book-3038739__340

BgEconomist,Експертни мнения

Свободното време – проблема пред съвременните марксисти

21 май , 2018  

Иван Николаев, доц. д-р по икономика

Карл Маркс и Фридрих Енгелс изследват човешкото време през средата на 19-ти век, преди всичко, като обект на капиталистическото преуспяване, експлоатацията на работническата класа.  Капиталът купува работна сила и изисква цялото  време (без прекъсванията за физически потребности) да се поглъща от работа за него –   „човек е свален до положение по-лошо от това на товарно животно“. Експлоатираният човек няма свободно време.

Именно като наследяват капиталистическата употреба на работната сила и съответно търсенето на максимално използване на работното време на работниците те осветляват проявяването на принадената стойност, натрупването на печалба, самонарастването на капитала. В „Капитала“,  „Анти Дюринг“, „Теории на принадената стойност“ и в други произведения на марксизма се изтъква, че само чрез превръщането на задължението за труд във  всеобщо и свеждането на потреблението до нормалното за работническата класа се разкрива възможността за разполагане със свободно време от всяка личност.

Изтъквайки работното време като възможен продукт от изчезването на капиталистическата експлоатация Карл Маркс и Фридрих Енгелс го посочват като по-мащабно богатство на личността и обществото от материалните и нематериалните блага.

Заслужава да си припомним поредицата от техни изрази за ценността на свободното време , които могат да бъдат срещнати в произведенията им. По съществени от тях са:

– ще се осигури истинско човешко развитие;

– ще се даде възможност за участие в работите, опиращи до цялото общество;

– ще се осигури развитие по всички посоки и активно проявяване на всички способности, както физически, така и духовни;

– ще се осигури простор  за свободна умствена и обществена дейност на индивида;

– ще се осигури простор за свободна дейност и развитие;

– ще има време за собствено развитие;

И непременно – че то е време с което може да се разполага и съответно е самото богатство.

Колкото и то да не е централен обект на техните изследвания, те отбелязват най-съществените елементи на разумното употребяване на свободното време в полза на личностите и на цялото общество. Между тях  се споменават:

– образование;

– интелектуално  развитие;

– изпълнение на социални функции;

–  удоволствия;

–  другарско общуване;

– свободна игра на физическите и духовните сили.

Както за обществото така и за всяка личност използването на свободното време същевременно ще води до превръщането на „производителния труд от тежко бреме в наслаждение“.

Век и половина по-късно обществото и преобладаващата част от личностите разполагат със свободно време. Разбира се, различните социални слоеве, различните възрастови групи, хората от различните етноси и раси нямат еднакво или пропорционално свободно време. Но все пак хората, във висока степен, могат да решават как да употребяват своето свободно време.;

Изучаването на времето в подготовка на преброяването през 2011 година с бюджета на времето на населението в периода 2009-2010 години предлага информация за свободното време (вж. таблицата). Видно е1 че над 98 % от участващите в проучването са разполагали със свободно време. Средно на всеки от тях се падат по 4:30 часа в денонощието; или казано по друг начин – 1/6 от денонощието е обхваната от свободното време.

Като хора, запознати със съвременния живот, с разпространените обществени разбирания, ние няма да намерим между фиксираните при бюджетните проучвания, съставки на категорично, или приблизително известни и изтъквани негативни явления. Без да се търси тяхното изчерпателно изреждане, не е трудно да се изтъкнат поне някои от тях.

Бюджет на времето на населението в периода 2009 – 2010 години

(извадка)

Основна дейност Средно на участващо лице (часове и минути) Относителен дял на участващите в дейността
1. Лични грижи 12:20 100.0
2. Заетост 7:14 32.9
3. Обучение 5:33 6.0
4. Домакинска работа 3:54 87.6
5. Доброволна работа и помощ 2:13 5.1
6. Свободно време 4:30 98.2
–          Дейности, свързани с участие 1:14 1.1
–          Гостуване и празненства 1:23 7.3
–          Друг социален живот 1:06 54.5
–          Забавления и културни дейности 1:33 0.6
–          Ходене, туризъм 1:33 13.5
–          Спортове и дейности на открито 2:00 4.7
–          Компютърни и видео игри 1:39 3.0
–          Друг вид из ползване на компютри 1:36 12.2
–          Други хобита и игри 1:32 5.3
–          Четене на книги 1:20 8.4
–          Друг вид четене 0:49 15.3
–          Телевизия и видео 2:56 91.9
–          Слушане на радио и музика 0:59 5.1
7. Пътуване 1:13 79.0
9. Неопределено използване на времето 0:38 4.3

 

Известно е, че диетолозите съветват всеки ден жените да пият по една чаша червено вино, а мъжете по 2-3. Това веднага откроява, че пиянството, заедно с тютюнопушенето и наркоманията са вън от полезностите. Но не могат да се намерят в номенклатурата на бюджета на времето. Дори не може да се разбере дали се крият в състава на свободното време или при храненето или пък в трудовата заетост.

Над 90 % от хората отделят около 3 часа средно на ден за телевизия и видео. Знаем, но не можем да видим, каква част от това време е посветено псевдо културни и развращаващи телевизионни  и радио предавания.

Като хора, запознати със съвременния живот, с разпространените обществени разбирания, ние няма да намерим между фиксираните при бюджетните проучвания, съставки на категорично, или приблизително известни и изтъквани негативни явления. Без да се търси тяхното изчерпателно изреждане, не е трудно да се изтъкнат поне някои от тях.

Известно е, че диетолозите съветват всеки ден жените да пият по една чаша червено вино, а мъжете по 2-3. Това веднага откроява, че пиянството, заедно с тютюнопушенето и наркоманията са вън от полезностите. Но не могат да се намерят в номенклатурата на бюджета на времето. Дори не може да се разбере дали се крият в състава на свободното време или при храненето или пък в трудовата заетост.

Над 90 % от хората отделят около 3 часа средно на ден за телевизия и видео. Знаем, но не можем да видим, каква част от това време е посветено псевдо културни и развращаващи телевизионни  и радио предавания.

От  участващите в проучването 4,7 %  са посочени  като занимаващи се със спортове и дейности на открито. Никъде не се отделят хората, които са зрители както на спортни състезания, така и на състезания между животни.

С четене на книги се занимават 8.4 %, а с друг вид четене – 15.3 %. Това, което не може да се разбере е колко от тяхното време се отделя на жълтата преса и колко на порнографската литература. Пък от публикациите за тиражите на вестниците е известно колко голяма аудитория имат жълтите седмичници в сравнение със сериозните вестници. Споменавани са и високите тиражи на порнографските издания.

Обществото е твърде добре осведомено, че хората с високи доходи де отдават на разхитително потребление и трупане на материални блага. Свободното време посветено и на тези дейности няма място в показателите на бюджета на времето.

Изтъкването на тези липси не е упрек към проучвателите, които следват установените традиции при разработването на бюджетите на времето. То е необходимо само за да се подчертае, че има място за търсене на допълнителни подходи за развитие на полезното, което е установено и използвано досега.

Днешните адепти на марксизма няма как да стоят встрани от различията между очакванията и мечтите, формирани в средата на деветнадесетия век, и реалностите в началото на двадесет и първия век.  Напълно е логично да се търси съвременно развитие на проблематиката на свободното време, на формирането на нови детайлни показатели за неговия състав, при рационално следване на линията предначертана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Има място да се осъществят следните решения:

Първо, издигане и усвояване на възгледите за свободното време, формирани през средата ва деветнадесетия век като критерии за разграничаване на две основни негови части:

– смислено,

– от прахосвано да увреждащо личностите и обществото в цялост.

Второ, разработване на методични правила за категорично и пълноценно прилагане на тези критерии.

Трето, прецизно осмисляне и допълване на обособените групи от обществото, за които ще бъде полезно да се провеждат изследвания чрез бюджета на времето. При съхраняване и допълване на групите може да се стигне и да се ползват поне следните:

– възраст и пол;

– доходи;

– образование и културно равнище;

– фактическо семейно положение;

– етническа принадлежност;

– духовна насоченост:

– свободомислещи (агностици и атеисти),

– религиозни,

– привърженици на други мистични и мистифициращи формации (участници в сеанси на врачки, екстрасенси, оракули, медиуми, магьосници и други подобни);

– социални и политически възгледи.

Четвърто, обхващане на позитивния опит по смисленото ползване на свободното време и разкриване на достъпни канали за неговото увеличаване.

Пето, реализиране на реално сътрудничество с изследователи, които не са марксисти, но са достатъчно добросъвестни за да искат пълноценно използване на реалното свободно време в нашето ирационално общество.

 

 

, , ,


One Response

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *