Как да се отнася Западът с Русия, след като тя изведнъж престана да се държи като приятел?

Не мисля, че трябва да се държим с Русия, сякаш тя вече не е приятел. Нейният президент Владимир Путин играе игра. Тя не е непременно насочена срещу Европа. Той просто се опитва да наложи отново статута на Русия като истинска суперсила.

Но като погледнем към Русия в момента, особено към икономиката й, как може да бъде суперсила?

Петролът и газът я правят суперсила, или поне много могъщ играч на международната сцена. Да, тя не е водеща по отношение на иновативни способности, производство, индустрия и т.н. Но не можем да забравим колко силно свързана е Европа с руските енергийни доставки.

Колко дълго може да издържи руската икономика на санкции от ЕС и САЩ?

Не мисля, че ще може да устои много време. Но Путин не вярва, че тези санкции наистина ще  навредят на Русия. В Европа не виждаме силни антируски настроения, реакцията на кризата в Украйна е слаба и нестройна. Това е така, защото Германия например има силни бизнес интереси в Русия, България е зависима енергийно от Москва, Италия – също. Европа има много какво да губи в икономическо отношение, ако тази антируска кампания стане постоянна. Русия ще изгуби, но и ние също.

А руската икономика печели ли от кризата в Украйна, или губи?

Русия не може да живее вечно от петрол и газ, има нужда от нова икономическа и политическа стратегия и Путин е наясно с това. Той знае за неефективността, включително в петролната и газовата индустрия, за корупцията и проблемите на „Газпром“ и в цялата икономика. Русия определено търси нов модел. Основната цел на Путин е да осигури иновации.

Да, в момента Русия губи много, но не забравяйте, че основните икономически отношения са с онази част от Украйна, която е предимно проруска. Това е и територията, през която минават тръбопроводите. Така контролът върху тази част от Украйна е елемент от стратегията, която включва и Приднестровието. Ако Путин владее тези региони, той на практика ще контролира северната част на Черно море, а това е от огромно значение за него. Да, може и да изгуби по отношение на повече връзки с Украйна, но ще спечели по-голяма сила в тази игра със Запада. Друг важен момент е политиката на засилване на защитата на интересите на руските граждани в чужбина. Тя също допринася за това усещане за руско величие и т.н.

В тази игра Путин изглежда водещият актьор, Европа и САЩ реагират на неговите действия. Как може балансът да се обърне и Западът да поеме инициативата? 

От едната страна има само един глас – този на Путин. От другата страна има множество гласове. Не само в рамките на ЕС, а и в отделните страни. В Германия например в единия лагер е канцлерът Ангела Меркел, в другия е предшественикът й Герхард Шрьодер, който е дългогодишен приятел на Путин и работи за „Газпром“. България също има специфични интереси по отношение на Русия. Путин знае слабостите на Запада и играе в Украйна игра на много нива. Той знаеше предварително, че няма да има твърда отсрещна реакция заради германските бизнесмени, заради българските връзки с Русия и т.н. Това прави Путин силен. Зад политиката има много бизнес, това е реалността.

Русия има стратегия. Европа сякаш няма. Дори когато се говори за икономически загуби, дали не си струва да се плати цената сега, за да се спре Русия в бъдеще? 

Не мисля, че сме готови да платим цената. А и това ще означава да сме достатъчно смели да приемем последствията по отношение на газа и петрола от Русия. Има много бизнес в тази игра и това е причината ЕС и САЩ да не могат да говорят с един глас. Те са способни да го правят, когато интересите им са достатъчно силни и са в една посока. Успяха да го направят примерно в Афганистан и Либия (с изключение на мълчанието на Германия тогава). В случая с Украйна се случва нещо странно. Западът е достатъчно могъщ да тропне с ръка по масата и да каже на Путин: „Спри веднага!“ Но не го казва.

Това не е ли опасно? Ако Русия днес остане ненаказана, утре Китай може да реши, че също може да прави каквото иска, примерно да завземе спорните острови в Южнокитайско море. И да е сигурен, че ще му се размине, защото Западът има икономически интереси в Китай и те ще надделеят?

Но това не е нещо ново. Китай също играе игра в Азия. САЩ се съюзяват там с Япония, Южна Корея, Виетнам и се опитват да изправят всички срещу Китай. Но САЩ и Китай са толкова свързани икономически, че няма как да има сериозни последици.

Това означава ли, че няма абсолютно никакви правила в международния ред?

Това са правилата на джунглата. В Източна Украйна има нов вид игра, но разликата е само в стратегията. 

Как виждате бъдещето на Украйна насред тази игра?

Украйна загуби Крим, това е свършен факт. Що се отнася до Източна Украйна, стратегията на Путин е да спечели контрол над нея де факто или де юре. Той не се интересува от Киев, от западната част на страната, а от историческата област Новоросия. Не е ясно дали Путин ще е способен да спечели битката за Новоросия, но целта е ясна. Сега остава Западът да изчисти позицията си. 

Евразийският съюз също е част от стратегията на Путин. Но как би могло едно подобно обединение да бъде стабилно икономически и политически? 

Да, в Русия има масиран отлив на капитали, огромна корупция, спадащи чужди инвестиции. Но докато Кремъл е стабилен политически, същото ще важи и за този съюз. Той няма да бъде толкова мощен икономически, развит и иновативен. Има и мнения, че Москва ще претърпи щети, защото трябва да подкрепя страните в съюза икономически и да плати огромна цена. Това не е добро решение за Русия в икономически план – тя губи пари, капиталите бягат, има корупция, неефективност. Нужна е стратегия, която да поправи тези проблеми и този съюз не помага за това. Но той е ключът към по-силна Русия в Евразия и целта на Путин е да запази контрола върху страните в региона, където и ЕС и САЩ се опитват да имат глас. Факт е обаче, че в дългосрочен план и Русия, и държавите в съюза като Беларус и Казахстан имат нужда от различен икономически модел на развитие.

Преподавателят от „Харвард“ пред „Капитал“