Предложения на Съюза на икономистите в България
остигането на забележими резултати в смекчаването на икономическата, финансовата, социалната и моралната криза в нашата страна не е възможно в рамките на мандата на служебното правителство. Постигането на съществени резултати не е възможно и в рамките на текущата и следващите 2-3 години с мандата на новото Народно събрание и излъченото от него редовно правителство.
С настоящата разработка в първата част предлагаме на вашето внимание най-спешни икономически мерки за подпомагане на най-нуждаещите се, които могат да бъдат предприети от служебното правителство без действащо Народно събрание.
Във втората част предлагаме по-широк кръг от радикални мерки, които да бъдат предприети след изборите от Народното събрание и правителството и да се прилагат през втората половина на 2013 и началото на 2014 г. Те включват и мерките, посочени в първата част на предложението, повечето от които ще се прилагат и през втората половина на 2013, а също и през следващите години.
* * *
Първа част:
Най-спешни икономически мерки –
на вниманието на служебното правителство
Препоръчваме на служебното правителство да предриеме някои най-неотложни мерки, в отговор на исканията на протестиращите и на огромните очаквания на хората. Целта на тези мерки е да отговорят на настойчивите искания за разкриване на истината в областта на приватизацията, концесиите, дейността на монополите и картелирането, изострянето на социалната поляризация и само най-скромни подобрения за най-бедните и уязвими слоеве от населението, в рамките на разполагаемите ресурси. С други думи, като първа крачка за възстановяване на потъпканатата у нас справедливост. Тези мерки не налагат наличието на действащо Народно събрание:
1. Да започне цялостна проверка на всички монополи в България от създаването им до сега. В зависимост от резултатите от проверката, да предприеме произтичащите действия по адрес на самите монополи и на евентуални виновни лица при пълна публичност. Тази работа да се продължи и довърши бързо от правителството след изборите.
2. Да се проверят договорите (и анексите) за приватизация на електро-разпределителните дружества (ЕРД) по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, на продажбата на остатъчните дялове през 2012 г. и да се направи одит на цялостната им дейност до сега. Ако се установят очевидно неизгодни за България клаузи в договорите и системни груби нарушения в дейността им, да се пристъпи към разваляне на договорите и търсене на наказателна отговорност от виновните лица при пълна публичност.
3. Да се проверят и публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ Марица изток 1 и 3 и ако се установят очевидно неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица при пълна публичност.
4. Да провери работата на топлофикационните дружества и на „Софийска вода” през последните десетина години, формулите за изчисляване на сметките за крайните потребители и да вземе произтичащите мерки.
5. Да прекрати веднага приватизацията на важни обекти (БДЖ-товарни
превози, ВМЗ-Сопот и др.) и на други обекти в монополни и социално ориентирани дейности, докато новото Народно събрание актуализира държавната политика по приватизацията. Същото важи и за концесиите.
6. Да преработи формулата за определяне цената на електроенергията, като от нея отпаднат квотите за нови източници на енергия, за по-високите цени на изкупуваната енергия от ТЕЦ Марица изток 1 и 3, а също и да бъдат намалени рязко таксите за пренос през разпределителната мрежа. Да се преразгледа целесъобразността от включването на цена за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Стимулирането на развитието на нови източници на енергия да се поеме от европейските фондове и от бюджета. За целта да се направят веднага постъпки пред Европейската комисия. Да не се изключват от енергийния „mix”, ТЕЦ работещи на местни въглища, защото това ще предизвика голяма безработица на миньори, железничари и работещи в други свързани дейности. Ако се приложат предлаганите мерки е възможно ново намаление на цената на електрическата енергия от началото на април или май 2013 г.
7. Да направи комплексна проверка на дейността на ДКЕВР, на агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията от създаването им до сега и да се вземат произтичащите мерки. Да се преразгледат техните функции и да се обновят с нови хора.
8. Да се отворят досиетата на така наречения преход. За целта да започне веднага цялостен преглед на недвижимото имущество (къщи, вили, земя и други подобни у нас и в чужбина) на най-забогателите българи през последните двадесетина години. Да се поиска от тях да докажат произхода на парите с които е придобито имуществото и за платените данъци върху тези доходи. В зависимост от резултатите от проверката, която навярно ще завърши след изборите, да се предприемат съответните действия, като обществото бъде информирано за това.
9. Да изработи и приложи програма за финансово подпомагане на най-бедните граждани, ползващи централно отопление, считано от 1 януари 2013 г. Също такава програма да се изработи за подпомагане на най-бедните граждани, ползващи електрическа енергия. За малките потребители да се прилага по-ниска цена от нормалната.
10. Да направи незабавна проверка на завареното състояние в държавните и общинските финанси, на техните взаимоотношения с бизнеса и гражданите и да публикува резултатите от нея.
11. Да прекратят всички процедури и действия за строителство по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти извън населените места, до изработването на осъвременена държавна политика в тази област след изборите.
12. Да индексират заплатите и пенсиите от 1 април 2013 г. с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега, която е 12,5%, а не 9,3%.
13. Да се повиши от 1 април 2013 г. минималната работна заплата на 340 лв. месечно.
14. Да повишат от 1 април 2013 г. с още 20 лв. всички пенсии до 200 лв. месечно след индексирането им.
15. Да осигурят от 1 април 2013 г. хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 180 лв. на член от домакинството.
16. Да се повишат от 1 април 2013 г. с 50% детските добавки до две деца в семейство.
17. Да се предприемат крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизите, за ограничаване на контрабандата и сивия сектор. Това е много важно, защото събираемостта на данъците спада в смутни времена, като сегашното.
18. Да се отменят незабавно плановете на старото правителство да закупи самолети-изтребители – втора или трета употреба, които ще струват между 600 и 800 млн. лева. Сега и близките години не са време за подобни покупки.
19. Да се направи преглед на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят. Да се погрижи за планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразна социална котва за ограничаване на обезлюдяването им.
20. Да се провери състоянието на работите в Националната здравно-осигурителна каса, да се вземат мерки за отстраняване на евентуални нарушения и наказване на виновните лица.
21. Да се вземат бързи мерки за защита на българското земеделие срещу контрабанден внос на плодове, зеленчуци и други продукти от съседни и други страни.
22. Да предоставят допълнителни субсидии за 2013 г. на БАН, Селскостопанската академия и някои университети, спрямо които се провежда политика на финансово задушаване през последните 3-4 години.
23. Да се възобнови незабавно работата на Съвета за тристранно сътрудничество. Да се осигури квота от наблюдатели в този съвет за представители на гражданските движения. Всички мерки по икономическата и социалната политика, които засягат интересите на гражданите да се вземат само след консултации с този съвет.
Възможно е да се възрази, че това са извънредни, скъпи и прибързани мерки и че не бива да се предприемат. Вероятно ще се пуснат в действие и клишетата за „популизма”, за нарушаването на „финансовата стабилност”, за „срива на валутния борд”, че „няма пари” и т.н.
Отговорът е прост: извънредната кризисна ситуация в страната налага извънредни антикризисни мерки, които не заплашват финансовата стабилност, но помагат за възстановяване на социалната стабилност. Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Който абсолютизира едната, разрушава другата, а с това и двете заедно. Нужен е разумен баланс между тях. Гражданите очакват това от правителството. Предлаганите мерки допринасят за постигането му.
Тези мерки ще изискват по-големи бюджетни разходи от предвидените в бюджета за 2013 г. Те могат да се осигурят от фискалния резерв (ако има ресурс), чрез преразпределение на бюджетни разходи, или от емисия на държавни облигации на вътрешния пазар. Търговските банки са високо ликвидни и успехът на емисията е сигурен. Това превишение ще се уреди с предстоящата цялостна преработка на бюджета за 2013 г. от новото Народно събрание и правителството, каквато ние препоръчваме във втората част.
Предлаганите тук мерки ще бъдат последвани от още по-радикални промени, които ще трябва да извърши новото Народно събрание и правителството. Те наистина ще се нуждаят от съществен допълнителен финансов ресурс. Освен от данъчните и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в бюджета за 2013 г., допълнителни ресурси през 2013 г. могат да се получат от:
– Извънредни мерки за подобряване събираемостта
на данъците, особено на ДДС и акцизи………………1,2 млрд. лв. (+10%)
– Съкращение на текущите разходи в бюджета
за 2013 г. с 10%…………………………………………………0,7 млрд. лв. (-10%)
– Въвеждане на умерено прогресивен данък
върху доходите на физическите лица и
възстановяване на необлагаемия минимум……….0,1 млрд. лв. (+4%)
– Въвеждане на умерено прогресивен
корпоративен данък…………………………………………..0,2 млрд. лв. (+13%)
– Плътно придържане към 3% бюджетен
дефицит, вместо предвидения 1,3% за 2013 г…….1,4 млрд. лв.
Общо…………………………………………………………………3,6 млрд. лв.
/Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г./
Втора част
Мерки за смекчаване на икономическата, финансовата и социалната криза през 2013-2014 година*
1. Да се провери основно дейността на всички монополи, на договорите (с анексите) за приватизация на най-важните обекти и на концесионните договори и анексите към тях след 1990 г. Ако се установят очевидно неизгодни за държавата условия да се пристъпи към разваляне на договорите и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
2. Да се проверят и публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ Марица изток 1 и 3 и ако се установят умишлено неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
3. Същото да се направи с договорите (и анексите) за приватизация на електро-разпределителните дружества (ЕРД) по време на правителството на Симеон Сакскобургготски и продажбата на остатъчните дялове през 2012 г. Да се провери цялостната дейност на трите ЕРД от началото до сега. В зависимост от резултатите от проверките да се предприемат произтичащите действия по договорите и по търсене на отговорност от виновните лица.
4. Да се прекрати веднага приватизацията на важни обекти (БДЖ-товарни превози, ВМЗ-Сопот и др.), особено в монополни и социално ориентирани дейности, докато се актуализира държавната политика по приватизацията от новото Народно събрание.
5. Да се преработи изцяло формулата за определяне цената на електроенергията, като от нея отпаднат квотите за финансиране развитието на нови източници на енергия и за по-високите цени на изкупуваната енергия от ТЕЦ Марица изток 1 и 3, а също и да се намали таксата за пренос. По-умереното стимулиране на развитието на нови източници на енергия да се поеме от бюджета и от европейските фондове.
6. Да се направи цялостна проверка на дейността на ДКЕВР, агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията от създаването им до сега и да се вземат произтичащите от проверката мерки. Да се преразгледат техните функции и да се обновят с нови хора.
7. Да се премахне институцията за топлинно счетоводство и нейните функции да се поемат от съответните топлофикации.
8. Да се прекратят всички процедури и действия за строителство по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти извън населените места, до изработването на осъвременена държавна политика в тази област от новото Народно събрание.
9. Да се промени държавната политика от поголовни рестрикции към стимулиране на вътрешното потребление. Да се преработи веднага бюджетът за 2013 г., като се пренасочи към стимулиране потреблението на домакинствата, на държавата и инвестициите; да се отразят предлаганите по-долу промени в данъците, измененията в разходната част, начините за финансиране на дефицита и т.н. Новият бюджет да е с дефицит 3% от БВП, а не с 1,3%, какъвто е сегашният.
10. Народното събрание и правителството да приемат решение за постепенно управлявано повишение на държавния дълг до 25-27% от БВП до към 2018 г. Това не застрашава финансовата ни стабилност. В края на 2013 г. държавният дълг в ЕС ще е 88,5%, а нашият сега е около 16-17%.
11. Незабавно индексиране на всички заплати и пенсии от 1 юли 2013 г. с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега, която е 12,5%. От януари 2014 г. всички заплати и пенсии да се индексират с натрупаната инфлация през предходната година по малката кошница.
12. От 1 април 2013 г. минималната работна заплата да се повиши на 340 лв. месечно. Такова повишение да се прави в началото на всяка следваща година.
13. От 1 април 2013 г. минималната пенсия след индексирането да се повиши с 20 лв. месечно, а от 1 януари 2014 г. с още 30 лв.
14. През 2013 г. да започне и през 2014-2015 г. да завърши връщането на отнетите в полза на бюджета и/или на фискалния резерв ресурси от здравната каса.
15. През 2013 г. да се подготви и от 1 януари 2014 г. да се въведе семейно данъчно облагане, което оставя повече доходи в семейството.
16. За смекчаване на негативните ефекти върху работниците при фалити на предприятия да се използва по-широко системата на гъвкаво работно време. Тя може да се използва и в други предприятия като средство за смекчаване на безработицата.
17. При ликвидация на предприятия изплащането на задълженията по заплати за работниците да се постави на първо място, наравно със задълженията към банки кредитори и бюджета.
18. От 1 юли 2013 г. да се криминализира укриването на осигурителни вноски.
19. От 1 април 2013 г. да се осигуряват хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 180 лв. на член от домакинството. Тази сума да се актуализира в началото на всяка следваща година.
20. Да се преразгледат направените преди година и наложени тогава едностранно от правителството, промени в пенсионната система и да се извършат налагащите се актуализации с оглед на натрупания опит и сегашната обстановка.
21. В края на 2013 г. да се предоставят коледни добавки на пенсионерите с ниски и средни пенсии. Това да се прави за всички пенсии всяка следваща година, като размерът им се определя ежегодно според възможностите на бюджета.
22. Да се запази сегашният таван за максималните пенсии до края на 2014 г., да се увеличи на 800 лв. от 1 януари 2015 г. и да бъде повишаван постепенно през следващите години до пълното му премахване.
23. От 1 април 2013 г. да се повишат детските добавки до две деца в семейство с 50% и с поне още 70% в началото на 2014 г.
24. Да се разработи система за предоставяне на нисколихвен кредит за млади семейства без собствено жилище. Разликата до пазарната лихва да се компенсира на търговските банки от бюджета.
25. От 1 юли 2013 г. пропорционалният (плоският) данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 360 лв. и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода.
26. От 1 юли 2013 г. пропорционалният данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка от 25%, диференцирана с по-ниски ставки според размера на печалбата, като и тук се остави необлагаем минимум за малките и средните предприятия. Това да се съчетае със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната част от печалбата за следващите 10 години; б/ право да се ползва ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2013-2018 г.
27. От 1 юли 2013 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 50 хил. лева на вложител, независимо в колко депозита или банки са вложени.
28. Да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи.
29. България да се присъедини към данъка върху финансовите транзакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
30. Да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100 хил. лева по данъчна оценка.
31. Еднократно съкращение на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 10% до края на 2013 г. и с още 15% през 2014 г.
32. Прекратяване на практиката на забавено разплащане на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и забавено възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите и на юридическите лица.
33. Да се прекрати отнемането в полза на бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). От 1 юли 2013 г. дивидентът за държавата да се намали от 80% на 30%.
34. Да се увеличи субсидията за здравеопазване, образование и наука като процент от БВП в бюджета за 2014 г. и постепенно до няколко години да се изравнят с нивата в сравними с нас други европейски страни, членки на ЕС.
35. Да се направи преглед на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят с държавна помощ. Особено внимание да се обърне на планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразни социални котви за предотвратяване на обезлюдяването им.
36. Да се вземат бързи мерки за подобряване на профилактиката и на качеството на лечението на сърдечно-съдови, онкологични и други сериозни заболявания. Да се осигуряват повече средства за лечения в чужбина, които все още не могат да се извършват у нас.
37. Да се пристъпи към изработване на програма за бързо съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти продукти и на животновъдството.
38. Да се отправят настойчиви искания пред Европейската комисия, заедно с други източноевропейски страни, за бързо изравняване на земеделските и други субсидии с тези на страните – стари членки на общността.
39. Да се ограничат европейските субсидии за най-големите земеделски стопанства (латифундии) над определен размер на обработваемата земя или по друг критерий и част от тях да се пренасочат към дребните и средни земеделски стопанства.
40. Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за регионално развитие, с оглед да се смекчи растящата регионална поляризация и обезлюдяването на цели региони. Специално внимание да се отдели на северозападния, североизточния, югоизточния и родопския регион.
41. Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за постепенно смекчаване на демографската криза, която взема застрашителни размери и заплашва съществуването на България към края на настоящото столетие. Да се изработи ресурсно осигурена програма с ешалонирани във времето мерки на държавната политика.
42. Да се отмени незабавно действащият закон за развитие на научния състав, който се отрича от цялата научна колегия и да се изработи нов закон, а също и закон за висшето образование.
43. Да се предоставят допълнителни субсидии за 2013 г. на БАН, Селскостопанската академия и някои университети, спрямо които се провежда политика на финансово задушаване през последните 3-4 години. Тези субсидии да се увеличават постепенно през следващите години.
44. През 2013 г. да се извърши подготовка и от 1 януари 2014 г. да започне постепенно намаление на студентските такси в държавните висши училища, с оглед те да бъдат премахнати до 2020 г.
45. Да се увеличи капиталът и клоновата мрежа на Българската банка за развитие и на тази основа да се увеличат инвестиционните и оборотните кредити за дребния и среден бизнес при по-ниска лихва. Разликата до пазарната лихва да се възстановява на банките от бюджета.
46. Незабавно възобновяване работата на Съвета за тристранно сътрудничество, с участие на представители на МСП и самозаетите. В бъдеще всички мерки по икономическата и социалната политика, които пряко или косвено засягат интересите на хората да се вземат само след консултации с тристранния съвет.
47. През втората половина на 2013 г. да се подготви и от януари 2014 г. да задейства държавно-частен инвестиционен фонд за иновации и изграждане на високо технологични и експортно ориентирани производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал от 1,0 млрд. лева, който да нараства през следващите години.
48. Да се предоставят допълнителни субсидии през 2014 г. на общините в най-тежко положение, които нямат местни източници на средства за своите бюджети.
Нужни са и редица мерки за разширение на инвестиционната дейност, но това няма да е възможно през 2013 г., която се очертава да е много тежка. Вниманието към стратегическите инвестиции рязко да се повиши през 2014 и следващите години.
* * *
Както посочихме в края на първия раздел, предлаганите тук мерки ще се нуждаят от допълнителен финансов ресурс. Освен от данъчните и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в бюджета за 2013 г., допълнителни ресурси през 2013 г. могат да се получат от:
– Извънредни мерки за подобряване събираемостта
на данъците, особено на ДДС и акцизи………………1,2 млрд. лв. (+10%)
– Съкращение на текущите разходи в бюджета
за 2013 г. с 10%…………………………………………………0,7 млрд. лв. (-10%)
– Въвеждане на умерено прогресивен данък
върху доходите на физическите лица и
възстановяване на необлагаемия минимум……….0,1 млрд. лв. (+4%)
– Въвеждане на умерено прогресивен
корпоративен данък…………………………………………..0,2 млрд. лв. (+13%)
– Плътно придържане към 3% бюджетен
дефицит, вместо предвидения 1,3% за 2013 г…….1,4 млрд. лв.
Общо…………………………………………………………………3,6 млрд. лв.
/Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г./
–––––––
*Пояснение: за удобство на ползващите разработката във втората част са включени и част от мерките, препоръчани на служебното правителство.
София
18 март, 2013 г.