Clipboard13

BgEconomist,Форуми на СИБ

Социално – икономическите проблеми на пандемичната криза

7 Апр. , 2021  

Национална дискусия по социално – икономическите проблеми на пандемичната криза, Втора сесия, 15 февруари 2021г, София

На 15 февруари 2021г. се проведена Втора поредна сесия на Националната дискусия по социално-икономическите проблеми на България в условията на пандемичната криза. Дискусията е организирана съвместно от Съюза на икономистите в България и секция „Социология“ на Съюза на учените под егидата на ФНТС. На Първата сесия на Националната дискусия от 15 декември 2020г. бяха представени 15 доклада и 4 изказвания, а на Втората сесия – 11 доклада и 5 изказвания. Инициативата на колегията от икономисти и социолози се осъществява в рамките на дейността на Клуб “Сребърна икономика“ на Съюза на икономистите в България, който Клуб се ангажира с актуални дискусии и творчески обмен по най-остри проблеми на българското общество и социално-икономическото му развитие. Съдържателността на представените доклади и изказвания и актуалната им значимост се дават основания да положим усилията да се публикува в колективен труд сборник от материали, които са убедителни с научната добросъвестност на отразяване на българската действителност от началото на пандемичната криза в 2020 г.  до сега.

В отговор на актуалната обществена потребност от оценка и избор на подходи за преодоляване на кризата с епидемията от КОВИД-19 колегията от икономисти и социолози участва в дискусията с интересни доклади и изказвания по широк кръг проблеми в няколко основни области на социално-икономическото ситуация в България и борбата с пандемичната криза:

1/ социално-икономическа оценка за характера и протичането на пандемичната криза и предизвикателствата пред емпиричните изследвания на нейните последици;

2/ обществените нагласи относно мерките против кризата /включително по темата „за“ и „против“  ваксините/ и  начина на управление на пандемичната криза;

3/ състоянието на образованието и образователната система по време на пандемичната криза;

4/ състоянието на заетостта и пазара на труда ;

5/ въздействието на КОВИД-19 кризата върху социалната сфера и проблемите на социално слабите и влошаването на бедността;

6/ проблемите на образованието и здравеопазването в предоставянето на публични блага и предизвикателствата пред по-нататъшното развитие на системата на публични и частни блага в България, които кризата КОВИД-19 изостря;

7/ оценка на въздействието на пандемичната криза върху развитието на българската индустрия и участието й в глобалните стойностни вериги, както и влошаването на проблемите на технолологическото изоставане в условията на влошена международна конюнктура;

8/ равносметката за въздействието на КОВИД-19 кризата върху международните икономически отношения и предпоставките за преструктиране на участието на българските фирми в международния обмен;

9/ Критична оценка на състоянието на българското общество в условията на пандемичната криза, която усложнява редица съществуващи недостатъци и проблеми на обществените отношения и социалната /де/мотивация.

Представените доклади и изказвания дават възможност да се концентрира вниманието на българската общественост, както и на научната общност върху важни въпроси на необходимостта от обективната оценка на наблюдаваната криза с цел осмисляне на възникващите проблеми и предприемане на действия за ограничаване на негативните последици върху социално-икономическото развитие. По-долу представяме накратко идеите дискутирани на 15 февруари 2021г. в представените основни доклади на Втората сесия на националната дискусия.

В доклада на доц. д-р Габриела Йорданова и гл. ас. д-р Екатерина Маркова, ИФС- НА БАН на тема „Предизвикателства пред емпиричните социални изследвания в България: случаят КОВИД-19“ се подчерта, че кризата не помага, а задълбочава съществуващите методологически проблеми, налагащата се терминологична и теоретична инконсистентност, противоречията между научна общност и частни изследователски организации, отдалечаване от световните научни стандарти, мълчаливо официализиране на псевдо-научни практики (представителност ≠ квота). В условия на криза, но и не само, за българската социология е от голямо значение съблюдаване на научните стандарти за емпирични изследвания, иницииране на навременен дебат и съвместни усилия за създаване на архиви с данни и ресурси от емпирични изследвания. Подчертано бе, че научната общност трябва да се противопостави на наложената напоследък практика да се представят телефонни или квотни проучвания като представителни за пълнолетното население в България. Количествените проучвания с нестохастични извадки имат своя научен потенциал, предимства и ограничения, но усилията трябва да се насочат в намиране на ефективен и иновативен начин за социологически проучвания в условия на физическа дистанция. Представянето на резултати от емпирични изследвания трябва задължително да спазва националните и международни стандарти.

Изтъкнато бе, че процесите на дигитална трансформация се засилват заради кризата с Ковид-19 и засягат представителите на българската емпирична социология. Дигитализацията е бърза, а не постепенна и предизвикателствата за изследователските организации тепърва предстоят. Пандемията осветли и изостри въпроса за нивото на дигитални компетентности на населението в България. Как да се обхванат с Интернет проучвания по-възрастните кохорти, хората с по-ниско от висше образование, бедните и социално изключените, при които ефектите от пандемията са най-сериозни? Социолозите трябва да инвестират и в повишаване на дигиталните компетенции на интервюерските си мрежи, защото физическата дистанция може би ще остане част от „новото“ нормално.

Проблемите с обхвата при извадковите изследвания имат своите специфики и когато се използва методика на регистрация в Интернет и социалните мрежи. Тази методологическа проблематика се подценява, вместо да се полагат систематични усилия да се компенсира необхватът. Данните за влиянието на пандемията и противоепидемичните мерки в България се отнасят до хората, които имат достъп до Интернет, а уязвимите групи сякаш не съществуват. Не се използват достатъчно смесени модели на извадки – например онлайн панел заедно с телефонно проучване на хората, които не използват мрежата и други. Научната общност трябва да положи усилия за изграждане на стохастични Интернет панели, които да могат да се използват за набиране на емпирична информация. Съществуващите представителни панели от частни изследователски организации са възможност, но все още са с ограничен достъп и обхват.

Като обоснова наличието на конфронтация между привържениците и противниците на ваксинирането срещу КОВИД-19  в доклада си „За или против КОВИД ваксините“ Т. Тошкова, докт. в УНСС изтъкна необходимостта от значително подобряване на работата за по-добра и системно организирана по съвременни стандарти информираност на обществото. Неотложната потребност от подобряването на системните подходи безусловно е необходимо поради неизбежния развой на пандемичната криза в нова „трета“вълна.

В доклада си на тема: “Очаквано въздействие на ключови Директиви от Европейския стълб за социални права върху България“ гл.ас.д-р Моника Моралийска от Катедра „МИО и международен бизнес“ на УНСС представи предстоящи промени, които хармонизацията с ЕС в социалната сфера ще наложи. Очакваните ефекти от прилагането на специфични мерки от Европейския социален стълб в България включват: 1/ Въздействието на приетата Директива за баланса между професионалния и личния живот върху българското трудово законодателство; 2/ Въздействието на предложената Директива за минималните заплати върху българската икономика и върху работещите. Изводът е, че първата директива няма да доведе до значителни законодателни промени, а втората има потенциал да подобри съществено социалния статус на работещите на ниски заплати в България. Европейският стълб на социалните права (ЕССП) стартира през 2017 г. с цел да предостави нови и да подобри съществуващите социални права на гражданите на ЕС. Като е неразделна част от оценката на България за съответствие по Европейския семестър очакваните промени по Европейският стълб за социални права са съсредоточени върху заетостта, образованието и социалните въпроси. В тези области кризата КОВИД-19 изправя страната ни пред важни решения в трите области на стълба: равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална защита и приобщаване към образованието чрез гарантиране на равен достъп.

С доклада на тема  “Въздействие на  Ковид–19 кризата върху пазара на труда в България“ гл.ас.д-р Елка Сярова, катедра „Политическа икономия“ представи аналитичен икономически анализ на пазара на труда в 2020г. Пазарът на труда и работната сила много рязко се изправиха пред необходимостта от бърза реорганизация. От една страна, бяха по-силно засегнати и се ограничиха дейността, продажбите и приходите на фирми в редица производствени сфери, като последица от което в кратки срокове се генерира значителна безработица. Това рефлектира върху разходите на държавата за изплащане на обезщетения на по-големия брой безработни, които нараснаха непредвидено и съществено. Въпреки предприетите мерки и предвидените компенсации за подпомагане на бизнеса и на хората, заети във временно „затворените“ сфери, не бе преодолян и се достигна до спад в доходите и потреблението, оттук и в сферата на производството на определени групи стоки и услуги. От друга страна, с цел ограничаване на разпространението на заразата, запазване на здравето и живота на хората, се премина към по-различни, нови форми на работа и заетост, както в отделни дейности в сферата на производството, така и по-специално в сферата на услугите. Предвид това голяма част от работната сила се изправи пред предизвикателството по-бързо да ревизира и повиши своите цифрови умения, които от препоръчителни излязоха на преден план като непосредствено належащи и дори задължителни. Подобни последици се проявиха и в България, като при анализа и оценката им трябва да бъдат отчитани определени специфики на българската икономика, сред които е и тясната обвързаност с икономиката на другите страни от Европейския съюз и участието ни в регионалните вериги за доставки.

В контекста на предизвиканите от пандемията проблеми като основна тема в дискусията изпъкна анализът на въздействието на КОВИД-19 кризата върху образователната система в България. Представените на двете сессии 4 доклада по темата подчертават важни краткосрочни и дългосрочни последици от кризата в няколко аспекта: 1/ принудителният преход към дистанционно обучение подкрепя силно обществената и лична преориентация към решаване на проблемите на дигиталната грамотност на българите от всички възрастови групи; 2/ дигиталното образование ни заставя да повишим изискванията към ролята на семейството и личната родителска отговорност към образованието на подрастващите; 3/ обществото остава длъжник за гарантиране на равен достъп на подрастващите до дигитални устройства и съответно равнопоставеност в образователния процес. За целта инвестициите в образованието остават най-трудното предизвикателство на съвременното ни общество.

От гледна точка на трансформационните процеси в икономиката на България важен проблем, на които се отдели внимание е професионалното обучение в България. В доклада си проф.Победа Луканова, ИИИ на БАН  защитава тезата за необходимост от проектиране на реформа на дейностите по професионално обучение на възрастни, която по-пълно да го интегрира със съвременните изисквания и практики за професионална квалификация и преквалификация.  За нейното доказване е направен подробен анализ на състоянието на професионалното обучение (ПО) на възрастни  в България и неговия потенциал за обновяване във връзка с: лицензиране и контрол на обучителите; обновяване на списъка на изучаваните  професиите; прилагане на дистанционното обучение. Предстоящата реформата на професионално образование следва да отчете демографската обстановка в страната,  икономическите прогнози както и прогнозите за търсене и предлагане на пазара на труда и неговите дисбаланси. Намаляването на броя на работната сила ще изисква по-висок дял, съответно – по-висока честота на участие на възрастните в курсове за професионална квалификация. Също така, известни са рисковите групи на  пазара на труда, някои от които ще наложат използването на специфични подходи за мотивация и за самото обучение. Силно значение в близка перспектива ще имат секторните приоритети при провеждането на обучения на възрастни.

С доклада си проф.И.Христова-Балканска от ИИИ на БАН  направи съдържателно изложение на състоянието на българската индустрията на ЕС и глобалните стойностни вериги след пандемичната криза във връзка с КОВИД 19. Проблемът за бъдещото участие на българските производители в по-висококвалифицирани дейности    и с по-висока добавена стойност в международните вериги на производство стават още по-важни във връзка с преструктурирането на тези вериги в рамките на ЕС.

Във връзка с разрушените от световната пандемия глобални стойностни вериги С.Стоилов, докторант, ИИИ НА БАН изтъкна необходимостта от преструктуриране на българската икономика и по-нататъшна модернизация. За целта той подчерта осъзнатата и по-целенасочена  политика на иновационна  технологична промяна като предизвикателство, което пандемичната криза също задълбочава.

В контекста на вниманието към работната сила и нейното значение в предстоящите промени в България доклада на д-р Любослав Костов анализира ролята на данъчната политика за намаление на подоходните неравенства. Той обърна внимание на динамиката в развитието на неравенствата в глобален и национален план през последното десетилетиеи във връзка с  пандемичната криза. Направено бе конкретно предложение за икономическа политика, която може да ограничи тяхното бъдещо разрастване, а именно: въвеждане на необлагаем минимум за дохода на физически лица. Основният извод от доклада е, че икономическа политика, насочена към стимулиране на вътрешното търсене посредством увеличаване на реалната покупателна способност на хората, е логична, и има своето икономическо и социално обяснение, като води едновременно до: 1) по-малко негативни ефекти от рецесията и до 2) намаление на неравенствата.

В доклада на Галатея Коликова, асп. В ИИИ на БАН на тема „ПЧИ в Европа в условията на пандемичната КОВИД -19 криза и последиците за България“ се анализира динамиката на преките чуждестранни инвестиции в Европа в условията на пандемичната криза и се посочват последици за България на основа на данни на УНКТАД и БНБ. Изтъкват се предимствата и недостатъците на страната, както и на заплахите и възможностите на външната среда (SWOT) с  изводи относно възможните последици на пандемичната криза за България.

В доклада си на тема: “Здравеопазването и образованието като публични блага: борбата с пандемията и предизвикателствата пред  България  на съвременния етап на интеграция в ЕСпроф.д-р Татяна Хубенова, ИИИ на БАН, очерта основните проблеми, които пандемичната криза изостри в недофинансирането на здравеопазването и образованието като най-важни обществени системи, които трябва да гарантират равен достъп до публичните блага от значение за социалната сигурност и за бъдещето на нацията. В съвременната икономическа теория на публичните блага е изключително важен въпросът за параметрите на обществения избор, който всяко общество трябва да направи относно характеристиките на публичните блага и тяхното развитие според съвременните потребности. България е пред дилемата да направи по-добър избор на политиките за развитие на тези публични блага. Необходимо е да се оценят обективно последствията от КОВИД кризата за неравенството и бедността, които се увеличават в България, но в отличие с други страни има натрупали се специфични икономически неравенства и проблеми. Национално отговорни решения трябва да се вземат относно  големите различия в доходите и в рисковите социални групи, които продължават да съществуват в различните населени места, половете, етносите и поколенията.  Политиките за постигане на приобщаващ растеж предстои да дадат нови по-добри решения за обществено развитие и модернизация на българското общество и икономика.

В заключение на дискусията проф. д.с.н. Теменуга Ракаджийска, УНСС; СУБ – секция „Социология“ обърна внимание на някои основни фактори, детерминиращи неспособността на българското общество да се справи с кризата. Тя дебатира темата дали пандемията COVID-19 стои в основата на невъзможността на българското общество да преодолее социално-икономическата и здравна криза, пред която е изправено или става въпрос за грешка в системата? Отговорът, който се дава е, че социално-икономическите проблеми не са от вчера, нито от преди година, те се конструират три десетилетия, само  че сега „коронакризата“ се оказа лакмусът, който ги прояви на светло. Препоръките й за системен подход към анализа и решаването на натрупалите се социални проблеми допринасят за задълбочаване на социалния диалог за бъдещото развитие на България.

Участниците в Националната дискусия потвърдиха намеренията си за продължаване на сътрудничеството на икономисти и социолози за предстоящите промени в социално-икономическия живот на страната и постигане на консенсус за препоръки за подобряване на социалните  политики.

София, април 2021г

                                                         Проф.д-р Т. Хубенова-Делисивкова

, , , , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *