BgEconomist

Кризата и структурни дисбаланси на трудовите пазари в България и ЕС

1 фев. , 2017  

В памет на Проф. Кръстьо Петков – икономист, преподавател в УНСС и ЕВУИМ- Пловдив. Председател на СИБ. Позицията му в този анализ бе представена на конференцията на тема „Пазар на труда, образование, заетост: съвременни предизвикателства и перспективи” на 28 и 29 ноември 2016г. Неговият доклад бе „Кризата и структурни дисбаланси на трудовите пазари в България и ЕС”.

***

Една от идеалистичните представи за европейския трудов пазар е, че той е единен. И второ- че с течение на времето той ще даде възможност новите членове, като България и другите страни от Източна Европа, да се интегрират в съществуващата система. Аз се опитах да развенчая този мит и държа на моя анализ. Защото кризата от 2008 г., която не е приключила и досега, постави съвсем други изисквания, на които държавите от Стара Европа могат да отговорят, тъй като имат регулирани трудови пазари. Но с изключение на Полша, Чехия, в някаква степен и Словакия, източноевропейците попадат в много трудна ситуация.

***

Какво имам пред вид?

Нас периодично ни тресат мини кризи- едната е предприсъединителна криза, докато се нагодим към институционалните изисквания на ЕС, другата е кризата след приемането ни и няма как да се измъкнем от нея, защото трябва да се реализират промени за адаптацията ни. Но нито ние, нито страните от южната страна на Европа и Средиземноморието отговаряме на тези изисквания. Накрая идва още една промяна, която изглежда ще държи влага доста време на ЕС. Неговите създатели преди време, и сега- неговите лидери и стратези, смятат, че са намерили стратегическата формула за развитие на общността от гледна точка на валутния, на банковия съюз, в т.ч. и на трудовия пазар. Само че реалността ги изненадва.

Ще дам само един пример: 12г. след приемането на първата група източно-европейски страни в ЕС отиваме от свободно движение на хора и работна сила към рестриктивен режим. Тук водеща е Великобритания и този процес ще се засилва след Брекзит. Помните, че тази страна дълго време не приемаше равнопоставено на трудовия си пазар българи и румънци. За мен това е криворазбрана/преднамерена ксенофобия, враждебност към чужденците, която от икономическа става културна, и дори религиозна. Когато те кажат- не желаем българите и румънците да идват при нас на работа, а това е валидно не само за Великобритания ,но и за други страни, когато кажат: ромите-вън, трябва да се депортират, както Франция направи, това означава, че деструктивната ксенофобия тресе общността.

И досега ЕС не е намерил решение на този въпрос. От някои правителства това се признава, но тази посока много умело се използва от национал-популистите, от типа на Движението „5 звезди” на Бепе Грило в Италия. В по-агресивна форма го използва Марин льо Пен, а най-хитро- популярният Найджъл Фараж, който дори отиде и се провъзгласи за съветник на новия президент на САЩ Тръмп. И вече е част от неговия екип, като се представя за един от стратезите на тази позиция, насочена към чужденците изобщо в различните им форми- емигранти, сезонни работници, изгнаници и др. Ние сами си произвеждаме националните диспропорции на трудовия пазар, а сме засегнати и от общоевропейските.

Това,което ни носи трудностите е управленската пасивност. Очевидно е, че има проблем, но има и успешни модели за неговото решаване или поне- за неговото туширане. Но не правим нищо- нито за подобряване на ситуацията, нито за международния ни имидж. Факт е, че България е сред най-толерантните държави по отношение на чужденците. Тук категорично не съм съгласен с обратното мнение на разни пропагандисти. И вместо управляващите да използват тези нагласи като конкурентно предимство , да изпреварим другите държави, като ни сочат за пример, тук това не се смята за толкова важно. А след време? Нима не е настанал моментът да предложим диференциран подход към българите зад граница, защото трябва да има контрапункт. Говоря за сънародниците ни от Македония, от Западните Покрайнини, бесарабските българи и не само те. На второ място- диференцирано отношение на базата на идентифициране кой кой е вътре в страната, в редиците на бежанците и трудовите емигранти. Дори 10% да са тези хора сред всички други, търсещи закрила и работа, пак ще спечелим от тях на трудовия пазар. Но никой не работи с тях, не им прави картотека на база на уменията, професиите и способностите им. Агенцията за бежанците няма капацитет да свърши подобна работа. А и никой не й делегира такива правомощия.

Мисля, че премиерът в оставка, който с малко прекъсване управлява последните два мандата, вторият- недовършен, добре разбира за какво става дума. Но правеше това, което му е изгодно. А и не искаше да се нагърбва със сложни задачи. Например, той има в ръцете си златната кокошка, наречена оръжейна промишленост. Никой вече не ни притиска да се откажем от този бранш, а той е високо технологичен. Да не говорим, че някои от заводите ни са получили поръчки от три до пет години напред. Тази индустрия търси работници, работят вече на 3 смени и не смогват. С тях трябваше да партнира Борисов. Но той няма как да отиде при тези хора и да им преподава уроци ,нито да им предава послания от рода „вие сте прости и аз съм прост”. Те са високоинтелигентни и квалифицирани хора, и когато застанеш до тях, те ти мерят акъла за минути. Така че бързо могат да оценят колко струваш. Проблемът е персонален и културен, за да можеш да оцениш приоритетните браншове. Тук популизъм няма и не може да има. Докато при строежа на магистрали, на спортни зали, дори на други, по-малки обекти като отсечки от пътища, чешми и какво ли не, нивото е друго. Още един пример. Знаете ли накъде върви светът? Няма да преразказвам, само ще цитирам.

Роботите ще вземат работните ви места, констатира Илън Мъск – емблематичният футурист от Силиконовата долина, основател и главен изпълнителен директор на SolarCity, Tesla и SpaceX.

“Компютрите, интелигентните машини и роботите изглежда ще са работната сила на бъдещето. И тъй като все повече и повече работни места се заместват с технологии, хората ще имат по-малко работа за вършене и в крайна сметка ще бъдат поддържани с плащания от страна на правителството…”, е неговото мнение. Според Мъск хората тогава ще имат време да правят други неща, по-сложни, по-интересни – разбира се, с повече свободно време. Е, къде е Мъск, къде сме ние?

 

 

, , , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.