-членки на ЕС и преодоляване на проблеми, които дивергенцията създава при наличието на диференцирана интеграция между държавите от Еврозоната и останалите държави-членки. Проф. И. Илиева критично оцени административния капацитет за използване на политиката на сближаване и акцентира върху конкурентноспособността и по-специално малките и средни предприятия. Г-н Димитър Нинов от Съюза на икономистите в България предложи да се съсредоточим върху вътрешните проблеми като сивата икономика, ниската събираемост на данъците и други области като здравеопазване и образование. Проф. Динко Динков призова документа, който ще се изработи да се върне към ценностите на основателите на Общностите и най-вече към идеите на Жан Моне, които са позабравени от сегашните лидери на ЕС. Д-р Тони Димов постави проблема за започналата от Европейската комисия наказателна процедура срещу Полша и актуалните предизвикателства пред интеграцията в ЕС чрез  политиката за сближаване.

Основните идеи, които се поставят на обсъждане за включване във финалния документ на Кръглата маса  са насочени в следните направления:

• Бюджетните средства на ЕС да се насочват само към изоставащите икономики, съобразени с ценностите на европейската интеграция за равенство и солидарност и с целите на ЕС за преодоляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства;
• Да се предложи въвеждане на прогресивност във финансиране на политиките на ЕС. Това означава вноските на държавите-членки в бюджета на ЕС да нарастват или спадат в зависимост от отклонение спрямо средната стойност на брутния национален продукт (БНП) на глава от населението

Какво конкретно може да направи България през своето председателство?

• България би могла да подготви и внесе (евентуално заедно с други непосредствено заинтересовани страни от Източна, Централна и Южна Европа), предложение в Съвета на ЕС за искане до Комисията по чл. 241 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) за това Комисията да направи проучвания и да изготви предложения за въвеждане на прогресивност по вноската на държавите членки на база БНД (чрез коефициент, отразяващ отклоненията от средните за ЕС стойности на БНД на глава от населението) и за реформи по финансирането на политиките на ЕС, така че те да бъдат съобразени с ценностите за равенство и солидарност и с целите за преодоляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства (заложени в чл. 174 ДФЕС и чл.175 ДФЕС).
• По време на председателството си България може да работи с непосредствено заинтересованите страни за формулиране на основните параметри на реформите на политиките, които да залегнат в искането на Съвета по чл. 241 до Комисията.

В резултат от дискусията и обобщаване на изказаните мнения е изработено Становище на тема: “Сближаването в ЕС като централен приоритет на българското председателство: предложения за реформа на финансирането на политиките на ЕС“. Виж  Приложението: Stanovishte_cohesion

Становището е предоставено на вниманието на Президента на Република България Г-н Румен Радев, Министър-председателя Г-н Бойко Борисов и членовете на Министерския съвет.

Становището  е оповестено на сайтовете на Института за държавата и правото при БАН и на Съюза на икономистите в България.

УС на СИБ

featured, БАН, кръгла маса, СИБ, становище