KP

Предстоящи събития

СЛЕДКРИЗИСНАТА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ: НАШ ДЪЛГ Е ДА ОБОСНОВЕМ УСПЕШНИЯ МОДЕЛ

10 юни , 2016  

Слово на проф. Кръстьо Петков,
Председател на Съюз на икономистите в България, по повод Деня на икономиста, 11 юни, 2016 г.

Уважаеми членове на СИБ,
Драги колеги икономисти,

Най-напред: честит празник!
Желая на всички здраве, кураж и несекваща творческа мотивация. Доброто здраве ни е необходимо, за да сме енергични и професионално успешни; куражът – за да се справим с нарастващите предизвикателства пред професията на икономистите; мотивацията – за да отговорим на критиките, които се отправят напоследък към нашата гилдия, че носи вина за кризисното състояние на българската икономика.
Моето кратко слово е реакция на публичните упреци за упадък на икономическата теория и професията „икономист“. Те се чуват отвсякъде – от държавни институции и медии, граждански структури и социални партньори. Изостри се и дискусията вътре в икономическата теория и практика – между представителите на различните школи, традиции и нови постмодерни течения.
Конкретната причина за споровете е ясна: глобалната криза в продължение на осем години задушава растежа и блокира просперитета; краят на това изпитание не се вижда, независимо от периодично обявяваните оптимистични прогнози за възстановяване на пред-кризисните равнища.
В България, както обичайно се случва напоследък, сякаш по обща команда се премина от аргументирана критика към преднамерен негативизъм и плиткоумно отрицание.
Какво друго може да означава:
– обявеното решение специалността „икономист“ да се изключи от групата на приоритетните направления, по които се извършва обучението във ВУЗ!
– прочистването на висшите държавни институции ( вкл. НС, министерствата и агенциите) от високо-класни икономисти;
– отстраняването на социално-икономическите дисциплини от достъп до специализирани европейски програми за финансиране, за да се осигури предимство на природно-техническите науки;
-отказът да се финансират традиционни участия на български социолози и икономисти в утвърдени европейски изследователски платформи, каквото е например Европейското социално изследване;
-словесната агресия на ултра-неолибералните пропагандисти по медиите спрямо всеки, който се осмели да се ангажира с позиции, несъвпадащи с тези на рейгъномиката и татчъризма, Вашингтонския консенсус и либертарианството.
Дирижираното настъпление срещу достоверната икономика и нейните професионални представители става повсеместно и крие опасни последици. С другите форми на дискриминация в науката и академичните институции, каквито са напр. прекратяване на държавната подкрепа за професионалните асоциации като нашата, отдавна сме свикнали и сме принудени да се справяме сами.
Най-добрата защита на статуса, престижа и значението професията „икономист“ е самокритичната оценка на ситуацията. Нека да започнем със самите нас – като носители на знания, опит и иновативни търсения.
През последните 25 години гилдията допусна –пряко или косвено, един идеологизиран модел на икономиката да бъде изместен от друг. Отхвърли се концепцията за държавното планово стопанство, която в продължение на повече от четири десетилетия заемаше господстващо положение; на нейно място се появи друга доктрина , също така обявена за безалтернативна: неолибералната. Нови, войнстващи мрежовици и пропагандисти превзеха медийното пространство,инфилтрираха се в университетското образование, развиха изследователски (пазарно ориентирани и щедро финансирани) центрове, атакуваха социалните мрежи дори.
СИБ е една от малкото структури, която се опитва да поддържа баланса между различните теоретико-приложни направления –както онези, които са апробирани успешно в историята за преодоляване на временни катаклизми и циклични кризи; така и новите работещи модели на ускорено (догонващо или изпреварващо) икономическо и социално развитие, които се прилагат в отделни региони на света.
Но нашите усилия не са достатъчни. Имаме нужда от партниране и разбирателство със сродни социални науки, с бизнеса и синдикатите, с гражданските движения. Апелираме за коренна промяна в отношението на държавните институции и органите на местната власт към търсещата, креативната и плуралистична икономика.
А такава има –в Европа и в световните университетски и изследователски центрове, както и в България. Говоря за съвършено друго „агрегатно“ състояние на нашата научна и практическа област –противоположно на идейно-политическия моноцентризъм, при който неолибералните течения и разновидности са се самообявили за единствени притежатели на истината; при това на истината от последна инстанция.
Вече има какво да се противопостави на тази талмудистка школа, без да изпада в тематичен и вербален примитивизъм и да се профанизира за пореден път икономическата наука.
Най-важният ни аргумент е, че извън България и прилежащите региони на североизток, във водещите доскоро центрове и промотъри на Вашинтонсикя консенсус, неолибералната ортодоксия вече слиза от икономическия и управленския дневен ред. Световно известни учени, в т.ч. нобелисти коментират силните и слабите страни на концепциите за новата нормалност, количествените улеснения за хората, базовия доход, контролирания растеж, офшорните финанси, подоходното неравенство, и други . Фактът, че тази кожнцептуална промяна още не се е случила в България, е наш национален проблем, част от стигмата ни като провинция на постмодерния научен свят.
Въпросът е с какво да бъде заменен отиващият си неолиберализъм? С друг безалтернативен модел, който след време ще бъде провален и отречен! Това вече сме го виждали и изживяли!
Позволявам си да се позова на един от безспорните авторитети, харвардския професор по макроикономика Дан Родрик, който написа забележителната книга: ‘Economics Rules: Why Economics Works, When It Fails, and How To Tell The Difference” (2015) Проф. Родрик е прав със своето : „Икономиката не е вид наука, в която има един вечен истински модел, който работи най-добре във всеки контекст“ Следователно, продължава същият автор „въпросът не е „да се постигне консенсус за това кой модел е правилен“… а да обосновем кой модел е най-приложим в дадена среда“.
Нека се възползваме от този съвет. В него има рационално ядро и доказателства от текущата икономическа практика; има и перспектива за конкурентно научно мислене; има и предизвикателство към икономистите, особено от по-младото поколение, кото беха искали да се изградят като специалисти с демократичен и плуралистичен профил.
Конкурсът „Млад икономист“ , който СИБ организира за дванадесети пореден път през последните години е тематично ориентиран към авангардни и прогресивни теми, които развиват най-дефицитното качество у всеки творец: евристичното мислене.
Поздравявам победителите в конкурса ученици, студенти, докторанти и практици и им желая успешна професионална кариера!

, , ,


One Response

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *