Съюз на икономистите в България

Пловдивският Дом на науката и техниката в края на миналата седмица отново стана творчески „терен“ за размяна и сблъсък на идеи, разпалени дискусии и остри критики, иновативни предложения и споделени разочарования… И това бе очаквано, тъй като темата, която обсъждаха тук научни работници, бизнесмени, финансисти, експерти и журналисти, беше повече от актуална  – банковите кризи изобщо и горещият „картоф“  КТБ в частност. На това разчитаха и организаторите от Съюза на икономистите в България и Финансова компания „Атлас Финанс“ АД.

На въпроса за периодичността на банковите кризи и изводите, които могат да се направят след всяка от тях, се спря д-р ик. Петър Нейчев. Една от неговите основни тези бе, че при слаба икономика няма как да има силна банкова система. И затова много странно изглежда как УС на БНБ с очевидна /а може би и мотивирана/ апатия няколко години наблюдава кометообразния възход на КТБ, а после за броени дни  й реши съдбата с ликвидация.

Председателят на СИБ проф. Кръстьо Петков  сподели някои от опитите на експертни групи от различни специалности да предложат на обсъждане в министерства и други институции  отделни случаи на неразумни банкови практики, характерни за всички банки у нас, но срещат упорита съпротива от банковата асоциация и лобито на политиците.

Стефан Прончев, един от авторите на книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“, разгледа най-фрапиращите случаи около манипулиране на различни факти от сагата за КТБ, както и нашумелите вече скандално цесии при задкулисните игри след поставянето на банката под надзор.

Д-р ик. Тоде Тодев направи истинска „дисекция“ на българските банки и според него условията за възникването на кризите у нас са заложени в банковия бизнес модел, който функционира успешно единствено в обстановката на „политическо опекунство“. 

Проф. д-р. ик. Асен Конарев от своя страна се спря на позициите на държавата и БНБ към случая КТБ и напомни някои практики в САЩ и Англия, където с държавна помощ /бейлаут/ бяха спасени истински банкови мастодонти, които след това си връщат задълженията към държавата.

Резултатите от тази дискусия ще намерят своето място и в актуализираното съдържание на уики-книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“. Така тя ще бъде и изходната точка за по-нататъшното създаване на една уникална творба по темата, която ще вълнува всички поколения.