Българската икономика: На крилете на потреблението
Когато има попътен вятър, се плава с надежда, казва един от героите на Габриел Гарсия Маркес. Това е много точно описание на състоянието на европейската икономика в момента – по ред причини скоростта й се ускорява и дори най-проблемните държави отчитат подобрение на куп показатели. Миналата година беше първата, в която всички държави в ЕС пораснаха.
България е сред бързите – заплати нагоре, безработица на предкризисни нива, силен износ, компании, които разширяват дейността си и вече страдат от недостиг на персонал. Накратко – българската икономика, подобно на европейската, расте с едни от най-бързите си темпове от 2009 г.
Според много анализатори тази година тя ще успее да стигне потенциала си, а очакванията са ръстът да е над 3.5%, освен ако нещо не се обърка генерално. Данните към второто тримесечие са оптимистични – БВП се ускорява леко до 3.6% на годишна база.
Икономика, движена от покупки
Основният двигател на растежа от началото на годината е вътрешното потребление. То расте с по над 4% през първите две тримесечия на годината, а прогнозите на анализаторите са водещата му роля да се запази и през следващата година. И докато преди няколко години този показател мърдаше нагоре основно заради разходите на държавата, сега се увеличават и покупките на домакинствата. „В данните за потреблението се наблюдава ръст в стоките за дълготрайна употреба като телевизори и хладилници, което показва, че домакинствата се чувстват по-богати, могат да си позволят да подновяват подобни стоки“, казва Десислава Николова от Института за пазарна икономика.
Един от факторите, който подкрепя оптимизма, е подобряващият се пазар на труда – броят на заетите през второто тримесечие нараства със 138 хил. души спрямо година по-рано, безработните продължават да намаляват и все повече хора търсят работа. Заплатите също се увеличават бързо – с над 10% на годишна база, а заявката на правителството за по-високи учителски възнаграждения и за продължаващо увеличение на минималната работна заплата с по 50 лв. през следващите няколко години са предпоставка за продължаващ ръст на доходите.
 |
| „Обективен ограничител на растежа е недостигът на кадри на пазара на труд“, Десислава Николова, Институт за пазарна икономика
Фотограф: Надежда Чипева
|
Друг фактор са исторически ниските лихви по кредити и депозити. През юни средната за пазара лихва по влогове за домакинства в левове достига 0.19%, а в евро – 0.18%. За сравнение – годишната инфлация през юли е 1.3%. И докато при депозитите потенциалът за продължаващо намаление изглежда изчерпан (ако смятаме и таксите, банките вече често взимат пари на хората, за да държат спестяванията им), при кредитите понижението, макар и с много малки стъпки, продължава. През юни жилищните заеми в левове са се отпускали при средна пазарна лихва от 3.93%, а в евро – на 3.92%. Очакванията на банкери и експерти са посоката скоро да се обърне заедно с неминуемата промяна в лихвената политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), чието влияние ще се пренесе и в България. Въпросът е кога ще бъде натиснат спусъкът за старт предвид чувствителността на пазарите на тази тема – през юни президентът на централната банка Марио Драги намекна леко за подготвян край на програмата, което доведе до рязко поскъпване на еврото. Впоследствие от ЕЦБ обясниха, че става дума за неразбирателство. Прогнозата на Citibank например е европейската банка да започне плавно вдигане на лихвите чак през 2019 г.
 |
| „В момента растежът е в сектори, които не изискват значителни капиталови инвестиции“, Красен Йотов, Industry Watch
Фотограф: Надежда Чипева
|
Кредитирането, особено при домакинствата, също се раздвижва, макар и все още плахо. „Ако ръстът на кредита се ускори още, може би и условията за компаниите, които работят за вътрешния пазар, ще се подобрят. Но все още банките са предпазливи“, казва Красен Йотов от Industry Watch.
Смяна на караула
Износът, който доскоро беше основен двигател на растежа, също продължава да се увеличава. Влияние оказва поскъпването на металите и храните на международните борси, както и оживлението в еврозоната (основен пазар на българските стоки). През второто тримесечие на годината икономиката на валутния съюз расте с 2.2% на годишна база, а очакванията са добрите новини да се запазят поне до края на годината.
Растящият български износ обаче (6.1% на годишна база като компонент на БВП) вече не успява да компенсира силния внос (7%). Заради повишеното вътрешно търсене импортът започна да се увеличава, в резултат на което нетният ефект на експорта върху растежа е отрицателен. Силната позиция на еврото спрямо долара и някои други валути обаче може да забави растежа на износа, предупреждава Йотов.
Така желаните инвестиции
Така последният показател, който все още не помръдва в положителна посока, са инвестициите. През второто тримесечие на годината те продължават да са надолу – с 0.9% на годишна база. Спадът обаче е значително по-нисък спрямо предходното тримесечие (-4.6% годишно намаление). Според анализатори минусите са основно заради бавното начало на новия програмен период за еврофондовете. Йотов допълва, че в момента растежът е в сектори, които не изискват значителни капиталови инвестиции, а явно в индустрията производственият капацитет е достатъчен, за да се задоволява търсенето на външните пазари, и няма мащабни вложения в разширяване на мощности.
„От една страна, причината за това (спадът в инвестициите – бел. ред.) е повишението в заплатите – вече не може да се говори за България като дестинация с ниски заплати. Все повече промишлени предприятия, които залагаха на такава бизнес стратегия – максимално ниски разходи за труд, виждат, че не могат да намерят персонал. Съответно, ако искат да останат, ще им се наложи да вдигат заплати, да ревизират бизнес планове“, е мнението на Десислава Николова. От друга страна, тя посочва като фактор продължаващото усещане за липса на върховенство на закона и гарантирани права на собственост, които също отблъскват инвеститори.
Инвестициите са важни, защото са предпоставка за повишаване на потенциала на икономиката в дългосрочен план. А според много анализатори България вече е достигнала настоящия си потенциал, който е около 3.5% – твърде нисък, ако искаме да настигнем по-бързо западния стандарт. „Към момента разходите за придобиване на дългосрочни материални активи са на 30% от нивата преди кризата“, изчислява Красен Йотов.
Тук обаче също може да има изместване. На тримесечна база инвестициите (бруто образуване на основен капитал) нарастват с 2.4% спрямо първите три месеца на годината, което (ако не бъдат ревизирани) е най-високият темп от края на 2013 г. Очакванията на анализаторите са до края на годината показателят да тръгне нагоре. Натоварването на производствени мощности расте, което предполага, че фирмите ще продължат да разширяват инвестиционната си дейност според БНБ. Успоредно с това положителните нагласи на предприятията и силното потребителско търсене също ще окажат позитивен ефект, а и вероятно усвояването на европейските пари ще се ускори.
Рисковете
Освен ако политиците не объркат нещо генерално, икономиката ще продължи да расте с около 3% и през следващите две години. Десислава Николова обръща внимание, че обективен ограничител на растежа е недостигът на кадри на пазара на труд. „Вижда се вече чуждестранен персонал в сектора на туризма, но индустрията продължава да изпитва сериозен недостиг. Шансът да вдигнем потенциала на икономиката е улесняване на режима за внос на работна ръка в допълнение към привличането на повече частен капитал“, допълва тя.
Останалите рискове са свързани със споменатия вече попътен вятър отвън – бъдещето на Brexit, паричната политика в САЩ, евентуална нова криза в Италия. „Ако трябва да обобщим, ситуацията за българската икономика в момента е оптимистична. Въпросът е дали световната икономика, САЩ или ЕС отново няма да изпаднат в рецесия. Това ще се отрази и на нас. Но в следващите година-две подобна криза не се очаква“, обобщава Красен Йотов.
Източник: http://www.capital.bg/
featured, БВП, безработица, потребление
