Съюз на икономистите в България

Проф. Кръстьо Петков

Тези дни от Брюксел пристигна поредното указание към България: премахнете ранното пенсиониране и изравнете пенсионната възраст при мъжете и жените! Посланието, оповестено от председателя на ЕК Жозе Барозу, поставя новороденото правителство пред сложна задача: да приложи европейските препоръки, като се ангажира с точни срокове ; или – да отложи изпълнението, съобразявайки се с тежката социално-икономическа обстановка в страната и неизбежните протести на засегнатите граждани.
Време за протакане няма. През следващите няколко седмици двойката „Орешарски-Адемов” трябва да предложи решение, което да задоволи брюкселските стратези и да е приемливо в национален план. Първите реакции на десижънмейкърите са сдържани: премиерът по принцип се обяви за реформи с малки стъпки; социалният министър поиска консултации със синдикатите и бизнеса, преди да оформи своето становище. Което вещае няколкомесечен дебат, с надежда, че есента ще е по-мъдра ( и по-спокойна)от пролетта…
Съмнявам се, че това ще се случи. Колкото по-рано се внесе яснота по парливия въпрос: „За или против нова пенсионна реформа”, толкова по-голямо доверие ще има в експертния потенциал на програмното правителство. Окончателното решение зависи от намирането на баланса между няколко фактора: европейският, политическият и кризисният.
Европейското началство
В краткия шестгодишен период на своето членство в ЕС, България много често се е представяла като послушен партньор (особено в протоколните съгласувателни церемонии) и своенравен, трудно управляем актьор (в националните практики). Не помня ситуация, в която да сме наложили с аргументи и твърдост пред Брюксел стратегически важна национална кауза (действие, което би ни спечелило международно уважение).В казуса с пенсионната реформа ни се предоставя случай да покажем характер и визия като нация, която заслужава да бъде третирана наравно с другите членове на европейската общност.
Първо, дотук България е изпълнила, дори предсрочно, няколко от най-важните препоръки на ЕК:
Ø България е единствената държава, член на ЕС, която за десетгодишен период (2000-2009 г.) повиши радикално възрастта за пенсиониране на жените (от 55 на 60 години) и изискуемия стаж ( от 20 на 34 години);
Ø В същото време пенсионната възраст за мъжете се увеличи с три години ( от 60 на 63), а осигурителният стаж – с цели 12 години (от 25 на 37);
Ø От началото на 2012 г. влезе в сила дянковата „иновация” за постепенно повишаване с по четири месеца годишно на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране. По този начин през 2020 г. разликата между пенсионната възраст на мъжеете и жените ще бъде само две години.
Второ, националното пенсионно законодателство не се подчинява автоматично на управленските решения в Брюксел. Следователно, не сме длъжни немедлено да кажем „йес” на европейската депеша.
Френският президент Франсоа Оланд показа как трябва да се държи една суверенна държава, като заяви на председателя Барозу: „Препоръки-да; диктат-не!”. С което напомни на самозабравилия се евроначалник (в миналото – левичар-маоист; днес- войнстващ неолиберал) че не може да нарежда на французите кога и как да извършат пенсионните промени.Французите може да си позволят подобен тон, но и ние, българите би следвало да освежим паметта на г-н Барозу. Той вероятно помни, че цели осемнадесет държави от ЕС имат планове за изравняване на пенсионната възраст между половете чак до 2020 г. Защо тогава България трябва да препуска по трасето, особено в днешната високорискова/кризисна ситуация!
Тандемът „ Станишев-Местан”
В квази-коалицията, излъчила програмния кабинет, тяхна е последната дума. И съображенията им със сигурност ще са предимно политически.
БСП обеща на избирателите, че няма да пипа пенсионната възраст. Сега й предстои да покаже дали държи на думата си, или пак ще се оправдае с „десните” партньори и указания от Брюксел . Както преди време се получи с плоския данък, който и до днес символизира управленския парадокс: „лява партия-дясна политика”. Само че сега НДСВ го няма, а ДПС едва ли ще се реши да бъде инициатор за вдигане на пенсионната възраст, защото това ще нагнети обстановката и в собствения му, социално закъсал и безработен електорат. Тоест, не е време за догановите философски завъртулки в политиката, експериментирайки десни, либерално-консервативни идеи на гърба на традиционно бедната турска общност. За Сидеров да не говорим: уникалната му позиция на мобилен коалиционен съюзник му дава непрекъснато шансове да демонстрира, колко е социален и национален по дух и идеология.
Да допуснем, че тандемът „Станишев-Местан” все пак реши да поеме риска и да се опита да прокара без забавяне през парламента непопулярната мярка за изравняване на пенсионната възраст. Не е трудно да се предвиди, че ще се стигне до най-лошия сценарий: масови протести насред лято. И тъй като спомените и емоциите от февруарската революция са още пресни, а доверието в правителството- безпрецедентно ниско, недоволството този път ще обхване и търпеливото възрастно население. Сиреч – мнозинството от избирателите, които подкрепиха на 12 май БСП и ДПС. Този сценарий очевидно плаши най-много премиера. Не случайно при всяко публично появяване говори за опасността от прекомерни очаквания и изчерпано търпение на гражданството.
Мегафакторът „Криза”
Този фактор няма партиен цвят, нито регионална принадлежност. Кризата е глобална, продължава шеста година и поразява най-много страни с неконкурентна икономика и калпаво национално ръководство. В случая обаче не националното, а брюкселското ръководство заема късогледа и контрапродуктивна позиция. Да искаш от държава като България да ти даде точна дата за премахване на ранното пенсиониране и изравняване на пенсионната възраст при мъжете и жените, означава да вървиш срещу кризисните обстоятелства. Упорито и догматично, типично по брюкселски.
На председателя Барозу и неговите високоплатени експерти би трябвало да е ясно, че:
Ø България е сред страните с най-силно засегнати от кризата трудови пазари: драстично намален коефициант на заетост и очаквана нова вълна безработни от 80 000 души до края на 2013 г.; висока и устойчива младежка безработица ( почти 30%);
Ø Изкуствено предизвикана и растяща безработица сред населението в предпенсионна възраст ( негативен структурен и психологически ефект, който се дължи главно на дянковата прибързаност с ежегодното повишение на възрастта за пенсиониране);
Ø Задълбочаваща се демографска криза, изразяваща се в растяща смъртност; ниска и спадаща раждаемост; значително по-ниска очаквана продължителност на живота при мъжете, навършили 65 годишна възраст в сравнение с тази на жените от същата възрастова група; интензивна икономическа емиграция; в крайна сметка-незапомнена депопулация и застаряване на населението;
Когато системата на заетостта деградира главно по икономически причини (трайна рецесия, на фона на практически нулеви инвестиции), каквито и радикални пенсионни реформи да се предприемат, те ще водят до минимални, временни резултати. Да допуснем, че утре се премахне ранното пенсиониране, а пенсионната възраст за двата пола стане 65 години. Къде ще се труди изкуствено създаденият резерв от работна сила – при положение, че фалитите, временното спиране на производства и съкращенията на работни места вървят с пълна сила?
Изход има, но той е в паралелни мерки на входа и изхода на пенсионната система. И тъй като в отбора на Орешарски икономическото ядро от министри познават добре и българската, и европейската практика, върху тях пада отговорността да не допускат повече пенсионни реформи „на парче”; обратно – да придвижат без забавяне, стъпка по стъпка промените в няколко ключови икономически подсистеми : механизъма за достъп до инвестиционен ресурс на малкия и средния бизнес, както и на самозаетите; да въведат нулева толерантност към неплащащите осигурителни вноски; да насърчават разкриването на специфични работни места за хора в предпенсионна възраст и пенсионери със запазена трудоспособност (заимстване на добри практики от континентална Европа); да реформират Агенцията по заетостта (тя да се превърне от надзорно-регистриращ в разработващ/посреднически орган) и т.н.
Що се отнася до очакваните от Еврокомисията законови промени за изравняване на пенсионната възраст и премахване на ранното пенсиониране, подходът на новите управляващи трябва да следва правилото: „С Брюксел-по брюкселски!” Тоест, да започне без отлагане съгласувателна процедура: а/ между правителството и социалните партньори, вкл. гражданския сектор; б/ между правителството и НС. Което значи, парламентът да работи без лятна ваканция.(Има времена за почивка на депутатите; ще се отдадат на заслужен отдих тогава, когато се пенсионират –по новите брюкселски правила. Ако пренебрегнат този съвет, не е изключено протестиращите да щурмуват парламента още през лятото и да канцелират мандата предсрочно!)
Съгласувателната процедура следва да приключи тогава, когато българският трудов пазар се стабилизира ..Според прогнозите на авторитетни икономисти , този обрат в кризисния цикъл за страни като българия може да се случи най-рано през периода 2016-2018 г . Що се отнася до брюкселските надзорници държат на процедурите и ще уважат както аргументите, така и алторитъма за вземане на окончателно решение.