„За и против промените в модела на плоския данък“ – едно мнение
Във връзка с обявената от СИБ дискусия по предложението на Правителството за връщане през 2015 г. на събрания ДОД през 2014 г. от носителите на минимални работни заплати ( МРз), в допълнение или в подкрепа на основни критични бележки от ИПИ и БСК, ще споделя следното :
Намирам това предложение на Правителството за непрофесионално, фрагментарно, необосновано и вредно по своите социални, икономически, административни и финансови обосновки и последици..
1. Социално необосновано най-вече защото :
– няма ясно определена и добре обоснована социална цел в рамките на мандата на сегашното правителство, а именно – гарантиране на минимално необходимите и обществено приемливи за страната на дадения етап от нейното развитие разполагаеми лични средства за издръжка и възпроизводство на носителите на ниско образована и ниско квалифицирана работна сила.. Обратно, то запазва разполагаемите размери на минималните работни заплати през тази и следващата година под Линията на бедността, определяна от Евростат по възприетата единна методология за всички страни членки на ЕС. Това означава, че :
– нормативно определяните размери на МРз остават под ЛБ за носителите на ниско образована и квалифицирана работна сила и не съдържа нито стотинка от допълнително необходимите лични средства за нейното възпроизводство, т.е. за отглеждането, здравеопазването, образованието и пр. на едно единствено дете на родител;
– че през 2014 и може и през следващите още една – две календарни години се продължава провежданата през последните 24 г. политика на занижени ( под възможните при произвеждания БВП на глава от населението и средно на заето лице) размери на работните заплати, в т.число и конкретно на минималната работна заплата – една от множеството причини за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване в България. В тази връзка ще напомня, че по последите данни на Евростат броят на българските граждани с разполагаеми доходи под Линията на бедността е 1.7 млн., а на гражданите в риск от бедност и социалното изключване – 3.7 млн.
2. Вредно, защото :
– поражда да толерира и продължава наблюдавани и до сега и в момента негативни административни, финансови, демографски и пр. последици, отбелязани и в становищата на ИПИ и БСК. Например:
– то допълнително увеличава административни разходи на държавата, свързани : веднъж – с административните разходи по текущото през 2014 г. събирането на ДОД от носителите на МРз; и втори път – по връщане на същите суми на същите лица в началото на следващата 2015 г.;
– в този си вид необосновано – от социална и икономическа гледна точка – задълбочава подоходните различия в разполагаемите размери на личните доходи на лицата с размери на работната заплата до и с 1 лев или 50 стотинки над нормативно определяния размер на МРз;
– стимулира укриване на частта от работните заплати от нормативно определения размер на МРЗ от 340 лв. до кръгло 377.70 лв., тъй като разполагаемите размери и на работните заплати в този диапазон – от 340 до 377.70 лв.- остават под разполагаемия размер на МРз от 340 лв. възлизащ на 297,16 лв. в общия случай ( за заети и осигурени лица по условията за 3-та категория труд, родени до 1 януари 1959 г.) ; или снижението им до нормативно определения размер на МРЗ от 340 лв. Това безспорно ще има негативни финансови последици за приходната част на консолидирания бюджет на страната.
Моето предложение е:
(1) Възстановяване още през 2014-2015 г. на прогресивното данъчно облагане в обществено приемливи размери и въвеждане на възможност за семейно подоходно облагане на лица и семейства с непълнолетни деца и други неработоспособни и издържани лица.
Това възстановяване може да стане примерно на следните три стъпки :
– първа стъпка, възстановяване още от 1 януари 2014 г. на разумен и обществено приемлив размер на необлагаем минимум за носители на минимална и близки до минималната размери на работната заплата, съчетано с едновременно и задължително въвеждане на специален механизъм за работни заплати над нормативно определения размер на минималната; този механизъм може и трябва да преодолее напълно иначе неизбежната инверсията в разполагаемите размери на близки, но по-високи с около 37-38 лв. размери на работни заплати през 2014 г.;
Примерно : за всеки 1 лев от работната заплата над нормативно определения размер за МРЗ от 340 лв. данъкът е 0.2 %; за 2 лева горница – 0.4 % и т.н..При тази хипотеза, данъчната ставка от 10 % се достига прилага за работни заплати от и над 390 лв.
– втора стъпка, въвеждане през 2015 г. на по-високо данъчно облагане за доходите на физически лица над определен размер – примерно над 5 или 10 кратния размер на минималната работна заплата . При евентуално запазване на нормативно определения размер на МРз от 340 лв. това означава запазване на 10 процентния ДОД за работни заплати д диапазона от 390 лв. до примерно 5 или 10 кратния размер на минималната работна заплата. Ако минималната работна заплата бъде повишена примерно на 360 лв., това означава съответна корекция в тези граници.
– трета стъпка , законова възможност за семейно подоходно облагане за семейства и домакинства с непълнолетни деца и други неработоспособни и издържани членове – примерно от 2015 или 2016 г.
Конкретните параметри на тези стъпки и промени в данъчното законодателство и облагането на личните доходи на физическите лица могат и следва да се определят през следващите няколко месеци , след широки експертни и публични дискусии.
Във всички случай смятам за необходимо съставянето и одобряването с консенсус на специализирана правителствена програма ( съдържаща конкретните стъпки, срокове, отговорници, действия и мерки ) за реализиране на основната или главната цел на новата политика по минималната работна заплата през следващите няколко години, а именно : бързо и добре обосновано повишаване и поддържане в бъдеще на такива размери и ниво на МРз, което покрива на 100 % размера на Линията на бедността, определян по методологията на Евростат + необходимите лични средства за възпроизводство на носителите на ниско образована и квалифицирана работна сила, т.е. за отглеждане, образование, здравеопазване и пр. на едно дете на родител (ако общо приетия модел на съвременното българско семейство е двама родители с две деца).
