Съюз на икономистите в България

Поздравявам в-к „24 часа“ за чудесната статия, посветена на уникалната биография и забележителната професионална реализация на проф. Павлина Чернева.

Имах късмета да се запозная лично с нея на конференцията, която СИБ организира през 2013 г., посветена на Модерната монетарна теория. Темата ни беше предложена от райчо Марков, български икономист и анализатор, работещ в Ню Йорк (чиито персонален блог е посветен в голямата си част на популяризиране на ММТ). В конференцята в София взе участие лично проф. Мозлер – изключителен специалист в областта на алтирнативните монетарни теории и тяхната връзка със заетостта, инвестициите, неравенството и доходите.

Две години по-късно проф. Чернева се включи задочно в друга конференция на СИБ, посветена на бедността и неравенството. нейната презентация беше преведена и интерпретирана от Петко Миран, докторант в ПУ „П.Хилендарски“. По тезите, които застъпи проф. Чернева се разгоря оживена дискусия. Нейните становища за необходимостта от радикална промяна в неолибералната политика в България, за връзката между валутния борд и еврото, за подоходното неравенство и безработицата стават все по-актуални. Надявам се, че приносът на макроикономист, с доказан международен авторитет като този на проф. Чернева, ще помогне на достоверните икономисти в България да наложат промяна в подхода и пакета от антикризисни мерки в управлението.

Едно нещо не е по силите на проф. Чернева, да убеди лично топ-политиците у нас в правотата на своите анализи и прогнози (както това направи в САЩ, Аржентина и други страни). Защо мисля така?

И в нейния случай, както при тези с проф. Илиян Михов, Проф. Димитър Иванов и много други специалисти от висша класа, чиите идеи се оценяват високо в САЩ, Англия, Сингапур, Франция, Германия, отношението на властимащите в България е еднотипно: непознаване на актуалния дебат; непризнаване на наши авторитети, доказали се на международен терен; отхвърляне на позиции, алтернативни на т.нар. остеритет, на който робуваме вече осем години. На какво се дължи това безхаберие: на безнадеждния провинциализъм на т.нар. политически елит, на отчайващо неска компетентност или страх от експертната конкуренция, която прави десижън мейкинга на национално равнище труден и трудоемък процес? Или пък – на фанатичната преданост на поредица от български политици към пазарно-фундаменталистките догми.

Вероятно става дума за управленски синдром, превърнал се в национално бедствие. А кризата все не си отива, въпреки упоритото до инат придържане на няколко десни, леви и центристки коалиции и еднопартийни правителства към официалната неолиберална монетарна доктрина, наложена от институциите в Брюксел и Берлин. Дори и МВФ вече постави под съмнение собственото си творение, наречено Вашингтонски консенсус, и апелира за замяна на антикризисните политики на остеритет с алтернативни мерки и инструменти, насърчаващи растежа и смекчаващи подоходното неравенство.

Очаквам, че в най-скоро време ситуацията ще се промени. Не се ли случи това, българската икономика, обречена на застой, изживяваща т.нар. изгубено десетилетие, ще се срине отново към трайна рецесия, слаба конкурентноспособност безпрецедентно нисък жизнен стандарт. Важна заслуга за очакваната промяна ще имат български макроикономисти, работещи в чужбина, осъществили успешна кариера и получили официално признание на най-високо равнище.

Би трябвало да им благодарим, че ги има!

Проф. Кръстьо Петков, председател на УС на СИБ.

безработица, доходи, модерна монетарна теория, Павлина Чернева, съюз на икономистите